10 август 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

10 август - Мокрени - неделя

Още през нощта свикахме четите и се отправихме към славното Клисура, което още не е омърсено от турски крак, откак го превзехме. Не знаем колко им е по волята и дали симпатизират на нашето отиване во техния градец, обаче клисурени се отнасят много мило пред нас и со особени комплименти.

жителка на Клисура с детето си. Снимката е правена Костурският фотограф Леонидас Папазоглу.

Направихме сума покупки за обуване и обличане на босите и голите ни възстаници. Во сред града со всичките чети се фотографирахме, фотографирахме се още по отделно. Аз се фотографирах на две пози: на кон и пеш и то по желанието на фотографа. 

                                                     Васил Чекаларов в Клисура

 Но снимка за спомен от Клисура са си правели и отделни въстаници

Вечерта се сбрахме на „Върбица” дето определихме и на Никола Андреев да дойде и той с мокренската чета.

Решихме со леринци да потеглим още тая вечер и да се наближим до Невеска и утре към 6 часа, първо леринци да открият огън от северната страна а ние пък като на помощ да нахлуем во селото от към запад и юг. Обаче Михаил Чеков пак разви своите философии и отказваше да се предприема подобна акция понеже не разчитал на възстаниците си. Се опълчиха доста много войводите и той беше заставен да мълчи. Сам Чеков ми разправяше от как са възстанали никак не са влезнали во сражение, а само така се скитали и се сметат за възстаници и то това мислят, че правят въстание!

                                                          Никола Андреев

Като видехме, че времето минава и не ще може да се пристигне на определения час, а пък Никола Андреев и той го нема още (и той е от породата на Михаил Чеков, само около Мокрени иска да се върти), за това отложихме за други ден, да предприемем нападението, а леринци да заминат още тая вечер.