петък, 30 октомври 2015 г.

Костурски край - Търново

Търново /Търнова, Тръново,Терново,Трнава  /дн. Πράσινο

голяма част от снимките могат да бъдат озаглавени: "спомен за Търново"
Селото е разположено в областта Корешча на 21 км югозападно от Лерин и на 34 км северно от Костур на брега на Рулска река ( която го разделя на две), ляв приток на р. Бистрица, между Моро и Лисец. Землището на селото е около 12 кв. км. На север селото граничи с Ошчима, на изток с Бигла планина,  на юг с Руля, на югозапад с Бесфина и на запад с планината Горбеш.
При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Преспа, префектура Лерин (Флорина).
За първи път селото се споменава под името Търнова в османски данъчен регистър от 1530 г. с 18 пълни домакинства.
Следващото споменаване на селото е в османски данъчен регистър от 1568:1569 г. с името си Търново, но с добавка в местността Кореште, от Костурската кааза. Това навежда на мисълта, че спрямо предното отчитане е възможно да е променило местоположението си. По това време в него живеят 1 мюсюлманско и 18 християнски пълни домакинства и 2-ма неженени мъже. Липсват сведения за бащинии и може да се приеме, че селото се е създало след попадането на Костурско в пределите на Османската империя. В землището на селото е имало 1 воденица.  Макар, че не се плаща такса за лозя, е платена такса за 200 бъчви шира и отделно такса за вино, което по всяка вероятност е внесено от вън, и навежда на мисълта, че е възможно по това време в селото да е имало хан. Приходът от селото към държавната хазна е 3500 акчета  или от домакинство близо по 184 акчета.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Търново е показано като село с 89 домакинства и 260 жители българи.
Според Теплов в с. Тръново има 70 къщи с 260 жители – българи.
В статистиката на Веркович с. Терново е посочено с 89 къщи, 121 домакинства, 310 мъже и 295 жени – българи.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено като Трнава.
Според Схинас през 1886 г. в Терново или Търново живеят 450 християни.
черквата "Св. Георги"
Контоянис посочва, че селото е патриаршистко и има училище и църква.
В статистиката си Ростковски го представя като село с 59 къщи, в които живеят 314 славяни-патриаршисти.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Търново има 395 жители българи.
В спомените си Георги Райков посочва, че селото се състои от 89 къщи.
В края на ХIХ в селото преминава към Екзархията. В спомените си Германос Каравангелис пише, че в началото на 1901 г. е направил голяма обиколка из селата в Корешчата, сред които  и Търново „и се завърнаха в православието”. Именно в Търново, владиката споменава, че се договаря за преминаването на Коте Христов в служба на гърцизма.
По всяка вероятност през 1902 или през 1903 г. (преди Илинденското въстание)  под давлението на ВМОРО селото преминава като цяло към Българската Екзархия. Тъй като Андрей Тошев, не го споменава като частично, или изцяло преминало към Екзархията през пролетта на 1904 г.
Според Пецивас през 1904 г. в селото има 85 екзархийски семейства.
Селото попада в района на Коте Христов Саров и не е включено към Кономладския център по време на Илинденското въстание. Няма сведения да е пострадало по време на потушаването му. Не е известен броя на хората от селото, които са се включили в четата ръководена от Коте.
По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Търново живеят 544 българи екзархисти и работи българско училище с 29 ученика и един учител.
Каравитис и Цамис посочват, че в селото имат верни свои хора в лицето на Лазос, Фотис и Наум.
На 17 юли 1905 г. селото е нападнато от андартите под предводителството на капитан Макрис. Направен е опит да се залови екзархийския свещеник и учителя в селото и да бъдат убити. Свещеника бил ранен в ръката, а учителя (Георги Райков Палчев) успял да избяга невредим. При това нападение всички църковни книги на български език били изгорени. Христо Силянов греши, че това нападение е извършено от Коте Христов в началото на май с.г., тъй като той по това време се намира в Битолският затвор, очаквайки изпълнението на смъртната си присъда.
На 28 август с. г. селото е отново посетено от андартите.
На разпети петък 1906 г. е бил изгорен жив един овчар в планината от андартите.
Макрис съобщава, че насила принуждавали селяните да им дават храна.
Според Георги Константинов /Бистрицки/  Търново преди Балканската война има 100 български къщи.
След Балканските войни селото попада в пределите на Гръцката държава.
През 1913 г. в Търново живеят 505 жители, от които 293 мъже и 212 жени.
През 1918 г. селото е обявено за самостоятелна община.
Според Милойевич през 1920 г. в селото има 80 славянски – християнски къщи. Преброяването от с. г. живеят 324 жители, от които 132 мъже и 192 жени.
В статистиката за броя на населението изготвена от МБЦК в САЩ е посочено – 1885 българи.
През 1927 г. селото е прекръстено на Прасино, в превод зелено.
През 1935 г. Григорий Стефос  отбелязва, че никой не се чувства грък от селото.
из уличките на Търново
През 1940 г. в селото живеят 376 жители, от които 161 мъже и 215 жени.
След края на Втората световна война в селото живеят 396 жители, всички славяноговорящи. Само 70 човека са с гръцко съзнание.
По време на Гражданската война в Гърция в редовете на НОФ и ДАГ се включват около 55 жители на селото. 22- ма са жертвите които дава в нея.
В края на Гражданската война ¾ от населението емигрира, предимно в Югославия и Източна Европа.
През 1951 г. при  преброяването на населението се установява, че в него живеят 128 жители.
Прочуто е с меките си орехи.
Надморската висоина, на която е разположено селото е 1387 м.


В спомени, документи, книги и в интернет пространството  като жители на това село се споменават следните лица:

Абдулах, Али - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; безимотен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Адам, Теодорос – по време на гръцката въоръжена пропаганда участва като андартин в четата на капитан Каравитис. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.175./
Андро, Гин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Аргирова – взела участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинала. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Барба Фотис – за него се споменава в спомените на капитан Каудис, че му е служил като куриер и водач на четата из местността. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.175; lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Бендеров, Гйорги - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Брил /Пресил/?, Гагапин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Ване -  по време на Гражданската война в Гърция е бил организатор към НОФ; предоставил сведения за загиналите бойци в нея. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Вичко, Гергь - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Гьергьо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Гямов, Георги – ученик на Г. Райков, който казал “Свети Боже” на български вместо на гръцки език пред костурския гръцки владика Филарет. /виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.17./
Гямовска, Христина - взела участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинала. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Гямовски, Доне - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Далипов, Гйорги - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Дука, Йондра - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Дука, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Дукетов, Атанас - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Дукетов, Илйо - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Дуко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Евангелов, Лазар - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Евстатиос,  Илйо - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Калицас, Йоанис – участник  в гръцката въоръжена  пропаганда в местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.175./
Камкала, Стато Трайков – ученик на Г.Райков; преминал на страната на гърците и след Първата световна война бил кмет на селото. /виж:Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.21./
Карабаш, Пандо - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Каратимйо, Илйо - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Кеткаров, Стоян - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Костов, Георги – роден през 1881 г.; емигрирал в САЩ през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Котев, Сотир – роден през 1887 г.; емигрирал в САЩ през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Кръсте -  по професия бръснар; по време на Гражданската война в Гърция е бил организатор към НОФ; предоставил сведения за загиналите бойци в нея. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Лазар (Лазос) – воденичар; първоначално е бил в четата на Павел Киров; след неговата смърт се включва в четата на капитан Каравитис; с доброто знание на турски език е бил полезен на гръцката въоръжена пропаганда. /виж: Освободителното движение в Македония..., т.І,с. ХХVІІІ.; http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.175./
Лазаров, Ване – ранен от турците по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.280./
Лазо – поляк на селото. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.153./
Личо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Миляов, Вангел – убит от турците по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.280./
Митрев, Стоян – роден през 1887 г.; емигрирал в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Наум - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30.; http://lithoksou.net/kastoria_gh_e.html./
Наумов, Наум – убит на 21.7.1906 г. от неизвестни извършители на пътя между селата Руля и Брезница, прибирайки се от с. Смърдеш; според  Костурският владика Г. Каравангелис убийството е станало на 31.7 с.г. от четата на Кършаков (Тома). /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите…, с. 186; Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94, 126,127./ # между самото съобщение на владиката е записано, че е извършено от бандата на Кършаков, а в направената таблица е записано името Тома. По всяка вероятност владиката е прав, защото по това време Ат.Кършаков отговаря за Корешчата. По всяка вероятност може би става дума за убийството на членът на антибългарският комитет - Наум
Палчев, Георги Райков – роден е на 15.ІV.1864 г; завършва ІІІ-ти гимназиален клас в гр.Сливен; завръща се в родното си село и до Балканската война учителствува в Костурско, Леринско, Ресенско и Охридско; взима активно участие в борбата срещу гръцката Патриаршия и признаването на българската Екзархия в югозападна Македония; член е на ВМОРО; противник на подготвеното въстание от ВМОК през 1902 г. в родният му край; по време на Балканските войни е доброволец в 1 и 4 рота от 8 Костурска дружина при МОО;15.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г; след   1919 г е  преследван от гръцките власти,като е бил интерниран на о.Скапелон и е принуден през 1923 г да се пресели със семейството си в София. /виж: Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.14-30; Архивни справочници.т.9. Македоно...,с.592; От София до..., с. 141; Чекаларов, В. Дневник...,с.113,119./
Палче,Трайко Ст. – баща на учителя Георги Райков./виж:Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.16./
Палчева, Кираца Янева Кешиновска – майка на учителя Георги Райков; родена в с.Руля ./виж:Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.16./
Пейо, Мелко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Пейо, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Петко, Гьергь - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Петко, Митан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Петко, Тодор - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
поп Анастас - член на антибългарския комитет организиран от костурския владика Г. Каравангелис. / виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.30./
Попконстантинов, Трайко – убит от турците по време на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.280./
Поповски, Доне - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Поповски, Кръсте - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Поповски, Лазар - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Поповски, Филип - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Поповски, Яне - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Романов, Пандо - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Ристов, Яне – роден през 1879 г.; емигрирал в САЩ през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Станко, Ремчин(?) - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Станко, Стойко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Статов, Трайко – емигрирал в Австралия; установил се да живее в Сидни; член на МАНС; оженил се на 18.6.1950 г. за Еленка Статова. /виж: Македонска искра, 1950,бр.7,с.3;  бр.9,с.3./
Статова, Еленка – емигрирала в Австралия; установила се да живее в Сидни; член на МАНС; омъжила се за свой съселянин на 18.6.1950 г. /виж: Македонска искра, 1950, бр.7,с.3;  бр.9,с.3./
Стериов, Пандо – костурски войвода; през 1905 г. е заловен и обвинен в убийството на турски войник и е осъден от Битолския съд на смърт на 28.І.1906 г. /виж:Николов,Борис Й. Вътрешна...,с.155./
Стойко, Кольо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Стойко, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Стойков, Търпен – ранен от турците по време на Илиндеунското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.280./
Стоянов, Илия – роден през 1909 г.; емигрира в САЩ през 1920 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Стоянова, Транда – родена през 1892 г.; емигрирала в САЩ през 1920 г.; според Д. Литоксоу, декларирала, че е македонка. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Супурков, Павле - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Тантаков, Христо - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Тасова, Филя /Филиу Исменова (Томенова)/ – убита на 20.7.1906 г. сред центъра на селото от неустановени извършители; според Костурския гръцки владика Г. Каравангелис убийството е извършено на 31.7. с.г. от четата на Кършаков (Тома).  /виж: Райчевски, Ст. 1904-1906. Гоненията на българите…, с. 186; Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94, 126,127. /
Тимо, Стойко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
Трайко – преминал на страната на гръцката власт, който след Първата свтовна  война е помощник кмет в родното си село./ виж: Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.16./
Търпенов, Пандо – роден през 1883 г.; емигрирал в САЩ през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Търпов, Ристо – роден през 1869 г.; емигрирал в САЩ през 1905 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Темовски, Ламбро - взел участие в редовете на НОФ и ДАГ по време на Гражданската война в Гърция; загинал. / виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/TRNAA.htm./
Ямовски, Антон -  роден през 1928 г.;  присъединил се към ЕПОН; в началото на 1947 г. се записва като доброволец в редовете на 18 бригада на ДАГ; до смъртта си на 14.8. 1949 г. при отбраната на Вич е бил раняван три пъти; посмъртно е обявен за герой и е потвърдено офицерското му звание – лейтенант. /виж: Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009./
Янакиев, Васил – роден през 1889 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Яно, Дука - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./
76.Яно, Михаил - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото.  /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.142 ./


сряда, 21 октомври 2015 г.

Костурски край - Тухол

Тухол/Тухули, Тухул, Тухоли, Туле, Тула/ дн. Πεύκος
панорамна снимка на дн. село Тухол

Селото се намира в областта Нестрамкол на 32 км югозападно от Костур, в северното подножие на пл. Горуша. Край него тече р. Бистрица.
При преброяването от 2001 г. е посочено като съставно село от тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).
Първите сведения за селото са в Османски данъчен регистър са от 1568/1569 г., според който, с. Тухол, административно принадлежи към Хрупишката кааза.
В него живеят 48 християнски семейства и 12 неженени мъже.
Във въпросният данъчен регистър за селото се споменава за платена такса за вино, което не е собствено производство. Възможно е в селото да е имало и хан.
спомен от старите воденици по р. Бистрица
В землището на селото има три воденици. Средствата, които влизат в държавната хазна от това село са 5745 акчета или 3,9 кг сребро.
Съществеването на понятието „поп”, като религиозно лице и като бащино име, потвърждава писаното от Георги Хр. Марков в книгата му „Хрупищко”: „…днес са населени ( за съседните села и тези от Борботската нахия – бел. моя) от диви потурчени и погърчени албанци, които като всесилни на деня, изтикали старите им обитатели.” Този процес на албанизация дори през ХVI в. е видимо силен, като се има в предвид, че дори духовното лице от това време – поп Лека е с албански корен.
В края на ХІХ в. според някой е смесено етнически село в Костурска кааза на Османската империя.
Според статистиката на Схинас през 1886 г. в с. Тухоли живеят 300 християни.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено като Тухули.
Интересна, сама по себе си е статистиката на Ростковски, според която съществуват селата Тухол, което административно спада към Борботска нахия с 41 къщи и 294 жители – гърци мюсюлмани. Също така в Хрупищка нахия се намира и с. Туле с 20 къщи, в които живеят 121 гърци християни.  По всяка вероятност, тя отразява съществуването на две махали, на които е било разделено селото по религиозен признак.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Тухол има 80 жители българи и 120 арнаути - християни.
черквата "Св. Параскева" в селото
По време на Илинденското въстание от 1903 г. селото е посетено от четата на Васил Чекаларов по време на походът им района на планината Грамос. На 5.9. с.г. четата достига до ройона на селото и в дневника си Киряк Шкуртов е записал, че селото се състои от 30 къщи гърци и от 40 мохамедани – албанци (арнаути). До жителите на селото е изпратено послание от името на четата, в което се разяснява, че „се борим за свободата против турската тирания и не закачаме никого, който не ни се противи, за това ги подканваме да ни посрещнат в селото без никой да се плаши  и бяга….Към 3 часа след обяд влезнахме в селото посрещнати най-радушно от гръцкото население. Чекаларов даде нареждане да се обискират турските къщи и ако се намери някоя българска вещ от опожарените села да се вземе, а друго буквално нищо да не се пипа, че ще има строго наказание.” Но местни младежи, подкрепени от други съседни мюсюлмански села започват да обстрелват четата, което довежда до опожаряването на мюсюлманската махала от селото.
По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Тухол има 100 жители гърци.
Гръцката статистика от с.г. представя  селото като гръцко  с 294 жители.
По време на гръцката въоръжена борба за Македония се споменава само за един участник от селото в нея.
Според Георги Константинов /Бистрицки/ Тухул преди Балканската война има 30 гръцки къщи, а според Георги Христов и една куцовлашка.
След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 334 жители, от които 183 мъже и 151 жени.
През 1918 г. селото е обявено като съставно село от община Котелци.
Според преброяването от 1920 г. броят на жителите се запазва 334 човека, от които 170 са мъже и 164 жени.
Пелагидис посочва селото като смесено, от което 10 семейства ( 50 човека ) са се изселили след 1924 г.
През  1928 г. е прекръстено на Певкос.
Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 372 жители, от които 191 мъже и 181 жени. В селото не са заселвани бежанци след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. в селото имало четири семейства, които се обявили за албански.
Според преброяването от 1940 г. в селото живеят 470 жители, от които 224 мъже и 246 жени. Сградният фонд е 51 сгради.
Според статистиката от 1945 г. броят на населението се запазва същият - 470 жители, което говори, че селото не е пострадало по време на Втората световна война. Но за сметка на това по време на Гражданската война в Гърция не може да се каже същото, тъй като според преброяването от 1951 г. в него живеят 264 жители.
Надморската височина, на която е разположено селото е 980 м.
 
изглед от селото днес
В спомени, документи, книги и в интернет пространството, като жители на това село се споменават следните лица:


Баниша, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Бануша, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Бард, Спас - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Бого, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Борино, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Влах, Никола - в в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Гюрко, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Димо, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Йорго, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Йорго, Мелко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Йорго, Пано - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Йорго, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Йорго, Пройо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Кирко, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Киро, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Киро, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Киро, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Ковач, Мелко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Комнин, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Мато, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Мато, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Мелко, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Мелко, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; възможно да е син на Мелко Михо. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Мелко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Мелко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Мерсин ага -  споменава се в дневника на Киряк Шкуртов, който заедно с Омер ага предоставя ключа от конака на селските първенци да се даде на дошлите въстаници до селото на 5.9.1903 г. /виж: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание…, с. 64./
Миро, Тодор - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Михо, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Михо, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Михо, Мелко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Михо, Пано - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Михо, Петри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Никола, Комнин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Никола, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Никола, Стамко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Омер ага -  притежател по всяка вероятност на чифлик селото, който заедно с Мерсин ага е предоставил ключа от конака на селските първенци да го дадът на четата на В. Чекаларов. /виж: Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание…, с. 64./
Пано, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Пано, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Папаризос, Атанасиос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на селската милиция, където взема участие в нападения над съседни български села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./
Петко, Дедко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Петко, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Петко, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Петко, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Петко, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Петко, Пано – двама човека с такова име се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Петко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Петко, Пройко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Поп, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Поп, Станко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
поп Лека - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
поп Пано - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Пройко, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Пройо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Радо, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Рубен, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Стамат /Стамад/, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Стано, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Станче, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Станче, Станко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
Търпен, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./
61.Христ /Хран/, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…,с.377./