вторник, 25 април 2017 г.

Костурски край 2 - Брешчани

Брешчани/Брещени, Брешани, Брештани/ дн. Αυγή
 
фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ  представяща селото

Селото е разположено в Костурската  котловина,  на 18 км югозападно от Костур и на 6 км западно от Хрупишча.
При преброяването от 2001 г. селото е съставно в тогавашната община (дем) Света Троица ( Агиа Триада), префектура Костур (Кастория).
сателитна снимка на селото днес
Плодородното поле, върху което се намира селото е било обитавано непрекъснато от времето на неолита – 5-6000 г. пр. Хр. Следи от които са открити преди 10 години при археологически проучвания, на разстояние близо от 500 м на север от днешното село. В околностите на селото са намерени и следи и от класическата елинска и римска епоха – около V в. пр. Хр. и IV в. сл. Хр.
Според Георгиу Т. Алексиу името на селото е дадено през средновековието, което превежда като „мястото на бряста”
Селото се споменава за първи път в османски пълен поименен данъчен регистър от 1440 г. с 35 пълни християнски домакинства и 5 неженени.  Общият приход, който донася селото за империята е 3982 акчета. Макар че данните са публикувани данни отнасящи се за Костурската кааза е посочено, че селото спада към каазата Иштин.
В края на ХV в. в Османските архиви се споменава под името Брешани с 45 християнски домакинства.
Следващото споменаване е в османски данъчен регистър от 1530 г. селото е споменато под името Брештани, административно спадащо към каазата (нахията) Аштин, състоящо се от 55 пълни християнски домакинства и 22 непълни (неженени) домакинства. Отбелязано е, че землището на селото е включено в спахийско-ленната система, с предоставянето му за зиамети и тимари. Приходът от селото към държавната хазна е 3575 акчета.
В османския пълен поименен данъчен регистър от 1568/1569 г. селото  се споменава под името Брештани, административно попадащо в Хрупишката кааза. Голяма част от землището на селото е поделена между 11 мюсюлмански чифлика. Но сред жителите на селото не се споменава да има мюсюлмани. То се състои от 11 християнски пълни домакинства и от 10 неженени мъже. Признаването на 5 бащинии от страна на султаните, говори, че селото е съществувало преди попадането на Костурско и Хрупишко в пределите на Османската империя. Но при посочването, кой ги наследява се повдига въпросът – дали е възможно всички притежатели на бащинии, да не са оставили наследници, та те да станат притежание на жителите на селото, или просто са напуснали по някакви причини родният си край и са се преселили някъде другаде. В землището на селото е имало лозя, но дали са били изключително спахийски е трудно да се каже, но данъка за направата на шира съставлява твърде голям процент от общия приход в държавната хазна 1600 акчета от 7800. В землището на селото е работила 1 воденица.
Изводът като цяло  е,  че в периода от 1440 до 1530 г. селото нараства с по 10 пълни християнски домакинства, което  ми се струва твърде незначително. Приходът, който носи селото спада драстично от пълно домакинство – близо 114 акчета към 1440 г., на 65 за 1530 г. След което за период от близо 40 г. от селото са изселени най-малко  44 пълни християнски домакинства, а приходът нараства на 709 акчета от такова. За съществуването на голяма вълна от изселването на население от Брешчани за този период време, говори както на сведение за съществуването на духовно лице през 1568/1569 г., при положение, че преди близо 130 г. в селото е имало двама свещеника, а също така че не се среща име, за което да е отбелязано, че е син на попа (папа). С такава вълна бихме могли да обясним и ликвидацията на едноличните бащинии, и преминаването им към жителите на селото като цяло. Като потвърждение на тази мисъл, бихме могли да приложим и следният факт за размисъл, че спрямо личните имена на жителите, спрямо с тези от 1568/1569 г. е, че като лични или бащини имена са запазени само Димо, Коста, Михо, ако приемем Райо е производно на Райко, а с ликвидацията на бащинията на Тодор изчезва и името му в именния регистър от това време.  При общо 7 домакинства при които се среща името Васил и Никола, е просто необяснимо да не бъде в обръщение по-късно.
черквата "Св. Димитър" (бившата "Константин и Елена"
На около километър северозападно от селото днес се намира черквата „Св. Димитър”, която е била построена в началото на ХVIII в. Но от своето изграждане до 1850 г. е носела името „Св.Св. Константин и Елена” и е изпълнявала ролята на гробищна черква. Построена е със строителен материал от раннохристиянска базилика. В периода между 1826-1831 г. работи по украсата на гробищната черква – зографа Аргир Михайлов от с. Чука, и създава три ценни стенописа и няколко преносими икони, които са запазени и до днес.
В селото по това време е съществувала черквата „Св. Димитър”. Около 1743 г. част от жителите на селото доброволно да се потурчват и това  принуждава местния свещеник  с енориаршия  си Йован, за да спрат процеса на помохамеданчване  поставят в храма голяма икона на Христос Всемогъщ Съдия (оцеляла и до днес).  В последствие с увеличаването на мюсюлманското население в селото, около 1850 г.  местния бей разрушава енорийската черква „Св. Димитър” и я превръща в джамия. Християните са принудени да пренесат иконите от разрушения храм в гробищната черква и я преименуват на „Св. Димитър”.
Схинас през 1886 г. го посочва като смесено село мюсюлманско – християнско по равно разделени, от 40 къщи. В селото има църква и джамия, две чешми. Отглеждат се зърнени култури, сено и грозде.
В статистиката си Веркович го изписва като Брешени, състоящо се от 30 къщи, в които живеят 43 семейства състоящо се от 110 мъже и 119 жени – българи и 13 мюсюлмански къщи, с 57 мъже.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Брешчени.
Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. селото наброява 180 българи християни и 125 турци.
надписът върху владишкия трон
В периода след Илинденското въстание селото не отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия. За това може би огромна роля изиграва посещението на костурския гръцки владика Германос Каравангелис, при когото черквата „Св. Димитър” е обновена и в нея е поставен владишки трон. На гърбът на който е поставен надпис описващ събитието.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев през 1905 г. в селото живеят 120 българи патриаршисти – гъркомани.
В архива на Вардас селото се посочва като смесено от 15 гръцки фамилии ( 142 човека) и 3 български фамилии ( 16 човека).
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Брешчани преди Балканската война има 30 български и 20 турски къщи.
След Балканската война селото попада в пределите на гръцката държава.
През 1913 г. в селото живеят 317 жители, от които 172 мъже и 145 жени.
През 1918 г. селото е съставно от община Желегоже.
През 1920 г. Милойевич посочва, че в селото има 28 християнски и 27 мюсюлмански, цялото население е славянско.
Преброяването от с. г.  отчита че в селото живеят 312 жители, от които 149 мъже и 163 жени.
През 1926 г. селото е преименувано на Криа Нера, през 1929 г. на Авги.
Според Пелагидис 40 мюсюлмански семейства ( 200 човека ) са изселени и на тяхно място са заселени 38 семейства, от които две от Тракия, осем от Мала Азия, пет от Черноморието, 22 от Кавказ, и едно по всяка вероятност от България.
Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 265 жители, от които 127 мъже и 138 жени, от тях 95 са бежанци дошли след 1922 г., 45 мъже и 50 жени.
Преброяването от 1940 г. отчита 433 жители, от които 216 мъже и 217 жени. Сградния фонд е 69.
В селото е съществувала секция на паравоенната организация „Охрана” в която членуват 55 човека, по време на окупацията на Гърция през Втората световна война. Има емигрирали в България и Сърбия в периода между 1941-1944 г.
Според статистиката от 1945 г. от 416 жители, 208 са славяноговорящи.
От донесение на П. Митревски до ръководството на НОФ става ясно, че по време на Гражданската война в Гърция селото попада в Хрупишкият район, обхванати са 12 члена в НОФ, 10 в НОМС, 2  ГКП и 5 члена в АФЖ.
Като деца бежанци по време на Гражданската война в Гърция от Брешчани са отведени в лагера Дутовлье, Словения (отворил врати на 25.11.1948 г. от деца току що пристигнали в съюзната република); през 1952 г. в новооткрития детски дом във Валандово, Македония, но не е ясно от кой детски дом са прехвърлени (дали от Бела църква, Цриквеница, Стара гора или др.)
Жертвите, които дава селото по време на гражданската война в Гърция според Тодор Симовски са 17 загинали, и още 125 човека които се изселват в България и в други страни от т.нар. Източна демокрация.
През 1965 г. в центъра на селото е построена нова черква, която носи името „Константин и Елена”. Построена е със средства дарени от местни жители и бежанци.
В селото остават около 50 жители с български произход.
Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото са останали 271 жители.
Надморската височина, на която е разположено селото е 676 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се посочват следните лица:


Али, Мехмед - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва  като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Али, Мустафа – двама човека с едни и същи имена се посочват в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като притежатели на чифлици в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Али, Сюлейман - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Али, Тимур - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Андрия - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Атанасов, Сидо преселил се в Хрупишча; български национален деец в Кавала и Драма; в Кавала притежавал воденица; убит от гръцки терористи на пътя между двата града. /виж: Марков,Г. „Хрупицко”...,с.132./
Балабан - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Бело - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Богдан - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Богоя - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Бойо, Басто /Бащо/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./ # възможно и да се чете „баща (на) Йорго”
Брешченски, Доно (Андон)– с основно образование; член на ВМОРО; дълго време е бил терорист на организацията; през 1907 г. е определен за районен войвода на Нестрам кол; на път за района си загива заедно с Митре Влаха и В. Попхристов в сражение с турската войска на 22.ІІ.1907 г. в с. Жупанишча. /виж: в.Ден,1906-1907, бр.1185; в.Илинден,1926, бр.8; сп. Македоно – одрински преглед,1907, бр.36  , с.566; Борбите в Македония и...,с.631; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 646./
Васил - трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Георгиевски, Кирко роден 1921 г.; включва се под влиянието на брат си от рано на страната левите сили; лежи три месеца в затвора по време на диктатурата на Метаксас през 1938 г.; записва се един сред първите в редиците на ЕАМ по време на Втората световна война; след предателство е арестуван и осъден на 20 г. затвор, от Атина е прехвърлен в Италия, а от там е изпратен в немските лагери; след капитулацията на Германия се завръща в Гърция; през 1946 г. се записва като доброволец в редовете на ДАГ; завежда разузнавателната секция на 14 – та пехотна бригада, на който пост загива край с. Желин през юли 1948 г./виж:  Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009./
Георгиевски, Коста роден 1916 г.; през 1938 г. по време на диктатурата на Метаксас е арестуван и лежи в затвора в Хрупишча; по време на италиано – гервманската окупация на Гърция е сред първите които се присъединяват към ЕАМ; през 1943 г. се включва в ЕЛАС; издига се до командир на партизанска единица; заради участието си на страната на ГКП след споразумението от Варкиза е преследван заедно със семейството си; това го води да стане доброволец в ДАГ. загива на 26.7.1947 г. край Аграфа. / виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009./
Гьон - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Гуре - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Гьорче - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Гърде, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Данче - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Димитров, Христо - убит от гръцките андарти. /виж: http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./
Димо - четирима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Ивановски, Щерьо – двамата му сина са обесени при нападението на маджирската банда под ръководството на Андреас Пападополуос./виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Димо, Дука - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Димо, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Йован – жител на селото, който със свещеника правят опит в периода около 1743 г., да бъде прекъснато доброволното помюсюлманчване  на местното население поставяйки иконата на Христос Всемогъщ Съдия. / виж: fos-kastoria.blogspot.bg/2016/10/18.html./
Йорго, Басто - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./ # възможно и да се чете „баща (на) Йорго”
Йорго, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Йорго, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Йорго, Стойо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Калоян - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Касъм, Алишах - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Касъм, Мехмед - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Кирк - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Койо - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Коста - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Коста, Славе - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Коста, Йорги - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./ # възможно да е брат на Славе Коста
Крузел - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Лазар - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Мале, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Манко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Мано - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Мара – две вдовици  с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Махмуд, Мурад - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Мацура - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Михал - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Михо - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Михо, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Михо, Йорго – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жители на селото; неженени. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./ # посочено е, че се отнася за друг със същото име, следователно, са от една и съща народност
Михо, Коти /Кони/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Мустафа - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Мустафа, Али - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Мустафа, Меми - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се посочва като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Никола - четирима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Палашев, Дине Насов – убит от гръцките андарти, заедно с баща си. /виж: http://www.ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./
Палашев, Насо – убит от гръцките андарти, заедно със синът си. /виж: http://www.ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./
Пано, Тихо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
папа Букре - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
папа Яно - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Пасова, Елефтерия – емигрирала в България; пише молба до ЦК на БКП от 1956 г да бъде разрешено на брат и да дойде да живее в България , не е разрешено. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 147./
Петко, Дано - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Петко, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./ # възможно да е брат на Дано Петко
Петко, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Петко, Тихо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Петру - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Попхристов, Вангел – терорист на организацията; съвместно с Доно Брешчански убиват Ахмед бей от с.Желегоже, Костурско; през 1907 г. е определен за районен войвода в Костенарията; на път за района си загива заедно с Митре Влаха и Доно Брешчански в сражение с турската войска в с. Жупанишча  на 22.ІІ.1907 г. . /виж: в.Ден,1906-1907,бр.1185; в.Илинден,1926,бр.8; сп.Македоно – одрински преглед, 1907,бр.36  , с.566; Борбите в Македония и...,с.631; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 666./
Райко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Райо, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./
Славе, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 590./ # по всяка вероятност е син на Славе Коста
Сотиров, Пандо – брат на Ел. Пасова; участник в Гражданската война; емигрира в Ташкент; сестра му моли да му бъде разрешено да дойде в България, тъй като от малки са имали желание един ден да дойдат в България; чиновника е написал „ не се разрешава”. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 146./
Стайко - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Стайо - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Стамат - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Стане, Капуки - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Степан - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Татул - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Тодор - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Тодор - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 591./
Урош - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./
Фотев, Петре - убит от гръцките андарти. /виж: http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./
82.Яно - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.112./


четвъртък, 20 април 2017 г.

Костурски край 2 - Брезница


                               Брезница /Брезниче/ дн. Βατοχώρι

 
фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ
Селото е разположено на 43 км югозападно от Лерин и на 29 км северно от Костур в северното подножието на планината Орлово /Малимади/ в областта Корешча. Брезница е на 2 км от пътя Костур - Лерин в посока границата с Албания при Смърдеш –Капешчица и на 3 км северозападно от с. Руля. До включването на селото в пределите на Гърция, то винаги е било неразделна част от Костурско и областта Корешча.
При преброяването от 2001 г. селото е посочено като съставно на тогавашната община ( дем) Смърдеш (Кристалопиги), префектура – Лерин (Флорина), а днес .е съставна част от община (дем) Преспа.
изглед от Брезница от началото на ХХ в.
За първи път селото се споменава в края на ХV в. в Османските архиви с името си, и че в него живеят 104 семейства.
В османски данъчен регистър от 1530 г. е посочено с името Брезниче, в което има 2 пълни мюсюлмански и 74 пълни християнски домакинства, 31 непълни християнски домакинства или ергени и 3 вдовишки домакинства; Приходът от селото към държавната хазна е 7201 акчета.
В пълния поименен османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е записано като с. Брезница, в което живеят 30 пълни християнски домакинства и 6 непълни християнски домакинства или ергени. Признаването на 2 бащинии от страна на султаните навежда на мисълта, че селото е съществувало отпреди попадането на Костурско в пределите на Османската империя. Въпреки, че е заплатен данък за производството на 450 медри шира, е заплатена такса за вино, което предполага за съществуването на хан или станция за смяна на коне. Друго интересно в този документ, е че липсва сведение за заплатен данък за лозя, което навежда на мисълта, че гроздето за направата на ширата е било закупувано от другаде. Приходът в държавната хазна от селото е 12000 акчета. Висока ефективност на пълно домакинство – 400 акчета. По това време в района на селото има две малки воденици.
Изводът като цяло за близо век имайки в предвид естественият прираст, от селото са заселени в „мъртви земи” над 100 пълни християнски домакинства.
В края на ХІХ в. Брезница е българско село в Костурска каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г.  Брезница е показано като село със 145 домакинства и 380 жители българи. Същите данни са дадени и в Пловдивската статистика.
панорамна снимка на селото днес
В статистиката си Теплов го представя като село състоящо се от 130 къщи, в които живеят 380 българи.
По време на Кресненско - Разложкото въстание от 1878-1879 г. 20 човека от селото вземат участие като четници.
В картата на Австрийския генерален щаб е посочено като село Брезница.
Контоянис го посочва като християнско селище намиращо се в Костурска кааза.
Схинас през 1886 г. посочва, че в селото живеят 80 християнски семейства, има църква, ханове и 100 говеда.
Симовски посочва, че според Веркович през 1889 г. селото имало 180 християнски семейства с 892 жители ( от които 452 мъже и 440 жени).
В статистиката си Ростковски представя с. Брезница състоящо се от 87 къщи, в които живеят 320 славяни екзархисти и 103 патриаршисти.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Брезница има 620 жители българи.
Контогони в началото на века посочва селото като патриаршистко с църква и училище.
Пецивас отбелязва, че в него има между 100 и 110 семейства през 1902 г.
В началото на ХХ в. населението на Брезница постепенно се отказва от върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в 1902 г. в селото има 60 патриаршистки и 40 екзархийски семейства, а в 1903 - 65 патриаршистки и 45 екзархийски.
По време на подготовката за Илинденското въстание селото е включено в Кономладския въстанически център. С въстаниците от този център вземат участие  в сраженията в Костурско и Леринско  и участват в похода на част от въстаническите сили в Прилепско.
В поверителното си писмо под № 670 на БТА в Битоля до министър председателят ген. Р. Петров от 24 август 1904 г. Андрей Тошев пише следното: „Това село не е изгорено. Към 15 октомври Чекаларов изгорил къщата на Доне Джайков, като на предател.  В къщата е изгорял и синът на Дине  Лазо, а самият Дине е бил ранен с куршум и подир три дена умрял. За предателство бил обесен на една круша в същото време Коджабашията на селото Георги Иванов, а полякът Андон х. Велков, промушен с щикове. Поп Кръсте от селото, се обвинява, от жената на Джайкова, като съучастник  в убийството на мъжа ѝ. По тая причина попът бе арестуван 5 месеца в Костур, а сега е в Битолския затвор.”  От тук цитираната информация единствено неточна е датата – събитието е станало на 28 август 1903 г. и е подробно описан в Дневника на В. Чекаларов.
След  Илинденското въстание в началото на 1904 г. селото минава под върховенството на Българската екзархия.
През октомври 1904 г. в брезнишката воденица са убити Мехмед от Жервени и Селим от Девол от войводите Хр. Цветков и Ат. Кършаков като золумджии.
Брезница пострадва от нападения на въоръжената гръцка пропаганда през с.г. В селото се създава и комитет на гръцката Македонска борба.
На 17 януари 1905 г. става сблъсък между андартски чети и четата на Митре Влаха край селото.
Според данни от архива  на Вардас митрополит Германос Каравангелис настоятелно го моли на 9 и 10 февруари 1905 г. да бъде извършено нападение над с. Брезница.
На 27 октомври 1905 г. селото е атакувана от андартите под водачеството на Вардас, според неговите архиви населението било събрано край черквата.
Не става ясно, дали за същото събитие става дума, според публикация във в. „Софийски новини” от 2.12.1905 г., писана от Пандо Кляшев,  че е бил направен опит от андартска чета (от 70-75 човека) да влезе в селото. На края на селото по случайност се били натъкнали на 4 български четници, при завързалата се престрелка към тях се присъединили намиращите се още 12 четника под ръководството на Пандо Кляшев, Митре Влаха и Христо Цветков. Сражението е траяло три часа, от гръцка страна имало 1 убит и двама ранени. Двете воюващи страни се оттеглили, тъй като се появил и турски аскер.
сградата на училището днес
По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Брезница има 816 българи екзархисти и 12 власи и работи българско училище, в което учат 55 ученика и са обучавани от един учител.
Гръцкото Битолско консулство го посочва като смесено екзархийско – патриаршистко село. 20 семейства били на страната на Патриаршията преди младотурската революция.
Селото е отново атакувано от андартите през май 1907 г. Както се вижда от недовършено писмо от Вардас, с дата 11 май с.г., където се съобщава че при това
нападение са изгорели  живи четирима екзархисти в домовете им, и е убит един, когато се опитвал да избяга.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Брезница преди Балканската война има 180 български къщи. В своите спомени Георги Райков посочва къщите „около 124”.
По време на Балканската война един човек от селото се записва като доброволец в Македоно – одринското опълчение.
То е оплячкосано от отстъпващата армия на Мехмед паша. Била изгорена българската черква. Това било използвано от гръкоманските семейства, за да свалят камбаната от изгорялата черква и да я поставят на своята. Селото е посетено от Съединената чета на В. Чекаларов, Иван Попов и Христо Силянов.
Според Карнегиевата анкета по време на Балканските войни селото се състои от 113 къщи, от които 105 екзархийски и 8 гръкомански. В нея се споменава, че 8 жители от селото отиват да посрещнат Андрей Ляпчев, но били наклеветени от гръкоманите, че били отишли да канят сръбски войски, защото били недоволни от гърците, за което били арестувани и съдени от военен съд в Бер.
След Балканските войни 1912-1913 г. селото попада в пределите на Гърция.
През 1913 г. при преброяването, селото е причислено към Преспа и наброява 761 жители, от които 434 мъже и 327 жени.
Според информация появила се във в.”Емброс” от 10 март 1916 г. населението на селата Въмбел, Дъмбени, Смърдеш, и Брезница били подлагани на непрекъснато нападение и грабежи от страна на бившите андартски капитани Лаки Далаки, Мавроматис, Апостолидис и др.
изглед от селото по време на ПСВ
По време на Първата световна война в Леринската настъпателна операция на Българската армия (август 1916 г.), българските войски достигат до околностите на селото.
В Държавен вестник, бр. 259/21.12.1918 г. селото е посочено като  самостоятелна община в пределите на ном Лерин ( Флорина ).
През 1920 г. Милойевич го посочва като чисто славянско село със 130 къщи.
По време на преброяването през 1920 г. е посочено, че в селото има 174 семейства с 577 жители, от които 245 мъже и 332 жени.
В статистиката изготвена от Македоно-Българският Централен Комитет в САЩ с. Брезница е посочено с 1345 жители.
Селото е преименувано на Ватохори през 1927 г. /Д.В.,бр.179/30.8.1927./ Шест от семействата са пожелали да емигрират в България, според Михаелидис.
С. Ватохорион, ном Флорина при преброяванията през 1928 г. наброява 605 жители, от които 273 мъже и 332 жени. В селото са заселени след 1922 г. четирима бежанци, от които трима са мъже.
Според статистика от 1932 г. в селото  има 80 семейства, от които 64 са славяноговорящи.
Стефос Григорий посочва като сигурни семействата на Цайко, Панос и В. Ковациди през 1935 г.
През 1940 г. селото наброява 770 жители, от които 462 мъже и 308 жени.
Според преброяването след края на Втората световна война в с. Ватохори живеят 535 жители, от които 200 са с негръцко съзнание, 185 са подвъпрос и може да се има доверие само на 150 жители.
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 г. в селото е създадена чета на българската паравоенна организация „Охрана”. Срещу нея са насочени части на ЕЛАС под ръководството на Наум Пеов.
По време на Гражданската война в Гърция, повече от 130 негови жители се включват в редовете на ДАГ и НОФ. 29 са жертвите дадени по време на войната. Организационно попада в Дъмбенския район на НОФ, но няма изградени структури на НОФ, НОМС и АФЖ към 9.2.1946 г., според изготвена справка от Паскал Митревски.
След края на Гражданската война две трети от жителите му го напущат и се заселват в съседна Югославия или в страни от Източна Европа. При преброяването през 1951 г. в селото живеят 232 жители.
Надморската височина на селото е 1039 м.

Като жители на това село в спомени, документи, книги и в интернет пространството са посочени следните лица:


Алексов, Васил /Василий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80% D0%B8%  D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5% D0%BD%D0%BE%D0%B2./
Анастасов, Христо - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%  D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./
Антонов, Коста - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0% B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./
Апостолов, Атанас – включен в групата по изследване на антропологията на българите от д-р Крум Дрончилов. /виж: Годишншк на Софийският университет. Историко-Филологически факултет, т. ХVII 1920-1921…,с. 182-183./
Аргирова, Елена Ване - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Аргировски, Димитър Ташков – участвал в редовете на ДАГ в периода от 1947-1949 г.; дал сведенията за загиналите по време на Гражданската война жители на с. Брезница. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Атанас – преселник; споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
Атанасов, Стерйо - един от селяните отишли да посрещнат А. Ляпчев в Ресен; на връщане бил пресрещнат от гръцки патрул съставен от евзони; бил арестуван и откаран в Лерин, а от там в Бер и предаден на военен съд с обвинението, че е оказал съпротива на гръцки патрул. /виж: .sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./
Балтов /Валтов/, Панчо/Пенчо/ –  член на ВМОРО; един от селяните отишли да посрещнат А. Ляпчев в Ресен; на връщане бил пресрещнат от гръцки патрул съставен от евзони; бил арестуван и откаран в Лерин, а от там в Бер и предаден на военен съд с обвинението, че е оказал съпротива на гръцки патрул.. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 21,30,33,35.; sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view =article&id=598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61/
Белков/Балков/, Пенчо – член на ВМОРО от 1895 г., посветен от Апостол Димитров - Грежов; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.18,26; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с. 473,474; Освободителното движение в Македония...,с. ХV./
Белков, Коле - един от селяните отишли да посрещнат А. Ляпчев в Ресен; на връщане бил пресрещнат от гръцки патрул съставен от евзони; бил арестуван и откаран в Лерин, а от там в Бер и предаден на военен съд с обвинението, че е оказал съпротива на гръцки патрул. /виж: .sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./
Бело, Коста - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Бельо Бело/, Христо Леонида – по време на нацистката окупация на Гърция е сред първите, които стават членове на ЕПОН; избран е за член на околийският му комитет; след споразумението във Варкиза преминава в нелегалност; през 1947 г. става доброволец в редовете на ДАГ; взема участие в отбраната на Вич и Грамос; на 20.9.1948 г. е ранен; на 2.1.1949 г. е изпратен да се учи във военно училище на централата на ДАГ; загива на 14.8.1949 г. в сражението до Върба. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009; pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm/
Бошко, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144 ./
Велков, Наум – емигрира в САЩ; установява се в Медисън, Илинойс, където заедно с В.Ставров отварят собствена месарница и бакалия. / виж: Гаджев, д-р Иван, История на...,т.І,с.578./
Влашев, Ламбро Ване - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Влашев, Димитър Пандо - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Влашето, Михо - арестуван по време на аферата с убийството на Нуредин бей; неиздържал на побоя и мъченията / горене с мангал/ и предал Павел Христов. /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І, с. ХVІІ/
Вражановски, Йото – член на ВМОРО; донесъл съобщението, че Брезничани отказват да осигуряват прехрана за въстаниците.  /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.283./
Гацов, Никола Лазо - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Гергинова, Атина - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Гуленцов, Зисо Доно - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Гърдо, Дойчин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144 ./
Гъцов, Лабро/Лавро/ - /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І, с. ХХ/
Гьерг, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144 ./
Гьерг, Стойко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144 ./
Гьерг, Янко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
Гюрова, Олга Наум - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Джайков/Жайков,Зайкос/ Доне/Дине, Антонис/ - участник  в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на СК на „Отбрана”; къщата му е изгорена като на предател по заповед на В.Чекаларов по време на Илинденското въстание и е обвинен в убийството на Лабро; бил ранен и след три дни починал от раните си./виж: Дневници и спомени...,с.216-217;Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.287; Чекаларов, В. Дневник..., с.283-284; От София до Костур...,с.176; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Джайков/Зайкос, Заков/, Иван /Йоанис/ – син на Д.Джайков и брат на Л. Джайков; участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на СК на „Отбрана”; сътрудник на Германос Каравангелис; подпомага и предоставя сведения на Коте Христов и Г. Цонтос  за областта Корешча. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Джайков/Жайков, Заков/, Лазо  Динев - участник  в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на СК на „Отбрана”; участвал в убийството на Лабро; син на Д. Джайков; убит по време на наказателната акция на ВМОРО през Илинденското въстание. ./виж: Дневници и спомени...,с.216-217;Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.287; Чекаларов, В. Дневник..., с.283; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./ 
Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш жител на селото, който е бил собственик на бащиния, по всяка вероятност след изселването на родът му е станала собственост на жителите на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144./
Димитри, Кольо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
Димитри, Михо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./ # по всяка вероятност е брат с Кольо Димитри
Димитри, Новак - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144 ./
Донко, Димитри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
Донко, Стоян - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144 ./
Драгослав, Митан - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
Думко, Стамко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
Дурсо, Атанас - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
Жабонов, Андон – син на Т. Жабонов, в края на 1956 г. от секретаря на ЦК на БКП Д. Ганев му е разрешено да се засели в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 148./
Жабонов/Жабона/, Петър – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 200./
Жабонов, Търпо – заселен в с.Галово, Оряховско; в края на 1956 г. изпраща молба до ЦК на БКП да бъде разрешено на синовете му да се заселят в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 148./
Жабонов, Христо - син на Т. Жабонов, в края на 1956 г. от секретаря на ЦК на БКП Д. Ганев му е разрешено да се засели в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 148./
Жайков/Майков/, Стоян – противник на организацията; вземато е решение на 28 юни 1903 г. да бъде убит, за това защото говори против ВМОРО и насъсква селяните да отхвърлят Екзархията и да се повърнат към Патриаршията; бил направил опит да убие П. Кляшев, който бил в селото, при раздаването на помощи на пострадалите от унищожаването на Смърдеш. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 26 Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.461.; Дневник на костурския войвода..., с.60; Освободителното движение в Македония...,с. ХХІІ./
Жайкова, Атина Атанас - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Жайкова, Джордана Гьорги - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Жегов, Петре – роден през 1921 г.; по време на окупацията на Гърция от италиано – германски войски се присъединява към въоръжените структури на ГКП; като секретар на селската организация, спомага за разширение на нейното влияние и в околните села; след споразумението от Варкиза е преследван от органите на сигурността и е принуден да емигрира в Югославия; в началото на 1947 г. се записва като доброволец в ДАГ; загива през 1948 г. /виж:  Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009/
Жубаков, Пандо - един от селяните отишли да посрещнат А. Ляпчев в Ресен; на връщане бил пресрещнат от гръцки патрул съставен от евзони; бил арестуван и откаран в Лерин, а от там в Бер и предаден на военен съд с обвинението, че е оказал съпротива на гръцки патрул. /виж: .sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view =article&id=598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./ # възможно е фамилията да му е сгрешена и да е от рода Жабонови
Жутов – бил е на гурбет в Северна Америка; през 1923 г. се установява в Пловдив, и закупува къщата на Петко Кожухаров, където на първия етаж е открита кръчмата „Костур”; направил е и винарска изба. /виж: peika.bg/statia/Zapomnete_Plovdiv_Ako_Felini_se_beshe_rodil_tuk_l.a_i.85803. html./
Заспалов, Васил Тодор - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Заспалов, Иван Георгиев – роден през 1899 г.; емигрирал в Канада; взема участие в Гражданската война в батальона „Линкълн” /виж: marxists.org/makedonski/istorija/spanija/makedonski_spanci.htm./
Заспали, София Васил - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Заспали Яни Ристо - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Зелката, Васил/Цильо/ - един от организаторите на убийството на Лабро. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 283./
Зоговски, Гьорги Петре - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Иван - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като бивш жител на селото, който е бил собственик на бащиния, по всяка вероятност след изселването на родът му е станала собственост на жителите на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144 ./
Иван, Велкан - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
Иван, Яно - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
Иванов, Георги (Герго) /Караолан, Карола/ – кмет на селото; обесен при наказателната акция на В. Чекаларов по време на Илинденското въстание за това, че е бил предател и виновник за убийство на верен член на ВМОРО. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.287; Чекаларов, В. Дневник...,с.283-284; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с. 463.; Освободителното движение в Македония...,с. ХХV./
Иванов, Георги /Георгий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80% D0% B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5% D0%BD%D0%BE%D0%B2./ # възможно е двамата Г. Ивановци, да са едно и също лице.
Иванов, Кръсто - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0% B3% D0%BE%D1%80 _%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0% BE%D0%B2./
Илиев, Марко - арестуван по повод убийството на турски дървар в близост до селото; лежи в Костурският затвор без обвинение. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.109,118./
Илиев, Панто - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в първа чета под ръководството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8/
Илиев, Тасе - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие във втора чета под ръководството на Павле Янев. /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2/
Йован, Андрея - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
Йончев, Йото - един от селяните отишли да посрещнат А. Ляпчев в Ресен; на връщане бил пресрещнат от гръцки патрул съставен от евзони; бил арестуван и откаран в Лерин, а от там в Бер и предаден на военен съд с обвинението, че е оказал съпротива на гръцки патрул. /виж: .sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=598 :-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./ # напълно е възможно да са  едно и също лице с Панайот, но поради липса на сведения, че е бил по време на Балканските войни в родният си край, не обединяваме информацията
Йончев, Панайот – роден през 1877 г; член на ВМОРО от 1898 г; от 1902 г. е селски войвода; по време на Илинденското въстание е в четата на Коте Христов, която действа в Преспанско; след въстанието е отново селски войвода; от 1904 г. е четник при Пандо Кляшев; след Хуриета емигрира в САЩ. /виж: Спомени и биографии...,с.92-93./
Калеми, Дончо Стойко - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Калеми, Костадина Митре - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
надгробната плоча на В. Калемов
Калемов, Васил С.  – роден на 10.5.1888 г.; по всяка вероятност с брат си Тодор през 1905 г. емигрира в САЩ; починал на 30.1.1919 г., погребан е в Гранит Сити, където може би се е установил./виж: bg.wikipedia.org/wiki/Брезница_(дем_Преспа)#/media/ File:Breznitsa_Tombstone_Granite_City1.jpg./
Калемов, Тодор С. – емигрирал в САЩ през 1905 г; установил се в Медисън ,Илинойс./виж: Гаджев, д-р Иван, История на...,т.І,с.537./
Калемовски, Атанас Спиро - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Караоланов(Карауланис), Георги - гръкоман; член на СК на „Отбрана”. / виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./.
Кольов /Коловски/, Ильо /Илия/ Ламбро – роден е през 1925 г.; по време на нацистката окупация се включва в редовете на ЕПОН; през 1944 г. се присъединява към частите на ЕЛАС; участва в множество сражения срещу немските войски в Търнаа, Лерин и Корча; след споразумението от Варкиза продължава да работи в селската организация на ЕПОН; през 1947 г. се записва като доброволец в ДАГ; взема участие в защитата на свободните територии в Грамос и Вич; взема участие в походите към Калугерица и Лерин, където е ранен; от началото на 1948  г. е в редовете на 16 бригада на ДАГ, с която взема участие в боевете за Олимп; загива на 23.3.1948 г. край Амарбей.  /виж:  Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009; pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm. /
Кольов /Коловски/, Христо /Ристо/ Ламбро – роден през 1929 г.; по време на окупацията от германо – италианските войски изпълнява куриерски дейности; заедно с брат си Ильо се записва доброволец в ДАГ; загива на 9.10.1948 г. в сражение до Фалката. /виж:  Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009; pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm. /
Коловска, Олимпия Спиро - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Косовски, Кольо – деец на ВМОРО; войвода на центрова чета по време на Илинденското въстание. /виж: Николов, Б. Й. Вътрешна македоно – одринска революционна организация..., с. 82./
Костандинов, Коста – роден през 1922 г.; той е сред първите които се включват в редовете на ГКП и ЕАМ по време на италиано – германската окупация; председател на ЕАМ в родното си село в периода 1943 – 1945 г.; продължава дейността си нелегално след споразумението от Варкиза; след създаването на ДАГ се записва като доброволец; взема участие в защитата на Вич, в походите към Епир и Гревена; загива на 8.8.1947 г. в сражението за Гревена. /виж:  Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009.; pollitecon.com/html /Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm. /
Костадинов, Васил Ташко - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Кочев, Атанас Г. – емигрирал в САЩ след илинденското въстание; установил се в Медисън, Илинойс и открил салон и бюфет през 1907 г. / виж: Гаджев, д-р Иван, История на...,т.І,с.579; Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.899./
Кочев, Васил /Василий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
К. Кочовски, като четник
Кочовски, Кано Тодоров – деец на ВМОРО; четник в четата на Наум Марковски след Илинденското въстание; водил сражение с турски аскер в селото, след което се самоубива през 1907 г. /виж: Ил. Илинден,1941, бр.122 (2),с.12.; Македонски Алманах, Индианаполис,1940,с.47./
Кочовски, Киро -  член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 21./
Кочов/ски/, Кръсто -  член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 21,26./
Кръстев, Христо - един от селяните отишли да посрещнат А. Ляпчев в Ресен; на връщане бил пресрещнат от гръцки патрул съставен от евзони; бил арестуван и откаран в Лерин, а от там в Бер и предаден на военен съд с обвинението, че е оказал съпротива на гръцки патрул. /виж: .sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view =article&id=598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./
Куно /Кото/, Мартин - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144 ./
Куно /Кото/, Милен - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
Куно /Кото/, Милич - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144 ./
Лазев, Тръндо. - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж:  wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Лазев, Константин - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов.  /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Ламбрев, Михаил - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Лешник, Васил Д. – селски първенец, екзархист,подпомагащ българската просвета и църква в родното си село./ виж: Николов, Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.26./
Мазнов, Васил Стоянов - селски първенец; екзархист; подпомагащ българската просвета и църква в родното си село./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на...,с.26./
Манджуков, Илия Сотир - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Манджуков, Лазар Кръсте - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Мелко, Кольо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144 ./
Мельов, Тодор – роден през 1894 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:  freewebs. com/onoma/  metanastes.htm./
Минче, Петре – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:  freewebs. com/onoma/  metanastes.htm./
Митан, Петри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144 ./# по всяка вероятност е син на Митан Мичан
Митан, Тодор - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144 ./
Митрев, Ване - арестуван по повод убийството на турски дървар в близост до селото; лежи в Костурският затвор без обвинение. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.109./
Митрев, Лазо – роден през 1876 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:  freewebs. com/ onoma/  metanastes.htm./
Митрев, Трайко - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов.  /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0% B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./
Михайлов, Атанас – заловен ва 25.4.1902 г. от турската власт и е затворен в „Котил хане” в Битоля; бил е на 19 години. /виж: Тзавелла, Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…, с.35./
Мичан, Митан - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143-144 ./
Наумов, Димитър /Димитрий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов.  /виж: wikipedia.org/wiki/% D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./
Никола, Петри - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144 ./
Панайотова, Геля – родена през 1874 г.; емигрира в САЩ през 1914 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонка. /виж:  freewebs.  com/onoma/ metanastes.htm./
Пандов, Христо – роден през 1895 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Панов(Панас), Георги - посочен като член на гръцкия комитет „Македонска борба”. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Панов, Никола – емигрирал в САЩ; установил се в Детройт, Мичиган; подпомогнал финансово издаването на т.ІІІ и ІV от спомените на Ив. Михайлов.  виж: Михайлов,Ив. Спомени, т.ІІІ,с.14;т.ІV,с.13./
Панов, Томи – емигрирал в САЩ; установил се в Детройт, Мичиган; подпомогнал финансово издаването на т.ІV от спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІV,с.13./
Панов, Цвятко – участвал в убийството на Лабро; участва в Илинденското въстание; четник , а по- късно войвода в Костурско и Преспанско; загива с цялата си чета в сражение  с турската войска на 19.ХІІ.1904 г в с.Лънг, Преспанско. /виж: Македонски алманах,САЩ,1940, с.176; Николов,Борис Й.,Вътрешна...,с.123; Чекаларов, В. Дневник...,с.284./
Панов, Яне – обвинен от Д. Юров, че е участвал в убийството на Лабро; по време на Илинденското въстание е войвода на селската чета на с. Брезница. /виж: Николов, Борис Й., Вътрешна...,с.123; Чекаларов, В. Дневник...,284./ # Цамис и Вакалапулос, го посочват като един от верните хора на гръцката организация в селото
Пановски, Лазар – от него било поискано да му бъде откупен коня за пренасяне на оръжие, но отказал. / виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 70./
Папагеоргиу, Петрос – участник  в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на СК на „Отбрана”. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166;  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Папагеоргиу, Христос - участник  в гръцката въоръжена  пропаганда  на местната организация; член на СК на „Отбрана”. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.166./
Папагйергиу, Васил Михали - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Пашкинов, Васил Петре - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Пейо - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144 ./ # споменава се като нечий син
Пейо, Дамян - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144 ./
Пейо, Донко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
Пейо, Драго - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
Пейо, Коминен - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.144 ./
Пейо, Пресил - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
Пейо, Саймило - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./ # по всяка вероятност е брат с Донко, Драго и Пресил
Пенев (Пеев), Павле – роден 1888 г, по време на Балканската война взел участие в Костурската съединена чета, 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.545./
Петрев, Антон - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в първа чета под ръководството на Георги Караискаки.  /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8/
Петрев, Йото – търсен от турската власт по повод убийството на турски дървар в близост до селото. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.109./
Петров, Иле – роден през 1879 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
поп Апостол - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
поп Георги – екзархийски свещеник; убит от гръцките андарти./ виж: Николов, Б. Борбите в Македония. Спомени на...,с.23./
поп Кръсте Кочов– екзархийски свещеник, който бил обвинен от жената на Дине Джайков, че е виновен за гибелта на сина и мъжа и; затворен в Костурския затвор и лежал 5 месеца в него,а по-късно е прехвърлен в Битолския затвор./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.287; Освободителното движение в Македония...,т.І, с.ХХХVІ./
Попгеоргиев (Папагеоргиу), Кръстьо (Крис) - посочен като член на гръцкия комитет „Македонска борба”. / виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попкръстев, Яне – арестуван по повод убийството на турски дървар в близост до селото; лежи в Костурският затвор без обвинение. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.109./
Поповска, Зоя Митрева - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Пуленков, Йотето – четник при В. Чекаларов през пролетта на 1903 г./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 200./
Радев, Христо - в края на Гражданската война в Гърция емигрира в Полша; малко по-късно е репатриран в България със съпругата си по линията на БЧК. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 133-134./
Радева, Пенка – в края на Гражданската война в Гърция емигрира в Полша; малко по-късно е репатрирана в България със съпруга си по линията на БЧК. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 133-134./
Рубмов, Павле - един от селяните отишли да посрещнат А. Ляпчев в Ресен; на връщане бил пресрещнат от гръцки патрул съставен от евзони; бил арестуван и откаран в Лерин, а от там в Бер и предаден на военен съд с обвинението, че е оказал съпротива на гръцки патрул. /виж: .sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./
Сери, Сотир Апостолов - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Сидов, Илия - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Христо Спасков
Спасков /Спасов/, Христо Георгиев  – роден през 1865 г.; учил в класното училище в Костур, атестиран при завършването на І клас от Апостол Грежов през 1883 г.; завършва първия випуск на педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия; бил е учител в Мориовско, Дъмбени и в родното си село; член на ВМОРО, един от първите посветени в организацията в Костурско, по спомените на Пандо Кляшев от Апостол Димитров; загива през 1901 г. в родното си село.  /виж: Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХVІІІ.; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната борба(1868 – 1903)..., с.20; Николов, Б. Борбите в Македония. Спомени на...,с.23.; Кандиларов, Г. Българските гимназии в Солун…,с.109.; Македонски алманах,Индианаполис,1940…,с.423. /
Стойко, Йован - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
Сотиров, Яни – роден през 1901 г.; емигрира в САЩ през 1914 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец.  /виж:  freewebs. Com /onoma/ metanastes.htm./
Ставрев, Михаил - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов.  /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0% B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./
Ставрев, Петър - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в първа чета под ръководството на Георги Караискаки, като десетник. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3% D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8/
Ставров, Васил -  емигрира в САЩ; установява се в Медисън, Илинойс, където заедно с НВелков откриват самостоятелна месарница и бакалия. / виж: Гаджев, д-р Иван, История на...,т.І,с.578./
Стерьов, Васил /Василий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./
Стомнар, Пене Стоянов - селски първенец; екзархист; подпомагащ българската просвета и църква в родното си село./ виж: Николов, Б. Борбите в Македония. Спомени на...,с.26./
Танасов /Томасов/, Георги – роден през 1894 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец.  /виж:  freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Танасов, Мельо - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов.  /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%  D0%B3%D0%BE% D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0% BD%D0%BE%D0%B2./
Танасов, Петър - един от селяните отишли да посрещнат А. Ляпчев в Ресен; на връщане бил пресрещнат от гръцки патрул съставен от евзони; бил арестуван и откаран в Лерин, а от там в Бер и предаден на военен съд с обвинението, че е оказал съпротива на гръцки патрул. /виж: .sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view =article&id=598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./
Томе /Боне/, Стамко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./
Топси, Апостол Илиев - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Трайко – андартски капедан. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.350./
Фаци, Никола Ристов - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Христов, Коле - арестуван по повод убийството на турски дървар в близост до селото; лежи в Костурският затвор без обвинение. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.109,118./
Чаушев, Кръсто – избягал от Вардарска Македония; пристигнал в България е арестуван от органите на сигурността, като контрачетник. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 65./
Цилков, Коста  – сражавал се в редовете на ДАГ; след края на Гражданската война емигрира в СССР; установява се в Ташкент; съден и изпратен на заточение; след 1956 г. се установява в Гостивар, където е погребан.. /виж: Фотева, Евд. До пеколот и назад…, с.134./
Шашко, Филип – роден около 1935 г.; американски историк. /виж: Уикипедия – Брезница./
Шимбов, Ташко Костов - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BREZNITSA.htm./
Шукарева, Милка – сражавала се в редовете на ДАГ; след края на Гражданската война е сред оцелелите изтеглили се в Албания; емигрира след това в Ташкент, СССР; след години се установява в Тетово, Македония.. /виж: До пеколот и назад…, с.21-22./
Шраканов, Стерйо Николов – завършва началното си образование в родното си село; завършва трикласното българско училище в Костур; записва се да продължи обучението си в класическата българска гимназия в Битоля, но тъй като по време на Балканските войни 1912 -1913 г. е затворена от сърбите, се прибира в родното си село; през януари 1913 г. е сред арестуваните от гръцките власти и е изпратен в затвора в Бер, където трябва да бъде съден от военен съд; успява да избяга от ареста и през Албания заминава за Канада; установява се в Торонто, където работи до 1919 г.; от 1919 до 1922 г. живее и работи в Детройт; от 1922  до 1926 г. живее във Варна, където са се установили неговите родители; задомява се; след  1926 г. отоново емигрира в САЩ и се установява в Детройт; работи в печатницата на „Македонска трибуна”; занимава се след 1936 г. с подготовката на издаването на Македонския алманах в САЩ; бил е член и секретар на МПО „Татковина”, Детройт и МПО „Даме Груев”, Индианаполис и член на тамошните македоно-български църковни общини. /виж: Уикипедия – Брезница – Стерйо Николов./
 Ютов /Юро, Юров /, Доно /Андон Хадживелков/ – поляк на селото; участвал в убийството на Лабро; по време на Илинденското въстание е промушен с щикове от четниците на В.Чекаларов. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 284,285; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.476.; Освободителното движение в Македония...,т.І, с.L; Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.287./
Янев, Кузман /Кусма/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов.  /виж: .wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80% D0%B8% D0% B3%D0%BE%D1%80_% D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0% B5%D0%BD%D0% BE%D0%B2./
Янев, Лабро/Дине/ - член на ВМОРО; убит от противниците на организацията, в което са участвали Доно и Лазо Джайкови, Г. Иванов и Д. Юров през 1903 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 284,285; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.476../
Янев, Яни – роден през 1901 г.; емигрира в САЩ през 1914 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:  freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
170. Янко, Велко - споменава се в  османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.143 ./