петък, 8 януари 2016 г.

Костурски край - Фотинишча

Фотинишча /Хтунища, Хотунища, Фотинища/       
                              дн. Φωτεινή

черквата "Св. Мина" строена през 1800 г., която се намира извън очертанията на дн. село
Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 10 км източно от Костур и на 2 км  от Костурското езеро. На 3 км на север е с. Кондороби, на 7 км на север с. Тихолишча  и на 2 на юг от Личишча .                                                                                                                                   По време на преброяването от 2001 г. селото е съставно на тогавашната община ( дем) Вич (Вици), префектура Костур (Кастория).
Първото споменаване на селото е в документи от 1445 г. под името Хтунища. В документи от 1530, 1545 и 1564 г. се споменава като Хотунища. Името най-вероятно произлиза от лично име - според Любица Станковска - Хотун, а според Йордан Заимов Фотин, макар че за първи път селото да се споменава под името Фотинища през 1568 г.
Според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. във Фотиништа живеят три пълни мюсюлмански домакинства, притежаващи земя равняваща се на чифт волове, и 25 християнски пълни домакинства и 5 неженени мъже. Но истината от обложените с данък в регистърът е малко по различна. В селото е имало едно мюсюлманско домакинство това на Чеко (?), който е наследил имот от Мехмед Мустафа, но не е обложен с данък, а са обложени с данък земите станали собственост на жителите на селото, евентуално след смъртта на техните собственици. Според въпросният регистър в землището на селото има признати и две християнски бащинии. Заедно с трите мюсюлмански имоти наследени от жителите на селото и тази на споменатия Мехмед Мустафа, можем да приемем, че след попадането на Костурско в пределите на Османската империя, в землището на селото са признати общо 6 имота за бащинии от султана. Този факт потвърждава спомените на жителите на с. Черешница, цитирани от Благой Шклифов, че те идват от това село, бягайки от мъченията на турците. В районът на селото в този период е имало не малко лозя, защото прихода от лозята и произведената шира е 7060 акчета, от общият 16300 акчета за държавната хазна, или по 652 акчета на пълно домакинство.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена в Константинопол през 1878  г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Фотинища е посочено като село с 30 домакинства и 100 жители българи.
В статистиката си Схинас от 1886 г. го споменава под името Фотиниста, в което живеят 900 християни.
В статистиката на Теплов, с. Фотинища се състои от 24 къщи, в които живеят 100 българи.
Ст.Веркович пише за с. Фотинишча, че в него живеят 43 семейни двойки – българи.В него има и няколко турски къщи, които говорят български. За българите пише, че обработват чужда земя и делят наполовина със собственика произведената продукция. Други продават дърва за огрев в градът. За мюсюлманското население, че се занимавало с произвеждането на решета. Данакът, който плаща населението на Османската хазна е 2300 пиастри. В селото имало една църква с един свещеник.
Но в статистиката си посочва, че в селото има 44 къщи, с 63 семейни двойки, а жителите са 170 мъже и 175 жени.
Селото е посочено и в картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия.
В статистиката на Ростковски, село Фотиништа е представено с 11 домакинства, а жителите според него са 15 турци и 40 албанци християни.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. селото има 250 жители българи християни.
През цялото време селото остава под върховенството на Цариградската патриаршия.
черквата в селото
В картата на Контоянис е посочено като патриаршистко село с църква.
По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев  през 1905 г. във Фотинишча има 120 българи патриаршисти - гръкомани.
Според Георги Константинов /Бистрицки/  Чифлик Фотинища преди Балканската война има 2 български къщи.
Според спомените на Стефан Шклифов, селото до Балканските войни е било чифлик, чийто собственик е албанец.                                    
В 1912 г. селото след Балканските войни попада в пределите на Гърция.          
Според списъка от 1913 г. селото е обезлюдено.
През 1918 г. селото е обявено като съставно село към община Черешница.
Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 29 жители, от които 24 мъже и 5 жени.
През 1926 г. селото е прекръстено на Фотини, в превод светло.
из днешна Фотинишча
През 1928 г. при преброяването на населението се отчита, че в с. Фотини живеят 119 човека, от които 83 са бежанци, дошли в селото след 1922 г. Селото е от малкото села по това време, което запазва преобладаващата част да е мъжкото население ( 73 срещу 46). Бежанците, които идват, съотношението между мъже жени е почти равно (42/41).
Според преброяването от 1940 г. населението е нараснало значително, то е 210 души, като съотношението между мъже и жени  е 112/98.
Статистиката от 1945 г. отчита, че населението в селото е 246 човека.
По време на  Гражданската война в Гърция - 11 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.
Според преброяването от 1951 г. населението е 184 жители.
Надморската височина, на която е разположено селото е 650 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на селото се споменават следните лица:

Андиста, Траян - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Бойко, Шерко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Болик, Стоян - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Бошко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния в землището на селото, която по всяка вероятност след смъртта му е наследена от съселяните му. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.88 ./
Венко, Траян - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Влах, Гого - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.88 ./
Йонко, Кирко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.88 ./
Кирко, Пейо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Койо, Стамуд - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Конобар, Велко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Коста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.88 ./
Манче - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.88 ./
Мелач, Мелко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Мустафа, Мехмед - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на земя равна на един чифт волове за обработка, която по всяка вероятност след смъртта му е станала притежание на Чеко. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Насто, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.88 ./
Никола - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.88 ./
Никола, Ганче - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Никола, Петри - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./ # възможно да е брат на Ганче Никола и синове на Никола Станин
Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния в землището на селото, която по всяка вероятност след смъртта му е наследена от съселяните му. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.88 ./
Петко, Тимо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.88 ./
Петро, Кочко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Петро, Янчо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Пройко, Никола - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.88 ./
Стамко, Дими - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Стамко, Мето - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Стамко, Нумо /Намо/ - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.88 ./
Станин, Никола - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Стойко, Йован - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Стоян, Гацко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Стоян, Кирко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.88 ./
Стоян, Мелахрис - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Тодор, Ване - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.88 ./
Тодор, Йован - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.88 ./
Трандафилис – кмет на селото през 30-те години на ХХ в. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 184./
Хаджи Ан – притежавал земя във землището на селото. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 184./
Хаджи Искендер - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на земя равна на един чифт волове за обработка, която по всяка вероятност след смъртта му е станала притежание на жителите на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./
Чеко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на земя равна на един чифт волове за обработка, която по всяка вероятност след смъртта му е станала притежание на жителите на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./ # по всяка вероятност приел мюсюлманската религия
38.Чеко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като наследил земята на Мехмед Мустафа в землището на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.87 ./