Костурски край - Хрупишча

Хрупишча/Хрупище, Хрупицас,Хропища, Рупишча, Рупище, Ропища/ дн. Άργος Ορεστικόν

                     

фрагмент от картата изготвена от Австро-Унгарският ГЩ

Градът е разположен в Костурската котловина на р. Бистрица на 12 км южно от  Костур по главния път за Ляпчища (дн. Неаполи).                                                                                                      

При преброяването от 2001 г. е посочено като център на едноименна община (дем) в префектура Костур (Кастория).

Още в древността в близост до днешния град е съществувал град Орест, който според Тукидит през 429 г. пр. Хр. е полис, управляван от цар. Предполага се, че територията на полиса е обхващал територията на дн. префектура Костур. В средата на IV в. пр. Хр. територията му е включена в пределите на Македонското царство от Филип II. Около 200 –тата г. пр. Хр. земите на полиса са включени в пределите на Римската империя. Въпреки всички тези превратности, територията която е била включена в полиса Орест, запазва своята идентичност. Около 300-тата годишнина сл. Хр.  в местността „Арменоро” (намираща се по пътя между Хрупишча-Маняк, на около километър от Орест) е построен гр. Диоклиатианопол, който става естествен продължител на Орест.  Общата дължина на крепостните стени на градът се изчисляват на над 2700 м. Южните стени на крепостта са опирали на „Скалките”. На всеки 70 м по протежение на крепостната стена се издигали крепостни кули, в квадратна форма. Но се срещат и две петоъгълни, разположени в югоизточния и югозапдния ъгъл на крепостната стена. Крепостта е разполагала с два входа.

Кои са причините, да прекъсне животът в първото поселище, за момента не е открит отговор?

В градския музей съществуват експонати, които са датирани от около 1100-тната  г.пр. Хр., които представляват впечатляваща колекция от бижута, ритуални предмети, модели на въоръжение и керамика, за това може със сигурност да се приеме, че полисът Орест се е създал поне около VII в. пр.Хр.. От надпис открит от каменна плоча от Добролишча (от района на древната Ватинас), която е датирана от 192 г. сл. Хр. и дава информация за обвързаността и с полиса Орест. Плоча с надпис открита навремето от Щерьо Миновски, която принася в своя дом, от „гдето турци я  задигнаха за джамията” (Джума джамия), както свидетелства Г. Хр. Марков, се оказва, че е част от пиедистал, където се съобщава за решението на Булето на Орест да издигне статуя (да се направи посвещение) на римския император Клавдий.

През годините са правени множество археологически проучвания и разкопки в двата посочени района. Първите са от 1938 г. в т.нар  „къща Агрос Карагеоргиу”, състояща се от 5 помещения и вътрешен двор. Откритите монети при разкопките са от периодът между IV-VIII в. сл. Хр.

Последните (известни) са от 1991 г. разкрити са част от крепостните стени, къщи, базилики, гробници, и отделни погребения. За момента все още не са открити некрополите на Орест и Диоклиатианопол .

спомен от старите къщи в Хрупишча

Първите сведения от периода на Османското владичество за Хрупишката кааза (записано е като вилает под името Ащинили и село Яновени) е от 4.12.1491 г. за събрано джизие от християнското население. Всички пълни християнски домакинства в каазата са 8558, а вдовиците са 1071. Приходът, който внася в държавната хазна е 411122 акчета. От този документ, не можем да твърдим със сигурност, кой е административния център. Но съществуването на голям брой вдовици, навежда на мисълта за възможното включване на мъжкото население в османската армия, с помощни функции.

Според таблиците на А. Стояновски, Хрупишча през периода 1520-1566 г. има 41 християнски домакинства и 33 мюсюлмански.

Според Османския данъчен регистър от 1530 г. Хрупишча (Хурпиште) е обявена за град -„касабадир” на каазата Ащин (и според мен именно от тогава може да се приеме, че става въпрос за израстването му в административен център), в която попадат 212 населени места и мезри. Населението на каазата се състои от 156 пълни мюсюлмански домакинства и 15 мюсюлмани – ергени. Християнското население се състои от 6232 пълни домакинства, 2866 неженени мъже (или непълни домакинства) и 326 вдовици. Приходът, който носи каазата на държавната хазна е 680795 акчета. Според този документ, тогава в самото Хрупиште има 17 пълни мюслмански домакинства и 2-ма ергени, а християнските пълни домакинства са 57,  10 са неженените мъже (или непълните домакинства) , и 2 вдовици. Приходът, който носи на държавната хазна е 18569 акчета. Землището на градът е включен в хаса на султана, но също така е посочено, че има и земи включени в зиамети или тимари на спахии.

спомен от старите къщи

В Османският поименен данъчен регистър от 1568/1569 г.  . Населените места и мезри, които административно попадат в Хрупишката (изчезва наименованието Ащинили, Ащин) нахия (кааза) са 219. Три от новите населени места се получават чрез отделянето от съществуващи населени места. Пълните мюсюлмански домакинства са 392, 70 са ергените. Пълните християнски домакинства са 5097, а неженените мъже (или непълни домакинства) са 3067. Приходът, който влиза в държавната хазна от каазата е 967952 акчета.

В данните от същия регистър за самият град, става ясно, че землището му е включено в хаса на  везирът Хъзър паша. За по-малко от 40 години  мюсюлманското население в градът значително нараства. Но, никое от 110-те мюсюлмански семейства, не е обложено с данък. Новоприелите исляма  са 27 домакинства (по всяка вероятност може би от бившето му християнско население).

По всяка вероятност, огромна част от мюсюлманското население е наскоро заселило се и за това са освободени от данък за пълно домакинство и за ергените. Такова явление по същото време се забелязва с еврейската махала в гр. Костур.

С данъци са обложени само 40-те християнски семейства и 14-те неженени мъже. Общо събраните пари от данъци, такси и налози е 15378 акчета, а в държавната хазна постъпват 10478 акчета,

По това време градът все още не е разделен на махали. Но, тогава се полагат основите на мюсюлманските махали – Ислам малеси, Тузли малеси, Сулюсчешбе малеси (но като се има в предвид, че в градът е имало 4 джамии, трябва да има още една мюсюлманска махала) и християнските Вароша и Пазара. Те са били разделени от чарши сокак, който е бил част от пътя идващ от Костур и водещ към Ляпчища (Анаселич).

Още в този далечен XVI в. наскоро създаденият град се превръща във важен пазарски център, защото от пазарна такса в държавната хазна постъпват 4200 акчета годишно. Но, по това време Хрупишча не е единственият пазарен център в каазата. Като по малки пазарски центрове се оформят селата Царища (записано като Царина, дн. Аг. Теодорос, дем Сятища) и Резни (записано като Голямо Резни, дн. с. Антуса, дем Сятища). Хрупишча запазва ролята си на пазарски център до края на Османското владичество, докато другите два центъра губят през вековете своето значение. Но, че градът е създаден като населено място, след попадането на Костурско (като цяло), в пределите на Османската империя, говори липсата на сведения за призната бащиния от страна на султана.

За развитието на градът през ХVІІ в. сведения за момента липсват. В Турски извори за българската история, има сведения за каазата (написано е вилает) Хорпище, какъвто е документа от 1617 г. за събраното джизие от християнското население, което трябвало да бъде 2688 пълни домакинства, но се отчита че са починали 170 и е събрано от 2498 в размер на 699440 акчета, но също така са новооткрити 2520 домакинства, от които е събрано - 705600 акчета. Като всичко може да се каже, че в тази година християнските пълни домакинства са 5018, а събраният данък за хазната е 1405040 акчета.

В османски документ за събиране на джизие от населението от вакъфите на султан Сюлейман I от 1.6.1634 г. става ясно, че част от населените места, които административно  попадат в каазата Хорпище, са включени в новосъздадената  кааза Населич.  

Със сигурност може да се твърди, че в периодът между 1491 – 1617 г. има усилено преселение на пълни християнски домакинства от Хрупишката кааза към „мъртви земи” / арази и мерват/ на територията на Мизия, Добруджа и Тракия (и в други части на Османската империя) на най-малко между 4-5000 домакинства (имайки в предвид естественият прираст по това време).

спомен от старите къщи

През ХVІІ в турският писател  Хаджи Калфа /Кятиб Челеби/ пише в своето описание на Румелия и Босна за града: „Хорпища, на брега на Костурското езеро, 2 часа далече от Кесрие /Костур/. Наблизо се намират Кесрие, Билища, Наслидж /Анаселица/. Жителите са българи.”

Под името Хрупицас, го описва в своите пътни бележки и Пуквил, за който казва, че там имало двеста мюсюлмански семейства, които са се хвалили, че техните прадеди са били между първите завоеватели на Македония. Също така там е имало 100 християнски български семейства и 100 влашки, които били бежанци от Москополис, и били запазили своите традиции и бит.

Не е известно за момента кога от каазата отпадат населени места, които са включени към каазите Гревена, а може би и към Колоня и Кожани, но във втората половина на XIX в. Хрупишча вече е център на нахия, спадаща към Костурска кааза. Според Г. Христов (данните му се отнасят за периода около Балканските войни) Хрупищко се състои от 62 селища, в които народностите са: българи – християни – 13200 човека (около 2600 къщи) ; куцовласи – 850 човека (180 къщи); гърци – 1380 човека (285 къщи) българи-мохамедани (помаци) – 3140 човека (630 къщи); турци – 3800 човека (760 къщи); албанци – 1330 човека (270 къщи). Всичко 23700 жители живеещи в 4725 къщи. Дефакто на територията на Хрупищко съществуват според В. Кънчов три нахии – Хрупишча, Нестрам и Костенарията.

В периода от 1850 до 1912 г. населението на градът се увеличава  двойно, ако приемем статистиката на Б. Милойевич, за достоверна и отговаряща за периода по време на Първата световна война и проучванията, които прави за броя на преселилите се семейства от различни селища в Хрупишча и съобразявайки се, че за този период в резултат на естественият прираст къщите са нараснали с 10% за всяка народност, можем да счетем, че  през 1850 г. Хрупишча се е състояла от около 185 български, 225 турски, 26 гръцки и 30 влашки къщи. Въпросните къщи се намират освен в горе-посочените махали от ХVІ в. още в Пачура ( брояща към 1912 г. 100 къщи – Б. Милойевич. Г.Хр. Марков споменава, че е гръкоманска махала и в нея може би, освен български къщи, трябва да са разположени, влашките и гръцките къщи. Създадена може би през ХVІІІ в.- около къщата построена от влаха Пачура ), Кадруш, Тепе мале и Дере мале.

В споменатият период от време станалите преселения са предимно на християни.

Б. Милойевич дава следната картина на миграционна вълна към Хрупишча :„Около 1858 г. в  Рупиште са се заселили власи от Самарина ( днес 40 къщи) бягайки от харамията Жаке, който ги бил изнудвал. Около 1867 г. са дошли власите от Псодери (20 к) като търговци. Но първо са дошли ония, които са отворили своите дюкяни, и чак след това са довели своите семейства. Около 1877 г. са се преселили гърци от Богатско  (10 к).”  

В Пловдивската статистика Рупища е представена като населено място с 350 къщи, в които са обитавани от 178 мюсюлмани, 628 българи, 132 гърци и 156 власи.

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в  Хрупишта има  3500 жители, от които 2/3 са християни и една трета мюсюлмани. Има две училища за момчета и момичета, а също така и трето турско училище. В градчето има магазини, 7 хана, в които могат да бъдат настанени 270 пътника, заедно с конете им тъй като за тях има и конюшни. Отделно има построена джамия и църква. След битката при Каня, в Хрупишта е построена казарма и военна болница. В казармата могат да бъдат настанени 3000 войника. Провежда се и седмичен пазар, на който се продават разнообразни местни стоки. Допълнителна информация за този пазар и характеристиката на стопанските занимания на отделните етноси може да се открие в книгата Б. Милойевич – „Южна Македония”: „В Рупишта всеки вторник става пазар. Този пазар е много жив. На този ден идват търговци от околните градове, и продават своите стоки. От Костур идват евреите и носят платове; от Кожани и Сятишта идват обущари и продават чехли; от Гревена и Кайляра идват търговци да купуват коне, кожа и др. Всичко това влияе неблагоприятно за израстването на рупиштани като търговци, те просто се явяват като прекупвачи. В Рупишта никой не се занимава с търговия.

Турците са повече съдържатели на кафенета и бръснарници, и по-малко се занимават със земеделие. Власите, които са от селата са предимно овчари, но не всички и зависи, от къде са дошли. Защото власите от Фаршари са повече превозвачи (кираджии) и по- малко овчари; власите от Грамос също са кираджии, и само някои от тях са отворили бакалии; а власите от Самарина са самарджии и ножари. Най-накрая в Рупишта най-много са славяните (българите – б.м.), които са градинари… (което е свързано с р. Бистрица и нейния приток Галешеве).”

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочена като Хрупища.

В последното десетилетие на XIX в. е следващата вълна на преселение: „През 1892 г. са дошли власи от Грамос (днес 58 к)  бягайки от харамията Абедин. По същото време са дошли власи от  Фаршара (днес над 30 к.). Около 1897 г. в града са се заселили селяни от Нестрам и Радогожа; от двете  тези села днес има 10 къщи.”

В статистиката на Ростковски гр. Хрупища е представен като център на нахия, в която административно спадат 37 населени места. Градът според него се състои от 429 къщи, в които живеят 500 турци, 400 славяни екзархисти, 750 славяни патриаршисти и 340 власи.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Хрупища има 2 690 жители, от които 1 100 българи, 700 турци, 720 власи и 170 цигани.

За свещеник Златко Каратанасов в Хрупища християнските къщи са 700-800 български и цинцарски (влашки).

В картата на Контоянис -  Круписта  е посочена като патриаршистко селище с църква и училище.

Според Гунарис – Хруписта е с население от над две хиляди жители. Почти половината от населението е мюсюлманско – турци и цигани, а останалата част от патриаршистки и екзархийски славяни ( българи) и елинизирани и румънеещи се власи.

По време на Илинденското въстание е предвидено да бъде извършено нападение над конака в градът, но голяма част от членовете на революционният комитет на ВМОРО, го виждат като средство, което ще доведе до опасни последици над българското население в него. Една част от по будните българи са арестувани и отведени в Костур, и само 3-ма жители от него се включват в редовете на Костенарийската въстаническа чета по време на въстанието.

По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Хрупишча има 560 българи екзархисти и 1 616  българи патриаршисти – гръкомани, както и 100 гърци, 960 власи и 60 цигани, а в паланката функционират българско, гръцки и влашко училища. В екзархийското училище се учат 75 ученика, обучавани от двама учители. (Българското училище отваря врати  през 1883 г., първият учител в него е Апостол Калоянов от Загоричани, Учители в него са били още Ангелина Бонева, Васил Шанов,Кузо Стефов, Василка Иванова, Георги Хр. Марков, Владимир Томбов, Гр. Попстоянов и др. Училището е закрито през 1913 г. А.Сониксен споменава, че след закриването на Костурското българско трикласно училище, неговата функция е поета от това в Хрупишча. )

част от сградата на старото гръцко училище

В две гръкомански училища с четерима учители и 120 ученици и влашко училище с трима учителя и 40 ученика (румънското училище е открито през 1881 г. и просъществува до 1940 г.).

Гръцката статистика от с. г. показват Хрупишча като градец с 2 180 жители, от които 650 гърци, 300 българи, 1 200 турци и 30 власи.

В архива на Вардас – относно Хрупшча, която е център на Костенарията,  се среща следната информация: 220 мюсюлмански семейства, 309 гръцки семейства (1089 души); 42 български семейства ( 322 души ) и 32 влашки семейства (172 души). Гръцките училища са отделно за момичета и момчета, като в първото има четири учителки, а във второто пет учители. В българското училище имало две учителки и един учител, а във влашкото две учителки и двама учители.

През 1905 г. в Хрупишча се открива български параклис, и се създава архиерейско наместничество на Българската Екзархия. Архиерейски наместници са Григорий Лазаров ( до 1912 г.) и Атанас Шишков (1912-1913). Гръцките черкви по това време в Хрупишча са „Успение Богородично”, която е гробищна черква, построена през 1859 г.; „Св. Николай”  - построена през 1885 г.; „Св. Богородица Фанеромени” построена през 1890 г. Също така в градът е имало и една аромънска черква, която е била използвана за духовните потребности на българите екзархисти до построяването на параклиса.

По време на борбата за Македония между българи и гърци,  в градът са проведени два бомбени атанта срещу Никола Чкоев (Шкоев) през 1905 г. Гръцки терористи правят и атантат срещу представители на влашката общност, които се румънеели.

В донесение до Цариградската Патриаршия владиката Германос Каравангелис съобщава за убит гръцки учител по пътя между Хрупишча – Желегоже на 26.8.1906 г. от четата на Тома Янакиев – Желински. В резултат на тази борба и извършените жестокости от страна на гръцките андарти над българските села от Хрупишко, следва нова вълна от преселения към градът, в резултат на което се създава една нова махала, наречена със същото име „Нова”. В нея създават свои къщи 30-домакинства от с. Лувради (чиито къщи са били унищожени от андартите през 1905 г.), през 1907 г. се преселва едно домакинство от Дупяк, някъде около същото време, се заселват 3 къщи от Желин, 4 от Старичени,по  1 от Долени, Мангила и Либешово, 5 от Езерец, 2 от Добролища, толкова и от Брешчени, 5 от Жужелци.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Хрупица преди Балканската война има 30 български, 200 турски, 20 гръцки и 100 куцовлашки къщи                                                                                                                                      

По време на Балканската война 14 жители на Хрупишча се включват като доброволци в Македоно Одринското опълчение.

къщата на Захос

След Балканските войни градът  попада в пределите на Гърция.

Именно тогава в градът се преселват гърци от Костарадже и Ланге – 4 къщи, от Скумско и Пчелско (Пшелско) – 2 къщи.

Според списъка от 1913 г. в Хрупища живеят 2948 жители, от които 1580 мъже и 1368 жени.

През 1915 г. в Хрупишча били настанени 25 бежански семейства ( 88 души).

През 1918 г. Хрупишча е обявена за център на община, заедно със селата Витан, Марковени, Семаси, Лагор и Песяк.

Според Милойевич в Рупиште имало 270 славянски християнски, 180 влашки християнски, 50 гръкомански на славяни и власи и 250 турски къщи. Всичко 750 къщи.

Според преброяването от 1920 г. в Хрупища живеят 3603 души, от които 1708 мъже и 1895 жени.

В периода 1914 и 1919 г - 6, а след 1919 г. 9 души се изселват по официален път в България.

В статистиката изготвена от МБЦК в САЩ за Хрупища се дават най-завишените данни като брой население по етноси, дори са включени и евреи. Ето как е представено населението там – българи – 4670, турци – 3730, власи – 3530, гърци – 2120 и евреи – 150. (Прави впечатление, че в никоя от изброените статистики, не отбелязва албанско население в градът. От поименния списък от 1568/69 г. е видно, че такова население има. Едва ли всички са приели исляма, като се има в предвид, че един от участниците в редовете на гръцката въоръжена борба за Македония е с фамилията Албанос.)

Михаелидес посочва, че били ликвидирани 17 имота на семейства емигрирали в България.

преустроената Джума джамия в св. Петка (св.Параскева)

След 1924 г. от Хрупишча били изселени 200 мюсюлмански семейства ( 1500 души) и на тяхно място били засалени 212 бежански семейства (863 човека), от които 10 били от Тракия, 69 от Мала Азия, 5 от Понта, 22 от Кавказ и за останалите нямало точни данни според Пелагидис. След изселванто на мюсюлманското население започва преустройството на Джумая (Петъчна) джамия в черква „Св. Петка”, която е осветена през 1931 г. (Г.Хр.Марков, разказва, че според легенда на нейно място  преди османското завоевание е имало черква посветена на св. Петка. След превръщането и в джамия минарето постоянно падало, докато в него не била върната иконата на св. Петка и пред нея не било поставено кандило. Но като се има в предвид, че градът е създаден като селище именно по време на Османската империя, това е просто една хубава легенда за вярата в силата на кръстта над полумесеца.)

През 1927 г. Хрупишча е преименувана на Аргос Орестикон.

Според преброяването от 1928 г. в Аргос Орестикон живеят 3605 жители, от които 1757 мъже и 1848 жени, в това число и 863 бежанци, които са пристигнали след 1922 г.

Статистиката от 1932 г. отчита, че от 357 семейства, 97 са с българско самосъзнание, а 21 с влашко.                                                                                                                           

Преброяването от 1940 г. отчита, че населението е нараснало на 4215 жители. Сградният фонд е 1100 сгради.

През май 1941 г. българското правителство възлага на делегация на Костурското братство в София да посети Югозападна Македония. В нея са включени: Дамян Илиев, Спиро Василев и Петър Марков от с. Загоричане, Пандо Киселинчев от с. Косинец и Георги Христов. Тя посещава и Хрупишча, около средата на месеца. По време на Втората световна война в Хрупишча има подразделение на  Македоно-български клуб и две подразделения на българската паравоенна организация „Охрана” - общо с 180 души начело с Паскал Добролитски от с. Добролишча. Но това не пречи още в началото на 1942 г. българите от Хрупишча, да не изпитат кървавите удари от страна на германците. Създаването на подразделенията на „Охрана” е посрещнато на нож от страна на ПАО, ЕКА, ЕАМ и ЕЛАС, а след създаването на СНОФ, към ЕЛАС и неговите чети са хвърлени за борба с нея.

През март 1943 г. градът е превзет от съществуващите два партизански отряда на ЕЛАС, с подкрепата на симпатизанти и членове на ГКП и ЕАМ (т.нар.резервисти на ЕЛАС) и  за 5 дни е удържан, като „свободна територия”. Тази партизанска акция довежда до обстрелване на градът с артилерия от Костур и с авиация, в резултат на което има няколко пострадали къщи. Също така са отвлечени и мирни жители от силите на ЕЛАС, които може би са принудени да се включат в нейните редици.

Засиленият натиск срещу българщината кара Костурското братство да изпрати две делегации  в Костурско през април и май 1943 г., които посещават и Хрупишча. Втората делегация идва и със стоки от първа необходимост, раздадени са храни, лекарства и пари, за подпомагане на бедните четници от „Охрана”.

През юни 1943 г. следва ново нападение от страна на ЕЛАС от два отряда, като единият от тях е бил специализиран за борба с „охраниотите”. При това нападение има отвлечени българи, по всяка вероятност членове на „Охрана”.

Според статистиката от 1945 г. в Аргос Орестикон живеят 4100 жители, от които 1370 са славяноговорящи.

През 1945 г. за участие в „Охрана” в Хрупишча са арестувани над 200 души.                                

По същото време проблем за реакцията представлява и засиленото влияние на левите сили в градът, Наум Пейов споменава в книгата си „Гражданската война в Гърция”, че на 19.4.1945 г. са били арестувани около 50 човека от Хрупишча, като техни привърженици. След това са били отведени в Костурския затвор и от там  са откарани в лагерът „Павлос Мелас” в Солун.

В докладна до централното ръководство на НОФ от 9.2.1946 г., Паскал Митревски докладва, че в Хрупишча има създадени комитети на НОФ и на НОМС, в които членуват по 30 човека. В градът е създадено районно ръководство на НОФ, в чийто район попадат 9 населени места.

В докладна до НОФ от 16.2.1946 г.  П. Митревски, споменава че от Хрупишча, дотогава са осъдени с тежки присъди 150 човека, от които  80%  са били партизани, и са взели участие в антифашистката борба, някой от тях още от първите и дни.

В докладна от края на март с.г. съобщава, че от Шатища в Костур и Хрупишча са докарани общо 800 тежки картечници, за евентуална борба срещу левите сили.

В докладна до ЦК на ГКП от 9.6.1948 г. Паскал Митревски съобщава, че от градското население в околията, само от Хрупишча, са успели да изведат 20 човека като доброволци за ДАГ.

В писмо от 28.5.1948 г. на Паскал Митревски до члена на ЦК на ГКП и министър на ПДВ - Милтияди Порфирогенис  съобщава, че по време на Гражданската война в Хрупишча има настанени  семейства от съседни села, сред които се е появило силно негодувание, и се е появило желание да се завръщат по домовете си.

През 1951 г. градът наброява 4196 жители.

Надморската височина, на която е разположен е 650 м.

В спомени,  документи, книги и в интернет пространството като жители се споменават следните лица:

Абди, Хюсеин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Айдин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Али - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Газанфер - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Гийвин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Дурмиш - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Ибрахим - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Иляс - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Исхак - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; по всяка вероятност евреин, приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Йолджи - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Касъм - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. двама човека с едни и същи имена са жители на града и  глави на домакинства; приели мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Кенан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Меми Шах - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Мустафа - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. има двама жители на града с едни и същи имена, които са  глави на домакинства; приели мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Перване - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Пияле - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинствоприел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Реджеб - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Сефер - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. има двама жители с едни и същи имена, които са жители  на града и  глави на домакинства; приели мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Сюлейман - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Тимур - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Ферах - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Хасан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; пиел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Хасан – бръснар; според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Хасан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството,, след което е бил освободен от робство от Курд бег. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Хюсеин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. трима  жители на града са с едни и същи имена и  глави на домакинства; приели мюсюлманството; единият  е дърводелец. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Шабан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Ширмерд - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Абдулах, Юсуф - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Агапин, Кочи - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Агоча, Николаки – влах по народност, който откупил на нищожна цена намереното изображение на свинче със златен кордон, от Доро, и го препродал прескъпо в Солун. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.105 ./

Албанос, Анастасиос – предполага се, че е роден в Хрупишча; включва се в Македонската борба 1903 – 1913 г. в редиците на андартите като ученик  в с. Цотили, в четата на Г.Скалидис; използван е също така за връзка с Националния център в Битоля;  завръща се да учи в селото по настояване на директора през 1907 г.; по време на първата световна война е заточен от французите в Митилена; кмет на Хрупишча  в периода 1918 – 1920 г.; по време на Втората световна война през април 1943 г. е вкаран в затвора от частите на българската милиция там. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.71-72./

Али - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  е помощник на имама. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Али, Бали - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Али, Джафер - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Али ефенди – командир на турските войски намиращи се в Хрупишча по време на Хуриета.. /виж: Ил.Илинден, кн.2(102), с.7-8./

Амза бег – собственик на планината Малка Одре; забранявал на селяните от Осничани и Старичани да използват Голяма Одре, която била тяхна собственост. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.241-242./ 

Андонов, Кузман /Кузо/ - роден през 1874 г; по време на Балканските войни се записва доброволец и участва като войник в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; неизвестно – 18.VІ.1913 г;убит при връх Редки буки. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.38; Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.218./

Андонова, Кираца - писала писмо до екзарх Йодиф І със свои съгражданки, за да искат съдействие за изпращане на български лекар в Хрупишча, като декларира, че е готова да дари скъпоцености за неговата издръжка. /виж:Галчев, Ил.Българското...,60./

Андреев, Мельо - отвлечен от андартите при нападение над Хрупишча през пролетта на 1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.55./

Апостолов, Таке/Такиа/ - отвлечен от андартите при нападение над Хрупишча през пролетта на 1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.47,55./

Арап, Карамехмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Аргиров, Зисо – баща на многодетно семейство; затворен в Костурския затвор и отведен ден след сражението на костурските чети срещу турската войска по време на Илинденското въстание над с.Апоскеп, за да бъде убит; успял да изпроси помилването си; Г. Хр. Марков, разказва, че повече е задържан повече от лична омраза, за нецензурния си език, отколкото като българин./ виж:Дневници и спомени...,с.219; Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.218./

архимандрит  Спанос Папаянакис  – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; поддържал е връзки с областният и комитет; в началото на  1909 г. е поддържал връзки с Лаки Дайлаки. . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.72./

Атанас - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.29./

Атанас, Калоян - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Атанасов, Левтер – роден през 1880 г; по време на Балканските войни се записва доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; неизвестно; 20.VІ.1913 г ранен; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.67;Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с. 218./

Атанасов, Сидо – роден е в с. Брешчани; израства в Хрупишча; убит е от гръцки терористи в Драмско, където държал воденица. / виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.218 ./

Ахмед, Каракурд - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Ахмед, Масал - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Ахмед, Хюсеин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Бабулев/Бабулов/, Васил – роден е в с. Долени; нападнат е заедно с брат си от разбойници и се изселва с него първоначално в Старичени, а от 1884 г. в Хрупишча; през 1890 г. признава Българската Екзархия и се превръща в един от стълбовете на българщината в градът; член на ВМОРО; арестуван и лежал в Корчанския затвор през 1901 г. във връзка с убийството на Нуредин ага; по време на Солунските атентати, отново е арестуван, и по време на Илинденското въстание; изселва се в с. Йенидже, Ксантийско. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.16; Марков, Г.Хр. Хрупищко…., с.218./

Бабулев, Георги – брат на Васил; роден в Долени; през 1890 г. признава върховенството на Българската Екзархия; изтъкнат гражданин; благодетел на народното дело; убит през май  1900 г. по пътя между Хрупишча – Костур от Селим бей.  /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 639; Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.218 ; Бистрицки, Българското Костурско…, с.37./

Бабулев, Георги Василев – осиновен син от Васил от сестра му, умира от турбеколоза /виж: Марков, Г.Хр. Хрупищко…,с.218./

Бабулев /Бабулов/, Динето –   член на ВМОРО; по всяка вероятност е служил като поддържащ канала от Костурско до Гърция. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.600./

Бабулев, Димитър Василев – син на Васил от вторият му брак умира като ученик в първи прогимназиален клас в Битоля. /виж: Марков, Г.Хр. Хрупищко…,с.218./

Бабулев, Паскал Василев – син на Георги от първият му брак; умира твърде млад и не оставя наследници. /виж: Марков, Г.Хр. Хрупищко…,с.218./

Бабулева, Василица – участвала активно в черковно-училищната борба; била е осъдена на една седмица затвор, който излежала в Архиерейското наместничество в Костур. /виж: Марков, Г.Хр. Хрупищко…,с.218./

Бабулева, Екатерина Георгиева – дъщеря на Георги; когато Андон Димов, я поискал за невеста на сина си Фоти, бащата казал, че не възразява, стига да признаят Българската Екзархия. /виж: Марков, Г.Хр. Хрупищко…,с.218./

Бали, Ахмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Бали, Дорсун - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Бали, Мехмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Балючев, Никола - преселил се в Ксанти, според Г. Хр. Марков един от верните помощници на Янаки Паскалев, в издигането на българския дух в града; по всяка вероятност ще е бил най-младият всички./ виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.218 ./

Балючева, Шап. – една от жените, които вземат активно участие при защита и узаконяване на българския параклис в града. /Виж:Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.218./

Баст, Киро - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Баскакио, Пасхалис – по време на диктатурата на Метаксас е бил началник на Полицията в Хрупишча и Четирок; в началото на март 1943 г. се включва в редовете на Първия партизански отряд в Костурско по директива на ПАО, за разбиване на ЕЛАС; в края на с.м. дезертира и създава в с. Забърдени, контрареволюционна група от  понтийски бежанци, която на 9 април с.г. е разбита от силите на ЕЛАС, а той е осъден на смърт и разстрелян. /виж: Мамуровски, Т. Паскал Митревски и неговото време (1912-1978)…,с19./

Баст, Кочи - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Бацалов/Бацълов/, Никола – роден през 1890 или 1893 г; завършен ІІ клас; търговец; по време на Балканските войни се записва като доброволец в четата на Яким Траянов и по – късно войник в 1 рота от 14 Воденска дружина при МОО; неизвестно; убит на 9.VІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.64,66./

Бацелов, Борис Хр. – член на ВМОРО; със завършено гимназиално образование в Битоля; на него са се възлагали големи надежди в понататъшната борба за националното освобождение; знаел е гръцки и влашки; един хората, които трябвало да да извършат атентат върху хюкюмата, по време на Илинденското въстание; включва се в Костенарийската чета; загива в сражениес турската войска в м.”Рутишчето”, Кономладската пл.на 18.ІХ.1903 г./виж:Дневници и спомени..., с.66,220.; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 639; Чекаларов, В. Дневник...,с.66; Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.218./

Бацелов, Петър - къщата му е унищожена по погрешка от италианската авиация и артилерия през пролетта на 1943 г. при прочистване на Костурско от андарти; имал е 6 членно семейство. /виж: ИДА,т.94,с.55./

Бекир, Мехмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; мюезин. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Биджос, Николаос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; заедно с баща си са отговаряли за пренасянето на гръцката поща и на боеприпасите на организационната територия в периода 1903 – 1913 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.72./

Бомба, Д.  – ръководител на  румънската пропаганда в Хрупишча, при извършеният атентат  над него от Димитриос Чолакис е убит сина му и двама турци. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./

Брацелов, Щерю – преселил се в Ксанти, според Г. Хр. Марков един от верните помощници на Янаки Паскалев, за издигането на българския дух в града./ виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.218 ./

Вангели, Сотир – взел участие в Кресненско-Разложкото въстание като четник от чета №4 под командването на Стефо Николов. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A1% D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Васил – който се бил наел да осигури канал за пренасянето на оръжие преди Илинденското въстание от Гърция в Костурско. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 66./

Василион, Мина – родена  през 1891 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Велсопулос, Димитриос – учител; участник в гръцката въоръжена  пропаганда  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.72./

Вервери, Мартула – като член на ЕАМ е била бита до безсъзнание. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.125./

Верверис, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация ; терорист; взел участие в убийството на българи, румънизирани власи и на турци; заловен през 1907 г. от турската власт и е осъден за подривна дейност; лежи пет месеца в турските затвори и е освободен от дошлия Хуриет през 1908 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.72./

Влашето, Кольо -  четник от 1901 г.; одобрен да остане в Пополеколския район при посещението на Г. Делчев в района; емигрира в България; завръща се с Ив.Попов в Костурско; удавил се в р. Саламбрия.  /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 651; Чекаларов, В. Дневник...,с. 54,58,64,67-70; Из архива на Гоце Делчев ...,с.601; Марков, Г. Хрупищко…,с.221./

Галбов, Агилаос – син Хр. Галбов;  в края на Гражданската война емигрира в Ташкент, СССР; научен сътрудник по механика на Ташкентската академия; през 1965 г. се преселва в НР Македония; през 1966 г. при пристигането си в България  със съпругата си подава молба за българско гражданство, в която пише: „ Бидейки и двамата инженери, в Македония – Югославия ни предлагат подходяща работа и добро възнаграждение. Обаче не сме съгласни да станем югославски поданици, тъй като се чувстваме българи по народност, и като такива желаем да се преместим в НР България.”; молбата е отхвърлена. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 179./

Галбов, Христо – изтъкнат функционер на КПГ, който до 1963 г. е в гръцките затвори и лагери; след освобождаването си получава разрешение да се пресели в България и да се събере със сина си, който живее в Ташкент, но смъртта му осуетява този шанс. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 179./

Галишчаро - род състоящ се от една къща, дошъл през 1907 г. от с. Галишча, бягайки от андартите; шивач. /виж: Боривоја Ж. Милојевића, Jужна Македониjа…, с.58./

Георгиев, Панайот - отвлечен от андартите при нападение над Хрупишча през пролетта на 1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.47./

Гийван, Пир Ахмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Гинис, Анастасиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда ; член на гръцките въоръжени милиции по време на гръцката борба за Македония 1903 – 1913 г. ; участващ в нападенията над съседни български села от андартите. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.72./

Григоров, Мельо - къщата му е унищожена по погрешка от италианската авиация и артилерия през пролетта на 1943 г. при прочистване на Костурско от андарти; имал е 6 членно семейство. /виж: ИДА,т.94,с.55./

Грошова, К. – учителка в българското училище в града; с нейното име се свързва скандал в Хрупишкото общество, в разрешаването на спора се намесват войводите Кирязо Шкуртов и Пандо  Кляшев. /Виж:Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.219./

Гувров, Кузма  – къщата му е унищожена по погрешка от италианската авиация артилерия през пролетта на 1943 г. при прочистване на Костурско от андарти; имал е 6 членно семейство. /виж: ИДА,т.94,с.55./

Гьорги, Гин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Дервиш Хасан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменават двама жители на града с едни и същи имена, като  глави на домакинства. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Дервиш Хюсеин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; кетхуда. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Дзулфукяр бей – брат на Джалил бей и Муста; съсобственик на Джалил бей; съчувствал  на идейте на ВМОРО. /Виж:Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.219./

Джалил бей – собственик на чифлици; Г.Хр. Марков, го споменава, като човек, който се интересувал от старините. /Виж:Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.219./

Джамил бей – собственик на чиэлика Маняк, подкрепял финансово идеите на Г. Бабулев.

Джоджов, Никола - отвлечен от андартите при нападение над Хрупишча през пролетта на 1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.55./

Джувара, Леонид - сред арестуваните на 19.4.1945 г., след това е изпратен в Костурския затвор, а след това в лагера „Павлос Мелас”. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.125./

Джунди, Масал - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; събирач на данъци. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Дзимас, Янулис д-р -  роден е около 1865 г. в с. Влахояни, Тесалия; по народност влах; ; завършва гимназия в Янина; медицина в Атина и от 1890 г. се установява и практикува в Хрупишча; участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; бил е използван като разузнавач и куриер за пренасяне на военно оборудване за гръцките чети; общински лекар в Хрупишча по време на Хуриета ; умира през 1917 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.72; Ил.Илинден, кн.2(102), с. 8; Уйкипедия – Хрупищани – Янулис Дзимас./

Димитри, Милан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Димитър – сестрин син на Васил Бабулев. /Виж:Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.220./

Димов, Андон – отишъл при Георги Бабулев, да иска дъщеря му Катерина за невеста за сина си Фоти. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.220 ./

Димов, Аргир П. - преселил се в Ксанти, според Г. Хр. Марков един от верните помощници на Янаки Паскалев, в издигането на българския дух в града. / виж:  Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.220 ./

Димов, Фоти Андонов – син на Андон, за когото баща му отива да иска дъщерята  на Георги Бабулев за негова невеста. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.220 ./

Димитров, Христо – роден е в с. Желин; от малък остава сирак и работи в гръцката митрополия в Костур; работи като строител и обикаля България и Гърция като такъв; ръкоположен е за свещенник от Битолския владика Григорий Пелагонийски и се установява в Хрупишча; до построяването на българския параклис в града служи във влашката черква; председател е на черковно-училищното настоятелство; умира от рак на гърлото. / виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.219 ./

Димко, Петко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Докопулос, Стериос – андарт по време на гръцката Македонска борба 1903 – 1913 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.72./

Донева, Кираца - една от жените, които вземат активно участие при защита и узаконяване на българския параклис в града. /Виж:Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.220./

Доро – открил в нивата на Али бей в местността „Калето” изображение на малко свинче със златен кордон. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.220 ./

Дорчев/Доров/, Иракли - отвлечен от андартите при нападение над Хрупишча през пролетта на 1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.47,55./

Драшков, Георги – шуря на Г.Хр. Марков; първоначалното си образование завършва в Хрупишча, а прогимназиално в Костур; през 1904 г. на 17 г. четник в Костенарийската чета; през 1905 г. заминава на гурбет в Северна Америка; при обявяването на Балканската война сформира доброволческа чета от 20 човека в гр. Синсинати, Охайо; доброволческият отряд след пристигането им в България.е зачислена в 8-ма Костурска дружина; взел е участие в боевета при Шаркьой, Драмче по време на втората балканска война; по време на Първата световна война е произведен в старши подофицер и е зачислен в 39-ти пехотен Солунски полк; / виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.220 ./

Драшков, Кузо – бил е сред арестуваните и заподозрените от турската власт за участие в комитаджалък; три пъти е бил бит до безсъзнание, за да си предаде пушката. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.220 ./

Драшков, Яни – роден около 1931 г.; избиран е за махленски представител пред властите (аза); един от видните представители на българщината в града, спомогнал със своето влияние и приятелство на местните влиятелни турци, за разкриване на българско училище в Хрупишча; умира през 1921 г. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с. ./

Драшкова, Яновица - участвала активно в черковно-училищната борба; била е осъдена на една седмица затвор, който излежала в Архиерейското наместничество в Костур; сред жените е които са принесли тленните останки на Янко Кръстев, за да бъдат погребани в Хрупишча. /виж: Марков, Г.Хр. Хрупищко…,с.220./

Дума Айдин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Дума, Канко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Дурак, Хюсеин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Дурсун, Хюсеин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Евгени, Барзо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Евгени, Кирязо /Корязо/ - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Евдоксия – родена около 1928 г.; от май до септември 1948 г. е помощник-отговорник на детски лагер за бежанци в Драч, Албания;  отговорник на същия лагер от септември до ноември. /виж:Наковски, Петре. На  пат со времето…,с.155…./

Ексино, Карагьоз - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Ексино, Петко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Емер ефенди - в част от негов имот е било настанено българското училище в края на ХIХ в. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.220 ./

Жупан, Герги - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Захос, Йоанис – роден е през 1867 г. в с. Либохово, Жупанска нахия, Анаселичка кааза; учи медицина в Атинския университет; след завършване на образованието си се установява в Хрупишча като лекар; зет на Михаил Типадис и заедно с него през 1920 г. основава първата частна клиника в района; избиран е за кмет и депутат на Либералната партия; умира през 1964 г./виж: Уйкипедия – Хрупищчани – Йоанис Захос./

Зисо, Стерио – роден през 1893 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Ивановски, Ацо - написал донос срещу Е. Фотева. /виж: Фотева, Евд. До пеколот и назад…, с.127./

йеромонах Григорий Лазаров – председател на черковно училищната община в Хрупишча от средата на първото десетилетие на ХХ в. до 1912 г. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.101,102; Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.221./

Калоян, Кочко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Калоян, Стамир - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Камбер ефенди – жандармерийски мюлезамин в Хрупишча след въстанието. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.220 ./

Карагеоргиеви – братя; гръкомани; членове на гръцкият комитет в борбата за Македония; изпълнители на първият атентат срещу Никола Чкоев /Шкоев/. /Виж:Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.221./

Карагьоз, Бехрам - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Караджиу, Атина Папастере – майка на Тома и Матилда; преселва се в Румъния със семейството си през 1928 г.; установява се да живее в гр. Плоещ. /виж: Уйкипедия – Хрупищани – Тома Караджиу./

Караджиу, Нико Папастере – баща на Тома и Матилда; преселил се в Румъния през 1928 г.; установява се в гр. Плоещ. /виж: Уйкипедия – Хрупищани – Тома Караджиу./

Караджиу, Тома – роден през 1925 г; през 1928 г. семейството на Караджиу емигрира в Румъния и се установява в Плоещ, където Тома прекарва детството си и получава начално и средно образование; след това се записва да учи право, но скоро напуска Юридическия факултет в полза на Консерваторията за музикални и драматични изкуства в Букурещ, където учи актьорско майсторство до 1949 г.; още като студент Караджиу показва заложбите си и получава важни роли в Букурещкия Национален театър; един сезон играе в Държавния драматичен театър в Кюстенджа, а в 1953 г. се завръща в Плоещ и на 28 години става директор на Плоещкия театър; загива в дома си в Букурещ на 4.ІІІ. 1977 г. по време на Букурещкото земетресение; погребан е в гробището Белу. /виж: Уйкипедия – Хрупищани – Тома Караджиу./

Караджиус, Василиос – взема участие в Македонската борба 1903 – 1913 г. като андарт в четата на капитан К. Мавроматис през юни – юли 1908 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.72./

Карамичев, Георги – собственик на хотел „Карамичев” в Солун. / виж: Иванов,В. Отрязаната глава...,с.99./

Карахасан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; камилар . /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Касъм, Ахмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Касъм, Меми - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Кацелов, Аргир  – къщата му е унищожена по погрешка от италианската авиация артилерия през пролетта на 1943 г. при прочистване на Костурско от андарти; имал е 11 членно семейство. /виж: ИДА,т.94,с.54./

Кацелов, Мина  – къщата му е унищожена по погрешка от италианската авиация артилерия през пролетта на 1943 г. при прочистване на Костурско от андарти; имал е 18 членно семейство. . /виж: ИДА,т.94,с.54./

Качела, Никола – бил активист на комунистическото движение от преди Втората св. война; един между първите включили се в редовете на ЕЛАС; командир на специализираната партизанска единица на ЕЛАС, която трябва да се справи с паравоенната организация „Охрана” в Костурско; първата голяма операция на отряда му съвместно със силите командвани от  Паскал Митревски  е нападението над гр. Хрупишча на 10.6.1943 г. /виж: Мамуровски, Т. Паскал Митревски и неговото време (1912-1978)…,с.20./

Кираджиев, Аргир Динев – син на Костадин; милеещ за българщината; избиран е за член на черковно-училищното настоятелство, като касиер. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с. 218./

Кираджиев, Илия – къщата му е унищожена по погрешка от италианската авиация артилерия през пролетта на 1943 г. при прочистване на Костурско от андарти; имал е 3 членно семейство. /виж: ИДА,т.94,с.54./

Кираджията, Костадин /Дино/ Василев  - роден е в с. Песяк; дошъл в града преди 20-та та си годишнина; член на ВМОРО; член на РК на ВМОРО в Костенарията; Г.Хр.Марков, го описва като човек, който много се е интерисувал от развитието и напредъка на училищно-черковното дело и да даде пари за каквото е нужно; след попадането на Хрупишча в пределите на Гърция, отказвал да посещава гръцката черква и да се черкува; умира в Хрупишча. /виж: Ил.Илинден, кн.2(102), с.7-8; Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.219./

Кириазе, Николаос – роден през 1893 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Петрос Кирязис

Кирязис, Петрос – роден през 1878 г. в с. Търново, Битолско; влах по народност; завършва Битолската гръцка гимназия; робати като учител в Битоля; през 1910 г. се установява в Хрупишча; автор е на три стихосбирки, които са издадени в Битоля и Солун; умира през 1925 г. в Хрупишча./виж: Хрупишчани – Петрос Кирязис./

Кирко, Синадин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Кирязов, Коста – участник в Гражданската война; емигрира в СССР; установява се да живее в Ташкент, където завършва селскостопански институт; през 1956 г. пише молба до ЦК на БКП да му бъде разрешено да се прибере в България заедно с майка си и брат си, но му е отказано. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 146./

Кокофунас , Ахил(еас ) Сикулис  – взема участие като андарт по време на Македонската борба 1903 – 1913 г. в четата на Г. Макрис в района на Гревена; израства до началник на отделение в нападението над  с. Загоричани на 25.ІІІ.1905 г.; до Хуриета има сблъсъци с български чети и турски части; взема участие в Балканската война, в частта ръководена от К. Ксантопуло . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.72./

Кольо – по народност влах; четник в четата на Атанас Петров; взема участие в убиването на Нуредин ага. /Виж:Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.219./

Кольов, Янаки – емигрирал е в Северна Америка, по всяка вероятност след Илинденското въстание; по време на Балканската война се записва като доброволец в сформираната чета на Георги Драшков. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.221 ./

Костадинов, Станчо - емигрирал е в Северна Америка, по всяка вероятност след Илинденското въстание; по време на Балканската война се записва като доброволец в сформираната чета на Георги Драшков. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.221 ./

Костантин, Пано /Яно/ - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Костандинов, Атанас – брат на Димитър; участвал е като редник от българската армия по време на Първата световна война. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.221 ./

Костандинов, Димитър – брат на Атанас; участвал е като редник от българската армия в Първата световна война. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с. 221./

Костиндинова, Ленка - писала писмо до екзарх Йодиф І със свои съграждански, за да искат съдействие за изпращане на български лекар в Хрупишча, като декларира, че е готова да дари скъпоцености за неговата издръжка. /виж:Галчев, Ил.Българското...,60./

Костов, Димитър – по време на Балканските войни е доброволец в 8 Костурска дружина; загинал на 5.VІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.371./

Костов, Никола – по време на Балканските войни е доброволец във 2 рота от 11 Серска дружина при МОО; 21.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.374./

Коцанов, Васил - – къщата му е унищожена по погрешка от италианската авиация артилерия през пролетта на 1943 г. при прочистване на Костурско от андарти; имал е 6 членно семейство. . /виж: ИДА,т.94,с.54./

Кочи, Ахмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; събирач на данъци. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Кочи, Данил /Танаил/ - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Кочи, Димитри - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Кочи, Хюсеин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Кръстев,Янко – роден е в с. Песяк, като юноша се преселва в Хрупишча; първенец; екзархист; през септември 1901 г. е начело на опита за овладяване на черквата „Св. Никола”; успява да издейства разрешително за възстановяване на българското училище в градът; убит е от турците при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Дневници и спомени...,с.64; Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.221 ./

Кузма – по народност влах; родом от с. Псодери, Леринско; бакалин; покръстен на 14 VІІ.1902 г. за член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.100./

Куличев, Щерьо - емигрирал е в Северна Америка, по всяка вероятност след Илинденското въстание; по време на Балканската война се записва като доброволец в сформираната чета на Георги Драшков. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.221 ./

Курд, Мехмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; муезин. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Кяс, баба Сейди - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Лакева, Ягна – писала писмо до екзарх Йодиф І със свои съграждански, за да искат съдействие за изпращане на български лекар в Хрупишча, като декларира, че е готова да дари скъпоцености за неговата издръжка. /виж:Галчев, Ил.Българското...,60./

Лякос (Таскос), Анастасиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; бил е в тесни връзки като сътрудник с Лаки Дайлаки. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.72./

Лякос, Стериос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.72./

Максуд, Мехмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Максуд, Мухарем - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Максуд, Хасан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; събирач на данъци. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Маловски, Йорго – е сред арестуваните на 19.4.1945 г., след това е изпратен в Костурския затвор, а след това в лагера „Павлос Мелас”. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.125./

Мальовчев, Христо - отвлечен от андартите при нападение над Хрупишча през пролетта на 1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.47,55./

Марадов, Христо  – къщата му е унищожена по погрешка от италианската авиация артилерия през пролетта на 1943 г. при прочистване на Костурско от андарти; имал е 6 членно семейство. /виж: ИДА,т.94,с.54./

Маридис, Никос - привърженик на проправителствените сили и проявил се в изтезанията, над набедените, че са привърженици на левите сили. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.125./

Мариоцану,Матилда Карагиу – родена през 1927 г; сестра на Тома Караджиу;преселила се в Румъния с родителите си през 1928 г.; от 1947 до 1951 г. учи във Факултета за румънски език и литература в Букурещкия университет; от 1951 до 1982 г. работи като университетски преподавател; от 1993 г. е академик. /виж: Уикипедия – Хрупищани – Матилда Мариоцану. /

Марковски, Димитър – сред арестуваните на 19.4.1945 г., след това е изпратен в Костурския затвор, а след това в лагера „Павлос Мелас”. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.125./

Маровски, Паскал Христов – роден на 9.VІ.1921 г.; емигрира в България; установява се в Кърджали. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Махмуд, Мехмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; събирач на данъци. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Махмуд - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  е помощник на имама. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Мацакос, Христостомос – убит на 25 март 1906 г. от четата на Тома Янакиев; от владиката Германос Каравангелис е представен като млад патриот в доклада му до Цариградската Патриаршия. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.92, 126,127./

Меми - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; бръснар. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Меми, Али - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. жител на града и  глава на домакинство; събирач на данъци. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Меми, Али - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Меми, Тимур - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Меми, Черчи - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; амбулантен търговец. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Менко, Кочи - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Менко, Кочко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Мехмед, Бехрам  ходжа - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Мехмед, Ибрахим - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Мехмед, Тимур - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; събирач на данъци. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Мехмуд, Исхак - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; по всяка вероятност потомък на евреи, приели мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Милан, Дука - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Миланов, Филип  – къщата му е унищожена по погрешка от италианската авиация и артилерия през пролетта на 1943 г. при прочистване на Костурско от андарти; имал е 6 членно семейство.  /виж: ИДА,т.94,с.54./

Милиовчев, Лазар - емигрирал е в Северна Америка, по всяка вероятност след Илинденското въстание; по време на Балканската война се записва като доброволец в сформираната чета на Георги Драшков. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.222 ./

Мильовска, Тимьовица - участвала активно в черковно-училищната борба; била е осъдена на една седмица затвор, който излежала в Архиерейското наместничество в Костур; взема участие и в борбата за защита и узаконяване на българския параклис. /виж: Марков, Г.Хр. Хрупищко…,с.218./

Минйо – обесен като партизанин от германците през 1943 г. пред училището в с. Дъмбени. /виж: Шклифов, Бл. Ек.Шклифова. Български диалектни текстове…, с. 37./

Мино, Кочи - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Миновски, Щерю – прибрал в къщата си открита каменна плоча, която по-късно била задигната от турците отнего и отнесена в джамията.  /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.222 ./

Мирко, Янко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Митрушис, Георги – привърженик на проправителствените сили и проявил се в изтезанията, над набедените, че са привърженици на левите сили. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.125./

Михаил, Демир /Демур/ - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Михайлов, Панайот - преселил се в Ксанти, според Г. Хр. Марков един от верните помощници на Янаки Паскалев, в издигането на българския дух в града./ виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.222 ./

Михо, Насто - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Филип Миша

Миша, Филип – завършва Румънския лицей в Битоля през 1894 г. по-късно завършва медицина; член на редакционния комитет на сп. „Фръциля” издавано в Солун; избиран е за депутат в Османския парламент през 1908 и 1912 г. /вижУйкипедия – Хрупищани – Филип Миша./

Мишайков/Мешайков/, Кръсто А. – роден през 1890/1891 г.; с прогимназиално образование; писар; по време на Балканските войни е доброволец в четата на П.Карамфилович и във 2 рота от 14 Воденска дружина при МОО; 18.ІХ.1912 – неизвестно; през есента на 1913 г. действа с чета от 14 човека в Поройско. /виж:Николов, Борис Й. Вътрешна...,.108; Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.466-467./

Музикаря, Стерио – по народност влах; слуга при Заваляна; предател  / виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.50,98,99./

Мунджи, Ибрахим - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; събирач на данъци. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Муста бей -  брат на Джалил бей и Дзулфукяр бей;  покровителствал българите по време на робството; позволил на селяните от Маняк и Жупанишча да построят изгорените си къщи след Илинденското въстание; охраняван и пазен от българските четници е прехвърлен в Битоля по време на балканската война. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.550 ; Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.222../

Мустафа, Арслан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Мустафа, Бали - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Мустафа Дурак - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Мустафа, Дурак Шах - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Мустафа, Ферхад - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Мустафа, Хюсеин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Муслиходин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  е помощник на имама. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Мухиедин, Касъм - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; каймаканин. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Накева, Зоя - писала писмо до екзарх Йодиф І със свои съграждански, за да искат съдействие за изпращане на български лекар в Хрупишча, като декларира, че е готова да дари скъпоцености за неговата издръжка. /виж:Галчев, Ил.Българското...,60./

Наскос (Флокас), Атанасиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация.. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.72./

Насовци - род състоящ се от две къщи, дошъл през 1905 г. от с. Лувраде, бягайки от андартите. /виж: Боривоја Ж. Милојевића, Jужна Македониjа…, с.58./

Насух, Мехмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Насух, Мустафа - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; муезин. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Николас, Яно – роден през 1892 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Николов, Мельо - къщата му е унищожена по погрешка от италианската авиация и артилерия през пролетта на 1943 г. при прочистване на Костурско от андарти; имал е 5 членно семейство. /виж: ИДА,т.94,с.55./

Пандов, Христо Василев – роден на 23.ІХ.1923 г.; емигрира в България; установява се в Харманли, пристига  с баща си от Югославия. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Пандовци – род състоящ се от 6 братя, които живеели в една къща. /виж: Боривоја Ж. Милојевића, Jужна Македониjа…, с.48./

Пано, Петре - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Пасиота, Николае – роден през 1860 г; преселил се в Румъния; инженер.; умира 1940 г. /виж: Уйкипедия - Хрупищани./

Паскалев, Никола -  брат на Янаки; член на ВМОРО;  търговец притежаващ собствен дюкян, който бил използван като място за срещи и за набавяне на покупки необходими за Костенарийската чета на Организацията; макар че е зет на видно гръцко семейство е бил направен опит за неговото отравяне; след Балканската война е прогонен от гърците от Хрупишча и заминава за Ксанти с цялото си семейство при брат си, където умира. /виж: Ил.Илинден,1942, кн.9(139), с.15; Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.222 ./

Паскалев, Янаки/Наки/ - роден на 15.ІV.1865 г.; през 1877 г. пристига при баща си в Ксанти; взема активно участие в църковно – училищните борби против гърцизма; член на ВМОРО от 1899 г.; на следващата година е образуван РК в Ксанти и е избран за негов пръв председател; през 1904 г. е арестуван и хвърлен в Костурския затвор; умира на 16.ХІІ.1933 г в Ксанти. /виж: в.Реформи, 1903 -1904,бр.13;в.Тракийска дума,1950,бр.13;сп.Ил.Илинден,1942, кн.9(139),с.15; Данаилов,Л.,Ст.Нойков. Национално освободителното...,с.150; Караманджуков, Хр.Западнотракийските..., с.143,160,162; Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.222 ./

Пачура – по народност влах; открил голямо имане с парите от които построил голяма сграда в Хрупишча; по край нея всъщност се оформила махалата Пачаура. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.222 ./

Пачурос, Янис – служил като войник в 28 –ми полк, заедно с Паскал Митревски. /виж: Мамуровски, Т. Паскал Митревски и неговото време (1912-1978)…,с.13./

Пейо, Димитре - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Пейко, Комнин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Пейчо, Насто - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Перване, Синадин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Петко, Петре - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Петро, Пройо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Петропулос, Йоанис – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.72./

Пири, Максуд - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Пирназар, Али - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; помощник учител. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Пирназар, Мехмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; имам. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Пишийотас, Аристиди – по време на окупацията на Гърция от италианци и германци е бил като техен сътрудник и успял да натрупа не малко богатство, а в годините преди започване на Гражданската война се е проявил като сътрудник на бурандарите и на Интелидженс сървис; Паскал Митревски го обвинява, че поради негови разкрития от края на 1944 до август 1945 г. са арестувани и лежат по затворите около 300 човека; същевременно се занимавал и с прекарване на контрабандни стоки от Албания в Гърция, за нуждите на ГКП. /виж: Мамуровски, Т. Паскал Митревски и неговото време (1912-1978)…, с.193-194./

поп Евтимий - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

поп Петко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Попдимова, Тана - една от жените, които вземат активно участие при защита и узаконяване на българския параклис в града. /Виж:Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.218./

Поплазов, Апостол – къщата му е унищожена по погрешка от италианската авиация артилерия през пролетта на 1943 г. при прочистване на Костурско от андарти; имал е 15 членно семейство. /виж: ИДА,т.94,с.54./

Попхристов, Хараламби – в Първата световна война взема участие като редник. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.223 ./

Продан, Кочи - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Пройко, Кочи - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Пройко, Михаил - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Рустем, Касъм - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Рустем, Хюсеин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Рустем, Шабан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Сакавица - род състоящ се от три къщи, дошъл през 1880 г. от с. Жужелци; ханджия. /виж: Боривоја Ж. Милојевића, Jужна Македониjа…, с.58./ # по всяка вероятност тук Милойевич има в предвид долу посочените Сикавичовски

Сарова, Вича Григорова – родена през 1878 г.; емигрира в България; установява се в Хасково. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Сарова, Марийка Григорова – родена през 1923 г.; емигрира в България; установява се в Хасково. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Сари – според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и изпълнява длъжността хатиб на джамията Хаджибег. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Седов, Филе – роден през 1885 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.; според Д. Литоксоу е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Селим /Селям/ бей -  бил арестуван при убийството на Нуредин. / виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.100; Марков, Г. Хрупищко…,с.223./

Сефер, Пири - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Сикавица, Христо Шопов - член на ВМОРО; член на РК на ВМОРО в Костенарията. /виж: Ил.Илинден, кн.2(102), с.7-8./

Сикавичовски, Димитър Аргиров – роден в с. Жужелци; преселва се с брат си в Хрупишча; един от дейците на българщината; отпуска даром къща за българско училище в срок за две години; умира твърде млад. /виж:  Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с. 223./

Сикавичовски, Кирязо Аргиров – брат на Димитър; роден в с. Жужелци; с брат си се преселва в Хрупишча; един от стълбовете на българщината н градът; дарява даром къщата си за българско училище в срок за шест години; член на църковно-училищното настоятелство и на Архиерейското наместничество; арестуван по време на Илинденското въстание и отведен в Костур. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.218,223 ./

Сикавичовски, Костадин Димитров - син на Димитър; член на българското църковно-училищно настоятелство и на Архиерейското наместничество. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.219 ./

Сикавичовски, Никола Димитров – син на Димитър; член на ВМОРО; член на  българското църковно-училищно настоятелство и на Архиерейското наместничество; отведен в Костурския затвор по време на Илинденското въстание. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.219 ./

Сикавичовски, Шомо – в новопостроената му къща се помещавало българското архиерейско наместничество в Хрупишко. /виж: Марков, Г. Хрупищко…,с.223./

Сикавичовски, Щерю Кирязов – син на Кирязо; починал още като ученик в отделенията. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с../

Сикавичовски, Янаки Димитров - син на Димитър; член на ВМОРО; член на на българското църковно-училищно настоятелство и на Архиерейското наместничество; отведен в Костурския затвор по време на Илинденското въстание. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.219 ./

Синан, Мустафа - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; събирач на данъци. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Скотидас, Теодорос – член на гръцката въоръжена пропаганда по време на Македонската борба 1903 – 1913 г.; взема участие като терорист. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.72./

Соколо, Василис - привърженик на проправителствените сили и проявил се в изтезанията, над набедените, че са привърженици на левите сили. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.125./

Спанос, Евангелос - по народност е влах; по професия е бил шивач; по време на гръцкото въстание от 1821 г. се присъединява към въстаниците, заедно с брат си Стерьос и сестра си Мария Спану; оглавява военна част; пода убит в сражение с турците. /виж: Уикипедия – Хрупишчани – Евангелос Спанос./

Йоанис Спанос

Спанос, Йоанис – влах по народност; роден през 1870 г.; брат е на Наум и внук на Стерьос Спанос;   отраства в Нигрита; 52 години е духовник с архимандритски сан; ; участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; лежи в Битолския затвор; след като Хрупишча става част от гръцката държава след Балканските войни става първият и кмет; на негово име днес е кръстена централната улица в градът. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.σ.72; Уикипедия – Хрупищани – Йоан Спанос./

Наум Спанос

Спанос, Наум – роден през 1872 г.; взема участие в гръко – турската война от 1897 г., като водач на чета на страната на Гърция; позволено му е да се засели в Атина, където подава жалба до властта за оказан му натиск от агенти на ВМОРО; завръща се по покана на Костурския митрополит Германос Каравангелис в родния си край; участва като андарт в четата на капитан Вангел от Сребрена; след скарването си с Вардас се отегля от активна революционна дейност; живее в Пирея и Неа Смирни до смъртта си през 1955 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.72; Уикипедия – Хрупишчани – Наум Спанос./

Спанос, Стерьос – по народност е влах; по професия е бил шивач; по време на гръцкото въстание от 1821 г. се присъединява към въстаниците, заедно с брат си Евангелос и сестра си Мария Спану; след смъртта на брат си поема командването на неговата военна част; пада убит в сражение с турците. /виж: Уикипедия – Хрупишчани – Стерьос Спанос./

Спану, Мария - по време на гръцкото въстание от 1821 г. се присъединява към въстаниците, заедно с братята си Евангелос и Стерьос; след смъртта на братята си поема командването на водената от тях военна част; опитва се да вдигне въстание в Костурско и след неуспеха се мести със семейството си в Нигрита. /виж: Уикипедия – Хрупишчани – Мария Спану./

Спиров, Георги – емигрира в САЩ; установява се да живее в гр. Дибронт, Мичиган; оженил се на 20-1-1929 г. за Иванка Андриовска от Дъмбени. виж: Македонска трибуна, 24.1.1929(год.2, бр.103), с.1./

Стамко, Жупан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Стамко, Калоян - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Стасов, Димитър - емигрирал е в Северна Америка, по всяка вероятност след Илинденското въстание; по време на Балканската война се записва като доброволец в сформираната чета на Георги Драшков. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.223 ./

Стерьо – по народност грък; обещал да осигури канал за пренасянето на оръжие от Гърция за Костурско. / виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.66./

Стерьов, Васил Н. – награден от Министерството на войната с 1500 лв за особенни заслуги в периода 23.V. – 10.VІІ.1943 г. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.910./

Стейрис, Кендрос - привърженик на проправителствените сили и проявил се в изтезанията, над набедените, че са привърженици на левите сили. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.125./

Стойко, Агапин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Стойко, Никола - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Стойко, Продан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Стойо, Калоян - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Стоянов, Антон – роден през 1909 г; преселил се в България; български учен;неизвестно кога умира. /виж: bg.wikipedia.org./

Стружев, Паскал – роден на 20.ІІ.1913 г; преселил се в България и през 1935 г. завършва курс по декоративно изкуство в София; през 1945 г. става член на Съюза на българските художници; рисува предимно пейзажи и натюрморти с наситен колорит, вдъхновени от природата и българската възрожденска архитектура; умира на 24.І.1987 г. в Пловдив. /виж: Уйкипедия – Хрупищани – Паскал Стружев./

Сюлейман, Карамеми - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Сюлейман, Курд - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Сюлуман бей – арестуван в края на 1905 г. от турската власт, с предположение, че до него е изпратено писмо от български комити, а всъщност такъв псевдоним използвал Георги Христов. /Виж:Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.224./

Танаки, Атанаси – роден през 1872 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Танасовци – род състоящ се от една къща, дошъл през 1905 г. от с. Лувраде, бягайки от андартите; шивач. /виж: Боривоја Ж. Милојевића, Jужна Македониjа…, с.58./

Тарабанов, Васил Пандов – роден на 15.ІІІ.1900 г.; емигрира в България; установява се в Харманли, пристига  със сина си от Югославия. /виж: ТДА- Ст. Загора, ф 58,оп.1,а.е.259./

Терзи, Насух - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; по всяка вероятност е и шивач. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Тимур, Еймир Шах - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; събирач на данъци. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Типадис /Типади/, Михаил – роден през 1862 г. в с. Песяк; учи медицина в Атинския, Истанбулския и Виенския Университети; през 1885 г. се установява в Хрупишча като лекар; през 1901 г. е заклет от четата на Атанас Петров за член на ВМОРО в с. Нестрам, но бързо се отказнва; участник в гръцката въоръжена пропаганда по време на Македонската борба 1903 – 1913 г. в местната организация; за революционната си дейност е затворен в Битоля; става кмет на Хрупишча; през 1920 г. основава първата.частна клиника в Хрупищко. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73; Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с. .; Наум Христов Георгие, Моята биография,с.37. /

Тодоров, Георги – отвлечен от андартите при нападение над Хрупишча през пролетта на 1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.47./

Томов, Хр. -  къщата му била използвана за квартира на гръцки войници през декември 1912 г. /виж: sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view =article&id=598:-1912-1923-&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61./

Увейс, Ахмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Угурлу, Пир Али - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Угурлу, Хюсеин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Узуновски, Никола - сред арестуваните на 19.4.1945 г., след това е изпратен в Костурския затвор, а след това в лагера „Павлос Мелас”. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.125./

Учинджи, Андрея - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Ферхад, Ахмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Ферхад, Ахмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; събирач на данъци. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Ферхад, Мехмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; муезин. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Ферхад, Селам - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Ферхад, Сефер Даде - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; събирач на данъци. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Ферхад, Хюсеин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Фотев, Алки – най-малкият брат на Минчо; преселил се в Скопие. /виж: Фотева, Евд. До пеколот и назад…, с.168./

Минчо Фотев

Фотев, Минчо – роден на 30.9.1922 г.; през пролетта на на 1943 г. се присъединява към ЕЛАС; член на ръководството на НОФ от 23.4.1945 г.;  избран е за секретар на НОМС за Егейска Македония от 1945 г.; през 1949 г. е обвинен от ръководството на ГКП в предателство, като Титов агент и изпратен в СССР; след разследване е изпратен в лагер; освободен през 1956 г. и се установява в Скопие; умира на 28.5.1987 г. /виж: Егеjска Македониjа во НОБ, т.VI; Фотева, Евд. До пеколот и назад, Скопjе, 2004; Мамуровски, Т. Паскал Митревски и неговото време (1912-1978)…,с.56,95,134./

Фотев, Фоти – брат на М. Фотев; загинал в сражение срещу германците през 1944 г. /виж: Фотева, Евд. До пеколот и назад…, с.79./

Фотева, Марика – сестра на Минчо; съпруга на Васил Макриев; установила се в Скопие. /виж: Фотева, Евд. До пеколот и назад…, с.171./

Фотева, Олимпия – сестра на Минчо; съпруга на Паскал Митревски; преселила се в Македония. /виж: Фотева, Евд. До пеколот и назад…, с.169-171./

Фоткос, Николао – роден през 1894 г.; емигрира в САЩ през 1904 г.; според Д. Литоксоу е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Франгаровитан – член на ВМОРО; един от хората, които поддържат канала свързващ гръцката граница с Костурско за пренасянето на оръжие за нуждите на организацията.  /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.617./

Фунда, Думитриу – роден 1916 г.; емигрира в Румъния; румънски инженер и политик; умира през 1999 г./виж: Уйкипедия – Хрупищани – Димитриу Фунда./

Хаджи, Константин Яни – роден през 1880 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Д. Литоксоу е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Хаджипаскалев /Калюгеро/, Димитър – роден в с. Жужелци; брат на Яни; след смъртта на баща му е отгледан заедно с брат си от чичо си хаджи Никола; става зет на Кирязо Сикавичовски; известен още като Калюеро. /виж: Ил.Илинден, кн.2(102), с.7-8; Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.224 ./

Хаджипаскалев, Яни – роден е в с. Жужелци; семейството му се изселва в Хрупишча; баща му умира твърде рано и той заедно с брат си Димитър е отгледан от чичо си хаджи Никола; завършва Хрупишкото гръцко училище и глъцката гимназия в Цотили; член на ВМОРО; член на РК на ВМОРО в Костенарията; взема участие в Илинденското въстание; взема участие в похода към областта Колоня; след въстанието се прехвърля в Гърция и от там пристига в България; след амнистията се установява в с. Окчилар, Ксантийско, където с брат си имат воденица; след Хуриета се завръща в Хрупишча, където заедно с братовият си син са отвлечени и убити. /виж: Ил.Илинден, кн.2(102), с.7-8; Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с. 224./

Хаджипаскалев,Яни /Янаки/ – роден през 1863 г; четник по време на Илинденското въстание; вземал участие в похода до албанската област Колоня; владеещ отлично гръцки и влашки; емигрира в България, където умира през 1933 г../виж:Дневници и спомени...,с.64-65; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 681./

Хаджипаскалева, Жота Д. - писала писмо до екзарх Йосиф І със свои съграждански, за да искат съдействие за изпращане на български лекар в Хрупишча, като декларира, че е готова да дари скъпоцености за неговата издръжка. /виж:Галчев, Ил.Българското...,60./

Хаджипаскалева, Костанд. Ян. - писала писмо до екзарх Йосиф І със свои съграждански, за да искат съдействие за изпращане на български лекар в Хрупишча, като декларира, че е готова да дари скъпоцености за неговата издръжка. /виж:Галчев, Ил.Българското...,60./

Халил, Патрона – роден около 1690 г.; по народност е албанец; яничарин; предводител на въстание в Цариград; умира 1730 г. /виж: Уйкипедия – Хрупищани./

Ханджопулос, Аргирос – много преди организираната гръцка въоръжена пропагнада в своята дейност Аргирос се противопоставя на засилващите се българска и румънска пропаганди;  след създаването на гръцкия комитет се включва и е избран за негов секретар; член на местната организация за гръцката борба за Македония; след Хуриета лежи пет месеца в Битолския затвор, заедно с брат си Козмас. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./

Ханджопулос, Козмас – брат на Аргирос; след  Хуриета от 1908 г. е арестуван заедно с брат си и лежи в Битолския затвор. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./

Хасан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  е помощник на имама. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Хасан, Махмуд - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; приел мюсюлманството. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Хасан, Мехмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; събирач на данъци. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Хасан, Масал - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Хасан ходжа - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Христов, Павел – роден през 1890 г; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.776./

Христов, Тодор – роден през 1870 г; по време на Балканските войни се записва като доброволец в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО;1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.780./

Христова, Добра Т. - участвала активно в черковно-училищната борба; била е осъдена на една седмица затвор, който излежала в Архиерейското наместничество в Костур. /виж: Марков, Г.Хр. Хрупищко…,с.218./

Хъзър уста - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; камилар. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Цилйо /Цело/ - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; дърводелец. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Чакалов, Васил Михайлов – роден роден през 1909 г.; овчар; убит през 1928 г. в с. Арменохор от гръцки бежанец Димитриос Франзерос. /виж:Михайлов, Ив. Спомени, т.ІV,с.720./

Чангов, Томо – преселил се в Скопие; свидетел на сватбата на Евдокия и Минчо Фотеви. /виж: Фотева, Евд. До пеколот и назад…, с.176./

Чаушис, Христос – взема участие в гръцката въоръжена пропаганда по време на Македонската борба 1903 - 1913 г. като андарт в четата на Л. Апостолидис в периода 1906 – 1908г.; по време на Балканската война от 1912-1913 г. взема участие в овладяването на Корча. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.72 - 73./

Чкоев /Шкоев/, Никола – един от видните дейци на българщината в града; собственик на дюкян; през 1905 г. гръцки терористи на три пъти правят опити да го убият, от които два са бомбени атентати, при които в единият загива дъщеря му, а при вторият Йото Дачов от с. Старичани; при започване на Междусъюзническата война е арестуван и затворен в Костурския затвор; по-късно става привърженик на комунистическото движение в Гърция; умира в Хрупишча. /виж: Борбите в Македония и Одринско 1878-1912…, с. 627,632; Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с. 225; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 681./

Чкоева /Цонева/, Вита Николова – дъщеря на Н. Чкоев; става жертва на един от атентатите извършени срещу баща и. /виж: Борбите в Македония и Одринско 1878-1912…, с. 627,632; Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.225 ; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 681; Георгиев, В. Ст. Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганда в Македония…, с. 165./

Чобан, Пейо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Чобан, Стефо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; възможно да се е занимавал с отглеждане на овце. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Чокоев, Въстан – член на БКП, разпитан от следствените органи по повод лицата Паскал и Апостол Калиманови, Христо Николов, Кирил Симеонов и Борис Ламбров през есента на 1947 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 65-66, 70-71./

Чокоев, Тома – виден българин, ползващ се с доверие сред местното българско население в Костурско; председател на делегацията посетила на 4.V.1943 г. полк. Вианери, за да се оплаче от неадекватните действия на италианската армия в преследването на андартите. /виж: ИДА,т.94,с.63./

Чолакис, Димитриос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; терорист; извършва нападение над представителя на  румънската пропаганда в Хрупишча Д. Бомба, когато е убит сина му и двама турци;  след този инцидент заедно с други членове на местния гръцки комитет е заловен  и лежи в затвора. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.73./

Чулха, Димко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Чулха, Мире - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; тъкач. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Чулха, Стамко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Чулха, Стоян - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Чулха, Страто - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство; тъкач. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 384./

Шади - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града; мюзеин. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Шекер, Мехмед - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Шишков, Анастас Д. – архиерейски наместник в Хрупишча по време на Балканските войни; арестуван и малтрертиран от гръцката власт, с обвинението, че събира подписи, за оплаквания срещу нея. /виж: Милетич, Л. Документи за противобългарските..., с. 258; Марков, Г. Хрупищко…,с.225./

Щерю – сестрин син на Васил Бабулев. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.220 ./

Щерьов, Гиро – открил в нивата на Али бей в местността „Калето” изображение на конче. /виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…, с.225 ./

 Юсуф, Иляс - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство;кетхуда (кая). /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

Янакиев, Живко Христов -  заслужил деец на българщината в Хрупишча; починал през 1921 г. там. / виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с. 225./

Янакиев, Костадин Типов – заслужил деец на българщината в Хрупишча. / виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с. 225./

Янакиев, Кръсто - член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с. 74./

Янакиев, Сребрен -  по време на Първата световна война участва като актьор в полевия театър. /виж:  Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.225 ./

Янакиев, Типо – роден е в Изглибе; преселва се с брат си Христо в Хрупишча; виден деец на българщината в града от началото на ХХ в.  / виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с.225 ./

Янакиев, Христо – роден е в Изглибе; преселва се с брат си Типо в Хрупишча; виден деец на българщината в града от началото на ХХ в./ виж: Марков, Г. Хр. Хрупищко…,с. 225./

Янко – член на ВМОРО от 1899 г.; през есента на сл. г. е избран за член околийския комитет в Костур. /виж:Николов,М.Революционното движение..., с.35,56./

Янков, Кръстьо – роден на 2.8.1892 г.; през 1913 г. завършва последният IV випуск на българската Солунска Търговска гимназия; като офицер от Българската армия взема участие в Първата световна война; член на Съюза на македонските емегрантски организации; през 1943 г. посещава Костурско с Йосиф Марков, Христо Руков, Спиро Василев и Васил Стумбов. /виж: Уикипедия – Хрупишчани – Кръстьо Янков; Марков, Г. Хрупищко…, с.225./

Янкова, Катерина - писала писмо до екзарх Йодиф І със свои съграждански, за да искат съдействие за изпращане на български лекар в Хрупишча, като декларира, че е готова да дари скъпоцености за неговата издръжка. /виж:Галчев, Ил.Българското...,60./

376.Яхя, Куркуд - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на града и  глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 383./

С гр. Хрупишча завършва Костурски край. За това защото ще трябва да стане оеднаквяване на статиите за всяко населено място, от една страна, от друга да бъдат изправени евентуално допуснатите грешки, в досега публикуваните материали, които бяха изпратени или отбелязани от хората, които се присъединиха към идеята. През време на стартиране на идеята за Костурски край излязоха допълнителни имена и информация, която трябва да бъде допълнена. Благодаря на всички, които се обаждаха с информация, със снимки, за да сложа точка на първият вариант на биографично-библиографския справочник "Костурски край", за който лично аз съм започнал да събирам информация за себе си от 1982 г.