Костурски край - Бесвиня

Бесвина  / Бесфиня, Безвина /   дн. Σφήκα

стените на черквата в селото

Селото е разположено в областта Корешча, високо в южния склон на планината Корбец (Трикларио) на около 40 км западно от номовия център  Лерин (Флорина).  Селото граничи със следните села: на запад със  Дреново; на северозапад със с. Буковик; на северо изток с Търнаа и на югоизток с Руля                                                                                                             

Преброяването от 2001 г. го отчита като бивше село от община (дем) Преспа, префектура Лерин (Флорина)                                                                                                                               

През ХІХ в. Бесфиня е чисто българското село и е известно като убежище на хайдути и разбойници.                                                                                                                                             В "Етнография на вилаетите Адрианопол,Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. с. Безвиня е посочено като село в Костурска каза с 52 домакинства със 165 жители българи.                                                                                                                               

По време на Кресненско - Разложкото въстание от 1878-1879 г. четирима човека от селото вземат участие в него.                                                                                                                                      

В статистиката на Схинас селото е посочено като Бесфина с 350 жители – християни и с църква в него. И той го посочва като село от Костурска кааза. Останалите източници , го посочват като село в Битолската кааза и от там нататък в нахия Преспа                                                                                                                                   

Селото е отразено в картата на Генералния щаб  на Австро – Унгарската армия като Бесвиня.                                                                                                                                

В 1889 г. Стефан Веркович пише, че в селото живеят 70 български семейства, населението е 373 човека.                                                                                                                                                

В статистиката си от 1900 г. Васил Кънчов посочва с. Бесвиня, като част от нахия Долна Преспа населено с 390 българи християни.                                                                                          

В картата на Контоянис като Безвина, в което има училище                                                     

Селото участва в Илинденското въстание, за което и Драгумис отбелязва в своя дневник. Селото е било ограбено на 24 август 1903 г. и черквата била осквернена, според доклад на Андрей Тошев, търговски агент в Битоля.                                                                                        

На 11 март 1905 г. при блокада от страна на турската войска над селото е открита четата на Спиро Олчев, в резултат са откарани в Костур 8 човека, а в Битоля са заловени 3 човека от селото                                                                                                                                                

На 27 август 1905 г. от селото са заловени двама мъже, двама младежи и четири жени от андартската чета на Вардас. Били нападнати къщите на двама екзархийски свещеници от селото и бакалията на Толо Търновчанин. Тогава били изгорени и всички църковни книги писани на български в средата на църквата .  

стенопис от черквата, свидетел на героичната постъпка на андартите

Селото е нападнато от андартите отново на 8 септември с. г. от четата на Павел от Търново. В гръцките всекидневници от м. септември се споменава за това нападение, като за него се казва, че били убити осем селяни и опожарени, няколко къщи. Също така се споменава за жертви и от гръцка страна – двама убити и трима ранени. На 24 с. м. селото отново било посетено от дружината на Вардас, но той споменава, че в селото намерили „безполезен старец и  млада жена.” На 21 октомври селото е отново нападнато и са убити трима селяни, като членове на ВМОРО и опора на екзархийство в селото.                                                   

Последното сведение, което се съдържа в спомените на гръцките капедани е това за планирано нападение над селото през април 1906 г., но което не било осъществено тъй като в него имало турска войска и било решено да не се стига до кръвопролитие.                                                                                                                    

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев през 1905 г. в с. Безвини живеят 576 българи екзархисти и в местното екзархийско училище се учат 42 ученика, обучавани от един учител.                                                                                                                                 

В гръцката статистика от с. г. в селото живеят 189 българи схизматици.       

Според Георги Константинов /Бистрицки/  в с. Бесвина преди Балканската война има 90 български къщи.                                                                                                                              

Селото след Балканските войни остава в пределите на Гърция.                                                     

В списъка от 1913 г. селото е представено в префектура Преспа населено с 431 жители, като съотношението между мъже и жени е 218/213.                                                                            

През 1918 г. селото е обявено за самостоятелна община.                                                       

Според Милойевич в с. Бесвиня има 70 славянски – християнски къщи.                                    

По време на преброяването от 1920 г. в него има 71 семейства с обща численост 348 човека, като съотношението между мъже и жени е 140/206.                                                               

Според Михаелидес осем семейства са емигрирали в България  и са ликвидирани имотните им отношения в селото.                                                                                                                           

През 1926 г. селото е преименувано на Сфика.                                                    

Според преброяването от 1928 г. в с. Сфика живеят 322 човека, като съотношението между мъже и жени е 155/167. В селото са заселени двама бежанци дошли в страната след 1922 г.                                                                                                                                           

Статистиката от 1932 г. посочва, че в селото има 80 семейства, от които 50 са със славянско самосъзнание. Докато според Стефос Григорий през 1935 г. „никой не е наш"                        

През 1940 г. според преброяването  населението е намаляло на 294 жители, като съотношението мъже – жени е 130/164                                   

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 321 човека, от които 300 са с антигръцко самосъзнание. Макара че всички са славяноговорящи останалите 21 човека се чувстват гърци.                                                                                                                         

Според информация на ДАГ от 1947 г. по време на Гражданската война в Гърция селото е нападнато от монархо – фашистки подразделения, макар и бедно е разграбено.                                                                                                                 

През август 1946 г. 12 къщи били изгорени от правителствените части.                                       

По време на Гражданската война, повече от 100 негови жители, активно се включват в НОФ и въжръгените сили на ДАГ. 26 са жертвите, които то дава в периода 1946-1949 г.     По време на преброяването от 1951 г. е констатирано, че  селото е обезлюдено.

Надморската височина на която е било разположено е 1180 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Ангелевски, Атанас – загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./                                                     Аргировска, Стефана - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Ванов, Васил - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Ванова, Стойна - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Гйеоргиевски, Коста - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Киро /Киряко/ Грозданов(ски)

Гроздановски, Киро /Киряко Грозданов/– на 17 годишна възраст се включва в редовете на ЕЛАС; по време на Гражданската война в Гърция се включва като доброволец в ДАГ; славел се е със своята храброст и безстрашие; през 1948 г. участва в защитата на свободната територия на Грамос, воената част, която ръководи се сражава на хълма Копанче, в близост до Нестрам, където намира смъртта си. /виж: For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters; : pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./                                         
Димев (Динев), Тасе (Толе) - убит от турците с щик при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с. 294; Илюстрация Илинден, 1943, бр. 141, с. 16./                                                                                          
Димитриев, Иван - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/% D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./                                                                                                          
Димитриев, Фоти - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0% A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0% B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./                                                                                                                 
Димитров (Димитропулу), Спиро – убит от полицаи по време на Гражданската война в Гърция. /виж:http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html/                                   
Димов, Петко – ааза на селото; отведен от турската власт в Костур, по повод станалото сражение с четата на Спиро Олчев на 11.3.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96./                                                                                                             
Дуковски, Петре - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Ильоски, Ристо – роден на 5 март 1943 г.; през 1948 г. е отведен като дете бежанец  в Будапеща; там завършва основно, средно и висше образование – история и руски език в Будапещенският университет; работи като учител в будапеща до 1970 г., когато се преселва в Скопие и започва работа като сътрудник в института за национална история; специалист е по антична и средновековна история; след 2003 г. отново се преселва в Будапеща. /виж: Македонска енциклопедија. Скопје, 2009, т. І, 605./                                                              
Калкова, Ристана - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Калковски, Ристо /Христо Кайковски/ – роден е в бедно семейство, за това от ранна възраст започва да работи като зидар, за да подпомогне семейството си по прехраната му; по време на немската окупация става член на ГКП в родното си село; след споразумението във Варкиза е принуден да излезе в нелегалност, за това е сред първите бойци от 1946 г.; сражава се в защитата на свободната територия Вич; на два пъти е раняван през 1947 и лятото на 1949 г.; в периода 1948 – 1949 г. е служтил в народната милиция в Преспанско; загива в последните сражения за Грамос. /виж: For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters; pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm../                                        
Капов, Никола - по време на гражданската война домът му е бил разграбен от правителствените части. /виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html/                                              
Капов, Спиро /Спиро Каповски/- по време на гражданската война домът му е бил разграбен от правителствените части; загинал като боец на ДАГ.                           /виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html.; pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./                                          
Кераци, Фоти - по време на гражданската война домът му е бил разграбен от правителствените части. /виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html/                                 
Кировски, Нико - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Киров, Павел – мухтар на селото; арестуван в Битоля след станалото сражение между четата на Спиро Олчев с турската войска на 11.3.1905 г. и за това, че в дворът му била намерена бомба;  убит от андартите на 21 октомври 1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96.http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html/                                                                  
Колев, Мильо - бит от турците при потушаването на Илинденското въстание, в следствие на което починал. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с. 294;Илюстрация Илинден, 1943, бр. 141, с. 16./                                                                                                    
Колев, Наум – къщата му била ограбена от гръцките андарти, след сражението на 9 септември с четата на Н. Кършаков. /виж: http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./                                                        
Кръстевски, Ильо - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Лазаров, Христо - арестуван в Битоля два дни след станалото сражение в селото между четата на Спиро Олчев и турската войска. / виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96./                                                                
Лазов, Стефо - къщата му е подпалена от андартите след станалото сражение на 27август/9 септември. /виж: http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./                                                                     
Лефкарудов, Христо - член на ВМОРО; участник в селската милиция на организацията; убит от андартите на 21 октомври 1905 г. /виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html/                                                                                     
Мишов, Нико - по време на гражданската война домът му е бил разграбен от правителствените части. /виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html/                                   
Николов, Наум – арестуван в Битоля два дни след станалото сражение в селото между четата на Спиро Олчев и турската войска. / виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96./   

четата на Стефан Николов

Николов, Стефан (Стефо) с прякор Скендер - роден през 1855 г.; ятак на хайдушки дружини в Костурско; през 1878 г. става разбойник с чета съставена от гръцки паликари; през 1879 г. капитан Стефо Николов е сотник-войвода на т.н. „Четвърта чета“, която влиза в състава на „Доброволческата войска“ и има 78 доброволци, предимно от Кастурско и Леринско;. до 12 март 1879 г. четата му се намира в Кюстендилско, след което се прехвърля в Горноджумайско; през месец май заедно с други чети навлиза в Македония с цел да достигне Битолско и да вдигне местните българи на въстание; в Мориовско към четата се присъединяват и местни българи; през юли се сражава с турски войски в близост до Нередската планина, край с. Турье; предал се на властта по време на сражението на 29 юни 1880 г. над с. Вишени; през 1882 г. е обграден от турски потери, и се сражава край с. Бабчор;  бяга в Гърция, където е аресту­ван и осъден за убийство; от 1900 г. е освободен и се установява в София; през 1902 г. формира чета на ВМОК, с която заминава за Леринско да вдига въстание;  загива в сра­жение с турска войска в местността Узунов Аргач над с. Горничево, Леринско. /виж: Дойнов, Д. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879: принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва,С., 1979, с. 26; Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация..., с. ; Трайкова, В..Британски дипломатически документи по българския национален въпрос: 1878-1893, МНИ, 1993, с. 268; Кирил, патриарх български. Натанаил, митрополит охридски и пловдивски, 1820-1906,С., 1952, с. 459; Чолов, П. Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, С., 2003, с. 241; Енциклопедия Пирински край, т. 2, Благоевград, 1999, с. 51; Наум Христов Георгие, Моята биография,с.18,19. http://dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf; .http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./                                                                                                                                            
Ничев, Никола - отведен от турската власт в Костур, по повод станалото сражение с четата на Спиро Олчев на 11.3.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96./                                                                                                                                                         
Ничева, Севда - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Ничов, Наум - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./                                                                                                                                         
Ничова, Гана - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Ничовски, Йован - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Новачков, Христо – поляк на селото; член на ВМОРО; участник в селската милиция на организацията; арестуван по повод станалото сражение на четата на Спиро Олчев; убит от андартите на 21 октомври 1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96.; http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html/                                                                                       
Павлов, Христо - епитроп; отведен от турската власт в Костур, по повод станалото сражение с четата на Спиро Олчев на 11.3.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96./                                                                                                                          
Петрев, Толе /Търновчанин/ - дюкяна му бил ограбен от гръцките андарти, след сражението на 27/август/9 септември 1905 г. с четата на Н. Кършаков. /виж: http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./                                                                                                                              
Пецани, Петро – по време на гражданската война домът му е бил разграбен от правителствените части. /виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html/                                              
поп Димитър Кръстанов - екзархийски свещеник; отведен от турската власт в Костур, по повод станалото сражение с четата на Спиро Олчев на 11.3.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96./                                                                                            
поп Кръстю Атанасов – екзархийски свещеник; отведен от турската власт в Костур, по повод станалото сражение с четата на Спиро Олчев на 11.3.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96./                                                                                                       
поп Христо – екзархийски свещеник; обслужвал църковно екзархистите в с. Желево до 1907 г.; бил е обект на гръцката пропаганда да ликвизирване; спасен е от четата на Н. Кършаков; къщата му е подпалена, както и на брат му, от андартите след станалото сражение на 27 август/9 септември 1905 г. /виж: http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./                                                                                                                            
Поповски, Тоде Р. - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Поповски, Трайко Р. - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Поповски, Стоян - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Скендери, Ристо - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Скендери, Яни – брат на Гьорги; загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Скендери, Гьорги – брат на Яни; загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Скендеров, Спиро - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Скендеровски, Митре Л. - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Ставров (Ставрев) , Тасе (Тоде) – убит от турците с щик при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с. 294; Илюстрация Илинден, 1943, бр. 141, с. 16./                                                                                                      
Станков, Стоян - убит от турците при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с. 294; Илюстрация Илинден, 1943, бр. 141, с. 16./                                                                                                                                         
Толев, Стерио - дюкяна му бил ограбен от гръцките андарти, след сражението на 27 август/9 септември с четата на Н. Кършаков. /виж: http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./                                                                                                                              
Трендафилова (Триянтафилиси) – по време на Гражданската война в Гърция била изнасилена от двама полицаи и националиста Керимис Фотис. /виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html/                                                                                                                        
Филев, Коста - къщата му е подпалена от андартите след станалото сражение на 27 август/9 септември. /виж: http://www.ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./                                                                     
Фотевски, Ристо - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
Чирев, И. – ааза на селото; отведен от турската власт в Костур, по повод станалото сражение с четата на Спиро Олчев на 11.3.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96./        

Георги Чолаковски

Чолаковски, Георги – бил е овчар; сред първите доброволци е, които се записват в редовете на ДАГ през 1946 г.; сражава се при боевете за Грамос, където загива през 1948 г. виж: For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters; pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./                                                                   Чолаковски, Лазо - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./
58.Янков, Мильо – бил жив погребан от турците при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с. 294; Илюстрация Илинден, 1943, бр. 141, с. 16./

Костурски край - Ново село

Ново село /Новоселяни, Новоселени/

                      дн. Κορφούλα

Според преброяването от 2001 г. с.Корфула е бивше село разположено на територията на тогавашната община (дем) Акритес, префектура Костур (Кастория).

Било е разположено  в подножието на планината Алевица. На километър по въздушен път източно от границата с Албания. На по-малко от 2 км югозападно от него се намира с. Шак,  на 31 км е западно от Костур, на 20 км северозападно от Нестрам и на 30 км от Хрупишча..

Селото е посочено в картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия.

В статистиката си от 1900 г. В. Кънчов, го посочва като село в Нестрамска нахия, в което живеят 174 албанци-мохамедани.

Но същевременно в Хрупишката нахия посочва с. Новоселяни, и че в него живееят 100 българи – християни и 50 турци, което село не е отбелязано в картата на Генералният щаб на Австро-Унгарската армия. Имайки в предвид, че самият той, никога не е посещавал Костурско, а информацията за населените места му е предавана от хора от този край, живеещи в Солун и Цариград, бихме могли да я приемем за грешна информация.

В картата на Контоянис е посочено като село подвластно на Гръцката Патриаршия.

Гръцката статистика от 1905 г. представя селото като гръцко - със 100 жители.

Според секретаря на Българската  Екзархия през с.г. в селото живеят 160 българи екзархисти. Но имайки в пред вид близостта на селото до Кърчишча и да не е нападано или посетено от андартските формирования, буди съмнение достоверността на неговата информация. Също така според гръцки източници, селото остава свързано с Цариградската патриаршия и след Хуриета. От друга страна то не попада в организационната територия на ВМОРО, преди и след Илинденското въстание. Но също така няма информация, неговите жители да вземат участие и в редовете на гръцката въоръжена пропаганда.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Новоселени преди Балканската война има 13 български къщи.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 85 жители, от които 47 мъже и 38 жени.

През 1918 г. селото е посочено като съставно в община Кърчишча (отстоящо на 4 км западно от него).

Според Милойевич в с. Ново село има 10 къщи на славяни – християни.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото има 71 жители.

Според преброяването от 1928 г. в с. Корфула живеят 87 души, от които 32 мъже и 55 жени, и в селото е настанен един бежанец след 1922 г. Но за сега няма сведения от селото да са изселвани мюсюлмани, което отхвърля данните на Кънчов за турско или евентуално – албанско-мюсюлманско население.

Статистиката от 1932 г. отчита, че в селото живеят 10 семейства, и че всичките са със славянско самосъзнание.

Според преброяването от 1940 г. селото нараства на 151 човека.

Между двете световни войни в селото са извършени 9 политически убийства, което навежда на мисълта, че селото може би е било комунизирано.

По време на окупацията на Гърция, селото не е пострадало, тъй като статистиката от 1945 г. отчита, че то е нараснало и е достигнало до 165 жители, но това не изключва повече жители от него да са вземали участие в редовете на ЕЛАС.

По време на Гражданската война е възможно селото да е пострадало, тъй като при преброяването от 1951 г. се посочва като обезлюдено, но е възможно и цялото население да е емигрирало. Второто предположение е по-вероятното, като се има в предвид, че 35 деца са изведени извън пределите на страната и изпратени в източноевропейските страни.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село са посочени лицата:

Андреева, Евантия – взела участие като доброволка в редиците на ДАГ, по време на Гражданаската война; участва в сраженията при отбраната на Вич, Грамос, Каймакчалан; участва в битките за Воден, Съботско и Негуш; загива в местността Даламари, над Негуш; произведена е посмъртно в чин лейтенант на 25.2.1949 г. и наградена с медал за храброст. /виж: рollitecon.com/html/freedom_fighters / Andreeva_Evantija.htm./

Караоланов, Гаврил – ученик във френското търговско училище в Солун. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.70./

3.Марков, Христо – роден през 1903 г.; според неговите спомени в селото никога не е имало училище; през 1943 г. се включва в редовете на ЕЛАС; по – късно се сражава в редовете на ДАГ; в края на Гражданската война емигрира в Румъния и се установява в гр. Георгиу – Деж; интервюиран от Бл. Шклифов. /виж: Шклифов, Бл. Костурски говор…, с.159./