2 септември 1903 година – вторник

Из дневника на Панайот Наумов Робев

2 септември Прекарахме целия ден в трапа без храна. Вечерта пак се върнахме в селото у попа. Тук се найдох със Стасето от Вишени. Той и други се загрижиха и ни изпроводиха в Желево, дето намерихме Коте. Слава Богу ни дайде три души, че се прибрахме към един много добър човек и войвода.

Из дневника на Киряк Шкуртов

 с. Нестрам се е деляло на две махали (Горна и Долна), които в някой статистически данни от онова време, са се водили като две отделни села. На снимката е представена черквата в Долен (Долнени) Нестрам "Успение Богородично", строена през 1816 г.

Снимката е използвана от  wiki/Файл:Nestram-Dolno.jpg

Обсадихме селото Нестрам и опожарихме къщата на предателя Коста Сребрен и дюкяна на Мельо Д. Качаунов, убихме и Павльо Палябегов и един турчин от с. Желегоже. През време на обсадата от Костур пристигнаха в селото няколко предатели от с. Нестрам придружавани от войска. Четниците като ги забелязаха откриха стрелба и те избягаха обратно без да се сражават...

                              панорамна снимка на село Нестрам днес

Из спомените на Пандо Кляшев

Чакаларов замина със 120 души в Нестрамско, за да отвлече вниманието на аскера, аз с 220 души останаха в Кономладско. Тук подир два дена аскерът ме загражда от вси страни, но избегнах сражението. Уплашени от мъчното положение, въстаниците почнаха да ни напущат и се прибираха по селата си. Това беше към началото на септември.... В това време Чакаларов към 1 септемврий беше в Нестрам, гдето изгори три къщи на върли гръкомани и противници на комитета. Войска от 200 души го среща в Нестрам, завързва се сражение, но войската отстъпи с позорно бягство.

Из спомените и бележките на Тома Кузмов Шапарданов

На 2.ІХ.1903 г. отрядът зае най-източната част от билото на Нидже. Ще проследим неговия път така както ни го предават бележките ми от това време:

Вторник, 2.ІХ.1903 г. Настанени сме в най-източните части на Нидже планина, откъдето хоризонтът открива красотите на няколко околии. На изток, преди изгрев на слънце и в руменината на настъпващия ден, окото ни волно прегръща взор из красивата Мъгления. Далеч в оттатъшното подножие на Чекир-даг срамежливо крие се Воден. 

                                    изглед към Островското езеро и с. Острово днес

Като змия около Островското езеро криволичи железопътната линия, която се губи в северо-източните разклонения на Бурла планина. От няколко дни отрядът е в непосредствено съседство с нея линия и буди в нас известна злоба. Под самите нас на източния бряг на езерото е разположено с. Острово, което със своите бели къщи връща нашата памет обратно в Котурско, а малко по-назапад от него е – с. Жерви и др. Малки и големи села, кацнали из хубавото поле, което се пори от многобройни речички, вливащи се в самото езеро. Накъдето и да погледнем, окото ти се гали от красивата гледка на тая панорама, която блазни душата на поета, художника и туриста, обаче в нас, хората на рушението и затъпеното чувство от естетика, буди само безразличие.

Вървим по безкрайната равнина на Нидже. Пред нас изтъква заетитят от патрулната чета Цетински балкан (Каймакчилан), а нататък в ширинето, на северо-запад, редят се върховете Сокол, Кравица и Добро поле. Заемаме най-високата част от юго-западна Македония и държим центъра между околиите: Леринско, Воденско, Прилепско и Битолско. Газим най-северния водороздел на Нидже и сме на границата между солунски и битолски виляети.

Из спомените на Иван Попов

Така продължаваме да вървим в северна посока...