11 септември 1903 година - четвъртък

Из „Моето тефтерче” на Лазар Кисeлинчев

11 септемврий – четвърток – Планината Бучие

                          Димитър Панджаров известен още като Митре Влаха.

Седнаме со Пандето и говориме за положението, което сега е во района. Го запита какви новини има от Кономладско и от Пополье и дали знае нешчо за Чекаларов. 

Кляшев ми каза, че имал писмо от Митре, който се криел во Статица и Кономлади като ранен. Му пишел, че от десетина дена по тия места немало никакви аскери. От Чекаларов също немал известие, но се научил от човеци, които били во Костур (му писа Кузо п. Динов) какво турците во градо разправяли, че Чекалароп изгорел неколко села по Грамос и затова замина много аскер. Затова именно ние сме сега спокойни. Аскера един замина за Суровичево, а друг по трагите на Чекаларов во Грамос.

„Ами Лазо и Розов къде се намерве?” – го питам. „Нишчо не знаем” – ми отговори. След това му каза яз за писмото, което получи от Пенчо от Костур, за да се съгласа да предада оръжието от нашия център. „Ами ти?” – му отговори. Пита Пандо, как да му отговора! Може ли въпрос да става за това, да влеза во сношение со владиката? Никогаж!

„Докато ние държим пушките во ръка, не може да водиме со никой преговори, само гласо на пушката да се счука (чува) и той да зборва!”

Тия лафови Пандо много ти ареса и си ги записа во неговото календарче-дневник.

Из спомените и бележките на Тома Кузмов Шапарданов

От излизането на отряда от Костурско, той е в пълно неведение за всичко наоколо, а от 11 дни, откакто не е получавал храна от никъде. Хранеше се с разни треви и корени, с конско месо, останало от Сокол, и с това ускоряваше своето физическо разстройство.

Из дневника на Киряк Шкуртов (всъщност се отнася за периодът от 11 до 14 септември)

На 11 септември стигнахме селата Котелци и Пчелско, гръцки и бяхме посрещнати братски. От тук излезнахме на планината Горуша, като заповядохме да ни донесат от двете села хляб,  те ни продоволстваха три дена. Нa третия ден ме повика Чекаларов и ми продиктува да напиша едно благодарствено писмо до селяните.