10 септември 1903 година - сряда

Из „Моето тефтерче” на Лазар Кисeлинчев

10 септемврий – среда – „Св. Танас”

На обед дойде жена ми и ми даде едно писмо, което било донесено от Кърчишча и писмото беше от Пенчо от Костур; той го дал на некои Кърчишчани, които во понеделник били на пазар тамо. Пенчо пише со шифър и казва: „Вчера, во неделя, като пуснало църква, владиката го извикал, колкото Косинчени има Костур, во Митрополията и му рекал да ми пише мене ено писмо, да се съгласа да предада целото оръжие от наия център и владиката обещавал да се застъпи пред юкиметя яз да не пата нишчо и сакал да даде тескере да замина за Гърция. Това го правел, зашчото му било много мъчно и как така един човек, такъв „елиноматис”, да работи с българите. Това го правел, защото бил „пневматикос патир” (духовен баща) на християнското стадо и не искал никой добър християнин да пострада, толкова повеке един човек, който има гръцко добро учение като мене и пр. и пр.”

владиката Германос Каравангелис заснет с офицери и войници, в като снимка за спомен от фотографа от Костур Леонидас Папазоглу

Прочету писмото извика Трайко, войводата Кенков и н.п. Йовчев, Цильо Коконо, Ването Канче и Дельо Марковски и др.  И му прочето и на неми. Преди да го чуе съдържанието Коконо си трие ръцете и вика:

-         Гель, кузум, гель! (Ела, момиче, ела!) Владичето со тролинки (трошички) те кани, за да му одиш и като те затвори во дворо, ке му клади и колко миро на вратата и тогава ке видиш, шчо за „пневматикос патир” е той. Ке те фати со патерицата тате ти Яни, де те боли, сто оки бой и после едно тескере ке ти дади не за Гърция, шчо пише, а един голем камен на тило, та во най-дълбокото место во езерото да те фърли!

Успокои другарите, че никак немам намерение да ода при Гръцкия Владика, зашчото го зная яз много по-добре шчо за владика е той и колко ми го сака добро мене, но со това Ви казвам, гледате Метко какви технизмата (от гръцки – машинации) прави. Виде той со сила нишчо не можеше да ни направи, сега со подмамки сака да ни фати...

Из дневника на Киряк Шкуртов

Изглед от планината Грамос край с. Денско. Село Мирославица е разположено край изворите на р. Сарандапорос между планините Горуша и Аренас, които се намират източно от Грамос

На 10 септември стигнахме в село Мирославица албански и празно, опожарихме и него, тук намерихме в изобилие мед и пчели.

Из спомените на Пандо Кляшев

владиката Германос Каравангелис в снимка за спомен с висш турски офицер по време на Илинденското въстание

 

Гръцкият владика с 600 души войска ходеше по Пополе и Олицкия манастир да предумва семействата да викат въстаниците да се предават, а той ще ги защити – ако станат гръкомани. И няколко села се полъгаха: Апоскеп, Габреш, Загоричани, Олища и др. станаха патриаршисти. После към края на септември, всички, които искаха да заминат на чужбина, трябваше да идат в гръцката митрополия, за да им се даде удостоверение за паспорт. Иначе не им се издваха паспорти.