3 август 1903 година

3 август - Кономлади - неделя

Ние со Пандо и Лазо слезнахме во селото, Котев Цильо ни разправи че се срещнал со Кръсто Демировски и го изпитал как можал да доди свободен от Костур. Той му казал, че со много приятели и пак може да отиде. Тогава Цильо му рекъл ако можеш, барем малко сол да ни искараш от градо. 

                                       общ изглед на село Кономлади

Той се наел и на драго сърдце ке се постарае да донесе, казал. Ние се осъмнихме още повече в това обещание, той наверно е изпратен като съгледник, но да си го заловим решихме пак да се накаже за досегашните престъпления, например за предаването на пушките от селото му и за всичките явни доложения на турците со комитетските работи.

Изпратихме Козинчо со още двама до П

оздивища да го заловят: върнаха се а домашните му казаха, че заминал за Костур, за да донесе сол. От тук вече се заключаваше, че той е изпратен нарочно, да види що става по нашите села и да доложи на пашата, които му бил приятел. След пладне ни известиха, че Кръсто Демировски минава за селото си; казахме скоро да го повикат и се представи пред мен. Го запитах:

- От къде идеш? Ни отговори:

- От при Коте.

- Що си искал при Коте?

- Да видя дали има сол да взема от него. Домашните му казаха че отишъл у Костур, а той бил при Коте со некоя мисия от страна на владиката.

Понеже мен ме стресе та не можах повече да го слушам го взеха Кляшев и Поптрайков да го изследват. Получихме писмо от леринци, че те се намираха над Търсие от горе и ни канят и ние да отидем да се срешнем на „Езерец” близо при кулата на Бигла, за да нападнем Кулата и псодерския аскер. Ние бехме со същото намерение и посоката ни беше натам. Към 10 часа потеглихме и пристигнахме близо до „Езерцата” (Влашките колиби). От сам, во трапо преспахме аз едвам се държах да отида дотам, макар и качен на коня, ме изтощи тази пуста треска.

Из Поверително писмо № 670

 

"Бели кланци" в Косинец

с. Косинец

В неделята на 3 август, в селото се получило писмо от жандармерийския бимбашия Мухтар ага в Корча, с което канил населението да се подчини на реда. Селяните му отговорили, че те са верни султанови поданици и че ако имало въстаници по горите, царските войски са в сила да ги преследват и убиват. При все туй, в понеделник около 3 часа се задала от към Биглица многочисленна войска, размесена с башибозуци и иляве, спряла се в с. Лабаница, ограбила го и го подпалила. След един час, с залпове, същата войска продължила пътя си към Косинец, ограбила го и го подпалила. Тоя ден изгорели всички 70 къщи в Лабаница, а от 205 къщи в Косинец останали здрави само 17. Още при появяването на войската населението се разбягало към Дъмбенската планина.

Башибозукът бил събран от селата: Св. Неделя, Четирог, Ошени, Долно Папратско, Гърлени, Шак, Зеленград, Попчани, Врачани, Тръстеник и Капещица и се предвождал от Сефедин ага от Св. Неделя и Асан ага от Ошени. Освен това до Лабаница дошли и всички бегове от Биглища.

При изгарянето на тия две села взел участие и Вангел с 12 души въоръжени гърци. Според казването на селените, те всички са биле критяни.

Като видели, че турци горят и убиват кого где срещнат от християните, дружината на Вангела се възмутила от постъпките на шефа си и се завърнала в Гърция, гдето дала едно подробно изложение върху истинското положение на работите.