Сведение и списък с пострадалите села от ръководителите на въстанието в Костурския край, изпратени до всички чуждестранни консулства в Битоля

част от членовете на Горското началство на Костурско, начело със седналите  Васил Чекаларов и Пандо Кляшев

        

Сведение на ръководителите в Костурския край, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля, съдържащо данни за въстаническите действия, за изгорени 23 български села, за убити и пленени старци, жени и деца от турската войска и башубозук.

                                                                                                         Костур, 30. VIII. 1903 г.

До 20-и юли се наираше постоянно заседнал аскер от 100 – 150 души в селата: Загоричани, Вишени, Кономлади, Поздивища, Габреш, Руля, Дъбени, Косинец, Нестра и Кондороби, за да преседват дотогавашните алки четички, които поддържаха Революционния комитет. Вишенският аскер нападнат биде от ръководителите В. Чакаларов, Кляшев заедно със селските началници. Около казаните началници и войводи имаше 350 души въстаници. Нападението стана от всички страни и след тричасово сражение аскера напусна селото и удари на бяг, благодарение на нощта се спаси от съвършено уничтожение. В ръцете на въстаниците паднаха еда пушка , патрони и храни. Убити 5 души аскери, а въстаници нито един.При нападението на Вишенския аскер бяха заловени 40 аги от турското село Жервени, между които се намираше  една анъмка с няколко деца. Най – лошите от тях 20 души бяха убити, а по – добрите с жената и децата се освободиха. Избягалия аскер от Вишени внуши трепет в гр. Костур с разправянето му за червените байраци, за гръмогласните „ура“, за буйните песни в боя и за множеството  на въстаниците, които увеличавх стократно. Турците, дотогава привикнали  да преследват единици и четички от 5 – 10 души, а не дружини от стотини, стреснаха се, изплашиха се. Нападението над Вишенския аскер стана на 21 юли около 9 1/2  часът вечер и на другия ден още всичкия аскерот гореказаните села избяга в градовете; ето защо, когато въстаниците заобиколиха Прекопана, за да разбият и тамо квартирующия аскер, не намериха нито един турчин. И въстаниците от Корещата (западната част на Костурско) не успяха да нападнат здраво някой аскер, понеже той избяга и от тези пунктове, преди те да се съберат под знамената. Само няколко далечни залпове смутиха и подгониха аскера от с. Кономлади.

На 23 юли въстаниците нападнаха  и превзеха градеца Влахо – Клисура по следния начин: центровия войвода Иван Попов в 5 часът с 80 въстаници  нападна аскера от 150 души, който идеше по шосето от с. Суровичево за Клисура. Нападнатия аскер се разбяга и пръсна, като остави след себе си в ръцете на въстаниците 4 коли пълни с продоволствен и мундирен материал. При превземането на обоза се намериха от аскера оставени три коня, натоварени с палатки, които въстаниците ги предадоха на огън. Началниците Чакаларов, Кляшев, Розов с 300 души въстаници, след като разпръснаха аскера от 50 души, който беше на отбранителна позиция при Клисура, завзеха и нападнаха откъм гърба аскера, който се сражаваше с Попов. Нападнат аскера от всички страни и изплашен от гръмогласните „ура“ и песни, обърна се в безпорядъчен бяг, придружен от мюдюрина. И тъй градеца Клисура и Мюдюрлъка, който се пазеше от около 350 души аскери, се превзеха от въстаниците. Всички правителствени книжа  в мюдюрлъка бидоха изгорени и собствения кон на мюдюра взет. На 23 юлиКлисурската пресека (Даула) беше запряна за инаването на турците и пощенските съобщения; до завзиманието наново от турците на 15 август, което ще се опише по – подир. С превзеането на Клисура въстаниците не дадоха нито адне жертва, а предидущия ден (22 юли) центровия войвода Никола Андреев, когато нападна аскера пак при Клисура, изгуби в сражението 5 въстаници. Та са избити 10 души турци и в ръцете на въстаниците попадна една маузерова пушка с патрони.

На 24 юли Лазо п.Трайков (ръководител) с 400 души въстаници от Дъмбенский и Смърдешкий центрове нападна помашкото турско село Жервени, което пречеше със съществуванието си н центъра на ногото български села, като доносчици на турската власт за въстаническите посоки и действия и като съучастници в башибозушкия грабеж  при Шестеовската (12.ІІ.1902 г.) и Вишенската (3.VІІІ.1902 г.) афери. След алко съпротивление селото се подпали и изгоре. Предварително на Жервенци  по добър начин се потърси всичкото оръжие частно и което хукюмата им е дал, да го предадат на въстаниците и да напуснат селото. Турците не предадоха оръжието, а обърнаха пушките си срещу въстаниците, та затуй се отвори огън и изгоре селото. Тук падна само един четник. Подир изгонването на Жервени Лазо събра всички въстаници от всички центрове от Корещата повече от 800 души и обиколи селата и планините, без да срещне някъде турчин.

На 26 юли аскер от 700 души излезна от Костур, подпали селото Шестеово и на Шестеовския връх се срещна с една малка селска четичка от 30 души, водена от Никола Кузинчев.Завърза се сражение, което трая един час и четичката отстъпи незабелязано без никакви загуби. Загубата от турска страна не се знае. Същия аскер на следующия ден минавайки през село Черновища, подпали две – три къщи. На 28 юли Лазо, Васил и  Пандо с четири центрови войводи (Ив. Попов, Митре Панджаров, Стерьо Стерьовски и Васил Николов) и много селски войводи – всичко въстаници  овече от 800 души – ападнаха чисто турския градец Билища (мюдюрлък), център на арнаутите в Дяволта. Югозападната част на Костурско граничи с чисто арнаутски села от мохамеданска вяра, наречени Дяволци поради реката Дявол. При изгарянето на с. Смърдеш, 9.V тая година, те се отличиха с най – голям грабеж и насилия, та трябваше непременно да удари на Билища, за да почуствуват и те силата на въстаническите, та да не тичат сляпо  за плячка. При централизирането на въстаническите сили към с. Смърдеш арнаутите се сетиха да укрепят Билища с аскер и башибозук и да чакат нападението от здрави позиции.Нападнаха се едновременно и Билища, и Капещица (одно село на прочутия злодей-кръвопиец Касам ага, убит от Комитета). Нападението се започна в 9 часът и след 4-часово сражение въстаниците отстъпиха назад, без да превземат Билища. Турците оставиха 10 души мъртви (аскер и башибозук), а от въстаниците 1 при Капещица и 1 ранен при Билища, който скоро умря. Това нападение на Билища вся ужас и трепет у арнаутите, които не смееха да дохождат за плячка. Същия ден (29 юли) аскер от 800 души незабелязано запали селото Дъмбени, но като се отвори огън от една селска чета от 40 души, аскера потегли към планината нагоре на върховете при „Локвата“. Аскера беше посрещнат от 500 души въстаници и завърза се силно сражение След 6-часово сражение аскера отстъпи и почна да бяга в безпорядък към с. Дъмбени, а въстаниците го гонеха цели 2 часа, докато най – сетне с настъпването на нощта им се погуби от пред очите. От турците има убити и един сигналист заедно с пистона му заловен жив от въстаниците. Убит един въстаник. Този сигналист беше пъвия роб аскер  в ръцете на въстаниците. От това сражение се даде на турците да разберат, че с по – малко от хилядо души аскер не могат да ни нападнат в планините.

На 4-ти август 300 души въстаници заедно с Леринската чета Георгий п. Христов решиха да нападнат кулата при с. Псодери, в която стоеха 50 души аскер и аскера, който квартируваше в Псодери (100 души). Нъ при съмване, когато въстаниците завзимаха височините  над Псодери , срещнаха се с турски предни патрули. Отвори се внезапен огън и въстаниците видяха, че ще имат работа  с много аскер, надошъл при кулата от Лерин. Завърза се кърваво сажение от заранта до вечерта почти. Аскера беше повече от 1500 души, а Псодерския и пристигналия на помощ возлизаше до 2000 души. Турците с голеи усилия превзеха от въстаниците само една позиция, като дадоха повече от 100 души мъртви и 50-на ранени. Турците нападаа с горска и полска артилерия, а въстаниците преди напускането на гореказаната позиция употребиха бомби. Позицията се държеше от центровия войвода Митре Панджуров с недостатъчно  и повече неопитни въстаници и след раняването му позицията се отпусна, като оставиха на място 6 убити и 3 ранени. Всички останали позиции се държаха юнашки при град куршуми и чести гранати. Турците направиха последни големи усилия да завземат другите върхове, като харчеха безброй патрони, нъ не можеха да настъпят ни крачка по-горе. Поражението на турците беше голямо и загубите им грамадни и затуй при връщането на аскерите към Лерин, както над Дъмбени. Като не можаха да направят нищо турските топове  и маузерови пушки на въстаниците  при Псодери, обърнаха ги към евиното село Арменско.

Същия ден (4/VІІІ) турците запалиха селата Косинец, Лобаница, Жупаница и Орман, от които села избиха много старци и жени, плениха моми, жени и деца. До това време, когато в западната половина ставаха тези събития, в источната половина въстаниците изгориха няколко турски чифлици около Врапчанското езеро и нападнаа черкезкото село Свети Тодори, където убиха 3-ма турци, а от въстаниците един ранен. Дълго време аскерът не смееше да нападне въстаниците, които свободно циркулираха навсякъде и владееха цяло Костурско с изключение на градовете Костур и Хрупища. Въстаниците от Костурско заедно с леринските предприеха нападение в леринското градче Невеска, дето от много години стоеше постоянен аскер в големи и здрави казарми. - На 12/VІІІ ръководителите: В. Чакаларов, П. Кляшев, М. Розов и М. Николов с центровите войводи Ив. Попов, В. Котев, Марко Кочовски, С. Стерьовский, Н. Андреев и П. Какалев няколко селски войводи – всичко 400 души въстаници нападнаха аскера в Невеска през гъсталака  и ненадейно нападнаха от три страни аскера, който беше разположен едни в палатки по укрепленията около града и други в казармата. При първото отваряне на огъня турците сбъркаха конците и оставиха складираните пушки  на рогачи безоръжни побягнаха. Всички пушки, складиранина рогачи, паднаха в ръцете на въстаниците. Без да играе много сражението вън от градеца, въстаниците навлязоха вътре и заобиколиха казармата. След хвърлянето на няколко бомби в казармата и сполучливите вистрелив прозорците на казармата турците я напуснаха и благодарение на нощта мнозина се спасиха.И тъй казармата, позорно напусната от аскера, попадна всецяло в ръцете на въстаниците. Мюдюрина сполучи да избяга и правителствения дом тъй също попадна в ръцете на въстаниците, дето заловиха 7 души живи аскери и трима убити. От убити, живи заловени и избягали аскери взеха всичко 31 маузерови пушки, 5 гръцки, 1 мартинова пушка и 6000 патрони. На 14/VІІІ голямо множество повече от 6000 души от Костур ноще и призори се срещна с няколко селски чети от 150 души и завързаха сражение на „Кайнак“, при с. Черешница. Четите отстъпваха порядъчно пред множеството и когато стигнаха на помощ И. Попов и В. Котев, се завърза кърваво сражение над с. Прекопана в прегъртките на Вич планина. Благодарение на тази помощ отстъпващите чети се спасиха  от съвършено разбивание.  Сражението трая дори до вечерта. Същия аскер отиваше да нападне върхът „Върбица“ на Север от Клисура, където се намира[ха] още 400 души въстаници. Стана общо отстъпление, без да се завърже сражение. И тъй турците превзеха Върбица и на другия ден Клисура. При  сражението на Кайнак турците изгоряха Черешница и осталите къщи от Прекопана. В това сражение има 27 души въстаници убити, а от аскерът не по-малко от 250 убити и сума ранени. На другия ден (15/VІІІ) турците изгориха: голямото и богато село Загоричани, Бобища, Котори, Бомбоки и Кондораби и няколко къщи от с. Олища. Подир няколко дена  турците изгориха и село Мокрени, след като въстаниците около къщата на Н. Андреев направиха няколко сражения. Загуби има доста в селото, нъ още няма положителни сведения. Турците, като видяха, че не могат да противостоят със 7 – 8000 души войска срещу въстаниците, повикаха за Костурския район още толкова. Тъй че турците с големи сили, повече от 15000 души блокираха Костурско и подчиниха жените под властта си, а старците изклаха, като не намериха хилядите въстаници. Аскерите не оставиха планина и долчинка не претърсени и след като изгоряха почти всички останали села (Блаца, Вишени, Горно и Долно Дреновени, Черновища, Поздивища и Въмбел), отеглиха се по градищата и укреплените височини. През това нахлуваниена множестното аскери в Костурския район, което трае 10 дена, турците направиха най – големи опустошения на селата и имота. Избиха много невинен народ, и то старци и баби, които не можеха да се спасят с бягство. Заграбен е абсолютно всичкия едър и дребен добитък, изровено е всичко скрито и извършено е най -големи насилия и безчестие от аскера и башибозука над нещастните жени и моми. Красавиците моми и невести са пленени и пълнят турските ареми. Всичко извършено от турците, подбужда въстаниците да станат отчаяни борци, вечно непримирими вргове на турската власт.  У въстаника в Костурско не остана нищо да жали: селата съвършено разорени, имота заграбен, сеидбите изгорени, фамилиите ограбени и разпиляни, гладни и голи. Честта на майките и сестрите му потъпкана  и поругана от турците, иска въстановяването и с продължавание на неравната борба и с отмъщавание над зверовете – турци. Пушките на въстаниците, които забъркаха турския рахатлак и потърсиха (свобода) за роба, писъците и нещастията на беззщитните жени и деца достатъчни са да възбудят човешките сърдца и свободните държави да се притекат на помощ  и застъпничество. Турското правителство и Командир пашите мисляд(т) вече, че след голямото обискиране на планините и изгарянето на селатасе пръснаха на далеч и ще сложат оръжие. Във време на обискът (26)VІІІ аскерите се сбъснаха с една чета от 60 души в Дъмбенската планина, без да падне някой и с друга във Въмбелската планина. При обискът на Въмбелската чета понеже  нямаха възможност да се измъкнат през гъстите кордони на аскери и да се съединат  към въстаническите тела, бидоха уничтожени до един. Въстаниците, след изкусно отстъпление пред голямата згън, не дадоха много жертви, и когато турците знаят, че са исчистили Костурско от въстаници, те се озоваха в прежните си пунктове, по – опитни , по – жадни за отмъщение и по – готови да мрът за свободата на Отечеството си.

Списък на изгорените досега села и убитите от аскера и башибозука

информация от Битоля, в българската преса, която използва предоставените сведения от Костурското Горско началство предадено на Консулите за извършените жестокости от страна на турската власт при потушаването на въстанието в Костурска кааза. Снимката е заета от публикация на Илюстрация Бело море

                                         черквата "Св. Георги" в с. Шестеово

1. С. Шестеово от 180 къщи изгорени 27:

Янаки Илиев 110 год. убит с куршум

Илия Новачков 70

Настовица Вълковска 80 „ убита с куршум

Николица Гавалова 70 „ „ „ „

Наковица Сърбинова 25 „ „ „ „

Султа Атанасова 30 „ умряла от ужасни страх

2. С. Черновища от 50 къщи останали само 5.

Дйамо Марков 45 год. убит с куршум

Ламоро Цилев 20 „ „ „ „

Мара Дерондовска 65 „ убита с куршум

3. С. Дъмбени от 250 къщи останали само 3.

Митре Терзиовски 95 год. убит с куршум

Търпен Ангелков 80 „ „ „ „

Иоше Радков 80 „ „ „ нож

Димко Гулев 75 „ съсечен

Трайко Ангелков 85 „ убит с куршум

Савро Кенков 80 „ „ „ „

Коло Попстернов (идиот) 19 „ „ „ „

Лазовица Караджова 70 „ убита с куршум

Димковица Сулмезова 65 „ разпрана

Митрейца Хаджиовска 65 „ „

Поптрайковица - „ ранена

Стояница Караджова - „ ранена

Трайковица Бриченка - „ ранена

4. С. Лобаница от 80 къщи - цяло изгорено.

Попадията 70 год. убита с куршум

Толо Гулов 75 „ „ „ „

Митре Капиданчев 60 „ „ „ „

Стоян Димов 75 „ „ „ „

Наке Гологачев 65 „ „ „ щик

Наковица Гологачева 65 „ съсечена на парчета

Митре Коломанчев 62 „ съсечен на парчета

Наке Донев 60 „ убит с куршум

Лазовица Капиданка 23 год. убита с куршум

Иловица Марковичина 21 „ „ „ „

Наум Мънгов 75 „ убит с куршум

Доно Миджов 65 „ „ „ „

Лазор Сотирчев - „ ранен

Дина Сотировска - „ ранена

Коловица Богданоска - „ „ „

Геловица Димитрова - „ ранена с кама

5. С. Върбник 60 къщи цяло изгорено.

Колко са убити, точни сведения няма.

6. С. Прекопана 150 къщи цяло изгорено.

При запалванието му на 29.VII. има 5 души убити, на които имената не се знаят, а при горението на 14/VIII колко са, няма сведения.

7. С. Жупаница 120 къщи цяло изгорено.

поп Костандин 70 год. убит в Костур

Търпо Мелов 60 „ „ „ „

Кирнако Атанасов 15 „ „ „ „

Дине Наков 50 „ „ „ „

Наум Кириязов 22 „ заклан

Васил Шопов 45 „ „

Коло Ноловски 75 „ „

Сидер Андреев 55 „ убит с куршум

Панает Янев 45 „ „ „ „

Насо Делов 60 „ „ „ „

Нико Апостолов 62 „ измушкан

                                                         село Косинец днес

8. С. Косинец от 200 къщи останали само 8.

Васил Киселинчев 86 год. убит с куршум

Цвета В. Киселинчева 88 „ убита с куршум

Трендо Мацанов 90 „ убит с куршум

Мануша Т. Мацанова 78 „ измушкана

Деспа Ц. Оцева 72 „ „

Елена С. Гершанова 73 „ заклана

Мара Пенова 70 „ „

Киро Главковски 64 „ убит с куршум

Мара X. Тумбарова 27 „ убита с куршум

Илия А. Петков 13 „ убит с куршум

Герго Руков 62 год. убит с куршум

Митровица Пеличарка - „ убита с куршум

Коло Петков 51 „ убит с куршум

Стоян Мацанов 60 „ „ „ „

Пене Пулячев 70 „ „ „ „

9. С. Орман 20 къщи цяло изгорено.

Колко са убити, няма точни сведения.

10. С. Кондораби 30 къщи цяло изгорено.

Колко са убити, точни сведения няма.

11. С. Черешница 80 къщи цяло изгорено.

Дамян Сулов 50 год. убит с куршум

Петър Попов 53 „ „ „ „

Дамян Божков 59 „ „ „ „

Христо Божков 35 „ „ „ „

Сидо Попярмов 60 „ заклан

фило Розов 63 „ измушкан

Дине Главчев 81 „ убит с куршум

Митре Бабчорлията 73 „ „ „ „

Сия Бабчорева 50 „ съсечена на парчета

Риса Фянова 28 „ заклана

12. С. Бамбоки 80 къщи цяло изгорено.

За убитите точни сведения няма.

13. С. Загоричани 680 къщи цяло изгорено.

Убити около 150 души старци, жени и деца - точно сведения няма.

14. С. Бобища 150 къщи цяло изгорено.

За убитите точни сведения няма.

15. Чифликът Котори 16 къщи всички изгорени.

16. С. Олища от 90 къщи изгореха 3 къщи.

За убитите точни сведения няма.

черквата в с. Вишени, снимката беше пратена от Г. Дракалиев

17. С. Вишени от 200 къщи останаха 13.

Дине Ишков 65 год. заклан

Гиле Сотиров 73 год. „

Сидо Бакрачев 81 „ убит с куршум

поп Кочо 70 „ „ „ „

Коле Лейка 60 „ „ „ „

Дино Калков 85 „ „ „ „

18. С. Блаца от 100 къщи останаха 18.

Трифунка Гйовева 49 год. заклана

Иван Чекамдонов 63 „ заклан

Илия Стумбов 38 „ убит с куршум

Вангел Чамнов 17 „ „ „ „

Теодоси Тишмиров 62 „ „ „ „

Пандо Пишмиров 45 „ „ „ „

Пандо Голичев 60 „ съсечен

Михаил Бошев 79 „ „

Петър Цалов 53 „ „

Нунта Томева 50 „ убита с куршум

Насо Кириев 11 „ съсечен

Спасе Колита 60 „ „

Стерио Накев 12 „ съсечен

Димитър - „ ранен с щик

Доста П. - „ ранена с щик

                                             изглед от Дреновени днес

19. С. Горно Дряновени от 65 къщи остават 10.

Наки Г. Королов 73 год. убит с куршум

поп Яний 75 „ „ „ „

Глигор Петрески 73 „ „ „ „

Геле Меанчеви 65 „ „ „ „

Лазо Сотиров 45 „ „ „ „

Кърето Колчов 57 „ „ „ „

Лазо Прелка 76 „ съсечен

Стасо Петрески 62 „ ранен

20. С. Долно Дряновени от 30 къщи остават 4.

Нумо Гувелов 55 г. съсечен

21. С. Поздивища от 120 къщи изгоряха 27.

Ристовица Кинтна 55 год. съсечена

Лазовица Шотова - „ изгорена жива

22. С. Въмбел 120 къщи цяло изгорено.

За убитите няма точни сведения.

23. С. Мокрени 200 къщи цялото изгоря.

Убити около 300 души, точни сведения няма.

24. С. Арменско изгорени, това е в Лерински район.

Пленени от страна на аскера и башибозуците има почти от всички села, изгорени и неизгорени.

Мило Димитровски 60 год. от с. Лобаница изгубен

Ставровица Здролова - „ „ Дъмбени пленена

Дочка С. Здролова 3 „ „ „ „ „

Диновица Сърбова 52 „ „ „ „ „

Нумовица Сърбова 28 „ „ „ „ „

Косинец „ Риста Сърбова 20 „ „ „ „ „

Лабро Сърбов 8 „ „ „ „ „

Сърбо Сърбов 4 „ „ „ „ „

Риста Н. Порягова 20 „ „ „ „ „

Мара X. Станчева 11 „ от с. Косинец пленена

Сотирица Лячка 40 „ „ „ „ „

Цвета П. Лячка 12 „ „ „ „ „

Цветковица Нинова 36 „ „ „ „ „

Търпо Ц. Нинов 6 „ „ „ „ „

Насо Мимчев 60 „ „ „ „ „

Иван Орлинов 28 „ „ „ „ „

Иваница Гулева 35 „ „ „ „ „

Христина Гулева 2 „ „ „ „ „

Иван Христов 14 „ „ „ „ „

Толовица Пандоска с майка си, три мъжки деца и едно моме, пленени от с. Жупаница. Има от с. Загоричани 30 невести и моми пленени, пак и от другите села, но няма точни сведения.

Убити в с. Бабчор на 22 август:

Илия Т. Постолов 30 год. убит с куршум

Коста Я. Пеов 25 „ „ „ „

Тодор Ставрески 50 „ съсечен на парчета

Кирияко Н. Жайков 60 „ „ „ „

Георгий Я. Стойчев 50 „ измушкан

Гиле Т. Гилев 20 „ „

Танас П. Стойчев 50 „

Георгий И. Огненев 60 „ заклан

Танас М. Гечов 60 год. заклан

Иван Т. Марковски 60 „ убит с куршум

Дине И. Марковски 30 „ „ „ „

Яне М. Димов 60 „ „ „ „

Леко М. Димов 50 „ заклан

Васил Ф. Миленцев 18 „ убит с куршум

фило М. Кочов 79 „ съсечен

Иван М. Кулавсов 60 „ убит с куршум

Колевица Белчева 40 „ заклана

Зиеовица Ставреска 70 „ „

Елена Стасева 2 „ съсечена на парчета

30.VIII 1903 година (стар стил). За истиността на горните сведения подписваме се саморъчно ръководителите на Костурския район:

Лазар И. Трайков, Васил Чекаларов, Пандо Кляшов, Манол Розов и Михаил Николов.