2 август 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

2 август - Вълканова чешма - събота

 изглед от Габреш днес. Известно е още като Стари Габреш. В дъното се вижда с. Ново Габреш, което се нарича днес Корестия или Неос Икисмос (Ново село)

От „Вълканова чезма” потеглихме в зори за Габреш и денем пътувахме. Оставихме селските чети низ селата Косинец, Дъмбени, Смърдеш, Въмбел и Върбник, да пазят селата, да набавят храни и да извършат оставените по нивите снопе. 

Во Габреш се установихме во къщата на покойния Динкето Яневски, каква жалка картина представляваха домашните му, всички казваха нека беше сега жив и нека се убиваше от турците, а не от нашия съселянин! Жалка картина представляваше всичката Динкова фамилия, а пък нас особено впечатление ни правеше, защото винаги во него сме ходили и сме били посрещани отлично. Сега, когато Динкето щеше да хвърчи от радост нема го между живите, на убиеца фамилията още продължавала да говори безобразни думи, а самия убиец го нема на мегдан, види се избегал во другия район или при Коте. Още продължава да се крие.

Къде девет часа потеглихме от Габреш за Кономлади. 

                                             изглед от с. Поздивишча днес

Минахме през Поздивища и се научихме, че предателя Кръсто Демировски, който беше отишъл в Костур при владиката да търси прибежище и спасение си дошъл и разправял на селяните, че во Костур имало много аскери и сега се очаква да дойдат до тридесет хиляди души, тогава няма да остане нищо християнско от онези, които правят гюрултии. А владиката му казвал, че само Битолския вилает е възстанал, та нема нищо да направят и пр. Нас ни беше чудно как така да го оставят него жив во Костур и да си дойде свободен! Установихме се над Вещановата воденица, во ливадите кономладски.

                                        пролетен пейзаж от Костурско

Из Поверително писмо № 670

Етхем бей, командант на войските в Леринско скроил план, сам той да удари от към гърба на четите, а Ибрахим Ефенди Миралай направо да тръгне от Суровичево с три табура. Същевременно други три табура да се отправят от Лерин към Бабчор. За тая цел Етхем бей е прекарал 10 табура войска от Суровичево в Лепчища и от там по реката Бистрица в Костур.

Не е ясно дали този план „скроен” от Етхем бей включва пристигането на Хюсеин паша в Костур на 28 юли, и едва ли е пристгнал сам и преоблечен. Но поне до сега публикуваните документи – спомени, дневници, не става ясно, да е регистрирано от въстаническите сили засилмащо се военно присъствие в Костурско. А, именно някъде в това време започва активната настъпателна линия на турската армия срещу въстаналото Битолско. На 1 август в Буфколския въстанически район се появява внушителна турска войска край с. Битуше, където става първият сблъсък с въстаническите сили на съседно Леринско. Селото е опожарено, като са убити и 25 невинни старци, жени и деца. След сражението и унищожаването на селото, турската войска се насочва към близкото Раково. Четата на Георги Попхристов – член на Леринското Горско Началство, с помощта на местни селски чети успява да задържи 3 часа, яростните атаки на редовната турска армия. През това време жителите на Раково, успяват да напуснат селото. След опожаряването на селото турската армия се завръща в Битоля. По същото време от друга войскова единица е нападнато и с. Буф, което за кратко е отбранявано от местната чета.  След оттеглянето и селото е опожарено и са убити около 10 селяни. Въстаническите сили в района са принудени виждайки собствените си сили, числеността на противника да потърсят спасение извън района, като част от въстаническите сили се насочват към Пелистер, а други към Преспанско.