Костурски край - Слимнишча

Слимнишча /Слимнища, Слимништа, Сливница/ дн. Μηλίτσα

 

изглед от селото

Селото се намира на 6 км югоизточно от Костурското езеро, на пътя от с. Дупяк за Богатско.                                                                                                                                     

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Йон Драгумис, префектура Костур (Кастория).

стара къща в с. Слимнишча

По всяка вероятност селото е създадено след падането на Костурско под турско владичество, тъй като за момента липсват сведения от публикуваните данъчни регистри за християнско население, което притежава право на бащинии.

За първи път селото се споменава под името Слимища в Османските данъчни регистри от средата на ХV в. със своите 41 глави на семейства, четирима неженени и шест вдовици. Общият приход, който носи селото за Османската хазна е 2906 акчета.

През 1568/1569 г. селото отново се споменава в Османските данъчни регистри, като съставно на Костурската кааза. Населението е намаляло, а селото е смесено в религиозно отношение – 5 мюсюлмански и 12 християнски семейства и двама неженени. Но, също така прави впечатление, че има промяна в именната система на живеещите в него, което навежда на мисълта, че е възможно да има преселвания на старото население, и на негово място да е заселено друго. Средствата, които влизат в държавната хазна са 4000 акчета. Но това намаление на броя на жителите на селото, може да е илюзорно, тъй като на неговото землище във въпросният данъчен регистър се отчита съществуването на 5 чифлика. Но това не означава, че всички собственици на чифлици са жители на селото. В землището на селото е имало три воденици.

Кога, как и на къде се отправя мюсюлманското население от селото за момента липсват сведения, но през ХІХ в. е чисто християнско село на самата южна българска етническа граница.

черквата на с. Слимнишча

За Слимнишча и Здрелца в статистиката  на Схинас от 1886 г. е дадена обща информация, според която населението е 800 християни, има изградена църква и училище за момчета, но в кое от селата е, не е ясно.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено Слимнишча.

Ст. Веркович през 1889 г. споменава за с. Слимища, че в него има 60 български къщи,84семейни двойки и в него живеят 223 мъже и 234 жени. В селото има и няколко цигански семейства. Заниманието на жителите е мелничарство и плетене на рогозки. В селото има църква, обслужвана от един свещеник.

За Ростковски, село Слимништа, си е чисто гръцко село, намиращо се в Костурската кааза с 33 къщи и 130 жители.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Слимнишча има 150 жители българи и 150 гърци.

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г.. в селото има 320 българи патриаршисти – гъркомани и функционира гръцко училище, в което се обучават 20 ученика от един учител.

Гръцката статистика от с. г. го представя като гръцко със 750 жители.

същата стара къща от с. Слимнишча

В архива на Вардас селото е посочено като изцяло гръцко от 30 фамилии с обща численост от  315 човека, в което има гръцко училище с един учител, и което е останало вярно на гръцката борба за овладяване на Македония.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Слимнишча преди Балканската война има 35 гръцки къщи.                                                                                                                                          

В спомените си за Хрупищко, Георги Христов го споменава на няколко пъти, като селище, но не посочва, то да е било обект на революционна дейност, свързана с ВМОРО, нито преди, нито след Илинденското въстание.

След Балканските войни  селото попада в пределите на  Гърция.

В списъка от 1913 г. селото е посочено със 174 жители, като съотношението между мъжете и жените е 91/83.

През 1918 г. селото е посочено като съставно в община Здрелца.

Статистическите данни, които дава Македоно -  Българският Централен комитет в САЩ, са 960 българи в с. Сливница.

Според Милойевич с. Слимништа се състои от 40 славянски – християнски къщи.

През 1926 г. е прекръстено на  Милица.         През 1928 г. в с. Милица живеят 303 човека, като съотношението между мъже и жени е 170/133. В селото не е бил настаняван бежанец след 1922 г.

Според преброяването от 1940 г. населението е нараснало на 406 човека, като съотношението между мъжете и жените е 214/192. Сградният фонд на селото е 88 сгради.

Статистиката от 1945 г. отчита нарастването му на 433 човека.

Селото не пострадва по време на Гражданската война в Гърция.

Според преброяването от 1951 г. с. Милица наброява 390 човека.

Надморската височина, на която се намира селото е 868 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица :

Абдулах, Алагьоз - споменава се  в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото, не притежаващ земя.

/ виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Абдулах, Арап  - споменава се  в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото, не притежаващ земя. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Агапин, Стамо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Алекса - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Андрия - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Арап, Осман - споменава се  в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото, не притежаващ земя. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Ахмед - според данъчния регистър от 1568/1569 г.се споменава се като собственик на чифлик. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Богдан - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Борко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Васил - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Величко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Волицу, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.86 - 87./

Гино, Матко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Гоцо, Кочко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Гюра – вдовица; споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Джон - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Джурко – трима  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Димо - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Димо, Дими - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Динас, Димантис – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Добра – три вдовици с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Доруд, Димо - споменава се като жител, който не е женен, в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Зуя – вдовица;  споменава се като глава на домакинство и жител в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Ивгеч - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Иврето - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Йован - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Йованис – по време на въоръжената  гръцка пропаганда взема участие като андарт в четите на П. Мелас, Караливанос, Пулакас и Пирзас; К.Мазаракис го произвежда в капитан на андартска чета, която да действа във Воденско. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Йорго, Димо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Йорго, Стамко - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Йорко – четирима  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Кала – вдовица; споменава се като глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. като жител на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Карагьоз, Мехмед - споменава се  в Османските данъчни регистри през 1568/1569 г. като глава на домакинство и жител на селото, не притежаващ земя.  / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

 Кирко, Атанас - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Кирко, Нико - споменава се като жител, който не е женен, в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Коста - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Кочко, Петри - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Лазор - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Мано - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Мехмед - според данъчния регистър от 1568/1569 г. се споменава  като собственик на чифлик; но не става ясно, това дали е било част от даденият му тимар. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

 Михал - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Михо – пет  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Муса, Кайди - според данъчния регистър от 1568/1569 г. се споменава  като собственик на чифлик. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Мустафа - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка; по всяка вероятност е бил жител на селото, тъй като е единствен от собствениците на чифлик, който е обложен с данъчно задължение към държавната хазна. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Никола - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

папа  Пандино - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Петро, Атанасиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Приселица, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Рустем - според данъчния регистър от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик; но не става ясно, това дали е било част от даденият му тимар. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Сирос - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Стамат- споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Стамко, Сидор - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Стефан – трима  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Стойко, Симо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Тодор - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Томаки - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Христо, Ламброс – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Христо, Николаос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” (съдебно) на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.87./

Хюсеин - според данъчния регистър от 1568/1569 г. се споменава  като собственик на чифлик; но не става ясно, това дали е било част от даденият му тимар. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

Янко, Киро - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. / виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.52 ./

60.Яно – пет  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.90./

Костурски край - Слимница

  Слимница / Слимништа, Сливница / дн. Τρίλοφον

Панорамна снимка на с. Слимница

Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 км западно от Костур, и на 19 км северозападно от Нестрам. В южното подножие на  пл. Алевица, на левия бряг на р. Бистрица.

При преброяването през 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

Първите сведения за момента за селото датират от 1568/1569 г.

В Османски данъчен регистър от това време селото се посочва с името Слимништа, като съставно в Хрупишката нахия и в същата кааза. Според този регистър в селото живеят 19 семейства, с 17 неженени мъже. От регистъра е видно, че селото е създадено много преди това, като се посочва, че се взема данък и за две бащинии. От посочените данъци е видно, че населението се занимава какато със земеделие, така и с животновъдство. В землището на селото по това време е имало една воденица. Общият приход, който се събирал от данъци от селото, които влизали в държавната хазна се изчислява на 6400 акчета.

Преди 1791 г. семейства от Слимница напущат родния си край и са принудени да търсят нови земи, една част от тях се заселват в Брацигово. Възможно е да има слимничани заселили са в Силистренско, които през 1828 – 1829 г. се преселват в Румъния. Тъй като сред преселниците в последната се казва, че пристигат от „арнаутлука”.

В края на ХІХ в. Слимница си остава българско село в Костурска кааза на Османската империя, като едно от петте Яновенски села.

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в селото Слимица няма християни, живеят 750 човека.

С това име е посочено селото и в картата на Генерлния щаб на Австро – Унгарската армия.

В статистиката си Ростковски представя селото под името Сливница, което административно спада към Билишката нахия, от Корчанската кааза. Според него в селото има 129 семейства, с 574 жители и всичките са славяни патриаршисти.

По всяка вероятност Васил Кънчов също възприема тезата, че селото спада в Билиштката нахия и не го посочва сред костурските села.

В началото на ХХ в. цялото население на Слимница е под върховенството на Цариградската патриаршия.

сградата на старото училище в Слимница

По данни на секретаря на екзархията Д. Мишев през 1905 г. в Сливница има 400 българи патриаршисти /гъркомани/ и в селото работи гръцко училище, в което се  учат 35 ученика, обучавани от един учител.

Гръцката статистика от с.г. представя Сливница като гръцко-турско село с 94 жители гърци и 480 турци.

Според документи на Битолското гръцко консулство селото остава вярно на Гръцката патриаршия.

В картата на Контогони е посочено като село в Корчанската  кааза.

По време на гръцката въоръжена борба за Македония, селото попада в полезрението и, докато в своите спомени за Хрупищко – Георги Христов, въобще не споменава селото, като част от Нестрамско, а камо ли да се развива някаква революционна дейност преди или след Илинденското въстание.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Слимница преди Балканската война има 40 български къщи.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 567 човека, като съотношението между мъжете и жените е 277/290.

През 1918 г. селото е обявено като център на община заедно със селата Пилкади и Грамос.

Според статистическите данни на Македоно-Българският централен комитет в САЩ през 1919 г. в с. Сливница живеят 1385 българи.

Според Милойевич в с. Слимница има 80 славянски – християнски къщи.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото има 116 семейства, и в него населението е 612 човека, като съотношението между мъжете и жените е 296/316.

По време на преброяването от 1928 г. е регистрирано, че само трима  са настанените бежнаци в селото след 1922 г. от общо 366 човека, като съотношението между мъже и жени е 174/192.

Политическите убийства извършени в селото  в периода 1913 – 1940 г. са три.

Според преброяването от 1940 г. населението на селото намалява още и то достига до 343 човека, като съотношението между мъже и жени е 160/183. Сградният фонд на селото е 122 сгради.

Според статистиката от 1945 г. населението е 345 човека.

По време на Гражданската война в Гърция селото  пострадва и е напуснато от жителите си.

В 1950 г. селото е прекръстено на Трилофон.

По време на преброяването от 1951 г. е констатирано, че в селото са останали да живеят само 7 човека.

черквата "Успение Богородично"

В Слимница са запазени манастирът „Свети Георги“, параклисът „Свети Христофор“, както и черквите „Успение Богородично“  строена през 1743 г. в горната махала и „Свети Атанасий“  строена през 1874 г., в долната махала.

Надморската височина, на която е разположено селото е 1054 м.

черквата "Св. Атанасий"

В спомени,  документи, книги и в интернет пространството  като жители на това село се споменават следните лица :

Абдулах, Ризван - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Башта, Киро - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Башта, Яни - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Богоя, Костандин - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Бошко, Петко - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Василиу, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда  на местната организация; член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Влутос, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88./

Вулцос, П. – член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас. /виж: gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Димитри – починал, преди 1568 г.; притежавал е наследствена земя, която е наследена от Стефо, но няма данни, за пряка роднинска връзка с починалия. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Йорги, Башта - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Йорги, Михо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Карпузас, Николаос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Кирко, Васил - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Киро, Йорги - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Киро, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г.; възможно е същият да е получил наследствената земя на починалият преди 1568 г. Коста. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Киро, Тодор - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Кирчо, Йорго - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Косе /Куше/, Киро - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Коста - починал, преди 1568 г.; притежавал е наследствена земя, която е наследена от Пейо Киро, но няма данни, за пряка роднинска връзка с починалия. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Коста, Васо - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Коста, Михаил - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Коста, Петко - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Костандин, Илия - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Крал, Коста - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Кули, Димитри - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пано, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

папа Гин - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген (ако е бил поп в селото, може и да е вдовец). /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

папа Василиос /или Папавасилиос/ - член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас./виж: gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Параскева, Йорги - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Параскева, Мино /Мето/ - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Параскева, Никола - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Бойо - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Иване(Ване) - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Манол - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Мило - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Поло - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Пейо, Поло - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Петко, Йорги - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Петко, Стойко - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Петру, Атанасиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас; член на селската милиция, с коятоа взема участие при нападения над български села от андартски чети. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Стефо – наследил бащинията на Димитри, според Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Саро, Страто - споменава се като жител в османските данъчни регистри от 1568/1569 г., който е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Тодор, Пейо - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Троянов, Никола - роден през 1775 г.; заселва се в Брацигово през 1791 г.;  занимава се със строителство; през 1846 г.построява църквата „Св.Св. Петър и Павел” в Сопот, през 1847 г. църквата „Св. Николай” в Карлово, заедно с майстор Никола Игнатов; умира през 1862 г.; синът му Христо Николов Траянов – Боянин построява моста над р. Вардар при Солун.  /виж: Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

Тухай - притежавал е чифлик  в района на селото, починал е преди 1568 г.; наследен е от дъщерята си Емине. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Тухай, Емине - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаваща земя равна на половин чифт волове за обработка; земята е наследила от баща си. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Христос, Харилаос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; член на селската комисия създадена в края на 1904 г. по инициатива на Вардас. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.88; gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494--1904./

Хусеин – притежавал е чифлик  в района на селото, починал е преди 1568 г.; наследен е от синът си Мехмед. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

 Хусеин, Мехмед - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка; земята е наследява от баща си. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Чауш, Мехмед – ползвал е чифлик в землището на селото, но не може със сигурност да се каже, че е бил жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Чомпъл, Петър – роден през 1746 г.; заселва се в Брацигово през 1791 г.; строител; през 1813 г. заедно с майстор Марко Зисо построява черквата „Св.Неделя” в Батак, а през 1818 г. в Радилово черквата „Св.Теодор Тирон”. /виж: Бербенлиев, П., Хр. Патръчев, Брациговските майстори – строители…, с. 12-27./

50.Ширмерд, Бали - безимотен жител в селото и глава на домакинство, според данъчния регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 445 ./

Костурски край - Сливени

               Сливени /Горно и Долно Сливени, Славени/

                               дн. Κορομηλέα

Рулската река минаваща край селото

Селото е разположено в Костурската котловина и отстои на 7 км  на запад от Костур на левия бряг на Рулската река, на 5 км на запад от Жупанишча,  в западното подножие на пл. Саракина.. Над Сливени е разположена манастирът „Свети Никола“.                                   

Сливенският монастир "Св. Никола"

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната  община (дем) Света Троица (Агия Триада), префектура Костур (Кастория). Днес спада към община Костур.

За първи път селото се споменава като Сливени през средата на ХV в. в Османските данъчни регистри. Там се споменава, че Горно е с 10 глави на семейства и един неженен, а Долно с 27 глави на семейства, двама неженени и три вдовици. Общият приход, който носят двете села за Османската хазна е 2446 акчета.

Но имайки в предвид по-късни данни от Османските регистри, бихме могли да кажем, че Долно Сливени, което по-късно се споменава като Сливени, има по-ранна история от преди Османските завоевания на Балканският полуостров.

В свое изследване Христо Гандев го споменава под това име в Османските архиви в края на ХV в., когато в него живеят 71 семейства. Не е ясно дали е съществувало само то или е обединил данните за Горно и Долно Сливени (което е по-вероятно, имайки в предвид, че двете села продължават своето съществувания според османските документи и в по-късен етап).

През 1568/1569 г. в село Сливени живеят 22 семейства, от които 1- мюсюлманско, а останалите са християнски. Но също така в Османският данъчен архив е посочено и селото Горно Сливени, със своите 9 християнски семейства и 5 неженени мъже. Общият приход, който внасят двете села в държавната хазна е 17000 акчета.

През този период в района на селото е имало 6 воденици. От списъка на събираните данъци става ясно, че освен традиционните зърнени култури в землището е имало лозя, черешови и орехови градини. Отглеждали са се и буби. През този период регистъра отчита, че землището на съседното изоставено село Брест (мезра) е присъединено към Сливенското. Но не може да се каже с точност, дали се е намирало в съседство с Горно Сливени, или до т.н. Долно Сливени.

и днес може да се каже, че селото е видимо разделено на Горно и Долно

В края на ХІХ в. се предполага, че селото е с албанско – мюсюлманско население. Изолирано сред околните български села.  За това сочат всички статистически данни и спомени на участници в освободителните борба на Македония. Кога и как е станало това за момента не може да се даде точен отговор. Според множеството от източниците тази промяна е настъпила по времето на Али паша Янински, имайки в предвид някой от имената на живущите към края на ХVI в. тя е започнала някъде в този период. Друг е въпросът за вярата, дали е ставала поетапно, или като еднократен акт на приемане.                                                                             

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир, Салоника” издадена в Константинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., като с.Славени е посочено с 35 домакинства и 105 жители мюсюлмани.  

изглед от "Горно" Сливени

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в селото живеят 60 българоговорящи мюсюлмани.

В статистиката си Веркович го посочва като населено място под името Славени, но не дава никакви други данни за него.

Според Теплов в с. Славени има 30 къщи, в които мъжкото население е 105 мюсюлмани.

В статистиката си Ростковски го представя под името Славени с 46 къщи, в които живеят 248 албанци мохамедани(тоски).

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. селото  има 270 жители арнаути мохамедани. Гръцката  статистика от 1905 г. представя селото като изцяло турско с  400 жители. Според други гръцки сведения в селото има 35 мюсюлмански славофонски семейства.

поглед към монастира от пътя Корча-Костур

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Сливени преди Балканската война има 52 албаномохамедански къщи. За броят на къщите Георги Христов в своите спомени използва данните на Г. Константинов, като дава сведения за отстоянието на селото от опожареният в началото на март 1905 г. от чети на ВМОРО (според писмо на митрополит Германос Каравангелис, до Цариградската патриаршия, това са четите на Митре Влаха и на Никола Добролицки) Сливенски монастир (200 крачки източно, като днес това разстояние близо километър, и на още 2000 крачки с. Жупанишча).

Единствен в своите спомени Георги Райков, казва че селото е смесено – албанско-българско. Относно българското население е категоричен: „Населението си имаше своя българска църква и свещеник, българско училище и учител. За свой духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.”

В потвърждение на неговите спомени, само бихме могли да посочим, че по време на Балканските войни в редовете на Македоноодринското опълчение се сражава един доброволец родом от Сливени.

След Балканските войни, Сливени попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живея 420 жители, от които 228 мъже и 192 жени.

През 1918 г. то е обявено за самостоятелна община.

Според Милойевич  селото наброява 15 мюсюлмански албански къщи.

изглед от "Долно" Сливени

Преброяването от 1920 г. отчита, че броят на населението е 430 жители а семействата са 74.

Според Пелагидис  60 мюсюлмански семейства от селото са изселени до 1924 г. с обща числнесност 460 човека, а на тяхно място са заселени 81 бежански семейства, от които две от Тракия, пет от Мала Азия, а останалите са от Понта.

През 1928 г.  селото е прекръстено на Коромилия.

Преброяването от с. г. отчита, че в селото живеят 315 жители, от които 149 мъже и 166 жени. В това число 304 бежанци, които са се заселили в селото след 1922 г. Това е друго косвено доказателство, че преди Балканските войни, едва ли цялото население на селото е било чисто мюсюлманско.

Според преброяването от 1940 г. селото нараства на 496 жители, от които 243 мъже и 253 жени.

Сградният фонд на селото е 93 сгради.

По време на Втората световна война селото пострадва при италианска наказателна операция.

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 502 човека.

По време на Гражданската война в Гърция част от жителите на селото го напускат, а 30 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.  

Преброяването от 1951 г. отчита, че селото е намаляло на 338 човека.                                             

кэща от "Долно" Сливени

                                                                                                                                                              Над селото е разположен Сливенския манастир „Св. Никола”.

Надморската височина, на която е разположено селото е 733 м.

В спомените и документите като жители на това село се споменават следните лица :

Алекса - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на с. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Али, Оруч - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик, който е наследен от тимариота Мустафа Мехмед, в землището на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Антимос – роден около 1830 г.; архимандрит на Сливенският монастир; убит по време на опожаряването на монастира на 8 март 1905 г. от чети на ВМОРО. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.67-68, 124-125./

Васо, Фран /Крал/ - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава  като жител на с. Г. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137-138 ./

Велко, Стойко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Дамянис – монах в Сливенският монастир; убит по време на опожаряването на монастира на 8 март 1905 г. от чети на ВМОРО. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.67-68, 124-125./

Джаин - споменава се като жител и глава на домакинство  в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Джурко - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Димитри, Бошко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Димитри, Гурко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Димитри, Ескин - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Димитри, Кочи - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Димитри, Янко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Димо, Комнен - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Димо, Митан - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Добри - споменава се като жител и глава на домакинство  в с. Сливени , в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Добро – трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители съответно двама на Сливени и един на Г. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Думко, Димитри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Иван, Мешко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Искенедер – еничарин, който е имал чифлик в землището на с. Сливени; след смъртта му е наследен от синът си Мурад. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Искендер, Мурад - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като собственик на чифлик, който е наследен от баща му еничаринът Искендер. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Йорг – трима  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селото, съответно двама в Сливени и един в Г. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Йорго - собственик на баштиния, която след смъртта му е преминала за обработване от жителите на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Кала – вдовица; споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Кирк (Герг) - споменава се като жител и глава на домакинство  в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Койо - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Комнен, Стаме - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава  като жител на с. Г. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с. 138 ./

Костов, Наум – роден през 1882 г;завършил І клас; хлебар; по време на Балканските войни е доброволец в нестроевата рота от 7 Кумановска дружина при МОО; 14.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници.т.9 . Македоно...,с. 374./

Кочи, Пройо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Кочко, Димитри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на с. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Кочко, Димитри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Леко - споменава се като жител и глава на домакинство  в с. Г. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Лекос - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Г. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Маврангел споменава се като жител и глава на домакинство  в с. Г. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Манко, Симко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Манол - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Мара – две вдовици такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на с. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Мехмед, Мустафа – притежавал е тимар в землището на с. Сливени, който е превърнат в чифлик; по всяка вероятност след неговата смърт е наследен от Оруч Али. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Мечид, Петко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Мешко, Стамко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Михо - трима човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители двама на с. Сливени и един в Г. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Никифор - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Нико - споменава се като жител и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Никола - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на с. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

папа  Андон - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Г. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

папа Сивлия - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени, в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Пейо, Петко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Пейо, Христо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Пелегрин - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Пелик, Пейо - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на в с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Перване, Кучи - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени притежаващ земя равна на един чифт волове за обработка /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80./

Петко, Велко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Петко, Петри - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава  като жител на с. Г. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137-138 ./

Петко, Собер - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава  като жител на с. Г. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с. 138 ./

Петко, Сотир /Собер/ - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Петре  - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Преселица, Йован - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Пройко, Гърдан - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на с. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Пройко, Стамко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Раде - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Радомир - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Ралин, Петко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Рацо, Велко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.137 ./

Ристани, Дарко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като жител на с. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Рудко, Кочко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Собер, Мартин - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава  като жител на с. Г. Сливени, който е неженен. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с. 138 ./

Спасе - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Г. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Стайо - двама човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на селата Сливени и Г. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Стамат - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Станко, Сафко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Тодор – трима  човека с такова име се споменават в османските данъчни регистри от ХV в. като жители на с. Сливени. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115./

Томчо - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Г. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с. 121./

Тоскин, Дими - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Филип - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Г. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.121./

Яно - споменава се като жител и глава на домакинство в с. Сливени,  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.115,121./

Яно, Доно/Куно/ - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Яно, Радомин -   в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

Януд – собственик на баштиния, която след смъртта му е преминала за обработване от жителите на селото. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.80 ./

 79.Янчо, Петко - в Османските данъчни регистри от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на с.Г. Сливени. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфидже и Велес…,с.138 ./

                                                

    Благодаря за предоставените снимки.