Из дневника на
Васил Чекаларов:
23 август -
Въмбелската планина - събота
От много места пристигнаха чети при нас, аскерите не
закъснеха да запалят селата: Поздивища, Черновища и двете махли Дреновени. От
там една част обзе Дъмбенската и Смърдешката планини, друга част по шосето
Габрицко за Руля и до вечерта към 10 часа сутринта около 3000 души во Бесвина,
тук се установиха да пренощуват. Също около 3000 души заминаха низ Брезница по
шосето за Смърдеш.
Оставаше да се обискира още Въмбелската планина затова
слезнахме през Древовени, Буковник, Лъка, Оровник и се качихме на високата
планина Германска „Мучурището”. От Смърдеш Динето Жажаята, Тодор Рачов и още
неколко други си дадое дупките „Осоио”. Всичките гъркомани измениха на
клетвата, макар и аз да съм ги турнал и на най-добрите длъжности.
Из „Моето
тефтерче” на Лазар Кисeлинчев
23 август –
съмбота – Германските планини (бележките за събитията станали през този ден са писани на
следващият, за това Л. Киселинчев е посочил място на писане на Германските
планини)
Въмбелските овци свички се намервае по „Корбец” ; без да
нареди, сами Въмбелени отделие стотина брави и ги донесоа , за да се раздаде на
въстаниците. „По добре да ги яде нашите, от кеку да ни ги зеве турците” –
казваше един Въмбелец. Веднага се
разопериа тия овци и шилежина по четири; след половина саат месото беше готово
за печение. Турците ошче от утрината ни забелезае и ни гледае, ние му викаме „ура”! По едно
време гледаме по шошето под Брезница цел мравуняк черновица аскер, половината
остана во Брезница, а другата половина потегли за Смърдеш. Правиме сметка, че
тамо ке стигне към 10 саато, да дойде при нас е немислимо, зашчото от Смърдеш
до Корбец е потребно повеке от 4 саати, тогава сълцето ке има зайдено. Аскерите
ношчо време не се движе никак. След като единия аскер се изтегли от Брезница за
Смърдеш, почна и останалите да се изкачве от десно за Бесвина. Разбраме плано
на „Метко” (турците), той утре ке иска да ни нападне откъмо Бесвина и от
Смърдеш и Въмбел. Според най-приблизителните сметания турския аскер, който беше
на Бучие, во Смърдеш и Бесвина, не беше по-малко от осем до десет хиляди души.
Аскер имаше со него и планински топчета и много товари патрони.
Началниците се собрае на совет, яз бе отделен от една
страна и си запишве тия редове. Ме извикае и мене, както и свички центрови
войводи и началници.
Първо говори Лазо като каза, че турците досега, ако беа се
собрали во градовете, те не седея со скръстени ръци. Не предприемаха нишчо,
защото чекае да му дойде помощ от Солун. Наверно сега требва да е пристигнала
такъва помощ и търгнае веке да потушве въстанието, понеже ние сме решени да се
бориме до край. Мислим не со сражения да ги избием турците, а ще ги изморим со
лишения и постоянни движения. Ние свички познаваме со пенда нашите планини, по
пътеки, по които ние вървиме, аскеро не отива и все така, ако се движиме,
уверен съм да излеземе ние невредими, а аскерите ще ги постаниме и накрай тия
ке се откажат да ни преследват. Горе-долу също каза и Чекаларов, само че той
намекна за „свитите знамена”. Той обясни, че „знамената ги свиме, защото ни
предстоят походи по много неизгодни пътища, по които со развети знамена мъчно
се оди, за да бъдете уверени, че е така, ей сега ще заповедам да се развеят
знамената, да ги гледат турците от Бучие, Смърдеш и Бесвина”. Действително за
голема радост на повечето въстаници шест
знамена се развеха и ветро почна да ги плющи и развева, а въстаниците викое
„ура”, което аскеро чуваше много ясно. След това говори и Пандо, който разправи
пред къде ке отстъпиме тая вечер и къде ке стигниме. Свички почти удобриме тоя
план, защото иначе не можеше да бъде...
Преди ошче зайди сълце се спуснаме от Корбец по едно
стърмно надолнишче, по един брег, по който само дяволо можеше да помини
невредим, високо около 1000 метра . Слизаме, слизаме и край нема. Толкова се
виде висок тоя брег на много въстаници, щото чувах некой да кажве: „Бре, де
сурваме така? Во дибо на земята или во писата (катрана)”. Еле, по ено време се
намираме покрай Преспанското езеро, во селото Дреново. Тук направиме малка
почивка и после покрай езерото минаме селото Буково и Оровник и намвлезоме в
пранината, за да излезиме над Германските планини.
Из дневника на
Панайот Наумов Робев
Рано сутринта на другия ден – 23 с.м. потеглихме за
определеното място. Ицминахме и Косинските върхове, влязохме в Смърдевско и
пропаднахме в с. Смърдеш. То почти цяло изгорено. Жалостна картина
представляваха посърналите изгорени
къщи, а най-вече голямата им църква. Здрави къщи стърчеха съвсем малко – до
30-на. Когато се показахме над селото селяните ни забелязаха и доста се
изплашиха, дотолкова, че почнаха с дрехи на рамо, да напускат селото, като ни
мислеха за аскери. Жалните облечени са в страх. А като ни разбраха, се
успокоиха. Влязохме в селото, жените ни посрещнаха, кои засмени, кои със сълзи
на очи, като да оплакваха своите деца. И наистина, бе. Отпочинахме малко, доде
подземем душите, заехме и по малко хляб и потеглихме. (Въобще за изгореното
Смърдеш, па и за всяко село, така разкъсва му се сърцето на всеки българин.
Звера – турчин не пожали нищо.) Вървейки доблизохме с. Въмбел и се поизкачихме
на Въмбелската планина, също пуста и така устроена като Дъмбенската. Тука се
видохме с началниците и с много чети – до 1000 и повече души.
Ние от път бяхме уморени доста. Преди тоя ден вечерта аскер
беше се разположил на Вич, над Бапчор и около село Поздивища на чадъри.
Тукашният караул извести. Последният асекр се раздвижил по близките там села и
изгорил Поздивища, Кономлади, Дреновени и замина към Габреш, Брезница, Смърдеш,
за Нивица, при нас.
Тук престояхме цял ден до вечерта. Към 12 ч. Предприехме
длуго пътуване за Пелистер. Влязохме в Преспанско, видя се езерото. Минахме по
края, през с. Дреново, преминахме доста път, заминахме с. Оровник и се
изкачихме на най-високия връх на Германската планина. Дор докато се изкачим
излизе ни душата от изморяване.
Из спомените на
Иван Попов
Вече не можеше да се опираме и трябваше да отстъпяме, да
бегаме. Войската заобиколи и тази планина и нашето отстъпление беше вече
рисковано.
От Смърдешката и Въмбелската планина ние направихме дълъг
поход дори в Преспанско до селото и планината Герман. Много момчета по пътя
изпопадаха и едвам сутринта се прибраха.
Из Поверително
писмо № 670
с. Черновища
Един ден, след изгарянето на с. Вишени, на 23 август,
същите войски минали през с. Черновища, ограбили и го подпалили. Изгорели
всички 47 от 50 къщи. Същия ден били убити:
1. Гямо Макрев
50 години
2. Мара Сикова
50 "
3. Ламбро Цилов
20 г. убит с куршум
4. Мара Трондоска 65
г. " "
с. Дреновени
След село Черновища, войските ограбили и подпалили долната
(гъркоманска) махала на селото. Изгорили 40 къщи от 45-те в тая махала. След
нея подпалили горната махала, където от 70 къщи останали само 9 здрави. При
това изгорели и всички плевни в селото. Когато населението бягало сувариите на
Леринския командант заловили:
1. Наки Гямов
на 75 г.
2. Свещ. Яни
на 75 "
3. Григор Христов
" 65 "
4. Лазо Стойков
" 70 "
5. Лазо Спиров
" 45 "
6. Геле Колев " 65 "
7. Кръсто Стоянов
" 52 "
Те биле заведени при командантина, който ги разпитвал за
четите, а после ги изпратил при Костурския комендант. Той току що бил
пристигнал от Вишени. Най-напред изкубали брадата на свещеника; след това по
заповед на команданта ги наредили в една редица и посред писъка на жените, с
един залп всички биле разстреляни. След два дни слезли от гората селяни, които
ги заровили в местността Орлово седло на изток от Дреновени.
Всичкият рогат добитък бил откаран, но на Дъмбенския мост
го зарезали на пътя. Взели само 45 коня. Същия ден биле подпалени и около 350
снопе.
с. Кономлади.
И това село не е изгорено, но е ограбено на 23 август от
Леринските войски, които осквернили и церквата. На заминаване към Бабчор,
войските взели в плен Карафила Кънчова на 55 год., заедно с дъщеря й Софа 17
годишна, но ги пуснали след 24 часа, като им взели 4 меджедии.
с. Олища.
Това
село е ограбено от башибозука, който го и подпалил на 23 август. Изгорели са
обаче само три къщи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар