Костурски край - Бобишча

Бобишча /Бобица, Бомбища, Бобища/ дн. Βέργα

                                         далечен изглед към днешното с. Бобишча (Верга)

Селото е разположено в географската област Пополе кол в подножието на разклоненията на Вич и Мурик  - Которска пл., Голинска пл. и Руката, в прохода между Костурско и Кайлярско, на около 20 км източно от Костур и на 10 от  Горенци.                     

При преброяването от 2001 г. селото е съставно в община ( дем ) Свети Врач (Агии Анаргири), префектура Костур ( Кастория )

През ХІХ в  Бобишча е чисто българско село. По време на Кримската война (1853 – 1856) селото е нападано от разбойническите дружини на Али Зот и Коста Рели, които са ликвидирани след края на войната.

То е едно сред водещите села в Костурско в борбата за българска просвета и църква. Жителите му изпращат телеграма до екзарх Антим І  по повод избирането му на този пост, в която заявяват, че още на 14 септември 1871 г. са се отказали от Патриаршията.

През учебната 1873/1874 г. в селото отваря врати българско училище, което се явява като трън за гръцкият владика, който се стреми да го затвори.

Според " Етнографията на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., в Бомбишча има 60 домакинства със 190 жители българи.

Шинас го посочва като патриаршистко село с 550 жители.

В периода 1882 – 1883 г. се изгражда нова българска черква „Св. Николай”.

В картата на Австрийския генерален щаб е записано като село Бобища.

Ст. Веркович през 1889 г. описва селото, като в него има 46 български къщи, които плащат 6200 пиастри данък на Османската империя. Също така споменава църква и училище, в което се обучавали между 10 – 15 ученика от свещеника при черквата.

Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. в Бобишча живеят 684 жители българи. Контоянис посочва че в селото има патриаршистка черква и училище.

Гунарис посочва, че по време на Илинденското въстание всички 50 семейства са били на лагер.

В началото на ХХ в. цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война. Според сведения на поп Златко Каратанасов, това е станало още в периода 1890 – 1893 г.

На 14.VІІІ.1903 г., по време на Илинденското въстание, населението изплашено от непрекъснатата стрелба на настъпващата многобройна турска войска и башибозук забягнало към гр. Клисура. Само окооло 25 човека останали да се крият из нивите. На другия ден, войската предвождана от юзбашията Исмаил, от Анаселичкия табор слязла от Клисура  и подпалила селото.Същият ден, башибозук от Маврово, Личишча, Горенци и Куманичево ограбвали неизгорелите къщи и ги подпалвали. Те подложили на огън и училището и селските воденици. Всичките 113 къщи са изгорели на този ден. От пожара оцелели само зидовете на двете черкви.                                                                                                  

На четвъртият ден след изгарянето на селото, в Клисура дошъл Костурският гръцки владита Г.Каравангелис. Етхем бей, който предвождал няколко табора с войски заповядал населението да се събере в черквата “Св.Никола” и да припознае владиката, защото в противен случай ще бъдат изклани. За да се предпазят от смъртта българите подписали предварително подготвените заявления .                                                                                                         Гръцката статистика от 1905 г. не отчита неговото съществуване.

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Бобишча има 840 българи екзархисти. В селото функционира българско училище, в което през учебната година има 89 ученика, обучавани от един учител. 

Според Христо Силянов по време на гръцката въоръжена пропаганда селото пострадва през 1906 г., когато е нападнато от андарти.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ селото преди Балканската война наброява 125 български къщи.

В 1912 г. вследствие на Балканската война  Бобишча попада в Гърция. Преброяването, което е извършено с. г. отчита, че в него живеят 243 - ма  човекаот които 121 мъже и 122 жени.               

В Държавен вестник, бр. 259 от 21.12.1918 г. селото е посочено, че се намира в Загориченската община.

Милойевич го посочва с името Бобиште с 40 славянски къщи през 1920 г.

През 1920 в селото живеят 141 жители, от които 48 мъже и 93 жени.

В 1926 г. е прекръстено на Верга..

След 1919 г. 56 жители на Бобишча емигрират в България по официален път, а Михаелидис посочва, че 48 домакинства емигрират в България и ликвидират имотите си.  

През 1928 г. в селото живеят 155 жители ( 68 мъже и 87 жени). В селото не са настанявани бежанци от Мала Азия и Черноморието, като 147 са родени в селото и има само осем жители от други населени места.

В 1932 г. в селото има 30 българофонски семейства всички с „изявено българско съзание“. Извършени са 3 политически убийства. Общо до 1940 г. в България се изселват 55 семейства, а 10 семейства в Цариград и на други места. В 1945 г. в селото има 440 българофони всички с „негръцко национално съзнание“. Селото пострадва и по време на Гръцката гражданска война, когато селото дава десетина убити, а 50 души се изселват в социалистическите страни. 33 деца от Бобишча са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.  През 1951 г. населението на селото е 131 жители.                                                                               

Надморската височина, на която е разположено селото е 836 м.

                                   изглед от днешното село Бобишча

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Анастасов, Михаил – роден през 1883 г, готвач, взема участие в Междусъюзническата война в редовете на 3 рота на 4 Битолска дружина на МОО, в периода 20.VІІ – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно..., с.22./

Апостолов, Симеон – взема участие в Междусъюзническата война в редовете на 2 рота на 5 Одринска дружина на МОО в периода 20.VІІ. – 10.VІІІ.1913 г /виж: Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.49/

Атанасов, Трифон – роден през 1878 г, взема участие в Балканските войни в нестроевата рота на 6 Охридска дружина . /виж: Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.72/

Анастасова, Зорка Трайкова – родена 1895 г.; емигрира в България; народна певица; от нея проф. Кауфман записва песен изпълнявана в Костурско. /виж: http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=231./
Божова, Цвета – родена през 1873 г; завършва Солунската девическа гимназия през 1891 г. и следва медицина в София; учителствува в Скопие и с. Кърналово, Демирхисарско, където става член на РК на ВМОРО; съпруга на Ст. Божов; през 1907 г със свои средства въоръжава чета и заминава за Демирхисарско; на конгреса в с. Либяхово, Неврокопско през с.г. е обезоръжена от Я. Сандански и върната обратно в София. /виж: в. Вечерна поща,1907,бр.2251; в. Дневник,1908,бр.1958; Г. Кандиларов, Българските гимназии...,с.158; Хр. Силянов, Освободителните..., т.ІІ, с. 573./

Бояджиев, Никола – кмет на селото в началото на 80 – те години на ХІХ в., включил се активно в изграждането на черквата „Св. Николай”. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.18 – 19./

Гучови – представители от този род има установили се в Истанбул, които през 1943 г. се преселват в София. (Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Гелев, Янаки – роден през 1868 г.; завършил Солунската мъжка българска гимназия; юридическия факултет в Цариград през 1895 г.;  през учебната 1901/1902 г. е преподавател в Серското българско педагогическо училище; секретар на Серската  българска община; арестуван след Солунските атентати от 1903 г.. /виж: Галчев, Ил. Българската просвета..., с.121; http://pravoslavie.domainbg.com/03/snegarov/sneg-shizmata-fener2.html./ 
 Янаки Гелев като ученик в Солунската Българска мъжка гимназия "Св.Св. Кирил и Методий" през учебната 1888/1889 г.

Джаклев, Ване – роден ок.1833 г.; заклан от турски войник из нивите край селото на 15.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270./

Джинов, Дине – роден ок.1833 г.; застрелян от турски войник на 15.VІІІ.1903 г, криейки се ро нивите край селото./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270./

Дзиля, Мите – роден през 1853 г.; заклан от турски войник из нивите край селото на 15.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270./

Димитров, Иван – взема участие в Балканските войни в редовете на 2 рота на 8 Костурска дружина в периода 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.218/

Димитров, Тасе – роден през 1890 г.; ранен при опожаряването на селото от турските войници./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270./

Дино, П/ Н./ – член на ВМОРО; участник в пренасянето на оръжие от Гърция за Костурско; предаден като участник в групата по пренасянето на оръжие от Симо от гр. Клисура;  заловен и откаран в Костур заедно със сина си Фани.  /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.604./

Златанов, Димитър (Димитър Попзлатанов Караатанасов) – роден през 1897 г.; член на БРСДП (т.с.)от 1917 г.; телеграфист; от 1922 г. живее в Търговище; участник в нелегалната дейност на БКП; политзатворник в периода 1943 – 1944 г.; след 9 септември 1944 г. е чл.на Градския и Окръжния Комитет на БКП – Търговище; председател на ИК на ГНС (1950 – 1959) /виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 170./

Калиманов, Никола – роден през 1882 г.; през 1901 г. завършва Серското българско педагогическо училище; преселил се в София; учител; по време на Балканските войни се сражава в редовете на 4 рота на 4 Битолска дружина от 2.Х.1912 г, демобилизиран – неизвестно; награден с „Кръст за храброст” – ІV степен. /виж: Галчев, Ил. Българската просвета ..., с. 119;  Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.332/

Кацарови – потомци от този род днес живеят в Истанбул и в Бобишча. (Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Кирови – потомци от този род днес живеят в Истанбул. (Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Кокови – потомци от този род днес живеят в Истамбул и София. (Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Константинов, Тодор – взема участие в Балканските войни в редовете на 2 рота на 5 Одринска дружина, демобилизиран на 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.360/

Копанов, Атанас – роден около 1870 г.; преселва се в Цариград, където умира.

(Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Копанов, Кузо Атанасов - роден през 1890 г.; оженва се за Парашкева (Петра) Шишкова; погребан е в българските гробища „Св.Димитър” в кв. Ферикьой.

(Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Копанова, Калиопи (Опа) Атанасова – родена 1912 г.; дъщеря на Ат. Копанов.

(Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Копанова, Митра (Димитра) Атанасова –родена 1912 г.; дъщеря на Ат. Копанов.

(Виж: информация дена от представител на рода Копанови)

Костадинов, Димитър – роден през 1868 г ; служи в нестроевата рота на 6 Охридска дружина на МОО по време на Балканските войни от 2.Х.1912 г./ виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.363./

Кочаров, Дине – роден през 1838 г.; промушен с щик на 15.VІІІ.1903 г,криейки се из нивите край селото./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.270./

Ларгови – потомци от този род днес живеят в Истамбул и Америка. (Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Левендови – потомци от този род днес живеят в Истамбул, София, Париж. (Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Лусеви – от този род е имало представители в Цариград, но днес няма техни потомци там. (Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Лякова,Тана – родена ок.1800 г.; заклана от турски войник при опожаряването на селото на 15.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.270./

Ляпов, Димитър Н. /Гурин/ - роден през 1870 г.;завършва българската гимназия в Солун през 1890 г.; секретар на Българската екзархия ; от 1894 до 1896 г. е ръководител на РК в Цариград и осъществява връзката между ВМОРО и арменската националистическа организация Дашнакцютун; по време на арменската криза 1895-1896 г.  снабдява арменските революционери с бомби и динамит за акциите им в Цариград; при посещението на княз Фердинанд І в Цариград през  1896 г. комитетът му връчва писмо, подкрепящо реформите в Македония и Одринско; на Солунския конгрес на ВМОРО от 1896 г.  Цариградският революционен комитет губи самостоятелността си и влиза в състава на Одринския революционен окръг; напуска Цариград и се мести в София, където на ІІІ конгрес на македонските дружества в Княжество България е избран за член на ВМОК; участва в редактирането на в.”Реформи” в периода 1899 – 1905 г.; частен секретар на министър-председателя Васил Радославов; през   1905 г.   участва в заговора за убийството на султан Абдул Хамид ІІ организиран от арменския революционен комитет в Женева; след Младотурската революция  от 1908 г. е сред противниците на прекратяването на дейността на ВМОРО и през 1910 г. става инициатор на създаването на БНМРО; по време на Балканската война участва като доброволец в четата на Георги Занешев, подпомагаща действията на българската армия в Разлога  и освобождението на градовете Мехомия и Сяр; в щаба на 3 – а Солунска дружина в периода от 17.ІХ.1912 г. – неизвестно кога се уволнява; награден с орден „За храброст” – ІV ст.; след войните е член на Илинденската организация;  умира на 17.ІІ. 1941 г  в София. /виж: в. Зора,1941,бр.6504; сп. Ил. Илинден, 1937, бр.6, с.7; пак там, 1941, бр.3, с.2; Борбите в Македония и...,с.841;Г.Кандиларов,Българските гимназии..., с.90; Гоце Делчев, Спомени...,с.407; Михаил Герджиков, Спомени..., с.406; Освободителното движениев...,т.І,с. ХХІХ, т.ІІ,с. ХХІV; Хр. Силянов, Освободителните...,т.І, с.465; т.ІІ,с.583; Архивни справочници, т.9,Македоно..., с.190; Из архива на Гоце Делчев ...,с.608./

Марко, Кръсто – роден през 1895 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Марко, Никола – роден през 1872 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Митрев, Кузма – роден през 1889 г.; застрелян от турски войник на 15.VІІІ.1903 г из нивите на селото./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270./

Михайлов, Атанас – роден през 1862 г; завършва педагогическото училище в Солун, а след това и педагогически курсове в Загреб ; учителства дълги година в различни градове на Македония; директор е на гимназии в Скопие, Битоля и Солун; арестуван от властите и заточван; след Първата световна война се преселва в България и чете лекции в Пловдивската духовна семинария. умира през 1933 г.; баща е на дееца на Македонския младежки съюз Димитър Михайлов. /виж:Куманов, М.Македония…,с.  /

Николов, Атанас – селски първенец, който отишъл в Клисура и се явил пред Етхем бей и молил да не се опожарява селото им, защото хората живеещи в него не са разбойници; бил изгонен от бея, който се заканил, че ще заповяда да го разстрелят ./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270-271./

Николов, Михаил /М.Н.Розов/ - роден на 25.VІІІ.1874 г.;завършва българската гимназия в Солун през 1896 г.; като ученик става член на ВМОРО; учителствува в Дойран, Воден и Костур; той е един от ръководителите на революционната организация в Костурско; през септември 1902 г е арестуван и лежи в Корчанския затвор до началото на 1903 г., когато е амнистиран; по време на Илинденското въстание е член на Костурското горското началство; след въстанието се заселва във Варна; автор е на книгата „Революционното движение в Костурско. Спомени”  по време на въстанието си води обширен дневник, който не е публикуван изцялостно; умира на 1.VІІІ.1934 г. във Варна. /виж: сп.Ил. Илинден,1933-1934, бр.9, с.2; пак там,1939, с.2; Борбите в Македония и..., с.855; Освободителните движения вМакедония...,т.І,с. ХХХІІІ; Хр. Силянов, Освободителните..., т.І, с.468;т.ІІ,с.585; От София до..., с. 136,144; Чекаларов, В. Дневник..., с. 38,52,62,64,119,126, 154, 246,274,297-299; Дневник на костурския войвода..., с.171,182; Из архива на Гоце Делчев ...,с.611./

Николов, Петър – взел участие в Балканските войни , първоначално във 2 рота, а по- късно в нестроева рота на 5 Одринска дружина на МОО; награден с бронзов медал, демобилизиран на 10.VІІІ1913 г. /виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.510/

Николов, Стефан – завършва Одринската гимназия „Д-р Петър Берон” през 1902 г.; член на ВМОРО от 1900 г.; като учител Дедеагач е и член на околийския комитет на ВМОРО в периода 1902 – 1907 г. /виж: Д-р Петър Берон...,с.568; Николов, Борис Й., Вътрещна...,с.119./

Новачков, Илия – емигрирал в САЩ; установил се в Ню Йорк; подпомогнал финансово издаването на т.ІІІ на спомените на Иван Михайлов./виж: Михайлов, Ив., Спомени, т.ІІІ,с.14./

Орлов, Атанас – четник по време на Илинденското въстание.Загинал в сра-жението с турската войска при м.”Гулината”; тялото му било покрито с центровото Загорицко знаме./виж: Дневници и спомени...,с.80; Георгиев,В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с.271./

Орлов, Благой – завършва Солунската гимназия през 1892 г.; работи като учител в българското училище в Цариград, където става член на ВМОРО. /виж: Николов, Б. Й. Вътрешна македоно – одринска революционна организация…, с.121. /

Орлов, Илия – роден 1877 г, типограф, по време на Балканските войни служи в нестроевата рота на 4 Битолска дружина на МОО от 2.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.523./

Орлов,Петър – учи в педагогическото училище Запион в Атина; български учител е в Прилеп и Битоля; замества в Загоричани отеглелия се Георги Динков през 1872 г.; през 1876:1877 г. е учител в Бобишча; умира в мизерия в София през 1920 г. ; бил е учител на Михаил Николов Розов./виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с. 12,15,31,47; Поповски, Т. Македонски дневник..., с. 31; Ипр.,1983,кн.3,с.125; Чекаларов, В. Дневник...,с.62./

Пецева, Петра – родена през 1896 г.; народна певица; направен и е запис от Николай Кауфман. /виж: http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=92; http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=231./

поп Георги Попнаумов – екзархийски свещеник;  по време на Илинденското въстание при опожаряването на селото му от редовни войски и башибозук се отказва от Екзархията и приема гръцката Патриаршия./виж: И пр.,1983,кн.3, с.128-129; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.14,18, 34../

поп Григорий Попнаумов - – екзархийски свещеник;  по време на Илинденското въстание при опожаряването на селото му от редовни войски и башибозук се отказва от Екзархията и приема гръцката Патриаршия./виж: И пр.,1983,кн.3, с.128-129; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.34../

поп Златко Каратанасов (Каратанчев) – участник в църковните национални борби; екзархийски свещеник в с. Горенци; след въстанието успява да се качи на гръцки кораб и да избяга в България, но преди това посетил поп Григорий, председател на църковната училищна община в Костур от когото взел две лири, след това посетил владиката Каравангелис и дал писмено обещание да премине в лонното на Патриаршията срещу което получил документ да се прехвърли в Гърция; работил като свещенник във варненските села./виж: И пр.,1983,кн.3,с.128-129; Георгиев, В., Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30; Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.33; Райчевски, Ст. 1904 – 1906.Гоненията на българите..., с.89; Освободителното движение в Македония...,с. ХХV./

# биографичните бележки за отец Златко Каратанасов са непълни и неточни, те са нарочно позовани на сведенията от други източници, самият той оставя спомени, които са публикувани през 1935 г. от името на Костурското благотворително братство „Черковно-училищната борба (1868 - 1903)”

поп Константин Шаханов – екзархийски свещеник; един хората, които активно участват в построяването на църквата „Св. Николай” през 80 – те години на ХІХ в.; при опожаряването на селото му се отказва от Екзархията и приема Патриаршията./виж: И пр.,1983, кн.3, с.128-129; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.18 – 19; Шопов, Ат. Из живота и положението..., с. 232 - 238./

поп Никола Маркулов – екзархийски свещеник;  по време на Илинденското въстание при опожаряването на селото му от редовни войски и башибозук се отказва от Екзархията и приема гръцката Патриаршия./виж: И пр.,1983,кн.3, с.128-129; Шопов, Ат. Из живота и положението..., с. 232 – 238; Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.18 – 19../ 

Попгорганов, Георги – преселва се в България неизвестно кога, но се включва в македонското освободително движение; в края на 1902 г. става четник в ревизионата чета на Тома Давидов, с която навлиза в Македония; по време на Балканските войни служи в 3 рота от 15 Щипска дружина на МОО, 3.ІІІ. – 11.VІІІ.1913 г / виж: Ил. Илинден, 1943, бр. 143, с. 11 – 12.; Архивни справочници, т.9,Македоно..., с.575/

Попкараатанасов, Марко - по време на Балканските войни служи в 15 Щипска дружина на МОО, 3.ІІІ. – 10.VІІІ.1913 г / виж: Архивни справочници, т.9,Македоно..., с.575/

Попов, Петър Г. - по време на Балканските войни служи в 1 рота от 6 Охридска дружина на МОО,1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.582/

Попов, Теофан /Фани/ Дино – участник в пренасянето на оръжие от Гърция за Костурско; заловен от турската власт след предателство на Симо от Клисура; сполучва да избяга от затвора и се включва в редовете на четата на полк. Ан. Янков. /виж: От София до Костур...,с.157; Освободителното движение в Македония..., т.І, с.XLІV; Из архива на Гоце Делчев ...,с.604./

Рибов, Блаже Петров - доброволец в редовете на ДАГ; загива в сражението за овладяването на Гревена. / виж: For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters ./

Рибови - от този род е имало представители в Цариград, но днес няма техни потомци там; една част от рода се преселва в София; от този род има представители и днес в Бобишча. (Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Розов, Атанас Митрев – епитроп; спомогнал за изграждането на църквата „Св. Николай” в родното си село. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.18 – 19./

Розов, Димитър А. – завършил е Солунската българска мъжка гимназия; учител в родното си село. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.34./

Розов, Златко Пандов – роден на 11.V.1896 г.; преселва се в България около 9.ІХ.1944 г.; установява се да живее в Хасково. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Розов, Кузо – през 1902 г. заедно с М. Розов организират канал  за пренасяне на оръжие от Гърция за Костурско; предаден на турската власт от Симо от гр. Клисура; амнистиран през пролетта на 1902 г.; по време на Илинденското въстание  е войвода на селската чета на с. Бобишча; загива в м. „Кайнако” край с. Черешница в сражение с турската войска на 14.VІІІ.1903 г. /виж: сп. Ил. Илинден, 1942, бр.5, с.13; М. Николов, Революционното движение в...,с.175; Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.271./

Розов, Манол – роден през 1878 г.;завършва Битолската  българска гимназия през 1900 г.;В края на с.г. е арестуван и лежи в Корчанския затвор до 1902 г.; след излизането от затвора учителствува в родното си село; от пролетта на 1903 г. е нелегален и е избран за член Костурското горско началство; по време на Илинденското въстание участва в превземането на градовете Клисура и Невеска; загива в сражение с турската войска над с. Пожарско, Воденско в Нидже пл. на вр.”Сокле” на 3.ІХ.1903 г. /виж: в.Илинден,1926, бр.7; сп. Македония, 1904, бр.6, с.6; сп. Ил. Илинден,1927- 1928, бр.1,с.7,13; пак там, 1939, бр.6, с.2; Борбите в Македония и ...,861; Освободителното движение в..., Т. І, с. ХХХІХ; Хр. Силянов, Освободителните...,т.І,с.471; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.402,403,467; Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.271; Чекаларов, В. Дневник..., с. 155,172,178,189,246-248,255-269,282; От София до Костур...,с.157; Дневник на костурския войвода...,с.59,60 ,103,171,176,179,182,183; Из архива на Гоце Делчев ...,с.614./

Розов, Никола Емануилов – член на ВМОРО; чрез него поп Златко Каратанасов успява да предупреди организацията за намерените документи в арестувания Лазар Поптрайков. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.40 - 41./

Розова, Зорка - родена 1895 г.; емигрира в България; народна певица; от нея проф. Кауфман записва песен изпълнявана в Костурско. /виж: http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=230./

Розова, Олга Пандова – родена на 16.V-.1876 г.; емигрира в България; установява се в Хасково, със сина си. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Розова, Цвета Златкова – родена през 1922 г.; емигрира в България; установява се в Хасково с баща си. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Сарков, Иван – роден 1848 г.; застрелян от турската войска на 15.VІІІ.1903 г, криейки се из нивите./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270./

Сидов, Андрей – войвода на селската чета  по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска при мест.”Гулината”при защита на знамето на Загорицката центрова чета; .тялото му било покрито с центровото Загорицко знаме. /виж: Дневници и спомени...,с.73-74;Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.271./

Ставреви - потомци от този род днес живеят в Истамбул, Америка и Австралия. (Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Ставров, Ильо – израства в бедно семейство; овчар; през 1947 г. се присъединява към редовете на ДАГ; достига до длъжността ротен командир; загива в сражение край Мецово през 1948 г. / виж: For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters ./

Стефова, Тана – родена ок.1828 г.; заклана от турски войник из нивите край селото на 15.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270./

Стойчев, Ламбо – роден през 1868 г, по време на Балканските войни служи в нестроевата рота на 6 Охридска дружина на МОО, 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.661/

Тенекеджиев, Георги А. – завършил Солунската българска гимназия; учителствувал в родното си село. /виж: Каратанасов, Зл. Черковно – училищната..., с.38./

Тенекеджиев, Атанас (Насе) – селски първенец, който заедно с Ат. Николов, се явил пред Етхем бей с молба да бъде пожалено селото им и да не се изгаря, защото хората са невинни. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270 – 271./

Тенекеджиев, Кръсто - по време на Балканските войни служи в Интендантската рота на МОО, по – късно се включва в сборната партизанска рота на МОО, почива в Леринския затвор на 7.VІІ.1913 г. / виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.700/

Тенекеджийови – представители от този род е имало в Цариград, но днес там не живеят техни потомци. (Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Турунджев, Стефан Типов - по време на Балканските войни служи в четата на Г. Занков,4 рота на 10 Прилепска дружина, 1 рота на 11 Серска дружина, демобилизиран на 10.VІІІ.1913 г, награден с бронзов медал. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.704/

Христов, Константин – взел участие в Междусъюзническата война в редовете на 4 рота от 5 Одринска дружина,13.VІІ- 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.771/

Христов, Кузо – роден ок.1858 г.; заклан от турски войник, криейки се из нивите край селото на 15.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270./

Христов, Мане – роден през 1880 г.; прострелян от турски войник на 15.VІІІ.1903 г докато се крие из нивите край селото./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270./

Чирганов/ Гирганов/ , Атанас – роден през 1876 г, по време на Балканските войни служи в 4 рота от 10 Прилепска дружина на МОО, 1.ІХ.1912 – 11.VІІІ.1913 г /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.177,799/

Чоли, Мичо - доброволец в редовете на ДАГ през 1946 г.; взема участие в защитата на свободните територии при Грамос и Вич; първоначално е ротен командир, по – късно е издигнат за политкомисар; през 1948 г. със своята част защитава връх Алевица, където загива със смъртта на смелите. / виж: For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters ./

Чулчуви - потомци от този род днес живеят в Истамбул. (Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Шишков, Димитър – роден 1882 г, ; син на София и Лазар Шишкови; по време на Балканските войни служи в нестроевата рота на 6 Охридска дружина;.преселил се от Цариград във Варна,
където умира около 1935 г. и там е погребан. (Виж: информация дадена от представител на рода Копанови;Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.805 )

Шишков, Лазар – женен за София; преселва се в Цариград; погребан в гробищата Егрикапу. (Виж: информация дена от представител на рода Копанови)

Шишкова, София (Софа) – омъжена за Лазар Шишков; с него се преселва в Цариград; погребана е в гробищата Егрикапу. (Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Шишкова, Парашкева (Петра) Лазарова – родена през 1898 г.; дъщеря на София и Лазар Шишкови; омъжена  за Кузо Копанов; погребана е в българските гробища „Св.Димитър” в кв. Ферикьой. (Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Шишкова, Султана (Стамболенка) – дъщеря на София и Лазар Шишкови; от Цариград със съпругат си се установяват във с. Върбени, Костурско към 1935 г. (Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Шишкова, Мария - дъщеря на София и Лазар Шишкови; омъжена за Сотир Бундев от Ресен; преселва се от Цариград във Варна. (Виж: информация дадена от представител на рода Копанови)

Шишманов, Марко –  преносвач на оръжие от Гърция за Костурско; предаден от Симо от Клисура на турската власт. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.618./

Яговчева, Катарина – родена през 1858 г.; била жива разпорена и после изгорена при опожаряването на селото на 15.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270./

91.Янков, Митко – роден ок.1833 г .; изгорен от турската войска влязла в селото на 15.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.270./

Костурски край - Богатско

Богатско / Богацко, Богачко/ дн. Βογατσικόν

Богатско е разположено в областта Населица в западните склонове на планината Мурик, на левия бряг на р. Бистрица  южно от  Костур по главния път за Гревена.                                  

При преброяването от 2001 г. селото е представено като общински център на община

(дем) Йон Драгумис, префектура Костур (Кастория), преди настъпилите промени в административното делене от 2011 г. въз основа на закона Каликратис.

За първи път селото се споменава в средата на ХV в. Османските данъчни регистри под името Богавецко с 30 семейни и двама несемейни мъже. Общият приход за империята от селото е 1877 акчета.

В края на ХV в. в Османските архиви се споменава под името Богачко, в което живеят 180 семейства.

Шинас през 1886 г. го споменава под името Вогацикон с 2000 население, в което има две мъжки и девическо училище, чешми, ханове, църква и параклис.

В картата на Австро – Унгарския генерален щаб е посочено с името Богацко.

В картата на Контоянис е посочено, че функционира Патриаршеска черква и има училище.

В края на ХІХ в. Богатско е паланка в Хрупишка нахия на Костурска каза и е първото гръцко селище южно от българо-гръцка етническа граница.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Богацко (Богатско) има 1 750 жители гърци. Пак според него в селото и съседните нему села населението е погърчено, тъй като гръцкият език е примесен с много български думи.                                

По данни на секретаря на Българската екзархи Д. Мишев през 1905 г. в Богатско има 2 250 гърци и в селото работи гръцко училище.                                                                               

Гръцка статистика от с.г.показва Богатско като градец с 2 500 жители гърци.                                                                                         

Богатско е било база на андартското движение в периода на гръцката Македонска борба 1904 – 1908 г..

В 1912 година след Балканската война Богатско попада в Гърция.

През 1913 г. в селото живеят 2693 жители, от които 1518 мъже и 1175 жени.

През 1918 г. е посочено като самостоятелна община.

Преброяването от 1920 г. посочва че в селото живеят 1701 жители, от които 697 мъже и 1004 жени – 389 семейства.

Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 1601 жители, от които 937 мъже и 664 жени, в това число и 13 бежанци, които са дошли след 1922 г. Отчетено е също така, че 311 жители на Богацко живеят в други населени места.

Преброяването от 1940 г. посочва, че в селото живеят 1509 жители, от които 664 мъже и 845 жени. Сградния фонд на селото 533.

Според  статистиката от 1945 г. в селото живеят 1390 жители.

Преброяването от 1951 г. отчита 1842 жители.                                                                                            

Надморската височина, на която е разположено селото е 986 м.

В спомени,  документи, книги и в интернет пространството  като лица родени от това село се споменават :

Аргиропулос, Йоанис д-р (Йоанис Котулас Бурдас)–  роден през 1852 г.; след завършване на гимназия учи медицина в Атинския университет;  от 1878 до 1880 г. живее в Цариград, след което се връща в родния край; през 80 – те години на ХІХ в. участва дейно в организацията създадена от Анастиос Пихеон в Костур;  през 1887 г. е арестуван от турската власт; по време на гръцката въоръжена пропаганда се включва в местната организация в гр. Клисура, където е лекар, в отделение „В”;  лежал е в турски затвор в периода 1905 – 1909 г.; починал през 1920 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73; ΑΦΙΕΡΩΜΑ:Ο ΜΑΚΕΔΟΝΟΜΑΧΟΣ ΙΑΤΡΟΣ ΙΩΑΝΝΗΣ ΑΡΓΥΡΟΠΟΥΛΟΣ(1852-1920) ./

Арматуш - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.117./

Бойо - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.117./

Вадраханис, Йоанис – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „А” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./

Вадраханис, Константинос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация; един от първите, които оказват съдействие на пристигащите андартски войводи; бил е разузнавач на гръцката организация; грижещ се за настаняването на пристигналите чети в селото; лежал е в турските затвори. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./

Вадраханис, Николау – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация; осъществявал е контакт с гръцкото консулство в Битоля; взема участие в наказателна акция на гръцката пропаганда през ІІ.1905 г.; изпълнявал е роля и на секретар на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./

Висвикис, Сотириос – взема участие в гръцката въоръжена пропаганда като андартски ръководител на отделение. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./

Влахос (Вльорас), Василис – включва се в гръцката въоръжена пропаганда като андартски четник при капитан  К. Дура в периода от 1905 – 1908 г.; участва в сражението в което загива дядо Кочо Цонката над с. Търсие (Леринско) през 1906 г. и в нападението над с. Олишча и в редица други сблъсъци с турски военни части и български чети. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73 - 74./

Вракас, Константинос  – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация; като гръцки милиционер се включва в операциите осъществявани от Павлос Мелас и Георгиос Каудис. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./

Гарцалис, Диаманос –  участва като андарт в четата на капитан Лазос Апостолидис ( Лзар Апостолов). /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./

Гон - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.117./

Гьорче - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.117./

Делиянис, Димитриос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на Дойранската  организация; арестуван от турската власт в момента, в който помага на ранен участник от Македонската борба 1903 – 1913 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./

Дзикалагяс, Зизис – роден през 1960 г.; член на Нова демокрация; парламентарист.  / виж: Уикипедия – Богатско./                                                                                                          

Дзифрас, Парменион – роден през 1949 г.; член на Върховния съд на Гърция .  / виж: Уикипедия – Богатско./                                 

Димо - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.117./

Дограс (Догра, Догрис), Константину (Коста) – андартски капитан; действал предимно в района на Пополето; включен в гръцката въоръжена пропаганда от учителя А. Иатроу; сътрудничел е на Павлос Мелас. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.362; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./

Дочо - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.117./

Драгумис, Маркос – роден през 1770 г.; виден революционери общественик; още като малък заминава за Цариград, а според някои източници е роден в Цариград в семейство от Богатско; учи там, а по – късно става секретар на молдавските князе Константин Ипсиланти и Скарлат Калимахи; през 1805 г. е назачен за губернатор на Егейските острови, а по-късно преподава в Цариград;

в 1812 г. се връша в Молдова като секретар на княз Йоан Караджа; става член на гръцката революционна организация Филики етерия през 1820 г.; по време на Гръцкото въстание Драгумис взима дейно участие в организацията на новопоявилата се гръцка държава; той представлява Македония в Националното събрание в Тризин  през март-май 1827 г.; Драгумис се жени за Зои Софиану-Делияни и има двама сина - Йоанис и Николаос; негов правнук е министър председателят на Гърция Стефанос Драгумис, а праправнук дипломатътЙон Драгумис; починал през 1854 г.

Зимпор - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.117./

Зисис(Захос), Томас – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „А” на местната организация; взема участие и като участник в селската милиция. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./

Иконому, Димитриус – предполага се, че е родом от Богатско; служил е като пратеник на капитан Г. Цонтос. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./

Йелена – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.117./

Йорг - четирима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./

Кала – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./

Кандилас, Пантелис – андартски капитан; включил се в Македонската борба от юли 1904 г.; първоначално е под ръководството на Павлос Мелас, а по – късно на Г. Цонтос (Вардас); действа предимно в Костенарията и в Анаселишката кааза; взема участие в сражението в с. Либешово срещу Костандо Живков; през 1905 г. е заловен след предателство от турската власт и е осъден на три години затвор. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./

Каранасос – предоставял финансова подкрепа на гръцката въоръжена пропаганда. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./

Каридис, Андреас – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./

Койо - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./

Коромилис, Димитриос –  взема участие като андарт по време на Македонската борба 1903 – 1913 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./

Коста - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./

Мано - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./

Манол - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./

Микас, Христос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./

Михаил - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./

Никола - трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./

папа Димас (Димитриус Иконому) – след завършване на местното училище продължава образованието си в Атинската школа „Варвакеио”, а по – късно  учи и в гръцкото училище в Москополис; през 1880 г. е ръкоположен за свещеник; в периода 1890 – 1900 г. е викарий и секретар на Корчанския митрополит; участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „А” на местната организация и неин председател; организатор на селската милиция . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./

папа Янос - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото/ виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./

Русопулос, Анастасиос – роден е през 1823 г.; учи в Цариград и в Атинския университет; през 1847 г. учи като стипендиант в Лайпциг, Берлинг и Гьотинген да изучава литература и археология; през 1853 г. се установява в Атина и става преподавател по литература в Първа гимназия в Патра; на следната година става извънреден професор по археология в Атинския университет; от 1860 г. е редовен професор; 24 години преподава гръцки език в прочутото училище Ризарио; преподавател е и по антична гръцка история в Техническия университет; след пенсионирането си продължава да се занимава с филологически и археологически проучвания. Умира на 1 .12.1898 г. / виж: Κωνσταντίνος Σκόκος. Ημερολόγιον Σκόκου. Εν Αθήναις, Εκ του Τυπογραφείου των Καταστημάτων Ανέστη Κωνσταντινίδου, 1900. Посетен на 5 Απριλίου 2010.;  Πανδέκτης, Αθανάσιος Ρουσόπουλος ./

Русопулос, Отон – роден е през 1856 г. в семейството на Атанасиос Русопулос; учи химия в Германия; след завършването си е преподавател във Военното училище; от 1894 г. започва да преподава в Промишлено – търговската академия; генерален секретар на икономическото министерство; избиран е за депутат от Лерин; има заслуги за подобряване на почистването и подръжката на археологическите находки. Умира на 28.5.1922 г. / виж: Πανελλήνιον Λεύκωμα Εθνικής Εκατονταετηρίδος 1821-1921 : Η χρυσή βίβλος του ελληνισμού. Τόμος Β' Έλληνες Βιομήχανοι και Έμποροι. Αθήνα, Ν. Σηφάκης και Ι. Χατζηιωάννου, 1921. Посетен на 24 Μαΐου 2010.; Λεύκωμα της εκατονταετηρίδος της Εν Αθήναις Αρχαιολογικής Εταιρείας 1837 - 1937. Εν Αθήναις, Αρχαιολογική Εταιρεία, 1937. Посетен на 26 Ιουλίου 2010;   Οδός, εβδομαδιαία εφημερίδα της Καστοριάς, Χρυσόστομος Τζημάκας, Τα πρώτα χρόνια της ζωής του Παρμενιώνος Τζίφρα (Αντιπροέδρου του Αρείου Πάγου ε.τ./

Сидерис, Козмас  – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./

Симотас (Цяцос), Атанасиос –  по време на въоръжената гръцка пропаганда взема участие като андарт. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./

Срвит - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./

Ставридис, Атанасиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация; като член на селската милиция подпомага андартските чети при организиране на  нападения. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./

Стефан - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./

Таканджас, Атанасиос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация; член е на нейния СК; един между първите включили се в организацията Македонска отбрана”, създадена от Й.Драгумис; използван и като разузнавач за събиране на сведения от различно естество за района . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74 - 75./

Тома - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./

Томо - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./

Ферайос, Панайотис – по време на гръцката въоръжена пропаганда взема участие като андрт в четата на капитан Дограс до септември 1905 г.; по – късно се мести в „Стара” Гърция, където е убит. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./

Флорс - споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.117./

Цаганис, Атанасиос –  роден около 1848 г.; касапин; прекупвач на животни на версия . /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.252./

Циципатис (Клевтас), Димитриос – по време на гръцката въоръжена пропаганда действа като андарт; загива през 1906 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./

Цотрас, Констандинос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./

54. Ятру, Атанасиос – учител; участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „А” на местната организация; заедно с папа Димас са ръководители на местната селска милиция и са се грижели за отбраната на селото. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.74./