петък, 28 декември 2012 г.

Костурски край - Загар


        Загар /Загаре, Загари, Жагар/
               дн. Άγιος Ζαχαρίας

Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 км югозападно от Костур, в северните склонове на пл. Грамос, до един от изворите на р. Бистрица.
При преброяването от 2001 г. селото е предстанвено като обезлюдено в бившата община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).
То е едно от интресните села, за това, че сведенията относно етническата и реригиозната принадлежност на населението населявало го някога е противоречива.
Според статистиката на Шинас през 1886 г. в с. Загаре живеят 20 албански семейства.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е споменато като с. Загари.
Според Симовски в края на ХІХ в. селото било заселено с  арумъни - скотовъдци в Костурска каза на Османската империя.
За него в своята статистика В. Кънчов от 1900 г. не споменава. Не е регистрирано и от секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г.
По време на Илинденското въстание от 1903 г. близо 120 членната чета на Васил Чекаларов в походът и областта Колоня дава сражение на башибозука край селото.
За него се дават сведения в Гръцката статистика от 1905 г. като българско село с 90 жители.
След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция. Но списъка от 1913 г. не отчита неговото съществуване.
През 1918 г. селото е посочено като съставно село от община Яновени.
Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 66 жители, от които 37 мъже и 29 жени.
Според Пелагидис селото е било смесено и от него през 1924 г. са изселени 8 семейства с численост 40 човека мюсюлмани.
През1927 г. е прекръстено на Агиос Захариас.
Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 31 жители, от които 22 мъже и 9 жени, но в селото не е заселен бежанец след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. в селото има осем семейства, но всичките са албански.
Преброяването от 1940 г. отчита, че то е обезлюдено.
Според Кукудис поради близостта на селото до с. Линотопи трябва да се считат за едно населено място, а не като отделно такова. Според него името идва от оцелелите и до днес останки от византийската църква „Св. Захарий”. По времето на Али паша Янински по всяка вероятност там се заселват албански мюсюлмани и превръщат църквата в джамия и селото по албански би трябвало да се чете като Жагар.
Надморската височина, на която е било разположено селото е 1300 м.

До момента нито в документи, спомени, книги и в интернет сайтове съм открил да се споменава името на представител от това населено място.

сряда, 26 декември 2012 г.

Костурски край - Забърдени


Забърдени /Забърден, Забердени/ дн. Μελάνθιον

Селото се намира на 16 км югозападно от Хрупишча и на 8 км югоизточно от Нестрам, в северните поли на пл. Одре на левия бряг на р. Голешово.
При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в  тогавашната община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).
За първи път се споменава през 1530 г. под името Забердени, в което живеят 63 християнски и 1 мюсюлманско.
В края на ХІХ в. Забърдени е помашко село в Костурска каза на Османската империя. Според Шинас през 1886 г. в него живеят 450 албанци мохамедани и има изградена джамия.
В картата на Генералния щаб на Австро - Унгарската армия е посочено като Забрдени.
В статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Забърдени е показано като село с 300 жители българи мохамедани. Предполага се, че населението приема мохамеданската религия най-вероятно в смутните години при управлението на Али  паша Янински.
Гръцката статистика от 1905 г. отбелязва Забирдени като село с 500 жители турци, което е може би по – вярно като информация за селото.
Населението взема участие в потушаването на Илинденското въстание. Педставители на селото се включват и в създадените турски терористически чети, които са използвани и от Костурският гръцки владика Г. Каравангелис.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Забърдени преди Балканската война има 200 помашки къщи.
След Балканските войни Забърдени попада в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 579 жители, от които 300 мъже и 279 жени.
Според Милойевич през 1920 г. в селото е имало 100 българомюсюлмански фамилии.
Преброяването от с. г. отчита, че жителите му са 592 човека, от които 309 мъже и 283 жени.
През 1924 г. от селото са изселени 70 мюсюлмански семейства ( 600 човека) и на тяхно място са заселени 69 Понтийски семейства, дошли след 1922 г. През 1929 г. са раздадени 4657 дка земя на преселниците според Пелагидис.
Според  преброяването от 1928 г. в с. Мелантиос живеят 320 жители, от които 157 мъже и 167 жени.
Според преброяването от 1940 г. населението е 567 жители, от които 289 мъже и 278 жени. Сградният фонд е 123.
Статистиката от 1945 г. отчита, че населението е 560 човека, а през 1951 г. са 446 човека.
По време на Гражданската война в Гърция, представители на селото се включват в мухаджирска чета, която извършва нападения над съседни български села.
Надморската височина, на която е разположено селото е 740 м.

В спомени, документи, книги и интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Адил, Азип – роден през 1880 г.; заловен със съселяните си от четата на Ив. Попов; убит край Хрупишча. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.239-241./   
Адил, Мехмед – роден през 1881 г.; заловен със съселяните си от четата на Ив. Попов; убит край Хрупишча. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.239-241./    
Амехизоглу – фамилия, която днес населява селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Асно, Юсеин – роден през 1863 г.; заловен със съселяните си от четата на Ив. Попов; убит край Хрупишча. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.239-241./    
Бекир, Репо – роден през 1875 г.; заловен със съселяните си от четата на Ив. Попов; убит край Хрупишча. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.239-241./    
Василеядис - фамилия, която днес населява селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Гавриелидис - фамилия, която днес населява селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Гиерзипулос - фамилия, която днес населява селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димитриадис - фамилия, която днес населява селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Дулкеридис - фамилия, която днес населява селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Елефтериадис - фамилия, която днес населява селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Забърденски, Сельо – главатр на турски башибозук в пределите на Нестрамкол; превърнал се в убиец на българите срещу заплащане от Г. Каравангелис; убит при пл. Одре от четата на Ат.Кършаков по молба на Ок.Р.К. на ВМОРО през VІ. 1906 г. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 670; . Силянов, Хр. Освободителните…, т. II, с.578; Борбите в Македония ...,с. 630; Райчевски,Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.165./
Котидис – две фамилии с това име, които днес населяват селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мемед, Кязим – роден през 1864 г.; заловен със съселяните си от четата на Ив. Попов; убит край Хрупишча. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.239-241./    
Муратидис -  осем фамилии с това име, които днес населяват селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Орхан /Оран/ - войвода на турска чета, която е извършвала убийства над българи. /виж: Райчевски,Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.165./
Полихроно - фамилия, която днес населява селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Спиридис - фамилия, която днес населява селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Спиропулос –  три фамилии с това име, които днес населяват селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Токатлидис – девет фамилии с това име, които днес населяват селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Устабасидис – две фамилии с това име, които днес населяват селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цолакидис - фамилия, която днес населява селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Фацалидис - фамилия, която днес населява селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цацимицалидис - фамилия, която днес населява селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Юсеин, Адил – роден през 1857 г.; заловен със съселяните си от четата на Ив. Попов; убит край Хрупишча. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.239-241./    
Юсеин, Абедин – роден през 1883  г.; заловен със съселяните си от четата на Ив. Попов; убит край Хрупишча. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.239-241./    
27.Янис –  водач на мохаджирска чета, която по време на Гражданската война, която е  тероризирала село Жужелци. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

понеделник, 24 декември 2012 г.

Костурски край - Жупанишча


Жупанишча/Жупанища,Жупаница/ дн. Άνω Λεύκη

Селото е разположено в Костурската котловина, в южното подножие на пл. Саракина и отстои на 5 км западно от  Костур и на по-малко от км северно от Орман.                                                                                                                                                                           
При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Св. Троица (Агия Триада), префектура Костур (Кастория).
За първи път селото се споменава в Османските данъчни регистри от средата на ХV в. под името Жупанище, в които са посочени имената на 18 глави на семейства и двама неженени. Общият приход, който носи селото за Османската хазна е 1520 акчета.
В края на ХV в. в Османските архиви отново се среща името му, като в него тогава живеят 60 семейства.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873  г., Жупаница е посочено като село с 95 домакинства и 307 жители българи.
В статистиката на Шинас от 1886 г. за селото се споменава, че в него живеят 120 християнски семейства, в селото има църква, училище и ханове. Много зеленчукови градини и три воденици.
То е посочено и в картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия с името си.
В спомените си Г. Марков посочва, че през 1890 г. започва да работи българско училище в селото.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Жупанища има 630 жители българи християни и спада към областта Корешча. Г. Марков уточнява, че селото спада към т.нар. Долна Корешча, докато според разпоредбите на революционната организация (ВМОРО) се числи към Нестрамколският район.
Според сведения на поп Аргир в началото на века в селото е имало 100 семейства.
Драгумис споменава, че селото е било чифлик на Омер бей.
Част от населението на Жупанишча минава под върховенството на Българската екзархия още през 1893 г.
Според сведения на самата Гръцка Патриаршия църквата в селото е била поделена в богослужебно отношение между екзархисти и патриаршисти в периода между 1894 – 1900 г.. От 1900 г. тя е била заета изцяло от екзархистите.
В спомените си Г. Марков споменава, че в революционно отношение, цялото село е било закълнато според устава на ВМОРО, още през 1900 г. от влязлата чета в селото. Първите нейни членове са Н.Суков, К. Зисов и Тольо Теохаров, от 1895 г.
В дневника си срещу 26 март 1903 г. Драгумис е записал, че в присъствието на Чекаларов е бил свален свещеника – учител Василий и на негово място бил поставен Константин от Четирог. Този запис в дневника идва в резултат на изпратено му писмо от владиката Германос Каравангелис с дата 18 март с.г.
По време на Илинденското въстание от селото се включват 80 въстаници, които са били добре въоръжени, като личното оръжие е било закупено със собствени средства. Те вземат участие в почти всички по-важни сражения по време на въстанието.
На 4.VІІІ.1903 г илявето от с.Сливени заедно с башибозук от всички околни помашки и албански села в полето тръгнали за селото.Селяните като видели,че се приближава войска изпратили четирима човека да ги посрещнат извън селото.Но пратениците били изклани, и нападателите нахлули в селото и старателно задигнали цялата намерена покъщина из домовете и я откарали със селските каруци към родните си села.След това селото било подпалено.Опожарена била и черквата “ Св.Петка”.                                                                                                             По данни на секретаря на Екзархията Д.Мишев през 1905 г. в селото има 520 българи екзархисти и 224 българи патриаршисти- гъркомани, като в селото работят българско и гръцко училище с по един учител. Учениците в екзархийското са 39 деца, а в гръцкото 18.
Гръцката  статистика от 1905 г. представя селото като смесено гръцко-българско с 300 жители гърци и 400 българи.
През 1905 г. гръцка чета убива 6 от 8-те жупанчени тръгнали на гурбет за Гърция край с. Скумско.
Във в. „Емброс” от септември 1906 г. има сведение за нападение над селото на 3 с.м. от андартската чета на Лазос ( Лазар Апостолов), която успяла да залови и убие много жени. Да постигне по – големи успехи и попречила появилата се турска част, което накарало „храбреца” Лазос със хората си да се оттегли в горите.
На 22 февруари 1907 г. в селото загива легендата на Костурския край Димитър Панджуров ( Митре Влаха)
Във в. „Емброс” от 25.март 1907 г. се появява съобщение, че в селото е влязла четата на Атанас Кършаков и е наказала четирима мъже и една жена обвинени като предатели относно гибелта на М. Влаха. В спомените си Г. Марков посочва, че това наказание е станало по разпореждането на районния войвода Пандо Чулков, който бил разпоредил да бъдат открити предателите и наказани. Според самият Марков, наказаните лица не са били виновни за гибелта на М. Влаха.
На 23 май 1907 г. хората на Вардас извършват убийство над мухтаря на селото в близост до Костур.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Жупанища преди Балканската война има 100 български къщи. Учителят  Г. Райков посочва една завишена цифра от 200 къщи.                                                                               
По време на Балканската война 16 човека от селото вземат участие в редовете на МОО.
След Балканските войни Жупанишча попада в пределите на Гъриция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 557 човека, като съотношението между мъже и жени е 278/279.
През 1918 г. селото е обявено за общински център, към който спадат  селата Орман и Тиквени.
Милойевич представя селото като заселено от славяни – християни, разполагащо със 120 къщи.
Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 483 жители, като съотношението между мъже и жени е 198/285.
След 1919 г. 14 жители на селото емигрират в България по официален път. Михаелидес счита, че девет семейства се изселват в България и са ликвидирани техните имотни отношения.
В селото са извършени 18 политически убийства.
През 1927 г. селото е прекръстено на Ано Левки.
Според преброяването от 1928 г. с. Ано Лефки живеят 471 човека, като съотношението между мъже и жени е 217/254. В селото не се е заселвал бежанец след 1922 г.
Статистиката от 1932 г. представя селото със 90 семейства.
Според преброяването от 1940 г. населението е 507 човека като съотношението между мъже и жени е 249/258. Сградният фонд на селото е 174 сгради.
В статистиката от 1945 г. са посочени селата Жупанишча и Орман в едно като населението общо е 732 човека, от които 700 са славяноговорящи.
По време на Гръцката гражданска война част от жителите на селото го напускат, 30 души са убити. 40 човека са били преследвани за своите демократически идеи и са били принудени да напуснат страната. 15 семейства емигрират в социалистическите страни. От комунистическите части извън страната от селото са изведени 71 деца бежанци  
Според преброяването от 1951 г. в селото живеели 155 човека.
По – късно населението на селото е преселено в Орман и Костур.
Надморската височина, на която е разположено селото е 800 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове като жители на това село се споменават следните лица:

Алвану, Парашкеви – измъчвана, бита и лежала в затвора по време на Гражданската война, защото е била член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Алекса - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.85./
Анастасов (Анастасиос), Никола - член на гръцката организация в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Андреев, Сидер – роден през 1848 г.; застрелян при разграбване на селото по време на Илинденското въстание. /виж:Чекаларов, В. Дневник...,с.293./
Апостолов /Апосотилидис/, Анастас /Анастасиос/ - член на гръцката организация в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Апостолов /Апостолидис/, Димитър /Митрето, Димитриос/ - брат на поп Аргир; гурбетчия в Лариса; бил е мълчалив съучастник на въоръжаването на Костурско от Гърция в предилинденският период; завърнал се в родното си село става член на ВМОРО и член на СК; обвинен за гибелта на М. Влаха е наказан от организационната чета; според Г. Марков е невинен, макар и да е брат на поп Аргир; но според гръцките архиви е бил участник в гръцката въоръжена пропаганда и е бил член на онделение „Г” в местната организация. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.40,52; Марков, Г. Хрупищсо..., с.169,173,174,180; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.70./
Апостолов /Апотолидис/, Лазар /Лазарос,Лазо/ – роден през 1886 г.; член на гръцката организация в селото; първоначално е четник при костурския андартски капитан Аристидис Маргаритис; взема участие с него при едно от напазенията над с. Езерец; от 1905 г. е самостоятелен капитан на андартска чета; извършва нападение над родното си село на 3 септември 1906 г.; на 4.ІІ.1908 г. има сражение с четите на Киряк Шкуртов и Пандо Сидов при с. Изглибе; по времето на Балканската война съвместно с различни други андартски чети участва в спасяването на Богатско от разорение, в битката при Сятища, и по овладяването на Биглишча и Корча от гръцката армия; по време на първата световна война участва в различни операции в Северен Епир през 1916 г.; умира в Цариград.  /виж: Борбите в Македония ...,с.647; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.440; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.71;  http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Апостолов/Апостолидис/, Наум Попаргиров – преди 1900 г. се противопоставя на засилващото се влияние на ВМОРО, за това е принуден да напусне селото; установява се в Лариса; завръща се в родния си край по настояване на гръцкия владика Германос Каравангелис през 1904 г.; става андартски четник, а по- късно помощник на Л. Апостолидис; в края на Македонската борба става свещеник, като запазва същото си име Наум. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.71; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Апостолов /Постолов/, Нико – роден през 1838 г.; убит при разграбването на селото по време на Илинденското въстание; според Г. Христов е убит край манастира „Св. Никола”./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.288; Чекаларов, В. Дневник...,с.293;. Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Апостолов /Апостолидис/, Ставро /Ставрос/ – андартски четник от четата на Лазар Апостолов в периода 1904 – 1908 г.; загива през април 1908 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.71./
Апостолов /Апостолидис/, Х. - лежал в затвора по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Аргиров, Владко - по време на Балканските войни служи в 1 рота от 8 Костурска дружина при МОО;15.Х.1912 – 10.VІІІ.1913. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.51./
Аргирова /Аргириади/, Поликсени – измъчвана, бита  и лежала в затвора по време на Гражданската война, защото е била  член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Арнаудов, Иван – роден ок.1833 г.; убит от турците при с.Апоскеп по време на Илинденското въстание./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия..., с.288./
Атанасов, Коста – роден през 1890 г.; по време на Балканските войни служи в 6 Охридска дружина при МОО; 2.ХІ.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.66./
Бале - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.80./
Безова, Лефтера - инквизирана през май 1945 г. при третото нападение над селото. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Безова /Безиу/, Олимпия - измъчвана , бита и лежала в затвора по време на Гражданската война, защото е била член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Безов /Безос/, Х. – измъчван,  бит и лежал в затвора по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бицекис, Н. - измъчван и бит по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС; емигрирал от страната. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бойкос, М – лежал в затвора по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бойкос, П. - измъчван и бит по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Василев, Васил – роден през 1892 г.; по време на Балканските войни е в четата на Васил Чекаларов; 20.ІХ.-20ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.109./
Влахов /Влахос/, А. – измъчван, бит и хвърлен в затвора по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Влахов /Влахос/, П. - измъчван и бит по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Влахова /Влаху/, Елени – измъчвана, бита и лежала в затвора по време на Гражданската война, защото е била член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Гечов / Гичов /, Кольо – член на ВМОРО; член на СК на ВМОРО, убит по подозрение, че е предал на турските власти, за присъствието на М. Влаха в селото; наказан със смърт през март 1907 г../ виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.52; Марков, Г. Хрупищко...,с. 219./
Гечов /Генчов/, Костадин – избягал в България, за да се спаси от преследванията на хората на Каравангелис. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30./
Георгиева, Мария – активен член на ВМОРО; обесена от андартите през 1906 г. / виж: Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.575./
Гешов, Коле – роден 1858 г; изпратен от съселяните си като делегат да пресрещне настъпващата турска войска и башибозук по време на Илинденското въстание; заклан. /виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов , Македония и Тракия...,с.288./ # възможно е тази информация от тоз източник да се отнася и за Коле Нольовски, единственото, което ме възпря да ги отъждествя, разликата в годините на раждане.
Гиров, Нако - селски рървенец; един от хората, които поставят основите на националноосвободителното движение в родното си село; като кмет на селото е убит от гръцки терорист в Костур през май 1907 г.на чаршията. /виж: Марков, Г. Хрупищко...,с.165,178-179,180./
Гогов /Гогас/, В. - измъчван и бит по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Гогов, Георги - четник в околийската чета преди и след въстанието; по време на Илинденското въстание е помощник войвода. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.168,184-185./
Гогов /Гочов/, Дине Наков– изпратен като делегат от съселяните си да пресрещне настъпващата войска по време на Илинденското въстание; заклан; бил роден ок.1848 - 1853 г./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.288; Чекаларов, В. Дневник...,с.293;. Марков, Г. Хрупищко..., с.179/
Гон - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.80./
Грацарис, А. - измъчван и бит по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Грацарис, Д. – емигрирал от страната по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Гюрко - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.80./
Гямов, Христо – пристигнал в България като гурбетчия, но се включва в редовете на ВМОК; взема участие в събитията от 1895 г. като се включва в отряда на Борис Сарафов; загива като четник през 1897 г. в Пирин. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.168,179,184./
Далов, Атанас - селски рървенец; кмет; екзархийски съветник при Българската митрополия в костур; един от хората, които поставят основите на националноосвободителното движение в родното си село. /виж: Марков, Г. Хрупищко...,с.165,180./
Далов, Киряк /Кирияко, Кузо / Атанасов – роден през 1889 г.; ученик; заклан при разграбването на селото на 4.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.288; Чекаларов, В. Дневник...,с.293; Марков, Г. Хрупищко..., с.179./
Далова, Гямовица - убита от андартите през 1906 г. под селото./виж: Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Далова, Султа Ат. – наказана от ВМОРО за блудство през март 1907 г. ./виж: Марков, Г. Хрупищко...,с. 219./
Дельов /Делов/, Насо – роден през 1843 г.; застрелян от башибозушките части при потушаването на Илинденското въстание./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.293; Марков, Г. Хрупищко..., с.179./
Дельова, Мита – инквизирана през май 1945 г. при третото нападение над селото. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 33./
Диамантис, Д. – измъчван, бит и лежал в затвора по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.80./
Доно – по време на Илинденското въстание четник от наказателната чета на Н.Кузинчев./виж:Ипр.,1983,кн.3,с.129./
Дуко - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.80./
Дуцов, Георги Вангелов – роден през 1927 г.; подпомагал партизанското движение по време на Втората световна война; секретар на ЕПОН; куриер на ГЩ на ДАГ; емигрира в края на Гражданската война в Грузия, а по – късно в Узбекистан, СССР; през 1991 г. се заселва в Тетово, а по – късно се премества в Скопие. /виж: Македонско сонце, бр. 676, 15.6.2007, с. 44-45./
Жежов /Жеков/,Търпо /Тръпко/ Мелов /К./ – роден през 1833 или 1843 г.; убит от башибозука по време на Илинденското въстание при опожаряването на селото./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов , Македония и Тракия...,с.288; Чекаларов, В. Дневник...,с.293; Марков, Г. Хрупищко..., с.179./
Зисова /Зисиу/, Василики – измъчвана, бита и лежала по време на Гражданската война, защото е била член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Зисова /Зисиу/, Елизабет – измъчвана, бита и лежала в затвора по време на Гражданската война, защото е била член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Зисов, Васил – роден през 1891 г.; по време на Балканските войни  е в Костурската съединена чета;20.ІХ.-20.ХІІ.1912 г; награден с бронзов медал. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.269./
Зисов, Кольо – един от първите членове на ВМОРО в Костурско, още през 1895 г. в Солун; по професия е дограмаджия; взел участие в подоготовката и провеждането на Илинденското въстание. /виж: Марков, Г. Хрупищко...,с.220./
Изидов, Васил - по време на Балканските войни  е в Костурската съединена чета;20.ІХ.-20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.306./
Йорги - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.80./
Йорго - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери …, с.80./
Капсимали, Евтерпи - лежала в затвора по време на Гражданската война, защото е била член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Капсималис, А - измъчван и бит по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кирязов, Наум – роден през 1878 или 1881 г.; убит от башибозука при разграбването на селото по време на Илинденското въстание./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов , Македония и Тракия...,с.288; Чекаларов, В. Дневник...,с.293./ # това име може да бъде евентуално с това на Наум Чачов, вакар, че там Г. Христов посочва, че е убит в Апоскеп.
Кляшев, Димитър – по време на Илинденското въстание е войвода на една от Жупанските селски чети. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.168,182./
Кляшев, Христо - пристигнал в България като гурбетчия, но се включва в редовете на ВМОК; вцема участие в четата ръководена от кап. Ал. Проогеров. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.168,184./
Койо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.80./
Койос - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.80./
Коловски, Мельо – убит от турският аскер в с. Апоскеп, като намерил подслон след опожаряването на селото. /виж: Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Кольов, Зисо - убит от андартите през 1905 г. отивайки на жетва в Гърция./виж: Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Крано - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.80./
Лазарос, К. - лежал в затвора по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лисичев, Кръстю – убит край с. Скунско от андартите през 1905 г., отивайки на жетва в Гърция. /виж: Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Лисичков, Михаил - член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г. /виж: ИДА,т.94,с. 74./
Лисичов, Атанас /Насо/ - четник в околийската чета преди и след въстанието; по време на Илинденското въстание е помощник войвода; убит от гръцки андарти, както работил на нивата си през 1907 г. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.168,178,180,184-185./
Макалчев / Мекаловски /, Кузо / Кръсто / – роден през 1843 г.; убит при с. Апоскеп по време на Илинденското въстание./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.288; Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Макалчев /Макалчис/, К. – измъчван, бит и лежал в затвора по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Макалчев /Макалчис/, Н. – измъчван,  бит и лежал в затвора по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Макрис, Христос –  според спомените на Вардас е андартски четник, който е загинал по време на Македонската борба 1904 – 1913 г.; но е бил кмет на Хрупишча (Аргос Орестико) в периода 1918 – 1920 г.; през 1943 г. по време на Втората световна война и окупацията на Гърция лежи в затвора, където според гръцките историографи изпратен от българите. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.71./
Мангов, Вангел – роден през 1912 г.; брат на  А. Мангова; основното си образование получава в родното си село; учи в гимназията в Костур и с. Цотил, където възприема комунистическите идеи, заради което е изключен от гимназията; взема участие в предизборните агитации на ГКП през парламентарните избори от 1933 и 1936 г.; по време на управлението на Метаксас е осъден на 9 месеца затвор; взема участие в Итало-Гръцката война; през 1942 г. е арестуван и осъден на 11 месеца затвор, заедно със семейството си, където умира детето му; след освобождаването си става се включва в редовете на ЕЛАС; през 1944 г. е полткомисар на на Първи (костурски) батальон в Първа егейска ударна бригада; член на НОФ;по време на Гражданската война е командир на партизанска единица в Костурско; на 26.3. 1947 г. е арестуван край Сливенсия манастир; убит е при опит за бягство като обезглавеното му тяло е било хвърлено в р. Бистрица, а главата му е била разнасяна от противниците из Костурско. /виж: Македонско сонце, бр. 663, 16.3.2007, с. 46-47; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; http://www.pollitecon.com/html/freedom_fighters/Mangov_Vangel.htm./
Мангов /Магос/, В. – измъчван, бит  и хвърлен в затвора по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мангов /Магос/, Г. - измъчван и бит по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мангова, Ана – родена през 1925 г.; член на ЕПОН; от 1946 г. се включва в Гражданската война на страната на ДАГ; завършва офицерска школа; участва в сформирането на младежкото подразделение „ДЕЛТАМИ”; ранявана е на два пъти по време на войната; емигрира в Унгария през 1949 г. /виж: Македонско сонце, бр. 663, 16.3.2007, с. 46-47./
Мангова, Дашовица - убита от андартите през 1906 г. под селото./виж: Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Мангова, Сона Д. убита от андартите през 1906 г. под селото./виж: Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Мангова /Магова/, Софа – разказала обичаи от  родното си село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Манко - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.80./
Мишайков, Аргир/Гиро/ Николов – за тази личност сведенията са противоречиви, според едни е четник от Апоскепската селска чета; а според Г. Христов е войвода на една от жупанските селски чети по време на Илинденското въстание; загинал в сражението над с.Апоскеп с турската войска на 30.VІІІ.1903 г.; погребан в братската могила в селото./виж: Дневници и спомени..., с.76,80; Ил. Илинден, 1928, кн.1, с. 8; Дневник на костурския войвода...,с.100,147; Марков, Г. Хрупищко...,с.168,179,182-183./
Наков, Йордан – роден през 1890 г.; по време на Балканските войни  е в 1 рота от 6 Охридска дружина на МОО; в Сборната партизанска рота , 1.Х.1912 – 5.VІІ.1913 г.; убит край с.Айтос, Леринско./ виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.479./
Наумов, Андон/Антон/ - по време на Балканските войни  е в Костурската съединена чета; 20.ІХ.-20.ХІІ.1912 г.; най – възрастният от всички четници. /виж: Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.483; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.541./
Николас - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.80./
Николов, Мито – роден през 1891 г.; по време на Балканските войни  е в Костурската съединена чета; 20.ІХ.-20.ХІІ.1912 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.508./
Николов, Тодор – роден през 1887 г.; по време на Балканските войни  е в Костурската съединена чета; 20.ІХ.-20.ХІІ.1912 г.; награден със сребърен медал. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.514./
Ноловски /Нольовски/, Коло /Кольо/ – роден през 1828 г.; заклан от башибозука при разграбването и опожаряването на селото по време на Илинденското въстание./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.293; Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Нольовски, Христо – убит по време на Илинденското въстание в Апоскеп. / виж: Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Нунев, Ставро – роден през 1872 г.; по време на Балканските войни участва в редовете на 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 1.Х.12 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.520./
Панайотов, Наум - по време на Балканските войни участва в редовете на 1 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.12 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.531./                                                               
Панов, Зисо Нолев – войвода на една от жупанските селски чети по време на Илинденското въстание; убит през май 1905 г. отивайки на жетва в Гърция, край с. Скунско. /виж: Марков, Г. Хрупищко...,с.168,177,179,182-183./
Пантел, Никола – четник в околийската чета преди и след въстанието; по време на Илинденското въстание е помощник войвода. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.168,184-185./
Папалезис, К – измъчван, бит и хвърлен  в затвора по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Песайкос, А. - измъчван и бит по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Петру - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.80./
поп  Аргир /Аргириос/ Апостолов /Апостолидис/– братовчед е на андартският войвода Лазар Апостолов; завършва гръцката прогимназия в Костур; станал е учител; на 22 г. е ръкоположен за свещеник през 1895 г. в една от Костурските черкви в присъствието на седем свещеника; освен свещеник е бил и учител в гръцкото училище в селото; според неговите спомени през 1900 г. е бил покръстен за член на ВМОРО; избиран е за член на СК на ВМОРО; в края на  1901г. му е било отправено искане от Организацията да признае Екзархията или да напусне селото; от март 1902 г. се преселва в Атина; по – късно става член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис; един от основателите на дружество „Еленизмо”; обвинява се, че е един от предателите срещу членове на ВМОРО в Атина през 1902 г.; участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „В” на местната организация; бил е спасен от наказание според Г. Марков, заедно с братовчед си Лазар, за това че бил роднина на В. Чекаларов. / виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската..., с.29;  Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 665; Чекаларов, В. Дневник..., с.40,52,66,67,72,78; Марков, Г. Хрупищко..., с.168,174,176; Освободителното движение в Македония...,т. І,с.ХХХVІ; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.70; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
поп Костандин – роден 1833 г;  убит в Костур по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.293; Марков, Г. Хрупищко..., с.179./
поп Константин Трайков – избягал по време на Илинденското въстание в България; установил се във Варна и получил енория в с. Злокучани; отказал да се върне в родния си край след дадената амнистия през 1904 г. /виж: Райчевски, Ст. Дипломатически документи...,с.33./
Попов, Христо – член на ВМОРО; наказан през март 1907 г. от чета на ВМОРО, за това, че е издал съществуващи скривалища на турската власт, след убийството на М. Влаха. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.,223./
Попторльова /Постолева/, Доча/Дочка/ Никова/Нико/ – родена през 1889 г; изнасилена от 4 турци по време на потушаване на Илинденското въстание. /Чекаларов, В. Дневник...,с.283; Освободителното движение в Македония..., т.І,с.ХХХVІІІ./
Попчернов,Сидо /Сидер/– селски първенец, който отишъл да пресрещне настъпващата войска и башибозук от съселяните си; заклан по време на Илинденското въстание./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.288; Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Ристо – четник от наказателната чета на Н.Кузинчев по време на Илинденското въстание; по – късно поляк в селото./виж:Ипр.,1983,кн.3,с.129; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.455,456./
Сидов, Георги – роден през 1887 г.; по време на Балканските войни участва в редовете на 1 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 15.Х.12 – 10.VІІІ.1913 г,награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.610./
Сидов, Пандо/Пано,Панайот/ - роден през 1878 г.; завършва V клас  в българската гимназия в Битоля; от 1901 г. е нелегален; четник е при М.Влаха; по време на Илинденското въстание е войвода на Жупанишката чета; от 1907 г. е районен войвода в Костурско; през 1910 г. емигрира в САЩ; завръща се през 1912 г., за да участва във войните за национално обединение; по късно се заселва в Кърджали; депутат е в ХХІІ ОНС/1927 – 1931І; умира на 9.ХІІ.1942 г. в Кърджали./виж: в.Ардинска дума,1942,540; сп.Ил.Илинден,1928-1929, бр.2, с.10; Борбите в Македония и ...,с.862.; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.563,570, 571;Иванов,В.Отрязаната...,с.24, 30-34,38-41; Илинденско- Преображенското въстание 1903-1968,с.233; Четите..., с.99; Архивни справочници,т.9, Македоно..., с.610; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 670; Чекаларов, В. Дневник...,с. 153,154,156,157,159,177-179, 189, 243, 253,275; Дневник на костурския войвода...,с.100,111,116,117,137,144; Марков, Г. Хрупищко...,с.223./
Сискос, З. - лежал в затвора по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сискос, К. - измъчван и бит по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сискос, Н. - измъчван и бит по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сиску, Елени – измъчвана, бита и лежала в затвора по време на Гражданската война, защото е била  член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сиску, София - лежала в затвора по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Стамат - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.80./
Стамку, Мария – убита от Е. Котулас по време на Гражданската война, защото е била член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Стане - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.80./
Станков, Васил – член на ВМОРО; проявил се особено след Илинденското въстание; поради сприхавият си характер не е бил обичан от българското население; след войните емигрира в България; според Г. Христов умира през 1920 г. в Пловдивско. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.183-184./
Станков /Стамков/, Доно – роден през 1875 г.; по време на Балканските войни участва в редовете на Съединената Костурска чета при МОО; 18.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г,награден с бронзов медал. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.638 – 639./
Суков, Кольо – роден през 1872 г.; учи дюлгерство в Атина; търговия на строителни материали и предприемачество; един от първите членове на ВМОРО в Костурско от 1895 г.; арестуван през 1901 г. по време на Иванчовата афера, когато е осъден на  7. затвор; амнистиран през зимата на 1903 г.; участник в Илинденското въстание; след убийството на М.Влаха е отново арестуван; по време на Хуриета е канен от младотурците за обща антигръцка борба. След войните емигрира в България и се установява в Пловдив; умира през 1927 г. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с. 224./
Телиу, Елизабет – измъчвана, бита  и лежала в затвора по време на Гражданската война, защото е била член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Теохаров, Апостол /Тольо/ - един от първите членове на ВМОРО от 1895 г. в Солун; по време на Хуриета е извикан да бъде за член на българо – турска комисия. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с. 166,182./
Теохаров, Васил Апостолов - убит от андартите през ІІІ. 1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.55; Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с.15 ./
Теохаров, Крум Апостолов – отвлечен от андартите през 1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.47./
Томов, Спас /Спасе/ - по време на Балканските войни участва в редовете на Съединената Костурска чета при МОО; 18.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г./виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.638 – 639./
Томовски, Георги – убит по време на Илинденското въстание. /виж: Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Христов, Васил – роден през 1889 г.; по време на Балканските войни взема участие в 1 рота от 6 Охридска дружина при МОО и в Сборната партизанска рота; 1.Х.1912 – 5.VІІ.1913 г; убит край с. Айтос. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.762./
Христова, Доча – активен член на ВМОРО; обесена от андартите през 1906 г. / виж: Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.594./
Чапас, Х. – измъчван, бит  и лежал в затвора по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Чачов, Димитър Т. – убит от андартите през 1905 г. отивайки на жетва в Гърция./виж: Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Чачов, Насо – селски рървенец; един от хората, които поставят основите на националноосвободителното движение в родното си село. /виж: Марков, Г. Хрупищко...,с.165,180./
Чачов, Наум – убит в с. Апоскеп, където се е бил спасил след разграбването и опожаряването на селото. / виж: Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Чачов, Стасо - убит от андартите през 1905 г. отивайки на жетва в Гърция./виж: Марков, Г. Хрупищко...,с. 179,180./
Чачов, Томо Т. /Ч/– останал жив при избиването на 45 жътвари потеглили на гурбет за Гърция през 1905 г. /виж : Борбите в Македония ...,с.625; Марков, Г. Хрупищко...,с. 179 ./
Чачова, Стасовица - убита от андартите през 1906 г. под селото./виж: Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Шалапутов, Димитър – емигрирал в България; установил се да живее в Пловдив; прави опит да прибере двете си дъщери от Ташкент, СССР, но получава отказ през 1960 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 159./
Шалапутов/Шалапаутов, Шолопутов/, Търпо – роден през 1876 г.; пристигнал в България като гурбетчия, но се включва в редовете на ВМОК; бил е четник при кап. Ал. Протогеров; емигрирал е в САЩ; по време на Балканските войни участва в редовете на Съединената Костурска чета при МОО; домакин на четата; 20.ІХ. – 20.ХІІ.1912 г.; остава в родният си край след разпущането на четата. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.802; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.358,374,375,393,399,411; Марков, Г. Хрупищко..., с.168,184./
Шишов /Шишков,Шопов/, Васил – член на ВМОРО; куриер; изпратен да пресрещне настъпващата войска и башибозук по време на Илинденското въстание, за да измоли милост за селото, но е заклан./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.288; Чекаларов, В. Дневник...,с. 63,293; Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Шишков, Ставро -  член на ВМОРО и СК; член на СК на ВМОРО, убит по подозрение, че е предал на турските власти, за присъствието на М. Влаха в селото; наказан със смърт през март 1907 г./виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 67; Марков, Г. Хрупищко..., с.225./
Шишковски, Алеко – роден през 1925 г.; по време на италиано –германската окупация през 1943 г. се включва в редовете на партизанския отряд „Лазо Търповски”; после е зачислен в състава на Първа ударна егейска бригада; член е на ОК на НОФ за Костурско; по време на Гражданската война в Гърция е командир на народната милиция на с. Лъка; умира на 26.3.1948 г. /виж: Литовски, Ал. Jубилеен календар за егеjскиот дел на Македония во 2008..., с.20-21./
Шонтов /Потов/, Зисо - останал жив при избиването на 45 жътвари потеглили на гурбет за Гърция през 1905 г. /виж: Борбите в Македония ...,с.625; Марков, Г. Хрупищко...,с. 177-178./
Шопов, Христо – роден 1879 г.; четник от Костурската чета на Христо Цветков, която преди да стигне до района си трябвало да окаже помощ в Прилепско и Велешко срещу четите на сръбската пропаганда; загинал в сражението на “Ножот” на 3.VІІ.1907г./виж: Четите...,с.90./
Шуйтов, Йото /Панайот/ Янев– роден през 1863 г.; убит от башибозука при разграбването и опожаряването на селото по време на Илинденското въстание./виж: Георгиев, В.,Ст. Трифонов ,Македония и Тракия...,с.288; Чекаларов, В. Дневник...,с.293;. Марков, Г. Хрупищко...,с. 179/
Шуткова, Търповица - убита от андартите през 1906 г. под селото./виж: Марков, Г. Хрупищко...,с. 179./
Янелас, Х. - измъчван и бит по време на Гражданската война, защото е бил член на ЕЛАС; емигрирал от страната. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
144.Яно - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в.. / виж: Опширни пописни дефтери…, с.80./

неделя, 9 декември 2012 г.

Костурски край - Жужелци


             Жужелци/Зузелци,Зузилца/ дн. Σπήλαια

По време на преброяването от 2001 г. селото се намира в тогавашната община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Кастория. Отстои югозападно на 21 км от Костур и на 10 от Хрупишча.
Основна забележителност на Жужелци е църквата „Света Неделя“, строена в 1775 г., макар че селото да се споменава още в османски дефтер от 1530 г. под името Жужелджи.
В края на ХІХ в. Жужелци е чисто българско село.
В статистиката си Шинас от 1886 г. представя с. Зузелци като населено с 500 християни.
В картата на Генералния щаб на Австро - Унгарската армия, е показано като Жужелци.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Жужелци има 560 жители българи.
В началото на ХХ в. цялото население на Жужелци е под върховенството на Българската екзархия. В селото е имало начално училище за момчета и момичета.
По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Жужелци има 720 българи екзархисти. През учебната 1904/1905 г. на учителите Н. Костейчинов и Кост. Георгиева, не е разрешено да отворят българското училище в селото. За това Д. Мишев не посочва в селото да има училище.                                                                                                               
Гръцката статистика от с. г. показват Зузилца като село с 500 жители гърци.
Според свидетелства и на Гръцката патриаршия селото от 1904 г. е загубено за нея.
Вардас го представя като село, което е останало вярно до края на Българската Екзархия. Според него в селото имало 55 български семейства, с обща численост 482 човека. В селото имало българско училище, в което се учили момичета и момчета. Те били обучавани от учител и учителка.
Според сведение на БТА в Битоля, на 30.3.1905 г. селото е било нападнато от една гръцка чета, и били убити 6 души екзархисти.
На 16 май 1907 г. е било замислено нападение над селото, но то пропаднало тъй като андартите разбрали, че в селото има турска военна част.
На 22 ноември 1907 г. в. „Емброс” съобщава, че селото се било завърнало в лонното на Гръцката Патриаршия.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Жужелци преди Балканската война има 80 български къщи, а според Георги Христов и една куцовлашка.                                  
След Балканските войни Жужелци попада в Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 566 човека, като съотношението между мъже и жени е – 341/225.
През 1918 г. заедно със село Долени са в една община.
Според Милойевич с. Жужелци имало 60 славянски – християнски къщи.
Преброяването от 1920 г. отчита, че селото е силно намаляло и в него са останали да живеят 268 човека, като съотношението между мъже и жени са 101/167.
От 1914 до 1919 г. -  50 жужулчани, а след 1919 г. още 55 емигрират в България по официален път.
Според Михаелидес 56 семейства са се изселили в България и са ликвидирали имотното си състояние в селото. А по местни свидетелства  между двете световни войни за България емигрират 326 човека.
В 1928 г. селото е прекръстено на Спилея.                                                                 
Преброяването от 1928 г. отчита, че населението в селото е 241 човека, като съотношението между мъже и жени е 112/128. Въпреки намаляване на неговото население в селото не е бил заселен бежанец след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. в селото 48 семейства.
По време на преброяването от 1940 г. населението достига до 368 човека, като съотношението между мъже и жени е 164/204. Сградният фонд в селото е 67 сгради.
През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарския комитет, както и чета на българската паравоенна организация „Охрана”. Селото е изгорено от германците.
Според статистиката от 1945 г. в селото са останали 258 жители, от които 240 са славяноговорящи.
Селото е многократно нападано и блокирано предимно от мухаджирски чети по време на Гражданската война в Гърция.
В редовете на СНОФ и НОФ от селото са известни 34 участници.
В периода от 1941 до 1949 г. от селото са вземали участие в редовете на ЕЛАС 9; в редовете на ДАГ – 33 човека; убити са 13 човека, из гръцките затвори в различно време са минали 21 човека, избягали са в чужбина 124, според местни свидетелства.
Преброяването от 1951 г. отчита, че населението, което е останало в селото са 140 човека.
Надморската височина, на която е разположено селото е 850 м.

В спомени,  документи, книги и интернет сайтове  като жители на селото се споменават следните лица

Алексиев, Димитър – роден през 1892 г.; по време на Балканските войни служи в 6 Охридска дружина при МОО; ранен на 18.VІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.16./
Апостолиду, Вая – арестувана и бита при нападението на четата на Спиридопулу  на 10  юни 1945 г. над селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Атанасов, Нине – член на ВМОРО; отведен в Костурският затвор след направените разкрития от Ристе Ганков. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите..., с. 145./
Балючев /Балучев/, Васил - глава на 5-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Балючев, Владимир Илиев – роден 1912 г.; сред 1918 г. се преселва със семейството си в България и се установяват в София; дългогодишен журналист; през ноември 1932 г. заедно с българска журналистическа делегация е на посещение в Италия, която има среща с Мусолини, папа Пиъ ХІ и ген. Иван Вълков. /виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи за БКП..., с.43./
Балючев, Илия Георгиев – роден през 1886 г.; член на селската милиция на ВМОРО; пренесъл вещите и архивата на К. Живков от с. Либешово; брат на Кирана и роднина на К. Шкуртов; арестуван през 1905 г.; изпратен на заточение на о. Родос, където престоява до Хуриета. /виж: Борбите в Македония ...,с.623,624,632./
Балючев, Никола – член  на ВМОРО; ятак. /виж:  Борбите в Македония ...,с.618; Марков, Г. Хрупищко..., с. 132./
Балючева, Василица – снаха на Н. Балючев. /виж: Борбите в Македония ...,с.618./
Балючева, Тана /Георговица/ – член на ВМОРО; ятачка на организацията; пренесла вещите и оръжието на К. Живков от Либешово заедно със сина си; убита на моста на р. Белица в близост до Хрупишча от платени турски разбойници. /виж: Силянов, Хр. Освободителните…,т. II, с.573; Борбите в Македония ...,с.623,632; Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.145; Марков, Г. Хрупищко..., с. 141./
Балючева, Кирана Георгиева – родена 1890 г.; дъщеря на Т. Балючева и сестра на Ил. Балючев; роднина на К. Шкуртов; ятачка. /виж: Борбите в Македония ...,с.618,632./
Бидов (Биров), Михали (Михайло) - глава на 4-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; емигрира в Чехословакия с цялото си семейство през 1948 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бирова, Динка - сражавала се в редовете на ДАГ в периода 1946 – 1949 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бирова, Рада - сражавала се в редовете на ДАГ в периода 1947 – 1949 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бонков, Георги - глава на 4-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бонков, Доне - глава на 6-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; емигрирал в България с цялото си семейство през 1943 г.
/ виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бонков, Коста - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949. г.; имал е чин лейтенант в нейните редици. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бонков, Пандо - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949. г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бонкова, Гена - сражавала се в редовете на ДАГ в периода 1947 – 1949 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бурова, Арсенка - вдовица, която живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; участвала в редовете на СНОФ и НОФ. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Варсамов, Андон – сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1947 – 1949. г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Варсамов, Никола - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1945 – 1949. г.; имал е чин подпоручик в нейните редици. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Варсамов, Панайот – сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949. г.; имал е чин подпоручик в нейните редици. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Варсамов(Варсамовски), Ташо (Тапо) - глава на 9-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; сражавал се в редиците  на ЕЛАС в периода 1942 – 1945 г.; лежал в гръцките затвори в периода 1946 – 1953 г.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Варсамова, Доца (Дица) - участвала в редовете на СНОФ и НОФ; емигрира в Чехословакия през 1948 г. Като глава на 5-членно семейство.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Варсамовска, Олга - лежала в гръцките затвори в периода 1946 – 1950 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Василев, Петър – роден през 1892 г.; с началното образование; воденичар; по време на Балканските войни служи във 2 рота на 7 Кумановска дружина при МОО;14.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно..., с.113,115/
Влахов(Влахос), Ахилея (А.) - глава на 3-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; сражавал се в редиците  на ЕЛАС в периода 1942 – 1945 г.; малтретиран от четата на Янис от Мелантио (Забърдени) като привърженик на ЕЛАС; сражавал се и в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1948 г. ; загива в сражение край Нестиме.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Влахова, Вангелия - емигрира в Чехословакия с 4-членно  семейство през 1948 г.
/ виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Влахова, Липа - участвала в редовете на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ганкв, Ристо – четник от Костенарийската чета; предал се на турската власт на 16.9.1905 г.; след направените от него разкрития последвали арести; според БТА от Битоля, тази постъпка на четника внесла смут в душите на населението от цялата Костенария. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите..., с. 145./
Георгиев, Илия – бил арестуван в гр. Лепчища на 26.3.1905 г. от турската власт, като виновник за изгарянето на Жикжвищенският манастир, когато по това време се е намирал в гр. Хрупишча. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите..., с.75,104./
Георгиев, Тома – роден през 1887 г.; воденичар; по време на Балканските войни служи в 4 рота от 10 Прилепска дружина и в 3 рота от 11 Серска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно..., с.172./
Георгопулос – съвременна фамилия, която живее днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Гогльова, Риса - глава на двучленно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; емигрира сама в Чехословакия през 1948 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Голгов, Ристо - глава на 9-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Грижов, Георги – емигрира в България през 1949 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Грижов, Ристо - участвал в редовете на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Грижова, Лина - лежала в гръцките затвори през 1946 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Грижовски, Коста - глава на 9-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Грожова, Фоля - участвала в редовете на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димирков, Еврипиди - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949. г.; загинал. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димирков (Дилирков), Никола(Коле) - сражавал се в редиците  на ЕЛАС в периода 1942 – 1945 г.; сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1947 – 1949. г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димирков, Паскал (Паско)- глава на 5-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; участвал в редовете на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димирков, Ристо  –  глава на 8-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; емигрира в Чехословакия с цялото си семейство през 1948 г./ виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димитров, Димето – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.99./
Димитров, Никола – роден през 1892 г.; по време на Балканските войни служи в нестроевата рота на 7 Кумановска дружинапри МОО. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.223-224./
Димов, Сотир - глава на 6-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; емигрира с цялото си семейство в Чехословакия през 1948 г.
 / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димова, Сотирица - участвала в редовете на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Дядова, Фотевица – емигрира с 5-членно семейство през 1948 г. в Чехословакия.
/ виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Дядовски, Фоти - глава на 8-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Жаиковски, Никола - глава на 9-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Живков, Димитър - по време на Балканските войни служи в 1 рота от 9 Велешка дружина при МОО; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.; награден с орден „За Храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.260./
Журкова, Василица - глава на 3-членно семейство, която живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Зупа, Бориц - глава на 5-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Зупа, Коста - глава на 4-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Зупа, Симеон - глава на 5-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Зупас -  две съвременни фамилии, които живеят  днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Йоанидис - съвременна фамилия, която живее днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Калциос - съвременна фамилия, която живее днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Калчев, Андон – роден през 1910 г; български офицер; деец на българското националноосвободително дело;асистент във филосовския факултет на СУ „Климент Охридски”; основател на българската паравоенна организация по време на Втората световна война „Охрана”, която си поставя за цел да пази българското население от нападения на андартските чети; офицер за свръзка с италианското командване и българската армия в Лерин ; разстрелян в Солунския затвор  „Ептапиргио” на 27.VІІІ.1948 г.; последните му думи при разстрела са „Ура Македония!“ /виж: Шклифов, Бл. На кол вода пиехме..., с.245,262-263; ИДА,т.94,с.85; Утрински вестник, бр.2740, 18.7.2008; Уикипедия – Андон Карчев; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Калчев /Калчов/, Стерьо /Стефо/ - сражавала се в редиците  на ЕЛАС в периода 1942 – 1944 г.; заловен в сражение с германците край с. Нестрам е бил измъчван и по най-садистичен начин бил умъртвен, преди да бъде отсечена главата му са били отрязани ушите, восът и избодени очите. / виж: http://www.pollitecon.com/ html/freedom_fighters/Kalchov_Stefo.htm; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Калчев, Христо Димов – търговец; баща на Андон Калчев; след Междусъюзническата война емигрира в България; установява се със семейството си в Балчик. /виж: Уикипедия – Андон Калчев./
Калчев(Калчов), Георги - глава на 4-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. ; ятак на ЕЛАС в периода 1942 – 1945 г.; сражавал се и в редовете на ДАГ в периода 1946 – 1948 г.; емигрира в Чехословакия с цялото си семейство през 1948 г.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; http://www.pollitecon.com/ html/freedom_fighters/Kalchov_Stefo.htm;./
Калчов, Благой - участвал в редовете на СНОФ и НОФ по време на окупацията и в Гражданската война.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Калчов (Калциос), П. - малтретиран от четата на Янис от Мелантио (Забърдени) като привърженик на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Калчов, Симо - глава на двучленно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; ятак на ЕЛАС в периода 1942 – 1945 г.; и на ДАГ в периода 1947 – 1949 г.; емигрира в Румъния през 1949 г. със семейството си.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Калчов, Методи(Тоди) - глава на 6-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; емигрирал в България с цялото си семейство през 1943 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Калчова, Тома - участвала в редовете на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Каравени, Шоме - глава на 6-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Качкев, Никола - лежал в гръцките затвори в периода 1946 – 1947г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Киразов /Кириязис/, Аргир /Аргирис/ – малтретиран  на 8 юли 1945 г.  край  Олишкия манастир „Св.Врач”/ виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кирязов, Дине - член на ВМОРО; отведен в Костурският затвор след направените разкрития от Ристе Ганков. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите..., с. 145./
Кирязов, Стерио - член на ВМОРО; отведен в Костурският затвор след направените разкрития от Ристе Ганков. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите..., с. 145./
Кичуков, Коста Андонов /Чекалара/ - роден 1909 г.; по всяка вероятност след войните за националнообединение, цялото му семейство емигрира в България; установяват се в Асеновград; член на ВМРО(об) и БКП; секретар на ОкК в Асеновград и член ва  ОблК на ВМРО (об) в периода от 1929 до 1934 г.; секретар на младежката организация на македонското братство в Асеновград след 1936 г.; взема участие и в нелегалната дейност в периода 1941 – 1944 г.; член на българската делегация на І конгрес на Народният фронт в Р. Македония (1946) в Скопие; автор на мемоарна книга излязла през 1983 г. /виж: Архивни справочници т.6. Пътеводител по мемоарните документи за БКП..., с.210./
Копсаров, Митре - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946– 1947. г. ; загинал в сражение в Кайлярско./ виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Копсаров, Никола - глава на 8-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Копсаров, Ристо - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946– 1949. г. ; бил е ранен в сражение; емигрира в България през 1949 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кръстева, Филя - участвала в редовете на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кръстовски, Фильо - глава на 5-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кучок, Димо - глава на 4-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кучок (Кичок), Петре - сражавал се в редиците  на ЕЛАС в периода 1942 – 1945 г.; също и в редовете на ДАГ в периода 1946 – 1949 г.; емигрира в СССР след края на Гражданската война.   / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кучок, Сотир - глава на 9-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кючюков, Никола – учител по гръцки в селото; член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.99./
Лукаров, Таки - се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949 г.; емигрира в СССР след края на Гражданската война.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лукаровска, Цилка - лежала в гръцките затвори в периода 1946 – 1950 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лукаровски (Лукаров), Коста - глава на 9-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; бил е член на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лукаровски (Луларовски), Томе -  лежал в гръцките затвори в периода 1946 – 1947 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лямов, Атанас - глава на 6-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; емигрирал в България с цялото си семейство през 1943 г.
 / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ляоов, Кальо - глава на 6-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лясов, Димитър - глава на шест членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; участник в СНОФ и НОФ. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лясов, Мичо - лежал в гръцките затвори през 1946 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лясова, Жота  - емигрира с 4-членно семейство в Чехословакия през 1948 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Лясова, Леца - емигрира с 4-членно семейство в Чехословакия през 1948 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ляцов, Георги(Горхи) - лежал в гръцките затвори през 1946 - 1950 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Макиов, Спиро - глава на 7-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Макрис - съвременна фамилия, която живее днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Маравски, Аристиди - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949. г.; загинал в сражение.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Маравски(Маровски), Еврипиди – сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949. г.; емигрира в Полша като глава на дву членно семейство след края на Гражданската война.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Маровски (Маров), Глигор - глава на 10-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; членувал в СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Маропулос - съвременна фамилия, която живее днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мельов, Благой - глава на 7-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Мехмед – пъдарин в селото, от когото всички се оплаквали; убит от четата на Митре Влаха през 1902 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.99; Освободителното движение в Македония...,т.І,с. ХХХ./
Наков, Георги – влах по народност; пъдарин в селото; член на ВМОРО; помогнал при пренасянето на архива намиращ се в убития К. Живков. /виж: Борбите в Македония ...,с.623./
Николов /Ников/, Паскал -  роден през 1893 г.; търговец; с начално образование; по време на Балканските войни служи в четата на Никола Андреев. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.494,510./
Николов, Сотир -  роден през 1891 г.; по време на Балканските войни служи в 1 рота на 6 Охридска дружина при МОО; 1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г, награден с бронзов медал. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.512./
Пантазис - съвременна фамилия, която живее днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пантазис, Г – малтретиран от четата на Янис от Мелантио (Забърдени) като привърженик на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пантазис, Д - малтретиран от четата на Янис от Мелантио (Забърдени) като привърженик на ЕЛАС. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Паскалев, Атанас – роден през 1880 г.; завършено ІІ отделение; воденичар; по време на Балканските войни служи в 3 рота от 10 Прилепска дружина; 16.Х.1912 – 11.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.540./
Паскалев/Паскалиев/, Костадин – роден през 1892 г.; с начално образование; воденичар; по време на Балканските войни служи във 2 нестроева рота от 7 Кумановска дружина при МОО; 14.Х.1912 – неизвестно. Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.540./
Петропулос - съвременна фамилия, която живее днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пондико, Фильо – наказан от районната чета на ВМОРО, за деяния против организацията. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 676./
поп Атанасий – убит по настояване на гръцкия владика Каравангелис на 1 февруари 1904 г., като представител и ръководител на екзархийската партия в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
поп Паскал – екзархийски свещеник; член на селската милиция. /виж: Борбите в Македония ...,с. 624./
Попгеоргиева, Гена – емигрирала след края на Гражданската война в Унгария. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попгеоргиевски, Типе - глава на 6-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попдялбов, Христо – участвал в срещата между андартите и  К. Шкуртов, изпратен от последния за Битоля да свидетелства за темите на разговори пред О.К. на ВМОРО. /виж: Борбите в Македония ...,с.626./
Попташева, Раца – емигрирала в Чехословакия през 1948 г. като глава на двучленно семейство. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попташов, Ваньо - емигрирал в България сам през 1943 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попташов, Ильо - глава на 4-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попташов, Тимьо - глава на 5-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; емигрирал в България с цялото си семейство през 1943 г.  
/ виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Попташов, Филип – наказан като предател от ВМОРО на 22.І.1904 г. /виж:  Борбите в Македония ...,с.619./
Постолов  (Паскал, Пастон, Пастол), Сотир - глава на 5-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; участвал в редовете на СНОФ и НОФ;  емигрира с цялото си семейство в България през 1945 г./ виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Постолова, Сотирица - участвала в редовете на СНОФ и НОФ. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Романова, Лефтера - участвала в редовете на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Романовски (Руманов), Георги - глава на 4-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; емигрира в Югославия след края на Гражданската война с цялото си семейство.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Романовски(Романов, Руманов), Сотир - глава на седем членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; сражавал се в редиците  на ЕЛАС в периода 1942 – 1945 г. и на ДАГ в периода 1946 – 1949 г.; също така е членувал в СНОФ и НОФ; емигрира в Югославия с цялото си семейство в края на Гражданската война.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Руков, Лазо - глава на четири 4-семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; участвал в редовете на СНОФ и НОФ; две от децата му са отведени като деца бежанци в Чехословакия през 1948 г.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Салас (Салиу) - съвременна фамилия, която живее днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сиалу, Мария – малтретирана на 8 юли 1945 г.  край  Олишкия манастир „Св.Врач”/ виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сикавица, Андон /Доне/ – роден на 15.9.1914 г.; член на ГКП; лежал в гръцки затвори през 1939 г.; ятак на ЕЛАС в периода 1942 – 1945 г.; член на ЦК на НОФ;  участва в редовете на ДАГ в периода 1946 – 1949 г.; емигрира след края на Гражданската война в Югославия; умира в Скопие на 6.4.1995 г.   / виж: Македонска енциклоредиjа..., с.1357; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сикавица, Атанас (Насе) - глава на 3-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; лежал в гръцките затвори в периода 1939 – 1942 г.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сикавица, Еврепиди - помагачка  на ЕЛАС в периода 1942 – 1945 г. ; лежала в гръцките затвори в периода 1946 – 1947 г.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сикавица, Никола - глава на 4-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сикавица, Филя - емигрирала в България сама през 1943 г.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сикавица, Цилко - глава на 6-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Сикавичовски, Димитър Аргиров – заедно с брат си се преселват в гр. Хрупишча, където стават едни от най-видните българи, подпомагащи църковното и просветно дело в него. /виж: Марков, Г. Хрупищко...,с.120./
Сикавичовски, Кирязо Аргиров - заедно с брат си се преселват в гр. Хрупишча, където стават едни от най-видните българи, подпомагащи църковното и просветно дело в него. /виж: Марков, Г. Хрупищко...,с.120./
Сотиропулос - съвременна фамилия, която живее днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ставропулос – две съвременни  фамилии с това име, които живеят днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Танков, Петре - глава на 5-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; участвал в редовете на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Танков, Христо – лежал 7 месеца в Битолският затвор по обвинение на свой съселянин, че бил е бил четник, когато той по работа е бил в България; оправдан от извънредният съд по лирса ва доказателства. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите..., с. 173./
Томов, Киряко – член на ВМОРО; ятак. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.99./
Томов, Мито – член на ВМОРО. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.99,100./  
Томов, Паскал Н. – роден през 1893 г.; завършен ІІ клас; търговец; по време на Балканските войни служи в 3 рота от 13 Кукушка дружина при МОО; 3.ІІІ – 13.V.1913 г, безследно изчезнал. / виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.718./
Тригон(Тригонин), Петре - сражавал се в редиците  на ЕЛАС в периода 1942 – 1945 г.; лежал в гръцките затвори в периода 1946 – 1947 г.; сражавал се също и в редовете на ДАГ в периода 1947 – 1949 г.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Тригонин, Фоти - глава на 4-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; участвал в редовете на СНОФ и НОФ; емигрира с цялото си семейство в Чехословакия през 1948 г.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Утевска(Утевока), Вангелия - емигрира в Чехословакия сама през 1948 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Утевска, Василия - участвала в редовете на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Утевски, Андон- ятак на ЕЛАС в периода 1942 – 1945 г.; помагач на ДАГ в периода 1945 – 1949 г.; емигрира в Югославия като глава на двучленно семейство през 1949 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Утевски, Борис /Бориц/ – член на СНОФ и НОФ; лежал в гръцките затвори през 1946 г.; сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1947 – 1949 г.; загинал в боевете при Вич.
/ виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Утевски, Ване - емигрирал в България сам през 1943 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Утевски, Васил - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1947 – 1949 г.; загинал в боевете при Вич. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Утевски, Коста - лежал в гръцките затвори през 1946 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Утевски, Стерйо - глава на 12-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; лежал в гръцките затвори в периода 1939 – 1942 г.
/ виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Уто, Зиси Василев – според сведение на БТА в Битоля е бил единствен гръкоман в селото. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите..., с. 173./
Филип ( мухтар) - убит по настояване на гръцкия владика Каравангелис на 1 февруари 1904 г., като представител и ръководител на екзархийската партия в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Фотев, Стерио - член на ВМОРО; отведен в Костурският затвор след направените разкрития от Ристе Ганков. /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите..., с. 145./
Фотовичин, Георги - сражавал се в редиците  на ЕЛАС в периода 1942 – 1945 г.; след това се сражава в редиците на ДАГ в периода 1947 – 1948 г. ; загинал в сражение.
 / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Фотовичин, Ильо – сражавал се в редовете на ДАГ в периода 1946 – 1947 г.; загинал в сражение край Коница.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Франгова, Ягна - участвала в редовете на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Франков /Франко/, Стерйо - глава на 4-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; членувал в редовете на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Франков, Димитър – емигрира в Румъния през 1948 г., като глава на двучленно семйство. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Фрашов, Наум - глава на 7-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; лежал в гръцките затвори в периода 1939 – 1942 г.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Хаджипаскалев, Димитър - като малък семейството му се преселва в гр. Хрупишча. /виж: Марков, Г. Хрупищко...,с.128./
Хаджипаскалев, Яни – като малък семейството му се преселва в гр. Хрупишча. /виж: Марков, Г. Хрупищко...,с.128./
Харуменос – две съвременни  фамилии с това име , които живеят  днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Хезов, Спиро - участвал в редовете на СНОФ и НОФ. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Христидис - съвременна фамилия, която живее днес в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Христов, Александър/ Алекси/ - роден през 1879 г.; воденичар; по време на Балканските войни служи в 3 рота на 11 Серска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. / виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.759./
Христов, Димитър – роден през 1860 г.; воденичар; по време на Балканските войни служи в 1 рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 22.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.766,773/
Христов, Иван – роден през 1877 г.; с начално образование; воденичар; по време на Балканските войни служи в 1 рота от 10 Прилеупска дружина при МОО; 22.Х.1912 г – неизвестно . /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.767./
Христов, Киро – роден през 1856 г.; неграмотен; воденичар; по време на Балканските войни служи във  2 рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 22.Х.1912  - неизвестно./виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.770./
Цеков, Кольо (Коле) - глава на 6-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; участвал в редовете на СНОФ и НОФ; лежал в гръцките затвори в периода 1946 – 1953 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цекова, Колевица – емигрира в Чехословакия през 1948 г. като глава на четири членно семейство. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цуцков, Георги - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949. г.; емигрира в Полша в края на Гражданската война като глава на двучленно семейство.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цуцков, Коста – сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1947 – 1949 г. ; емигрира в Югославия след края на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цуцков, Насо - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1947. г.; загинал в сраженията за Грамос.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цуцков, Паскал (Паско, Пасол)  - глава на 9-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; участвал в редовете на СНОФ и НОФ; емигрира с пет члена от семейството си в Чехословакия през 1948 г.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цуцков, Пасо  - глава на 7-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; участвал в редовете на СНОФ и НОФ; сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1947 – 1949 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цуцков, Томе - глава на 5-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цуцкова (Цуску), Вайя - арестувана и бита при нападението на четата на Спиридопулу  на 10  юни 1945 г. над селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цуцкова, Жота - участвала в редовете на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цуцкова, Лена - лежала в гръцките затвори в периода 1946 – 1950 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цуцкова, Мара - лежала в гръцките затвори в периода 1946 – 1950 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Цуцкова, Паса - участвала в редовете на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Четерклиев, Пандо - глава на 5-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; участвал в редовете на СНОФ и НОФ. ; лежал в гръцките затвори през 1946 г./ виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шалев, Търпе - участвал в редовете на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шалева( Шальова), Гена - лежала в гръцките затвори през 1946 г.; сражавала се в редовете на ДАГ в периода 1947 – 1949 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шалева (Шалефа), Цилка – участвала в редовете на СНОФ и НОФ; сражавала се в редовете на ДАГ в периода 1946 – 1949 г.; емигрира в СССР след края на Гражданската война.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шальов, Ристо -  глава на 6-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г.; участвал в редовете на СНОФ и НОФ.  / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шальов, Типе - вдовец, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Шальов, Щерю Ат. – член на ВМОРО; ятак. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с. 138./
Шометом, Андрея - глава на 4-членно семейство, който живее в селото по време на преброяването от 1940 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
195.Янков, Димитър – роден през 1892 г.; с начално образование; воденичар; по време на Балканските войни служи в нестроевата рота от 7 Кумановска дружина при МОО; 14.Х.1912 г – неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно..., с.822./