Костурски край - с. Чука

                                     Чука /Цукас/ дн. Αρχάγγελος

фрагмент от карта на Австро-Унгарския ГЩ

Селото се намира в областта Нестрамкол на 23 км западно от Костур, в източното подножие на граничната между Гърция и Албания пл. Алевица на малка река, ляв приток на р. Бистрица над с. Радигоже. Селото на югозапад граничи със Стенско, на северозапад със Зеленоград и Гърлени, на североизток с Граче, на изток с Дреничево и на югоизток с Радигоже.

По време на преброяването от 2001 г. е отчетено като бивше село от тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

За първи път селото се споменава в Османски данъчен регистър от средата на ХV в. Според него в селото има 29 пълни домакинства и трима неженени. Общият приход за империята, от жителите на селото е 2090 акчета.

Следващото споменаване в Османски данъчен регистър е от 1530 г., според който в селото има 14 пълни християнски домакинства и 8 неженени мъже и една вдовица. Част от землището или цялото е предоставено на спахии (зиамет и тимар). Общият приход за държавната хазна по това време е спаднал на 1916 акчета.

Следващото споменаване на селото е в  Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. селото се състои от 21 пълни християнски домакинства и 5 неженени мъже. Според този регистър в землището на селото не е посочено да има лозя, но е платен данък за направа на шира. В землището на селото е имало 2 воденици и една тепавица.  Приходът, който селото носи в държавната хазна е 2800 акчета. Средно от пълно домакинство приходът варира от 72 акчета в средата на ХV в; на 136 акчета през 1530 г. и 133 акчета през 1568/9 г.

По всяка вероятност, макар че селото да е съществувало на същото място от преди попадането на Костурско в пределите на Османската империя, за което свидетелстват двете бащинии, построяването на монастира „Св. Архангели” през 1254 г., а историята на селото трябва да се търси много по-отрано, тъй като  в близост има сведение за съществуване на постница. Но сравнявайки имената между данъчните регистри от средата на ХV в и този от 1568/9 г. , може да се  приеме, че известна част (ако не всичките) от старите родове, са го напуснали и са се преселили, някъде другаде. Основание за това твърдение  дава липсата на данни за духовни лица ( в регистъра от 1568/9 г.), от една страна, и че липсват сведения  за техни синове близо век по-късно.

изглед към водопада край който се намира монастира

Според Д.М.Никол в изследването му „Черквите в Западна Македония” пише, че през 1684 г. селата Чука и Галища заедно с монастирите край тях били придадени на монастира „Св. Богородица Мавриотиса” в Костур. Ако монасите и послушниците към тях са били спаднали под минимума, за да могат да поддържат както сградният фонд, така и земята, която им е била дарена още на времето от византийски аристократи и от властващата династия на Палеолозите, е възможно земята и поддръжката на монастирското имущество да е прехвърлено на въпросният монастирски комплекс в Костур. Но едва ли и целите села, като се има в предвид, признатите бащинии, съществувалите обособени парцели за зиамет и тимар на спахии в землището на селото в предходните векове, т.е. съществуването на свободна земя за раздаване от турските султани. И всичката тази земя да бъде прехвърлена от мюсюлмански владетел на християнско учреждение, излеглежда нелогично. За да се случи нещо подобно, трябва или цялото село, да е било обезлюдено, или да няма нито един мюсюлманин, който да желае да бъде ползвател на освободената земя, че чак  тогава, да бъде дадена за обработка на въпросният монастир, който да гарантира годишни приходи за хазната. А, монастира край селото е възможно да е бил обезлюден по това време имайки в предвид близостта на мюсюлманските села Зеленград и Гърлени и да са ивършвани нападения и ограбвания на монастира и неговото имущество.

В Пловдивската статистика с. Чука е посочено с 15 къщи и 50 жители българи.

Според статистиката на Схинас -  с. Цукас наброява 150 християнски семейства.

Независимо от огромното разминаване на данните, не говори да е било напълно обезлюдено. В селото има черква и чешма – посочва Схинас.

Според статистиката на Веркович в селото също има 15 български къщи, но в които живеят 20 семейства, като съотношението на мъжете спрямо жените е 60/51.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е записано като Чука.

В статистиката на Ростковски е отбелязано срещу селото, че се състои от 19 къщи, в които живеят 129 славяни-патриаршисти.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. в с.Чука има 154 жители  българи хистияни.

 В началото на ХХ в. цялото население на  селото е под върховенството на Цариградската патриаршия, но в първата половина  на 1904 г. минава под върховенството на Българската екзархия. Това се потвърждава от писмото на БТА в Битоля А. Тошев до княз Фердинанд, в което посочва, че цялото село заедно със свещенника е припознало Екзархията, в резултат на което е затворено българското училище.  В документ изготвен от същото агентство и озаглавен „Списък на селата, в които не се позволява да се открият български училища поради отказването им от гръцката  Патриаршия” е посочено с. Чука и името на учителя Л. Кръстев, родом от с. Желин.

По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Чука има 160 българи екзархисти.

Гръцката статистика от с.г. не отразява промяната и представя Цука като гръцко село със 150 жители.

Г. Христов не споменава и не описва селото, което говори, че не го е посещавал и организирал, да се създаде комитет на ВМОРО. Но по всяка вероятност в селото е имало най-малко съмишленици на организацията, което предизвиква нападение над него от страна на андартите.

През 1907 г. селото е нападното от андарти, в книгата си Г. Константинов /Бистрицки/ посочва, че 7 от жителите на селото са били изклани от тях (в спомените на Хр. Чеповски този акт е извършен лично от Вардас, без да посочва броя на жертвите).

В спомените си Хр. Чеповски, разказани пред Бл. Шклифов, споменава че през с. г. в селото им имало както българско, така и гръцко училище.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Чука преди Балканската война има 30 български къщи и 1 гръцка, а според Георги Христов и една куцовлашка.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в него живеят 164 жители, от които 75 мъже и 89 жени.

През 1918 г. е съставно село от община Граче.

Според Милойевич в селото има 30 славянски къщи.

В статистиката си МБЦК в САЩ посочва, че в с. Чука живеят 180 българи.

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 149 жители, от които 54 мъже и 95 жени.

Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 152 жители, от които 58 са мъже и 94 жени. В селото е настанен един бежанец дошъл след 1922 г.

Статистиката от 1932 г. отчита, че в селото има 28 семейства и всички са славяноговорящи.

Преброяването от 1940 г. посочва, че в селото живеят 201 човека, от които 83 мъже и 118 жени, сградният фонд  е 46 сгради.

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 202 човека, от които 186 са славяноговорящи.

По време на Гражданската война в Гърция селото силно пострадва и е напуснато от жителите си, а 59 деца ( април – май 1948 г.) са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци. Но имайки предвид, броят на населението, по всяка вероятност селото е използвано като център за набиране на деца от съседни села за извеждане от пределите на страната.

Иван Доровски казва, че голяма част от преселилите се жители на с. Чука в Унгария са настанени в с. Иванча ( Никос Белоянис), заедно  с бежанци от Костурските села Граче, Драничево, Пилкати и Яновени.

едни от малките остатъци от монастира

В близост до селото и на километър и половина от с. Радигоже се е намира монастира  „Св. Архангели”. Според Г. Алексиу е построен през 1254 г. и е изписан с помощта на императори от Палеологовата династия. Монастира е разрушен през 1943 г. от италианските окупационни части. От него днес са запазени три сгради, сред които черквата „Животворящ източник” и трапезарията към монастира. Над монастирският комплекс има пещера, която е била използвана като свещенно място за поклонение отпреди построяването на монастира. Подходът към пещерата днес е много труден.

В 1955 г. обезлюденото село е прекръстено на Архангелос.

Надморската височина, на която е било разположено селото е 851 м.

В спомени, документи, книги и интернет пространството  като жители на това село са посочени следните лица:

Алекса - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Андонова, Христина – жител на Пловдив, през 1956 г. пише молба до ЦК на БКП, с което моли да бъде разрешено на брат и Т. Панзовски, живеещ в Чехословакия да се пресели в България; молбата и остава без последствие. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 148./

Аранит - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е бивш жител на селото и сабственик на бащиния, която е станала собственост на Йорго Стамо. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Бале /Пале/, Киро - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./

Бано - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Богдан - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинство. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Герг - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Гин, Димко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./

Гин, Йорго - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./

Гин, Яни - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./ # възможно да е брат с Димко и Йорго Гьин

Дабижив - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Джанзовска, Клеанти - отведена като дете беглец в Румъния; през Х. 1952 г. пристига в България да учи в наши учебни заведения по инициатива на организацията „Илинден”; учи в средното педагогическо училище в София. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 140./

Димо - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Доровски, Иван – роден през 1936 г.; изведен от страната през 1948 г. с групата на децата – бежанци и е настанен в Чехословакия; завършва филологическия факултет в Бърно; защитава кандидатска  дисертацията с темата „Райко Жинзифов и руската и украинска литература”; доктор на филологическите науки; преподавател в Бърно по литературна история на Балканските народи; главен редактор на сп. „Универзитас” и „За приятелите на Южните славяни”; през 1979 г. е избран за член на МАНИ; почетен член на дружеството на Македонските писатели. /виж:http://dpmk.org/d.htm /

Йорг - четирима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинства. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Йорго, Димко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Киряки, Димко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./

Киряки, Мишо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./ # възможно да е брат с Димко Киряки

Киряки, Мишо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото ; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./ # регистраторът е посочил, че двамата са от един и същи етнос, с уточнението „друг”

Киряко, Димко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Конди, Гин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./

Конди, Йорго - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./

Конди, Михо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./

Конди, Петко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./ # възможно да е брат на Гин и Йорго Конди

Лазари - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Маврияд - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Милош, Гьон - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./ # възможно е в предходният регистър, да е посочено, че е преселник, посочен е като последно домакинство след бащиниите, по всяка вероятност е от албански произход

Минци /Сихи/, Яни - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

1955 г. в Алма Ата, Казахстан

Митревски, Паскал – роден 1912 г.; учи в Хрупишча и в Костурската гимназия; завършва право в Солунския университет;  свързва се с левицата още преди започването на Втората световна война;  след 1941 г. постепенно започва да се приближава все по – близо до идеите на ГКП и ЕЛАС в Костурско; секретар на Костурския Окол.К. на СНОФ от декември 1943 г. до разпускантето му през май 1944 г.; секретар на създадената в Битоля „Политическа комисия за Егейска Македония” (октомври 1944 – април 1945 г.); от основаването на НОФ в Скопие е негов секретар (23.ІV.1945 г.); след преминаването му към ГКП (октомври 1946 г.) се завръща в Гърция и става член на Обл. Бюро на ГКП за Македония и Тракия; през І.1948 г. е избран за секретар на НОФ на неговият първи конгрес; в началото на ІІ.1949 г. е провъзгласен за министър в т. нар. Демократично правителство на Гърция;  след прекратяването на Гражданската война е арестуван като „Титов агент” на 3 .Х. 1949 г. в лагера Бурели, Албания и е прехвърлен в Москва, където през 1952 г. е осъден от Върховния съд на СССР на 25 г. затвор; през пролетта на 1956 г. е освободен, а малко по – късно присъдата му е анулирана; през 1957 г. се установява в Скопие, където и умира 11 ноември 1978 г. /виж: Киселиновски, Ст. Македонски дейци (ХХ век), Скопие,2002, с. 134-135; Фотева, Евд. До пеколот и назад…, с.22,23,40,52,57./

Митров /Митрофцки//, Насо /Чукски,Чуцки/ - Христо Чепов в спомените си го поставя сред войводите, по всяка вероятност трябва да е войвода на селската чета на ВМОРО; четник в Нестрамколската чета; според спомените на Г. Христов на 10 ноември 1906 г. е взето решение в присъствието на П. Кляшев, да бъде изпратен на почивка в България заедно с Кузо Манятски, Христо Четирски и Стасо Добролитски, като стар четник; за него неговите съселяни създали песен, която се пеела на свадби и панаири. /виж: Марков, Г. Хрупищко…,с.155; Константинов, Г. Българското Костурско…, с.16; Шклифов, Бл.Костурският говор…,с.156./

Михайлов /Михали/, Аргир /Аргири/ – роден около 1790 г.;художник – иконописец; негово дело са иконстасите в черквите „Успение Богородично” в Долни Нестрам, „Благовещение Богородично” в Старичани, „Св. Параскева” в Изглибе, „Пророк Илия” в с. Шкрапари (1838 г.), и църквата „Св. Атанасий” в Костур; починал през 1850 г. Івиж: http://asproneri.blogspot.com; Уикипедия – Чука – Аргир Михайлов./

Михо - тримаа човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинство. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Никола - трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото и глави на домакинство. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

папа  Герг - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

папа  Никола - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Пело, Димко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Райко - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Свето - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Стайко - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Стайо - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Стамат - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Стамо, Йорго – преселник; според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство; наследил бащиния от Аранит. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Станимир - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Тихо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е бивш жител на селото и сабственик на бащиния, която е станала собственост на Пейо Яни. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Тодор - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Тома, Яни - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Чеповски /Томопулос/, Христо – роден по всяка вероятност около 1902 г.; баща му е бил влах-овчар, а майка българка; разказал спомени пред Бл. Шклифов за селото и родът си; посещавал е българското училище, но като слушател защото е бил малък, тъй като е отбелязано, че е неграмотен; според спомените му баща му е бил ятак на четите на ВМОРО. /виж: Шклифов, Бл. Костурският говор..., с. 156-157./

Чорова, Кираца – родена преди 1900 г.; разказала местна приказка/пред Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Костурският говор..., с.157./

Цанзов, Тодор – след Гражданската война; се преселва със семейството си в Ташкент, СССР; през 1958 г. получава разрешение да се пресели в България; установява се в Пловдив. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 156./

Яни, Димко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./

Яни, Йорго - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. двама човека с едни същи имена са жители на селото и  глави на домакинства. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./ # и двамата са от един и същи етнос, защото регистраторът е посочил, срещу името на втория „друг”

Яни, Киро - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Яни, Койо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото ; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./

Яни, Мето - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 517./ # възможно да е брат с Киро Яни

Яни, Пейо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство; наследил бащиния от Тихо. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./ # възможно да е брат с единият от Йорго Яни

Яни, Тодор - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 516./ # възможно да е брат с Димко и Йорго Яни

57.Яно - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.105./

Забележка: Благодаря на Христо, за част от изпратените снимки от остатъците на монастира "Св. Архангели" и околността край него. Весело Великденски празници на всички приятели.

Костурски край - Четирок

  Четирок /Четрекос,Чокорак, Чорак, Четероки, Четрекос, Четирак, Четрок/  дн. Μεσοποταμιά

 

р. Бистрица край с. Четирок

Селото е разположено на 10 км западно от Костур, в Костурската котловина между реките Белица, Бистрица, Четирската и Олишката, поради което и носи името Четирок.  Селото на запад граничи с Добролишча и Папратско, на север със Св. Неделя, на изток със селата Тиквени и Жупанишча, а на юг  с Желин и Цакони.                                                                                                                                             

По време на преброяването от 2001 г. селото е посочено като цетър на едноименна тогавашна община (дем) Месопотамия, в префектура Костур (Кастория).

от картата на Австро-Унгарския ГЩ

Според стари предания селото е съществувало отпреди завладяването на Костурско от турците. Селото след това се измества някъде по средата между сегашното му местонахождение и Дъмбени в местността „Шаткова чешма”, за да избегнат тормоза от новите си господари.

За първи път селото се споменава в Османски данъчен регистър от 1530 г. под името Четрекос с 95 пълни християнски домакинства и 30 неженени мъже и по всяка вероятност с 3 бащинии. Тогава селото административно спада към кааза Аштин. Приходът към държавната хазна е 7440 акчета.

В периода между 1530 и 1568/1569 г. по всяка вероятност се случва нещо, което може да бъде обяснено със старите предания. То се среща едновременно в описа на новосъздадената Хрупишка и Костурската кааза, с долугоре сродни имена.

В османския поименен данъчен регистър от 1568/1569 г. за Хрупишката кааза селото е записано с името Чокорак.

спомен от старите къщи на селото

Според него в това време в селото живеят 4 мюсюлмански и 25 пълни християнски домакинства и 29 неженени мъже, от които 6 мюсюлмани. От този документ за етническият състав на селото може да се каже, че населението в болшинството е българско, защото свещеникът от водещия данъчния регистър е записан като „поп”, а не „папа”. Според имената може да се приеме, че по това време сред населението е имало и албанско, а може би и гръцко или каракачанско (влашко) население, но то е било малцинство. В землището на селото е имало лозя, и данъкът платен за ширата е 1600 акчета. Приходът, който внася селото в държавната хазна е 5000 акчета или малко над 526 драма сребро, или малко над 172 акчета на пълно домакинство.

С посочената информация в данъчния регистър от 1530 г. това село може да се приеме за приемник на с. Четрекос, защото там е отбелязано, че в землището на селото има зиаметски и тимарски спахийски владения.

спомен от старите къщи

В османския поименен данъчен регистър за Костурска кааза от 1568/1569 г. селото е записано с името Чорак. 

Според този документ  в селото живеят 29 пълни християнски домакинства и 11 неженени мъже.  Липсват данни за признати бащинии, но не е ясен статута на двата имота (чифлици) на Оруш чауш. Но, дали причината за разделянето е и духовна е трудно да се каже, тъй като в това село водещият регистъра е записал „папа”. В землището на селото през този период е имало големи масиви от лозя, тъй като се плаща данък за тях от 1200 акчета, но е интересно, че не е посочена такса за произведена шира. Общият приход от селото към държавната хазна е 5800 акчета или над 610 драма сребро. Приходът към хазната от пълно домакинство е 200 акчета.

По всяка вероятност, още през този период част от жителите на селото от 1530 г. са потърсили или са им намерили други места за живеене. Защото дори да приемем, че мюсюлманското население в едното село е бивше християнско, което за някакви облаги е сменило вярата си, най-малко с 37 домакинства селото е намаляло ( изключвайки естественият прираст за тези години).

Но със сигурност може да се каже, че и двете села не са се намирали на местоположението, в което се намира в начато на ХІХ в. Причината за това твърдение, че в никое от девете села не е взет данък за воденици. Че земята е плодородна, което по-късно довежда селото, да е с най-малък брой от гурбетчии в цяло Костурско, се е намирало долу горе в този район, но да си разположено на място където четери реки се събират и да няма нито една воденица е необяснимо, освен с това твърдение, че през ХVI в.  селата приемани за Четирок не са на мястото, в което се намира в края на ХVIII.

Следващото споменаване на селото откриваме, чак при Пуквил според, който  селото Четероки наброява 100 къщи ( посетено от него през 1804 г). Също така посочва, че като съседните нему села е смесено от мохамедани и българи християни.

Това положение се запазва до Балканските мойни.

изглед от селото днес

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Четирок е посочено като село с 280 домакинства с 520 жители българи и 180 мюсюлмани.

В Пловдивската статистика селото е представено под името Четирак, състоящо се от 280 къщи в които живеят 380 мюсюлмани и 520 българи.

В статистиката на Теплов е представено под името Четирок с 200 къщи  с 180 турци и 520 българи.

Според статистиката на Схинас от 1886 г. селото е смесено от християни и турци, притежава църка и джамия и два хана.

В статистиката си Ст. Веркович срещу с. Четирок е записал, че се състои от 164 български къщи, в които живеят 230 домакинства, като съотношението между мъже и жени е 561/ 549. Също така има 115 помашки къщи, в които мъжкото население 444 човека.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Цоторози или Четрок.

В статистиката си Ростковски го представя единствен като село в което жителите му са от един народ и една вяра. Срещу с. Четирек е посочил, че в селото има 162 къщи в които живеят 824 албански мюсюлмани.

В края на ХIХ и началото на ХХ в. в землището на селото се намирал чифлика на Селим бей от Костур.

Старите черкви в Четирок са „Света Троица“ и параклисът „Свети Георги“.

черквата "Св.Св. Петър и Павел"

През ХХ в. е построена „Св. Св. Петър и  Павел“.                                                                   Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Четирок има 360 жители българи християни, а мюсюлманското население от 440 души е посочено като  българи мохамедани, а не като турци. За Тодор Симовски мюсюлманите в селото са турци, а не помаци.

В началото на ХХ в. почти всички жители на Четирок са под върховенството на Българската екзархия. Имайки в предвид писаното от проф. Любомир Милетич: „На 16.12. м. г. (т.е. 1912 г.)…Един десетник от  гръцката войска отишъл в с. Четирок (Костурско) и казал на селяните да станат гърци, защото не бивало да има само 5 къщи гръкомански.”, можем да го приемем без резерви. От друга страна, то не е посочено сред селата приели напълно Българската Екзархия в писмото на Андрей Тошев, до княз Фердинанд от началото на 1905 г. през изминалата 1904.

Преди Илинденското въстание от 1903 г. в селото е създаден комитет на ВМОРО.

изглед от Четирок днес

По данни на секретаря  и Д. Мишев през 1905 г. в селото има 456 българи екзархисти и функционира българско училище, в което се учат 41 ученика, обучавани от  един учител.                                                                        

Гръцката статистика от с.г. представя селото като гръко-турско - с 850 жители гърци и 200 жители турци.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Четирок преди Балканската война има 70 български и 80 турски къщи, а според  Георги Христов и една куцовлашка.                                                                                                                          

четата на Т. Георгиев след смъртта Кършаков

По време на Балканските войни, не се среща информация, селото да е посетено от съединената Костурска чета, за обезоръжаването на мохамеданското население, което според спомените на Георги Христов  са на второ място като отличили се със своите зулуми, дерейбелък и своеволие..

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 888 жители, от които 436 мъже и 452 жени.

През 1918 г. е обявено за самостоятелна община.

Според Милойевич в селото има 55 християнски къщи и 110 помашки .

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 1021 жители, от които 505 мъже и 516 жени.

В статистиката изготвена от Македоно Българския Централен Комитет в САЩ в село Четирок живеят 886 българи и 1040 турци.

През 1924 г. 140 мюсюлмански  семейства с 300 души са изселени, а на тяхно място са заселени 140 бежански семейства дошли от Понтос, според Пелагидис. Според публикация на в. Нова зора бежанците са 550 и са от Понтос и Мала Азия. Преди да бъдат настанени в селото са били в Атина, където са предупредени, че ще бъдет настанени в село, където живеят българи, които говорят различен от техният език.

изглед от днешен Четирок

През 1926 г. селото е преименувано на Месопотамия.

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 1083 жители, от които 515 мъже и 568 жени. В това число са и 545 бежанци дошли след 1922 г.

Според преброяването от 1940 г. в селото живеят 1552 жители, от които 761 мъже и 791 жени. Сградният фонд на селото е 347 сгради.

В Гръко-Италианската война са били мобилизирани 50 човека в гръцката армия.

През Втората световна война селото е в италианската окупационна зона и в него е създадено подразделение на Централния македоно български клуб, както и ядро на българската паравоенна организация „Охрана” с четири чети, според някой общата им численост е 111 човека. Българските четници се сражават на няколко пъти с гръцки андартски чети и с части на ЕЛАС. Селото два пъти е нападано от части на 9-та дивизия на ЕЛАС – на 11 януари 1944 г. през нощта, когато са убити двама четника на „Охрана”, ранени 5 и са отведени 15 пленника, а също така са взети и много амуниции и въолъжение. На 25 май с.г. е второто нападение от частите на същата дивизия на ЕЛАС. В информацията се посочва, че са били убити много противници.

В спомените на местни хора на 14 май край с. Бапчор са заклани 31 участника в „Охрана” от селото, а не както пише в документа „стреляни”. Това е станало по заповед на Йоргис Янулис от Богатско, за да бъдат пестени куршумите.

През периода емигрират за България и Сърбия 74 човека.                                                        

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 1643 жители, от които 700 славяноговорящи.

След споразумението във Варкиза в селото е създадена терористична група от 100 човека бежанци ( не са били само от селото), за да тероризират  местното население в района.

Някой от жителите на селото са били изпратени  на заточение из островите в Егейско море, като участници в „Охрана” или в редовете на ЕЛАС.

По време на Гражданската война в Гърция селото дава 42 убити, а 191 се изселват в социалистическите страни. Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.

Според публикация на в. Нова зора през май 1947 г. 44 семейства, свързани с ДАГ са били принудени да избягат в планината Вич. А, в периодът 1941-1949 г. общо 80 семейства са били принудени да изоставят бащините си огнища.

Според преброяването от 1951 г. в селото живеят 1271 човека, от който 350 са староселците.

След войната много от жителите на Четирок емигрират отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.                                                                                           

В Четирок днес има понтийски културен център, който има за цел да опазва понтийската култура. Центърът провежда ежегодишна възпоменателна церемония на 19 май в близост до р. Бистрица в памет на извеждането на понтийските гърци от Мала Азия.

Надморската височина, на която е разположено селото е 653м.

                                                                                                                                                               

В спомени, документи, книги и в интернет пространството се споменават  като жители на това село са следните лица:

Абдулах, Карагьоз - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 469./

Алиов, Ристо Крашов - един от основателите на СК на ВМОРО в селото. /виж:  novazora.gr/arhivi/7330. /

Анастасов, Атанас – удавен в барата, от която е напоявал градината си от хората на Димитриос Сотириадис. /виж:  novazora.gr/arhivi/7330. /

Андрея пиявицата - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Апулчев /Апулчов/, Аргир – десетар от четите на паравоенната организация „Охрана”; заклан край с. Бапчор на 14 май 1944 г. от ЕЛАС. /виж: Даскалов, Г. Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946…, с.474; из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Апулчев /Апулчев/, Вангел - десетар от четите на паравоенната организация „Охрана”. /виж: Даскалов, Г. Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946…, с.474./

Апулчев, Димитар - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Аргиров, Ване - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Аргиров, Стерйо - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Арслан, Синан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 469./ # по всяка вероятност е син на Арслан Малкоч и внук на Малкоч Синан.

Ахмед, Касъм - тимариот; в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 469./

Бошко, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Бузов, Вангел - един от основателите на СК на ВМОРО в селото. /виж:  novazora.gr/arhivi/7330. /

Търпо Георгиев Бузов /Бузльо/

Бузов,Търпо Георгиев /Бузльо/ -  роден през 1883 г.; самоук; бейски ратай; четник в хайдушка чета на Кольо войвода; привлечен в редовете на ВМОРО; участва в Илинденското въстание като центрови войвода; след въстанието се изтегля с Борис Сарафов към България; четник в Костурско – Преспанската чета на П.Христов-Германчето,преминала границата на 15.ХІ.1905 г;  след гибелта на Кольо Добролитски е Нестрамколски войвода; през Балканската война е в отряда на В. Чекаларов; десетник; умира по време на Първата световна война  в болницата в Гюмюрджина. /виж: сп. Ил. Илинден, 1943, кн.9, с.16; ИДА,1992,т.64,с.132; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.411,569; Николов, Б.Вътрешна...,с.32.;Четите...,с.62; Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.171; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 681; Марков, Г. Хрупищко…, с.156,157,171,172; Константинов, Г. Българско Костурско…, с 16,48,54./.

Бурмашлиев, Йото – убит през 1904 г.. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 681; Константинов, Г. Българско Костурско…, с.42 ./

Васо, Йорги - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Васо, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Васо, Фануки - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Веле, Никола – роден през 1865 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Вирано, Нико - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Георгиев, Никола – роден през 1887 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Гин, Киро - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Гиров, Петър - член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с. 74./

Гяков /Дяков/, Гьорги – загинал в Гръко-Италианската война. /виж:  novazora.gr/arhivi/7330. /

Делев, Васил - десетар от четите на паравоенната организация „Охрана”. /виж: Даскалов, Г. Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946…, с.474./

Делиов, Вангел - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Делиов, Ване - пострадал по време на диктатурата на Метаксас. /виж:  novazora.gr/arhivi/7330. /

Делиов, Васил - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Димитров, Щерьо -  изселил се в България през 1943 г.; заселва се първоначално в София през 1950 г. въдворен от ДС в Плевен с деветчленното си семейство. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 72./

Димо, Гин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Димо, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Димо, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Докулев, Ставро - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Доров, Пандо - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Доропулос, Василис – роден на 13.8.1942 г.; през 1965 г. заедно с майка си заминава за Париж, където завършва Националното висше училище за изящви изкуства; през 2008 г. е сред 8-те склуптори от цял свят поканени от кметството на японския гр. Токамати, за участие в международен симпозиум по склуптора от камък (гранит). /виж: Уикипедия – Четирок – Василис Доропулос./

Драго, Христо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Жабиов, Георги – участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Жабиов, Лазо - десетар от четите на паравоенната организация „Охрана”. /виж: Даскалов, Г. Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946…, с.474./

Жуглов, Ставро Алексиев /Ставрос Алексиу Жугла/ - убит на 9 юли 1906 г. край Дъмбени от четата на Кольо Добролитски. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94, 126-127./

Иванов, Паскал – по време на Междусъюзническата война се записва доброволец във 2 рота от 15 Щипска дружина при МОО; 29.VІІ – 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.295./                                                                                                                                

Йован, Пецо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Йорго, Августин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Йорго, Бойчо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Йорго, Велко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Йорго, Киро - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Йорго, Киро - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Калиманов, Гьорги - загинал в Гръко-Италианската война. /виж:  novazora.gr/arhivi/7330. /

Калиманов, Толе - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Карагьоз, Меми - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 469./ # по всяка вероятност е син на Карагьоз Абдулах

Карагьоз, Синан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 469./ # по всяка вероятност е син на Карагьоз Абдулах и брат на Меми Карагьоз

Карапулев, Лазо - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Качаунов, Коста - член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г.; десетар от четите на паравоенната организация „Охрана”;  заклан от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 1944 г. /виж: ИДА,т.94,с. 74; Даскалов, Г. Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946…, с.474; из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16 ./   

Качаунов, Пандо - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Качаунов, Сотир - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Кирко, Петре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Кирко, Чоча - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Кирязи – преселник; в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Кольо, Стоян - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Комич, Менко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Комнен, Домах /Домац/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Комо, Дука - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Кото /Куно/,… - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Коста, Балабан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Кочи, Хусрев - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 469./ # по всяка вероятност е син на Кочи Хасан

Кочи, Хасан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 469./ # по всяка вероятност е син на Кочи Хасан и брат на Хусрев Кочи

Кръстев, Вангел - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Кръстев, Васил - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Кръстев, Коста Григоров – роден през 1921 г.; член на ЕПОН; член на ГКП от 1943 г.;  включва се в партизанските формирования през  1944 г. в партизанската бригада Гоце, а по-късно е преместен в Първа македонска бригада „Народна отбрана” действаща в околностите на Скопие; доброволец в ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; през 1949 г. е тежко ранен и е изпратен на лечение в Полша, където живее до 1954 г.; от същата година се установява във Варна, /виж: Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив…, с.236./

Кръстевски, Кръсто – един от основателите на СК на ВМОРО в селото. /виж:  novazora.gr/arhivi/7330. /

Кръстевски, Ристо – участник в революционните борби на ВМОРО; заедно с Кузо Траянов правят опит да убият турчина Рафат; по всяка вероятност е четник в организационната чета на Корешча от 1902 г. /виж: novazora.gr/arhivi/7330. /

Кузовски, Аргир /Гиро/– член на ГКП от преди Втората световна война; пострадал по време на диктатурата на Метаксас; по време на окупацията на Гърция в периода 1941 – 1944 г. набира желаещи да се включат в антифашисткото съпротивителното движение; при създаването на Първа егейска ударна бригада получава ръководни функции; по време на Граждавската война в Гърция е член на оперативния щаб на ДАГ и отговаря за хората от област Македония. /виж: Уикипедия – Четирок – Аргир Кузовски;  novazora.gr/arhivi/7330. /

Кускуро, Михайло - пострадал по време на диктатурата на Метаксас. /виж:  novazora.gr/arhivi/7330. /

Леко, Търпо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Леко, Христо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Ленов, Вангел - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Мавров, Сотир - десетар от четите на паравоенната организация „Охрана”. /виж: Даскалов, Г. Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946…, с.474./

Макриев, Пандо – избран за член на ЦК на МБРК към Оста на проведеното общо събрание на 20.VІ.1943 г. и за негов председател в Костур; главен ръководител  (войвода) на милиционните отряди в Костурско през 1943 – 1944 г.; през есента на 1944 г. емигрира във Вардарска Македония; през ноември с. г. е убит в Битоля от новите македонски власти. /виж: ИДА,т.94,с.47,74; Даскалов, Г. Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946… , с.414 - 651./

Малкоч, Арслан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 469./ # по всяка вероятност е син на Малкоч Синан

Мало, Драго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Мано /Мато/,… - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Мано /Мато/, Боце - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Марко, Пецо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Марко, Стоян - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Марков, Васил - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Марков, Стасе - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Марков, Тома – роден през 1883 г; по време на Балканските войни се записва като доброволец в Костурската съединена чета и войник в 3 рота от 11 Серска дружина при МОО; 20.ІХ.1912 г – неизвестно; награден с „кръст за храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.429./

Мегов, Васил - пострадал по време на диктатурата на Метаксас. /виж:  novazora.gr/arhivi/7330./

Мегов, Коле - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Мегов, Кузман - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Мельов, Коста - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Михаил, Балабан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Михаил, Жупан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Михаил, Кирино /Кирйо/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Михаил, Колчин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Михаил, Мано /Мато/ - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Михаил, Мишо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Михаил, Муро /Музо/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Михаил, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Михаил, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Михаил, Пецо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Михаил, Стамо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Михаил, Янико /Панико/?/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Михаил, Янчо /Танчо/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Михаилов, Михали - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Михо, Продан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Мрях /Мърмац/, Христо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Наско /Таско/, Михаил - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Насто, Пейо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Начев, Андрей – участник в Гражданската война в Гърция; емигрира в СССР, заедно с жена си; установява се да живее в Ташкент; роднината му М. Начев прави опит да го изтегли в България, който се оказва неуспешен. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 147./

Начев, Марко – емигрирал в България; живущ в Плевен; през 1956 г. прави постъпки пред ЦК на БКП да изтегли роднините си от СССР; отказано му е. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 147./

Начев, Костандо – участник в Илинденското въстание; баща на Сотир Начев. /виж: facebook.com/202258228669/photos/ms.c.eJwzNDA0NTa2MDOwMDYFUuYGeoZIImYgEQB~_8gcY.bps.a.10153386083403670.1073741979.202258228669/10153386083568670/?type=1&theate./

Начев, Сотир Костандов – роден през 1905 г.; син на Костандо Начев; разбирайки че е заплашен да бъде убит с помоща на баща си успява да се прехвърли във Вардарска Македония; по време на Втората световна война се включва в редовете на НОБ; починал на 30.6.1980 г. в Скопие. /виж: facebook.com/202258228669/photos/ms.c.eJwz NDA0NTa2MDOw MDYFUuYGeoZIImYgEQB~_8gcY.bps.a. 10153386083403670. 1073741979.202258228669/10153386083568670/?type=1&theate./

Начева, Евгения – участничка в Гражданската война в Гърция; емигрира в СССР, заедно със съпруга си; установява се в Ташкент; през 1956 г. роднината и М. Начев прави неуспешен опит чрез молба до ЦК на БКП, да и бъде разрешено да се пресели в България. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 147./

Никола, Гьон - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Никола, … - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Никола, Дука - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Никола, Дука - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Николов, Георги - получил като бежанец парична помощ от Костурското братство през 1946 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 77./

Новачев, Михаил - десетар от четите на паравоенната организация „Охрана”. /виж: Даскалов, Г. Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946…, с.474./

Оруш чауш – споменава се като собственик на два чифлика в землището на селото в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г., но не и като жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Пало /Пело/, Райко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Пано, Христо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

папа Димитриос – патриаршистки свещеник (?); убит на 27 август 1906 г. според изпратеното сведение до Патриаршията от Германос Каравангелис това деяние е извършено от четата на Пандо (?). /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.95, 126-127./ # не е ясно дали става дума за същият свещеник, за който в книгата си „Българското Костурско” – Георги Константинов споменава, че през 1907 г. е убит българския свещеник в с. Четирок от районната чета за предателство и по указание на брат му /виж: Константинов, Г. Българско Костурско…, с.49./

папа Коста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Папа, Гьин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Папа, Йорги - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Папа, Киро - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./ # по всяка вероятност е брат на Йорги Папа, докато Гьин Папа е друг попски син, тъй като между тях има 8 имота на домакинства при изготвянето на регистъра

Папрашчаров, Вангел -  участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Папрашчаров, Доне - един от основателите на СК на ВМОРО в селото. /виж:  novazora.gr/arhivi/7330./

Папрашчаров, Никола - десетар от четите на паравоенната организация „Охрана”. /виж: Даскалов, Г. Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946…, с.474./

Папрашчаров, Паскал - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Папучов, Кольо - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Паскалчин, Паскал - един от основателите на СК на ВМОРО в селото. /виж:  novazora.gr/arhivi/7330. /

предполагаемия Пандо Паскалев

Паскалев, Пандо – роден 1883 г.; четник в Костурско от Костурско-Преспанската чета на П.Христов-Германчето,преминала границата на 15.ХІ.1905 г., след пристигането в определения район действа в Корешчата и Нестрамколско; предполага се че действа в четата на Атанас Кършаков и след неговата гибел е под ръководството на съселянина си Т. Георгиев. /виж:Четите..., с.62./ # накрая на материала ще обясним защо сме записали "предпологаемия"

Пейо, Виро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Пейо, Кольо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470../

Петко, Андрея - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Петко, Комнин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Петко, Петре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Петре, Апостол - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Петре, Атанас - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Петре, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Петре, Михаил - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Пецо пиявицата - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

поп Йоко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

поп Костадин – роден ок. 1828 г.; убит по време на въстанието; като противник на Каравангелис. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30./

поп  Михаил - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

поп Христо – екзархийски свещеник в с. Жупанишча; убит от четирските помаци. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 678; Константинов, Г. Българско Костурско…, с16,40./

Попатанасов, Коста - член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20VІ.1943 г.;  десетар от четите на паравоенната организация „Охрана”./виж: ИДА,т.94,с.73; Даскалов, Г. Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946…, с.474./

Попочиев, Тодор – пострадал по време на диктатурата на Метаксас. /виж:  novazora.gr/arhivi/7330./

Райко, Марко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Райко, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Селера, Нико - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Синан, Малкоч - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 469./

Сотириади, Димитриос – главатар на терористичната група на бежанците създадена да тероризира завареното население след споразумението от Варкиза. /виж:  novazora.gr/arhivi/7330./

Стамо, Янко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Станиша, Лика /Ленка/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Станиша, Пано - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Стефанов, Иван – учител в селото през учебната 1902/1903 г.; арестуван от турската власт на 25.4.1903 г. /виж: ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-4-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Сюлейман, Иса - тимариот; в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 469./

Тихо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на бащиния, която след неговата смърт преминала в ръцете на Бойко. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Тодор, Гърдан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 470./

Тоно /Толо/, Киро - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Траянов, Кузо – взел е участие в опита за убийство на турчина Рафат; четник в организационната чета  на Корешчата през 1902 г.; задържан от гръцката власт и умира в затвора. /виж: novazora.gr/arhivi/7330.;  Чекаларов, В. Дневник...,с. 77,90/

Хасан, Кочи - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото ; безимотен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 469./

Христов, Василий – записан като четник от Втора чета под ръководството на Павле Янев по време на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2./

Хюсеин, Турали – тимариот; в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 469./

Цапелов, Мите - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Цапелов, Насо - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Цаца, Михо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Чакаров, Коста - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Четирски, Христо Шопов – убил господаря си през 1903 г., за да се въоръжи; по време на Илинденското въстание е четник от наказателната чета на Хр.Гушлев; след въстанието преминава в Гърция; четник от Нестрамската чета;  взел участие в сражението в с. Маняк на 15-16.10.1906 г.; изпратен на почивка в България, като стар четник. /виж:Ипр.,1983,кн.3,с.129; Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.55; Дневник на костурския войвода...,с.46; Марков, Г. Хрупищко..., с.155./

Четирски, Костадин - виден българин, ползващ се с доверие сред местното българско население в Костурско; член на делегацията посетила на 4.V.1943 г. полк. Вианери, за да се оплаче от неадекватните действия на италианската армия в преследването на андартите. /виж: ИДА,т.94,с.63./

Шопов, Гьорги – починал от побой нанесен му от хората на Димитриос Сотириади. /виж:  novazora.gr/arhivi/7330./

Шопов, Наум - десетар от четите на парамоенната организация „Охрана”; заклан от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: Даскалов, Г. Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946…, с.474; из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./  

Юруков, Христо - участвал в редовете на „Охрана”; заклан по заповед  на Йоргис Янулис от части на ЕЛАС край с. Бапчор на 14 май 1944 г. /виж: из Список на погиналите лица од село Четирок од 1940 – 1950 година, л.16./

Яни, Димо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Яни, Киро - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Яни, Стамо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Яни, Фино - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./ # възможно да е брат с Киро и Стамо Яни

Янко, Ноло /Толо/ - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

Яно /Пано/, Атанас - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.56 ./

183.Яшаров, Шериф – роден през 1887 г; по време на Балканските войни се записва доброволец в Костурската съединена чета ; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г; награден с бронзов медал. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.825; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.358,464./

Забележка: Преди време един приятел Васил Живков ми изпрати тази снимка:

която била взета като единствен спомен от дъщерята на Васил Николов от Тиквени, изселвайки се от Костурско през пролетта-лятото на 1944 г, за да се засели със семейството си в Плевен. От долу ще поставим в по близък план лицето от снимката и до нея снимката на предполагаемия Пандо Паскалев за сравнение.

 Според мен става дума за един и същи човек. И тези, които са публикували снимката на Леонидас Папазоглу с отрязаната глава на Атанас Кършаков и с обяснителният текст, кой кой е на мястото на Пандо от Четирок, да запишат Васил Николов от Тиквени.

Накрая искам да благодаря на Васил Живков за допълнително дадената ми информация. А също така и за предоставените ми снимки от селото от други приятели. Бъдете живи и здрави.