18 август 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

18 август - Смърдеш - понеделник

От Косинец ни пише Лазо, че аскери и башибозуци от Света Неделя идели за Косинец и се почнали стражения со селските чети. Испратихме на помощ дъмбено-косинската центрова чета и загорицката и една селска смърдешка чети.

Из „Моето тефтерче” на Лазар Кисeлинчев

18 август – понеделник – Косинец

...Размишляве цел ден затова, което ми разправи вчера Пандето за настъпването на големите турски сили во Костурско, за редовното горение селата во Пополие, изгорени веке селата: Прекопана, Черешница, Котори, Бъмбоки.

Ако така аскеро почне да гори селата, дека ке му излезе края? Нема да се замеши некоя европейска сила за нас? Шчо чини България? Нали Янков (става въпрос за полк. Анастас Янков, който през 1902 г. прави опит за вдигане на въстание в Костурско и Леринско) постояно това повтаряше, че 300 000 български войници готови  се да дойдат на помощ? Е, да ми е от некоя страна, да го вида сега какво ке каже?... Така замислян ме намери Попо Оцо (свещеник Наум Отцев, по време на Илинденското въстание е войвода на една от селските Косински чети), който ме пита:

„Тия полковите свещеници в България, какви дрехи  носе, поповски или офицерски?” – „Во време на служба – поповски, а во време на война – офицерски” – му отговори и човека остана доволен.

 Из Поверително писмо № 670

с. Куманичово.

владиката Германос Каравангелис седнал сред турски офицери и войници. Снимката е правена от костурският фотограф Леонидас Папазоглу.

 

На 18 август дошел в селото гръцкия владика, придружен от д-р Менелаос и Рустем чауш и принудил първенците да се отметнат от Екзархията и да припознаят патриаршията. За това селените подписали представените им готови заявления.