8 септември 1903 година – понеделник

Из дневника на Киряк Шкуртов

На 8 септември рано сутринта виждаме една занемарена черква и село, и понеже не знаем какво е, Чекаларов заповяда Георги Христов, Киряк Шкуртов, Яни Хаджипаскалев и Борис Бацелов, понеже владеят гръцки  и влашки да доближат някоя крайна къща и се узнае кое село е.

Ние се доближихме и за щастие от първата къща където потропахме излезна познат влах от гр. Хрупищо, почна да ни целува и кани в къщи, но ние му отказахме, че другарите ни чакат. Това село се оказа Грамос в подножието на едноименната планина Грамос, което се обитава от власи, само лятно време, а зиме остават само пазачи. Влязохме в селото радушно посрещнати и с благодарност, че ги отървахме от арнаутите. Чекаларов заповяда да приготвят обяд и да ни го донесат в близката гора, където ще преспим, да си отпочинем от големия поход. Към обед отиват 5 души четници да проверят дали готвят обяд и дали е готов. В това време една многостотна сган албанци нападат селото и се започва силно сражение, което се продължи до вечерта. Албанците отстъпиха с много убити и ранени, а ние дадохме един убит и Кольо Добролитски ранен в устата. 

Като свърши сражението Чекаларов се научи, че една група албанци има в черквата, отидохме, обсадихме черквата и се даде заповед да я бомбардираме, но селяните със сълзи на очи молят да не я  бомбардираме, защото вътре има и 30 души първенци задържани от албанците. При тия молби Чекаларов отстъпи.

                                              изглед от планината Грамос
 

Из спомените на Пандо Кляшев

От там (от с. Въртеник) потеглят към селото Грамос и по пътя изгарят една водна бичкия с около 15 хиляди дъски. Отишли под Грамос, преседели там та на 5 септемврий и тъкмо когато изпращат едно отделение да им донесе храна от селото, около 150 души разярени арнаути ги нападнали. Става сражение и арнаутите били изгонени и се прибрали в селото Грамос, гдето ги заобикалят наши четници. В това време от едно близко арнаутско село идела една сила от 400-500 дши арнаути, събраи от другите арнаутски села, за да освободи заградените. Пред вид на силата нашите отстъпили по посока към планината. Турците ги гонили. Чакаларов разпоредил, че се отделят две крила, които ограждат настъпващите арнаути и им откриват отзад огън. Арнаутите изненадани удрят да бягат, влизат в селото и заедно с хванати по пътя чорбаджии се затварят в черквата. Нашите ги настигнали и заобиколили черквата с намерение с бомби и динамит да я бомбардират. Падат арнаути десетина души, а от нашите един.  Не рачили да бомбардират черквата, понеже по-видните чорбаджии бяха вътре в черквата ( Грамос е влашко село).