Бабчор/Бапчор, Бабишор, Бабшо, Бобсури, Папсори/
дн. Ποιμενικό /Βαψώρι/
 |
| фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ |
Селото се намира
в планинския район, на североизток от град Костур в полите на планината Вич
/Нередската пл./. Над селото се простират букови, а под него – дъбови гори.
Общо землището на
Бабчор е с размер от 33 кв. км. и граничи със селата Неред, Лаген, Елеово,
Прекопана, Българска Блаца, Вишени, Жервени, Кономлади и Турье.
Според местни
предания Бабчор е образувано от жители на селищата Ровици, Круша и Козяка през
Средновековието. Селище с име Круша в Костурска кааза (вилает, нахия) се среща
в Османските данъчни регистри през ХV и ХVI в. Но друг е въпросът, дали селото е създадено от сливане на тези села или от преселили се семейства от тези села и създавайки ново поселение.
Както твърди
изследователят на миналото и фолклора на този край Христофор Тзавелла, по време на османското владичество селото е
средище на хайдути и съпротивителният живот е особено активен през ХV-ХVI в. Със своето местоположение и гори,
района е бил благоприятен за хайдушкото движение, но жителите на селото според
Османските архиви, са били натоварени да го възприпятстват.
 |
бабчорска женска носия от втората половина
на ХIХ в. |
Според Хр. Гандев, за първи път в Османските архиви селото се
споменава под името Бабишор през ХV в. и че в него са живеели 87 домакинства.
Селото според Османски данъчен регистър от 1530 г. е записано като
Бабшо. То е чисто християнско село с 52
пълни домакинства и 35 непълни такива или ергени. Землището на селото е
включено в спахийско-ленната система на Османската система. Приходът, който
носи селото на държавната хазна е 3512 акчета.
В Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е споменато като с. Бабчор –
дервент. Статута на населението явно се е променил през средата на ХVI в. , тъй като попълващият регистъра изрично
посочва, че привилегиите са съобразени спрямо предходен регистър,т.е. между
тези години.
Дервентджиите били натоварени със специални задължения по охраната на
планински проходи. В замяна на тази служба били освободени от някой налози и
данъци платими към държавата, но не били освободени от изплащането на
спахийската рента. Дервентджийската служба се предавала по наследство в рамките
на един род. При липса на мъжки наследници, мястото можело да се заеме от
сродник – племенник, зет.
Попълващият регистъра е отбелязал, че селото се намира в опасен проход и
за това 30 домакинства (от които 27 пълни и 3 непълни) се грижат за неговата
охрана и плащат по 10 акчета испендже. Отделно от това всяко от тези
домакинства, трябва да дава по 2 киле пшеница и 1 киле ечемик (едно цариградско киле е равно на 20 оки). Домакинствата не се
освобождават от таксата за внесеното вино. За сметка на своите задължения, са
освободени от извънредните и редовни данъци. Писарят е отбелязал, че три
домакинства са освободени от задълженията си по охрана на прохода и за сметка
на това се натоварват да изплащат пълния данък испендже от 25 акчета и всички
останали данъци и такси в пълния им размер. Трудно е да се каже по какви
причини са освободени – дали по навършена възраст или за това, че не изпълняват
задълженията си по охраната на прохода. Едва ли за предоставените привилегии
селото се е превърнало в притегателен център за пришълци от други населени
места, което налагало ограничаване на дервентджийските привилегии само до ония от коренното население, които са изпълнявали
това задължение, защото попълващият регистъра не е отбелязал срещу главите на трите домакинства,
че са преселници (пришълци). Евентуално е възможно да е определено, че по
охраната на прохода са необходими 30 човека и за това да са освободени от
ангажименти останалите трима. Няма призната бащиния, което навежда
на мисълта, че селото е създадено след попадането на Костурско в пределите на
Османската империя.
Приходът от селото за държавната хазна е 2900 акчета. През това време в
района на селото е имало 2 воденици. Платената такса за внесено вино, не е ясно
дали е за лична консумация от домакинствата или за поддръжка на хан или станция за смяна на конете.
В
своите спомени Наум Христов посочва, че Леринското село Крепещино е било
заселено с бабчорци, но не посочва времето, през което е станало това. Имайки в
предвид, че за периодът от близо век, населението е намаляло в резултат на
естествения прираст със 100 домакинства, възможно това да е станало именно през
това време или да са пренасочени от държавната машина към „мъртви земи” из
Балканския полуостров. От друга страна е странен факта, че сред посочените
имена в този документ не съществува духовно лице или негов наследник, в близо 100
годишната история на селото. Този „феномен” може да се обясни единствено с
преселение на част от жителите на селото по други места.
В началото на ХІХ в. френският консул при Али паша Янински –
Франсоа Пуквил отбелязва Бобсури като „българско село“.
В "Етнография
на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол
през 1878 г., Бабчор е посочено като село със 100 домакинства и 310 жители
българи.
 |
| панорамна снимка на селото от началото на ХХ в. |
Пловдивската статистика представя селото със 190 къщи, в които
живеят 610 българи.
Около 1881 г. учителят Наум Христов от село
Неволяни, Леринско е преподавал в местното училище на български език.
За Теплов селото Бабчор се състои от 90 къщи с 330 жители –
българи.
В своята статистика Схинас през 1886 г. го споменава под името
Папсори, като християнско село, в което има църква, мъжко училище и две
страноприемници.
Ст. Веркович в своята статистика го представя под името Бапчор,
състоящо се от 90 къщи, в които живеят 132 семейства (венчила) с 363 мъже и 371
жени – българи.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е
посочено под името Бабшор. Но тя поставя друг интересен въпрос, тъй като на североизток от селото е отбелязано на нея "Бабшор кале".
Ростковски в своята статистика представя с. Бабчор със 167 къщи, в
които живеят 520 славяни-екзархисти и 464 славяни-патриаршисти.
Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. Бабчор има 1 080 жители
българи.
В изложение на екзарх Йосиф I до Св. Синод на Българската църква,
споменава, че кмета на селото е сред извиканите в хюкюмата от Костурския
каймаканин селски кметове, и е каран насила да приеме гръцкия владика и да му
се подчини. При отказа на кмета да изпълни това нареждане, защото селото е
българско и принадлежи на българското общество, на сила му бил вземат мухтарския
печат.
Според Гунарис през 1902 г.
от 177 семейства само 70 са гръцки (т.е.гръкомански).
В дневника си В. Чекаларов за първи път споменава, че селото е
посетено на 29.8.1902 г. Тогава било свикано общо събрание и се избрали двама
члена за СК (записано е селската комисия). Тогава селяните обещали да се
откажат от гръцкия владика и да припознаят Българската Екзархия. Но това съвсем
не означава, че чак тогава е сформирана организация на ВМОРО в селото, защото
намеква, че има виновни за смъртта на Лазар Москов във Вишени от селото и е
имало наказани.
По време на опита на полк.Анастас Янков да вдигне въстание в
Костурско през 1902 г., селото е посетено от турска войска и след побоища и
предателства от селяните са иззети 14 пушки . В поверителен рапорт от 28.9.1902
г. на БТА в Битоля, П. Михайлов пише, за арестувани 11 селяни, заедно със
свещеника, и че 13 са иззетите пушки.
 |
| черквата "Св. Георги" строена 1774-1775 г. |
През 1903 г. селото отхвърля изцяло върховенството на Вселенска
Патриаршия и признава Българската екзархия. Според Пандо Кляшев това става през
м. март.
Жителите на селото се включват активно в Илинденското въстание. За
момента е трудно да се каже колко мъже от селото се включват в центровата чета, но М. Николов посочва, че в похода към
Прилепско вземат участие 65 бапчорци от селската чета. С жертвите дадени на
„Кайнака” от въстаниците, между които има и бабчорци със сигурност може да
твърдим, че са най-малко 80 човека. В поверителното си писмо, Андрей Тошев
посочва, че 11 човека са загинали като въстанници.
На 14.VІІІ.1903 г., по време на потушаването на Илинденското
въстание, селото било заобиколено от турски войски от следните страни: мест. Павлово
гумно /Нередската пл./, между селата Прекопана, Бабчор и Вишени, на местн.Порта
/войските, които опожарили Вишени/ и войски, които дошли от към с.Кономлади
установили се на ридът Къндова глава. След като била изследвана
околността, войските навлезли в селото от всички страни. Една част от
населението, което се опитало да се спаси с бягство било заловено от Леринсксия
аскер и задържано за едно денонощие. Войските идващи от към Костур убивали,
когото срещнели, като обезобразявали телата на убитите. Но селото не е
опожарено. Войските са извършили и много опозорявания на жени и
девойки. Но в поверителното си писмо под №670 от 24.8.1904 г. до
министър-председателя Р. Стоянов, А. Тошев е абсолютно категоричен: „Това село
не е изгорено.”
Според Н. Темчев има 13 опожарени къщи, но не посочва да има
жертви.
Емиграцията на жителите на селото в САЩ е масова
след 1903 г. Една от най-старите колонии на македонски българи в САЩ е тази във
Форт Уейн, Индиана основана от преселници от Костурско, сред които бабчорци са
сред първите.
По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в селото
има 1 360 българи екзархисти и функционира
българско училище, където учат 53 ученика, обучавани от един учител.
През
1912 г. преселниците от Бабчор основават във Форт Уейн, Индиана свое
благотворително дружество, наречено “Вич” и приемано като едно от най-мощните
по това време, български дружества в САЩ.
Според „Календарь-алманах за 1920
год.” във Форт Уейн по това време са живеели 1000 българи, като по-голяма част
от тях били от Костурско. Дружеството развива не само взаимоспомагателна
дейност, но подпомага със значителни средства своите съселяни в Бабчор –
финансира залесяване, уреждане на овощни градини, прокарване на водопровод и
други.
Според Георги
Константинов /Бистрицки/ Бабчор преди Балканската война има 160 български къщи.
За Георги Райчев, селото се състои от 263 къщи.
По време на Балканската война Бабчор е първото село покрай, което
минава съединената чета на МОО, под ръководството на В. Чекаларов, Ив. Попов и Хр. Силянов.
Последният в своите спомени „От Витоша до Грамос” споменава, че са пресрещнати
от местната чета ( милиция), докато за други посетени села от Костурско
споменава, че се налага тя да бъде възстановявана.
След Балканските войни Бабчор попада в пределите на Гърция.
Съдбата на българското население не се отличава от тази на останалите попаднали
в пределите на Гърция. За това свидетелства Коста Попов: „Побой, арести през
1913 г., ограбени от гръцката армия…” – жива стока и вещи. Преследване от
гръцката власт, защото се чувстват българи.
Според списъка от 1913 г. селото е прехвърлено в Преспанска община
и в него живеят 1216 жители, от които 618 мъже и 598 жени.
Според Милойевич през 1920 г. селото наброява 300 християнски
славянски къщи.
Преброяването от с.г. отчита, че в селото живеят 959 жители, от
които 402 мъже и 557 жени, с общо 215 семейства.
Според статистиката изготвена от МБЦК в САЩ в с. Бабчор живеят
3200 българи.
Според Михаелидис са ликвидирани 11 имота на семейства, които са
се преселили в България.
През 1921 г. преселниците от Бабчор в САЩ участват
в основаването на братството “Костур” във Форт Уейн, което е домакин при
учредяването на Македонската патриотична организация през октомври 1922
г. Преброяването
от 1928 г. отчита, че в селото живеят 844 човека, от които 377 мъже и 467 жени.
В селото не е заселван бежанец, който да е дошъл след 1922 г. 839 от жителите
са местни, а само 5 са от други общини, а от селото 54 са се преселили на други
места в Гърция.
Според статистиката от 1932 г. от 180 – те фамилии, 178 са обявени
за българофони.
През 1932 г. бабчорци създават клон на МПО и в гр. Рочестър, Ню Йорк.
Преброяването от 1940 г. отчита, че в селото живеят 854 жители, от
които 380 мъже и 474 жени.
В периода до 1941
г. бабчорци емигрират главно в България,
САЩ и Австралия.
По време на
окупацията на Гърция през Втората св. война, селото попада в Италианската
окупационна зона. В своето изследване Д. Мичев „Българското национално дело в
югозападна Македония (1941-1944 г.)”
споменава селото, сред които са
извършени масови арести и жестоки побоища от гръцката полиция, като
единствената вина на селяните, е че членуват в Българския клуб.
В делегацията изпратена от Костурското
благотворително братство през април 1943 г., която посещава Костурско е включен
Никола Трифонов Марковски.
Със своето местоположение, с гъстите си букови и дъбови гори
селото става идеална база за развитие на партизанското движение в периода
1943-44 г. и се използва като база предимно от частите на ЕЛАС. В спомените си
Йован Манов, казва че селото е било гнездо на партизаните. „Като деца им
помагахме на партизаните и извършвахме куриерски задачи” – продължава той в
спомените си от онова време.
В средата на април 1944 г. в селото се провежда митинг, който
трябва да скрепи дружбата между македонските, югославските и гръцките партизани
в борбата им срещу окупатора.
Тъй като там се е намирал един от щабовете на партизанските части
на ЕЛАС, след извършените нападения над Прекопана и Черешница, там е било
откарано мъжкото население за изследване за връзки с „Охрана” и при доказване
на такива и в зависимост с виновността на даденото лице е осъждано на
смърт.
В землището на селото са избити 31 човека-охраниоти от с. Четирок,
по заповед Георгиос Янулис, командир на отред от ЕЛАС – влах родом от
Грамоските села. ( По погрешка в предната
публикация от Костурски край, отнасяща се за с. Бабчор, ги бях посочил като
негови жители. Благодаря на двамата Василовци, условно казано Апоскепски и
Тиквенски, за изправянето на тази неволно допусната грешка.)
Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 820 жители,
от които 810 са славяноговорящи.
Според сведение на Паскал Митревски по време на Гражданската война
организационно с. Бабчор попада в Турийския район на НОФ, в което има
организирани 3 члена на ГКП, 30 члена на НОФ, 22 члена на НОМС и 6 члена на
АФЖ. Според дописка във в. „Непокорен” по време на Гражданската война в селото
има 150 къщи, които са винаги с отворени врати за сражаващите се в редовете на
ДАГ. 170 човека от жителите му се записват като доброволци в редовете и. За
момента са известни имената на 60 от тях, които са загинали.
 |
| това коешо е останоло днес от с. Бабчор |
Възрастното население участва в прибирането на реколтата през 1948
в т. нар. „мъртва зона” при с. Загоричани, която е обстрелвана с оръдия.
Според Танас Низамов по време на
Гражданската война близо 300 човека от селото участват в редовете на ДАГ. През
1948 г. селото е било изцяло унищожено, дори и една къща не е останала
запазена. Децата, жените и старците били прехвърлени във Вардарска Македония.
Но според други, част от
жителите му се преселват в Югославия, Лерин, Вишени и др. населени места.
Над 90 от децата на Бабчор са отведени като бежанци в Югославия, а 27 в
Румъния. За управата на домовете, както и за държавата в която се намирали, настанените
в лагерите деца (това се отнасяло и за техните възпитатели), не съществували
със собствените си и фамилни имена, а само с номера, под които са заведени. В
лагерите в Румъния били направени специални кръгли медальони, от едната страна
бил изобразен генерал Маркос, а от другата страна номерът, под който се води
даденото лице.
Раптис Михалис дава интересна информация, за духът на възпитанието
в тези детски лагери: „ Аз си спомням как през 1949 г. с абсолютна тишина и
дисциплина влизахме подредени под строй, в салоните на детските домове –
Тулгеш, Синая, Орадеа, Роман и Клуж в Р. Румъния и как слушахме ненаситно гласът
на Апостоли Спилиу…На краят с чудно единомислие викахме: „Да живее ДАГ!” „Да
живее Маркос!” „Неприятелят няма да стъпи на Грамос и Вич!” „Чий е Маркос?” –
ще запита някой, а ние в един глас отговаряме: „Наш е Маркос!” „Чии сме ние?!”
„На Маркос!” – отговаряме ние едновременно. След смяната на Маркос Вафиядис,
като главнокомандващ на ДАГ, на негово място в нашите уста поставиха Никос
Захариядис, генерален секретар на ГКП и пак викахме със същата възбуда и фанатизъм,
тъй както викахме за Маркоса…такава ни беше всекидневната молитва.”
Тези, които са били отведени в Югославия са били настанени в
домове в Бела Црква, Войводина (просъществувал от 1948 до 1958 г.) ; в Загреб,
Сомбор и Осиек, Хърватска; Стара гора, Словения; Валандово, Македония (в този
детски дом създаден през 1952 г. са прехвърлени деца от Бела црква). Но по
спомените разказани от Славка Делянова-Карлевска групата с деца бежанци от
Бабчор е тръгнала през май 1948 г. (било е Великден) и са били настанени
първоначално в Бела црква, от където с по малките деца е била изпратена в Стара
гора, Словения, а по-големите деца били отведени в Чехословакия под
ръководството на Елена Делянова и Ристана Боршова.
Според откритите до момента сведения по време на Гражданската
война и след нея общо като жертви могат да се считат общо 95 човека.
При преброяването от 1951 г. е установено, че селото вече не
съществува.
 |
| черквата "Св. Георги" |
Днес
от Бабчор е останала само черквата „Свети Георги“, строена през 1774 - 1775
г. , чиито врати са зазидани, за да не бъде използвана за убежище на
нелегални мигранти.
Надморската височина, на която е било разположено селото е 1250 м.
В документи, спомени, книги и интернет сайтове като жители на това
село се споменават следните лица:
Андреов, Коста
Ристов - роден 1930 г.; сражавал
се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 12.9.1948 г. в отбраната на
Грамос. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Андреов, Спасе
Митрев - роден 1925 г.; сражавал
се в редовете на 14-та бригада на ДАГ; кавалерист; загинал на 8.8.1948 г. в Синиячко.
/виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Андриов, Борис
- две от децата му били
отведени като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Андриов,
Георги Нумев - роден 1924
г.; сражавал се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 13.7.1948 г. в Хасната.
/виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Андриов, Васил
Иванов - роден 1885 г.; убит
през 1948 г. в Бабчор. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Анастасова, Елена – родена през 1902 г.; умряла от страх и жажда./виж:
Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290./
Анастасов, Константин – роден през 1886 г.; емигрира в САЩ през
1907 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Анастасов, Никола – убит от турците на 14.VІІ.1903 г ./виж: Георгиев, В.,
Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290./
Атанасов, Илия –
по време на Балканските войни се сражава в редовете на 2 рота на 6 Охридска
дружина на МОО в периода 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.; ранен на 18.VІ.1913 г. /виж:
Архивни справочници,т.9,Македоно..., с.64/
Белчев, Ристо
Томев - роден 1924 г.; сражавал
се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 26.4.1948 г. /виж: в.
Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Белчева, Колевица – родена ок 1853 г.; промушена докато бранела дъщеря си от
опозаряване на 14.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и
Тракия...,290; Чекаларов, В. Дневник...,с.297./
Богданов,
Георги Периклиев - роден 1927
г.; сражавал се в редовете на 14-та бригада на ДАГ; загинал на 14.2.1948 г. в битката
за Лерин. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Богданов, Иван
Периклиев - роден 1924 г.;
сражавал се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 29.3.1948 г. в Калабака.
/виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Богданов, Коле
Василов - роден 1936 г.; убит
през 1948 г. в с. Медово,Преспанаско. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3,
с.3. /
Богданов, Пандо – тримата му синове се сражават като доброволци в ДАГ; единият от
тях загива при отбраната на Грамос по време на Гражданската война. /виж:
в. „Непокорен”, бр. 14, 5 октомври 1948 г., с. 4./
Богданов,
Сотир Периклиев - роден 1929
г.; сражавал се в редовете на 14-та бригада на ДАГ; загинал на 10.1.1949 г. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Богданов,
Васил - едно от децата му
е било отведено като бежанец в Югославия, а другото в Румъния. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.12, с.4. /
Богданов,
Васил Танасов - роден 1912
г.; сражавал се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 18.8.1949 г. в Преспа.
/виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Богданов,
Митре – едно от децата му
е било отведено като бежанец в Югославия, а две други в Румъния. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.12, с.4. /
Богданов, Наум
Митрев – със сестра си е
отведен като дете бежанец в Румъния. /виж:
в. Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Богданов,
Перикли - дъщеря му е отведена като дете бежанец в Румъния. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.12, с.4. /
Богданов,
Страти Танасов - роден 1914
г.; сражавал се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 15.12.1948 г. в Негуш.
/виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Богданова,
Виктория - отведена като
дете бежанец в Румъния. /виж: в.
Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Богданова, Лефтерия
Митрева – с брат си е
отведена като дете бежанец в Румъния. /виж:
в. Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Богданова,
Люба Томева - родена 1915
г.; убита през 1949 г. в Ошчима. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3.
/
Богданова,
Ристана – дъщеря на
Перикли, отведена като дете бежанец в
Румъния. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Богданова,
Спаса Колева - родена
1902 г.; убита през 1947 г. в Бабчор. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3,
с.3. /
Богданова, Христа В. - отведен като дете бежанец в Югославия; учила е в умилището „Вера
Циривари – Трена” в Скопие. /виж: Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.153./
Богданова, Яна
Колева – родена 1902 г.;
убита през 1947 г. в Бабчор. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3.
/
Борис – брат на Грозда Делянова; емигрирал в
Америка преди Втората св. война. /виж: в. Македонска искра, 1954, бр.8-9, с.4.
/
Борисов, Васил
- едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Боршов, Васил
- едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Боршов, Митре
Ник. - ученик на
Наум Христов. /виж: Наум Христов Георгие, Моята биография…,с.14 – dikata.net/biography/autobiography.pdf./
Боршов, Христо
Михалов - роден 1923 г.; сражавал
се в редовете на 107-ма бригада на ДАГ; загинал на 10.3.1948 г. в отбраната на
Грамос. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Боршова, Леца
Михалова - родена 1925 г.;
сражавала се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинала1948 г. на Вич. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Боршова, Лимона - в края на Гражданската война се преселила със семейството си във
Югославия; настанена във Войводина; изразила желание до българското посолство
да и бъде разрешено да се пресели в България. /виж: Даскалов, Г. Между
реваншизма на Атина..., с. 101./
Боршова, Ристана - посочена като една от отговорничките отвела
по-големите деца бежанци от Бела црква в Чехословакия. /виж: Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Боце /Тоце/,
Йорго - в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Варковски, Иван – гръкоман; зарекъл се че никога няма да бъде българин и да се
откаже от владиката; отказал да изплати изпратената му разписка от ВМОРО;
псувал ръководството и за това е наказан с 25 удара с тояга. / виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с.122./
Васил – четник
при Н. Андреев / виж: Чекаларов, В. Дневник...,167./
Василев , Таньо – роден през 1878 г.; емигрира в САЩ през 1913
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/
metanastes.htm./
Василов, Христо – роден през 1885 г.; емигрира в САЩ през 1913
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Васко
/Величко/, Моло /Моно/ - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.145 ./
Васо, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като глава на домакинство и жител на селото отговарящ за
прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Вишин, Атанас
– емигрирал в САЩ преди
1920 г.; съсобственик на заведение съвместно с Анастас Шарин във Форт Уейн,
Индиана. /виж:Календар-алманах за 1920 год…,с.192./
Вишин, Нуме
Иванов - роден 1913 г.; убит през 1946 г. в Турие. /виж: в.
Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Вишина,
Нумевица - едно от децата
и било отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Вишина, Хриса
Нумева - родена 1927 г.; сражавала
се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинала на 12.9.1948 г. в Малимади. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Гегов, Васил -
едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Гегов/Гечов/, Танас М.– роден ок.1853 или 1843 г.; заклан от
турците по време на Илинденското въстание в родното му село./виж: Георгиев,
В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290; Чекаларов, В. Дневник...,с.297./
Георги – сражавал се в редовете на ЕЛАС по време на
окупацията на Гърция; по време на Гражданската война се сражавал на страната на
правителствените сили. /виж: Фотева, Евд. До пеколот и назад…,с.93. /
Георгиев, Коле – търговец – скотовъдец, който всяка пролет
купувал овце и кози и на есен ги продавал. /виж: Тошев, Андрей.Доклад/
Георгиев, Митре – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1905
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Георгиев, Наум
Христов – роден в с.
Неволяни, Лиренско; нает за учител през учебната 1878/1879 – 1880/1881 г.;
същевремено е задължен да пали кандилата в черквата и да пее по време на
служби. /виж: Наум Христов Георгиев, Моята биография,с.14. - dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY
.pdf/
Георгиев,
Петре – роден през 1874 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Д. Литоксоу,
декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Георгиев, Филе
– роден през 1882 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Д. Литоксоу,
декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Гилев, Гине /Гиле/ Т.– роден ок.1883 г.; бил изкаран със семейството
си в посока към с.Прекопана и по пътя пред очите на близките си бил насечен на
късове, като преди това му били извадени очите./виж: Георгиев, В., Ст.
Трифонов, Македония и Тракия...,с.290; Чекаларов, В. Дневник...,с.296./
Гиливичин,
Танас Кузов - роден 1925
г.; куриер; убит през 1948 г. във Вич. /виж: в. Македонска искра, 1953,
бр.3, с.3. /
Гйоревски/Гюревски/, Георги – роден през 1883 г.; четник от селската чета по време на
Илинденското въстание; загинал в сражението на “Кайнако”/виж: Георгиев, В.,
Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290; Чекаларов, В.
Дневник...,с.274./
Горкин, Васил
Нумев - роден 1926 г.; сражавал
се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 15.11.1948 г. /виж: в.
Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Гулев, Танас -
едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия, а други две в Румъния. /виж: в.
Македонска искра, 1948, бр.8, с.2. /
Гулева, Доста
Танасова - със сестра си
е отведена като дете бежанец в Румъния. /виж:
в. Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Гулева,
Ристана Танасова – със
сестра си е отведена като дете бежанец в
Румъния в лагера Тулгеш; може би за нея се сеща Доста Ендриовска, че в лагера
се е водила под №1441. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.12, с.4; Кочов, Ст. Битките на македонските генерации под Грциjа низ тугите идеоологии…, с.192./
Грозовски,
Васил Стратов – отведен
като дете бежанец в Румъния. /виж: в.
Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
 |
| Иван Грозовски и Фаня Динева |
Грозовски,
Иван /Йован/ - пристигнал
в Австралия преди Втората св. война заедно с баща си; установили се в гр.
Манджимуп; секретар на дружеството на МАНС в града; сгодил се на 18.6.1950 г.
за Фаня Динева от Неред, Леринско. /виж: в. Македонска искра, 1949, бр.15,
с.3-4;1950, бр.10,с.4. /
Грозовски,
Нуме – член на МАНС;
емигрирал в Австралия преди Втората св. война с единият си син; останалата част
от семейството му пристига в края на1948 г. /виж: в. Македонска искра, 1949,
бр.15, с.4. /
Грозовски,
Сотир - две от децата му били
отведени като бежанци в Югославия, а други две в Румъния. /виж: в.
Македонска искра, 1948, бр.8, с.2. /
Грозовски,
Страто - едно от децата
му било отведено като бежанец в Югославия, а друго в Румъния. /виж: в.
Македонска искра, 1948, бр.8, с.2. /
Грозовски,
Трайко Наумов – роден
през 1932; заявил пред комисията на ДАГ, ме иска да се сражава в нейните
редове; емигрирал с майка си в Австралия в края на 1948 г. /виж: в.
Македонска искра, 1949, бр.15, с.4. /
Грозовска, Доста
Сотирова - със сестра си
е отведена като дете бежанец в Румъния. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.12,
с.4. /
Грозовска,
Мара Сотирова – със
сестра си е отведена като дете бежанец в Румъния. /виж: в. Македонска искра,
1948, бр.12, с.4. /
Грозовска,
Нумевица – по време на
Гражданската война е на страната на левите сили; емигрирала в Австралия в края
на 1948 г. със синът си Трайко; дала пространно интервю за в. „Македонска
искра” за положението в родния край, за начина на изпращане на децата бежанци в
други страни от комунистите. /виж: в. Македонска искра, 1949, бр.15, с.4.
/
Гърдан, Мелко
- в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Гърдан, Никола
- в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Дедко, Туман -
в османски данъчен регистър
от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото отговарящ за прохода; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.145 ./
Дедко, Янко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като глава на домакинство и жител на селото отговарящ за
прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Делянов, Васил
Ристов - син на Грозда и
Ристо; емигрира в Австралия заедно с баща си. /виж: в. Македонска искра, 1954,
бр.8-9, с.4. /
Делянов, Георги М. - отведен като дете бежанец в Югославия; първоначално е бил настанен в детски
дом в Хърватско или Словения; през 1952 г. е настанен в домът „Кузман Йосифовски – Питу” в
Скопие. /виж: Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.151./
 |
| Димитър Делянов |
Делянов,
Димитър /Митре/ Ф. – брат на Лазо и Ристо; емигрирал е в Австралия
преди Втора св. война; член на МАНС; секретар на групата „Свобода” в Манджимуп;
инициатор за създаването на взаимоспомагателно дружество в града; две от децата му са били отведени като бежанци
в Югославия; кумува заедно със съпругата си на сватбата на Томас и Велика. /виж:
в. Македонска искра,1948, бр.1, с.4; 1948, бр.8, с.2;1949,бр.15,с.4; 1954, бр.8-9,
с.4. /
Делянов, Лазо
Ф. – роден 1894 г.; през
1909 г. емигрирал в
 |
| Лазо Делянов |
САЩ; установил се да живее във Форт Уейн, Индиана; според
отпечатаният некролог във в. „Македонска искра” е имал собствен бизнес; на два
пъти е бил посещавал родното си село, но бил обвиняван , че води
антигръцка пропаганда от полицията;
починал на 1.1.1949 г. /виж: в. Македонска искра, 1949, бр.15, с.4. /
Делянов, Михали – емигрира в Австралия през 1937 г.; поискал да прибере семейството
си при себе си, но след като получил отговор от жена си, че с нея трябва да
заминат и с трите деца от брат му и сестра му, отказал и се оженил
повторно в Австралия. /виж: в. Утрински вестник, бр. 2737, 15.7.2008./
Делянов,
Михаил - две от децата му
били отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Делянов, Нуме
– братовчед на Лазо Ф.
Делянов; емигрирал в САЩ; установил се да живее във Форт Уейн; съобщил за
смъртта на Лазо до неговите близки живеещи в Австралия. /виж: в. Македонска
искра, 1949, бр.15, с.4. /
Делянов, Ристо
Ф. – емигрирал е в
Австралия преди Втора св. война; установява се в Мелбърн; член на МАНС;
публикува съобщение за смъртта на брат си Лазо и жена си Грозда. /виж: в.
Македонска искра, 1954, бр.8-9, с.4. /
Делянов, Стасе
– по време на
Гражданската война се сражава в редовете на ДАГ; зет на Филип Пеов; според една публикация във в. „Македонска
искара”, съпругата му е била убита; две
от децата му са изпратени като бежанци в Югославия, а дъщеря му в
Румъния. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2;1949, бр17,с.2. /
Делянов, Стасе
Ристов - син на Грозда и
Ристо; емигрира в Австралия заедно с баща си. /виж: в. Македонска искра, 1954,
бр.8-9, с.4. /
Делянов, Томе
Ристов - син на Грозда и
Ристо; отведен като дете бежанец в Румъния с двама от братята си; по всяка
вероятност може би на него се сеща Доста Ендриова, като споменава, че неговият
номер в лагера бил 1381. /виж: в. Македонска искра, 1954, бр.8-9, с.4; Кочов, Ст. Битките на македонските генерации под Грциjа низ тугите идеоологии…,с.192./
Делянов, Яне
Ристов – син на Грозда и
Ристо; отведен като дете бежанец в Румъния с двама от братята си. /виж: в.
Македонска искра, 1954, бр.8-9, с.4. /
 |
| Грозда Делянова |
Делянова,
Грозда Ристова – родена
1900 г.; емигрирала по време на Гражданската война първоначално в Югославия, а
през 1950 г. заминава за Австралия при съпруга си; страдала е от сърце; умира в
Мелбърн на 9.5.1954 г. /виж: в. Македонска искра, 1954, бр.8-9, с.4. /
Делянова,
Доста Никова - родена 1914
г.; сражавала се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинала на 15.12.1948 г. при
отбраната на Вич. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Делянова – Доневска, Доста – родена през 1935 г.; дъщеря на Михали и
Лета Делиянови; отведена като
дете бежанец в Югославия; първоначално е била настанена в Бела црква,
Войводина; след това е изпратена в Стара гора, Словения; пее в групата „Бапчорки”; срещнала се с
баща си при турне на групата в Мелбърн. /виж: в. Утрински вестник, бр.
2737, 15.7.2008.; Македонско сонце, бр.
639, 29.9.2006, с.41; Китаноски,
М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Делянова, Елена – посочена като една от отговорничките отвела по-големите деца бежанци от
Бела црква в Чехословакия. /виж:
Китаноски, М. Г. Доневски,
Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Делянова,
Криса Ристова – дъщеря на
Грозда и Ристо; след края на Гражданската война емигрира със семейството си в
СССР. /виж: в. Македонска искра, 1954, бр.8-9, с.4. /
Делянова,
Лазовица - според
некрологът издаден по повод смъртта на съпруга ѝ Лазо Ф. Делянов в началото на
1949, все още живее в родния край заедно с дъщеря си и внука си. /виж: в.
Македонска искра, 1949, бр.15, с.4. /
Делянова,
Лефтерия Лазова – според
некрологът издаден по повод смъртта на баща и, все още живее заедно с майка си
и детето си в родния край.. /виж: в. Македонска искра, 1949, бр.15, с.4.
/
Делянова, Лозана – родена през 1937 г.; дъщеря на Михали и Лета Делянови; отведена като дете бежанец в Югославия;
първоначално е била настанена в Бела црква, Войводина; след това е изпратена в
Стара гора, Словения; била
три месеца при баща си и той я представял като братовчедка и не пожелал да я
запознае с брат и и сестра и от вторият му брак. /виж: в. Утрински
вестник, бр. 2737, 15.7.2008; Китаноски,
М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Делянова – Карлевска, Славка - била посочена от съселяните си, на която поверяват децата си, за
отвеждането им в Югославия; отговорничка
отвела по-малките деца бежанци от Бела црква в Стара гора, Словения; мъжът ѝ от
дълги години бил емигрант в Австралия. /виж: Китаноски,
М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Делянова, Софка - отведена като дете бежанец в Югославия; първоначално е била настанена в
Бела црква, Войводина; след това е изпратена в Стара гора, Словения. /виж:
Китаноски, М. Г. Доневски,
Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Делянова, Филя
– емигрира със
семейството си в Австралия; установява се в гр. Манджимап; кумува заедно със
съпруга си на сватбата на Томас и Велика. /виж: в. Македонска искра, 1954,
бр.8-9, с.4. /
Джоржев, Атанас – роден през 1877 г.; емигрира в САЩ
през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs.
com/onoma/ metanastes.htm./
Джуриова,
Цвета Спасова - родена 1924
г.; сражавала се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 15.7.1948 г. на
Вич. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Димитри, Герг
- в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото; отписан от описа като отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.145 ./ Димитри, Гергьо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.145 ./
Димитри,
Драган - в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./ # възможно е да са в
родствена връзка – баща син с Митан Драган
Димитри, Янко
- в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Димитров, Васил – роден през 1886 г.; емигрира в САЩ през 1912
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Димитров,
Георги Нумев - роден 1880
г.; убит през 1945 г. в Дервено. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3.
/
Димитров, Д.Г. – емигрирал в САЩ; установява се в гр. Фарел, Пенсилвания, член на
МПО. /виж: Гаджев, д-р Ив. История...,т.І,с.524./
Димитров, Иван
Георгиев - роден 1923 г.;
сражавал се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 12.8.1948 г. в отбраната
на Грамос. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Димитров, Никола – роден през 1890 г.; емигрира в САЩ през 1912
г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Димитров, Танас - отведен като дете бежанец в Югославия; първоначално е бил настанен в
Бела црква, Войводина; след това е изпратен в Стара гора, Словения. /виж:
Китаноски, М. Г. Доневски,
Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Димков, Коте – роден през 1885 г.; емигрира в САЩ през 1905
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Димкова, Спаса
Христова - родена 1918 г.;
убита през 1948 г. в Бабчор. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3.
/
Димов, Димитър Наумов / Димитър Чембера/ - роден през 1868 г.; земеделец;
четник при Ив.Попов и В. Чекаларов; по време на Илинденското въстание е войвода
на селската Бабчорска чета и участва в похода на Костурските чети към Морихово;
по време на Балканската война е войвода на селската милиция; през Първата
световна война служи в 11 Македонска дивизия; умира на 3.ХІІ.1931 г в с.
Гложене, Оряховско. /виж: в. Македония, 1931,бр1544; сп. Ипр.,
бр.3,с.124; Освободителното движение в Македония..., с.ХХХІІ; Силянов, Хр. От
Витоша до Грамос…, с.435./
Димов, Лексо М.–
роден ок.1843 г.; първоначално му били избодени очите от турските войници и
след това заклан на 14.VІІІ.1903 г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов,
Македония и Тракия...,с.290; Чекаларов, В. Дневник...,с.297;./
Димов, Яно М. –
роден ок.1843 г.; убит от турците по време на Илинденското въстание в родното
си село./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290;
Чекаларов, В. Дневник...,с.297./
Донев, Борис
Стоянов - роден 1914 г.; сражавал
се в редовете на 14-та бригада на ДАГ; загинал на 14.2.1949 г. в битката за
Лерин. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Донев, Васил -
едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Донев, Митре – баща
на Георги Доневски. /виж: Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.220./
Донева, Доста – майка
на Георги Доневски. /виж: Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.220./
Доневски, Георги – роден през 1934 г. отведен като дете бежанец в Югославия през 1948 г.;
син на Доста и Митре Доневи; израснал в детските домове в Цриквеница, Сомобор и
Загреб, Хърватско; посочен е сред групата ученици завършили учебно заведение в
Загреб;
председател на
сдружението на децата бежанци от Егейска Македония в Р. Македония. /виж: bg.wikipedia.org/wiki/ %D0%91%D0%B0%D0%B1%D1%87%
D0%BE%D1%80.; Македонско
сонце, бр. 639, 29.9.2006, с.41; Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.111,220./
Драган, Митан
- в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Дремов, Коле – загинал във Въмбелската планина по време на Илинденското въстание /
виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.281./
Дуко, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като глава на домакинство и жител на селото отговарящ за
прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Ендриов, Коле
– едно от децата му е
било отведено като дете бежанец в Югославия, а друго в Румъния. /виж: в.
Македонска искра, 1948, бр.8, с.2; 1948, бр.12,с.4. /
Ендриов, Митре
Колев – отведен като дете
бежанец в Румъния. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Ендриовска, Доста – придружител на децата
бежанци настанени в Румъния, в лагера Тулгеш; според нейните спомени е била
заведена там по № 1454; преселила се по – късно в Скопие. /виж:
Утрински вестник, бр. 2739,17.7. 2008; Кочов, Ст. Битките на македонските
генерации под Грциjа низ тугите
идеоологии…,с.192./
Жайков, Борис
Панов - роден 1921 г.; сражавал
се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 10.8.1948 г. в Хасна. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Жайков / Джайков /, Киряк/Киряко/Н. – роден ок. 1843 г.; по време на
Илинденското въстание преди да бъде убит са му били взети 60 лири от
войниците./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и
Тракия... , с.290; Чекаларов, В. Дневник...,с.296../
Жайков, Никола
- едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Жайков, Ристо
Митрев - роден 1917 г.; убит
през 1946 г. в Бабчор. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Журнов/Джуров/, Митре Хр. – роден през 1880 г.;
четник от селската чета ; загинал в сражението на “Кайнако”./виж: Георгиев,
В. Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290; Чекаларов, В.
Дневник...,с.274./
Зисова, Кота
Колева - родена 1892 г.; убита
през 1949 г. в Преспанско. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Иванов, Кузо – роден през 1877 г.; гурбетчия в Мала Азия; дошъл в България с
желанието да се включи в националноосвободителните борби на Македония; изпратил
писмо до Г. Делчев да му съдействува да бъде включен в някоя чета за Костурско
или Леринско. /виж: Из архива на Гоце Делчев ...,с.605./
Иванов, Никола –
роден 1878 г.; четник от селската чета,загинал в сражението на “Кайнако” по
време на Илинденското въстание./виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Македония и
Тракия...,с.290; Чекаларов, В.Дневник...,с.274./
Илиадис, Димитра (Деметра) - сестра на Н. Илиадис; наказана от ВМОРО. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./
Илиадис, Елена –
сестра на Н. Илиадис; наказана от ВМОРО. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./
Илиадис (Илиев), Наум - участник в гръцката въоръжена пропаганда на местната
организация; отговарял за координирането на действията на гръцките чети в
областта Корешча; като отговор на активата му гръкоманска политика е убит от
ВМОРО със сестрите му Елена и Димитра. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./
Илов, Йован - едно от децата му било отведено като бежанец
в Югославия. /виж: в. Македонска
искра, 1948, бр.8, с.2. /
Илов, Нуме
Янев - роден 1878 г.; убит
през 1948 г. в Преспанско. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Ильов, Наум
Янев - ученик на
Наум Христов. /виж: Наум Христов Георгиев, Моята биография,с.14. - dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY. pdf/# имайки в предвид кога Наум Христов е
учител в селото, просто трябва да е съвпадения на имена или да е сгрешена рождената
година на предния
Йовков, Васил П. – емигрирал в САЩ; установил се във Форт Уейн, Индиана. /виж:
Гаджев, д-р Ив. История...,т.І,с.546./
 |
| Стефан Йовков и Митра Мичева |
Йовков, Стефан
/Стеве/ - емигрирал в
Австралия по всяка вероятност преди Втората св. война; установил се да живее в
Манджимуп; член на МАНС; оженил се на 17.5.1953 г. за Митра Б. Мичева от с.
Маала, Леринско. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.10, с.3. /
Йовков, Христо
Василев - роден 1903 г.; убит
през 1948 г. в Поздивишча. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Йовкова, Доста
Христова - родена 1924 г.;
убита през 1947 г. в Бабчор. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3.
/
Каламаров,
Танас – препоръчан от
редакцията на в. „Македонска искра” да бъде включен в организационният комитет по събирането на
средства и дрехи за пострадалите бабчорци от родният край. /виж: в.
Македонска искра, 1949, бр.15, с.3. /
Камфунов,
Янаки - търговец – скотовъдец, който всяка пролет купувал овце и кози и на есен
ги продавал. /виж: Тошев,
Анд. Доклад. /
Канзов, Георги
Ристов - роден 1921 г.; сражавал
се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 15.12.1948 г. в Негуш. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Кантов, Коле –
в къщата му се е състояла
среща на ръководството на НОФ, на 21.11.1946 г.
/виж: Мамуровски, Т.
Паскал Митревски и неговото време (1912-1978)…,с.94./
Караджа, Пейо
- в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Каралиев,
Митре - едно от децата му
било отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Каралиева /Каралийова/ Спаса М. - отведен като дете бежанец в Югославия; посочен
е сред групата ученици завършили учебно заведение в Осиек, Хърватско /виж: Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.114./
Каралиов, Коле
Кузев - роден 1932 г.; убит
през 1948 г. в с. Бабчор. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Караянев, Янаки /Яне/ – родом от Велес; учител в селото през учебната 1902/1903 г.;
арестуван през ІХ. 1902 г. от турската власт не издържа на мъченията и предава
най – добрите членове в селото, в следствие на което са арестувани и предадени
14 пушки; уплашен да не бъде наказан от организацията помолил да бъде препратен
в родния си край; емигрира в България; става учител в Плевенско. /виж:
Освободителното движение в Македония...,т.І,с.; Чекаларов, В.
Дневник...,с.155. /
Колйов, Нуме -
две от децата му били
отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Колйов, Ристо
- три от децата му били
отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Колов, Митре
Нумев - роден 1924 г.; сражавал
се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 15.12.1948 г. в Негуш. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Колов, Спасе
Нумев - роден 1926 г.; сражавал
се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 12.12.1948 г. при отбраната
на Вич. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Колова,
Василка Христова - родена
1943 г.; починала като дете бежанец в Румъния през 1949 г. /виж: в.
Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Колувеов, Христо – роден през 1928 г.;
мобилизиран в ДАГ през 1947 г.; по време на Гражданската война е раняван седем
пъти; първоначално емигрира в СССР; през 1962 г. се установява в Скопие. /виж:
Македонско сонце, бр. 698, 16.11.2007, с.48./
Колувеова, Александнра – родена през 1931 г.; мобилизирана в ДАГ през 1948 г.; служи
като картечарка; емигрира в СССР през 1949 г.; установява се в Скопие през 1962
г. /виж: Македонско сонце, бр. 698, 16.11.2007, с.48-49./
Колувсов, Иван М.–
роден ок.1853 г.; убит от турците по време на Илинденското въстание на
14.VІІІ.1903 г в селото./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и
Тракия...,с.290; Чекаларов, В. Дневник...,с.297./
Конзолов
/Консулов/, Георги - записва
се като доброволец в ДАГ в началото на 1947 г.; командир на рота, която се е
славела като железен юмрук; известен бил със своята духовитост и оптимизъм;
участва в сраженията със своята рота при Вич, Лерин, Синиячко, Хасия,Каймакчелан,
където през август 1949 г. загива; двете му
деца са били отведени като бежанци в Югославия. /виж: For Sacred National
Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters ; в. Македонска искра, 1948, бр.8,
с.2. /
Конзолов, Кузо
- три от децата му били
отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Константинов, Димитър – роден през 1889 г.; емигрира в САЩ през
1913 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.
freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Консулов, Никола Дамянов – роден през 1868 г.; десетник в селската чета по време
Илинденското въстание; загинал в сражението при “Кайнако. /виж: Георгиев,
В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290; Чекаларов, В.
Дневник...,с.274./
Корова, Елена Иванова
- родена 1880 г.; убита
през 1949 г. в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Костевски,
Васил Иванов - роден 1927
г.; сражавал се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 20.5.1948 г. при
отбраната на Грамос. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Костевски,
Танас Иванов - роден 1929
г.; сражавал се в редовете на 14-та бригада на ДАГ; загинал на 15.1.1948 г. в Калимансира.
/виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Костевски,
Спасе Янакиев - роден 1880
г.; убит през 1949 г. в с. Ръмби, Преспанско. /виж: в. Македонска искра,
1953, бр.3, с.3. /
Костовски, Апостол – член на ВМОРО; участник в селската чета по време на Илинденското
въстание; ранен в сражение. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 274./
Кочов, Иван
Спасев - роден 1927 г.
загинал неизвестно кога и къде по време на Гражданската война. /виж: в.
Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Кочов, Михаил
Костов - роден 1922 г.; сражавал
се в редовете на 14-та бригада на ДАГ; загинал на 5.5.1949 г. в Хасната. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Кочов, Филип /Фило/
М.– роден ок.1833 г.; заклан от турските войници на 14.VІІІ.1903 г . /виж:
Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290; Чекаларов, В.
Дневник...,с.297./
Кочова, Доста - отведена
като дете бежанец в Югославия; първоначално е била настанена в Бела црква,
Войводина; след това е изпратена в Стара гора, Словения. /виж:
Китаноски, М. Г. Доневски,
Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Кочова, Ристана - отведена като дете бежанец в Югославия; първоначално е била настанена в
Бела црква, Войводина; след това е изпратена в Стара гора, Словения. /виж:
Китаноски, М. Г. Доневски,
Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Кочова, Софка - отведена
като дете бежанец в Югославия; първоначално е била настанена в Бела црква,
Войводина; след това е изпратена в Стара гора, Словения. /виж:
Китаноски, М. Г. Доневски,
Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Криевски,
Митре - две от децата му били
отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Кулувеов,
Васил Спасов - роден 1925
г.; сражавал се в редовете на 107-ма бригада на ДАГ; загинал на 8.12.1947 г. в
отбраната на Грамос. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Кулувеов,
Коста Митрев - роден 1927
г.; сражавал се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 14.10.1949 г. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Кулувеов, Танас В. - отведен като дете бежанец в Югославия; посочен
е сред групата ученици завършили учебни заведения в Загреб и Сомбор, Хърватско /виж: Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.111./
Къндов/Кондов/, Пандо – роден през 1873
г.; четник от селската чета по време на Илинденското въстание; загинал в сражението
на “Кайнако”./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290;
Чекаларов, В. Дневник...,с.274./
Кяндов, Йоте
Томев - роден 1917 г.; сражавал
се в редовете на 14-та бригада на ДАГ; загинал на 5.1.1949 г. на Каймакчалан. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Лазов, Танас – роден през 1893 г.; емигрира в САЩ през 1912
г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж: www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Лексов/Алексов/, Коста – роден 1878 г .; четник от селската чета по време на
Илинденското въстание; загинал в сражението на “Кайнако”./виж: Георгиев, В.,
Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290; Чекаларов, В. Дневник...,с.274./
Манев, Коле – роден през 1941 г;
преселен като дете бежанец в Югославия; художник в Р.Македония. /виж: Уикипедия
– Бабчор – Коле Манев./
Манов, Андрея
Манов - брат на Иван. /виж:
в. Македонска искра, 1949, бр.13, с.4. /
Манов, Георги
Манов – емигрирал в
Австралия; установил се да живее в Аделаида; член на МАНС; публикувал некролог
в памет на брат си Иван Манов. /виж: в. Македонска искра, 1949, бр.13, с.4.
/
Манов, Иван
Манов - роден 1926 г.; сражавал
се в редовете на 105-та бригада на ДАГ; загинал на 8.12.1947 г. в отбраната на
Грамос; а според публикуван некролог от името на брат му е загинал около гр.
Коница. /виж: в. Македонска искра, 1949,бр.13,с.4;1953, бр.3, с.3. /
Манов, Илия
Манов – брат на Иван. /виж:
в. Македонска искра, 1949, бр.13, с.4. /
Манов, Йован – роден през 1931 г.; завършва основно училище в родното си село;
баща му и брат му са били интернирани по гръцките острови 12 г.; включва се
като доброволец в 105 бригада на ДАГ през 1946 г.; участва в сраженията на
Малимади и Грамос; ранен през V.1948 г. при Гревена; от Албания е препратен в
Полша; от 1951 до 1957 г. работи в обувна фабрика; от 1957 г. живее в Скопие,
където работи в тютюнева фабрика като инвалид. /виж: Македонско сонце,
бр. 681, 20.7.2007, с. 47-48./
Манов, Мано
Христов - роден 1924 г.; сражавал
се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 13.7.1948 г. в отбраната на
Грамос. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Манов, Ристо
Иванов - роден 1892 г.; убит
през 1949 г. в Щип. /виж: в.
Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Манов, Танас
Христов - роден 1926 г.; сражавал
се в редовете на 105-та бригада на ДАГ; загинал на 15.8.1948 г. в Коница. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Манов, Трайко
Митрев - роден 1908 г.; убит
през 1947 г. в Бабчор. /виж: в.
Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Манова, Доста
– сестра на Иван Манов. /виж:
в. Македонска искра, 1949, бр.13, с.4. /
Манова, Олга
Василева - родена 1942 г.;
починала като дете бежанец в Румъния през 1949 г. /виж: в. Македонска искра,
1953, бр.3, с.3. /
Манос, Танасис, Костас – роден 1914 г.; член на ГКП от 1942 г.; партизанин
от частите на ЕЛАС от 1943 г.; емигрира в Македония с батальона Гоче; арестуван
и лежи в затвора в периода от 1946 – 1947 г.; мобилизиран в ДАГ през 1948 г.;
ранен изпратен на лечение в Румъния, където остава до 1952 г.; от 1952 до 1958
г. е изпратен в СССР; след това се установява в България. /виж: Архивни
справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 259./
Манчев, Васил
- едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Ману, Фани Христо – родена през 1922 г.; ятак на партизаните от ЕЛАС в периода
1943 – 1944 г.; доброволка в ДАГ в периода 1948 – 1949 г.; емигрира в
СССР, където е до 1958 г.; пристига със съпруга си в България през 1958 г. и се
установяват в с. Горни чифлик, Варненско; от 1970 г. се преселва във Варна. /виж:Архивни
справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи...,с. 260./
Маргин, Георги
Иванов - роден 1924 г.; син
на Ристана и Йован /Иван/, бака на Крисула; сражавал се в редовете на 18-та
бригада на ДАГ; загинал на 10.9.1948 г. при отбраната на Вич. /виж: в.
Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Маргин, Йован
/Иван/ - емигрирал в
Австралия преди Втората св. война; установил се в гр. Манджимап; член на
дружество „Свобода” към МАНС; по време на Гражданската война в Гърция, баща му
загива в селото ; единия му син и снаха му загиват като доброволци в ДАГ; в
началото на април 1953 г. при него пристигат
жена му Ристана, синът му Стасе и внучката Крисула. /виж: в. Македонска
искра, 1948, бр.8, с.2; 1953,бр.6,с.2. /
 |
| Стасе Маргин |
Маргин, Стасе
Иванов – син на Ристана и
Иван /Йован/; след края на Гражданската война емигрира с майка си в Югославия;
установяват се в Скопие, където успява да се събере с племенницата си; в
началото на април 1953 г. пристига с
майка си и племенницата си в Австралия при баща си . /виж: в. Македонска
искра, 1953, бр.6, с.2. /
Маргин, Танас
- едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Маргина,
Крисула Георгиева- родена
1947 г.; майка и баща и загиват като доброволци в ДАГ, по всяка вероятност е
отведена като дете бежанец в Югославия, където по-късно пристигат баба ѝ и чичо
ѝ; през 1953 г. заедно с тях заминава за Австрария при дядо ѝ. /виж: в.
Македонска искра, 1953, бр.6, с.2. /
Маргина,
Ристана – съпруга на
Йован/Иван/; единият и син загива като доброволец в ДАГ; след края на войната
емигрира в Югославия; през 1953 г. емигрира в Австралия при мъжа са. /виж: в.
Македонска искра, 1953, бр.2, с.2. /
 |
| Атанас Я. Марковски |
Марковски,
Атанас Янакиев – роден
през І. 1860 г.; син на Янаки Марковски; член на ВМОРО; арестуван през 1901 г.
и осъден на 12 г. затвор; лежал в Корчанския затвор до общата амнистия през ІІ.
1903 г.; участник в Илинденското въстание; участва в похода на обединениете
Костурски чети в похода до Мариховско по време на въстанието; ранен в боя при
с. Чанища; завръща се в родното си село, където се лекува и след това емигрира
в България; през 1906 г. се завръща в родният си край; след Балканските
войни е принуден от новата гръцка власт да емигрира отново в България; умира
след 1934 г. /виж: Ил. Илинден, 1934, кн. 5- 6, с.5 – 7; Наум
Христов Георгиев, Моята биография, с.14. - dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf/
Марковски,
Диме/Дине/ И. –
роден през 1873 г ; син на Иван (Янаки) Марковск; убит от турците по време на
Илинденското въстание в родното си село./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов,
Македония и Тракия...,с.290; Чекаларов, В. Дневник...,с.297; Наум Христов
Георгиев, Моята биография,с.14. - //dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf/
Марковски,
Иван (Янаки) Т. (Ат.) –
роден ок.1853 г.; по време на въстанието е бил кмет на селото; бил е певец в
черквата; изкаран е от войските по време на потушаването на Илинденското
въстание в посока към с. Прекопана заедно със семейството си; бил убит пред
погледа на близките си, като преди това са му избодени очите, след което е
насечен на парчета./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и
Тракия...,с.290; Чекаларов, В. Дневник...,с.297; Наум Христов Георгиев, Моята
биография,с.14. - dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf/
Марковски,
Коле Гилев - роден 1895 г.;
убит през 1949 г. в Щип. /виж: в.
Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
 |
| Никола Тр. Марковски |
Марковски, Никола Трифонов – роден на 13.І.1883 г; учи в Солун, Битоля
и София; нападнал съвместно с четата на Ив. Попов къщата на Джафер от Кондороби
и я подпалил преди Илинденското въстание; по време на Илинденското въстание е
войвода на загорицката центрова чета и е тежко ранен в десния крак; след
въстанието заминава за София, където следва история в СУ.”Кл. Охридски”; през
Първата световна война завършва ШЗО и служи в 65 Македонски полк; последен
председател на теософското общество в България; умира на 25/6.Х.1966 г; погребан
в парцел № 65 на Централни Софийски гробища; женен за Зоя Чекаларова. / виж:
Освободителното движение в Македония...,т.І, с. ХLV; Хр.Силянов,
Освободителните..., т.І, с.301; Чекаларов, В. Дневник...,с.35,54,116,117,
210,298; Дневник на костурския войвода...,с.58, 172,236; Гюлгелиева,
В. Спомени за достойни българи…, с.40-47,50-58; sofiapomn.com/
parcel. php?id=65./
Марковски,
Нуме – съобщил за гибелта
на Петре Хр. Цигулов във в. „Македонска искра”. //виж: в. Македонска искра, 1947,бр.7,с.3.//
Марковски,
Янаки Димо – споменат
в спомените на Наум Христов; баща на Атанас
Марковски; борец за църковна независимост и българско учебно дело; умира на 18.
ІХ. 1912 г. в родното си село. /виж: Ил. Илинден, 1934, кн. 5-
6, с.5 – 7; Наум Христов Георгиев, Моята биография,с.14. - dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf./
Мартин, Коста
Ристов - роден 1888 г.; убит
през 1948 г. в Бабчор. /виж: в.
Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Мелко, Новак -
в османски данъчен регистър
от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото;
отписан от описа като отговарящ за прохода.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.145 ./ Мелко, Стойко - в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на
домакинство и жител на селото отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.145 ./
Милев, Трайко – роден
през 1884 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е
македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Миленцов, Атанас С. - отведен като дете бежанец в Югославия; първоначално е бил настанен в детски
дом в Хърватско или Словения; през 1952 г. е настанен в домът „Кузман Йосифовски – Питу” в
Скопие. /виж: Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.151./
Миленцов/Миленцев/, Васил Ф.– роден 1885 г.; на 14.VІІІ.1903 г били му избодени
първоначално очите и след това е заклан. /виж: Георгиев, В., Ст.Трифонов,
Македония и Тракия..., с.290; Чекаларов, В. Дневник...,с.297./
Миленцов,
Владе - едно от децата му
било отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Миленцов, Иван
Ладев - роден 1925 г.; сражавал
се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 17.97.1948 г. на Вич. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Миленцов, Иван
Ристов – убит по време на
Гражданската война. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Миленцов,
Ристо Филипов - роден 1881
г.; убит през 1947 г. в Бабчор. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Миленцова,
Тодора Стакиева - родена 1887
г.; убита през 1947 г. в Бабчор. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3.
/
Митан, Петко -
в османски данъчен регистър
от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото;
отписан от описа като отговарящ за прохода.
/виж:Опширен пописен
дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.145 ./
Митрев, Стоян – роден през 1865 г.; емигрира в САЩ през 1905
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/
metanastes.htm./
Митрето – четник от организационната чета преди Илинденското въстание. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 156,255./
Нанов, Танас
Костов - роден 1927 г.; сражавал
се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 11.9.1948 г. на Малимади. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Нанова, Мара
Митрева - родена 1879 г.;
убита през 1949 г. в Щип. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Насо – според плана за въстание трябвало да
подпали хана на Алекси в Костур в навечерието на Илинденското въстание. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с.257./
Наумов, Георги П. - избягал в България, за да се спаси от преследванията на хората на
Каравангелис. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и
сръбската...,с.30./
Наумов, Коста – роден през 1877 г.; емигрира в САЩ през 1909
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/
metanastes.htm./
Низамов, Танас
– изпратил отворено писмо
до бабчорската общност в САЩ, Канада, и Австралия с молба да подпомогнат
пострадалото население при разрушаването на селото. /виж: в. Македонска
искра, 1949, бр.15, с.3. /
Никола, Богле
- в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото отговарящ за прохода;
неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Никола, Гергьо
- в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Никола, Кузо -
в османски данъчен регистър
от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото
отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Никола, Милкан
- в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Николов, Георги Сотиров – роден през 1894 г.; емигрира в САЩ през
1912 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs.
com/onoma/ metanastes.htm./
Николов, Трайко – роден през 1877 г.; емигрира в САЩ през 1905
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs.
com/onoma/ metanastes.htm./
Николовски,
Нуме - две от децата му били
отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Новак, Мавроди
- в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Огненов, Георги И. – роден ок.1852 г.; убит от турците на
14.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония
и Тракия...,с.290; Чекаларов, В. Дневник...,с.296./
Огненов,
Георги - едно от децата
му било отведено като бежанец в Югославия, а друго в Румъния. /виж: в.
Македонска искра, 1948, бр.8, с.2. /
Огненов, Коле
- три от децата му били
отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Огненов, Коста - отведен
като дете бежанец в Югославия; първоначално е бил настанен в Бела црква,
Войводина; след това е изпратен в Стара гора, Словения. /виж:
Китаноски, М. Г. Доневски,
Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Огненов, Митре
Иванов - роден 1923 г.; сражавал
се в редовете на 14-та бригада на ДАГ; загинал на 20.3.1948 г. в Хасия. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Огненов, Нуме
- емигрира със
семейството си в Австралия; установява се в гр. Манджимап; баща на Памела
Огненова. /виж: в. Македонска искра, 1955, бр.4, с.5. /
Огненов, Ристо
Милев - роден 1885 г.; убит
през 1946 г. в Бабчор. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Огненов, Танас
Иванов - роден 1914 г.; сражавал
се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 6.6.1948 г. при отбраната на
Грамос. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Огненова,
Елефтерия Георгиева - отведена
като дете бежанец в Румъния. /виж: в.
Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Огненова,
Памела Нумева – заедно с
родителите си емигрира в Австралия; установява се в гр. Манджимап; на 30.1.1955
г. се сгодява за Дж.Ангелидис от Карпешино, Леринско /виж: в. Македонска
искра, 1955, бр.4, с.5. /
Павел, Стойко
- в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Паласин, Ристо
- едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Паласин, Танас
- едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Паласин, Танас
Колев - роден 1922 г.; сражавал
се в редовете на 14-та бригада на ДАГ; загинал на 8.8.1948 г. на Малимади. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Паласина, Лета
Танасова - родена 1924 г.;
убита през 1949 г. в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3.
/
Пачаковска,
Лиса Иванова - родена 1926
г.; сражавала се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинала на 1.3.1949 г. в
Преспа. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Пачаковски,
Танас - три от децата му били
отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Пейков, Атанас – вуйчо на В.Шамановски ; деец на ВМРО /о/; един от най-големите
интелектуалци в Егейска Македония през между военния период; стои на
антимакедонистки позиции; автор на граматика, която се противопоставя на
сърбиризирания скопски диалект, като за развитие на езика се използва базата на
югозападните диалекти и българската азбука; отхвърлена във Вардарска Македония
като пробългарска. /виж: anamnesis.info\broi2\Kalin Andreev.pdf;
Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 139,167,232; Македонски преглед
бр.3,2006,с. 33-37./
 |
| Васил Пейков и Томия Конелис |
Пейков, Васил
– емигрирал в Австралия,
установил се да живее в гр. Мандимуп; член на МАНС; оженил се за Томия Конелис
от Лерин на 23.1.1949 г. /виж: в. Македонска искра, 1949, бр.16, с.4. /
Пейков, Георги
- две от децата му били
отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Пейков, Коле
Стоянов - роден 1892 г.; убит
през 1948 г. в с. Ръмби, Преспанско. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3,
с.3. /
Пейков, Коле - отведен
като дете бежанец в Югославия; първоначално е бил настанен в Бела црква,
Войводина; след това е изпратен в Стара гора, Словения. /виж:
Китаноски, М. Г. Доневски,
Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Пейков, Коле -
брат на Стасе Пейков;
пристигнал в Австралия по всяка вероятност преди ВСВ; установил се в гр.
Манджимуп; член на дружество „Свобода” при МАНС; председател на спомагателното
дружество . /виж: в. Македонска искра, 1947, бр.9, с.1. /
Пейков, Нуме –
едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Пейков, Нуме
Христов - роден 1918 г.; убит
на 16.3.1949 г. на Грамос. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Пейков, Сотир
Василев - роден 1929 г.; сражавал
се в редовете на 107-ма бригада на ДАГ; загинал на 27.7.1948 г. в битката за Грамос.
/виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
 |
| Стасе Пейков |
Пейков, Стасе
– брат на Коле Пейков;
пристигнал в Австралия на 15 юни 1947 г.; дал интервю за положението в Егейска
Македония пред редакцията на в. „Македонска искра”. /виж: в. Македонска
искра, 1947, бр.9, с.1-2. /
Пейкова, Коца - отведена
като дете бежанец в Югославия; първоначално е била настанена в Бела црква,
Войводина; след това е изпратена в Стара гора, Словения. /виж:
Китаноски, М. Г. Доневски,
Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Пейо, Апостол
- в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Пейо, Дедко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като глава на домакинство и жител на селото отговарящ за
прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Пейо, Митан - двама човека с такова име се споменават в
османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на
селото отговарящи за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./ # по всяка вероятност са от различни етноси, тъй като попълващият
регистъра, не е отбелязал „друг”
Пейо, Никола -
в османски данъчен регистър
от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото
отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Пейо, Пройко -
в османски данъчен регистър
от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото
отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./ # възчожно е да са братя с Дедко
Пеов, Георги -
двете му дъщери са
отведени като деца бежанци в Румъния. /виж: в. Македонска
искра, 1948, бр.12, с.4. /
Пеов, Георги
Н. - двете му дъщери са
отведени като деца бежанци в Югославия. /виж: в.
Македонска искра, 1948, бр.8, с.2. /
Пеов, Ило – двете му дъщери са отведени като деца
бежанци в Румъния. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Пеов, Коле - едно от децата му било отведено като бежанец
в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2./
Пеов, Коста Я. – роден през 1878 г.; убит с куршум на 22.VІІІ.1903 г. /виж:
Чекаларов, В. Дневник...,с. 296./
Пеов, Мите - отведен
като дете бежанец в Югославия; първоначално е бил настанен в Бела црква,
Войводина; след това е изпратен в Стара гора, Словения. /виж:
Китаноски, М. Г. Доневски,
Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Пеов, Ристо
Снакелев - роден 1880 г.;
убит през 1949 г. във Вишени. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3.
/
Пеов, Ристо - отведен
като дете бежанец в Югославия; първоначално е бил настанен в Бела црква,
Войводина; след това е изпратен в Стара гора, Словения. /виж:
Китаноски, М. Г. Доневски,
Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Пеов, Танас - едно от децата му било отведено като бежанец
в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2./
Пеов, Филип
/Филе/ - едно от децата
му било отведено като бежанец в Югославия; изпратил отворено писмо, в което се
обръща към всички преселили се в Австралия бабчорци, да се организират в
набирането на помощи за пострадалите им съселяни в родния край; изпратил снимка
до вестника, в която са показани внуците му намиращи се в детски лагер в
Румъния. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2;1949,бр15,с.3;
1949,бр.17,с.2./
Пеова, Катица
Илиова - родена 1929 г.; сражавала
се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинала на 14.1.1949 г. в битката за
Лерин. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Пеова,
Анастасия Илова - отведена
като дете бежанец в Румъния, заедно със сестра
си. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Пеова,
Елефтерия Илова - отведена
като дете бежанец в Румъния, заедно със сестра
си. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Пеова, Ристана
Георгиева - отведена като
дете бежанец в Румъния, заедно със сестра
си. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Пеова, Софка
Георгиева – отведена като дете бежанец в Румъния, заедно със сестра си. /виж:
в. Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Петрев, Георги – роден през 1881 г.; четник от
селската чета по време на Илинденското въстание, загинал в родното си село./виж:
Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290./
Петров, Христо – роден през 1897 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.;
според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/
metanastes.htm./
Петровски, Димитър Костадинов – роден на 29.ХІ.1929 г.; членува в ЕПОН; от
създаването на ДАГ е в нейните редици; къщата му е първата унищожена от
монархофашистите по време на Гражданската война през 1946 г. в родното му село;
участвал е в почти всички важни сражения; завършва офицерската школа „Петра
мука”; в края на войната емигрира в СССР – Ташкент; със семейството си се
събира в България; през 1978 г. е затворен за три години от българските власти
с обвинение, че шпионира за Югославия; след освобождаването си преминава през
дълги перипетии докато успее да се изсели в дн. Р. Македония. /виж:
Македонско сонце, бр. 703, 21.12.2007, с. 44-45./
 |
внуците на Н. Печов, заедно с дъщерята на
Стасе Делянов и Коле Донев от Турие в Румъния |
Печов, Н. – двама от синовете му са се сражавали в
редовете на ДАГ по време на Гражданската война, а техните деца (негови внуци)
са били отведени като бежанци в Румъния. /виж: в. Македонска искра, 1949,
бр.17, с.2. /
Петко, Бошко -
в османски данъчен регистър
от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото отговарящ за прохода; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.145 ./
поп Димитър –
приел свещеническия си сан от Патриаршията през 1902 г.; става екзархийски
свещеник, който се завръща към Патриаршията; заловен заедно с поп Никола от
група войници предвождани от гавазина на Германос Каравангелис – Емин, който
искал да бъдат убити; св. Димитър успял да измоли милост за двамата срещу 150
гроша./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290;
Чекаларов, В. Дневник...,с.330./
поп Коста – братовчед на Георги Пейков;
първият свещеник, който прочел молитви на български език в селската черква; по
– късно се отказва да изпълнява църковните служби на български под давление на
Костурската митрополия; с него митрополит Каравангелис провежда служба в
църквата през 1901 г.; в къщата му по предателство били намерени от
турската власт две пушки/виж: Наум Христов Георгиев, Моята биография,с.14. - dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf; Георгиев,
В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.113; Чекаларов, В.
Дневник...,с.330./ # възможно да става едно и също лице с поп
Костадин
поп Костадин - избягал в България, за да се спаси от преследванията на хората на
Каравангелис. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и
сръбската...,с.30./
поп Костадин – споменава се от Коста Н. Попов, като свидетел на извършваните жестокости
от страна на гръцките власти над българите, но посочва, че „понастоящем е
гръцки свещеник”, т.е. останал в Костурско. /виж: Райчевски, Ст. Бежанците
от Македония и техните братства в България…,с. 273./
поп Никола –
екзархийски свещеник; спасил се по чудо от убийство благодарение на поп
Димитър. /виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,290./
поп Янаки – свещеник в Бабчорска църква,
същевременно е бил и учител в селото до 1878 г.; след отвличането на сина му и
успешното му бягство е принуден да избяга в Лерин, където се крие със
семейството си два месеца. /виж: Наум Христов Георгиев, Моята
биография,с.14. -dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf/ # в Уикипедия –
Бабчор – поп Янаки Марковски има объркване според мен с Янаки Димо Марковски,
отнася се за две различни личности, а не за една и съща
Попвасилева,
Елена Костова - родена 1924
г.; сражавала се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинала през1948 г. в отбраната
на Вич. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Попилиев, Янаки Пеов – роден през 1883 г.; четник от селската чета по вре-ме на
Илинденското въстание; загинал в сражението на “Кайнако”. /виж: Георгиев,
В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290;
Чекаларов, В. Дневник...,с.274./
Попниколов, Атанас – роден през 1883 г; член на ВМОРО; според плана за Илинденското
въстание в Костурско трябвало да подпали хана на Алекси в Костур; през 1908 г.
завършил Българската Битолска класическа гимназия; през 1914 г. завършва
естествена история в Софийския университет; учен – ботаник, изследвал лишеите;
преподавател в СУ „Климент Охридски; неизвестно кога е починал, но ще е след
1964 г., когато е вече сляп. /виж: Чекаларов, В. дневник...,
с.257; Уикипедия – Бабчор – Атанас Попниколов./
Попов, Живко /Зисо/ Николов – роден на 3.V.1882 г.; учител; по време на
Илинденското въстание е войвода на селската чета от с.Бабчор; куриер на
организацията пренасящ материали от Кюстендил до Костурско през 1903 – 1904 г.;
след това емигрира в САЩ; установява се в Сейнт Люйс; по време на Балканските
войни се завръща в България; след Междусъюзническата война се установява в
София; по време на Първата световна война е ефрейтор; през 1921 г. е кмет на с.
Левуново, ; от началото на 1923 г. е кмет на гр.Свети Врач и околийски
ръководител на ВМРО; комендант по левия бряг на р.Струма при гръцкото нападение
през 1925 г.; отново кмет на Св.Врач в периода 1930-1932 г.; безследно
изчезнал; по всяка вероятност убит край с. Латрово, Демирхисарско след
9.ІХ.1944 г. / виж: в.Струма,1998, бр.176; Илиднен 1903 – 1926;
Четите... , с.40;Ангелов,В. Премълчани..., с.212-218; Гаджев, д-р Ив. Иван
Михайлов...,с.906. / # Уикипедия – Бабчор – Зисо Попов за допълнителна информация
Попов, Коста Николов – брат на Ж. Попов, Хр. Попов и М. Попова; емигрирал в
България през 1920 г.; заселен бил в Св.Врач (дн. Сандански) с четири членното
си семейство. /виж: Ангелов,В. Премълчани..., с.212-218; Райчевски, Ст.
Бежанците от Македония и техните братства в България…,с. 273./
Попов, Митко -
две от децата му са били
отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2./
Попов, Танас – член на ВМОРО; куриер. /виж: Чекаларов, В.
Дневник...,с.126./
Попов, Христо Николов – брат на Ж. Попов, К. Попов и М. Попова; емигрирал след
войните в България. /виж: Ангелов,В. Премълчани..., с.212-218./
Попова, Мара Николова – сестра на Ж. Попов, К. Попов и Хр. Попов; емигрирала след
войните в България. /виж: Ангелов,В. Премълчани..., с.212-218./
Попова, Нада – съпруга на Ж. Попов; емигрирала след войните в България;
установила се да живее в Св. Врач. /виж: Ангелов, В. Премълчани...,
с.212-218./
Попянакиев,
Никола – отвлечен от
хайдути на 7 срещу 8 септември 1880 г.; успява да им избяга, но е принуден да
се укрива със семейството си два месеца в Лерин, за да се спаси от отмъщение. /виж:
Наум Христов Георгиев, Моята биография,с.14. - dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf/
Постолов, Илйо/Илия/ Т. – роден през 1878 г.; убит от турците по време на
Илинденското въстание в родното си село. /виж: Георгиев, В.,Ст.
Трифонов, Македония и Тракия...,с.290; Чекаларов, В. Дневник...,с. 296./
Рибамов, Филе
- едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2./
Римпапов, Коле
- едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2./
Римпапов,
Ристо - едно от децата му
било отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8,
с.2./
Римпапов,
Спасе Нумев - роден 1929
г.; сражавал се в редовете на 14-та бригада на ДАГ; загинал на 2.10.1948 г. в Коница.
/виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Римпапов, Томе - отведен
като дете бежанец в Югославия; първоначално е бил настанен в Бела црква,
Войводина; след това е изпратен в Стара гора, Словения. /виж:
Китаноски, М. Г. Доневски,
Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Римпапова,
Славка Колева - родена 1925
г.; сражавала се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинала на 15.2.1949 г. в
Хасанта. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Рисин, Атанас
- едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия, а другото в Румъния. /виж: в. Македонска
искра, 1948, бр.8, с.2; 1948,бр.12,с.4. /
Рисин, Йован -
едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2./
Рисин, Нуме
Танасов - роден 1925 г.; сражавал
се в редовете на 107-ма бригада на ДАГ; загинал на 10.4.1947 г. в Хасанта. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Рисина, София
Атанасова – дъщеря на Ат.
Рисин; отведена като дете бежанец в Румъния. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.12, с.4. /
Ристов, Кръсто – роден през 1873 г.; емигрира в САЩ през 1905
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/
metanastes.htm./
Ристов, Стасо – роден през 1874 г.; емигрира в САЩ през 1905
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/
metanastes.htm./
Ропов, Кр. - емигрирал със семейството си в Австралия; установява
се в гр. Мандипуп; член на МАНС; съобщил чрез вестника за сватбата на сина си, който е сред първите бабчорци роден в други земи. /виж:
в. Македонска искра, 1954, бр.8-9, с.4. /
Ропов, Томас
Крис – роден в Австралия; на 2.5. 1954 г. се жени за Велика Лабро Донева. /виж:
в. Македонска искра, 1954, бр.8-9, с.4. /
Сарин, Васил
Иванов - роден 1924 г.; сражавал
се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 25.2.1947 г. в Шестеово. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Симидчиев, Атанас Христов – роден 1888 г.; четник от четата на Христо Цветков, която
трябвало първо да помогне в прочистването на Прилепско и Велешко и след това да
се насочи към Костурско; влиза в началото на юни 1907 г в Македония; загива в
сражението на “Ножот” на 3.VІІ.1907 г./виж: Четите..., с.89./
Симионова,
Йона Ристова - родена 1892
г.; убита през 1949 г. в Щип. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3.
/
Сотиров, Васил – роден през 1893 г.; емигрира в САЩ през 1912
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/
metanastes.htm./
Сотиров, Лазо
- две от децата му били
отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2.
/
Ставревска, Зисовица – родена ок.1843 или 1833 г.; убита в селото на 14.VІІІ.1903
г. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290; Чекаларов,
В. Дневник...,с. 297./
Ставревска,
Мара Василева - родена 1890
г.; убита през 1948 г. в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3,
с.3. /
 |
| Борис Ставревски |
Ставревски,
Борис - емигрирал в Австралия
по всяка вероятност преди ВСВ; установил се да живее в гр. Мелбърн; член на
настоятелството на групата „Македонски съюз” при МАНС; направил дарение от 75
лири за болницата в Битоля. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.3, с.4. /
Ставревски,
Иван Костов - роден 1930
г.; сражавал се в редовете на 105-та бригада на ДАГ; загинал на 20.3.1949 г. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Ставревски,
Йован - две от децата му
били отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8,
с.2. /
Ставревски,
Коле В. - две от децата
му били отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948,
бр.8, с.2. /
Ставревски, Тодор – търговец –
скотовъдец, който всяка пролет купувал овце и кози и на есен ги продавал ;
бил насечен в селото по време на потушаването на Илинденското въстание от
турците. /виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290;
Чекаларов, В. Дневник...,с. 296; Тошев, Андрей.Доклад./
Стамад, Велян
- в османски данъчен
регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на
селото отговарящ за прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Стасева, Елена –
родена 1901 г.; съсечена на парчета на 22.VІІІ.1903 г. /виж: Чекаларов,
В. Дневник...,297./
Стериов, Коле
Танасов - роден 1923 г.; сражавал
се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 10.6.1948 г. при отбраната на
Грамос. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Стериов, Ристо
Митрев - роден 1923 г.; сражавал
се в редовете на 107-ма бригада на ДАГ; загинал на 17.7.1948 г. /виж: в.
Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Стерйов, Георгия С. - отведен като дете бежанец в Югославия; посочен е сред групата ученици
завършили учебни заведения в Загреб и Сомбор, Хърватско /виж: Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.112./
Стерйов, Яни Т. - отведен като дете бежанец в Югославия; посочен е сред групата ученици
завършили учебни заведения в Загреб и Сомбор, Хърватско /виж: Китаноски, М. Г. Доневски, Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.112./
Стойчев, Георги Я.– роден ок.1850 г.; убит в селото на 14.VІІІ.1903г.
/виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290; Чекаларов, В.
Дневник...,с. 296./
Стойчев, Иван
- две от децата му били
отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2.
/
Стойчев, Иван
Колев - роден 1921 г.; сражавал
се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 10.6.1948 г. при отбраната на
Вич. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Стойчев,Танас П. – роден ок.1853 г.; убит по пътя за Прекопана от турските войници по
време на потушаването на Илинденското въстание пред погледа на близките си;
предварително му били избодени очите,а след това е насечен на части./виж:
Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290; Чекаларов,
В. Дневник...,с. 296./
Стоянка – била слугиня в монастира „Св. Врач”. /виж:
Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с. 35. /
Стоянов, Никола - роден през 1883 г.; емигрира в САЩ
през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs.
com/onoma/ metanastes.htm./
Танасов,
Георги - роден 1913 г .; сражавал
се в редовете на 107-ма бригада на ДАГ; загинал на 2.3.1949 г. на Каймакчалан. /виж:
в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Танин, Васил
Колев - роден 1936 г.;
куриер; убит през 1946 г. във Вич. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3,
с.3. /
Танин, Стасе -
едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2.
/
Танов, Петре – роден през 1886 г.; емигрира в САЩ през 1913
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/
metanastes.htm./
Тодоров, Иван Търпков – четник от селската чета по време на Илинденското въстание;
загинал в сражението на “Кайнако”./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов, Македония
и Тракия...,с.290; Чекаларов, В. Дневник...,с. 274./
Трайко – овчар, който бил натоварен от войводите
Стефо, Наум и Кара Коста да занесе писмо в Бабчор, в което селото се натоварва
да предостави определено количество храна за сборната дружина. /виж: Наум
Христов Георгиев, Моята биография,с.14. - dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY. pdf/
Трайчев, Алекси – роден през 1867 г.; емигрира в САЩ през 1905
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs.
com/onoma/ metanastes.htm./
 |
| Иван Трифонов |
Трифонов, Иван – роден през 1893 г; български военен деец; завършва Солунската
българска гимназия, а по-късно и Военното училище в София;
участва като офицер от Българската армия в Първата световна война;
след войната е председател на Националния комитет на Македонските братства в
България./виж: Куманов, М. Македония. Кратък..., с. /
Тръпков, Васил
- споменава се в
спомените на Стефан Шклифов; останал вдовец, грижел се за двете си деца; след
Гражданската война емигрирал в Полша, където и умира.. /виж: Шклифов, Бл. На
кол вода пиехме…, с. 196./
Тръпков, Васил
Тодоров - роден 1891 г .;
убит през 1947 г. в Преспанско. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3.
/
Тръпков,
Георги - три от децата му
били отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8,
с.2. /
Тръпков, Стасе
Василев – споменава се в
спомените на Стефан Шклифов, цанил се като овчарче при Ицо Джайков от Блаца;
убит от Ване Пърпов през 1935 г. /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме…, с.
196-197. /
Тръпков, Томе
- едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2.
/
Търпин, Михаил
Янакиев - роден 1914 г .;
сражавал се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 16.6.1947 г. при
отбраната на Вич. /виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Търпин, Никола
Ристов - отведен като дете бежанец в Румъния, заедно със сестра си. /виж:
в. Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Търпин, Ристо
- три от децата му били
отведени като бежанци в Румъния. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2.
/
Търпин, Томе -
едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2.
/
Търпина, Василка - отведена като дете бежанец в Югославия; първоначално е била настанена в
Бела црква, Войводина; след това е изпратена в Стара гора, Словения. /виж:
Китаноски, М. Г. Доневски,
Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Търпина,
Елефтерия Ристова - отведена
като дете бежанец в Румъния, заедно с
брат си. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Търпина, Фания
- отведена като дете бежанец в Румъния. /виж: в. Македонска
искра, 1948, бр.12, с.4. /
Търпов, Васил – споменава се във в. „Непокорен”, изд. на
ДАГ. /виж: в. „Непокорен”, бр. 14, 5 октомври
1948 г., с. 4./
Филев, Яне – роден през 1860 г.; емигрира в САЩ през 1905
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/
metanastes.htm./
Филипов, Никола – роден през 1869 г, завършил І отделение, млекар, по време
на Балканската война служи в Продоволственият транспорт на МОО от 3.ХІІ.1912 г
–неизвестно до кога. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно..., с.744/
Фотев, Дан – роден през 1893 г.; емигрира в САЩ през 1912
г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/
metanastes.htm./
Фотин, Васил -
две от децата му били
отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2.
/
Фотин, Иван – едно от децата му е отведено като дете бежанец в Румъния. /виж: в. Македонска
искра, 1948, бр.12, с.4. /
Фотин, Ильо - отведен
като дете бежанец в Югославия; първоначално е бил настанен в Бела црква,
Войводина; след това е изпратен в Стара гора, Словения. /виж:
Китаноски, М. Г. Доневски,
Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Фотин, Коле - отведен
като дете бежанец в Югославия; първоначално е бил настанен в Бела црква,
Войводина; след това е изпратен в Стара гора, Словения. /виж:
Китаноски, М. Г. Доневски,
Деца Бегалци од Егейска Македониjа во Jугославиjа…, с.134./
Фотин, Танас -
едно от децата му било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2.
/
Фотин, Томе – един от внуците му бил отведен като бежанец
в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2. /
Фотина, Доста
- едно от децата и било
отведено като бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2.
/
Фотина,
Евдокия Иванова - отведена
като дете бежанец в Румъния. /виж: в.
Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Фотина,
Лефтерия Василева - отведена
като дете бежанец в Румъния. /виж: в.
Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Христов, Йован – роден през 1880 г.; емигрира в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е
македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/
metanastes.htm./
Христов, Нумо Димев – роден през 1878 г.; четник от селската чета по време на
Илинденското въстание; загинал в сражението на “Кайнако”./виж: Георгиев, В.,
Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290; Чекаларов, В.
Дневник...,с. 274./
Цигулевски, Васил – роден в бедно
семейство; въпреки че е женен и има малки деца се включва като доброволец в
редовете на партизанското движение още през 1946 г.; политкомисар; взема
участие в овладяването на Невеска през 1947 г., където е тежко ранен и умира в
ръцете на свой другар. /виж: For Sacred National Freedom: Portraits Of
Fallen Freedom Fighters./
Цигуловска,
Василка Петрева - отведена
като дете бежанец в Румъния. /виж: в.
Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Цигуловска,
Виктория Колева - отведена
като дете бежанец в Румъния. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.12, с.4.
/
Цигуловски,
Коле – дъщеря му е отведена като дете бежанец в Румъния.
/виж: в. Македонска искра, 1948, бр.12, с.4. /
Цигуловски,
Петре А. - две от децата
му били отведени като бежанци в Югославия, а едно в Румъния. /виж: в.
Македонска искра, 1948, бр.8, с.2. /
Цигулов, Петре
Христов - роден 1913 г .;
сражавал се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 2.5.1947 г. в
Невеска. /виж: в. Македонска искра, 1947,бр.7,с.3; 1953, бр.3, с.3 /
Чандов, Йоте -
две от децата му били
отведени като бежанци в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2.
/
Чандов, Коле –
едно от децата му било
отведено като дете бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8,
с.2. /
Шамановски, Васил – секретар до 1945 г. на районния комитет на Единната общогръцка
организация на младежта /ЕПОН/; през 1946 г. излиза в нелегалност; сражава се в
редовете на 18 и 102 бригада и в сапьорския батальон на ДАГ; участва в
сраженията при Лерин, Коница и Негуш; в края на 1949 г. емигрира в Полша и се
установява във Вроцлав, където работи във в.”Димократис”; през 1964 г. се
преселва в България; работи в „Радио София” 15 години. /виж:http\\www.anamnesis.info\broi2\Kalin Andreev.pdf;
Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 153,159,173./
Шамановски,
Демир – ааза на
селото бит от хората на разбойника Абедин от с. Шак, след нанесеният му побой
починал. /виж: Наум Христов Георгиев, Моята биография,с.14. - dikata.net/biography/ AUTOBIOGRAPHY.pdf/
Шамановски,
Христо – роден 1878
г.; убит от турците по време на Илинденското въстание при нападението над
родното му село./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и
Тракия...,с.290./
Шарин, Анастас
- емигрирал в САЩ преди
1920 г.; съсобственик на заведение съвместно с Атанас Вишин във Форт Уейн,
Индиана. /виж:Календар-алманах за 1920 год…,с.192./
Шарин, Блаже
Танасов - роден 1928 или
1929 г .; сражавал се в редовете на 18-та бригада на ДАГ; загинал на 22.10.1947
г. в отбраната на Грамос; от публикувания некролог не става ясно кога и къде е
загинал, но е казано, че бил доброволец. /виж: в. Македонска искра, 1949,
бр.17, с.4; 1955, бр.9,с. 4. /
 |
| Калиопа Фотевска и Ило Шарин |
Шарин, Илия
/Ило/ Танасов – отведен
като дете бежанец в Румъния, след това по всяка вероятност се преселва в Полша,
където се сгодява за Калиопи Фотевска – родом от с. Оровник, Преспанско. /виж:
в. Македонска искра, 1949, бр.17, с.4; 1955, бр.9, с. 4./
Шарин, Митре
Танасов - роден 1926 или
1927 г .; сражавал се в редовете на ЕЛАС; загинал на 22.10.1943 г.; според
публикувания некролог във в. „Македонска искра” от името на баща му, заедно с брат си се включва като доброволец в
ДАГ през 1947 г. /виж: в. Македонска искра, 1949, бр.17, с.4; 1955, бр.9, с.
4. /
Шарин, Нуме
/Митре/ - емигрирал в
Австралия преди Втората световна война; член на МАНС; от редакцията на в.
„Македонска искра” е обявен за „продавач-ударник” на изданието; дъщеря му,
заедно с внуците емигрира в Румъния по време на Гражданската война. /виж: в.
Македонска искра, 1948, бр.12, с.4./
Шарин, Стасе –
едно от децата му е било
отведено като дете бежанец в Югославия. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.12,
с.4./
Шарин, Танас – емигрирал в Австралия, по всяка
вероятност преди Гражданската война в Гърция; член на МАНС; дарил една лира на
фонд „Македонска искара” по повод годежа на сина си Илия в Полша; други две от
децата му са били отведени като бежанци
в Югославия и Румъния. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.8, с.2;1949,
бр.17,с.4;1955, бр.8-9, с.4. /
Шарина,
Василка Нумева – по време
на Гражданската война в Гърция емигрира в Румъния с децата си е настанена в
Синая; изпраща писмо до баща си с информация за намиращите се в детските лагери
в страната за деца от селото. /виж: в. Македонска искра, 1948, бр.12, с.4.
/
Шарина, Доста
– емигрирала в САЩ;
установила се да живее във Форт Уейн, Индиана; заедно с Нуме Делянов изпратила
съобщение за смъртта на Лазо Делянов в Австравия до неговите близки./виж: в.
Македонска искра, 1949, бр.15, с.4. /
Шарина,
Ристана Василева - роден 1944
г .; починала в Румъния през 1949 г./виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3,
с.3 /
Шарина, Софка – съпруга на Танас и майка на Блаже, Ило
(Илия) и Митре; по време на гражданската война се прехвърля в Югославия със
свекърва си. /виж: в. Македонска искра, 1949, бр.17, с.4. /
Шарина,
Яневица – баба на Блаже и
Митре; заедно със снаха си емигрирала в Югославия през 1947 или 1948 г./виж:
в. Македонска искра, 1949, бр.17, с.4.
/
Шепов, Христо
Митрев - роден 1923 г .; сражавал
се в редовете на 14 бригада на ДАГ; загинал на 12.5.1948 г./виж: в.
Македонска искра, 1953, бр.3, с.3. /
Шерко, Янко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като глава на домакинство и жител на селото отговарящ за
прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Шумановски,
Иван – едно от децата му
е било отведено като дете бежанец в Югославия./виж: в. Македонска искра,
1948, бр.8, с.2. /
Якова, Таша – родена през 1868 г.;
синът и загива като доброволец в ДАГ при отбраната на Грамос. /виж:
в. „Непокорен”, бр. 14, 5 октомври 1948 г., с. 4./
Янко, Ганич - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г.
се споменава като глава на домакинство и жител на селото отговарящ за
прохода. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур,
Серфидже и Велес…,с.145 ./
Янакиев, Анастас – роден през 1893 г, взел участие в Балканските войни
в редовете на 1 рота на 6 Охридска дружина на МОО в периода 2.Х.1912 – 10.VІІІ.
1913 г, награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни
справочници, т.9,Македоно...,с.815./
Янакиев, Коста –
роден през 1883 г.; четник от селската чета загинал в сражението на “Кайнако”./виж:
Георгиев, В., Ст. Трифонов, Македония и Тракия...,с.290./
Янков, Васил
Стойчев - роден 1924 г .;
сражавал се в редовете на 14 бригада на ДАГ; загинал на 17.5.1948 г./виж: в.
Македонска искра, 1953, бр.3, с.3 /
Янков, Никола - учител в с. Крапещица, Леринско; арестуван през октомври 1904 г.;
осъден на 5 години затвор. / виж: Райчевски, Ст. 1904 - 1906. Гоненията
на българите..., с.119./
392.Янков, Танас
Стойчев – роден ок.1927
г .; убит в Бабчор през 1948 г./виж: в. Македонска искра, 1953, бр.3, с.3
/
