В книгата си „В страната на мъчениците” Алфред Рапапорт (
генерален консул на Австро-Унгария в Македония през периодът 1904 – 1909 г.)
има една интересна мисъл: „По време на събитията през 1903-а се намирах доста далече от Македония
- в Месопотамия, където от съобщенията на Ройтер и европейските вестници
научавах само неясни или закъснели новини за събитията в страната, където моята
кариера щеше да ме отведе подир шест месеца. Така че не мога да опиша от
собствен опит превратностите на тази кървава борба, нито ужасите от репресиите.
Но по-късно видях следите от тях - когато посещавах и заснемах по време на
пътешествията ми из Македония развалините на многобройните села, разорени и опожарени
през 1903-а. При тези мои пътувания си мислех често за младите момчета,
загинали в битките, и най-много ме измъчваше съдбата на умрелите из някой
пущинак или на прокудените в Африка, без живите да помнят имената им, героизма
им и дори че е имало някога такива момчета. През голямата война всички народи
си създадоха култ към незнайния воин, издигнаха му паметници. А къде се пази
споменът за неизвестните бойци, за селяните-мъченици, пролели кръвта си за
Македония или завършили земния си път на заточение във Фезан?”
Та, нека бъде просто
прието, събирането на всички тези материали – дневници, спомени, дипломатически
писма и други документи (в едно цяло), като един духовен паметник на „Знайния и
Незнайния войн” , на „Знайния и Незнайния мирен жител” от Костурско, платили с
кръвта си, честта си и имота си, вярата, че със собствени сили, могат да
извоюват свободата на Македония, през 1903 година. Чрез публикуването на различните документи,
се помъчихме да извадим имената на част
от хората (живели преди 110 години), от прашасалите синури на времето.
Благодаря на всички,
които от 20 юли до днес, посетихте страницата „Костурски край” (близо 7800 човека). Благодаря на всички, които споделяха, харесваха, коментираха публикацията (според статистиката на страницата, това са близо 2500). Всички ние, заедно поднесохме своето признание пред мъчениците, заплатили с живота и имота си правото да бъдат свободни. Благодаря на
всички, които изпращахте снимки, за визуализация на населените места. От там,
от където сме използвали снимки за допълнителна визуализация, сме гледали да
цитираме.
снимката, която е заимствана от сайта на с. Амбелокипи (Здрелца), според мен отразява най-правилно, това в което се беше превърнало Костурско около Димитровден 1903 година
Няма коментари:
Публикуване на коментар