Госно (Госна, Госнон, Госну, Госини) дн. Λαχανόκηποι

                             фрагмент от картата на Австроунгарският ГЩ 

р. Голешово и част от селото днес

Селото се намира на 12 км югозападно от Костур и на 5 км западно от Хрупишча, на левия бряг на р. Голешово (на картата на Австро-Унгарския ГЩ, реката е записана и като Госно).

При преброяването от 2001 г. селото е посочено като съставно в тогавашната община

(дем) Хрупишча ( Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

За първи път селото се споменава в Османски данъчен регистър от 1530 г. под името Госна, с 29 пълни, 7 непълни (или ергенски) и 3 вдовишки християнски домакинства. Средствата, които селото внася в държавната хазна са 3392 акчета.

Според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. в  с. Госно има 7 мюсюлмански и 12 християнски пълни домакинства и 10 непълни домакинства, от които едно е мюсюлманско. Липсата на сведения за бащинии, навежда на мисълта, че селото е създадено след включването на Костурско в пределите на Османската империя. В селото по това време се отглеждат лозя. В държавната хазна от селото влизат 4000 акчета.

В Османски данъчен регистър от 1636 г., в който са посочени само християнските семейства, срещу селото е записано, че се състои от 5 пълни християнски домакинства. Посочено е още, че селото е подчинено на Мехмед ага, кетхюда на Абдюлаки паша. Днес е трудно да се каже дали пълни домакинства са били пренасочвани към пустеещи „мъртви” земи в пределите на Османската империя, но по всяка вероятност това е факт, тъй като за 30-40 години (изключвайки естествения прираст), те намаляват с 10. Не е ясно и през 1636 г. дали това свеждане до 5 е в резултат на приемането на исляма, или от пренасочване на ресурси.

гробищната черквата "Св.Николай" строена през 19 в.

За момента не е ясна съдбата и на приелите исляма, та в края на ХІХ в. Госно да е чисто християнско село.

В Пловдивската статистика селото е записано като Госна и се състои от 25 къщи, в които живеят 82 българи.

Според Схинас през 1886 г. село Госнон наброява 200 жители християни.

В картата на Генералния щаб на Австроунгарската армия селото изписано като Госно.

В статистиката си Ростковски също посочва селото под името Госна, което се състои от 22 къщи, в които живеят 112 славяни патриаршисти.

Според статистиката на В. Кънчов в селото има 152 жители българи и се намира в Хрупишката нахия.

изглед от селото днес

В началото на ХХ в. населението на Госно е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия – Д. Мишев през 1905 г. в Госно има 240 българи патриаршисти - гъркомани и в селото работи гръцко училище, в което учат 20 деца и има един учител. Гръцката статистика от с.г. показва Госно като село с 200 жители гърци.

Според Драгумис през 1903 г. край селото са убити шестима мюсюлмани от близкото село Забърдени. В дневника си В. Чекаларов си е записал: „4 юли – Старичанска кория – петък … Вечерта слезнахме всички во селото… и свикахме селяните на общо събрание. Дойдоха от Госно и Лудово членовете от комисиите и тия присъстваха на събранието…Попов стигна со дружината си и ни съобщи, че на пътя заловили седем души турци от селото Забърдени… Зехме ги и така ги занесохме во гората Стариченска… 5 юли – Стариченската кория – събота …Сбрахме всичките войводи около мене, а именно: Попов, Митре, Стерио, Кольо Добролийски, Биолчев, Георги Христов, Пандо и аз и решихме съдбата на тия днешни жертви. Седемтех турци забърденци да се занесат близо при Хрупища и тамо всички да се убият…” На 6 юли Стерио Ташков докладва, че са убити на пътя близо до Хрупишча, но тава не изключва и да е близо и до с. Госно. Но всъщност единият е починал в последствие от ранните си. От цитираната част от дневника на В. Чекаларов става ясно, че в селото е създаден комитет на ВМОРО

В архива на Вардас, село Госну е посочено, че се състои от 16 фамилии, от които две са екзархистки, със 132 жители, от които 16 екзархисти. Тази ценна само по себе си информация, води до въпросът: „Кой греши – Вардас или Мишев?”

Макар, че селото е обявено за Патриаршистко, на 12 април 1907 г. капитан Закас иска от жителите на селото да потвърдят своята вярност към Костурския владика. Повод за това искане са дали или появили се публикации в гръцката преса, че селото се състои от фанатизирани екзархисти, или за настъпили процеси сред неговите жители, днес  е трудно да се каже. Но, няма огън без дим, тъй като на 1 юни с.г. гръцкия консул в Битоля – Димарас докладва на Външния министър на Гърция, че влиянието на Патриаршията в Госно е възстановено.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ чифлик Госно преди Балканската война има 30 български къщи и административно спада към Нестрам кол.

само стопанските постройки напомнят за кирпечените къщи

Според Георги Христов една част от населението на селото  се е занимавало с градинарство. Б. Милойевич потвърждава написаното от Г. Христов. Той посочва, че местата около р. Голешово са превърнати в бахчи, на които се отглеждат водолюбиви култури, предимно царевица. Произведената стока от селяните била насочена главно за пазарите към Нестрам и Биглишча, но не бива да се изключват и тези на близките Хрупишча, Костур и Лепчища.

След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.

В преброяването през 1913 г. с. Госнон е наброявало 121 жители, от които 59 мъже и 62 жени.

През 1918 г. селото е обявено като съставно към Стариченснската община под името Госини.

След 1919 г. - 1 жител на Госно емигрира в България по официален път.

Милойевич го посочва като село с 50 къщи със славянско население.

При преброяването през 1920 г. в селото живеят 161 жители, от които 86 мъже и 75 жени.

През 1926 г. селото е прекръстено на Лаханокипи и продължава да се води към Стариченската община.

В селото не са заселвани бежанци след 1922 г. и през 1928 г. селото наброява 196 жители, от които мъжете и жените са по равен брой 98. Само 4 от жителите са от друго населено място.

Статистиката от 1932 г. посочва, че в селото има 23 семейства и всички са славяноговорящи.

Населението през 1940 г. е 264 човека, от които 141 мъже и 123 жени.

През март 1943 г. четата на „Охрана” от с. Старичани, организира поход към селата Жужелци, Лудово, Госно и Брешчани, с цел да създаде чети или да привлече „комити”, като им бъде раздадено оръжие, за да се борят против партизаните. Според М. Фотев, при отказ от страна на селяните от тези села, те били жестоко бити. При тази акция, най-тежко пострадал попът на селото, който бил застрелян без съд в Костур.

От 6 юли до 16 август 1943 г., макар селото да не е споменато, попада в района на прочистване на партизанското присъствие от страна на италиански военни части от Костурския гарнизон и чети на паравоенната организация „Охрана”. Липсват сведения да има пострадали от селото. Но е възможно тогава да е превърната в руйни предполагащата се за средновековна, черквата „Св.Лука”. По всяка вероятност 15 жители на селото вземат участие в редовете на ЕЛАС, които по-късно лежат в гръцките затвори в периода 1945-1949 г.

Статистиката от 1945 г. установява, че в селото живеят 273 човека, от които 140 са славяноговорящи.

По време на Гражданската война в Гърция (1946-49 г.) в селото се създава диверсионна група, подпомогната от местната организация на НОФ, с цел да нанася удари в тила на монархическата армия. Макар че към 9.2.1946 г. в сведението си до ръководството на НОФ Паскал Митревски да посочва, че селото което спада към район Хрупишча не е организирано.

През този период - 15 души от Госно загиват, а 25 души емигрират в социалистическите страни.

Преброяването на населението извършено през 1951 г. отчита, че в него живеят 268 човека.

Надморската височина на която е разположено селото е 704 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове  като жители на това село се споменават следните лица:

  

Абдулах, Махмуд - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; безимотен; възможно да е брат с Ферхад и Хюсеин, но е възможно просто родителите да са им приели исляма.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Абдулах, Ферхад - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик с обработваема площ, за която са нужни един чифт волове в землището на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Абдулах, Хюсеин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен, по всяка вероятност брат на Ферхад.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Абдулах, Хюсеин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик с обработваема площ, за която са нужни един чифт волове в землището на селото, но също така е отбелязано в регистъра, че е и дърводелец.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Адамапулос – фамилия живееща в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh _e.html./

Алемшах - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик с обработваема площ, за която са нужни един чифт волове в землището на селото; не е жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Бацелос - фамилия живееща в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e. html./

Бацелос, Т. - измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция, за това  че е вземал участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou.net/  kastoria_gh_e.html./

Буциадис - фамилия живееща в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_ e.html./

Васил хаймана - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Вълкашин, Демур - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Вълкашин, Кирко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Гака, Г. - измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция, за това  че е  вземал участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou.net/kastoria _gh_e.html./

Гакис - фамилия живееща в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./

Гоудис – три фамилии живеещи в съвременното село. /виж: lithoksou.net/  kastoria_gh_e.html./

Гранциос – четери фамилии живеещи в съвременното село. /виж: lithoksou.net/  kastoria_gh_e.html./

Гранцос – три фамилии живеещи в съвременното село. /виж: lithoksou.net/kastoria _gh_e.html./

Гранцос, А. - измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция, за това  че е вземал участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./

Гранцос, Н. - измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция, за това  че е вземал участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou.net/  kastoria_gh_e.html./

Гранцос, Т. - измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция,  за това  че е вземал участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./

Демур, Поло - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Димитри, Велко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Динадис – три фамилии живеещи в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria _gh_e.html./

Динадис, А. - измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция , за това  че е вземал участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou.net/  kastoria_gh_e.html./

Динадис, Е. - измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция, за това  че е вземал участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou.net/  kastoria_gh_e.html./

Динадис, Н. – измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция, за това  че е вземал  участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./

Зармпос – две фамилии живеещи в съвременното село. /виж: lithoksou.net/kastoria _gh_e.html./

Заркос, А. - измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция, за това  че е вземал  участие в съпротивителното движение, а също така и лежал в затвора. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./

Йорги, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Йорги, Стоян - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Йорго, Болто - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Йорго, Мето - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Йорго, Поло - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Канцадис - фамилия живееща в съвременното село. /виж:lithoksou.net/kastoria_gh_e. html./

Караянис – шест фамилии с това име  живеещи в съвременното село. /виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Караянис, В. - измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция, за това  че е вземал  участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou.net/  kastoria_gh_e.html./

Киро, Стоян - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Ковач говедарят - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./ # водещият регистъра е отбелязал хаймана

Коста, Михаил - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Куроу – шест фамилии с това име живеещи в съвременното село. /виж: lithoksou.net/  kastoria_gh_e.html./

Мар /Яр/, Дудо  - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Никола, Яни - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Папас - фамилия живееща в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./

Папас, Н. – лежал в гръцките затвори по време на Гражданската война в Гърция. /виж:  lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Папас, С. - измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция, за това  че е вземал  участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Паппас – шест фамилии с това име живеят днес в съвременното село. /виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Папалазару - фамилия живееща в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria _gh_e.html./

Паламбру, Х. - измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция, за това  че е вземал  участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

 Папахристос – две фамилии живеещи в съвременото село. /виж:  lithoksou.net/ kastoria _gh_e.html./

Папахристоу, А. - измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция,  за това  че е вземал  участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пейо, Димко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Пейо, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Пиплиос - фамилия живееща в съвременното село. /виж: http://lithoksou.net/ kastoria _gh_e.html./

поп  Христо – арестуван през март 1943 г. от четата на „Охрана” от с. Старичани и откаран в гр. Костур, където бил разстрелян без съд и присъда, за това че отказал да проагитира съселяните си да се организират за борба против партизаните. /виж: Миноски, д-р М.  МИНЧО ФОТЕВ и националноослободителното движење на македонскиот народ од егејскиот дел на Македонија (1941-1949)…,с.38../

Руселис (Руселиев), Филипос (Филип) – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на селската милиция, където взема участие в нападения над съседни български села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./

Сакавитис (Сакавитов), Антониос Антон) - участник в гръцката въоръжена  пропаганда  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./

Сакавитис (Сакавитов), Атанасиос (Атанас) – участник в гръцката въоръжена  пропаганда  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./

Сакавитис (Сакавитов), Василиос (Васил) – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на селската милиция, където взема участие в нападения над съседни български села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./

Сакавитис (Сакавитов), Григориос (Григор) – участник в гръцката въоръжена  пропаганда  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./

Сакавитис (Сакавитов), Христос (Христо)– участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./

Сефер, Мехмед - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик с обработваема площ, за която са нужни един чифт волове в землището на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Ставридис – две фамилии има днес в селото. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html./

Ставридис, Г. - измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция, за това  че е вземал  участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ставридис, П. - измъчван и преследван от властта по време на Гражданската война в Гърция,  за това  че е вземал  участие в съпротивителното движение. /виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Стоян, Йорги - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Стоян, Янина - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./ # не е ясно тук дали така трябва да се чете това име или като Стоян дошъл от Янина.

Филиадис - фамилия живееща в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e. html./

Фусеас - фамилия живееща в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e. html./

Хайдар, Иса - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; безимотен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Хайдар, Насух - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик с обработваема площ, за която са нужни един чифт волове в землището на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Хасан, Хюсеин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик с обработваема площ, за която са нужни един чифт волове в землището на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Христ, Киро - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 438 ./

Христидис - фамилия живееща в съвременното село. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e. html./

Христо Чаушев

Цаушис (Чаушев), Христос (Христо) - участник в гръцката въоръжена  пропаганда  на местната организация; по-късно се включва в четата на Лазар Апостолов, в която става подвойвода; през 1908 г. оглавява собствена чета и действува съвместно с Петрос Манос и Стефос Григориу в Костурско и Леринско; убит е през 1944 г. от членове на паравоенната организация „Охрана”. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ. 72 – 73,85; Παπακυριακόπουλος Π. Ιωάννης, Βούλγαροι και Ιταλοί εγκληματίαι πολέμου εν Μακεδονία, Αθήνα, 1946, Επαναδημοσίευση, Αναστατική έκδοση, Εκδόσεις Πελασγός, Αθήνα 2001, σελ. 71./

Циамис, Христос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./

76.Янцос – две фамилии живеещи в съвременното село. /виж: lithoksou.net/kastoria _gh_e.html./

       

Костурски край 2 - с. Долно Папратско

Долно Папратско дн. Κάτω Πτεριά

 

фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ

Селото е разположено на 21 км западно от гр.Костур, в северното подножие на пл. Гълъмбица (Алевица).

При преброяването от 2001 г. селото е представено  като съставно в тогавашната община (дем) Четирок (Месопотамия), префектура Костур (Кастория).

черквата "Успение Богородично" в селото

За първи път селото се споменава в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. и според него то се дели на две махали – Г. и Д. Папратско. Махалата Долно Папратско се състои от 19 пълни и 8 непълни (неженени мъже) християнски домакинства. Липсата на регистрирано потомство на духовно лице, което да е навършило години, за да бъде  записано, като непълно домакинство, навеждат на мисълта, че то е създадено около десетина години преди съставянето на въпросния документ. Свещеникът е записан по гръцката норма „папа” и по всяка вероятност е обслужвал и двете махали.

Като се има в предвид, че са признати 7 бащинии, то за разлика от други села в Костурско, за които можеше да се предполага, че са съществували преди да попаднат под турска власт. То по всяка вероятност на населението на Долно Папратско е било дадено някакъв специфичен статут. През ХV - XVII в. по течението на реките Белица и Бистрица и техните притоци е имало специални хора натоварени с търсенето и събирането на златоносен пясък от тях. Счита се, че към края на XVII в.  и в началото на следващият започва процес на западане и отказване от неговото търсене. Но е възможно този процес да е започнал и по-рано. Само по този начин бихме си обяснили премахването на бащиниите в селото (в махалата). В землището на селото по онова време е имало общо 5 воденици (две с два долапа и 3 с по един долап). Приходът, който внася селото общо в държавната хазна е 15500 акчета.

В Османски данъчен регистър от 1636 г., в който са описани населените места в Хрупишка кааза, в които има християнски домакинства, името на селото не се среща. Възможните обяснения за това са или временно селото да е прехвърлено към Костурска кааза, или че към него момент в селото (с двете махали), да е само мюсюлманско. Има евентуално и трета възможност, да е обезлюдено, но е малко вероятно.

Кога за първи път двете махали се обособяват в отделни селища е трудно да се каже за момента. Също така е трудно да се каже и кога точно се променя статута на селото и то е превърнато в чифлик, за разлика от Г. Папратско.

изглед от днешното село

Като такъв го посочва единствено Б. Милойевич, но поднесената информация от него, ни кара да му се доверим. Беят живеел в Лесковац, Албания. Авторът дава интересни подробности относно отношенията  между чифлигари и чифликчия. На новопристигнал работник в чифлика, беят се задължавал да му построи къща със селскостопанските постройки и да му осигури зърно, както за посев, така и за прехраната на наетия работник (чифчия) и евентуално на цялото му семейство. След прибирането на реколтата, работника бил длъжен да отдели 1/3 от добива за бея, а останалите 2/3 оставали за него, но в тях се включвало и семето за следващия посев. В последните години на робството вместо всеки чифчия да дава полагащия се дял на бея, цялото село се задължавало да му плати 150 т.лири годишно.

Относно строежа на къщите, което било характерно само за с. Д. Папратско, Б. Милойевич пише, че зидът на жилищната сграда и на селскостопанските постройки (отнася се за всяка къща) е цялостен, тъй както и покривната конструкция. Зидовете са от камък, за разлика от съседните нему села, които са от керпич. Броят на селскостопанските помещения свързани с къщата стигали до шест. Селото е било купно (сбрано).

По течението на р. Белица (според Г. Христов Марков селото се намира на Четирската река) от селото до Ошени нивите в равнинната част са били засети с царевица и пшеница, а по планинските скатове с лозя.

В края на ХІХ в. селото е част от Хрупишката нахия на Костурска кааза, заселено с християни. Опирайки се на хипотезата, че към 1636 г. цялото население е мюсюлманско, то именно след тази година да е обособено като чифлик и неговият собственик, да е набирал работна ръка, според споменатите по-горе условия. Този процес се запазва до края на ХIХ и началото на ХХ в., тъй като тогава в селото се заселва един род от с. Кърчишча и един сирак от Ново село (Новоселяни), Костурско.

Името на селото се споменава в Пловдивската статистика, но дали само данните за вероизповеданието или и тези на къщите и населението са сгрешени, е трудно да кажем. Според нея селото се състои от 20 къщи, в които живеят 57 мюсюлмани.

Схинас го споменава в своята статистика от 1886 г. като описва и двете селища, като казва че горе на хълма живеят повече от 60 мюсюлмански семейства, а долу в ниското живеят 15 български семейства, които притежават две воденици.

Веркович в своята статистика го посочва като помашко, състоящо се от 96 къщи и 118 жители (мъже).

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Д. Папратско.

Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. селото наброява 105 жители българи – християни.

В картата си Контоянис го посочва като патриаршистко село.

До Балканската война населението остава лоялно към Цариградската патриаршия.

Няма данни селото да попада в обсега на ВМОРО и по някакъв начин населението да е съпричастно към Илинденската епопея.

черквата и изглед към къщите от днешното село

Секретарят на Българската екзархия през 1905 г., го посочва, като патриаршистко – гръкоманско село с 88 жители.

Гръцката статистика от с.г. пък го представя като гръцко село със 75 жители.

Селото не попада полизрението и в структурите на гръцката борба за Македония.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Долно Папратско преди Балканската война има 15 български къщи.

След Балканските войни селото е включено в пределите на Гърция.

В списъкът от 1913 г. е посочено населението на двете селища, което е общо 442 жители, от които 245 мъже и 197 жени.

През 1918 г. двете селища са обявени като самостоятелна община.

Според Милойевич в Долно Папратско е имало 12 славянски – християнски къщи.

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 103 човека.

В статистиката на Македоно-Българският Централен комитет в САЩ селото е записано като Папрацко, където живеят 185 българи и 125 турци.

След 1919 г. само един жител по официален път емигрира в България.

През 1926 г. селото е преименувано на Като Птерия.

Преброяването от 1928 г. отчита нарастване на населението и то достига до 113 жители, в селото не е настанен нито един бежанец след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. от общо 18 семейства – 13 са с българско самосъзнание.

Преброяването от 1940 г. отчита, че населението е нараснало до 194 жители.

Според Минчо Фотев в края на март или в началото на април 1943 г. въоръжените чети на „Охрана” от селата Четирок и Добролишча, предвождани от Пандо Макриев и Кузо Кирязовски, наред с Дреничево, Цакони, Граче са нападнали (по-точното е посетили) и Долно Папратско. Селяните били насилвани да се въоръжат и да се включат към тях, за да се борят против партизаните и НОД срещу окупаторите по време на Втората световна война.

Според статистиката от 1945 г., където двете села са посочени като едно цяло и в него живеят 511 души, от които 91 са славяноговорящи.

Селото, макар и с 91 славяноговорящи не попада в структурите на НОВ, според сведение на Паскал Митревски от февруари 1946 г.

Но до края на  Гражданската война в Гърция това може да е станало при общата мобилизация на ДАГ. Защото не може по друг начин да се обясни, че цялото население избягва в Албания и от там е отправено към други социалистически страни. Официално един от жителите му емигрира за САЩ през 1949 г.

Надморската височина, на която е разположено селото е 740 м.

В документи като жители на това село са посочени следните лица:

Богдан, Пейо - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Велян, Кочко - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Вистар, Димитри - споменава се като жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Властар, Райко - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Димитри, Петко - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Димо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г., като собственик на бащиния, която при неизвестни обстоятелства е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Донко, Думко - споменава се като жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Драгия - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г., като собственик на бащиния, която при неизвестни обстоятелства е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Йорги, Калуджа - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Йорго, Васо - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Йорго, Панко /Янко/ - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Йорго, Петко - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Мара - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г., като собственичка на бащиния, която при неизвестни обстоятелства е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Марко, Проян /Троян/ - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Мато, Йован - споменава се като жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Мато, Димитри - споменава се като жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен; шивач (терзия). /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Мелко, Янко /Матко, Панко/ - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414.8

Мило, Йован - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Мило, Михайло - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Мице, Пройко - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Пано, Атанас - споменава се като жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Пано, Петко - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

папа Йорги - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Пейо, Димитри - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Пейо, Колйо - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Петко, Михал - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г., като собственик на бащиния, която след неговата смърт е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Петко, Пано /Мато/ - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Петко, Райко - споменава се като жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Прогон - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г., като собственик на бащиния, която след неизвестни обстоятелства е наследена първоначално от Янко, а след това от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Пройко, Йован - споменава се като жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Пройко, Райко - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Райко, Петко - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Тано, Пейо - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Христо - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г., като собственик на бащиния, която след неговата смърт е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

Яниша /Маниса/, Петко - споменава се като жител на м-та Д. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

36.Янко /Панко/ - споменава се в османски данъчен регистър от 1568/1569 г., като собственик на бащиния, която след неизвестни обстоятелства е наследена от жителите на селото; също така преди това я унаследява от Прогон. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 414./

415./

Забележка: Тъй като информацията за Г. Папратско ще бъде забравена, за това си позволих да публикувам материала преди да бъдат представени всички села в старо и днешно Костурско, започващи с буквата "Г"

Костурски край 2 - с. Горно Папратско

      Горно Папратско, дн. Άνω Πτεριά

 

фрагмент от топографската карта на Австро-Унгарския ГЩ

Селото е разположено на 22 км  западно от Костур, в северните поли на пл. Гълъмбица (Алевица).

При преброяването от 2001 г.  селото е съставно в тогавашната община (дем) Четирок (Месопотамия), префектура Костур (Кастория).

Селото е било помохамеданчено по времето на Али паша Янински, според Тодор Симовски. За Б. Милойевич, част от населението може да е било и с влашки произход, които след приемането на мохамеданската религия изоставили животновъдството и се отдали на земеделие. Но ислямизацията твърде е възможно да е започнала в много по-ранно време. На тази мисъл навява липсата на споменаването му в Османски данъчен регистър от 1636 г., в който са посочени само селата в които има християнски домакинства.

Според Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. в Хрупишката кааза (нахия) съществуват с. Папратско и с. Долно Папратско. За с. Папратско е посочено, че е било записвано с друго име Лингир и се предполага, че става дума за с. Лагор, Костурско.

Относно второто е посочено, че се дели на две махали – Г. и Д. Папратско. Махалата (Горно Папратско) се състои от 21 пълни и от 15 непълни (неженени мъже) домакинства. От пълните домакинства едно е мюсюлманско. Двама човека от махалата са обявени за неблагонадеждни, макар че определението „хаймани” се приема за неустановено жителство и липсата им от селото по време на изготвянето на документа. Приходът, който селото внася в държавната хазна е 15500 акчета. Тъй като липсват данни за селото от Османския данъчен регистър от 1530 г., може със сигурност да се твърди, че то е новосъздадено село след тази година. По всяка вероятност в първите години от създаването на селото, горната махала е създадена като чифликчийска, докато Долно Папратско може би има отделен специален статут. Около селото (Г. и Д. Папратско) е имало значителни лозови масиви, тъй като е платен данък за 700 медри шира.

изглед от селото днес

В Пловдивската статистика (данните по всяка вероятност са разменени, но ги посочваме така както са дадени) се състои от 30 къщи, в които живеят 88 българи.

Схинас представя Горно и Долно Папратско като едно цяло, като казва че 60 семейства мюсюлмани живеят на хълма, а в низините са разположени 15 семейства българи, и има две воденици.

Веркович в своята статистика го посочва под името Долно Папратско, което се състояло от 96 къщи, в които живеели 118 помаци.

Ростоковски в своята статистика също разменя данните с тези на Долно Папратско, според него в селото има 57 къщи, в които живеят 309 албанци мохамедани.

Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. селото наброява 330 жители българи – мохамедани. Селото според него се намира в Хрупишката нахия.

Гръцката статистика от 1905 г. го представя като турско с 350 жители.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Горно Папратско преди Балканската война има 45 помашки къщи и административно се числи към Нестрам кол.

След Балканските войни селото влиза в пределите на гръцката държава.

Статистиката от 1913 г. също включва двете села в едно с 442 жители, от които 245 мъже и 197 жени.

Двете села през 1918 г. са обявени за отделна община.

Според Милойевич през 1920 г. в селото има 50 мюсюлмански славянски къщи.

Преброяването от с. г. отчита, че в селото живеят 351 жители, от които 194 мъже и 157 жени.

От 1926 г. селото се нарича Ано Птерия.

Местното мюсюлманско население според Пелагис, което представлява 60 семейства с 450 човека е изселено и на тяхно място са заселени 50 бежански понтийски фамилии, на които през 1929 г. правителството отпуща 3903 дка обработваема земя.

Преброяването от 1928 г. отчита, че в селото живеят 181 жители, от които 84 мъже и 97 жени, всичките са бежанци дошли след 1922 г.

панорамна снимка на част от селото

В книгата си „И каменот е земjа” Петре Наковски описва по следният начин част от ново заселилите се на мястото на помаците: „ Жените на ново дошлите – маджирите – и в Горно Папратско и Гърлени, Ревани, Шак, та до Ошени, Света Неделя, Галишча, Добролишча, Четирок, а и в някой други, носеха шалвари, шарени прегачи (престилки), бяха забрадени с бели шамии, криейки се от погледа на чуждите мъже. Не знаеха и дума на гръцки. Говориха си на турски, арменски и други езици, на които само те знаеха как се казват и какъв е корена им. За държавата бяха гнусни, нечисти, омърлявени и диви туркофони. Садяха тютюн, царевица и тикви и нищо друго. За житните култури казваха, че не ги познават. Есенно време тръгваха с торби и дисаги и обикаляха ридищата и нивите и беряха диви круши (горници). От набраното правеха петмез, най-хубавият петмез, който се ядеше в Костурско.”

Преброяването от 1940 г. отчита, че населението на селото е 312 човека.

През Втората световна война в Г.Папратско е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.

Статистиката от 1945 г. отчита, че в селото живеят 511 жители, от които 91 са славяноговорящи.

изглед на къща от днешното село

На 19.5.1945 г. банда от 200 въоръжени маджири, събрана от селата Шак, Четирок (живеещи в североизточната част на селото) и Горно Папратско, се опитват да нападнат и оплячкосат югозападната част на с. Четирок (заселена със старото му население). Селяните въоръжени с дървета и камъни не им позволили да се приближат до техния квартал и ги прогонили.

По време на Гражданската война в Гърция селото не е организирано в редовете на НОФ, НОМС и АФЖ.

След гражданската война в Гърция 22 жители на селото емигрират към САЩ и Канада.

През 1951 г. селото наброява 275 жители.

Селото е разположено на 825 м надморска височина.

В спомени, документи, книги и интернет сайтове като жители на това село се споменават следните лица:

Азап /Арап/, Демур – безимотен мюсюлманин; споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Алексовски  - род, който се срещал в Г. Папратско и Шештеово според Тале Гоговчевски; но кога и как се е заселил в селото, не е ясно. /виж: kukuriku.com.mk/ Потекло на презиминьа од Егеjскиот дел на Македонииjа./

Гьоница / Куница/, Кольо - споменава се като жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Демерцидис – семейство, което днес населява селото. /виж:lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./

Димитре, Райко - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Димитри, Йорги - споменава се като жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Димитри, Кольо - споменава се като жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Димитри, Петко - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Димитри, Синадин - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Доброслав, Пройко - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Дуйко, Дончо - споменава се като жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./ # попълващият регистъра срещу името е отбелязал - хаймана

Илиадис – две семейства с такава фамилия, които живеят днес селото.  /виж:  lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Йорго, Димитри - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Йорго, Никола - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Йрданидис – четири семейства има днес с такава фамилия в селото. /виж: lithoksou.  net/kastoria_gh_e.html./

Карамандис - семейство, което днес населява селото. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e. html./

Кацарос - две семейства с такава фамилия, които живеят днес селото. /виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./  

Кирко, Вълкан - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Кирко, Петко - споменава се като жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Кирко, Софко - споменава се като жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Койко, Янко - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Косецидис - семейство, което днес населява селото. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e. html./

Котандис - две семейства с такава фамилия, които живеят днес селото. /виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Маракозидис - семейство, което днес населява селото. /виж: lithoksou.net/kastoria _gh_e.html./

Махмуд, Али – спахия-тимариот; споменава се като собственик на чифлик в землището на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Махмуд, Хасан - спахия-тимариот; споменава се като собственик на чифлик в землището на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Михо, Димитре - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Панайотис - семейство, което днес населява селото.  /виж: /lithoksou net/kastoria_gh_e. html./

Пападопулос - три семейства с такава фамилия, които живеят днес селото.  /виж:  lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Папуджия, Стойко - споменава се като жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен; обущар. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Парсалидис - две семейства с такава фамилия, които живеят днес селото.  /виж:  lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Пасалидис - семейство, което днес населява селото.  /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e. html./

Пейо, Йорго - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./ # попълващият данъчният регистър срещу името е отбелязал - хаймана

Пейо, Митан - споменава се като жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Пейо, Никола - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Петко, Ганко - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Петко, Димитри - споменава се като жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Петко, Мелко - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Пиперидис - четири семейства с такава фамилия, които живеят днес селото.  /виж:  lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Радко, Ставро - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Райко, Вълкан - споменава се като жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Райко, Драгина - споменава се като жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Райко, Петко - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Райко, Христ - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Сахинидис - три семейства с такава фамилия, които живеят днес селото.  /виж:  lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Сидиропулос - две семейства с такава фамилия, които живеят днес селото.  /виж:  lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./

Станко, Младен - споменава се като жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Тотикидис - семейство, което днес населява селото.  /виж: lithoksou.net/kastoria _gh_e.html./

Тулкаридис - три семейства с такава фамилия, които живеят днес селото. /виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Филкоцидис - семейство, което днес населява селото. /виж: lithoksou.net/kastoria _gh_e.html./

Христо, Мило - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Шерко, Калуджа - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

Шерко /Сирко/, Пейо - споменава се като глава на домакинство  и жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./

53.Янко, Кочи - споменава се като жител на м-та Г. Папратско в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 415./