24 август 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

24 август - Германската планина - неделя

Случайно мина един псодерак при нас, донесе ни писмо и го изпратихме да го занесе в Герман и го предаде на четата. След малко същия псодерак, се завърна заедно со писмо от Евтимов, войвода от битолската чета и со двама възстаници от Герман, които дойдоха да ни вземат во селото.

                                                      изглед от с. Герман днес

Слезнахме во Герман дето ни посрещнаха радостно, тук намерихме германската чета, една битолска от 80 души и неколко другари со четите, всички около 300 души се събрахме. Ни разправиха за убиването на покойния Никола Кокарев и на другаря му Панчо. Кокарев бе родом от Ресенско от село Царев дол. Първо бе назначен като ръководител во Ресенско, а после от конгреса за Преспанско. Той бе заобиколен от множество аскери при Брайчино и убит заедно со Панчо и още шест души възстаници. Убити са на 15 август 1903 година.

Со Евтимов, Ив. Кафеджията (водителите на една битолска чета от 8 члена) говорихме за положението на работите во днешно време и за едно взаимно отстъпление към Мориховските планини, за да се срещнем со щаба. Както ние тъй и те никакво писмо от щаба не са получавали и не са знаели посоката му. И тук во Преспата положението е критическо и движението невъзможно. По-добрите села изгорени, само Герман успеха до сега да го запазят от изгорение. Големи мъчнотии от всички страни се срещат за храни. Аскери били поставени по Пелистер и Бигла (Ресенско), до сега нищо не знаехме що става во Ресенско. Писахме за щаба през Буф за Битоля и от там да го изпратят до щаба. Също писах за Спиро Олчев во Ресенско, обаче не се намери куриер да ми го изпратят като не можехме да земем едно крайно решение за движението ни и като не знаехме по кои места има централизирани войски, затова решихме да пренощуваме тук и утре да изпратим от рано куриери по разни направления. Обаче през нощта на 6 часа получихме писмо от Попов от планината, со което ни известява, че аскерите се установиха на бивак во Търновските ливади. Тъй щото трябваше на време да заминем при четите да земем нужните мерки во случай на нападение понеже се опасявахме от предателство, па и не лесно можем да прикрием следите на една тълпа от 825 души.

Из „Моето тефтерче” на Лазар Кисeлинчев

24 август – неделя – Германските планини

                                              изглед от центърът на с. Герман

... От Герман изкараме около четириесе товари хлеб и осъмдесет брави овци, които се дадое на войводите, за да ги раздаде на въстаниците. Беме седнали до една чезма, там обедваме , имаше едно печено – много сладко, студена вода и леб. Беше от чиста пченица. Подир наредихме да се направяат митеризи. До вечерта свички въстаници работят тамо. Направиме едни много изкусни табни и митеризи, во които вечерта се наредие въстаниците тамо да спе.

Седна яз во едно буево место (буренясало, място обрасло с) от папрат, записве вчерашното и днешното преживело, което колкото и на късо да го пиша излезе дълго, макар че има ошче интересни нешча за записване.

Из спомените на Иван Попов (тук в спомените му става въпрос за събитията 24-25 август)

На следния ден една част от войската ни бе съзрела, но нищо не предприе против нас, а когато на другия ден ние бяхме пак в Костурско, пак в Кономладските планини – именно в планината Лисец, войската се бе качила до нашите предишни позиции и се чудили на окопите; казали, че между нас трябва да има и военни хора, които разбират от тия работи.