понеделник, 25 ноември 2013 г.

Костурски край - Лъка



Лъка /Лянга, Лънга, Лънка, Лага/ дн. Λάγκα

Селото се намира на 25 км югозападно от Хрупишча, на 4  км югозападно от с. Вичишча, и на 1 км западно от с. Скумско. В северните окрайнини на Горуша планина.
При преброяването от 2001 г. селото е съставно в тогавашната община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).
За първи път селото се споменава през средата на ХV в. в Османските данъчни регистри с името Лънга, в което са споменати 27 глави на семейства и един неженен. Общият годишен приход, който носи селото за Османската хазна е 2366 акчета.
В края на ХV в. според  Османските архиви с. Лънка е вече с 54 семейства.
Според статистиката на Шинас в с. Лага живеят 50 християнски семейства и има две църкви в селото „Св. Николай” и „Св. Атанасий”..
В картата на генералния щаб на Австроунгарската армия, селото е посочено като Лянга.
В картата си Контоянис го посочва като гръцко с църква и училище.
В края на ХІХ в. Лъка е село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Лянга / Лъка / има 850 жители българи. По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Лъка има 800 българи екзархисти, но без училище независимо дали поддържано от Екзархията или от Патриаршията. Докато според архива на Вардас в селото живеят 485 гърци и има гръцко училище.
Според Тодор Симовски тези статистики са грешни и селото е населено от гърци качауни. Единствено буди недоумение, защо емигриралите в Америка и обявили се за македонци са записани с лични имена и фамилии, характерни за българоговорящата  общност? 
Селото е отбелязано като гръцко към 1912 г. и на етническата карта на Костурското братство от 1940 г.
Гръцката статистика от 1905 г. показва Лъка като село с 300 жители гърци.
Според Георги Константинов /Бистрицки: -  Лънга /Лъка/ преди Балканската война има 40 гръцки къщи, а според Георги Христов и една куцовлашка.
Като се има в предвид, че двама жители от селото по време на Османското владичество, са арестувани, за укривателство и подпомагане на андартското движение, може да се приеме, че селото е една от важните крепости в Костенарията, за действие срещу ВМОРО. Под ръководството на Г. Цонтос в края на 1904 г. се създава местен комитет, който трябва „ да се заеме с организацията на въоръжената борба и с ръководството на хората” в селото.
След Балканските войни Лъка попада в пределите на  Гърция.
През 1913 г. се посочва, че в селото живеят 473 жители, от които 228 мъже и 255 жени.
През 1918 г. заедно със с. Чука съставляват една община.
Преброяването от 1920 г. посочва, че в селото живеят 416 жители., от които 189 мъже и 149 жени, всичко 81 семейства.
След 1922 г. в селото не е заселен нито един бежанец и преброяването на населението от 1928 г. отчита 399 жители, от които 195 мъже и 204 жени.
Преброяването от 1940 г. отчита 561 жители, от които 273 мъже и 288 жени. Сградния фонд на селото е 137.
Селото не пострадва по време на Втората световна война и статистиката от 1945 г. отчита запазване броят на населението.
Но по всяка вероятност, част от жителите му го напущат по време Гражданската война ва Гърция, тъй като според преброяването от 1951 г. отчита, че в него живеят 361 жители.
Надморската височина, на която е разположено селото е 1224 м., според други сведения на 1040 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството,  като жители на това село се споменават следните лица:




Андрия - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Ахил - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Георгев, Богдан – роден през 1883 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Гюрко – двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Димитри - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в./ виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Димо – двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Димос - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в./ виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Добри – двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Драгия - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Евангелопулос, Пасхалис  участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; участник в селската милиция също така; подпомага действията на капита Й. Делиянис при нападенията над селата Осничани и Мангила.. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84- 85./
Евдокия – вдовица; споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Зису, Димитра – участничка в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; арестувана от турската власт през 1905 г. с обвинението, че подпомага гръцките бунтовници и изпълнявала ролята на координатор. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Златков, Георги – роден през 1886 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Кала – вдовица; споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Кицос, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация и в селската милиция. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Кициу, Зисис – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Кицос, Георгиос – по време на Македонската борба 1903 – 1913 г. участва като андартски боец. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Койо - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Коста - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Кузман - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в.  / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Лагурас, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Лельос, Христос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на СК; член и на въоръжената милиция в селото; взиемал участие в нападението над селата Езерец и Осничани под ръководството на Г. Цонтос; арестуван от турската власт през 1905 г. и е осъден на три години затвор, с обвинението, че дава подслон на гръцките андарти.. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Мануил - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Михал - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Никола – двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Нихо - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Панайоту, Христос  участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Папавасилиос – участник в гръцката въоръжена борба; член на СК. / виж: http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904/
Папагеоргиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85; http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./
Папатанасис, Андреас - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Папаянис – участник  в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85; . http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904/
поп Никола - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Премотис, Димитриос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; млен на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85; http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./
Самарас, Ставрос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Сидерис, Констандинос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85./
Сотириос, Констандинос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на СК. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.85; http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904/./
Стайко - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Стамат - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Танаса, Стоя – родена през 1884 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксу, декларира, че е македонка. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Черп - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Якринов, Милко – роден през 1883 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Яно – четирима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
Янос - споменава се като глава на домакинство  и жител на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.77-78./
44.Янулис, З.  – член на СК. /виж: http://www.gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904/


сряда, 20 ноември 2013 г.

Костурски край - Лучишча



Лучишча/Лютишча, Лучища/ дн. Κερασώνα


                                                изглед към  днешното село

Селото се намира на 25 км югозападно от Хрупишча. На около 2,5 км северно от него се намира с. Бухин, а на около 500 м с. Зиковишча (Жиковишча). В южните склонове на пл. Одре.
При преброяването от 2001 г. селото е съставно в тогавашната община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория). То е последното село граничещо с дем Горуша. В близост до селото Чърчишката река влива водите си в р. Беловод.
В края на ХІХ в.  Лучишча е село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Лучища има 90 жители българи.

Селото не попада в организационната територия на ВМОРО. По време на Илинденското въстание от 1903 г., не е споменато в дневници и спомени на участвалите в похода на Костурските чети под ръководството на Васил Чекаларов да са минали покрай него.
На етническата карта на Костурското братство от 1940 г. Лучишча е отбелязано като гръцко към 1912 г.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Лучишча преди Балканската война има 20 гръцки къщи. Относно характера на населението представлява интерес писаното от Георги Христов Марков, който дословно пише следното: „... спадащите административно към Лепчищката (Анаселищката) околия български села, а именно: Песяк, Бела Църква, Шкрапар, Нестиме, Предмери, Бойни, Либишово, Жиковища и Лучища.” Макар че го слага при чисто българските села от Костенарията,  той не прави поправка, относно етническият състав на населението, която е дадена от  Георги Константинов /Бистрицки/.
След Балканската война селото попада в Гърция.
Населението през 1913 г., което живее в селото са 126 човека, през 1920 г. то спада на 100 жители.
През 1927 г. селото е преименувано на Керасона
Селото не се споменава сред пострадалите по време на Втората световна война и Гражданската война. Няма за момента сведения за участници в редовете на ЕЛАС или ДАГ.

В спомените и документите като жители на това село се споменават следните лица:

1. Мино, Пасхалис (Минов, Паскал) – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.81./
2. Папастериос (поп Стерьо)- участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.81./