Из дневника на
Васил Чекаларов:
26 август -
Лисец - в Ормана, назоваем „Моро” - вторник
изглед към с. Ошчима днес
Изпратихме куриери по разни направления, за да изучат и ни
доложат за нанесените пакости от страна на многото аскер. Установените аскери
срещу нас на Бесвинско ги гледаме. От Търново и от Ошчима, ни донесоха до 300
хляба, от проклетото Желево, където бехме казали да ни донесат 500 хляба, не ни
донесоха нито един! Къде 5 часа слезнахме во Кономлади и след като вечеряхме се
отправихме над селото на местността „Коришчето” дето и пренощувахме.
От изпратените през деня куриери, са научихме, че во
Въмбелската планина во една дупка били убити от аскерите следните лица: Гелето
Тодоров - 20 год.; Кирчо Марков - 21 год; (дето бяха от центровата чета, според
дадени сведения от войводата Кършаков); Киро Марков се предал жив на аскерите
но не са му простили и са го заклали; от селската чета следните лица: Яне Киров
- 18 год.; Яне Донов - 18 год.; Цветко Лабров - 23 год.; Доно Митров - 28 год.;
Кольо Пандов - 35 год.; Сотир Митрев - 19 год.; Яне Трицаров - 20 год. и Яне
Нанчов всички от селската чета, 10 въоръжени; невъоръжени в същата дупка
(пешчера) Нумо Гергов - 18 год.; Герго Донов - 27 год.; Кольо Митров - 32 год.;
Герго Нумов - 18 год., всички без оръжие пет души, според най-верни показания
убиванието за горните петнадесет души станало така: Се прикрили во една дупка
(пещера) в планината и я зазидали отпред, обаче, когато аскера минавал там се
осъмнил, во самата местност со аскерите имало некой шекерджия /сладкар/ от Псодери влах, и един аскерлия го
накарал псодерака да разгледа дупката. Псодерака макар да ги забелязал
отговорил, че нема нищо. За големо нещастие едно от момчетата, което стоело до
самата уста на дупката, като видяло че вече да се наближават до дупката и за
по-добре да се прикрие си дръпнало навътре пушката, която издрънкала и
аскерлията чул, веднага изпсувал влаха и го накарал да види що има в дупката.
Аскерите се натрупаха около и почнаха да палят снопи до дупката. Види се пушека
ги претисна и бяха принудени да се самоубият, но само едно момче на име Георги
Янев - 15 год. и това било во същата дупка, но излезнало живо от вън, аскерите
го раниха и това падна и му посекоха едното уше, но това претърпе и не се
подвижи, това момче остана само живо, казват на всички убити им посекоха ушите,
за тия нещастни жертви, особено ние со Кляшев има да скърбим, защото нарочно
изпратихме да викат Въмбелската чета да дойдат с нас. Както казват, дошли
въмблени на местото дето бехме, но не ни пристигнаха, затова останаха да се
прикрият у дупките, нас най-вече ни замръзна кръвта за войводата Кършаков,
понеже въмблени без нашето позволение и по погрешка отишли во Смърдеш, го взеха
да го носят при нас, аз като научих че идва, писах му скоро да се завърне во
Смърдеш и да не отива никъде без наше писмо, обаче аскерите беха надошли во
Смърдеш и не беше възможно завръщането на Кършаков, той остана во Въмбел! До
днес не знаехме дали живота негов, за живота на Кършаков и скърбехме за него, и
ни най-малко не вервахме да е останал жив. При изгарянето селата Въмбел (25
VIII) се убиха още: Ставро Мошенски - 108 год. (изгорел во некоя плевня) и
Стояница [...] 100 год.; а Ването Чърнио е убит во планината под „Руля”, още е
убита Наумица Лякова и момчето ѝ - 15 год. на име Митре. Селото
Въмбел е изгорено от башибузуците и ограбено съвсем, за другите безобразия те
станаха вече обикновени и няма що да пиша, същия ден аскерите заклаха в Руля
следните лица: Павловица Аличева непразна (трудна), Стоян Аличев и едно момче
ранено. Както разправят за Павловица е разпорана и гледали изваденото от
утробата малко. От Търново убити са: Трайко Попкостантинов и Вангел Миляов,
ранени: Ване Лазаров и Търпен Стойков. Моите домашни ги намерих, дойдоха в
Кономлади. Те пак са пострадали при изгарянето на Блаца, обаче тоя път се спасиха
по-лесно отколкото во смърдецкото изгаряне, успели да избягат и се присъединят
към вишенските фамилии, макар че бяха застигнати от аскерите, ни един от
офицерите не се отнасял така зверски, както некой други. На блацките и
черешничките жени собличали фанелите и гашчите им, там ставали много
безобразия. От Блаца, Черешница и Вишени има убити, но тук нема да ги пиша,
защото са писани во подробния списък /става дума за изпратеният доклад от страна
на Костурското Горско началство до консулствата в Битоля/ (от въмбелските убити в дупката от
селската чета било убито още Колето Дремов) от Бабчор и от там има доста убити
и страшни безобразия са извършени.
От центровата чета на Стериовски днес избегаха: Ильо
Поповски, Ването Гичов, Пандо Гичов, Насо Рачов, Липо Макрия, Герго Роково,
Петър Лекаров, от селската Смърдешка чета е последния, со неми заедно и
безобразния Апостол Чекаларов, Лазо Каранджов и Янето Попянчев.
къща от с. Ошчима
Из дневника на
Панайот Наумов Робев
26.с.м. В планината в буките престояхме до пладне, а после пладне
тръгнахме за здравото село Кономлади, направление към юг, отдясно оставихме с.
Статица, тоже здраво. Вечеряхме там печива и заминахме за в Кономладската
планина, намираща се на юг от селото, обрасла от букови дървета.
Из Поверително
писмо № 670
с. Дъмбени
Така се продължило до 26 август, когато от към Дреновенн
внезапно нахлули в селското училище безчиелсио множество войска. Селеннтс се
разбегалн на запад от селото, ала повечето от тях биле заобиколени от
войниците, които тоя ден убили:
1.Лексо Ангелков 65 год. с куршум
2.Христо Удунджи 85 "
" щик
3.Геле Цалйов 80 "
" куршум
4.Динко Миовски 58 "
" "
5.Динко Майдов 55 "
" щик
6.Кръсто Ризов 80 "
" "
7.Васил Чолка 65 "
" куршум
8.Мишо Москов 65 "
" "
9.Стоян Караджов 85 "
" камъни
10.Иван Шитерков 80 "
" "
11.Нолйо Шушнов 85 "
" щик
12.Иван Каракаш 80 "
" "
13.Георги Каракашов 8
" " "
14.Лазо Манчев 55 "
" куршум
15.Йоти Ангелчев 5 "
" щик
16.Колйо п. Стефанов 22
" " "
17.Пандовица
Близнакова 25 г. убита с куршум,
защото не искала да се завърне в селото.
18. Василя Ризова 18 г. с куршум
19. Колевица Мустанска 70 г. с
куршум
20. Цветковица Пашова
80 " " "
21. Василица Скивинка
65 " " "
Заобиколените от войници жени биле възвърнати от войските
край селото, съблечени и някои от тях изнасилени. След туй им отрезали косите за
сребърните пари по тях, събули им чорапите, а на някои даже взели всичките
дрехи от гърба, като ги оставили само по една риза. След това всички дрехи биле
натоварени на селски добитъци и заедно с останалия добитък откарали към Костур.
На другия ден пристигнали башибозушки чети от Четирог, Сливени и Св. Неделя и с
казми и дикели изкопали и отнесли и това, което селените успели да си скрият.
Разбегалото се население стигнало в Костур, гдето било откарано всичкото им
живо имане. Оплакали се на властта, ала пашата изискал да се явят всички мъже
пред него. Населението тоя ден пренощувало в с. Апоскеп. На другия ден пашата
изпратил селфидженския табур на постоянно местожителство около селото.
На заминаване от селото башибозукът подпалил и всички
снопи, останали неовършепи. Селото броело 242 къщи, от които останали здрави
само 2. Освен това биле изгорени двете селски училища и църквата Св. Никола.
Освен туй, войските и башибозука откарали 61 мулета, 104
магарета, 222 волове, 118 крави, 70 телета и 3200 овци, а 32 кошара пчели [били]
разтурени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар