Костурски край 2 - Бесвина

Бесвина  / Бесфиня, Безвина /   дн. Σφήκα

 

С. Бесвина през 60-те години. Снимката е изпратена до семейството ми от роднини, живеещи в чужбина. Не е с добро качество, но цял живот седеше подредена на един шкаф, за да гледаме, откъде сме тръгнали. На нея все пак се виждат къщите.... иначе селото отдавна е изоставено.

Селото е разположено в областта Корешча, високо в южния склон на планината Корбец (Трикларио) на около 40 км западно от номовия център  Лерин (Флорина).  Селото граничи със следните села: на запад със  Дреново; на северозапад със с. Буковик; на северо изток с Търнаа, на изток с Желево, Ошчима и Търново и на югоизток с Руля.                                                                                                          

фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ

Преброяването от 2001 г. го отчита като бивше село от община (дем) Преспа, префектура Лерин (Флорина)                                                                                                                              

За пръв път селото се споменава в Османски данъчен регистър от 1530 г. под името Бесвиня от Костурската кааза. Според този документ селото се състои от 12 пълни християнски домакинства и от 10 непълни или ергени. Приходът към държавната хазна е 2562 акчета. Землището на селото е включено в спахийско-ленната система на Османската империя.

В поименния Османски данъчен регистър от 1568/9 г. селото е посочено под името Бресина или Пресина. През периода от предходният регистър на пръв поглед няма значими миграционни процеси, тъй като населението е нараснало на 21 пълни християнски домакинства и на 4 непълни или ергени. Но липсата на духовно лице или негов наследник, навежда на мисълта, за възможни миграционни процеси. Има платена такса за вино, която е твърде малка – 60 акчета, и не може да се твърди, че евентуално в селото е имало хан или станция за смяна на коне. Приходът към държавната хазна е 4300 акчета. Ефективността на пълно домакинство е над 213 акчета за 1530 г. и малко под 205 за 1568 г. Липсата на признати бащинии от страна на султана и данни за селото примерно от 1440 г. навежда на мисълта, че селото е създадено в края на ХV или в началото на ХVI в.

През ХІХ в. Бесфиня е чисто българското село, известно като убежище на хайдути и разбойници.                                                                                                                                          

последни следи от живота, който е кипял в селото

В "Етнография на вилаетите Адрианопол,Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. с. Безвиня е посочено като село в Костурска каза с 52 домакинства със 165 жители българи.                                                                                                                              

По време на Кресненско - Разложкото въстание от 1878-1879 г. четирима човека от селото вземат участие в него.                                                                                                      В Пловдивската статистика е записано като Бесвиня от Костурска кааза с 52 къщи и 165 жители – българи.

В статистиката на Схинас селото е посочено като Бесфина с 350 жители – християни и с църква в него. И той го посочва като село от Костурска кааза. Останалите източници , го посочват като село в Битолската кааза и от там нататък в нахия Преспа  Всъщност селото е по-близко в етнографски, битов и културен смисъл до селата от Горна Корешча и именно за това ще го представим в Костурски край.                                                                                                                                

Селото е отразено в картата на Генералния щаб  на Австро – Унгарската армия като Бесвиня.                                                                                                                               

В 1889 г. Стефан Веркович посочва, че в Бесвиния (Басна)  в 52 къщи живеят 70 български семейства,193 мъже и 180 жени .                                                                                                           Според Росковски с. Бевсвини (Преспанска нахия) се състои от 55 къщи, в които живеят 210 славяни-екзархисти.

В статистиката си от 1900 г. Васил Кънчов посочва с. Бесвиня, като част от нахия Долна Преспа населено с 390 българи християни.                                                                                          

В картата си Контоянис го посочва като Безвина, в което има училище                                                    

Селото участва в Илинденското въстание, за което и Драгумис отбелязва в своя дневник.

останките от черквата през 80-те г.на ХХ в.

Селото е било ограбено на 24 август 1903 г. и черквата била осквернена, според доклад на Андрей Тошев, търговски агент в Битоля.                                                                                       

На 11 март 1905 г. при блокада от страна на турската войска над селото е открита четата на Спиро Олчев, в резултат са откарани в Костур 8 човека, а в Битоля са заловени 3 човека от селото                                                                                                                                                

На 27 август 1905 г. от селото са заловени двама мъже, двама младежи и четири жени от андартската чета на Вардас. Били нападнати къщите на двама екзархийски свещеници от селото и бакалията на Толо Търновчанин. Тогава в средата на църквата били изгорени и всички църковни книги писани на български език. 

Селото е нападнато от андартите отново на 8 септември с. г. от четата на Павел Киров от Търново. В гръцките всекидневници от м. септември се споменава за това нападение, като за него се казва, че били убити осем селяни и опожарени, няколко къщи. Също така се споменава за жертви и от гръцка страна – двама убити и трима ранени. На 24 с. м. селото отново било посетено от андартската чета на Вардас, но той споменава, че в селото намерили „безполезен старец и  млада жена.” На 21 октомври селото за пореден път е нападнато и са убити трима селяни, като членове на ВМОРО  и опора на Екзархията в селото.                                                  

Последното сведение, което се съдържа в спомените на гръцките капедани е това за планирано нападение над селото през април 1906 г., но което не било осъществено тъй като в него имало турска войска и било решено да не се стига до кръвопролитие.                                                                                                                    

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев през 1905 г. в с. Безвини живеят 576 българи екзархисти и в местното екзархийско училище се учат 42 ученика, обучавани от един учител.                                                                                                                                 

В гръцката статистика от с. г. посочва, че в селото живеят 189 българи схизматици.      

Според Георги Константинов /Бистрицки/  в с. Бесвина преди Балканската война има 90 български къщи.                                                                                                                             

Селото след Балканските войни попада в пределите на Гърция.                                                     

В списъка от 1913 г. селото е представено в префектура Преспа населено с 431 жители, като съотношението между мъже и жени е 218/213.                                                                           

През 1918 г. селото е обявено за самостоятелна община.                                                      

Според Милойевич в с. Бесвиня има 70 славянски – християнски къщи.                                   

По време на преброяването от 1920 г. в него има 71 семейства с обща численост 348 човека, като съотношението между мъже и жени е 140/206.                                                              

Христана Георгиева с двете си деца
Фана и Васил 

Според Михаелидес осем семейства са емигрирали в България  и са ликвидирани имотните им отношения в селото.                                                                                                                           

По спомените на Н. Гушлев от Косинец, селото е посетено от четата на Илия Дигалов през 1921/22 г.

През 1926 г. селото е преименувано на Сфика.                                                   

Според преброяването от 1928 г. в с. Сфика живеят 322 човека, като съотношението между мъже и жени е 155/167. В селото са заселени двама бежанци дошли в страната след 1922 г.                                                                                                                                           

Статистиката от 1932 г. посочва, че в селото има 80 семейства, от които 50 са със славянско самосъзнание. Докато според Стефос Григорий през 1935 г. „никой не е наш"                       

През 1940 г. според преброяването  населението е намаляло на 294 жители, като съотношението мъже – жени е 130/164                                  

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 321 човека, от които 300 са с антигръцко самосъзнание. Макар че всички са славяноговорящи, останалите 21 човека се чувстват гърци.                                                                                                                        

В структурно отношение селото спада към Германския район, П. Митревски в докладна до ръководството на НОФ от 9.2.1946 г., посочва че в селото има организирани 14 члена на НОФ, 16 на НОМС и 13 на АФЖ.

Преди и по  време на Гражданската война в Гърция, селото е многократно блокирано от жандармерийски сили, като населението е подлагано на жесток побой. През лятото на 1946 г. дори било забранено на хората да излизат извън селото. При нарушаване на тази забрана, дори се е стреляло на месо, независимо от възрастта на нарушителите и причините за нейното неизпълнение.

През август 1946 г. 12 къщи били изгорени от правителствените части.  Това довежда до опит за миграция на част от жителите му към Югославия.     

Според информация на ДАГ от 1947 г. селото е нападнато от монархо – фашистки подразделения, макар и бедно е разграбено.                                                                                                                

По време на Гражданската война, повече от 100 негови жители, активно се включват в НОФ и въоръжените сили на ДАГ. 26 са жертвите, които то дава в периода 1946-1949 г.     Деца и жители от селото били настанени в Гаково и Крушевле, Войводина; Осиек,Хърватско; Дутовлье, Словения; Будапеща,Унгария.

По време на преброяването от 1951 г. е констатирано, че  селото е обезлюдено.

Надморската височина на която е било разположено е 1180 м.

 

на поклонение в родния край

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Ангелова, Славка - през юли 1946 г. е арестувана и малтретирана в селото, след което е отведена в затвора в с. Герман. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.119./

Ангелевски, Атанас – загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./                                                     

Аргирова, Митра Б. – отведена като дете бежанец  в Югославия; учила е в Осиек, Хърватско.  /виж:Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.113./

Аргировска, Стефана - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Атанас, Куно - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Атанас, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  # възможно е да са братя с Куно

Близнаковски, Ламбро - през юли 1946 г. е арестуван и малтретиран в селото, след което е отведен в затвора в Лерин. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.119./

Ванов, Васил - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Ванова, Стойна - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Васил, Велко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Васил, Стоян - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  # възможно е да са братя с Велко

Василев, Васил Божинов – син на Божин и Христана и брат на Фана; преселил се в България със семейството си през 1939 г. /виж: по спомени на В. Божинова./

Василева-Иванова, Фана Божинова – дъщеря на Божин и Христана и сестра на Васил; преселила се в България със семейството си през 1939 г. /виж: по спомени на В. Божинова./

Гергьо, Михан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Божин Георгиев

Георгиев, Божин Василев – роден през 1911 г.; по спомените на В. Божинова със семейството си е преселил в България около 1939 г.; починал през 2000 г. /виж: по спомени на В. Божинова./

Георгиев, Христо Василев – брат на Божин. /виж: по спомени

Христо Георгиев

на В. Божинова./

Христана Георгиева

Георгиева,  Христана Христова – родена през 1911 г.; съпруга на Божин; по спомените на В. Божинова през 1939 г. със семейството си в България; починала през 2002 г. /виж: по спомени на В. Божинова./

Гйеоргиевски, Коста - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Грозданов, Андон - през юли 1946 г. успял да емигрира в Югославия и да разкаже за бедственото положение на населението. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.119./

Гроздановски, Ване – дете; посочен от А. Грозданов, като прострелян от гръцката жандармерия през 1946 г. в близост до селото, когато пасял собственото стадо с овце. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.119./

Киро Грозданов

Гроздановски, Киро /Киряко Грозданов/– на 17 годишна възраст се включва в редовете на ЕЛАС; по време на Гражданската война в Гърция се включва като доброволец в ДАГ; славел се е със своята храброст и безстрашие; през 1948 г. участва в защитата на свободната територия на Грамос, воената част, която ръководи се сражава на хълма Копанче, в близост до Нестрам, където намира смъртта си. /виж: For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters; : pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./                                        

Гьорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Димев (Динев), Тасе (Толе) - убит от турците с щик при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с. 294; Илюстрация Илинден, 1943, бр. 141, с. 16./                                                                                          

Димитриев, Иван - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: bg.wikipedia. org/wiki/% D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD _%D0%9D%D0% B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./                                                                                                         

Димитри, Андрея - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Димитриев, Фоти - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: bg.wikipedia. org/wiki/%D0% A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0% B0%D0%BD_ %D0%9D%D0% B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./                                                                                                                 

Димитров (Димитропулу), Спиро – убит от полицаи по време на Гражданската война в Гърция. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html/                                  

Димо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Димов, Петко – ааза на селото; отведен от турската власт в Костур, по повод станалото сражение с четата на Спиро Олчев на 11.3.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96./                                                                                                            

Дукова, Доневица – посочена от А. Грозданов, като арестувана и отведена в затвор. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.119./

Дуковски, Петре - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Дуковска, Ставровица - през юли 1946 г. прави опит да емигрира в Югославия, по всяка вероятност със сина си Ламбро, но е заловена и отведена в затвора в Лерин. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.119./

Дуковски, Ламбро - роден през 1932 г.; посочен от А. Грозданов, като арестуван и отведен в затвор заедно с майка си. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.119./

Илия, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Илия, Мелко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  # възможно е да са братя с Димитри

Илия, Гергьо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  # възможно е да има родствени връзки с Михан Герго

Ильоски, Ристо – роден на 5 март 1943 г.; през 1948 г. е отведен като дете бежанец  в Будапеща; там завършва основно, средно и висше образование – история и руски език в Будапещенският университет; работи като учител в будапеща до 1970 г., когато се преселва в Скопие и започва работа като сътрудник в института за национална история; специалист е по антична и средновековна история; след 2003 г. отново се преселва в Будапеща. /виж: Македонска енциклопедија. Скопје, 2009, т. І, 605./                                                              

Йован, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Калкова, Ристана - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Калковски, Ристо /Христо Кайковски/ – роден е в бедно семейство, за това от ранна възраст започва да работи като зидар, за да подпомогне семейството си по прехраната му; по време на немската окупация става член на ГКП в родното си село; след споразумението във Варкиза е принуден да излезе в нелегалност, за това е сред първите бойци от 1946 г.; сражава се в защитата на свободната територия Вич; на два пъти е раняван през 1947 и лятото на 1949 г.; в периода 1948 – 1949 г. е служтил в народната милиция в Преспанско; загива в последните сражения за Грамос. /виж: For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters; pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm; Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.119./    # Андон Грозданов   го споменава като арестуван през юли 1946 г. и отведен в Леринския затвор.                                

Капов, Никола - по време на гражданската война домът му е бил разграбен от правителствените части. /виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html/                                             

Капов, Спиро /Спиро Каповски/- по време на гражданската война домът му е бил разграбен от правителствените части; загинал като боец на ДАГ. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html.; pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./                                         

Каров, Спиро – отведен в Брезница, където бил подложен на мъчения и в последствие починал. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с119./

Кераци, Фоти - по време на гражданската война домът му е бил разграбен от правителствените части. /виж: http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html/                                 

Кировски, Нико - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Киров /Киряков/, Павел – мухтар на селото; арестуван в Битоля след станалото сражение между четата на Спиро Олчев с турската войска на 11.3.1905 г. и за това, че в дворът му била намерена бомба;  убит /заклан/ от андартите на 21 октомври 1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96.; Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с.279; lithoksou.net/kastoria_gh_e.html/                                                                 

Колев, Мильо - бит от турците при потушаването на Илинденското въстание, в следствие на което починал. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с. 294;Илюстрация Илинден, 1943, бр. 141, с. 16./                                                                                                   

Колев, Наум – къщата му била ограбена от гръцките андарти, след сражението на 9 септември с четата на Н. Кършаков. /виж: ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./                                                        

Кочовска, Тодора – родена около 1930 г.; през 1946 г. от нанесен и побой от жандармерийските сили полудява. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.119./

Кръстевски, Ильо - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Куно, Матко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Лавдина, Хрисула Й. - отведена като дете бежанец  в Югославия; учила е в Осиек, Хърватско.  /виж:Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.114./

Лазаров, Христо - арестуван в Битоля два дни след станалото сражение в селото между четата на Спиро Олчев и турската войска. / виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96./                                                               

Лазов, Стефо - къщата му е подпалена от андартите след станалото сражение на 27август/9 септември. /виж: ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./                                                                     

Лефкарудов, Христо - член на ВМОРО; участник в селската милиция на организацията; убит от андартите на 21 октомври 1905 г. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html/                                                                                    

Михо, Хрис - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Мичовски, Атанас - през юли 1946 г. е арестуван и малтретиран в селото, след което е отведен в затвора в Лерин. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.119./

Мишов, Нико - по време на гражданската война домът му е бил разграбен от правителствените части. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html/                                  

Николов, Наум – арестуван в Битоля два дни след станалото сражение в селото между четата на Спиро Олчев и турската войска. / виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96./  

последната чета на Стефан Николов

Николов, Стефан (Стефо) с прякор Скендер - роден през 1855 г.; ятак на хайдушки дружини в Костурско; през 1878 г. става разбойник с чета съставена от гръцки паликари; през 1879 г. капитан Стефо Николов е сотник-войвода на т.н. „Четвърта чета“, която влиза в състава на „Доброволческата войска“ и има 78 доброволци, предимно от Кастурско и Леринско;. до 12 март 1879 г. четата му се намира в Кюстендилско, след което се прехвърля в Горноджумайско; през месец май заедно с други чети навлиза в Македония с цел да достигне Битолско и да вдигне местните българи на въстание; в Мориовско към четата се присъединяват и местни българи; през юли се сражава с турски войски в близост до Нередската планина, край с. Турье; предал се на властта по време на сражението на 29 юни 1880 г. над с. Вишени; през 1882 г. е обграден от турски потери, и се сражава край с. Бабчор;  бяга в Гърция, където е арестуван и осъден за убийство; от 1900 г. е освободен и се установява в София; през 1902 г. формира чета на ВМОК, с която заминава за Леринско да вдига въстание;  загива в сражение с турска войска в местността Узунов Аргач над с. Горничево, Леринско. /виж: Дойнов, Д. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879: принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва,С., 1979, с. 26; Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация..., с. ; Трайкова, В..Британски дипломатически документи по българския национален въпрос: 1878-1893, МНИ, 1993, с. 268; Кирил, патриарх български. Натанаил, митрополит охридски и пловдивски, 1820-1906,С., 1952, с. 459; Чолов, П. Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, С., 2003, с. 241; Енциклопедия Пирински край, т. 2, Благоевград, 1999, с. 51; Наум Христов Георгиев, Моята биография,с.18,19. dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf; bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84% D0%B0% D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2 _(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./                                            Николов, Янко – преселил се в България през 1916 г. със седемчленното си семейство, тъй като на няколко пъти къщата му е била опожарявана, а семейството му е било жестоко третирано от гръцката власт; заселил се във Варна. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с.279./

Николова, Митра Павлева – дъщеря на Павел Киров /Киряков/ ; съпруга на Я. Николов; през 1916 г. се преселва в България със семейството си. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците от Македония…, с.279./

Ничев, Никола - отведен от турската власт в Костур, по повод станалото сражение с четата на Спиро Олчев на 11.3.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96./                                                                                                                                                         

Ничева, Севда - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Ничов, Наум - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в четвърта чета под ръководството на Стефо Николов /виж: bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./                                                                                                                       Ничова, Гана - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Ничовски, Йован - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Новачков, Христо – поляк на селото; член на ВМОРО; участник в селската милиция на организацията; арестуван по повод станалото сражение на четата на Спиро Олчев; убит от андартите на 21 октомври 1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96.; lithoksou.net/kastoria_gh_e.html/                                                                                      

Павлов, Христо - епитроп; отведен от турската власт в Костур, по повод станалото сражение с четата на Спиро Олчев на 11.3.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96./                                                                                                                         

Пейо, Богой - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Пейо, Гърдин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Пейо, Драго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Пейо, Комнен - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Пейо, Куман - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Пейо, Стамад - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Пейо, Цветко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  # възможно е да са братя с Драго

Петко, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Петковска, Коца К. - отведена като дете бежанец  в Югославия; учила е в Осиек, Хърватско.  /виж:Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.115./

Петрев, Толе /Търновчанин/ - дюкяна му бил ограбен от гръцките андарти, след сражението на 27/август/9 септември 1905 г. с четата на Н. Кършаков. /виж: ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./                                                                                                                              

Пецани, Петро – по време на гражданската война домът му е бил разграбен от правителствените части. /виж: lithoksou.net/kastoria_gh_e.html/                                             

поп Димитър Кръстанов - екзархийски свещеник; отведен от турската власт в Костур, по повод станалото сражение с четата на Спиро Олчев на 11.3.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96./                                                                                            

поп Кръстю Атанасов – екзархийски свещеник; отведен от турската власт в Костур, по повод станалото сражение с четата на Спиро Олчев на 11.3.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96./                                                                                                       

поп Христо – екзархийски свещеник; обслужвал църковно екзархистите в с. Желево до 1907 г.; бил е обект на гръцката пропаганда да ликвизирване; спасен е от четата на Н. Кършаков; къщата му е подпалена, както и на брат му, от андартите след станалото сражение на 27 август/9 септември 1905 г. /виж: ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./                                                                 Поповски, Тоде Р. - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Поповски, Трайко Р. - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Поповски, Стоян - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Скендеров, Борис - през юли 1946 г. е арестуван и малтретиран в селото, след което е отведен в затвора в Лерин. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.119./

Скендери, Гьорги – брат на Яни; загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Скендери, Ристо - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Скендери, Яни – брат на Гьорги; загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Скендеров, Спиро - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Скендерова, Ристана – през юли 1946 г. прави опит да емигрира в Югославия, но е заловена и отведена в затвора в Лерин. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.119./

Скендеровски, Митре Л. - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Спиро

Спиро – братовчед на Божин Георгиев; преселил се в Канада. /виж: по спомени на В. Божинова./

Ставров (Ставрев) , Тасе (Тоде) – убит от турците с щик при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с. 294; Илюстрация Илинден, 1943, бр. 141, с. 16./                                                                                                      

Стамад, Величко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Станков, Стоян - убит от турците при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с. 294; Илюстрация Илинден, 1943, бр. 141, с. 16./     Стойо, Великан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  

Стойо, Михаил - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.151./  # възможно е да са братя с Великан

Толев, Стерио - дюкяна му бил ограбен от гръцките андарти, след сражението на 27 август/9 септември с четата на Н. Кършаков. /виж: ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./                                 

Трайков, Вангел - през юли 1946 г. е арестуван и отведен в затвора в Лерин. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.119./

Трендафилова (Триянтафилиси) – по време на Гражданската война в Гърция била изнасилена от двама полицаи и националиста Керимис Фотис. /виж: lithoksou.net/ kastoria_gh_e.html/                                                                                                                       

Филев, Коста - къщата му е подпалена от андартите след станалото сражение на 27 август/9 септември. /виж: ebooksread.com /authors-eng /draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./                                                                    

Фотевски, Ристо - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Чирев, И. – ааза на селото; отведен от турската власт в Костур, по повод станалото сражение с четата на Спиро Олчев на 11.3.1905 г. /виж: Райчевски, Ст. 1904 – 1906. Гоненията на българите..., с.96./       

Георги Чолаковски

Чолаковски, Георги – бил е овчар; сред първите доброволци е, които се записват в редовете на ДАГ през 1946 г.; сражава се при боевете за Грамос, където загива през 1948 г. /виж: For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters; pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./                                                                   

Чолаковски, Лазо - загинал по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/BESFINA.htm./

Чоламов, Васил - през юли 1946 г. е арестуван и отведен в затвора в Лерин. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.119./

108.Янков, Мильо – бил жив погребан от турците при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Македония и Тракия..., с. 294; Илюстрация Илинден, 1943, бр. 141, с. 16./

Забележка:  Част от снимките за селото, които са използвани в тази публикация бяха предоставени за общността от В. Божинова, за което изказваме своята благодарност. Честита Нова година, на всички приятели пожелаваме здраве и берекет!