14 август 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

14 август - „Върбица” - четвъртък

                                                              връх Върбица

Решихме да разпределим маузеровите пушки и да потеглим за Невеска, да влезнем со особена церемония. Още колко почнахме разпределенията, чухме залповете от към „Кайнак”.

Се изгледахме аз со бинокъла и какво да видя! Хилядици аскери, скоро изпратихме да хванат височините над Прекопана, Цильо Кономладски со олицката чета. Направихме списък от маузеровите пушки и патрони, всичко се вземаха 34 пушки, взеха се семя чанти торби и дрехи, всичко се разпредели според показаната храброст от момчетата.

За всичко има списък в друга тетрадка. Аскерите настъпиха към Черешница и го изгориха, стигнаха до Прекопана и запалиха останалите прекопански къщи. Часът още беше 7 и турците со всички сили, со топовете заедно се отправиха към нас, сила голяма, излишно е човек да се сражава и да си хвърля патроните, когато не можи да се разбие тази сила. Затова аз предложих без да се стражаваме да остъпим към Перпери. Другите другари казаха да се крепим и усилихме Бербеш. Но като се увериха, че напразно е всичко и те се съгласиха да се отстъпи. Докато направим разпореждание огън се откри, след като дадохме неколко залпа, се оттеглиха момчетата, турците почнаха да бият „Барбеш” со топовете. Ние през Клисура се сбрахме на „Царцари”. Турците останаха на „Върбица”, нищо не можахме да се научим за стражението со другите чети, вечерта се отправихме през Черешница, Вишени и се установихме над Вишени зад Пресеката.

Из „Моето тефтерче” на Лазар Кисeлинчев

14 август – четвърток – Косинец

...същия ми пише (Киряк Търповски), за Лазо имало писмо (Лазо бил в Апоскеп) от Пандето (Пандо Кляшев), со много радостни новини. Нашите чети нападнае Влашкото село Невеска, изгорие казармата, избили около 50 души аскери, взели около 35-40 пушки маузерови, и около 4000-5000 патрони и во мюдюрлука фанале во един амбар со ечмен осем души войници, между които и едно заптие на име Сульо. Телеграфните машини в Мюдюрлука ги изпотрошили и пр.

Тая новина я съобщих само на Трайко, со когото се наговорихме, че след като заколят говендата и починиме да раздаваме месото на селяните, да ги свикаме четниците и да му я прочетем. Преди обаче да слезем ние во селото, селяните които дойдое от Дъмбени, разправили какво се знаело за него тамо. Гледаме, заднишен (запъхтян, изморен) дойде Коконо и вика „Метко, го сосипае!” Яз го виду соно, ви кажве и не ме вервате и на това отгоре вика „ура”. Тая гюрюлтия на В. Кършаков привлече вниманието на останалите въстаници, които се собрае около мене. Прочетох писмото на Кирияко пред въстаниците на висок глас и след това  свички извика`а три пъти „ура”!... (макар че тази записка в дневника на Л. Киселинчев да се отнася за събития станали два дни по-рано – превземането на Невеска, просто хронологически ги поставихме, когато е била писана.)

Из спомените на Иван Попов

На 14 август на другия ден, когато щяхме да идем в Невеска, още от заранта чухме залпови гърмежи на местността Кайнака, гдето имаше четири наши чети, за да пазят това място. Тези залпове идваха от турска войска, която бе преминала от Костур през езерото на лодки, за да нападне неусетно на нашия укрепен лагер на Върбица. Като чухме тези гърмежи, упътихме се аз със своята чета и войводата Васил Котев от с. Кономлади, та се притекохме на помощ. Заловихме позиция, открихме силен огън срещу войската, която беше на брой около 6000 души.

Войската влезна в селото Черешница и го запали на 14 август... Ние се срещнахме с войската – бяхме на височината, заехме доста позиции и сражението се почна. Турците беха много и искаха да ни пресекат пътя за отстъпление. Като видях това, заповядах на всички около мене да отстъпиме на върха на Вич планина. Като отстъпихме на Вич, едната половина от войската остана срещу нас на един рид и не предприе да настъпи по-напред, а бяхме решили да не отстъпваме, защото семействата на село Черешница, което изгоря, и на с. Блаца бяха зад нас. Едната половина от войската удари на върха Върбица, гдето бяха Чакаларов и другите ръководители. Там се открива огън. Нашите гвърлят отрова (стрихнин) в гозбата в казаните си и напущат позициите. Турците превземат позициите, нахвърлили се на яденето и мнозина се отровили – до 250 души.

Него ден паднаха 27 души наши четници.

Из спомените на Манол Филев Кочов и Наум Янев Масалинков (спомените са писани много по-късно и в тях, с времето има някой силно преувеличени данни. От тях ще си позволим да цитираме един кратък откъс, с който се дава светлина, за взето решение относно бъдещата тактика на въстаническите сили при променената вече ситуация – настъпление на турските войски.)

                                             центъра на днешното Кономлади

Вечерта ние се разделихме на две половини: едната се отдръпна на изток към освободения  гр. Клисура, а другата към Вич планина. Късно през нощта частта от Клисура отново замина...Всички се събрахме пак на сборния пункт при с. Кономлади (Корещата)  В Пополе кол останаха войводите Иван Попов, Н. Андреев, Мишо Николов и Манол Розов с четите си и местните въстаници.

Из Сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурския край...

На 14.VIII. голямо множество аскер повече от 6000 души от Костур ноще и призори се срещна е няколко селски чети от 150 души и завързаха сражение на „Кайнак”, при с. Черешница. Четите отстъпваха порядъчно през множеството и когато стигнаха на помощ И. Попов и В. Котев, се завърза кърваво сражение над село Прекопана в прегрътките на Вич планина. Благодарение на тази помощ отстъпающите чети се спасиха от съвершенно разбивание. Сражението трая дори до вечерта. Същия аскер отиваше да нападне върхът „Върбица” на Север от Клисура, където се намираха още 400 души въстаници. Стана общо отстъпление, без да се завърже сражение. И тъй турците превзеха Върбица и на другия ден Клисура. При сражението на Кайнак турците изгоряха Черешница и останалите къщи от Прекопана. В това сражение има 27 души въстаници убити, а от аскерът не по-малко от 250 убити и сума ранени.

Из Поверително писмо № 670

На 14 август войските на Етхем бея се изкачили на Кайнак

с. Мокрени

изглед от с. Мокрени след Илинденското въстание. Снимката е взета от книгата на H. Brailsford. "Macedonia: Its Races and Their Future", 1906

В същия ден, 14 август, дошли башибозушки чети от Палеор и откарали 750 глави овце от овчаря Наум. Овцете биле селски. В петък сутринта от всичкия Сари-Гьол башибозушки чети с непрекъснати залпове, доближавали селото. Селяните почнали тоже да гърмят от към черквата и ги задържали вън от селото до 8 часа алатурка. След това, селяните се оттеглили към мънастиря „Св. Богородица", гдето било и останалото население от Мокрени.

Башибозукът влезъл в селото, ограбил някои къщи и подпалил две.

с. Бобища 

Това село лежи в полите на Върбица.

На 14 август, населението, изпоплашено ог непрекъснатите залпове на хилядници души, разбегало се към Клисура, гдето и сполучило да стигне. Само около 25 души, останали да се крият из нивите.

с. Бъмбоки

На 14 август било подпалено селото гдето изгорели всички 53 къщи, заедно с училището и църквата Св. Троица. Населението избегало в мънастиря Св. Врач.

През този ден в селото се убили от башибозука и войските още:

1.Кара Христо                70 год. с куршум и щик

2. Танас Дели Олан       65 год. изгорен

3. Танасица "      "          65 "           " 

4. Дине Митов    "          35   "    (ням и куц) изгорен

5. Митревица Вълчева  70   "    с куршум и щик

6.Колевица Делиолан заклана и промушена

с. Черешница

                                        изглед от днешна Черешница

 

Това село е подпалено на 14 август, но не могли да изгорят всички къщи. Същия ден били убпти:

1. Митре Главчев         75 г. с куршум

2. Дине Бабчор             80 "   "       "         

с. Бабчор.

                                          черквата в с. Бабчор

Това село не е изгорено. На 14 август тръгнали от Лерин три табури войска, по направление към Бабчор. По пътя за туй село, те минали през [с] Турие и се установили в планинската местност Павлово гумно (Нерезска планина). На северо-запад от Бабчор, между селата Прекопана, Бабчор и Вишени (близо до върха на Вич пл.) на юго-изток от селото. В същото време, част от войските, които подпалили Вишени, заминали към местността Порта, а други от към с. Кономлади пристигнали на ридът Къндова глава, западно от Бобчор, а трети войски идящи от към Бел Камен, заели върха на планината Вич. Всичката тая войска, след като изследвала местността около Бабчор и се уверила, че безопастно може да се влезе в селото нападнала го от всички страни. Една част от населението, което се опитало да бяга, било уловено от Леринските войски и задържано едно денонощие. А  костурските пък войски, убивали  кого где срещнали, като обезобразявали и труповете на убитите. Така биле убити тоя ден:

1. Гине Гилев            на 20 год.

2. Иван Марковски       50 год.

3. Танас Стойчев          50  "

Тези клетници били изкарани от селото заедно с жените и децата им и по пътя за към Прекопана, пред очите на семействата им, изболи им очите и ги насекли на късове.

4. Тодор Ставревски, тоже бил насечен.

5. Киряко Джайков на 60 год. взели му 60 лири и след това го убили.

6. Филип Кочов на 70 г. заклан.

7. Васил Миленцов на 18 год. първо очите му изболи и после го заклали.

8. Лексо Димов на 60 год. същата участ.

9.Колевица Белчева, 50 годишна промушена, като бранела дъщеря си от опозоряване.

10.Елена Анастасова на 1 год. умрело от страх и жажда.

Войските сс предвождали от  гавазина  на гръцкия митрополит Емин, който заловил свещениците Никола и Димитр и се готвял да заколе първия, но свещ. Димитр, който бил станал по-рано патриаршист го измолил, като дал на Емина и 150 гроша.

Освен тия, от с. Бабчор, са биле убити още следните лица:

11.Никола Анастасов                   30     год.

12.Георги Петрев                          22      "

13.Зисовица Ставревска               60      "

14.Коста Янакиев                          20      "

15.Георги Стойчев                        50      "

16.Георги Огненов                        50      "

17.Митре Журнов                         23      "

18.Янаки Пеов Ильов                   20      "

19.Никола Дамянов                      35      "

20.Ильо Постолов                         25      "

21.Никола Иванов                        25       "

22.Иван Търпков                          20       "

23.Пандо Къндов                         30        "

24.Иван Колувсов                        50       "

25.Георги Гьоревски                   20       "

26.Нуме Димев                            25       "

27.Коста Лексов                          30       "

28.Христо Шамановски              25       "

29.Яни Димов                              60       "

30.Танас Гегов                             50       "

31.Диме Марковски                    30       "

Между изброените по-горе убити, единадесет души са биле четници.

Войските извършили и много опозорявания на жени и девойки.