27 август 1903 година според дневника на Михаил Николов

Из дневника на Михаил Николов Розов (от този дневник за сега има публикувани само 2 дни.  В тях се посочва различно по естество информация, за това ще бъдат публикувани по отделно, към даденият ден, за който се отнасят. Но трябва да се считат, като неразривна част от картината наречена Илинденското въстание и Костурско)

                                                      Михаил Николов Розов
 

Сряда, 27 август 1903 г. От Преспа сме пак в нашето Костурско. Разположени сме на изток от с. Кономлади с рида, отделящ селата Кономлади от Жервени. Цялото това проаранство сме заели около две хиляди души въстаници, изключително костурчани, които с не­търпение очакваме да получим новини за положението на нашите родни места, на нашите близки, които през разигралите се събития след  15 август  изоставихме  ги на съдбата им. Кономлади е спасено от изгаряне. Спасени са и околните на него села: Габреш и Статица, обаче  разграбена им е цялата покъщнина, жива стока и избити са много невинни хорица - мъже жени. На 23 август войската, която преследваше въстаниците из Вич, на гъсти колони мина през Горна Кореща и направи своето. При все че тези села са лошо пострадали, притекоха се да нахранят нас, за чиято съдба до вчера нищо не знаеха. Кономлади със своето гостоприемство държи връх. Чувствува се, че сме у дома.

На юг от нас боазът между Буче и Корбец е зает от войската, която по белите чадъри (много на брой), разположени около с. Брезница и над него село, предполагаме да са повече от два табура. Пазят тоя важен път от комитски нашествия. Същото било и към Берик, според както ни разправят жените, токущо пристигнали от с. Дреновени. Към Вич имало други войски, които пазели Бапчорски Дервен и Порта. Какво е из Пополето? Какво има в Долна Кореща? - ние нищо не знаем, обаче не си правим илюзии, че и там не е по-добре от тук. Навлизаме като че ли във вулканическа страна, която събитията поставиха при изключително положение. Някои села из Пополето поради постигналото ги бедствено положение и под давлението на гръцкия владика Каравангелис и неговите агенти, които са плувнали между тях, отказали са се от Екзархията и са прегърнали скъсаното руфе на Патриаршията. Загорицките свещеници и някои техни събратя от съседните села, както и поздивският поп Георги били са подали заявления до костурския гръцки митрополит, че се отказват от Екзархията и стават патриаршисти. Кои са тези свещеници и колко са те? - нищо още не знаем. Не са ли напразни усилията на гръцкия владика? Нима тоя чернокапец не може да знае, че давещият и за сламка се хваща?

Между четниците се създава желание да искат временни отпуски, които да използуват из селата си и узнаят нещо по положението на техните домашни. Преди да го направят [това] предложение пред съответните войводи, коментират го помежду си и при все че всички намират такова желание за невъзможно, четниците Кузо Бакрачев, Ването Черновси, Какалов, Головода и др[уги] предявяват желанието на четниците. Попов се колебае със своя отговор, Цильо Котев и стоящият при него Хр. Цветков са категорични. „Не може!" Чакаларов е краен. Намира в желанието на тези няколко души четници едно своеволие, което не само че не може да се разреши, но трябва и да не се подига. Да се изпратят въоръжени хора между населението из околията, което в своя стремеж да се легализира пред турските власти, е равносилно да се предизвикат войските на нови безчинства.

- Трябва да ги оставим да мислят, че с четите са се разправили и че страната върви към умиротворяване - шепнешком разправяше Попов на няколко негови четници, които не бяха чужди на това желание.

Въстаническият стан заприличал е на един голям мравуняк. Всичко е в движение и всякой бърза да се срещне с някой от пристигналите из съседните села жени и деца, от които иска им се да узнаят нещо за положението на селата и хората вън от обсега на техния синор. Целият отряд прилича на един вид сборище, дето всякой свободно като на пазар проявява своето желание, своята нужда от узнаване съдбата на своите домашни. Само ръководителите, на брой 15 души, уединени продължават своите съвещания върху създаденото положение и бъдащата ни дейност. Неуспехът да се срещнат в Преспата с ръководителите, Щаба на въстанието, като че ли е създало в тях желанието да напускаме Костурско. Действително Костурско прилича на изоставен боен театър, из който безбройни орди от башибозук грабят всичко, каквото огне­ната стихия е оставила. Многобройни войскови части заемат всички проходи, покровителствуват тоя благословен от корана грабеж и осуетяват всякакво четническо движение.

Необходим е изход от това положение, което всякой схваща и разбира и което ръководи­телите заели са [се] да конкретизират и приложат. Върху развалините на Костурско да се про­дължава някаква нова борба не само че нищо няма да допринесе за сломяване турската жестокост, но още рискуваме да предизвикаме нова сеч върху беззащитното население. Покрай многото жертви от материално и морално естество, които страната е дала, една наша нетактичност ще предизвика нови жестокости, нови обезлюдявания, нови пожари. Наложително е да се спасява това, което е останало. Необходимо е връщане [на] страната към нормалното положе­ние от преди 20 юли, а населението из своите села, по своите опожарени домове, положе­ние, което да успокои страната и даде възможност на населението да се съвземе от постигналото го бедствие. В подкрепа на горното се предизвика смут в турското командуване чрез нападения вън от Костурско.

Долу из селските ливади са настанени ред импровизирани кухни, за да нахранят разпо­ложените в гореказаните местности въстаници. Четниците на групи се отправят към там, за да напълнят канчетата си и се нахранят. Обедът е нещо като великденски. Канче манджа от месо, приготвена с пиперки, кромид, патати и като че ли в нея има и фасул. На всеки чет­ник освен манджата раздава се и цял къс печено месо. Хлябът е приготвен и докаран от дреновчани и поздивчани. На всякой четник дадено е по цял пешник. Яденето е приготвено от останалите на селото овце, които всякой дава с удоволствие, защото не знае какво ще става утре с тях. „Вместо да ги ядат турците, нека ги ядат нашите", говорят си помежду си кономладските жители, които не могат да се нарадват на нашето връщане. Много е гостоприемно на­шето  Костурско. Цялата местност заприличала е на голям човешки мравуняк .поверил своята съд­ба на стотина души караул, който бди за неговата безопасност. От цялото това ядене един малък котел и една печена овца са запазени „за големците".

От дошлите поздивщени узнаваме, че на 26 юли т. г. идващата от Костур войска с цел да спаси жителите на с. Жервени, минавайки през Шестеово, което подпали, и напредвайки за към с.Жервени, натъкнала се населените чети от селата Дреновени и Поздивища.с които завързали сражение, от което турците излезли победени, при все че с тях носели и горска артилерия.

Заседанието на големците е дигнато. Те се хранят, а около тях насъбрали са се почти всич­ки селяни, които разправят преживелиците през последните дни.

Всички въстаници сме в очакване да чуем решението на началниците. Слухът, че ще напускаме Костурско и се отдадем на въстанически акции из чуждите райони, постоянно се шири между въстаниците отначало като слух и мълва, подир малко като факт, докато най-после той се асимилира в съзнанието на всички ни като необходимост, която трябва да стане. Присти­гането ни в Костурско стана известно и из селата на изток от Кономлади. То стана достояние в Пополето [и] Вишеици като най-близки до Кономлади побързаха да ни посетят и се срещнат с техните четници. Между тях е Тимянето Марков, Караьорго, поп Трифо, поп Димитри и др. Пред началниците е поставен голям плик със сведения за положението на трите Пополеколски центрове:

Кузо Попдинов, центров началник на Блацкия център, с писмо от 25 август съобщава: Почвам от с. Черешница, което село турците знаете, че изгориха на 14 азгуст и което непощадиха и на 21 того при изгарянето на с. Блаца. Изгорени са понастоящем 96 къщи, избити  са следните хора от същото село: Митре Бапчорчето, Дамян Сулов, Сия Митрева, Риса Фянова, Фильо Грабачо (героя с боздугано), Коста Главчев, Сидо Пърпов, Петрето Попов и Христо Бошков и Мането Бошков. Ранен е Георги Кираджията и двама други.

С. Блаца всичкото е още в пламъци. Колко къщи са изгорени и колко спасени, мъчно е да се каже. Едно мога само да кажа, че с Блаца, това кокетно село е вече свършено. Нито помен от това, което го знаем. В селото за обитатели имаме само кученищата, които зловещо вият. Населението е още из планината, а много от жените са в плен в ръцете на турците. Големи страшни оргии са извършени върху нещастните жени. С настъпването аскерът на 21 того, след като изгори селото, предприе настъпление из планината Присо, дето бяха изпокрити женорята. Какъвто мъж намериха, изпобиха, а жените взеха със себе си. Същото стана и с  черешницките жени, които бяха изпокрити в блацката „Бичкия". Не се спасиха и тези от черешницките , които бяха изпокрити в черешницкия „Цер", които едновременно с блаченките отнесоха едните в местността „Одрецо", а другите в черешницките ливади. Към групата от жени, които турците взеха със себе си в „Одрец", имаше и жени от с. Вишени, укрити като по-сигурно в Влацко.

При накладени огньове, които оподобяваха някаква голяма илюминация, те (жените) бяха заставени да играят хоро наедно с аскерлиите - след всеки аскерин следвала е мома или невеста, полуголи и с чиито телеса гавреха се анадолците. От самия паша войниците имали разрешение да си играят с честта на невинните моми и невести цяло денонощие, поради което някои от тях още не се знаят къде са, а възможно [е] да са отнесени с войските. Да не изброявам имена, защото те няма с нищо да ни ползуват освен да се увеличи скръбта ни, че две от тези жени от изнасилвание са болни (протурени), една полудя. За трагедията, на която били изложени жените на тези три села, никоя не разправя, никоя не иска да и спомняш и всяко запитване считат го за грях, и то не личен, а народен.

След освобождаването им от войската младите са плакали пред по-старите жени и са апелирали към тях за милост и снизхождение, от всичко, което видоха и чуха, да запазят в тайна  станалото изнасилване от всичко живо. Старите (жени) са се клели и заклинали във всичко свято и скъпо, че взимат под своя защита невинните деви и невести, и ако изменят от клетвата си призовавали и божието отмъщение върху тях и техните наследници. Няма жена, която приема да  конферира с теб на тая тема. Всички избягват да говорят за тая вартоломеева нощ от 21 срещу 22 август. Тежко става на човека и никой, почти никой от нас мъжете не смеем да питаме за това, което искаме да считаме за несъществующе. Избити са следните мъже и жени: Петрето Цалкин, Пандето Голичов, Мияйлето Башов, Досо Пишмиров, ученик, Атанас Киров, Ильо Турдиев, Пандо Пишмиров, Дота Пишмирова, Трифовица Чалмова, Нунта Сеферова, Стефо Плястев, Спас Еневски и др[уги], които още не са известни. Ранени имаме неколцина, а за обезчестените няма да говоря, защото горното ясно характеризира това, което блацките жени са преживели. С. Кондороби е изгорено на 14 август и е първото село, което пострада от турците. Всичките български къщи са изгорени, а населението, благодарение че навреме избяга, не е дало жертви.

С. Тиолища и то е спасено от изгаряне. Неговото спасение се дължи на гъркоманите поп Ламбро и неговия брат Никола, но в замяна на това те са вгнездили в това село кодушлука и гъркоманството. Цялото село се отказа от Екзархията. Появиха се и шпиони начело с Динето Фирбов, бивш четник от селската чета на селото. Придружава аскера в своите обиколки из района и върши големи опустошения. В дирите му съм и съм с намерение да го пречукам, когато е с по-малко войска и надмощието е на моя страна.

От Шестеово и Апоскеп не мога да ви съобщя нищо, обаче засега от тези села не видох да се дими и по това заключавам, че не са пострадали. За Жупанища ни дума може да става, че мога да държа някаква връзка. Тоже и за Бапчор нищо не знам, но, струва ми се, и то е запазено поради късмета, че през него не са минали войските на Хюсейн паша, а там са оперирали войските, които навлязоха в Костур през Леринско и които нямаха нарежда­не  да горят. Току-що пристигна Темелков, който ми разправи, че аскерът от Тиолища се е дигнал. Разправя ми още, че носел се слух, че лепчишката войска, която взела участие в потушаването на въстанието под началството на Хюсейн паша, заминале си обратно за гарнизоните в Лепчища и други погранични с Гърция места. Днес една голяма войскова колона се яви към Порта и на Рамна простре лагера си на чадъри. По тези последните съдя, че има намерение да остане във Вич за по-дълго време Вишени е изгорено на 21 август от войските, които изгориха Блаца, след като обходиха Вич, през Козяк и Вишенския рид се върнаха към Горна Кореща. Избити са много хора, а поп Димитър е завлечен с войската. Цялото село е пострадало. Останали са незначително коли­чество къщи неизгорени. И в него село още не са прибрани хората, които скитат немили и недраги из балкана и околните села. Поп Христо е в Блаца и от него се научавам, че са убити: Гилето Гилев, Динето Калков, Динето Ишков, Сидо Бакрачев. Населението е в голяма неволя - без подслон, ограбено, без храна. Много жени са изпитали участта на блацките жени, а някои са завлекли със себе си. Съобщават ми, че аскерът, който е настанен във Вич, изпратил някакво си отделение, което отишло в Прекопана, и като не намери никой в това село, слезна в Черешница, което е побеляло от бели байраци. Искат им предаване на пушките. Необходимо е да се приберат четниците, които след разбиването ни при Дробока изостанали са и разпръснаха се без водачи, защото така рискуваме да ни обезоръжат поотделно. Какво мислите и какво да направим, отговорете ми.

Коста Василев замина да събере разпръснатите четници от Загоричани, Черешница и Олища и след като се върне, за къде да се отправим!

Характерно е да спомена за друго едно писмо, изходящо някъде около Загоричани. В не­го писмо се описват всички перипетии от ужаса, на който бе изложено населението, и двуличието на някои от първенците, които, за да спасят себе си, прибягнаха до хитростта и под­лостта. Забравиха цел и идеал, забравиха вяра и народност и се приобщиха за себесъхранение в Клисура и манастира ,,Св[ети] Врач". Нека цитирам самото писмо, от което ще се види ясно по­ложението на тоя източен край за Костурско, в който първостепенна роля играеше Заго­ричани:

„на 14 този месец завзе се (Върбица) от аскера, който се укрепи на Барбеш и Бобицките камъни даже до Св[ети] Илия, над Клисура. Населението от Загоричани се разпръсна из полето, изпокри се по мисирията, а другото избяга към Олища и манастира ,,Св[ети] Врач", трето се отправи за Клисура, обаче беше върнато от аскера с гърмеж. В Клисура сполучиха да избягат по-рано хората от Бобища и Мокрени и какво става с тях там, не знам. Бамбочени, селото на които изгоря още на 14 август наедно с Черешница, избягаха в Олища и Команичево. Турците ги обстрелваха от Върбица и из пътищата има изпаднали много жертви - мъже и жени, има и деца. Една неголяма част от населението на Загоричани остана в селото, като предпола­гаше, че турците няма да слезнат в селото, обаче много се лъжеха.

На 15 август още от нощта войската почна да слиза към селото, която го зае и подложи на обир и грабеж. От юг почнаха да нападат на загоричани и башибозуци от селата Команичево, Горенци, Маврова и Личища. Пътят за селото заприлича на някоя голяма вада, която се влива­ше и отливаше от селото. Цели товари се изнасяха. По тоза време се чуха в селото гърмежи, а другата войска пливна по полето, дето се бяха укрили много мъже и жени. Плени всички, а мъжете изби. Жените са откарани някъде към Костур, на брой повече от 100. Към обед на 15 август почнаха да се издигат над Загоричани дим и пламък, по което се съди, [че] след като го ограбиха, подпалиха го. Колко къщи изгоряха, не мога да кажа, защото то продължава и в момента да пуши, а пък башибозукът да граби и подпалва.

В селото има избити много хора, между които е и Василето Торуфиев, който беше се укрил, а жена му Ленчето е взета в плен. Убит е в лозята и четникът, ранен при Невеска, Лексо Долев, който се беше укрил в местността Мишек. Преди да го убият,

той уби майка си и не­вестата си, за да не попаднат в турски плен. Сестра му Лена, ранена, успяла да се спаси и избягала в манастира ,,Св[ети] Врач". Юзбашията Исмаил ефенди предвожда войската и върши всичко това, което се струпа върху нашето село. Той по име вика селяните и ги подканя да предадат оръжието си, както и непокорните селяни, които още поддържат четниците. Не ме забравил и мене и в тридневен срок иска да му се представя.

Навъдиха се доста благословени хорица, които не можат да живеят, ако не извършат някой шпионлък. Най-нещастното е, че и поповете ни: Георги, Стефан, Григор от Загоричани и поп Златко, поп Костантин и Никола от Бобища, както и поп Георги от Мокрени зарязаха [ни в] сполетялото ни нещастие, което ни постигна и което дружно трябва да понесем, а се отказаха от народа и станаха гъркомани. Целунаха ръката на владиката Каравангелис и се отказаха от Екзархията и за възнаграждение получиха чрез гавазина му сто оки сол, която се изпрати на хората в манастира. Чудно ми е как поп Златко допусна това да направи, защото той е български свещеник и български поборник. Друга една тайфа от чорбаджии, начело на която стоят Ицето Гьрков, Таси Мишаков, Сивата и още други четирима-петима души, между които говори се, че има и учители, подписали са и изпратили верноподаническа телеграма до султана. Всичко това се крие от мене и аз го уча от други. Същите разправяли на четниците да предават оръжието си, а на Исмаил Ефенди навреме съобщавали му кой четник кога е пристигнал. Олищени, бьмбочени, както и бобящени държат по-друго поведение, което им прави чест. 22 август 1903 г."

От Мокрени писмото и от другите краища на Костурско с ред писма се рисува положението за много натегнато и което положение изисква усилия и жертви, за да се задържи. Върху това именно положение съветът на ръководителите от началници и войводи цели часове разисква и тьрси начин за излизане. Положението на другите райони не се знае и при все екскурзията до Преспа нищо не може да се постигне. Да се действува по наше усмотрение някои от големците намират за нетактично и поради това, преди да предприемат някаква акция, искат съгласието на щаба, обаче неговото местопребиваване за нас е тайна. Положението като че ли само ще определили и наложи своето.

В Костурско понастоящем прибивава една голяма войскова част, състояща се от гарнизон под началството на Хюсеин паша и този на V корпус под началството на Арели паша, която дърржи всички стратегически пунктове и няма да даде възможност на въстаниците да се движат. Да се предприеме някакво нападателно движение към тая войска е абсурд, защото не само нищо не може да се постигне с това, а още ще се усложни положението и достигне до поголовна сеч вьрху мирното население, което по своему подело легализирането и връщането му към времето от преди двадесети юли. Редките случаи на падане духом, както например в Загоричани, Тиолища, Брезница и Поздивища, са локални прояви, които времето само ще изцери. ,Примерът, даден от Манол Розов на Загоричени на 21 август, и възможността от наказание на  провинените ще сепне малодушните и ще се избягнат компликациите, провокирани от гръцкия владика и аскера.

Това е и решението на големците. Щели да бъдат създадени две четн от по сто души под шефството на Манол Розов, М. Николов и Пандо Кляшев, които ще обиколят страната и  дадат своите нареждания за начина на действуване, а провинилите [се] накажат. Манол Розов и М. Николов - за Пополето, а Пандо Кляшев и К. Тьрповски - за Корещата. Пристъпи се кьм създаването на въпросните чети, а останалите въстаници ще бъдат разделени на две половини, които ще подемат две различни посоки с една и съща цел - да се действува в тила на аскера, да се бомбардират железници, да се разрушат мостовете по линията Солун – Битоля.

Формирувана [е] четата на Манол Розов, в която влизат четниците: Лазар Палчсм, Андон Шкондуров, Никола Гежов, Сгасо Киряков, Трайко от с. Гобреш, Мишо от Загоричани, Ристо  и Доно от Жупанища, Тего от Корещата, Петьр Христов от Шестеово, Ването Черновски и др. За войвода на тая новосформирана чета става Никола Кузинчов и Ив. Черновски, а Манол Розов и Михаил Николов за началници на Пополе.     

Четата, която е предназначена за Корещата, е под войводството на Христо Гучов от с. Косинец, Лазето, Коста Карашаков, Христо от Четирок, Васил Кардашов и др[уги], за началници на Корещенския район остават Пандо Кляшев и Киряко Тьрповски.

Тези две чети имат предназначението да поддържат духа в населението, да отбиват провокациите и атаките на всички врагове на движението, да приберат към себе си четниците, които п рез време на големите боеве около Кайнак, Дробоко, Гулината и Козяк са се разпръснали и: създават едно достатъчно голямо ядро, с което да предприемат изпълнението на предназначената им цел за усмиряване на страната, а когато останалите шест центрови чети предприемат нападателните акции вън от Костурско, те да подкрепят акцията им и вземат отново инициати­вата в нападение при разместването на аскера. Цели се със съдействието на Щаба и четите от другите [райони] да се организира акция в голям мащаб, която да обхване няколко района, с което да се бият турските сили по боерски план - навсякъде и никъде.

Около 20 души, пополската чета, под войводството на Н. Кузинчов, придружена от двамата началници (Манол Розов и Михаил Николов), замина в посока на с. Вишени. С тях заминаха и дошлите в лагера вишенци. Предназначението им е с. Тиолища, което село според съобщението на Кузо Попдинов е с паднал дух. На добьр им път!

След заминаването на пополеколската чета конен куриер пристигна откъм Долна Кореща, който предаде съобщенията за положението на тая страна. Рисуваше се положението за селата Дъмбени, Косинец и Лабаница под следната светлина:

„На 26 завчера, август войската, която оперира из Пополето, след като привърши работата си из тези страни, потегли за с. Дъмбени, като зае всичката местност около селото; друга част от същата продължи пътя си за към Косинец. За да подплаши населението, тя удари на по­ходна стрелба, от която паднаха много убити и ранени. Обходено, населението нямаше къде да отстъпи и беше принудено да се предаде. Измушкани са с ножове пет жени, между които има и малолетни деца. В селото населението е подложено на поголовен грабеж и безчинства. Всички жени са събличани голи и се задоволяваха най-ниски животински инстинкти. Всичко оплячкосано е изпратено за Сливени, Костур и Четирок. Убити са повече от 20 души мъже, жени и деца. Не са пощадени даже и неовършените снопи, събраното жито е задигнато. Това ни даде повод да се обърнем към пашата с молба да ни се повърне заграбеното. Днес изпра­щаме 40 жени да се оплачат в хекюмата за станалото и да потърсят защита. Задигната е всичката жива стока. Цялото село е изгорено.

Войската напредна и към Косинец, където изгори останалите къщи, а жените, които бяха събрани в няколко къщи, изкараха ги и им събраха всичко, каквото имаха. Вратите на къщите се чупеха, с каквото можеха, от башибозука, дошъл от Четирок, Капещица и Биглища. Сьсечени са около 15 души, между които повече са жени и толкова са убити

Задигнат е и всичкият до­битък, всичкото жито. Изгориха и останалите къщи. В същото положение е и Лабаница, където има нови убити, а цялото село изгорено. Страната от Капещица до Берик и Сливенския ма­настир е окупирана от голяма войскова част. В момента, когато ви пиша, войската идва и кьм Виняри и Локвата и ще ни принуди да напуснем тая страна с посока към Смърдсш, защото на другаде не можем да отстъпваме, понеже Берик е зает. Положението е лошо."

Горепоменатите писма ясно рисуват положението на голяма част от Костурско, обаче от южните краища, от Костенарията няма никакво известие, а из тоя край следва да мине отрядът на Чакаларов, за да се добере в Колонията и Девол. Вярно, за Девола може да се мине през Капещица и Смърдеш, обаче много е рисковано. Нямаме организирана сила на юг от Капещица, нито отделни съмишленици, на които да се доверим за водачи. Нямаме никакви съоб­щения и за положението в селата Апоскеп, Върбник, Мокрени, Бобища, Команичево, Чурилово, Смърдеш. За първото се знае, че не е изгорено и че населението навреме се е прибрало по домовете, но дали в селото има войска или друга някава пречка, която ще може да попречи на Чакаларовия маршрут, не допускаме. Дадено е нареждане да се формират в отряд четите на останалите центрове и бъдат готови за път, но къде? — никой не знае.

През време на това приготовление за път на Чакаларовия отряд един кономладченец на име Георги, четник от кономладската селска чета, предаде на Лазар Поптрайков  друго писмо, което току-що било донесено в Кономлади от с. Турие. Интересът към писмото е общ. По­дозираше се, че щом иде от Турие, то трябва да е от чуждите райони, от чуждите войводи или от щаба, който дава своите нареждания. Заминаването на Чакаларовия отряд е преустановено.

Началници и войводи са отново на съвет, който продължава, но веднага стана достояние на всички четници, че от Леринско имаме добри новини за положението ни и че Турция се гърчи под давлението на великите сили. Текстуално ето и самото писмо от Г. Попхристов, лерински ръководител:

„Каква беше тая работа? Докато се нарадваме на Невеска, последва катастрофата ни. Силни аскерски части разпиляха ни, без да се видим. От Битоля имам утешителни известия, които бързам да споделя с вас. Всички битолски консули са изненадани от станалото. Те бомбардират валията с протести за направеното от аскера, а английският и австрийският консул дали са нота за спиране на изстъпленията и пожарищата или Турция ще тегли послед­ствията. Руският консул се срещал лично с командующия войските и от името на всички евро­пейски консули в Битоля поискал да се спрат пожарищата и избиването на невинното население, което нещо му било обещано с обяснение, че това се върши от башибозука и командующия пограничните на Гърция войски Хюсеин паша. Тежката европейска дипломация почна да се мър­да в наша полза. И папа Лев ХШ не остана зрител. Изпратил е някакво послание, с което се подканя християнският свят в борба с Турция. Изпращам ви български вестници, малко са стари и един френски. Общественото мнение е раздвижено и впрегнато в наша полза. Въстанието е масово из целия вилает, обаче никъде не е добре. Щабът е бил зашеметен от ста­налото  и не знаел какво да предприеме, преди да изучи положението, което желателно е всякой район час по-скоро да даде. За тая цел щял да заеме централното място, някъде към Кривица, и откъдето предполагам ще последват новите нареждания. Там се събират прилепските и битолските чети. От Лерин ми съобщават, че от Сорович за Костурско се отправят още войски. Бъдете на щрек и вземете мерки!"

Писмото на Георги Попхристов дойде да оправдае приготовленията на костурските ръково­дители и да ускори техния маршрут. Трябва да се бърза с излизането от Костурско, преди още новата войска, за която загатва Г. Попхристов, е настъпила в костурска територия, трябва да се върви на всяка цена вън от Костурско и се присъединим към акцията, която ще последва от новия нападателен план, чрез която ще се осуетят намеренията на турския главнокомандующ и освободи населението от новите ужаси, които ще последват, ако не побързаме. Нашето за­минаване се налага да стане час по-скоро, за да можем [да] вземем участие не само в на­падателната акция, но още и с изготвянето на самия план, който трябва да обхване по-голяма част от Македония.

Чакаларов, Кляшев с войводите на Дъмбенския, Смърдешкия и Косински центрове прибра­ха своите четници на една страна и конферират. Останалите четници от центровете: Блацки, Загорицки и Кономладски, още нямаме никакво нареждане и сс щураме в една неизвестност, която е най-мъчителната в подобни случаи. Че ще заминаваме вън от Костурско, знаем, обаче през къде и на къде? Турям подир въпросителната точка, защото мракът настъпи, заповедта последва за строяване и готвене за път. Ще продължа утре.