Яновени/Яновене, Балвани/ дн. Γιαννοχώριον
 |
| фрагмент от картата ГЩ на Австро-Унгарската армия |
Селото се намира в областта Нестрам кол и отстои на 32 км
югозападно от Костур, в южното подножие на пл. Галовица (дн. Алевица), която е
гранична между Албания и Гърция. Край селото протича р. Белица, която е десен приток на Бистрица.
По време на преброяването през 2001 г. селото се намира в тогавашната
община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория)
 |
| панорамна снимка от днешното село |
За първи път името на селото се споменава в Османски
документ озаглавен „Сметка за джизието на неверниците от вилаетите Кестрие,
Преспа и Ащинили за 895 г., /събрано/ от Касъм, спахия, писар, подчинен на
Негово превъзходителство Давуд паша… Написана на 1 сафер 897 (4.ХII.1491) г.” та във
въпросната справка за Вилает Ащинили, спахията Касъм е добавил „и село Яновени”.
Редакторите на тома с турски документи за българската история, давайки
обяснение за въпросният вилает, дават следната справка „Област в Северна Гърция
(т.е Югозападна Македония – б.м.) и
Южна Албания около планината Грамос.” В публикуваният документ не става ясно, дали с. Яновени през
този период, има някакъв специален статут ( с т. нар яновенски села – Слимница,
Пилкати, Калевишча, Омотско – дадени от В. Кънчов, към който трябва да се
прибавят още Тухол, Ливадия и Загар), във въпросния вилает, или изпълнява
ролята на „касабадир”, т.е. административен център, но в предвид по-късните
данни за селото, това едва ли е така. Според мен, просто спахията Касъм е
отчел, към даденият момент, притежаването на някакъв статут на селото
регистриран с някой султански берат, в който да са включени и по-горе
посочените села.
В Османският данъчен регистър от 1530 г. в нахия (кааза) Ащин,
с административен център Хрупишча, не се среща името на селото. При сравняване
на двата описа (този от 1530 и този от
1568/1569 г. и подредбата на селата, по която вървят Бачо- Башо, Манастир –
Манастир, следва Яновени, в този от 1530 г. е записано Балвани) може да се
приеме, че е посочено като Балвани, в което село има 6 пълни християнски
домакинства, а парите които се внасят в държавната хазна е 1425 акчета, или по
237,5 акчета от пълно домакинство. Също така е възможно, според „специалният”
си статут и да не е посетено и за това, да не е посочено, но като се има в
предвид, че останалите т.нар Яновенски села са посочени в регъстъра,
вероятността за нещо подобно е изключено.
В пълния поименен Османски регистър от 1568/1569 г. селото е
посочено като Яновени, което административно попада в пределите на нахията
(каазата) Хрупишча. С признатата бащиния на попът, която може би след смъртта
му и при липса на наследници е станала владение на селяните ( не е изключено и
целият му род, да се е изселил), потвърждава вероятността, селото да е
съществувало на същото място преди Костурско и Хрупишко, да попаднат в
пределите на Османската империя. Според писалият регистъра от това време в
селото има 13 пълни християнски домакинства и 14 неженени мъже (или непълни
домакинства). Това, което прави впечатление от поименния списък на пълните домакинства е, че два са основните
рода в селото: това на Радко и Михо, които са може би от старите в селото.
Както и в някой други списъци на населени места, след посочването на бащинията,
са прибавени имена на други пълни домакинства, в случая тук са прибавени имената
на Петко преселник и на Гин Михаил и може да се приеме, че те са се заселили и
са получили право да създадът дом в рамките на селото след включването му в
пределите на Османската империя и признаването на правото за бащиния. В селото
се е внасяло сравнително малко количество вино, за което се е плащала такса от 120
акчета. Възможно, да е внасяно за лична консумация, или да е имало хан.
Приходът от селото в държавната хазна е 4400 акчета или малко над 338 акчета от
пълно домакинство. Като се има в предвид, че до този момент духовното лице е
записано, като поп (а и бащинията, както споменахме по-горе, също е била
собственост на поп), може да се приеме, че селото е било чисто българско. Но
именно в това време е започнала албанизацията, защото две от пълните
домакинства и пет от непълните домакинства (или ергените) може със сигурност да
се каже, че са такива.
В края на ХІХ в. жиителите му се препитавали с гурбет предимно
в Гърция. В
1868 г. в селото е построена първата училищна сграда. Учителите до тогава са
били предимно свещенниците в селото и за място на обучение на учениците е била
използвана черквата или специално наемани помещения.
През
1886 г. Схинас го споменава като село в Костурска кааза с 240 жители
Според
Пловдивската статистика с. Яновени се състои от 100 къщи, в които живеят 310
българи.
 |
| съвременна къща от Яновени |
Според
статистиката на Веркович с. Яновени се
състои от 105 къщи, в които живеят 148 брачни двойки, а населението се състои
от 361 мъже и 345 жени – българи.
Така
е записано и в картата на Австро – Унгарския Генерален щаб.
В статистиката си Ростковски, представя като административно подчинено на Бурботската
нахия, а в селото има 85 къщи, в които живеят 458 гърци християни.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Яновени има 490
жители българи.
По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през
1905 г. в Яновени има 448 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко
училище с 30 ученика, обучавани от един учител.
Гръцката статистика от с.г. го представя като изцяло гръцко
с 485 жители.
На
22 юли 1903 г. Драгумис отбелязва, че Яновени е от малкото българоговорящи
села, което не е приело Екзархията и не е обхванато от ВМОРО, и че именно от
там папа Ставрос Цамис от с. Писодер научава, че комитите сега бягали към
Гърция (става въпрос за донесения, отнасящо се за последните дни ог
Илинденското въстание). За там сигурно ще се отправи и Чекаларов, смесвайки се с
дървосекачите и полицията да бъде много внимателна. Това известие на
Писодерския свещенник е препратено на Павлос Мелас, да обърне внимание на
гръцката полиция.
Пряко
и косвено тези твърдения на Драгумис се потвърждават: за първото - в своя
краеведски труд Г. Хр. Марков „Хрупищко”, който същевременно е ръководител на
РК на ВМОРО, към който попада и с. Яновени, не го споменава нито веднъж, дори и
като населено място, а камо ли за създаване на СК на ВМОРО. Също така, то е
сред малкото села, които не се отказват Патриаршията през пролетта на 1904 г. В
книгата си „ Един именит син на Костурско” относно преминаването на
Гръко-Турската граница Силянов пише: „ … И бяха взели всички мерки за
залавянето му. Но Чекаларов мина през там, дето гърците най-малко можеха да
предполагат: през най – западния пограничен пункт на Тесалия.”
 |
| съвременна къща от Яновени |
По време на похода към областта Колоня, четата на Васил
Чекаларов по време Илинденското
въстание, преминава покрай Яновени, но не се отбива в него. Защото три от сраженията,
който тя води, три са в т. нар. Яновенски села – Тухол, Ливадия и Загар.
От архива на Вардас става ясно, че селото за първи път е
посетено от андартска чета на 20 юли 1906 г. Седмица по-късно селото е наново
посетено, но андартите не били посрещнати радушно, тъй като селяните се
страхували присъствието им да не доведе до репресии от страна на турската
власт.
През
1908 г. в селото се създава местна чета подчинена на гръцката пропаганда, според
косвени сведения публикувани от Д. Литаксоу голяма роля за това изиграва Исидор
Сидеров. Но, от друга страна
според историята на селото (писана в края на 20-те години на ХХ в. от учителя
Анастасиос Сюкас) , в селото е имало сформиран СК създаден да подпомага
гръцката въоръжена борба за Македония. Но имайки в предвид голямото изследване
по темата от Николаос Манос и неговата книга „Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913)", където не се намира и едно име на човек от Яновени, би могло да се предположи,
че този комитет се създал значително след Хуриета.
В
картата си Контоянис го посочва като патриаршистко с църква и училище.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Яновени преди
Балканската война има 120 български къщи.
 |
| днешно Яновени |
По време на Балканската
война селото е разграбено и изгорено на 3-4 декември 1912 г. от албанците предвождани
от Сали Букта.
След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.
В
списъка изготвен през 1913 г. отчита, че
в селото живеят 436 жители, от които 192 мъже и 244 жени.
През
1918 г. с. Яновени е обявено за център на община към която се числят още селата
Загар и Ливадия.
Според
Милойевич през 1920 г. в селото има 80 къщи със славянско християнско
население.
Според
преброяването от 1920 г. в селото живеят 416 жители, от които 157 мъже и 259
жени.
По това време селото не е посочено в статистиката изготвена
МБЦК в САЩ, причините за това не са ясни – дали самите представители в този
комитет са се съмнявали в националните корени на неговите жители, или защото
все още съдбата му е неясна дали ще бъде в пределите на Гърция, или на Албания.
 |
| сградата на училището от 1928 г. |
През 1924 г. в селото се създава „Яновенско прогресивно
дружество”, което си поставя за цел да построи ново училище но това да стане
чрез набиране на дарения и с влагане на личен труд от страна на селяните.
Сградата е построена през 1926 г. с помощта на майстори строители от Калевишча.
През 1927 г. е прекръстено на Янохори.
Преброяването
от 1928 г. отчита, че в селото живеят 481 жители, от които 186 мъже и 295 жени.
В селото са се заселили двама бежанци след 1922 г. От цялото население 456 са
местни жители, 19 са от селата принадлежащи към общината и шест от други
населени места, сред които са и двамата бежанци, по всяка вероятност.
През
с. г. в училището учат 96 ученика, а в детската градина са записани 25 деца.
През
1940 г. постоянното население на селото е 467 жители, от които 194 мъже и 273
жени. Сградния фонд е бил 154 постройки.
По време на Гръко – Италиянската война от 1940-1941 г.
жителите на селото са евакуирани в Нестрам. По-късно се завръщат.
По време на италияно - германската окупация през Втората
световна война селото е изгорено от германците, за да бъдат ликвидирани базите
на Съпротивата това се случва през лятото на 1942 г. От 100 – те къщи остават
между 10 и 15 цели.
Въпреки
това статистиката от 1945 г. посочва, че в него живеят 460 жители.
 |
| "Пантеона на загиналите във войните от Яновени" |
В Докладната си записка до НОФ Паскал Митревски, поставя
селото в структурата на подрайонен комитет Калевишта от 9.2.1946 г., където за
всичките 5 села в него пише следното: „Тия села (Калевишта, Яновени, Слимништа,
Пилкати, Омотско – б.м.), които се намират на границата между Гърция и Албания,
са създадени връзки и са направени опити да бъдат поставени основи за създаване
на организационни клетки. Но за постигнатите резултати нямам информация.” Имайки
в предвид създаденият „Пантеон на загиналите от войните от Яновени” жителите му
се включват в редовете на ДАГ.
По време на Гражданската война, всички Яновенски села са били използвани като
складове на ДАГ, където са се съхранявали боеприпасите за отбраната на Грамос.
На 27 юли 1947 г. селото е било обезлюдено.
Преброяването
от 1951 г. потвърждава този факт. Част от жителите му се насочват към Хрупишча,
Нестрам, Костур, а други поемат дългият път на емиграцията.
Последното
преброяване от 2001 г. отчита, че в него живеят 17 човека.
Селото
е разположено на 1030 метра надморска височина.
 |
| черквата "Св. Николай" ("Успение Богородично"), чиято камбанария била построена през 1903 г. |
В спомени, документи, книги и в интернетпространството като
жители на това село се посочват следните лица:
Агу, Ев. - член на гръцкия СК. /
виж: .elladosperiigisis.gr/index.php/2006/198-taxidia-stin-alli-ellada-h-200/448-makedonia-kastoria-fousia-trilofo-monopilo-giannoxori
/
Агос, Николаос - загинал по време на
Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от
Яновени”. /виж: „Пантеон на загиналите
във войните от Яновени” изграден край
черквата „Св. Николай” в селото./
Агос, Панайотис - загинал по време на
Италиано – Гръцката война през 1940 г. в
Албания; името му е записано във „Пантеона на загиналите от Яновени”. /виж: „Пантеон на загиналите
във войните от Яновени” изграден край
черквата „Св. Николай” в селото./
Айвазов /Арнаудов/, Иван – роден през 1701 г. починал през 1761 г.; погребан в родното си село; според цитираният източник е баща на Кирко Арнаудов, но по-вероятно да е негов дядо. / виж: geni.com/family-tree/index /6000000001932536580#6000000001932536580./ # вглеждайки се в имената споменати в поименния регистър от 1568/1569 г. прави впечатление, че нито един човек, не се среща с името Иван (Йо/в/ан) или Кирк(о). Направих справка с имената на хората живели по онова време в отдавна изчезналото с. Сопот, намиращо се между Нестрам и Желин, там се среща името на Киро Петко, ако се приеме, че някой техен потомък се преселил в Яновени. Но, тогава прави впечатление, че в родословното дърво на Вазови името Петко - липсва. Следователно родът на Иван, Кирк(о) (Ай)Ваза(т) – Арнаудов е дошъл в селото след 1570 г. от някъде другаде. Друг е въпросът дали Айвазов е ключ, към родовия корен, от където тръгва родът от с.Извор или Айваз.
Айвазов /Арнаудов/, Кирко Иванов– роден през 1766 г.; преселил се с родителите си в дн. гр. Сопот, България; търговец; по-късно се покалугерил и приема името Козма; негови синове са Иван Кирков Вазът (1796 – 1830) – дядо на народният поет Иван Вазов, Енчо Айваза, Цочо Айваза, Минчо Шъката, Недко Кашкавуна и калугер Макавей.основоположник на Вазовия род; преселил се в Сопот в края на ХVІІІ в. / виж: Карчев, П. През прозореца..., стр. 274;.geni.com/family-tree/index /6000000001932536580#6000000001932536580.; bulrod.blogspot.bg/2010/05/blog-post_07.html/ # и тук има някой несъответствия в информацията 1. Ражда се след като баща му е бил починал. Ако бащата е все пак Иван, което не е невъзможно, то той трябва да е погребан в Сопот. 2. Посочва се, че установяването в Сопот е станало през 1765 г., същевременно е роден през 1766 г. в Яновени. Всъщност може би представител на родът Айвазови е убит от андартите през 1906 г. в с. Здрелца – Кольо Айвазов /виж: Константинов, Г. Българското Костурско…, с. 47./, което е нормално, но то навява на мисълта, че може би, докато семейството на Кирко Айвазов, потегля в далечният си път към Сопот, други представители на родът се заселват в различни населени места.
Анастас, Виктор – роден
през 1894 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според
Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Анастас, Димитър – роден
през 1894 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според
Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Андре, Георги – роден
през 1894 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според
Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Белос, Николаос – роден е в Слимница, но става домозет в Яновени; доверено лице на
Вардас, който го оприличава като „невежа, страхлив и некадърен, а може би и
българофил”; четата, която води (но дали е имало четници от селото, е неясно),
определя като клефтска тълпа . / виж: .elladosperiigisis.gr/index.php/2006/198-taxidia-stin-alli-ellada-h-200/448-makedonia-kastoria-fousia-trilofo-monopilo-giannoxori.;lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Гергьо /Гергю/, Стане - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Гин, Лека - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Гин, Лека - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Гин, Мире - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Гин, Михаил - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Гравалас, Х. - лежал в затвора заради левите си убеждения. /виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Димко, Брано - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Карайоргос, Димитриос
- загинал
по време на Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на
загиналите от Яновени”. /виж: „Пантеон на загиналите във войните от
Яновени” изграден край черквата „Св.
Николай” в селото./
Карцистарис,
Константинос - загинал по време на Гражданската война в Гърция; името му е записано
във „Пантеона на загиналите от Яновени”. /виж: „Пантеон на загиналите във войните от
Яновени” изграден край черквата „Св.
Николай” в селото./
Карцистарис,
Панайотис – загинал по време на окупацията на Гърция през Втората световна война;
името му е записано във „Пантеона на загиналите от Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./
Кацамакис, Анастасиос
- загинал
по време на Гръко-Турската война през 1922 г.; името му е записано във „Пантеона
на загиналите от Яновени”. /виж: „Пантеон на загиналите във войните от Яновени”
изграден край черквата „Св. Николай” в
селото./
Кацамакис, Антониос -
загинал
по време на Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на
загиналите от Яновени”. /виж: „Пантеон на загиналите във войните от
Яновени” изграден край черквата „Св.
Николай” в селото./
Кацамакис, Николаос – загинал по време
на Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите
от Яновени”. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html; „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./
Кацамакис, Йоанис - загинал по време на
окупацията на Гърция през Втората световна война; името му е записано във
„Пантеона на загиналите от Яновени”. /виж: „Пантеон на загиналите във войните от
Яновени” изграден край черквата „Св.
Николай” в селото./
Кацамакис, П. – член на гръцкия СК. / виж: .elladosperiigisis.gr/index.php/2006/198-taxidia-stin-alli-ellada-h-200/448-makedonia-kastoria-fousia-trilofo-monopilo-giannoxori
/ Койо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Котронис, Павлос - загинал по време на
Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от
Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./
Котронис, Янкос – загинал по време на
Балканската война; името му е записано във „Пантеона на загиналите от Яновени”.
/виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./
Кунелас, Илиас /Х/. – загинал по време
на Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите
от Яновени”.. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html ; „Пантеон на загиналите във войните от Яновени” изграден край черквата „Св. Николай” в селото ./
Лека, Тихо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Люмбас, Николаос – роден
на 16.11.1895 г.; завършил е Военното училище в Атина; взема участие в Балканската,Първата
Св. война, Малоазийската кампания и Втората Св. война; достига до чин генерал-лейтенант;
награден е с Военен кръст със златен медал на честта и други военни отличия;
автор е на книги по военна стратегия; умира на 18.1.1966 г. /виж: Уйкипедия – Яновени – Николаос Люмбас; elladosperiigisis.gr/index.php/2006/198-taxidia-stin-alli-ellada-h-200/448-makedonia-kastoria-fousia-trilofo-monopilo-giannoxori./
Манос, Теодорос - загинал по време на
Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от
Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./
Мире, Мето - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Мисиос, Атанасиос - загинал по време на
Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от
Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./
Мисиос, Д. - лежал в затвора заради
левите си убеждения. /виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Мисиос, Илияс - загинал по време на
Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от
Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./
Михаил, Гин - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Михо, Васил - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Михо, Димо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Михо, Йорго - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Михо, Мило - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Михо, Петко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Наум, Атанасиос - - загинал по време на Гръко-Турската
война през 1922 г.; името му е записано във „Пантеона на загиналите от Яновени”.
/виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден край черквата „Св. Николай” в селото./
Паляс, Панделиос - - загинал по време на Гръко-Турската
война през 1922 г.; името му е записано във „Пантеона на загиналите от Яновени”.
/виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден край черквата „Св. Николай” в селото./
Панос, Зисос - загинал по време на
Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от
Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./
Панос, Йоанис - загинал по време на
Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от
Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./
Панос, Константинос -
загинал по време на
Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от
Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./
папа Христо Чалдиков – гръкомански свещенник служил дълги години.; член на гръцкия СК. / виж: .elladosperiigisis.gr/index.php/2006/198-taxidia-stin-alli-ellada-h-200/448-makedonia-kastoria-fousia-trilofo-monopilo-giannoxori
/
папа Цианикас /Цалдика / – гръкомански свещенник, който е бил и
същевременно учител в селото преди папа
Христо. / виж: .elladosperiigisis.gr/index.php/2006/198-taxidia-stin-alli-ellada-h-200/448-makedonia-kastoria-fousia-trilofo-monopilo-giannoxori
/
Петко – преселник; в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Петко, Панчо /Янчо/ - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Петко, Петре - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Петко, Яни - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
поп Димко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Рад, Гин - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
 |
| Василиос Радис |
Радис, Василис – роден
на 17.3. 1930 г; участва в Гражданската война на Гърция на страната на ДАГ;
след войната емигрира в Австралия;
установява се в Пърт и е активист на македонската емиграция там -
секретар е на Македонското сдружение на бившите борци и президент на
Македонската общност в Западна Австралия; през 2003 г. кабинетът на Джон Хауърд
му връчва годишната награда за заслуги към народа на Австралия. /виж: в. Дневник, 18. 03. 2006; Уйкипедия – Яновени – Васил
Радис./
Радис, Димитриос - загинал по време на
окупацията на Гърция през Втората световна война; името му е записано във
„Пантеона на загиналите от Яновени”. /виж: „Пантеон на загиналите във войните от
Яновени” изграден край черквата „Св.
Николай” в селото./
Радис, Евангелос - загинал по време на
Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от
Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./
Радис, Пантелис - загинал по време на
Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от
Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./
Радко, Гинко - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Радко, Манолче - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото. /виж:
Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Радко, Митре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Радко, Михо - в османски
данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител
на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Сидерис, В. – член на гръцкия СК. / виж: .elladosperiigisis.gr/index.php/2006/198-taxidia-stin-alli-ellada-h-200/448-makedonia-kastoria-fousia-trilofo-monopilo-giannoxori
/
Сидерис, Димитриос – брат на Исидор и
Константина; през 1899 г. заедно с баща си заминава на гурбет вТрикала. /виж: wikipedia.org/wiki/Исидор_Сидеров.
/
Сидерис, Исидор – роден е през 1885
г.; син на Йован и Екатерина; учи в местното училище; след смъртта на баща си
през 1900 е принуден да напусне селото и де изсели в Трикала; през 1905 г. се
присъединява към гръцката нъоръжена пропаганда в борбата за Македония и навлиза
като капедан на чета заедно с поручик Г. Кондилис; взема участие в много
сражения; според Д. Литаксоу е войвода на местната селска чета, създадена от
андартите през 1908 г.; по време на Първата световна война участва гръцката
акция в Северен Епир; през 1914 г. е военен губернатор на Дарда; на 13.11.1916 г. е арестуван в Корча от
французите и е отведен в Солун, а по-късно и в Марсилия, където лежи в затвор;
освободен е на 23.12.1918 г. и се завръща в Гърция; установява се в Ляпчища;
работи като чиновник; умира в Ляпчища (дн. Неаполи), но има противоречие в
източниците, според едни е станало преди Втората световна война, а според други
е екзекутиран от германците. /виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e. html.;
wikipedia.org/wiki/Исидор_Сидеров; „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./ # твърде вероятно е и
друг представител от родът да носи същото име, който да е загинал по време на
Балканската война.
Сидерис, Йоанис – баща на на Исидор,
Димитър и Константина; през 1899 г. заминава със сина си Димитър в Трикала на
гурбет при брат си Киряк; умира през 1900 г. /виж: wikipedia.org/wiki/Исидор_Сидеров.
/
Сидерис, Кирякос – брат на Христо и
Йоан; бил е на гурбет в Трикала; при него идват през 1899 г. брат му Йоан и
племенникът му Димитър. /виж: wikipedia.org/wiki/Исидор_Сидеров.
/
Сидерис, Христос – брат на Кирякос и
Йоанис; убит от разбойници през 1884.г. /виж: wikipedia.org/wiki/Исидор_Сидеров.
/
Сидерис, Екатерини - съпруга на Йоанис;
майка на Исидор, Димитър и Константина; след смъртта на съпруга си е принудена
да се изсели от селото, заедно със синът си Исидор; преселва се в Трикала. /виж: wikipedia.org/wiki/Исидор_Сидеров.
/
Сидерис, Константина
– сестра
на Димитър и Исидор; след смъртта на баща си, тя не заминава с брат си Исидор и
с майка си Екатерина за Трикала, по всяка вероятност, вече се е задомила. /виж: wikipedia.org/wiki/Исидор_Сидеров.
/
Симос, Илияс - загинал по време на
Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от
Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./
Симос, Ник. - член на гръцкия
СК. / виж: .elladosperiigisis.gr/index.php/2006/198-taxidia-stin-alli-ellada-h-200/448-makedonia-kastoria-fousia-trilofo-monopilo-giannoxori
/
Сиотис, Николаос - загинал по време на
Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от
Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./
Станко, Васо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер
за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Станко /Стайко/, Михо - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото;
неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица,
Биглишта и Хрупишта…, с. 499./
Сюкас, Анастасиос – учител в селското
училище от преди Хуриета; по негова идея през 1924 г. в селото се създава
„Яновенско прогресивно дружество”, което си поставя за цел да построи ново
училище; по това време пише книгата си „Кратка история на Яновени, Пилкати,
Слимница, Калевища и Тухол”, която е отпечатана през 1970 г. / виж: .elladosperiigisis.gr/index.php/2006/198-taxidia-stin-alli-ellada-h-200/448-makedonia-kastoria-fousia-trilofo-monopilo-giannoxori
/
Сюкас, Димитриос - загинал по време на
Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от
Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./
Сюкас, Илияс - загинал по време на
Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от
Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден
край черквата „Св. Николай” в селото./
Сюкас, Йотириос - загинал по време на Гражданската
война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден край черквата „Св. Николай” в селото./
Сюкас, Христос - загинал по време на Гръко-Турската
война през 1922 г.; името му е записано във „Пантеона на загиналите от Яновени”.
/виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден край черквата „Св. Николай” в селото./
Филиос, Илияс - загинал по време на Гражданската
война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден край черквата „Св. Николай” в селото./
Филиос, Филипиос - загинал по време на Гръко-Турската
война през 1922 г.; името му е записано във „Пантеона на загиналите от Яновени”.
/виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден край черквата „Св. Николай” в селото./
Хадзис, Василиос
Георгиос – роден през 1870 г.( според други през 1865 г. в Костур); семейството му
се преселва в Патра; завършва Атинската школа за изящно изкуство, като ученик
на Никифорос Литрас и Константинос
Воланакис; художник; преподавател по живопис; по време на
Балканските войни гръцкото правителство му възлага да направи живописни платна
на военно-морска тема някой от тях като „Броненосецът”, „В Аверов” „Битката за
Лемнос” и др. са изложени в националния
морски музей и Националната галерия в Атина; последната му незавършена картина
е „ Последната битка на Византия”; умира през 1915 г. и е погребан в Атина. /виж: elladosperiigisis.gr/index.php/2006/198-taxidia-stin-alli-ellada-h-200/448-makedonia-kastoria-fousia-trilofo-monopilo-giannoxori.;
Укипедия – Яновени – Василиос Хадзис. /
Хадзис, Х. – лежал в затвора
заради левите си убеждения. /виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Хадзис, Н. - член на гръцкия СК. /
виж: .elladosperiigisis.gr/index.php/2006/198-taxidia-stin-alli-ellada-h-200/448-makedonia-kastoria-fousia-trilofo-monopilo-giannoxori
/
Хадзис, Николаос - загинал по време на Гражданската
война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден край черквата „Св. Николай” в селото./
Халкиас, Николаос – загинал по време на Балканската
война; името му е записано във „Пантеона на загиналите от Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден край черквата „Св. Николай” в селото./
Христидис, Петрос - загинал по време на Гражданската
война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на загиналите от Яновени”. /виж: „Пантеон на
загиналите във войните от Яновени” изграден край черквата „Св. Николай” в селото./
90. Цаламкас,
Константиниос - загинал
по време на Гражданската война в Гърция; името му е записано във „Пантеона на
загиналите от Яновени”. /виж: „Пантеон на загиналите във войните от Яновени”
изграден край черквата „Св. Николай” в
селото./
