Осничани/Сничани/ дн. Καστανόφυτον
 |
|
Изглед към селото от
Марчишча
|
Селото се намира югозападно на 30 км от Костур, на 20 км Хрупишча на 2 км от Мангила (Могила) и на 600 м, по преки пътеки в пл. Одре, западно от Марчишча.
При преброяването през 2001 г. селото е представено като
съставно в община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур
(Кастория).
Според статистиката на Схинас от 1886 г. в селото живеят 300
християни.
В края на ХІХ в. Осничани е чисто българско село. Според
статистиката на В. Кънчов от 1900 г. то има 840 жители българи.
В картата на Контоянис селото е посочено като вярно на
Гръцката Патриаршия и в него има училище.
През лятото на 1902 г. в селото се създава комитет на ВМОРО.
Макар че според Дневника на В.
Чекаларов, не малко роля за създаването му, изиграва Георги Христов, но в книгата
си „Хрупищко”, той не отделя никакви страници за него.
 |
| Добавете надпис |
В началото на ХХ в. цялото население на Осничани е под
върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в
началото на 1904 г. минава под върховенството на Българската екзархия. По данни
на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в
Осничани има 960 българи екзархисти. Не отбелязва да има училище в селото, но
това е защото е отказано на учителите от турската власт да се даде разрешение
за отварянето му през учебната 1904/1905 г.
Гръцката статистика от с.г. показва Осницани като село с 540 жители гърци.
Селото е опора на българщината в Костенарията и многократно
е нападано от гръцки андартски чети. През февруари 1905 г. андартска чета убива
осничанския поп и братята Христо и Иван Димитрови. На 25 август/7 септември с.
г. селото е нападнато от 250 души андарти. Селската милиция, която има само 8
пушки, оказва двучасова съпротива, след което се оттегля, като оставя няколко
убити, сред които свещеник Тома Зисов. Андартите запалват изгарят до основи 17
къщи с хамбарите, и се оттеглят едва след като на помощ на осничанци се притичва
селската милиция от съседните села Мангила, Марчишча, Долени и Жужелци.
На 7/20
май 1906 г. (решението, за това
нападение е взето на 4/17 май в Битоля) голяма андартска чета напада Осничани
от Жиковишкия манастир. Според плана на андартите, отрядът им бил разделен на 6
отделения, три от тях се разполагат в
близост до Езерец, за да попречат, както на турски военни части, така и на
селската милиция, да оказва помощ на нападнато село, четвъртата, се разполага в
близост до Могила, за да противодейства на селската милиция на ВМОРО.
 |
|
Л. Петропулакис
|
Последните
две отделения, ръководени от Л. Петропулакис и А. Влахакис, извършват
нападението над Осничани. В селото присъстват двама членове на районната чета
на ВМОРО - Нумо Кировски и Колю Бараков,
които ръководят отбраната на селската милиция. В няколкочасовото сражение са
убити командирите на андартската чета поручик Андонис Влахакис /капитан
Лицас/ и подпоручик Леонидас Петропулакис.Според спомените на Костурският
митрополит Г. Каравангелис смъртта на капитан Лицас настъпила при опита му да
постави бомба в къщата, в която се отбранявали четниците. След пристигането на
войска от Жужелци, Хрупишча и Костур андартите се оттеглят. Според Христо
Силянов гърците дават 28 убити и 5 пленници, а. според гръцки сведения
андартските загуби са от 15 до 18 убити и 11 ранени.
.jpg) |
|
А. Влахакис
|
Загиналите били опяти и
погребани в с. Видолишча в присъствието на митрополита. На 20 юни андартите си
отмъщават за поражението, като хващат и убиват извън селото петима осничанци.
Сведенията, които се намират в архива на Вардас, са че в
началото на гръцката македонска борба, селото е било схизматическо (
екзархийско ). До идването на Хуриета, то станало смесено и към 1908 г. в него
имало 27 гръкомански фамилии ( 139 човека) и 14 български фамилии ( 79 човека).
В селото има гръцко училище, с назначен учител.
Според архимандрит Иларион през 1909 г. в селото има 45
екзархийски и 5 гръкомански къщи, но именно последните държат ключовете за
черквите и училището.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Осничани преди
Балканската война има 60 български къщи, а според Георги Христов и една
куцовлашка.
По време на Балканската война 14 човека от селото се
записват като доброволци в МООпълчение.
След Балканските войни Осничани влиза в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото има 354 жители, от които
189 мъже и 165 жени.
През 1918 г. селото е обявено като център на община заедно
със селата Марчишча и Мангила.
Според преброяването от 1920 г. населението е намаляло на
253 жители.
Михаелидес отчита, че 40 имота на фамилии емигрирали в
България са ликвидирани в селото.
От 1914 до 1919 г. - 43 жители на Осничани, а след 1919
г. още 42 емигрират в България по
официален път. През 1927 г. селото е прекръстено на Кастанофито.
Според преброяването от 1928 г. в с. Кастанофито живеят 249
души, от които 98 мъже и 151 жени. В селото не е бил настаняван бежанец дошъл в
страната след 1922 г.
Статистиката от 1932 г. отчита, че всичките 45 семейства са
със запазено българско съзнание и са противници на опита за тяхното погърчване.
Според преброяването от 1940 г. населението е нараснало на
349 жители, от които 160 мъже и 189 жени. Сградният фонд на селото е 50 сгради.
 |
| Снимка на Осничани през 1947 г |
Според статистиката от 1945 г. в село Горно и Долно
Кастанофито живеят 482 жители, от които 241 са славяноговорящи.
Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото са останали
само 106 жители.
Надморската височина, на която е разположено селото е 971 м.
В спомени, документи,
книги и в интернет престранството като жители на това село са посочени следните
лица:
Атанасов, Васил –
роден през 1876 г.; млекар; по време на Балканските войни се записва като
доброволец в 3 рота 11 Серска дружина при МОО ; 20/21.Х. – 12.ХІ.1912 г. /виж:
Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.60./
Атанасов, Фоти - къщата
му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и
сръбската...,с.141./
Василев, Никола – роден
през 1885 г.; с основно образование; воденичар; по време на Балканските войни
се записва като доброволец в 3 рота 10 Прилепска дружина при МОО ; 16.Х.1912 –
11.ІІ.1913 г.; починал от холера. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.113./
Василев, Стерйо - къщата
му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г.;
заедно с нея и 2 вола, 25 овце и 1500 кг зърно. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.142./
Василев - Чука, Янко
– четник в четата на Андрей Казепов; ранен в станалото сражение на
15.5.1904 г. в местн. Сенокос, в което загива войводата. /виж: Ил.Илинден,1936, бр.71,с.13./
Влахов, Стерио –
влах по народност; член на ВМОРО; поляк; бит от турците, които минали през
селото и след това е отведен./виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 242-244./
Георги, Михаил – селски
ааза; потвърдил загубите на селото при нападението на андартите на 20.V.1907 г.
/виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката
и сръбската...,с.142./
Георгиев, Атанас – роден
през 1890 г.; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1 рота
7 Кумановска дружина при МОО ; 14.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г; ранен на 6.VІІ.1913
г. /виж: Архивни справочници.т.9 . Македоно...,с.148./
Гичев, Георги – през1902
г. довежда четата на В.Чекаларов в родното си село и поставя началото на
революционното движение в Костенарията; дъргогодишен председател на районния
революционен комитет в Костенарията. /виж:
Николов,Борис Й.Вътрешна...,с.34./ # имайки в предвид Дневника на В. Чекаларов
това би трябвало или да е Георги Попхристов, Георги Попзисов или Георги Пашов. Само
последния е избран за член на първия СК. В Дневника си В.Чекаларов, изрично
посочва, че до селото е изпратен Георги от Езерец, който довежда Тодор и Кочо,
които служат за отвеждането на четата.
Главинов, Никола Д. –
роден през 1877 г.; член на ВМОРО; взел участие в Илинденското въстание в
четата на Хр. Чернопеев; през 1904 г. е в четата на Анд. Казепов. /виж: Ил.Илинден, 1934, кн.5 – 6, с. 11./
Дачов, Йота – селски
аза; къщата и обора му изгоря ли при нападение над селото от гръцките андарти
на 20.V.1907 г.; също така в пожара загинали 5 вола и 2 крави /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и
сръбската...,с.142./
Димитров, Андон – селски
аза; къщата му изгоряла при
нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.141./
Димитров, Атанас – аза
на селото; къщата му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на
20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст.
Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.141./
Димитров, Георги - къщата
му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и
сръбската...,с.141./
Димитров, Иван – убит
при нападението на андартите над селото през м. февруари 1905 г., заедно с брат си. /виж: Силянов, Хр. Освободителните...,т.ІІ, с. 577./
Димитров, Ташо – арестуван
в Лепчишча на 26.3.1905 г., заедно с Илия Георгиев от Жужелци, по подозрение,
че е участвал в опожаряването на Зиковишкия гръцки манастир. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906 Гоненията на
българите в Македония и Одринско..., с. 74,104./
Димитров, Христо - убит
при нападението на андартите над селото през м. февруари 1905 г., заедно с брат си. /виж: Силянов, Хр. Освободителните...,т.ІІ, с. 577./
Динов, Атанас - къщата
му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и
сръбската...,с.141./
Жеглинов, Димитър - покръстен за член на ВМОРО на 6 юли 1902 г.;
убит като предател. /виж: Чекаларов, В.
Дневник...,с.98; Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.578./
Жеглин, Динето – убит.
/виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас
Лозанчев..., с. 645./ # възможно е да се отнася за
Димитър
Жеков, Тома – роден
през 1874 г; с основно образование; воденичар; по време на Балканските войни се
записва като доброволец във 2 рота 10 Прилепска дружина при МОО ; 20.Х.1912 –
неизвестно. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.259./
Живков, Пандо – член
на ВМОРО и на СК. /виж: Чекаларов, В.
Дневник...,с.99./
Зиас, Антониос –
участник в гръцката въоръжена пропаганда
на местната организация; куриер поддържащ линията Хрупишча - Осничани. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./
Зиков, Фоти - къщата
му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и
сръбската...,с.141./
Кардзос, Василиос
– участник в гръцката въоръжена
пропаганда в на местната организация.
/виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./
Киров, Никола – роден
през 1868 г; фурнаджия; по време на Балканските войни се записва като
доброволец в нестроевата рота от 10
Прилепска дружина при МОО ; 6.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни
справочници.т.9.Македоно...,с.347./
 |
| Тана Кировска |
Кировска, Тана – родена
е през 1862 г.; включва се в редовете на ВМОРО; взема участие в Илинденското
въстание; взема участие в защитата на селото при нападението на 7 май 1906 г.;
емигрира в България и се установява да живее в Пазарджик, където умира през
1932 г. /виж: сп. Македонски преглед,
бр.3,1995 г. – Църношанов, К. Ролята на българката в македонското освободително
движение./
Кировски, Никола
– роден 1875 г.; четник от Костурско – Преспанската чета на П.Христов –
Германчето, влязла в Македония на 15.ХІ.1905 г./виж: Четите..., с.63./
Константинов, Тодор -
къщата му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на
20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст.
Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.141./
Коста – член на
ВМОРО; овчар; присъствал на разпита на Шемо Асанов. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.243./
Костадинов, Васил - при
нападение на селото от андартите на 7.V.1906 г. изгоряла къщата и плевнята. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и
сръбската...,с.102./
Костадинов, Паскал - при
нападение на селото от андартите на 7.V.1906 г. е изгоряла къщата му. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и
сръбската...,с.102./
Костов, Григор – селски
кмет; потвърдил загубите на селото при нападението на андартите на 20.V.1907 г.
/виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката
и сръбската...,с.142./
Костов, Наум – разказал
спомен за Тана Кировска по повод участието и при отбиването на андартското
нападение от 7 май 1906 г./виж:
Ил.Илинден, бр.8,1937,с.11./
Кочо – един от хората,
които били натоварени, да осигурят квартири за четата, при първото и влизане в
селото през лятото на 1902 г. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с.98./
Мишайков, Атанас – член
на ВМОРО; заможен селянин; коджабашия; ненавиждан от своите съселяни. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.99./
Мишайков, Евтим
Атанасов – роден през 1877 г; воденичар; по време на Балканските войни се
записва като доброволец в 4 рота от 7 Кумановска дружина при МОО ; 14.Х.1912 –
неизвестно. /виж: Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.466./
Мишайков, Йордан Наков – роден през 1887 г; по време на
Балканските войни се записва като доброволец в 1 и 2 рота от 6 Охридска дружина при МОО и в
Сборната партизанска рота; 1.Х.1912 – 5.VІІ.1913 г; убит при с.Айтос; награден
с орден „За храброст”- ІV степен. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно..., с.466;
Ивонов, В. Отрязаната глава..., с.94,95./
Ненов, Атанас - къщата
му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и
сръбската...,с.141./
Николов, Апостол – роден
през 1895 г; работник; по време на Балканските войни се записва като доброволец
в 3 рота от11 Серска дружина при МОО ; 21.Х.1912 – 12.ХІ1912 г. /виж:
Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.496./
Ничев, Тома Д. – роден
през 1874 г; с основно образование; млекар; по време на Балканските войни се
записва като доброволец във 2 рота от 10 Прилепска дружина при МОО ; 16.Х.1912 – неизвестно. /виж:
Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.518./
Папазисис, Йоанис
- участник в гръцката въоръжена
пропаганда на местната организация като член на селската милиция; вземал
е участие както при нападения над села, така и при охрана на родното си село. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.78./
Паскалев, Атанас - при
нападение на селото от андартите на 7.V.1906 г. му изгоряла плевнята.
/виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.102./
Пашов, Георги –член
на ВМОРО и на СК. /виж: Чекаларов, В.
Дневник...,с.99./
Петров, Ангел – роден
през 1885 г; с основно образование; хлебар; по време на Балканските войни се
записва като доброволец във 2 рота от 10
Прилепска дружина при МОО ; 16.Х.1912 – 5.V.1913 г. /виж: Архивни
справочници.т.9. Македоно...,с.554./
поп Тома /Симо,Шомо/ Зисов
/Попзисов/ – загинал при отбраната на селото от андартите на 25.VІІІ/7.ІХ.1905
г.; след смъртта му андартите се гаврили с трупът му, като му отразли ръцете и
носът му, разкъсали езикът му и накрая изболи очите му. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.100.;
Силянов, Хр. Освободителните...,т.ІІ, с. 587; Даскалов, Г. Българите в Егейска
Македония..., с.64; http://www.ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-24-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./
# възприехме, че вярното му
име е поп Тома, ако сме сгрешили пред наследниците му, молим за извинение.
Попзисов, Георги - покръстен за член на ВМОРО на 6 юли
1902 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.98./
Попзисов, Яни – през
1905 г. е войвода на селската чета в родното си село. /виж:сп.Ил.Илинден,1940, кн.5,с.9; Борбите в Македония и...,с.625./
Попкостадинов, Никола
– роден през 1892 г; с основно образование; воденичар; по време на Балканските
войни се записва като доброволец във 2 рота от 10 Прилепска дружина при МОО ; 20.Х.1912 – неизвестно. /виж:
Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.578./
Попхристов, Георги – един
от първите покръстени в селото през 1902 г.
/виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.98./
Попхристов
Тольо/Апостол/ Георгиев – един от първите покръстени в селото. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.98./
Сапунджиев/Сапунов/,
Апостол – член на ВМОРО от 7 юли 1902 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.99./
Сапунджиев/Сапунаров/,
д-р Васил Апостолов – роден на 18.8 1880 г.; завършва медицина в Атина през
1905 г.; полага коловикум в Цариград за правоспособност в пределите на
Османската империя; член на ВМОРО от 7 юли 1902 г.; лекар е в Лерин и
същевременно е член на околийския комитет
на ВМОРО през 1904 – 1906 г.; интерниран за революционна дейност в
родното си село; през 1907 г.е подгонен от турските власти и бяга в
кн.България; на 8.10.1907 г. е назначен за лекар в Пирдоп;на сл. г. се премества в Дупница; умира 17.І.1939 г.
в Дупница, като преди смъртта си завещава от името на родителите си на
Дупнишкото читалище 100 хиляди лв. /виж:в.Вечерна
поща,1907,бр.2208,с.4; в.Зора, 1939,бр.5876; в.Светлина,1939,бр.4; Чекаларов,
В. Дневник...,с.99; Галчев, Ил. Здравно – социална дейност..., с.120 ./
Сапунджиев/Сапунов/,
Зисо /Зиси/ Апостолов – гръцки учител в селото; член на ВМОРО от 7 юли 1902
г.; избран за секретар на СК; през 1904 г. му е отказано, да му бъде издадено
разрешително за откриване на българско училище в родното му село. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.99; Райчевски,
Ст. 1904-1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско..., с. 36../
Ставрев, Васил - при
нападение на селото от андартите на 7.V.1906 г. изгоряла му къщата и плевнята. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.102./
Ставров, Търпо -
къщата му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г.
/виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката
и сръбската...,с.141./
Ставропулос, Илия -
роден е през 1911 г.; взема участие в гръко-италианската
война през 1940-1941 г.; участва като помагач на ЕЛАС; по време на Гражданската
война в Гърция се включва в 14 –та бригада
на ДАГ; взема участие в много сражения; на 17.7.1948 г. загива в боевете за
Грамос. /виж: pollitecon.com/html/freedom_fighters/ Stavropulos_Ilija.htm./
Стерйов, Тодор - къщата
му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и
сръбската...,с.141./
Стериовски, Никола – член
на ВМОРО; касир на СК. /виж: Чекаларов,
В. Дневник...,с.99./
Ташов, Георги – при
нападение на селото от андартите на 7.V.1906 г. изгоряли двете му къщи и
плевнята. /виж: Георгиев, В. Ст.
Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.102./
Тодор - един от
хората, които били натоварени, да осигурят квартири за четата, при първото и
влизане в селото през лятото на 1902 г. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с.98./ # не можем със сигурност да
кажем дали това е Тодор Чеката,Тодор Чуков или друго някое лице.
Търпов, Наум –
роден 1880 г.; четник от Костурско – Преспанската чета на П.Христов –
Германчето./виж:Четите...,с.63./
Христов /Христев/ ,
Атанас – роден през 1877 г; с начално образование; хлебар; по време на
Балканските войни се записва като доброволец в 3 рота от 10 Прилепска дружина при МОО ; 16.Х.1912 – 11.VІІІ.1913
г.; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни
справочници.т.9.Македоно...,с.757./
Христов, Иван – четник
на Костандо Живков; пада убит в сражение с турската войска над с. Либешово. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас
Лозанчев..., с. 678./
Христов, Михал – роден
през 1889 г; със завършен ІІ клас; надничар; по време на Балканските войни се
записва като доброволец в 4 рота от 10 Прилепска дружина при МОО ; 16.Х.1912 –
неизвестно;ранен на 17.VІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.758./
Христов, Ставро – къщата
му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.141./
Циглина, Димитриус – гръкоман;
мухтар на селото; според доклада на митрополит Г. Каравангелис е убит в селото
от преоблечени в жандармерийски униформи комити. /виж: Official
documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.31,
122,123./
Чуков – емигрирал
в Аржентина; установил се в Буенос Айрес; подържал кореспонденция с В.
Чекаларов./виж: Чекаларов, В.
Дневник...,с.301./
Чуков, Атанас Д. – роден
през 1885 г; студент по химия; по време на Балканските войни се записва като
доброволец в щаба на 4 Битолска дружина при МОО ; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г;
награден с „Кръст за храброст” – ІV степен.
/виж: Архивни
справочници.т.9.Македоно...,с.?./
Чуков/Чеката/,
Тодор - член на ВМОРО; първи председател на СК; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.98,99./
# приемаме, че се отнася за едно и също лице, но е възможно да са две
различни лица.
Шаренков, Димитър
Недялков – баща на Димитър Арнаудов, преселил се в България, според
спомените на негова правнучка. /виж: http://lubovipoezia.blogspot.com/2010/01/244-8.html./
Янев, Никола - къщата
му изгоряла при нападение над селото от гръцките андарти на 20.V.1907 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и
сръбската...,с.141./
70.Янев, Ставро - при
нападение на селото от андартите на 7.V.1906 г. му изгоряла плевнята.
/виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.102./
