Из „Моето
тефтерче” на Лазар Кисeлинчев
15 септемврий –
понеделник – „Вълканова чезма”
... По плайна во селото от това, което ми каза, [като] дойде Пандо от Смърдеш. Ми разправи, че
сношчи се завърнае жените от Битоля.
Видел и майка ми, която му казала много
здраве за мене и прочете едно писмо от Битоля, от Щаба, во което се казва, че
во Одринско било обявено въстание и зарад това аскеро от Битоля бил изтеглен.
Това ни зарадва малко, но привечер дойде една жена во Смърдеш от Кономлади. Тая
донесе едно писмо от Митре, който пише, че вчера се завърнале като боли (болни) или пък избегали – едни въстаници
от четата на Лазо поп Трайков, които разправили, че били отишли до Мориовско,
таму гладували на серемия; за да се нахранят, заклаа два кони и ядоа конско
месо.
Над с. Пожарец имале со аскерите стражение, во което се уби Манол Розов и
Дедо Андрея, селски войвода от Кономлади. Това писмо ме нажали доста много,
защото изгубихме нашият Ноле, на когото в Атина викаме „Архир”, така също и
юначния Дядо Андрея, най-опитния комита. Той и Новачко секога ми беа приятни и
со благодарност яз си праве со нему муабет!
Бог да ги прости!... Вечерта се собраме на „Тиза” и тамо
спаме.
Из дневника на
Киряк Шкуртов
На 15 септември се появи войска, ( и с нея си играхме на криеница
почти три дена) мястото не допуска сражение, защото почти всичкото е гъста гора
и немисимо е, а и напразно да се харчат патрони. Тук на планината Горуша има
един връх наречен Пиргос. Чекаларов с щика издълба и написа една плоча за
спомен, че сме били на бивак, която обърнахме наопаки и я заровихме в земята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар