Из дневника на
Васил Чекаларов:
От зори още почнахме да се доближаваме към върхът на
Невеска, неколко дървари заловихме, които береха дърва. Аз и Попов отидохме да
разгледаме местата и видехме тъкмо под Розов да отиват 5-6 души аскери на
караул. Ние рекохме си да не би да ги забележат и още от рано да се открие
сражението.
Отсрещните височини на изток и от там на всекъде поставени
караули, най-високия караул, който мислехме да бъде зает от леринци к ьм 4 часа
видехме и той караула да се заема от аскерите.
На неколко места още поставиха чадъри. Часът стана 6 и со
нетърпение чакахме от леринци да открият огън, обаче всичко вятър. Казах на
Попов и на Ристо Гучов да заемат десния фланг и да свързват веригите со Андреев
и тъкмо в 7 часът Попов да открие огън. Към левия фланг изпратихме Цильо
Кономладски со четата и со другите, ние да настъпиме.
Тъкмо, когато вече се прибрахме близо до трапът забелезахме
множеството аскери около казармата, ни се видеха повече отколкото ни беше казано.
Ние знаехме да имало 200 души аскери, обаче тук се вижда да са до 500-600 души.
Към 7 1/2 часът една голяма тълпа потегли към Лерин, тогава разбрахме, че
трябва да е дошел и друг аскер. Писах на Попов да не открива огън той, а да
чака ние да открием и така ние забавихме да открием огъня чак до 9 1/2 часат.
Първо аз открих огън от към нашата страна, турците се
разшаваха, неколко души дойдоха срещу нас и се загнездиха во един окоп. От
всички страни се сипеха залпове со „ура”, от всички страни се настъпваше
юнашки. Турците не закъснеха да напуснат позициите и да бегат позорно. Мнозина
не престигнаха да си земат пушките и избегаха без и пушки, тези що беха
влезнали во казармата като се наближихме и дадохме неколко залпове и те почнаха
да бегат от казармата. Неколко души бидоха повалени при казармата, други при
чадърите и на по други места, само неколцина останаха во казармата и стреляха
кучешки. От горе Манол до вечерта не може да слезни до селото. Попов, Илия
Биолчев, Андреев и много четници зеха сума пушки и патрони. Най-вече пушки зема
Ристо Гучов со момчетата.
Коста Желински навлезна со неколко момчета во мюдюрлука и
тук намери един скрит аскер, който държеше пушката во ръце. Коста му хвана
пушката со едната ръка и со другата го застрели со револвера. Хюкумата го
задържаха обсаден, ние продължавахме да обстрелваме казармата, тук случайно
един куршум се заби во главата на Йотето Здрольов от Дъмбени, който падна
полумъртъв, взеха го момчетата и го свестиха, влезнахме и ние во селото и се
срещнахме со другите чети, направихме разпределение да отидат да бомбардират
казармата.
по улиците на днешна Невеска
Аз и Кляшев заминахме и влезнахме у един доктор, дето го донесоха
раненото Йоте. Доктора го прегледа и го изми, но вече му течеше мозъка и не
оставаше надежда за изцерване. Ранени имахме още едно загориченче. Чухме да
изгърмят две бомби и след това вече престана гърмението. От страна турците,
обаче турците незабелезано успели да избегат. Казармата вече остана во наши
ръце и на наше разположение се намериха сума неща, провизии и дрехи, обаче
немахме на шчо да ги натоварим. Позволихме на момчетата да земат кой каквото
намери и други неща заедно со казармата изгорехме. Аз и Кляшев со Коста
Желигошки отидохме во мюдюрлука тук намерихме скрити ошче седем турци аскери,
между които и един проклет заптия, скрит во един хамбар. Коста стрели неколко
пъти, рани заптието, един уби, другите почнаха да се молят и се предават живи.
Намерихме сума дрехи, от които една част зехме, а другите
ги изгорихме. Времето ни минаваше и трябваше да напуснем Невеска, защото това
поражение на турците нема да ни остави така, а за да не ни изгонат, трябваше да
напуснем, макар че имаше ошче сума работа. Всички радостни и възхитени от
сполуката потеглихме за Прекопана и стигнахме призори.
Из спомените на
Иван Попов
Въпреки туй, че имаше турски караули по височините, ние
успяхме да се промъкнем между тях и спряхме в гората незабелязани. Чакахме по
приетия ред да премине половината от деня и тогава вече да нападнем. Нещо около
3 часа преди да мръкне всичките чети, разпределени още от предишната вечер,
бяха на позиция и очакваха общия сигнал. Аз бях разположен срещу турските
чадъри, десно от мене беше Никола Андреев, а останалите чети бяха от ляво срещу
казармите. Чакаларов беше отзад на височината като общ наблюдател, стоеше
отделно. Турската войска срещу мене в чадърите спокойно си почиваше, като беше
оставила пушките наредени в пирамиди – бяха на 600 крачки пред нас. Ние по
гората се влачехме, за да се приближим. Даде се един изстрел като общ сигнал.
За това бяха определени леринските чети откъм северната страна, и веднага аз
открих залпов огън срещу чадърите. И
всички чети започнаха да стрелят. Тръбата свири и навсякъде от всички височини
непрекъснат огън и ура! Четири отделения от моята чета оставих да продължават
да стрелят и да не дават възможност на турците да се доближат до пушките, а с
останалите три отделения с прибягвания се доближих към тях. Три мои отделения
се съединиха с четата на Андреева. Аз бях останал между двете половини и
най-сетне самичък настъпих кам един по-близък чадър, а в това време гледам
излизат турци и бягат пред мене. Като доближих чадъра, нашите чети, които ме
помислиха за турчин – аслъ и около мене турци бягаха – започнаха със залрове да
стрелят в мене. Тогава се закрих зад един дувар близу до чадъра, и като
престанаха със залповете, забележих зад мене две наши момичета, повиках ги и
взехме да викаме ура! И с туй ни опознаха та престанаха да стрелят. Веднага
след това се прехвърлих през дувара, влязох в чадъра и виждам две нови
маузерки, веднага първо тях грабнах и ги прекачих през рамото, а двамата
четници взеха патроните; в торби имаше патрони. След малко пристигнаха и други
момчета. Тогава аз през една улица, Андреев през друга влизаме в града с песни,
а наоколо не престават гърмежите. Спрях
се в сред града и откривам залпов огън по войските, които отстъпваха от
насрещния рид. Забележих, че от
казармата стрелят на мене и тогава обърнах фронта и взех да стрелям в прозорците на казармата.
Позицията ми не беше удобна. Видях една здрава къща на близу, пред която
(влашко е селото) стопанинът стоеше. Заповядахме му да я отвори, и ние
влязохме, че от нея взехме да стреляме в прозорците на казармата. Един наш залп
прехвърли над казармата, куршумите ни паднаха близу до наши чети и те пък
откриха огън от баира в нашите позиции върху нас. Скоро се разбрахме, ние
взехме да пеем и да викаме ура! Другите наоколо все стрелят. Турците от
казармата избягаха, други вътре се потайваха. Най-сетне мръкна, прекрати се
стрелбата. Турските войски из града бяха избягали.
изглед от централната част на Невеска
След това отидохме при черквата, за да заловим позиция в
самите огради на черквата, за случай, че стане нужда. Но като видяхме, че те
изпразниха града, момчетата се отпуснаха и почнаха да пеят и да играят хоро.
Чакаларов в това време иде, и аз с извадена сабя го поздравявам с превземането
на града и със заграбването на доста турско оръжие. Тогава той пред въстаниците
извика: „Да живее Попов, ура!” След това се събрахме и поканихме охотниците да
заобиколят казармата. Указаха се мнозина. И под командата на Андреев
заобиколихме я. Вътре имаше още няколко души турци, и когато извикаха нашите да
се предадат, те почнаха да стрелят. Тогава се хвърлиха две бомби една след
друга в казармата и войниците успяха да избягат през една врата, която нашите
момчета не я знаеха. Тогава всички влязохме в казармата и намехме вътре склад
от сухари, ориз, сол, брашно, патрони, манерки и други военни принадлежности.
Още през нощта извадихме от казармата всички хранителни припаси и ги оставихме
отвън на мегдана, а самата казарма запалихме, кто я напръскахме с гас, която
вътре намерихме. Из мюдюрлука измъкнахме книжата и ги изгорихме. Там в
мюдюрлука се бяха изпокрили десетина души турски войници, които живи заловихме,
след като двама паднаха. Пленихме 40 маузерки и 800 патрони. На пощенската
станция унищожихме телеграфните апарати. След това две наши ранени момчета,
едно леко и едно тежко, заведохме при тамкашния доктор, за да им даде помощ.
После решихме, да не би турската войска на заранта усилена да ни нападне, още
през нощта да напуснем град, и се отеглихме на върха Върбица. От турците бяха
паднали при превземането на града повече от 20 души.
Из Сведение на ръководителите на
Илинденско-Преображенското въстание в Костурския край...
Въстаниците от Костурско заедно с леринските предприеха
нападение в леринското градче Невеска, дето от много години стоеше постоянен
аскер в големи и здрави казарми. - На 12.VIII. ръководителите: В. Чекаларов, П.
Кляшев, М. Розов и М. Николов с центровите войводи И. Попов, В. Котев, Марко,
Кочовский, С. Стреьовский, Н. Андреев и В. Какалев и няколко селски войводи -
всичко 400 души въстаници нападнаха аскера в Невеска, който възлизаше на 205
души. Въстаниците заобиколиха незабелязано Невеска през гъсталака и ненадейно
нападнаха от три страни аскера, който беше разположен едни в палатки по
укрепленията около града и други в казармата. При първото отваряние на огъня
турците сбъркаха конците и оставиха складираните пушки на рогачи безоръжни
избягаха. Всички пушки, складирани на рогачи, паднаха в ръцете на въстаниците.
Без да играе много сражението вън от градеца, въстаниците навлязоха вътре и
заобиколиха казармата. След хвърлянието на няколко бомби в казармата и
сполучливите вистрели в прозорците на казармата турците я напуснаха и
благодарение на нощта мнозина се спасиха. И тъй казармата, позорно напусната от
аскера, подпадна всецяло в ръцете на въстаниците. Мюдюрина сполучи да избяга и
правителствения дом тъй също подпадна в ръцете на въстаниците, дето заловиха 7
души живи аскери и трима убити. От убити, живи заловени и избягали аскери взеха
всичко 31 маузерови пушки, 5 гръцки, 1 Мартинова пушка и 6000 патрони.
Няма коментари:
Публикуване на коментар