Костурски край 2 - Дреничево

Дреничево/Биливец, Биливеца, Билевец, Дранч, Драничево, Драници/ дн. Κρανοχώριον

карта на Австро-Унгарския ГЩ, показваща местоположението на селото

Селото се намира в областта Нестрам кол на 19,2 км югозападно от Костур и на около 8 км от Нестрам.                                                                                    

При преброяването от 2001 г. селото е представено тогава като съставно от община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

В околностите на Дреничево се е намирал римският град Ватина. Според намерен надпис в района, около 143 г. той е играел важна роля по времето на император Адриан. 

Според стари местни предания, селото е създадено след 1820 г., когато войниците на Али паша Яниниски опожарили старото им поселище Биливец, останките от които все още личали до Гражданската война в Гърция. Село, с подобно име съществува в Османските данъчни регистри: от 1530 според който в село Биливеца, съставно на нахията (каазата Аштин) е имало 2 мюсюлмански и 36 християнски пълни и 7 непълни християнски домакинства, приходът в държавната хазна е 2421 акчета; през 1568/1569 г. е записано като Билевец, съставно на Хрупишката нахия (кааза), като в землището на селото се намират 3 чифлика на Меми-шах и Хасан, които са синове на Курд и на яничарина Ахмед, в селото живеят едно мюсюлманско и 14 пълни християнски домакинства и 12 непълни християнски, имало е три признати бащинии, приходът от селото нараства на 5000 акчета за държавната хазна. Имайки в предвид, че са платени данъци за 125 медри шира, за отглежане на зеленчуци и ябълкови градини и мястото, където е било старото поселище е леко югозападно преку хълма и нивите му се напоявали от река Белица, и по всяка вероятност старото му име е свързано с нея. От друга страна, че в посочените Османски данъчни регистри липсват данни за воденици, говори, че селото е отдалечено от реката. Макар че с данните с които разполагаме се отнасят за един кратък период от близо 40 години е видно, че християнските домакинства намалямат с 22 (без да правим опит за изчисление на есетствения прираст, с които биха нараснали за това време), което говори, че част от населението му е пренасочено за усвояване на „мъртви земи” в пределите на Османската империя. Приемайки твърденията на старите предания за верни, съм включил имената на неговите жители през 1569 г.

В Пловдивската статистика е посочено, че селото се състои от 40 къщи, в които живеят 131 българи.

Според Веркович селото също се състои от 40 къщи, с 55 семейства, в които живеят 162 мъже и 148 жени – българи.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е показана като Дранч (Дреничево).

изглед към черквата "Св.Безсребреници" по пътя за с. Чука

Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. Дреничево има 280 жители българи християни и 20 българи мохамедани.В началото на ХХ в.  по-голямата част от жителите на Дреничево приемат върховенството на Българската екзархия.

В статистиката си Ростковски представя селото с 45 къщи, в които живеят 266 славяни-екзархисти.

По данни на секретаря на екзархията Д.Мишев през 1905 г. в селото има 382 българи екзархисти и функционира българско училище, в което учат 30 ученика, обучавани от един учител. Но през учебната 1903/1904 г. на Константин Попатанасов е забранено да учителствува в селото. В поверителен рапорт до министър председателя БТА в Битоля – Андрей Тошев го посочва като едно от селата останали без български учител в резултат на Илинденското въстание.Трудно е да кажем днес, от кога съществува българското училище в селото, но според писмо на екзарх Йосиф, съобщава за арестуването на учителя от селото на 17 май 1903 г.                                                     

Според гръцките свидетелства съдбата на селото е неясна. Според някой то запазва своята вярност към Гръцката патриаршия преди и след Хуриета. По сведения идващи от самата Патриаршия, след Хуриета свещеника на селото е обявен за схизматик            ( екзархист). Гръцката статистика от 1905 г. го отчита като смесено село, в което живеят 250 българи екзархисти и 25 мюсюлмани.

По всяка вероятност мюсюлманското население е вземало участие в турска терористична чета, тъй като по донесение на Българският търговски агент в Битоля, един от водачите на такава чета, сформирана в Костурско е родом от това село.

В картата си Контогонис се посочва като мюсюлманско.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Дреничево преди Балканската война има 40 български къщи.                                                                                        

изглед от днешното село

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в с. Драници живеят 301 души, от които 162 мъже и 139 жени.

През 1918 г. селото е посочено като съставно към община Галишча.

Според Милойевич в с. Дреничево е имало 50 славянски християнски къщи и 3 турски.

В статистиката на Македоно-Българския ЦК в САЩ, е посочено като с. Драничево с 1680 българи.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в него живеят 289 човека. Михаелидес отчита, че били ликвидирани четири имота на семейства изселили се в България.

След Ньойския договор 6 души от Дреничево се изселват в България по официален път. В селото има едно политическо убийство.

В 1927 г. е прекръстено на Кранохорион.              

Според Пелагидис от селото са били изселени четири мюсюлмански семейства ( 25 души) и на тяхно място са били заселени шест понтийски семейства.

Преброяването от 1928 г. отчита нарастване на населението и то достига до 305 жители, от които 141 мъже и 164 жени, в това число и 17 бежанци, заселили се след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. в селото има 50 семейства.

Преброяването от 1940 г. отчита, че в с. Кранохори живеят 372 жители.

По време на окупацията през Втората световна война в селото е създадена подвижна чета на българската паравоенна организация „Охрана”, а през  1943 г. е обстрелвано с артилерия от италианските части. Според спомените на Минчо Фотев създаването на подвижната чета става в резултат на пристигането на четите от Добролишча и Четирок, предвождани от Кузо Кирязовски и Пандо Макриев, които притиснали селяните да се въоръжат и да се присъединят към тях в борбата им срещу партизаните.  Но всъщност в края на 1942 г. селото е нападнато от части на ЕЛАС, заедно със селата Старичани, Желегожде, Брешчани и Граче.                                                                  

изглед от днешното село

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 377 жители, от които 32 са славяноговорящи. По време на окупацията 43-ма са проявили своите антгръцки чувства. Има емигрирали в Сърбия и България, а двама човека има в затвора.

Според докладна изготвена от Паскал Митревски от 9.2.1946 г. селото попада в околия Полето в Жупанишки район, в което има изградени комитет на НОФ с 4 члена и на НОМС с 5 члена.

По всяка вероятност жителите на селото изпитват проблемите, за които споменава Паскал Митревски в писмо до Милтияди Порфирогенис, член на ЦК на ГКП от 28.5.1948 г. : „Един въпрос, който сега ще повдигна пред вас и който трябва да го имате в предвид. Икономическото положение на населението  от районите на Полето и Костенарията, в Костурски окръг, която е отчайваща с последните масови обездомявания. Много семейства, заедно с това, което можеха да носят със себе си преминавайки на свободната територия донесоха добитъка и житото си. Последното им го взе нашата армия, като им се обеща, че тя ще се грижи за тяхното изхранване. Също така им бяха взети и овцете, и им беше обещано, че ще им се върнат, когато семействата се настанят из свободните села. Много от овцете бяха изклани за нуждите на армията. Хората сега са настанени в свободните села и си ги търсят предоставените овце, които до този момент още не са им върнати…”

По време на Гражданската война в Гърция 37 души са убити, а 131 се изселват в социалистическите страни. От комунистическите части 69 деца са изведени от Гърция  като бежанци.

Преброяването от 1951 г. отчита значителното намаляване на населението, то е 160 човека.

Днес селото е второ по големина  в тогавашната  община (дем) след Нестрам и жителите му се препитават предимно със земеделие - Дреничево е известно с боба си.                              

Надморската височина, на която е разположено селото е 780 м.

В спомени, документи, книги и интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Апостол, Йофко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Бойко, Крал - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Бруфов, Георги - четник от Костенарийската чета; загинал в сражение с турската войска през ІХ.1906 г. в селото; П. Сидов споменава в спомените си , че е от Галишча и е влах по народност; според спомените на Георги Христов това е станало през февруари 1907 г. /виж:  Борбите в Македония ...,с.631; Марков, Г. Хрупицко..., с.170./

Коста Василковски

Василковски, Коста – роден на 15.4.1927 г.; през 1946 г. става доброволец в ДАГ; през 1947 -48 г. е бил ранен, лекувал се е в различни болници в Албания; през 1948 г. се сражава в отбраната на Грамос, където бил отново ранен; отведен на лечение в Банкя, България, след което бил прехвърлен в Румъния;там го заварва края на Гражданската война; завършва артилерийска школа в Сибиу, Румъния;завършва и военна Академия в Букурещ; през 1977 г. се преселва в С.Р.Македония. /виж: Jованов, Т. Ж.Митевска.Аргументи од црниот тефтер на жртвуваните…, с.141.143./

Василопуло, Аргири – роден през 1921 г., загинал през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Гьин, Йофко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Григор, Анастасе – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1906 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Гюрко, Ганко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Гюрко, Генчо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Даутов, Търпо – член на „Охрана”; през 1944 г. на семейството му са предадени 2000 лв от Христо Руков. /виж: strumski.com/books/ h_rukov_smetka_kostursko_1944.pdf./

Никита Даутовски

Даутовски, Никита – роден през 1913 г.; учил е до VІ клас в гръцко училище в родното си село; работил в тухларна фабрика; сражава се кото гръцки войник по време на Гръко – Италианската война 1940 – 1941 г.; пленен; осъден на 9 г. затвор; освободен след 2 години; член на ЕЛАС до разоръжаването му през 1944 г.; от ІХ.1946 г. е  в редовете на ДАГ; след края на Гражданската война в Гърция емигрира в СССР; установява се в Скопие през 1966 г.; награден от ГКП с медал „50 години ДАГ” /виж: Македонско сонце, бр. 693, 12.10.2007, с. 42-43; Jованов, Т. Ж.Митевска.Аргументи од црниот тефтер на жртвуваните…, с.179-181./

Даутопуло, Андрея – роден през 1924 г., загинал през 1949 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Даутопуло, Илия– роден през 1926 г., загинал през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Даутопуло, Илия – роден през 1929 г., загинал през 1949 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Даутопуло, Лазар – роден през 1922 г., загинал през 1949 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Даутопуло, Павлос– роден през 1906 г., осъден на смърт и разстрелян през 1949 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Даутопуло, Елени– роден през 1931 г., загинала през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Дзимас,  Димитри  – роден през 1925 г., загинал през 1948 г. на Грамос.с брат си Яни.. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Дзимас, Панайотис – роден през 1926 г., загинал през 1946 г. на Воден. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Дзимас, Яни -  роден през 1925 г.; загинал през 1948 г. на Грамос с брат си Димитри. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Драго, Стамко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Дранички, Гиро – член на ВМОРО.; четник в Нестрамколската чета на Никола Христов, замесен в скандал със СК на Жупанишча, поведението му е разглеждано от околийския войвода Митре Влаха в края на януари 1907 г. /виж:   Марков, Г. Хрупицко..., с.170./

Дренички, Георги - четник от Костенарийската чета; загинал в сражение с турската войска през ІХ.1906 г. в селото; П. Сидов споменава в спомените си , че е от Галишча и е влах по народност; според спомените на Георги Христов това е станало през февруари 1907 г. /виж:  Борбите в Македония ...,с.631; Марков, Г. Хрупицко..., с.170./

Доро Дренички

Дренички, Доро - четник в четата на Атанас Кършаков, заснет с отрязаната глава на войводата; според спомени на приятели, преди да стане четник е бил на гурбет в САЩ, от където се завръща с пушка и се включва като четник на ВМОРО; до Гражданската война в Гърция, остава в родното си село../виж:wikipedia.org/wiki/Атанас_Кършаков#/media/Файл:IMARO-band-Dambeni-Atanas-Karshakov-head.jpg; информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на вуйчото на приятел./

Дунов, Атанас -  получил помощ за лекуване в размер на 2000 лв. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.895./

Дутовски, Павле – убит на 28.8.1945 г. на полето обработвайки нивата си от въоръжена гръцка банда. /виж: Пейов, Н. МАКЕДОНЦИТЕ И ГРАЃАНСКАТА ВОЈНА ВО ГРЦИЈА…,с.124./

Згур, Кочко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Йоаниду, Паскали – роден през 1914 г., убит през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Йоаниду, Васили – роден през 1923 г., умрял от раните си през 1946 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Караниколопуло, Тодор – роден през 1924 г., загинал през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Караниколопуло, Аргири – убит през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Караниколопуло, Електра – родена през 1926 г., загинала през 1949 г. на Вичо. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Караниколопуло, Стеряни – родена през 1933 г., загинала през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Каш, Никола - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Кимов, Михаил – арестуван на 25 април 1903 г. от турската власт. /виж:  ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-4-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Ковач, Петре - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Колов, Христо - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 2.Х.1912 – неизвестно; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.357./

Колевска, Томаѝ – родена през 1931 г., загинала през 1947 г. в с. Долени, Костурско (сестра на съпругата ми). / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Коста, Михал - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Коста, Тодо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Кочко, Стамад - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Крал, Христо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Кукулис, Йоанис – преди започването на въоръжената гръцка пропаганда в Македония се е бил установил в Лариса; през август 1904 г. се присъединява към четата водена от Павлос Мелас; изпратен е в Кожанска кааза при капитаните А.Караливанос и В. Висвикис за свръзка с центъра; участва в нападението над с. Зелениче през 1904 г.;  по – късно по здравословни причини е изпратен в Гърция; след оздравяването му е настанен в Лариса, за да участва в разкриването на дейци на ВМОРО, намиращи се там;  след Младотурската революция се завръща в родното си село. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83- 84./

Лазов, Андон – роден през 1882 г, по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 6 Охридска дружина; 2.Х.1912 г. – неизвестно; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно..., с.405./

Марков, Пандо - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 8 Костурска дружина;15.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.; установява се в София, един от участниците, на когото са извършвани измервания на главата. / виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.428.;XVII 1920-1921. Годишник на Софийския университет.Историко-филологически факултет… ,с.182-183. /

Мелко, Петре - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Мелко, Стамо - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Михал – четник от Костенарийската чета; загинал в сражение с турската войска през ІХ.1906 г. в селото; според спомените на Георги Христов това е станало през февруари 1907 г. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 658; Борбите в Македония ...,с.631; Марков, Г. Хрупицко..., с.170./

Михаил - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която е наследена по всяка вероятност от сина му Петко Михаил. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Михаил - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш притежател на бащиния, която е наследена от жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Михаил, Петко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство, жител на селото и наследил права върху бащиния, наследена от Михаил. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Михайлов, Георги – роден през 1872 г, по време на Балканските войни взема участие в редовете на  нестроевата рота на 6 Охридска дружина,1.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.457./

Никола, Бойко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Никола, Михал – роден през 1888 г; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Никола, Райко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Николов, Христо – роден през 1872 г, по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 6 Охридска дружина при МОО,1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г, награден с „Кръст за храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.516./

Николов, Щерьо - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.517./

Николовски, Андрей – емигрирал в Австралия с родителите си; установил се да живее в Манжимуп; съобщил във в.Македонска искра за смъртта на майка си. /виж: Македонска искра, 1954, бр. 12,с.4./

Николовски, Фоти – емигрирал със семейството си в Австралия преди Втората световна война; името му се съобщава във връзка със смъртта на майка му Зоя. /виж: Македонска искра, 1954, бр. 12,с.4./

Зоя Николовска

Николовска, Зоя – родена през 1884 г.; емигрирала със семейството си в Австралия преди Втората световна война; установили се да живеят в гр. Манжимуп; починала на 11.7.1954 г. в болницата в Пърт. /виж: Македонска искра, 1954, бр. 12,с.4./

Николопуло, Дамян – роден през 1916 г., загинал през 1947 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Николопуло, Ирини – родена през 1932 г., загинала през 1948 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Николопуло, Стефани – родена през 1924 г., загинала през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Петко, Коста - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Петко, Петре - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Петров, Стерио – роден през 1921 г., загинал през 1949 г. на Вич. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Осман ага - войвода на турска чета, която е извършвала убийства над българи. /виж: Райчевски,Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.165./

Райко, Йофко - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Райко, Стамад - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Райко, Стамир - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Стамад - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш жител на селото, собственик на бащиния, която е станала притежание на жителите на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Стамад, Петре - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Стерьовски, Наке Лазаров – член на „Охрана”; през 1944 г. на семейството му са предадени 2000 лм от Христо Руков. /виж: strumski.com/books/ h_rukov_smetka_ kostursko_1944.pdf./

Стефан, Ник – родителите му по-всяка вероятност са дошли в Австралия през 20-те години на ХХ в., защото той е роден там; член на МАНС; сгодил се през 1954 г. /виж: Македонска искра, 1954, бр. 5,с.2./

Стефопулос, Григори – роден през 1925 г., загинал през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Стефопулос, Александра– родена през 1945 г., загинала през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Стоянов, Константин (Стоянис, Конст.) – гръкоман; първенец;убит от четата на Никола Христов (Добролитски)  на нивата на 14 юни 1905 г. /виж: : http://bg.wikipedia. org/wiki/Official_documents_concerning_the_deplorable_condition_of_affairs_in_Macedonia./

Тодор, Елеш - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Томомулов, Никола – роден през 1923 г., загинал през 1948 г. на Грамос. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел.
Трифоновски, Тома – роден на 17.ІІ.1939 г.; той е едно от изведените извън Гърция по време на гражданската война деца бежанци; първоначално се установява в Чехословакия, където е открит родителите си чрез Червения кръст; и е прехвърлн в  Унгария, където учи живопис при професор Ендре Домановски.      

В началото на 60-те години семейството на Трифоновски се установява в България и тук завършва Художествената академия „Николай Павлович” през 1966 г.,специалност декоративно - монументална живопис. Трифоновски живее и твори последователно в градовете Плевен, Враца и София; той е един от водещите у нас автори в областта на живописта от 70-те години на ХХ  в. и до днес; налага се като творец с женските портрети, голото тяло и натюрморти; негови творби са притежание на Музея за модерни изкуства "Пти Пале"; починал на 25.12.2010 г. в София. /виж:в.Новинар, 6.03.2002./

Туржовски, Илия - напуснал родният край с децата бежанци; установява се в Румъния; приет за студент в СУ „Климент Охридски” през 1968 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 185./

Флорика – учителка в селото, която по спомените на Коста Василковски, го е чула да говори на родният си език. / виж: Jованов, Т. Ж.Митевска.Аргументи од црниот тефтер на жртвуваните…, с.141./

Фотев, Михали – роден през 1916 г., загинал през 1949 г. на Вич. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./

Фотева (Фотопулос), Вангелия– родена през 1926 г., загинала през 1948 г. / виж: информацията е получена в архива на  Костурски край по спомените на бащата на приятел./
Христ, Башта - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Христов, Наум (Христос, Наум) – гръкоман; убит от четата на Никола Христов (Добролитски) на нивата си на 28 май 1905 г. /виж: wikipedia.org/wiki/ Official_documents_ concerning_ the_deplorable_condition_of_affairs_in_Macedonia./

Янакев, Пандо – роден през 1894г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литаксоу, декларира, че е македонец. /виж: freewebs. com/onoma/  metanastes.htm./

87.Ячо, Тодор - в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 543./

Костурски край 2 - с. Долени

Долени /Далени, Долани, Долене, Доляни/         

                          дн. Ζευγοστάσιον

топографска карта на АвстроУнгарския ГЩ

Селото се намира на 15,5 км югозападно от Хрупишча, между ридовете Гадживица, Влашки път, Братилица и Жилище на пл. Одре, на десния бряг на р. Голешово /Госно/..

При преброяването от 2001 г. селото е съставно тогава в община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

храмът "Успение Богородично" в с. Долени

В центъра на селото е разположена средновековна православна черква. Храмът е еднокоробен и кръстокуполен, изграден през ХI в. На южната стена на наоса има надпис, според който първото изписване е от 1432 г. Има стенописно изображение на Св. Климент Охридски. Вторият иконописен слой е от 1749 г. и покрива стените в нартекса и ниските части на наоса. Второто изографисфане става по времето на Костурския митрополит Хрисант и ефимерия свещенник Димитър. През 1924 г. храмът е обявен за паметник на културата.

За пърмви път селото се споменава под името Долани в османските дефтери от 1530 г. с 36 християнски домакинства.

Следващото споменаване в османски данъчен регистър е от 1568/1569 г. в с. Далени имало 37 пълни християнски домакинства и 30 неженени мъже. Признаването на 3 бащинии от страна на турската власт говори за съществуването на селото отпреди завладяването на Костурско.  В землището на селото е имало 1 воденица. Приходът, който носи  в държавната хазна е 5800 акчета

Според Иджемал дефтери от 15.2.1636 г., в който са отбелязани само броя на християнските домакинства е записано, че в с. Долене живеят 5 пълни домакинства.

Изключвайки естественият прираст на населението е видно, че за малко повече от 100 години, то е намаляло с 31 пълни домакинства, които по всяка вероятност са препратени да обработват новополучени поземлени владения, които се оказват „мъртва земя” в Мизия, Тракия, Македония или в други части на Османската империя. Като потвърждение на това твърдение, може да послужи факта изчезването на имената Койо, Петко, Стайно и др. в последващите години.

Тодор Симовски посочва, че според местни легенди селото първоначално било по нагоре в планината, близо до църквата „Света Петка“, но е било разрушено в смутните години при управлението на Али паша Янински и се преместило на сегашното си място.

В статистиката на Схинас от 1886 г. селото се споменава под името Доляна, и е с население 300 християни.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено под името Долени.

В края на ХІХ в. Долени е чисто българско село, намиращо се в Костенарията. Според статистиката на В. Кънчов Долени има 224 жители българи.

В сатистиката си Ростковски посочва, че селото се състои от 32 къщи, с 273 славяни патриаршисти.

В началото на ХХ в. цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия, но в началото на 1904 г. минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря и Д. Мишев в Долени има 280 българи екзархисти. Той не посочва в селото да има българско училище, но от донесения на БТА в Битоля и от документи на Българската Екзархия е видно, че през учебната 1903/1904 г. не е разрешено от турските власти на учителя Сидер Адамов от с.Гаришча да учителствува в селото. Според публикация на проф. Стоянка Кендерова, училището не се намира в самостоятелна сграда, построена за тази цел и броят на учениците, които се обучавали в него е може би 37.

Гръцкта статистика от с.г. показва Доляни като село с 300 жители гърци.

Селото е нападано от андартски чети според Христо Силянов.

Според Битолското гръцко консулство селото си остава вярно на Гръцката Патриаршия.

Но в архива на Вардас има сведение, че преди да започне гръцката въоръжена борба за Македония селото е схизматическо ( Екзархийско) и до Хуриета е успяло да се върне към Патриаршията, но ако не са средствата, които се давали за това, то щяло да се повърне към Екзархията. В селото има 40 семейства и населението му наброява 281 човека. Гръцката пропаганда е отдляла средства за гръцки учител в селото.

Според Георги Константинов /Бистрицки/  в Долени преди Балканската война има 40 български къщи.

По време на Барканските войни четирима човека от селото се записват като доброволци в Македоно-Одринското опълчение.

След Балканските войни Долени попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 344 човека, от които мъже 192 и жени 152.

През 1918 г. селото е съставно в община Жужелци.

Според Милойевич в селото е имало 30 християнски – славянски къщи.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 226 човека, а съотношението между мъже и жени е 101/ 167.

След 1914 г.- 6, а след 1919 г. още 8 жители на Долени емигрират в България по официален път. В селото са извършени 2 политически убийства.

Според статистиката изготвена от Македоно-Българският Централен комитет в САЩ в с. Долени живеят 1750 българи.

Според Михаелидес пет семейства от селото са емигрирали за България и имотите им са ликвидирани.

стара къща от селото

През 1927 г. селото е прекръстено на Зевгостасион. Освен външната миграция за намаляването на населението допринася и вътрешната към големите градове в Гърция.

При преброяването от 1928 г. в с. Зевгостаси живеят 207 човека, като съотношението между мъжете и жените е 77/130. В селото не е настаняван бежанец след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. в селото има 42 семейства, които са верни на патриаршията, но населението е славянско.

През 1940 г. в селото има 187 жители, като съотношението между мъже и жени е 71/116.

Известно е, че през юли 1944 г. в района на Костенарията и Нестрамско действат 7 партизански отреди на ЕЛАС, невъзможно е селото и неговите жители да не са били принуждавани да осигуряват най.малко храна за тяхната поддръжка.

Според статистиката от 1945 г. от 190 човека, които  живеят в селото, 170 са славяноговорящи.

По време на Гражданската война в Гърция селото силно пострадва, като 20 души загиват, а много семейства бягат в градовете, а 7 души емигрират в социалистическите страни. Десет деца от Долени са изведени извън страната от комунистическите части като деца бежанци.

Според структурите на НОФ селото приспада към околия Полето, в Костенарийския район. В селото е имало създадени комитети на НОФ, НОМС и АФЖ в тях членували двама комунисти, 14 члена на НОФ, 8 на НОМС и 6 на АФЖ, към 9.02.1946 г.

Преброяването от 1951 г. отчита, че в селото са останали да живеят само 87 човека.

Надморската височина, на която е разположено селото е 849 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете като жители на това село се споменават следните лица:

Апостолова, Фил(к)а Костадинова /по мъж Шалева/ - родена през 1895 г.; омъжила се за Паскал Василев Шалев от с. Жужелци. /виж: според информация на правнука им Васил Дончев/

Бабулев, Васил – е родом от това село, където заедно с брат си Г. Бабулев успява да се замогне, пароди нападения от страна на разбойници, е принуден да се пресели първонално в с. Старичани, а след това да се установи в гр. Хрупишча. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.124./

Бабулев, Георги - е родом от това село, където заедно с брат си Г. Бабулев успява да се замогне, пароди нападения от страна на разбойници, е принуден да се пресели първонално в с. Старичани, а след това да се установи в гр. Хрупишча. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.124./

Василев, Коста – по време на Балканските войни взема участие в редовете на  4 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.111/

Велко, Пано /Мато/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Димитри, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Димитри, Кочо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Димитри, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Димо, Кочо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Йорго ковач - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./ +може да е занаят, а може да се приеме и за Йорго, синът на ковача

Йорго, Андро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Йорго, Пано /Нано/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Йорго, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Йорго, Сотир - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Йорго, Ставре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Киро, Велко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Киро, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Киро, Христо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Койо, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Койо, Мишко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Койо, Петко – двама човека с едно и също име се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./ # също не е отбелязано друг

Котулов /Котулас/, Атанас /Атанасиос,Танас/ – преди да се включи в гръцката въоръжена пропаганда е работил като мелничар; с още трима екзархисти  в с .Хориво, Анаселишка кааза е бил заловен от М. Цонтос и са изпратени на о. Крит; от тогава се включва в Македонската борба на гръцка страна; първоначално служи като свръзка на Г. Цонтос с Битоля; по късно се превръща в терорист и андарт; често е изпълнявал поръчки за избиване на българи и гърци, които са се смятали, че са станали предатели; предаден и арестуван през септември 1907 г.  лежи в турски затвор и след Хуриета от 1908 г.;по време на Първата световна война е изпратен с мисия в Драма, която по това време се намира в български ръце; екзекутиран от българските власти през 1917 г.; в българските дипломатически писма е посочено, че той заедно с друг съселянин е убит от гръцките андарти на 20.ІІІ.1905 г. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77; Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.101./

Лазаров, Илия – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1908 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Мато, Мишо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Михо /Тихо/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която след това е станала притежание на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Михо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Михо, Петри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Михо, Станко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Лефтара /Месаря/, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Никола - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която след това е станала притежание на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Никола, Димо – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Никола, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Панко, Данко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

папа Димитър – ефимерия свещеник; по времето на когото става второто изографисване на черквата „Успение Богородично“ през 1749 г. /виж:Уикипедия – с. Долени – „Успение Богородично“/

Паскал (или Паскалев) – баща на братята Никола и Янаки Паскалеви от гр. Хрупишча е родом от това село. /виж: Марков, Г. Хрупищко..., с.131./

Паскалевски, Паскал – роден е на 14.І.1914 г.; след 1941 г. участва въ гръцката комунистическа съпротива; след 1946 г. е активен член на НОФ, като сътрудник на агитационно – пропагандаторските и структури; редактор на в.”Непокорен”; ръководител на 20 – дневните педагогически курсове по „македонски език” в с. Герман през 1947 г.; след края на Гражданската война емигрира в Полша, където продължава да участва в живота на гръцката политическа емиграция; редактор на в. „Демократияа” изд; след 1965 г. се преселва в България, установява се в София; преводач на Ботев, Д. Димов, П. Матев и др. на гръцки; от 1997 г. член на дружеството на писателите на Македония; умира на 13.V.2004 г. в София. /виж:Киселиновски, Ст. Македонски дейци…, с.153 -154.;Даскалов, Г. Предизвикани размисли за просветното дело и езика на беломорските българи. Сп. М.пр. кн.3, 2006, с.33-37;Македонска енциклопедия, т.ІІ, с. 1119-1120./

Паскалевски, Спартак Паскалев – роден на 29.І.1947 г. в Скопие; син на Паскал Паскалевски; учи в Художествената гимназия в София, през 1971 г. Художествената академия, като специализира графика; участвал е в общи художествени изложби в България, Полша, Германия и Италия; през 1996 г. става доктор по изкуствознание, а от следващата година е доцент по история на изобразителните изкуства в Шуменския Университет „Епископ Константин Преславски”; твори графика,, живопис, малка пластика, иконопис; през 2008 г. в абатство Химерод, край гр. Трир, Германия, създава триптиха „Мистичен празник” с тримата небесни покровители на Европа: св. Бенедикт и св.св. Кирил и Методий; платното е изложено до самия олтар на катедралата. /виж: Съвременни български графици,С.,1881.; сайт на БНР, 2 май 2008 г./

Пейо, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Пейо, Зери - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Пейо, Йорго - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Пейо, Калоя - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Пейо, Коста - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Пейо, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Пейо, Петри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Пейо, Стойо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Пейо, Христ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Пейо, Христо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Перо, Пейо – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като жители на селото; неженени. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./ # попълващият регистъра не е споменал, че е друг

Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като бивш собственик на бащиния, която след това е станала притежание на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Петко, Атанас - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Петко, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Петко, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Петко, Киро - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Петко, Матко /Янко/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Петко, Михо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Петко, Начо /Ячо/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Петко, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Петко, Ставре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Петко, Христ – двама човека с едни и същи имена се споменават в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. като глави на домакинства и жители на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483,484./# по всяка вероятност са от различни етноси, защото попълващият регистърът не е посочил друг

Петровски, Манол – убит от турска чета на 27.2.1906 г., когато се връщал от Хрупишча, където е ходил на пазар. /виж: Райчевски,Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.165./

Петровски, Христо – мелничар; убит в с. Хориво, Анаселишка кааза от андартите на 20.ІІІ.1905 г., според донесение на БТА в Битоля, но по всяка вероятноест е заловен от М. Цонтос и изпратен на о. Криг. /виж: Георгиев, В. Ст. Трифонов, Гръцката и сръбската...,с.101; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.77 ./

Пройо, Мато - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Ристов, Васил – роден през 1881 г.; емигрира в САЩ през 1908 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Сидов, Васил - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 15.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г.; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,610./

Сидор, Петре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Сирд, Васил - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Стайо, Пир - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Стайо /Стано/, Танчо /Янчо/ - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Стайо, Яни - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Стамко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото; уточнено е баща, и би трябвало да е на Петри Стамко. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Стамко, Кочо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Стамко, Петри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Филипов, Георги - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  нестроевата рота от 8 Костурска дружина при МОО. /виж: Архивни справочници, т.9,Македоно...,с.743./

Филипов, Яне - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  нестроевата рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.745./

Христ, Петко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Яни, Павле - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

Яни, Пейо - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Янко /Панко/, Димитри - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като глава на домакинство и жител на селото. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 483./

Янко, Петре - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./

80.Яно, Райко - в османски данъчен регистър от 1568/1569 г. се споменава като жител на селото; неженен. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 484./