19 август 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

19 август - Смърдеш - вторник

                                с. Смърдеш, черквата "Св. Георги" днес

Решихме: Мише Николов да заминат за Пополе и се завземат за уреждание въпроса за онещастените фамилии, да накажат инициаторите на предателските намерения от страна на Загоричени.

Бабчорци ни пишат во дневните рапорти, за убитите во стражението на „Кайнак” и Прекопана. Ето имената на падналите: Никола Иванов, Тодоров Иван, Георги Гюревски, Нуме Христов, Коста Алексов, Янаки Попилиов, Пандо Кондов, Митре Хр. Джуров и десетника Коле Консулов и един ранен Апостол Костовски.

Вечерта през планината заминахме за Косинец. Тук Лазо ни пострешна много блескаво. Селото е изгорено и представлява жалка картина! Останали само 14 къщи здрави... След като държахме по една насърчителна реч (аз, Поптрайков и Кляшев) се прибрахме во къщата на покойното Колето Шенчев. Косинци и лобаничени хванали три лобаницки турци, които идели да обират лобаницките скривалища. Ето имената на турците: Таир Исмаил - 55 годишен, Сашко Таиров - 19 годишен, Ислям Шайнов - 28 годишен, им позволихме на въстаниците да ги избият под селото Косинец и ги измушкаха.

 Из спомените на Иван Попов

След това настъпи едно малко затишие, докато мина празникът на султана, 19 август – възшествието му на престола. Видяхме осветлени – илуминирани чадъри.

Из Поверително писмо № 670

Костур

На 19 август в училището влезал гръцкия владика Германос, счупил училищните шкафове и потрета на Н. Бл. Българския Екзарх. Влезъл в параклиса гдето свалил иконите, а свитата му ограбила принадлежностите. След два месеца, войските изпразнили училището, но както от параклиса, така и от училището, останали само голи зидове.

с. Бобища

На четвъртия ден след изгарянето на селото (19 август), в Клисура пристигнал Костурския гръцки владика Каравангелнс. Тогава командантът събрал всички българи в църквата „Св. Никола", викал им, че всички били комити, че нищо не могли да направят и най-после им се заканил че всички ще бъдат изклани, ако не припознаят владиката. В църква[та] присъствувал и владиката с Вангела. За да се избавят от клане българите подписали представените им готови заявления и всички целунали ръка на владиката, който им раздал и по 1/2 ока хляб.

Ограбеният добитък и вещите се продавали в Клисура на много долни цени. На населението не се допускало да излиза от къщи и да купува вещите си или добитъка.