четвъртък, 21 септември 2017 г.

За войнишките паметници на духа и за духът на войнишките паметници

За войнишките паметници на духа и за духът на войнишките паметници

Не е малък броят на българските войни взели участие във войните ни за национално обединение от 1885 до 1918 г., които нямат дори и гроб, но трябва да имат място в националната ни памет, за да не бъдат забравяни.
След като заглъхва последният изстрел, с който се слага края на Първата световна война. В главите на тези, които я разпалват, се появява срамежливата идея, че трябва някак си да се отблагодарят на загиналите си войници и изграждат паметник на Незнайния войн загинал за родината.
Войнишкият паметник на площада в с. Горно Ботево, Старозагорско от 1924 г.

Не закъснява и отговорът на вдовиците, сираците, на оцелелите съселяни и съграждани на загиналите воини за националното ни обединение, които в центъра на населените си места в държавата, започват да събират средства за изграждането на войнишки паметници – братски могили, в които вместо тленните останки, да бъде прибран духът на всички загинали по различно време на различни места, при различни обстоятелства. Опети и не опети от полковите свещеници. Погребани в единични или общи гробници
и не погребани от своите. Т.е. това беше отговорът на победена България в тази последна война за националното ни обединение. Всички водени от народната ни мъдрост: „Не е умрял този, който е погребан; умрял е този, който е забравен.” Следователно на тези паметници трябва да гледаме, като на средство срещу забравата.
Кога, къде и как се ражда първа тази идея? Коя е първата духовна братска могила, издигната примерно в Старозагорска област? Държавата, в лицето на Министерството на войната, т.е. днешното на Отбраната има ли пръст за тяхното изграждане? Така, както има да речем в Паметника на подполковник Калитин в Стара Загора? Защото Милю Касабов (бащата на Гео Милев) – член на Инициативен комитет за набиране на доброволно дарени средства от жителите на Старозагорска околия, обяснява как се набират тези средства. В градът е ясно, но в селата вместо „суха пара” след жътва са получавали крина зърно (жито, ечемик и т.н.) или бала слама, които продукти след това обръщали в пари. След като били насъбрани достатъчно средства за изграждането на паметника, тръгнали да търсят разрешително за изграждането му. При срещата си със министъра на войната – ген. Ив. Вълков, той им казал, че това е от компетенцията на неговото министерство и поискал да му бъдат дадени набраните средства. Паметника бил построен, но нито министърът или натоварен от него човек се отчел пред ИК по изграждане на паметника, за изразходваните средства.
По време на Първата световна война 8-ма Тунджанска пехотна дивизия се създава един „Фонд”  през 1917 г., когато началник на дивизията е генерал-майор Стефан Никифоров Богданов. Съгласно устава си се ръководи от УК (управителна комисия). Предвижда се войниците в дивизията да предоставят доброволно парични средства – всеки според възможностите си, които да послужат за подпомагане или издържане на деца сираци на бедни воини, загинали в Балканските или в Първата световна война, при обучението им в училищата. До края на юли 1918 г. събраните суми надхвърлят 100 хил. лв., с които са закупени държавни съкровищни бонове, съхранявани в полковите ковчежничества на дивизията. Без да се променят целите на фонда, през следващите месеци натрупаните суми нарастват и достигат около 400 хил. лв., и са вложени в Държавни ценни книжа на БНБ. Липсват данни за благотворителна дейност на фонда.
В годините на Първата св. война войниците от 12 пех. Балкански полк, влизащ в състава на 8-ма Тунджанска пехотна дивизия се проявяват не само като храбри бойци и герои, изпълнили достойно своя дълг към родината, но и като хора, загрижени за съдбата и паметта на своите бойни другари пред техните семейства.
Израз на тази тяхна нагласа е създаването на фонд „Повиен – Кенали“ през втората половина на 1917 г. Приема двойното си име по наименованията на районите, в които води едни от най-тежките си боеве – връх Повиен край Щип, където воюва през Междусъюзническата война (1913), и с. Кенали, в близост до тогавашната сръбско-гръцка граница, източно от което воюва през есента на 1916 г. В съответствие с утвърдения на 30 март 1918 г. в Сяр устав на фонда целта му е увековечаването подвизите на воините от 12-и пехотен Балкански полк, проявени по време на войните за обединение от периода 1912–1918 г. Негови членове са всички служещи или служили в частта по време на Първата световна война офицери, подофицери и войници. Те се задължават да плащат членски внос, а членството им да продължава и след окончателното завършване на войната.
Към март 1918 г. събраната сума е 80 хил. лева (50 хил. лв. съхранявани в съкровищни бонове и 30 хил. лв. в наличност в Контролната комисия на фонда). В съответствие с утвърдения устав се предвижда времето и начинът на регистрация на фонда „Повиен – Кенали“ да бъдат определени на едно от предстоящите негови годишни събрания, но след като натрупаните средства достигнат 200 хил. лв. Други данни за фонда и за някаква благотворителна дейност не са открити.
На 6 септ. 1917 г. със заповед на подполковник Димитър Алексиев Алексиев в Ксанти се учредява „неприкосновен“ фонд за увековечаване паметта на убити, ранени и умрели воини от 56 пех. Велешки полк влизащ в състава на дивизията. Предвижда се за целта да бъдат събирани парични средства от доброволни дарения, от изнасянето на представления и др., а с приходите да се закупуват Държавни ценни книжа. Замисля се една четвърт от тях да бъдат използвани за издигането на паметници, надгробни плочи, бюс­тове и за поръчки на картини в памет на загиналите, половината от предвидените суми – за обучението на техните деца сираци и за престоя им в санаториуми, а другата четвърт от средствата – за подпомагането на бедни и инвалиди, служили в полка.
Липсват сведения за по-сетнешната съдба на фондовете след разпускането на дивизията през юли 1919 г.
Следователно средствата са прибрани в касата на Министерството на войната и след като става техен собственик дали се съобразява с волята на фондообразователите и изгражда поне един паметник в някое населено място?
За получаване на отговор на някой от тук изложените въпроси отидох в Регионалния исторически музей в Стара Загора, където имаше картотека на всички паметници на културата с национално и местно значение, сред които бяха и тези на войнишките паметници. Отговорът на директора на тази институция беше, че след пенсионирането на служителя отговарящ за тази картотека, последната била предадена на отдел Култура към общината?!
Та реших да търся по книгите отговор на въпросите си.
В сайта http://www.militarymuseum.bg/Pages/Military history/Voenni pametnici/Kniga.pdf се дава обяснение на някой от въпросите: „Проектите и изграждането често са дело на цели структури: държавни - отделение „Военни музеи, паметници и гробове“ на Министерство на войната, войници и офицери от българската войска оказват изключителна помощ за изграждането на много паметници”…” Най-масово строителство на паметници за войните 1912 – 1918 г. е в периода на 20-те, края на 30-те години и началото на 40-те години на XX в. За Първата балканска война много от паметниците са построени непосредствено след нея, а после са дописвани имената на загиналите в другите войни.”
Там са посочени имената на 44 селища от Старозагорска област, в които има изградени войнишки паметници, като само на три от тях е посочен текста и имената на загиналите – с. Дъбово, с. Ракитница и с. Полски градец. По всяка вероятност тази информация за написване на книгата е дадена на Националния Военно исторически музей за Старозагорска област от РИМ – Стара Загора на база съществуващата картотека.
Според  http://heritagebg.eu/doc/spisak_voinichki_pametnici.pdf - в който паметниците, които ни интересуват са в 66 селища на областта. В него не са посочени данни. Просто само имената на селищата.
И тъй като в двата посочени източника се споменава за съществуването на Паметник на загиналите в Балканските войни 1912 – 1913 г. и в Първата световна война 1914 – 1918  г. в с. Горно Ботево, община Стара Загора и според получената информация е само паметен знак, ще се постараем да дадем малко повече информация.
Войнишкият паметник в с. Горно Ботево се издига на централния площад в селото. Построен е от мрамор от признателните потомци през 1924 г. Майстор на изработката е бил Моско Хаджимихайлов, чието име е изписано в подножието на паметника. На лицевата страна на централно място е изписано: „В знак на признателност към всички паднали наши мили другари при изпълнение на Отечествения дълг през Балканската 1912 г. и Общоевропейската война 1915-1918 г. Спете спокойно герои.” В подножието на същата  страна се чете текст „от жителите на горноботевската община” ( до създаването на селищните системи, които после се превърнаха в общини с. Горно Ботево и с.Плоска могила са една община- б.м.). Паметникът  е осветен на 8 ноември с.г. от бъдещият Старозагорски владика Климент. Построен от дарения на жителите на селото, не от Министерството на войната.
                                 с част от посоченият надпис малко по-горе на същият паметник
информацията, че е издигнат от жителите на Горноботевската община, името на майсторът не съм го забелязъл

По време на Първата световна война от с. Горно Ботево са загинали 22-ма човека, броят на инвалидите е неизвестен, 36 са невръстните сираци и 20 вдовици. /виж: Заяков,  Д. История на село Горно Ботево /с.Шамлии и с. Кючук Дуванджии/. Стара Загора. 2012./
В книгата „Историческа памет. Хроника за загиналите войници от Горноботевската община”  издадена през 2010 г. от Димитър Динев Димитров – Заеков, описва преди всичко перипетиите (от 2000 до 2003 г), през които преминава за преместването на паметника  „от задния двор на читалищната сграда” на централния площад на селото, за да може да изпълнява основното си предназначение – да възпитава поколенията, да разказва  за подвига и величието на техните предци и да възкресява спомена за тях.
В книгата си пише, че е успял да проучи имената на 104 ветерана взели участие в последната ни война за национално обединение (Първата световна война) от с. Горно Ботево, но е убеден, че те са два пъти повече, тъй като липсват спомени в по-младото поколение за техните деди. По време на Балканската война загиналите от с. Горно Ботево са 14 и 4 от с. Плоска могила. В Междусъюзническата 8 са дадените жертви от  Горно Ботево. Жертвите дадени по време на Първата св. война от с. Плоска могила са 7.
През 2004 г. по повод 80 г. от откриването на паметника в селото се провежда среща -събор на потомците на загиналите.
една от страните на които са изписани имената на загиналите с мъка може да се види първото "Еню" и от там нататък вярвате или не вярвате на списъка на загиналите от селото.

Имената на загиналите от село Горно Ботево са следните според изписването им и с допълнителна информация събрана от автора, под нея поставям тази, която е открита от списъците на загиналите по време на Първата св. война на Държавния Военно Исторически Архив – Велико Търново:
      1. Еню Петков Кирев – загинал на 28.9.1915 г. на Росовити камък
Еню Петров Кирев - редник; 6-а рота от 12.п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 28.9.1915 г. на  вр. Росовити камък, Княжевацко; погребан на позицията. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 11, 12./
       2. Иван Пеев Стоянов – загинал на 21.10.1915 г. на връх Кръстец
Иван Пеев Стоянов – редник; 9-а рота от 12 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 22.10.1915 г. на позицията  Голи връх, Княжевацко; погребан на позицията. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 13, 14./
           3. Драго Драгов Славов – починал на 7.02.1916 г. в Горно Ботево
Драго Драгов Славов – редник от 8-ма доп. пион. дружина; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; починал на 6.2.1916 г. в дома си. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 382, л. 29./
4.      Слави Драгов Славов – починал на 4.05. 1916 г. в Горно Ботево –данни липсват в електронния вариант на списъка от с.2722 нататък започва с името Слав
          5. Теню Колев Добрев  - загинал на 19.08.1916 г. на Солунския фронт
Теню Добрев Колев [Добрев] – редник; 6-а рота от 12 п.п.; роден в с. Горно Ботево,  Старозагорско; загинал на 19.8.1916 г. северно от с. Вощарени; погребан западно от селото. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 27, 28; а.е. 276, л. 67/
6.      Йовчо Петров Грозев  - загинал на 22.08.1916 г. на Солунския фронт
Йовчо Петров Грозев - младши подофицер; 9-а рота на 12 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 23.8.1916 г. на връх Малка Ниджа, Леринско, където е погребан. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 13, 14; а.е. 276, л. 36./
7.      Колю Петков Енчев - загинал на 22.08.1916 г. на височината Чиган от с.1600 започва с името Коле на електронния вариант на списъка на загиналите в ПСВ името му и селото не се срещнаха до Колю Петров. Беше потърсен и като Никола
8.      Диню Динев Варънов – починал на 29.08.1016 г. в болница в Битоля
Дино Динов Петров – редник; 3-та рота от 12.п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 29.8.1916 г. в Битоля. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 276, л. 59./ # по всяка вероятност е бил ранен и е починал към тази дата в Битоля
         9. Кръстю Георгиев Заеков – загинал на 1.09.1916 г. на Солунския фронт
Кръстю Георгев Заеков – редник; 12-а рота на 12 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 2.9.1916 г. западно от връх Висина; погребан на позицията. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 16, 17./
          10. Кирю Николов Енев – загинал на 9.09.1916 г. на връх Джемаат йери
Киро Николов Стоилов [Стойков] – набор 1894; редник; 6-а рота на 56 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 9.9.1916 г. на връх Джемаат йери; погребан на позицията. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 19, 20; а.е. 321, л. 38./
         11. Йордан Тодоров Нанчев – починал на 14.09.1916 г. в болница в Битоля
Юрдан Нейчев Тодоров [Иванов] – редник; 9-а рота; 12.п.п.; починал на 14.9.1916 г. в Битоля, където е и погребан. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 30, 31; а.е. 276, л. 85/
12.  Настю Георгиев Заеков – починал на 20.09.1916 г. в болница в с. Суходол
Настю Георгиев Петров Тодоров – редник; 5-а рота на 56 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; починал на 20.9.1916 г. в 3/8-а полева болница, с. Суходол, Битолско; погребан в селото. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 25, 26; а.е. 542, л. 49./
         13. Петко Николов Лошев  - загинал на 8.10.1916 г. край с. Полой, Прилепско  Петко Николов Лошев – редник; 9-а рота от 56 п.п; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 8.10.1916 г. източно от с. Полог, Битолско; погребан западно от селото. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 28, 29/
         14. Манол Иванов Свраков – загинал на 9.10.1916 г. на Солунския фронт, с. Букри.
Манол Димов Танев – набор 1915; редник; 15-а рота от 12 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 10.10.1916 г. южно от с. Букри, Битолско; погребан западно от селото в общ гроб. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 19, 20./
15.  Демир Колев Станев – загинал на 21.10.1916 г. при с. Полак
Димитър Колев Станев – редник; 3-та рота от 56 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал край с. Полог, Битолско между 21/26.10.1916 г.; погребан е западно от селото. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 11, 12; а.е. 542, л. 21./

16.  Христо Куртев Иванов – починал на 25.10.1916 г. от раните си в Горно Ботево от с. 3237 на електронния вариант на списъка започва с Христо до Христо Л. няма човек, който да е от Горно Ботево
         17. Неделчо Колев Станев – загинал на 28.10.1916 г. на Солунския фронт, с. Букри Неделчо [Недялко] Колев Станев – редник; 16-а рота от 12 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 29.10.1916 г. южно от с. Букри, Битолско; погребан западно от селото. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 22, 23; а.е. 276, л. 47./
          18. Георги Стойков Гочков – загинал на 11.11.1916 г. при с. Полак.
Георги Стойков Гочков – редник; 2-ра рота на 56 п.п.; роден в с. Горно Ботево; загинал северно от с. Полог, Битолско на 11.11.1916 г. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 51, 52./
          19.  Дончо Влаев Вълчев – починал на 15.11.1916 г. в болница в Прилеп
Деню [Дончо] Влаев Вълчев – редник; 3-та рота от 56 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; починал във 2/3 запасна болница в Прилеп; погребан в Прилеп. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 11, 12; а.е. 542, л. 21./
          20. Минчо Енев Минчев – загинал на 15.12.1916 г. на Солунския фронт, с. Трън
Минчо Енев Минчев – набор 1907; редник; 11-а рота от 12 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 16.12.1916 г. край с. Трън, Битолско; погребан в общ гроб в селото. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 20, 21./
          21. Михаил Донев Михалев – загинал на 18.02.1917 г. при гара Тополяне
Михал Донев Михалев – набор 1912; редник; 4-та рота от 12 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; починал на 18.3.1917 г. във 2/8-а полева болница, с. Тополчани, Битолско; погребан в общ гроб в селото. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 20, 21; а.е. 524, л. 45/
         22. Дачо Петров Колев – починал на 30.8.1918 г. в полева болница гр. Правище.
Дачо Петров Дачев – редник; 7-а рота на 88 п.п.; роден в с. Горно Ботево,  Старозагорско; починал на 30.8.1918 г. във 2/10-а полева болница, Правище. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 461, л. 4/

Извън списъка представен от Димитър Заеков се откриха следните имена в списъците на загиналите войници от с. Горно Ботево::
Злати Ранчев [Райчев] Атанасов - старши подофицер; 3-та рота на 56 п.п.; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; загинал на 20.8.1916 г. на връх Джемаат йери, Леринско; погребан на позицията. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 13, 14; а.е. 321, л. 29./
Кондю [Кондо] Колев Найденов – редник от 2-ри ешелон на 8-и дивизионен продоволствен транспорт; роден в с. Горно Ботево, Старозагорско; починал на 29.1.1916 г. в 1/8-а местна военна болница, Битоля. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 459, л. 14; а.е. 401, л. 35./
Но това не означава, че не е възможно да има и други имена на хора в различните части по време на Първата световна война родени в Горно Ботево. Просто твърде късно ми попаднаха издадените книги, предоставени ми чрез приятел, на инж. Димитър Заеков, за да отделя по принцип имената на хората родени в селото и загинали, починали или безследно изчезнали по време на военните действия, къде се е случило това според записаното по войнишките паметници и къде и кога според документите. Защото преминавайки през списъците публикувани на сайта : archives.bg/wars/SEARCH-f-2 си играх да търся имената на загиналите от 8-ма Тунджанска пехотна дивизия по време на Първата световна война (8-ми и 18-ти артилерийски полкове; 10-ти,12-ти,23-ти,30-ти,55-ти и 56-ти пехотни полкове, както и допълващите звена в дивизията, като пионерната дружина, интендантската рота, транспорт, лазарети и др., които ще бъдат публикувани със съответната справка за полка и с фрагменти от топографски карти посочващи пътя на полка по време на ПСВ).
Всеки може да види, че на места има разминаване. Но, то не е само в този войнишки паметник. Като пример мога да дам, това което забелязах в Уйкипедия за с. Росица, Великотърновско. Авторът на материала посочва източниците от които е посочил общо 12 имена на „загинали в Първата и Втората световни войни от БА за свободата и независимостта на България и за мирен труд”, именно: Общински съвет на съюза на ветераните от войните — Павликени; Войници на отечеството, СУ „Св. Климент Охридски“, Нели Цонева, София 2007; Централен военен архив — В. Търново ф. 39, оп.1, а.е. 122, л. 31.
Сред тях се срещат имената на двама войника сражавали се по време на Първата св. война в редовете на 8-ма Тунджанска пех. дивизия. Цитирам ги така, както са дадени от автора и така както са според публикувания списък на загиналите:
ред. Мехмед Османов Ибрямов, 56 пехотен полк, 1916, Тутракан, България;
Мехмед Османов Ибрямов – редник; роден в с. Росица, Търновско; безследно изчезнал през 1916 г. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 56, 57./
ред. Ибрям Ибрямов Камбуров, 56 пехотен полк, 1916, Прилеп, Сърбия
Ибрям Ибрямов Камбуров – редник; 8-а рота; роден в с. Росица, В. Търновско; безследно изчезнал през 1916 г. / ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 56, 57./
По всяка вероятност  и двамата са безследно изчезнали по време на Леринската настъпателна операция. Тъй като на първият не е посочена ротата, но за втория може да се каже, че е твърде възможно, лобното му място да е и на Каймакчалан. Тъй както и по-голяма част от загиналите или починали от с. Горно Ботево е именно по време и в следствие на Леринската настъпателна операция 17-27.8.1916 г.
И, ако този паметник в с. Горно Ботево, и на другите нему подобни съградени в различни населени места, е бил необходим на близките на загиналите, за да могат в деня на смъртта и по задушница да запалят свещица, да сложат цвете и да се докоснат до душите на близките си. То, днес са необходими като възпитателно средство за подрастващите. Първо като се направи сверка за всяко населено место от учениците, вярно ли е, което го пише на паметника, ако не да се изготви списък с информация за загиналите от даденото населено място, която да бъде поставена в центъра на видно място, за да се знае и да се помни. Второ, по време на Национални и Официални празници да се възприеме идеята, че именно там, трябва да се поднасят венци или цветя от подрастващите и от представителите на властта. Именно там край войнишките паметници, да бъдат поставени пилони, на които да се издига националното знаме по време на тези празници, защото именно те са си отвоювали това право.
Също така, ще е добре за догодина, когато ще се навършат 100 години от края на Първата св. война, Министерството на отбраната и оторизираните за това лица, да погледнат в какво състояние са и където има надписи да ги освежат, за да станат четивни, та да може на 6 май 2018 г. в Денят на Храбростта, да се отдаде почит, към всички загинали. От друга страна по време на часовете по пеене в учебните програми да влезе изучаване на някой от военните химни, като „Шуми Марица”, „Велик е нашия войник” и др. характерни за дадената дивизионна област, където попада населеното място. За да могат да бъдат изпяти от учениците на 6-ти май, което ще бъде духовен поклон пред паметта на загиналите. Но, затова е нужна воля от страна на държавността – Президентство, Министерски съвет, Министерство на Отбраната, Министерството на Образованието, Министерство на териториалното развитие.
Защото мерило за добродетелите на един народ е неговото отношение не само към живите, но и към мъртвите. Уважението и почитта към предците е дълбоко вкоренено в човешката същност и е признато за свещено от всяка религия. По отношението на нацията към своите заслужили дейци и по състоянието на гробищата и паметниците може безпогрешно да се разпознае равнището на националната култура и да се постави точна диагноза на обществения морал.


четвъртък, 6 юли 2017 г.

Костурски край 2 - Вичишча

Вичишча/Вичишта, Вечишта, Вициста/ дн. Νίκη
 
фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ представящ селото
Селото се намира на 24 км югозападно от Хрупишча и на 8 км  югоизточно от Нестрам, в северните поли на пл. Одре , на левия бряг на р. Голешово.
При преброяването от 2001 г. селото е съставно от тогавашната община ( дем) Хрупишча ( Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).
Първите сведения за селото са от Османски данъчен регистър от 1530 г. според който  с. Вичиште се състои от 2 мюсюлмански и 59 християнски пълни и 32 непъллни християнски домакинства, от които 3 вдовишки. Приходът, който носи селото на държавната хазна е 9416 акчета.
поглед към селото днес
В поименният османски данъчен регистър от 1568/1569 г. селото е записано под името Вълчища. Според него тогава то се състои от 2 мюсюлмански и 17 пълни християнски домакинства и от 29 непълни, от които 4 мюсюлмански. Трима от мюсюлманите до скоро са били християни. Приходът в държавната хазна е 7500 акчета.
В двата Османски документа селото е представено като съставно от кааза Хрупишча (Аштин).
Повдигат се интересни въпроси относно унаследяването на бащиниите, които пък от своя страна говорят за съществуването на селището от преди завладяването на Костурско от турците. В средата на ХVI в. може да се каже със сигурност, че населението на селото е преобладаващо българско, за което говорят както имената, така и че двама от неговите жители, които са духовни лица, е отбелязано „поп”, но също така има отбелязан и един като „папа”. Изключвайки естественият прираст за изминалите близо 40 години спрямо предният регистър, населението е намаляло с 42 пълни християнски домакинства, които явно са пренасочени към „мъртви земи” в пределите на Османската империя.
В края на ХІХ в. албанското село Вичишча е обградено от гръцките села Лъка и Скумско,  от българските Езерец и Лувраде и от помашкото Забърден. Кога променя изцяло своя етнически състав за момента е трудно да се каже. Възможно да е свързано с времето на Али паша Янински и тогава да са последните финални акорди в превръщането му в чисто албанско-мюсюлманско село, макар че някой от цитираните по-долу статистики, да го водят като гръцко.
В статистиката на  Схинас от 1886 г. с. Вичишта е посочено като село със 150 жители християни.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е записано като Вечишта.
Ростковски в своята статистика посочва с. Вичишта с 30 къщи, в които живеят 174 албанци мохамедани.
къща, която всякаш не е сменяла стопаните си
В статистиката на В. Кънчов  - Вичища  е показано като гръцко село със 160 жители.
Гръцката статистика от 1905 г. отбелязва Вициста като село с 200 жители турци.
В картата на Контогони е посочено като християнско село.
По време на Балканските войни от селото има един участник в Македоно Одринското опълчение, който декларира българско име и фамилия. Следователно, може би селото да не е било тотално албанизирано и мюсюлманизирано.
Според Георги Марков преди 1912 г. в  селото е имало 40 албанско – мохамедански къщи. Той посочва, че жителите му били коректни към ВМОРО и за това не били закачани от нея.
След  Балканските войни Вичишча попада в пределите на  Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 303 жители, от които 164 мъже и 139 жени.
През 1918 г. селото е посочено като съставно село от Забърденската община.
Според Милойевич Вичишта е село населено с албански мюсюлмани в 35 къщи.
Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 318 жители, от които 171 мъже и 147 жени. През 1924 г. 35 албански семейства с численост 250 човека се изселват към Албания, а на тяхно място се заселват 40, от които едно от Мала Азия, а останалите от Понта. През 1929 г. на бежанските фамилии са раздадени 1966 дка обработваема земя, според Пелагидис.
Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 123 жители, всички бежанци след 1922 г.
Преброяването от 1940 г. отчита, че населението на селото е станало 261 жители, а сградния фонд е 49 сгради.
и друга такава от дн. Нике
Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 260 жители.
Според Т. Симовски по време на Гражданската война в Гърция, селото силно пострадва, но няма регистриране на изпратени деца от селото към страните от т. нар. Източен блок, нито в лагерите за деца на кралица Фредерика. След края на войната 26 жители на селото емигрират в САЩ и други страни.
Преброяването от 1951 г. отчита, че населението е 214 жители, а според Симовски си е направо обезлюдено.
През 1954 г. селото е преименувано на Нике. Но за разлика от други маджирски села, къщите на селото сякаш не са променили много вида си от тяхното обезлюдяване и заселване с нови собственици.
Надморската височина, на която е разположено селото е 888 м.

В спомени,  документи, книги и в интернет сайтовете, като жители на това село са посочени следните лица:

Абдулах, Мехмед - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Абдулах, Хусеин – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жители на селото; неженени. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Богдан, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Богдан, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Богдан, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Богдан, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Васо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Венко, Ганко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Григориадис - фамилия живееща в днешното село. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./
Грудан, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Гурзулидис – фамилия живееща в днешното село. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./
Гърдо, Станко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, след смъртта му или изселването му е наследена от Никола Пано. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, след смъртта му или изселването му е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Димитри, Мешо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Димитри, Михал - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Димитри, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Димитри, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Димитри, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Димо, Койо /Коно/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Йорго, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Йорданов, Никола – роден 1868 г.; по време на Балканските войни служи във 2 рота на Кюстендилската дружина и в 7 Кумановска дружина на МОО, от 27.ІХ.1912 г, по нататъшната му съдба е неизвестна./виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.326/
Караянидис - фамилия живееща в днешното село. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./
Киро, Гин - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Котидис - фамилия живееща в днешното село. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Малкоч, Махмуд - яничарин; в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка в селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Мато, Велко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Мато, Грудан /Грубан/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, след смъртта му е наследена от еничаринът Хасан. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михаил - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, след смъртта му или след изселването му е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михаил, Васо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михаил, Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михаил, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михаила, Васо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, след смъртта му или след изселването му е наследена от папа Йорги. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, след смъртта му или след изселването му е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михо, Петре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Михо, Христо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Мустафа - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./# водещият регистъра като бащино име е записал Малино
Никола, Манол - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Никола, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Никола, Пройо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Никола, Стойко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Пано, Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; по всяка вероятност е наследил бащиния след смъртта Станко Гърдо. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
папа Йорги - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като наследил бащиния след смъртта на Васо Михаила. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Пападопулос - фамилия живееща в днешното село. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e. html./
Пейо, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Пейо, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./# водещият регистъра е отбелязъл срещу името - хаймана
Пейо, Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Петко, Кольо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Петко, Серакин /Серафим/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Петко, Станиша - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Петко, Стойко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Пещо, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
поп Койо /Коно/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
поп Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Пройко, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Серакин /Серафим/, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Серакин /Серафим/, Пройко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Станиша - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, след смъртта му или след изселването му е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Стойко, Димо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Стойко, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./
Хасан – яничарин; в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка в селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 476./

63.Цимплидис - фамилия живееща в днешното село. / виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

петък, 16 юни 2017 г.

Костурски край 2 - Витан

Витан /Винани, Витани, Витапе, Вицани, Бежан/ дн. Βοτάνι
 
фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ
Селото се намира на 7 км югоизточно от Хрупишча, на десния бряг на р. Бистрица.
При преброяването от 2001 г. селото е съставно от тогавашната община ( дем) Хрупишча ( Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория), както и сега само, че в оголемената община(дем).
Първите писмени сведения за селото са от Османските данъчни регистри от втората половина на ХV или началото на XVI в. споменати от Христо Гандев, където селото е посочено под името Винани, състоящо се от 49 пълни домакинства.
В Османски данъчен регистър от 1530 г., селото отново е записано като Винани, от Аштинска кааза, като землището му е предоставено за зиамети и тимари на спахии. Според този документ селото се състои от 1 мюсюлманско и 27 християнски пълни и от 14 непълни християнски домакинства. Приходът към държавната хазна е 3681 акчета.
с. Витан през зимата
В османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е споменат под името Витани, от Хрупишка кааза. Според него в селото има 5 мюсюлмански и 16 християнски пълни домакинства и 16 неженени мъже, от които 2-ма мюсюлмани. Признаването на 4 християнски бащинии говори, че селото е съществувало преди завладяването на Костурско, респективно Хрупишко от турцит. Разглеждайки поименния регистър от 1568/69 г., може да се приеме, че селото е изцяло поалбанчено, преди пристигането на турците в тази част на Балканския полуостров. Друг е въпросът, че то се явява едно от селата, чиито жители са препращани към пустеещи „мъртви земи” в пределите на Османската империя, защото по друг начин не може да бъде обяснено намаляването на населението за приблизително век с 33 пълни християнски домакинства, изключвайки естественият прираст, както и факта, че в едно такова старо населено място, османският регистратор не посочва съществуването на духовно лице в него или син на такова лице . Също така може със сигурност да се приеме, че и мюсюлманите също са с албански корен. Приходът, който носи селото в държавната хазна е 9000 акчета.
Така, че не можем да приемем за вярно твърдението на Д. Литаксоу, че селото вероятно е било населено от българи, но е напуснато в смутните години при управлението на Али паша Янински и заселено от гърци качауни от Епир.
По-вероятно е в края на ХІХ в. албанският елемент от жителите на с.Витан да се е погърчило, за да се превърне в гръцко село на самата българо - гръцка етническа граница.
изглед на част от селото
В Пловдивската статистика селото е записано под името Витапе, което се състои от 10 къщи, в които живеят 27 мъже гърци.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Вицани. Отбелязано е като разпръснато село и днес то си остава такова.
Ростковски в своята статистика го представя като село от Анаселишката кааза под името Бежан, състоящо се от 29 къщи, в които живеят 171 гърци-християни.
Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Витан има 80 жители гърци.
Според Драгумис селото приличало повече на българско.
В архива на Вардас е отбелязано като гръцко село при започване на Македонската борба 1904 – 1908 г., в което има 12 семейства с 101 човека. В селото имало гръцко училище. Жителите му се вписват в гръцката въоръжена борба за Македония.
След Балканските войни селото е включено в пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в селото живеят 107 жители, от които 59 мъже и 48 жени.
През 1918 г. е посочено като съставно село от Хрупишката община.
Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 99 жители, от които 48 мъже и 51 жени.
През 1928 г. е прекръстено на Вотани. Освен външната миграция за намаляването на населението допринася и вътрешната към големите градове на Гърция.
Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 107 жители, от които сама двама мъже са от настанените бежанци след 1922 г.
изглед от друга част на селото.
През 1940 г. пребрбояването отчита, че в селото живеят 141 жители, а сградният фонд е 21 сгради.
Статистиката от 1945 г. отчита, че селото не е пострадало след края на Втората световна война и в него живеят 136 жители. По всяка вероятност жителите на селото  се включват в редовете на ЕЛАС в периода 1943-44 г., защото не може да бъде обяснено изпращането в затворите на толкова негови жители в периода от 1945-1949 г. Теоретически по време на Гражданската война в Гърция, в изградените структури на НОФ селото трябва да попада в Пополската околия в Хрупишкият район, но Паскал Митревски, в своите донесения до ръководството на НОФ не споменава селото, което говори, че то е изключено в опитите да се изграждат там структури, дори и на АФЖ.
По време на Гражднската война Витан силно пострадва , но все пак в селото живеят 103 жители според преброяването от 1951 г., до сега не са намирани и сведения за напуснали негови жители, преселили се в страните от т. нар. Източен блок.
След края на Гражданската война четирима жители на селото се изселват към САЩ.
Надморската височина, на която е разположено селото е 849 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете като жители на това село са посочени следните лица:

Али, Ахмед - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото, който притежава земя, която може да се обработва с 1 чифт волове годишно, също така наследява и бащинията на Деде Гьин. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Андрея - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която е наследена от Маро Карагьоз. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./# и тук бащинията е наследена от мюсюлманин, макар че първото име не може да се приеме много за такова.
Андрея, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Бали, Мустафа - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото, получен евентуално след смъртта на Хасан. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Баязид, Иляс - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Боре, Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Васил – по народност грък; ангажирал се за доставката на оръжие от Гърция за Костурско. / виж: Чекаларов, В. Дневник..., с. 66; Из архива на Гоце Делчев ...,с.413./
Вите - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която е наследена от Али и Коркуд. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./# не става ясно дали става въпрос Али и Курд Иляс, би могло да се предположи, че имат някаква роднинска връзка с Вите.
Гин, Деде - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която е наследена от Ахмед Али. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./#
Гин, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Гин, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Гьоре /Гюра/, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Гьоре, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Гюро, Димко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Дедка, Милош - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Димандопулос - фамилия, която днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./# от този род произхожда Вангелис Перикли Диамандопулос, депутат от Костур от Коалицията на радикалната левица на 17.6.2012 г.; през януари 2015 г. е отново избран за депутат, но през август е сред напусналите СИРИЗА и е сред създателите на партията „Народно единство”; описва се като анархист /виж: Уикипедия – Витан – Евангелос Диамандопулос./
Димантопулос, П. - лежал е в гръцките затвори по време на Гражданската война в Гърция. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димантопулос, Х. - лежал е в гръцките затвори по време на Гражданската война в Гърция. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Димитрияди, Зисис – не е изключено, да е роден и в Хрупишча; сведенията за него  са противоречиви; тъй като в гръцките архиви се споменава, че се е сбил с местни екзархисти в началото на 1903 г., за което е осъден на една година затвор; излиза предсрочно благодарение на направените постъпки от страна на гръцкото консулство в Битоля ( а селото си е чисто гръцко, и не може да има привърженици на Българската Екзархия); принуден е бил да се изсели със съпругата си тъй като живота му бил в опасност; завръща се в селото; участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; след Балканските войни е кмет на общината. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./
Димко, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Димко, Тодор - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Димко, Томе - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Димо, Йорги - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Долаc, Д. - по време на Гражданската война в Гърция семейството му е подлагано на тормоз от монархо фашистите. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ибрахим, Мехмед - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Иляс, Али - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото, който притежава земя, която може да се обработва с 1 чифт волове годишно. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Иляс, Курд - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Йоану, Василиос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./
Йорго, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Карагьоз, Баязид - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото, който притежава земя, която може да се обработва с 1 чифт волове годишно. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Карагьоз, Маро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на бащиния, която е наследил от Андрея. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Касарис - фамилия, която днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Киро, Тихо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Кирязидис - фамилия, която днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Кициос - фамилия, която днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Колиопулос – три фамилии с това име днес има в селото. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Котас – две фамилии с това име днес има в селото. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Куцомихас - фамилия, която днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Марин, Дука - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Марин, Тихо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Марко, Този - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Меми - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Миро, Поло - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Михалакас - фамилия, която днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Михо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Мустафа - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото, получен евентуално след смъртта на Худаверди. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Нанос, Йоанис - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./
Насиопулос – четири фамилии с това име днес има в селото. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Насиопулос, К. – по време на Гражданската война в Гърция семейството му е подлагано на тормоз от монархо - фашистите; лежал е в гръцките затвори. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Насиопулос, Т - лежал е в гръцките затвори по време на Гражданската война в Гърция. . / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Николау, Йоанис - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация  и в селската милиция. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./
Оливер - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която е наследена от Курекчи (весларят?). /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Пападопулос - фамилия, която днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Пападопулос, Димитрис – убит в началото на октомври 1946 г. в дома си от монархо – фашистите. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пападопулос, Лисимахос – роден през 1915 г.; гръцки комунистически деец по време на Гражданската война в Гърция семейството му е подлагано на тормоз от монархо фашистите, а самият той е задържан в Костурския затвор, като обвиняем в поддържането на паравоенната организация „Охрана” ; емигрирал след гражданската война; преводач. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Пападопулос, Христос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./
Петко, Коте /Коне/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Петко, Този - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Петко, Христо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Петро, Мило - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Петро, Поло - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Пеци, Тома - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Полиопулус, П - лежал е в гръцките затвори по време на Гражданската война в Гърция. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Поло, Миро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Рамазан, Исмаил - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото, който притежава земя, която може да се обработва с 1 чифт волове годишно. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Сефер, Мустафа - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като притежател на чифлик в землището на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Сидиропулос -  три фамилии с това име днес има в селото. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Сидиропулус, Т - лежал е в гръцките затвори по време на Гражданската война в Гърция. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Стерюу - фамилия, която днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Терпсопулос - фамилия, която днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Този, Марко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Хасан - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на чифлик в землището на селото, евентуално след смъртта му, имотът е прехвърлен на Мустафа Бали. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Хасан ходжа - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото, който притежава земя, която може да се обработва с 1 чифт волове годишно. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Христо, Васил - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Христо, Димко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Худаверди - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на чифлик в землището на селото, евентуално след смъртта му, имотът е прехвърлен на Мустафа. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Янакопулос – фамилия, която днес живее в селото. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Янакопулос, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./
Янакопулус, И - лежал е в гръцките затвори по време на Гражданската война в Гърция. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Янакопулус, С - лежал е в гръцките затвори по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Яни, Мило - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 512./
Янис, Константинос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./

83.Янулидис, Христос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.75./

неделя, 4 юни 2017 г.

Костурски край 2 - Висанско

Висанско /Визанско, Висанцко, Висенско, Висенко/  дн. Πευκόφυτον
 
фрагмент от картата на Австро-Унгарския ГЩ
Висанско е разположено на приток на р. Сандрапорос, и в близост до нея,  между планините Палйока ( част от планинската верига Горуша- Палйока - Одре)  от изток и Арина (дн. Аренас) от запад. Въпреки, че е част от Костурско, Висанско географски принадлежи към Епир.
При преброяването от 2001 г. селото е посочено  като съставно от тогавашната  община (дем) Аренес, префектура Костур (Кастория), днес е в община (дем) Нестрам от област Западна Македония.
мостче на приток на р. Сандрапорос по пътя за Мирославци
По всяка вероятност селото е създадено в края на ХV в. имайки в предвид данните с които разполагаме към момента.
Първото споменаване на селото в Османски данъчен регистър, който е публикуван до сега  е от 1530 г., според който селото се нарича Висиничко, административно спадащо към кааза Аштин и в него има 52 пълни и 27 непълни християнски домакинства. Приходът, който селото носи към държавната хазна е 3105 акчета. Сравнително големият брой на пълните домакинства в него, ни навеждат на мисълта, че неговото основаване трялва да се търси в периода около 1480 г.
Следващото споменаване в Османският данъчен регистър е от 1568/1569 г. където е записано  като с. Висанцко, принадлежащо към каазата (нахията) Хрупишта. От този документ е видно, че селото е било спахийски имот. Селото по всяка вероятност е създадено след попадането на Костурско под турско робство, тъй като липсват сведения за признати бащинии. Според него селото наброява 80 пълни и 29 непълни християнски домакинства. Приходът, който носи към държавната хазна е 5000 акчета.
Изводът като цяло, който може да се направи от тези първи сведения за селото, е че при него липсват данни за изминалите близо 40 г. да има някакво пренасочване на негови жители, към други „мъртви земи”, за това говори, както увеличилия се брой на пълните домакинства (1,56 пъти), така и че в селото има духовно лице и негови потомци. Финансовият приход към държавната хазна е твърде нисък – 59,7 за 1530 г- срещу 62,5 акчета за 1568/9 г., което в по-късен етап ще е довело до преместване на негови жители в други територии на Османската империя. По всяка вероятност според  имената на неговите жители, би могло да се приеме, че в етнически план картината е твърде пъстра – слабо българско, гръцко, влашко (каракачанско) и силно албанско влияние. Но създаването на смесени бракове, вече е в сила – Райко Гин, да посочим като пример. Предположението за неговото създаване да се търси към 1480 г.  почива на презумпцията за с. Бобишча, което е създадено като населено място след 1530 г. и се състои от 5 пълни християнски домакинства.  Друг е въпроса, дали е създадено от избягали домакинства, или от доведени такива от някой спахия, на когото е дадено право според спахийско-ленната система да използва земята срещу определени ангажименти към султана. Ако е така, тогава щеше да носи неговото име.
панорамна снимка на селото днес
Според Д. Литаксоу ( и възприето от други), съдейки по името му изказва предположение, че през ХVІІІ  в.  селото най-вероятно е било населено с българи, но е напуснато в размирните години по времето на управлението на  Али паша Янински и е заселено с гърци качауни от Епир. Дали селото е изпитало такива перипетии е трудно да се каже, защото от поименния пълен опис от 1568/1569 г. е видно, че голяма част от жителите на селото са с албански-християнски корен. В книгата си „Хрупищко” Георги Христов Марков го описва така: „ …;Висанско, разположено на една живописна висина, която първа се наслаждава от картината на изгряващото слънце и изпитва неговите топли и животворни лъчи;…”. Това описание, което дава Г. Марков, само навежда на мисълта, за разположението на селото по планинските склонове на Арина (а, не по източните склонове на Одре, според него), от където идва името на селото, през ХV – ХVI в. Но гледайки старите къщи днес от селото (благодаря за изпратените снимки от приятел), може да се предположи, че поне от края на ХIХ в., то не е променяло своето местоположение.
Според статистиката на Схинас от 1886 г. в селото живеят 170 християни.
В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Визанско.
спомен от старите къщи на Висанско
В края на ХІХ в.  Висанско е село от Борботска нахия на Костурска каза.
В Пловдивската статистика е записано под името Висенско, състоящо се от 20 къщи, в които живеят 59 гърци (мъже).
В статистиката на Ростковски е записано Висенко, с 21 къщи, в които живеят 132 гърци-християни.
Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. Висанско има 160 жители гърци. 
По данни на секретаря на Българската екзархия Д.Мишев през 1905 г. във Висанско има 150 гърци и в селото работи гръцко училище с 20 ученика и един учител.
Селото, ако е било заселено с етнически чисти гърци (дори и качауни), едва ли щеше да остане безучастно към гръцката борба за Македония в периода 1903 – 1908 г. Но в спомените нито на Вардас, нито на някой друг капедан, се споменава, за участие на жител, който да се е включил в нея. Дори и митрополит Германос Каравангелис не го споменава в своите спомени. Това навежда на мисълта, за евентуалния албански корен на населението и в началото на ХХ в.
След Балканските войни Висанско попада в пределите на Гърция.                                     
Според списъка от 1913 г. селото наброява 174 жители, от които 94 мъже и 80 жени.
През 1918 г. е посочено като административно спадащо село в община Слатина.
къща от днешното село
Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 176 жители, от които 82 мъже и 94 жени.
В 1928 г. е прекръстено на Певкофито. Според преброяването от с. г. в селото има  231 жители, от които 114 мъже и 117 жени. В селото не е настанен бежанец след 1922 г.
Преброяването от 1940 г. отчита, че в селото живеят 322 жители, от които 155 мъже и 167 жени, сградния фонд е 58 .
Според статистиката от 1945 г. броя на жителите се запазва същия – 322.
По време на Гражданската война в Гърция селото не е включено към структурите на НОФ, НОМС и АФЖ, поради гръцкото си население, но по всяка вероятност то се включва в редовете на ДАГ, заради което силно пострадва. През лятото на 1947 г. жителите му са принудени да го  напуснат по нареждане на редовната кралска армия, за да не подпомагат частите на ДАГ, към това навежда и списъка на посочени имена на измъчвани от селото на последната.  13 деца са изведени от селото, но тъй като до момента никъде не е открито името на дете бежанец от Висанско в някоя от страните в т. нар. Източен блок, би трябвало да се предположи, че са отведени към някой от  детските лагери, организирани от кралица Фредерика.
спомен от старите къщи
От жителите му 6 човека се преселват в САЩ и в други страни по света,  непосредствено след края на Гражданската война.
След войната през 1950 г. селото  е възстановено.
Според преброяването от 1951 г. в селото има 196 жители.
Поради свлачища през 1964 г. по решение на перфекта на областта Мазаракис повечето от населението е преселено в с. Маниаки. През 2001 г. в селото живеят 36 човека.
Надморската височина на която е разположено селото е 961 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село са посочени следните лица:

Алекса, Михо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Алекси, Йорги- в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Алекси, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Андрея, Тодор - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Антониу – две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж:  lithoksou.  net/kastoria_gh_e.html./
Антониу, Василис – баща на депутатката Мария Антониу; преселил се в гр. Костур; работил като учител, вече пенсионер. / виж: eklogika.gr/page/Vouli/antwniou.; Уикипедия – Висанско – Мария Антониу. / # Мария Антониу е родена на 19.7.1968 г. в Костур; завършва ресовъдство и околна среда в Солунския университет; през 2010 г. на конгреса на партията „Нова демокрация” е излрана за член на Политическия комитет; през 2012 г. е избрана за депутат от Костур
Антониу, Евангелия Зисопулу Евангелия Зисопулу – Антониу/ – съпруга на В. Антониу и майка на Мария Антониу. / виж: eklogika.gr/page/Vouli/antwniou.; Уикипедия – Висанско – Мария Антониу. /
Атанас, Пано - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Богуш, Лека - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Бубулис - фамилия живееща в днешното село. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Бубулис, Д. - заловен и измъчван по време на Гражданската война в Гърция. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Вав, Димо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Васо, Петри - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Винке, Вито - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Гин, Андрея - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Гин, Димо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Гин, Михо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./ # длъжностното лице  е посочило за лицето, че е хаймана
Гин, Райко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Гин, Тодор - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Глава, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Глава, Михо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Горгач, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Димитро, Яни - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Димко, Коста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Димо, Гин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Димо, Пано /Нано/ - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Димо, Пано - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Димо, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Димуш, Гин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Дорин, Балто - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Зисис - три фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж:  lithoksou.  net/kastoria_gh_e.html./
Йорго, Димко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Йорго, Пано - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Йорго, Поло - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Йорго, Яни - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Кат(а)ро, Яни - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Келепурис, П. - заловен и измъчван по време на Гражданската война в Гърция. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кетхуда, Димитри - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Киро, Димо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Коста, Димо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Коста, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Коста, Павло - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Коста, Пано - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Коста, Пецо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Коста, Поло - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Котопулос, А. - заловен и измъчван по време на Гражданската война в Гърция. / виж: lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Кралинка, Михо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Лако, Пано - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Лека, Пано - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Ляпис, Д. - заловен и измъчван по време на Гражданската война в Гърция. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Ляпис, Т - заловен и измъчван по време на Гражданската война в Гърция. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Манчос – фамилия живееща в днешното село. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Марко, Койо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Марул, Яни - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Михал, Гин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Михал, Михал - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Михал, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Михал, Роман - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Михо, Алекси - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Михо /Тихо/, Вито - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Михо, Йорги - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Михо, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Михо, Тодор - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Михо, Тодор - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Мурзак, Петко Борино /Йорино/ - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Никас - фамилия живееща в днешното село. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Никос - две фамилии с това име живеещи в  днешното село. / виж:  lithoksou.  net/kastoria_gh_e.html./
Нику, А - заловен и измъчван по време на Гражданската война в Гърция. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Нику, Г – заловен и измъчван по време на Гражданската война в Гърция. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Нику, Т - заловен и измъчван по време на Гражданската война в Гърция. / виж:  lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./
Павлина, Поло - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Павло, Андрея - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Пал, Гин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Пал, Лазал - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Пало, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Пано /Нано/, Гин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Пано, Димитри - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Пано, Димо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Пано, Димо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Пано, Петко – двама човека с едни и същи имена се споменават в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Пано, Пецо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
папа Колоди - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Папа, Комено - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Папа, Тодор - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Пасалис - фамилия живееща в днешното село. / виж:  lithoksou. net/ kastoria_gh_e.html./
Пейо, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Пейо, Стойко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Петко, Бойо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Петко, Димо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Петко, Йорги -  двама човека с едни и същи имена се споменават в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жители на селото; неженени. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Петко, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Петко, Коста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Петко, Михал - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Петко, Пано - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Петко, Стойко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Петко, Яни - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Петко, Яни - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Петро, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Поло, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Райко, Никола - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Райко, Тихо – двама човека се споменават в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Симон, Коста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Синадин, Йорго - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Синадин, Пано - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Сурлич, Йорги - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Сурлич, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Тихо, Гин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Тихо, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Цветко, Баста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Челенка, Андрея - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Челенка, Коста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Челенка, Пано - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Яни, Бойо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Яни, Васо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Яни, Киро - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Яни, Михо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Яни, Никола – двама човека с едни и същи имена се споменават в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Яни, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Яни, Поло - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
Янко, Гин - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./
122.Янко, Тихо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 404./