Костурски край - Лудово

  Лудово /Лундово, Луи, Луис/ дн. Κρύα Νερά

Селото се намира на 10 км югозападно от Хрупишча, 2 км северно от Жужелци, 7 км югозападно от Долени и на 2 км североизточно от Старичани, на левия бряг на р. Голешово в областта Костенария.

При преброяването от 2001 г. селото е съставно в тогавашната община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Костур (Кастория).

За първи път селото се споменава в Османските данъчни регистри от средата на ХV в. под името Лундово със своите 18 глави на семейства и двама неженени. Общият приход, който носи селото в хазната на Османската империя е 1593 акчета.

Според статистиката на Шинас от 1886 г. е споменато като Луи, в което живеели 120 човека.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е споменато като Лудово.

В края на ХІХ в. Лудово е чисто българско село. Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г селото има 168 жители българи, разположено  в нахия Хрупишча.

В началото на ХХ в. цялото население на Лудово е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание /в началото на 1904 г./ минава под върховенството на Българската екзархия. В селото е съществувала структура на ВМОРО, защото в дневника си В. Чекаларов пише, че членове на селската комисия от селото са присъствали на събрание в с. Старичани, провело се на 4.7.1903 г.

По данни на секретаря и – Д. Мишев през 1905 г. в Лудово има 160 българи екзархисти.

Гръцката статистика от с.г. го показва като село със 130 жители гърци.

В картата на Контоянис е посочено като патриаршистко село, макар че още през предната година Цариградската патриаршия  го обявява за село прегърнало схизмата.

Във в. „Емброс” от 29 март 1905 г. се появява съобщение, че на 22 март с.г. край селото е бил убит Аристид Маргаритис.

В архива на Варда с. Луис е посочено също като схизматическо село, в което има осем български семейства със 75 члена. Също така там има сведение, че на 25 август 1906 г. се среща със собствениците на двата чифлика, които притежавали цялата земя, по произход албанци от областта Колоня, и ги помолил да му окажат съдействие в борбата срещу българското националноосвободително движение.

Според Георги Константинов /Бистрицки/  чифлика Лудово преди Балканската война има 8 български къщи, а според Георги Христов и една куцовлашка. Фамилното име на един от жителите на това село, който се среща в  изворите, потвърждава това твърдение на Георги Христов.

След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 59 жители, от които 33 мъже и 26 жени.

През 1918 г. селото е обявено като съставно към Старичанската община.

Според Милойевич в селото живеели 17 славянски – християнски семейства.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 61 човека, от които 30 мъже и 31 жени.

След 1919 г. -  1 жител на Лудово емигрира в България по официален път. В селото е извършено и едно политическо убийство.

През 1927 г. селото е преименувано на Криа Нера.

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 82 човека, като е настанен само един бежанец след 1922 г. Но дали е така, не може да се каже със сигурност, защото според спомените на Елена Петрова, трима са били маджирите /преселниците/, от които е страдала.

Според статистиката от 1932 г. в селото има 10 семейства, които са славяноговорящи.

Преброяването от 1940 г. отчита, че селото има 124 жители. Сградният му фонд е 16 сгради.

По време на Втората световна война в селото се създава структура на ЕЛАС, в която са били включени всички младежи над 16 години, тъй като селото е в близост до селата Жужелци и Старичани, където имала влияние  българската паравоенна организация „Охрана”. Селото е използвано като база за събиране на партизаниските сили от Воион и Грамос, за нападение над село Старичани на 1.5.1943 г. За целта са мобилизирани и младежите от селото. Заради участието на населението в редовете на ЕЛАС, селото е било блокирвано от италиански военни части.

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 124 човека, от които 65 са славяноговорящи. Отчитайки този факт, трябва да се приеме, че прирастта на населението за периодът от 1928 г. до 1945 г. е не толкова естествен от колкото механичен, и следователно свидетелството на Елена Петрова за броя на преселниците гърци след 1922 г. е по-голям в селото.

По време на гражданската война са изведени от комунистите 24 деца като бежанци, които са отведени в страните от Източна Европа.

Според преброяването от 1951 г.  в селото са останали 41 жители.

На 2 август 1959 г. в присъствието на Костурския владика Доротей, префекта на областта - Михалодопулос, командира на жандармерията Цакарас, кмета на Костур -  Папаманджарис и кмета на Хрупишча – Папагеоргиу, селяните на Криа Нера (Лудово)  се заклеват, че ще говорят само гръцки и няма да използват майчиния си език. Клетвата, която полагат е следната: „ Обещавам пред Бога, хората и официалните власти на нашата държава, че днес ще спра да говоря славянски диалект, който само води до недоразумения и служи на враговете на нашата страна – българите, и че винаги и навсякъде ще говоря на официалния език – гръцкия, дори и в домът си, езика на който е написано и Светото Евангелие на Христос.”

Надморската височина, на която е разположено селото е 740 м.

В спомени,  документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Авков, Андреа – сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949 г.; участва предимно в отбраната на Грамос; след края на Гражданската война емигрира в Чехословакия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Авков, Г. – по време на гражданската война домът му бил разграбен в това число и един вол му е отвлечен. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Авков, И. - преследван и жестоко измъчван от членове на ЕАМ. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Авков, Лазо - сражавал се в редиците на ЕЛАС и на ДАГ; участва предимно в отбраната на Грамос; след края на Гражданската война емигрира в СССР. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Авков, П. – преследван и жестоко измъчван от членове на ЕАМ; по време на Гражданската война лежи в затворите за своите убеждения. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Авков, Пандо - сражавал се в редиците ЕЛАС и на ДАГ; участва предимно в отбраната на Грамос; след края на Гражданската война остава в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./# П.Авков и Пандо Авков е напълно възможно да са едно и също лице.

Авков, Стерьо - взел участие в Итало – гръцката война. /виж: Нова Македониjа, бр.21953, 8.4.2010 –Македонци на албанскиот фронт./

Авков, Теохар - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949 г.; участва предимно в отбраната на Грамос; след края на Гражданската война емигрира в СССР. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Авков, Христо – включил се между първите в партизанското движение в Костурско през 1942 г. . /виж: Нова Македониjа, бр.21953, 8.4.2010 –Македонци на албанскиот фронт; Нова Македониjа, бр.21955, 9.4.2010 –ЕЛАС испраќа македонски момчиња во бугарски чети./

Авков, Яне – глава на фамилия според преброяването от 1940; семейството му се състояло от 30 ч.; в периода 1941 – 1949 г. от семейството един е убит, 6 емигрирали в Чехословакия, 5 в Югославия, 1 в Полша, 4 в СССР, 13 са останали в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Авкова, Кираца - преследвана и жестоко измъчвана от членове на ЕАМ. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Авкова, Олга - сражавала се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949 г. ; участва предимно в отбраната на Грамос; след края на Гражданската война емигрира в Полша. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Адамули, Евангелия - по време на Гражданската война лежала в затворите за своите убеждения. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Адамулис, С. - преследван и жестоко измъчван от членове на ЕАМ; по време на Гражданската война лежи в затворите за своите убеждения; къщата му е била разграбена и един вол отвелечен. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Андромахи – споменава се в спомените на Елена Петрова, записани от Екатерина Шклифова. / виж: Шклифов, Бл. Ек. Шклифова, Български диалектни текстове от Македония...,с.59./

Бодас - две фамилии с това име живеят в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бодов(Бодо), Андреа /А./ - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949 г. ; участва предимно в отбраната на Грамос; различни вещи са му били задигнати по време на войната от къщата; след края на Гражданската война емигрира в СССР. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бодов, Гиро - глава на фамилия според преброяването от 1940; семейството му се състояло от 4 човека;  след края на Гражданската война  един е емигрирал в СССР  и трима са останали в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Бодов, Пандо - глава на фамилия според преброяването от 1940; семейството му се състояло от 9 души;  в периода 1941 – 1949 г. от семейството един е убит, трима са емигрирали в Чехословакия и пет са останали в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Варуна – вдовица; споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.86./

Велчо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.86./

Влахов /Влаов, Влахо/, Христо /Ристо/ - глава на фамилия според преброяването от 1940; семейството му се състояло от 6 души;  след края на Гражданската война в Гърция пет емигрират  в СССР и един остава в селото; различни вещи са му били задигнати по време на войната. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Георгиев, А.П. – емигрирал в Сев. Америка; установил се да живее в Торонто, Канада. /виж: Гаджев,д-р Ив.История на българската...,т.І,с.523./

Георгиев, Борис - убит от андартите през пролетта на 1943 г. /виж: ИДА,т.94,с.55./

Георгиев/Георгив/, Стерио/Сторио/ – роден през 1884 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, е декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Герг - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.86./

Дабижив - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.86./

Дамулев, Гиро - член ВМОРО. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Дамулев /Димулков/, Дине - глава на фамилия според преброяването от 1940 г..; семейството му се състояло от 10 души; убит от андартите през пролетта на 1943 г;  в периода 1941 – 1949 г. от семейството двама са убити, един е емигрирал в Югославия , шест емигрират в Чехословакия и един в СССР. / виж: ИДА,т.94,с.55.;  http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Дамулев(Дамуел), Насо - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949 г.; участва предимно в отбраната на Грамос; след края на Гражданската война емигрира в Чехословакия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Дамулев, Стерьо - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949 г.; участва предимно в отбраната на Грамос; след края на Гражданската война емигрира в Чехословакия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Дамулева, Димитра - сражавала се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949 г.; участва предимно в отбраната на Грамос; след края на Гражданската война емигрира в СССР. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Демитри, Коста - емигрирал в САЩ през 1910 г.; при пристигането си на о. Елис декларирал, че е българин. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Димо – двама човека с такова име се споменават като жители на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.86./

Димос - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.86./

Добри - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.86./

Зиов, Палйо - член ВМОРО. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Зиов, Ристо – член ВМОРО. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Зиов, Томе - член ВМОРО. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Зиов/Зиас/, Томе/Т./ - глава на фамилия според преброяването от 1940 г.; семейството му се състояло от 11 души;  в периода 1941 – 1949 г. от семейството двама са убити, девет са останали в селото; самият той е бил преследван и жестоко бит от привърженици на ЕАМ; по време на Гражданската война лежи в затворите за своите убеждения. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html;  Нова Македониjа, бр.21955, 9.4.2010 –ЕЛАС испраќа македонски момчиња во бугарски чети./

Зиовски, Илия – взел участие в Итало – гръцката война; загинал на фронта. /виж: Нова Македониjа, бр.21953, 8.4.2010 –Македонци на албанскиот фронт./

Испир – преселник; член по всяка вероятност на ГКП; по време на Гражданската война е бил в Полша; споменава се за него от Елена Петрова. / виж: Шклифов, Бл. Ек. Шклифова, Български диалектни текстове от Македония..., с.58./

Йорг - двама човека с такова име се споменават като жители на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.86./

Кала – две вдовици с такова име се споменават като жители на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.86./

Киров, Лазо - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949 г.; загинал. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Киров, Търпо - глава на фамилия според преброяването от 1940; семейството му се състояло от 13 души; след края на Гражданската война в Гърция един е емигрирал в Чехословакия и дванадесет са останали в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./ #  би трябвало да се води и един убит, имайки в предвид Лазо Киров, но по цитираните сведения не е така.

Кировски, Паскал Търпов– мобилизиран по време на Итало – гръцката война; командир на партизанската група, която се създава в селото му през 1942 г. /виж: Нова Македониjа, бр.21953, 8.4.2010 –Македонци на албанскиот фронт; Нова Македониjа, бр.21955, 9.4.2010 –ЕЛАС испраќа македонски момчиња во бугарски чети./

Кировски, Атанас Търпов – роден на 15.9.1925 г.; още през декември 1942 г. е включен в резервните части на ЕЛАС, които са отговаряли за денонащната охрана на селото; член на ГКП от 1943 г.; доброволец в ДАГ от 5.10.1946 г.; участвал е в боевете на Каймакчалан, в битката за Гревена, където е ранен през м. юли 1947 г.; до 1949 г. е бил в Югославия, но през м. септември е изпратен с други войници от ДАГ в Чехословакия; там завършва средно и висше образование; през 1966 г. със семейството си се установява в Скопие. /виж: Нова Македониjа, бр.21953, 8.4.2010 – Македонци на албанскиот фронт; Нова Македониjа, бр.21955, 9.4.2010 –ЕЛАС испраќа македонски момчиња во бугарски чети; бр.21956,10.4.2010 – Илjадници црви под закоравената газа;

Кирос – две фамилии с това име живеят в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Крушо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.86./

Ксанта – споменава се в спомените на Елена Петрова, записани от Екатерина Шклифова, като една от малкото жени останали по време на Гражданската война в Гърция. / виж: Шклифов, Бл. Ек. Шклифова, Български диалектни текстове от Македония..., с.57./

Лявов (Ляов), Михаил / Михо/ - глава на фамилия според преброяването от 1940 г.; семейството му се състояло от 5 души; убит от андартите през пролетта на 1943 г.; от семейството му има още един починал, един емигрира в България, един емигрира в Югославия и един остава в селото. /виж: ИДА,т.94,с.55; http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html. ./

Ляов /Ляни/, В. – къщата му е била ограбена по време на Гражданската война. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ляов, Петре - глава на фамилия според преброяването от 1940 г.; семейството му се състояло от 4 души; сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949 г.; участва предимно в отбраната на Грамос; след края на Гражданската война всички емигрират в Чехословакия; самият той е бил преследван и жестоко бит от привърженици на ЕАМ. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ляов/Лява/, Сотир/С./ - глава на фамилия според преброяването от 1940 г.; семейството му се състояло от 8 души;  след края на Гражданската война в Гърция един е емигрирал в Югославия, и седем в Чехословакия; различни вещи са му били задигнати по време на войната. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ляпис – фамилия, която днес живее в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ляпов, Васил - глава на фамилия според преброяването от 1940 г.; семейството му се състояло от 12 души;  след края на Гражданската война един е емигрирал в Югославия и единадесет са останали в селото. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Ляпов, Фоти – един от първите, които се включват в партизанското движение в Костурско. /виж: Нова Македониjа, бр.21955, 9.4.2010 –ЕЛАС испраќа македонски момчиња во бугарски чети./

Мано - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.86./

Михалопулос - фамилия, която днес живее в съвременното село. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Насков(Наско), Вангел(В.) - взел участие в Итало – гръцката война; глава на фамилия според преброяването от 1940 г.; семейството му се състояло от 5 души; сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949 г. ; участвал предимно в отбраната на Грамос; в края на Гражданската война в Гърция, трима членове на фамилията емигрират в Югославия, един в България и един в Чехословакия; къщата му е била ограбена; самият той емигрира в Югославия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html; Нова Македониjа, бр.21953, 8.4.2010 –Македонци на албанскиот фронт././

Насков, Георги /Горги/ - взел участие в Итало – гръцката война. /виж: Нова Македониjа, бр.21953, 8.4.2010 –Македонци на албанскиот фронт./

Насков, Коста - член ВМОРО. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Насков, Коста - глава на фамилия според преброяването от 1940; семейството му се състояло от 9 души;  в края на Гражданската война в Гърция  двама емигрират в Югославия, един в Чехословакия и пет са останали в селото; самият той е бил преследван и жестоко бит от привърженици на ЕАМ; къщата му е била ограбена. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Насков(Наску), Пандо(П.) - взел участие в Итало – гръцката война; глава на фамилия според преброяването от 1940; семейството му се състояло от 8 души;  в периода 1941 – 1949 г. от семейството двама са убити, един е емигрирал в Чехословакия и шест са останали в селото; самият той е бил преследван и жестоко бит от привърженици на ЕАМ; различни вещи са му били задигнати по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html;. Нова Македониjа, бр.21953, 8.4.2010 –Македонци на албанскиот фронт./

Насков(Наскос) Тими - преследван и жестоко измъчван от членове на ЕАМ. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Наскова, Султана - сражавала се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949 г.; след края на Гражданската война емигрира в СССР. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Наскос - три фамилии с това име живеят в съвременното село. . / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Насов, Киро - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949 г..; участва предимно в отбраната на Грамос; след края на Гражданската война емигрира в Чехословакия. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Никола - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.86./

Парашкев /Парашкевата/ - споменат от Елена Петрова, като партизанин, по всяка вероятност от селото; след края на Гражданската война е емигрирал в Югославия, установил се в Скопие. / виж: Шклифов, Бл. Ек. Шклифова, Български диалектни текстове от Македония...,с.58./

Пенев (Пенов), Вангел - глава на фамилия според преброяването от 1940 г.; семейството му се състояло от 8 души;  убит от андартите през пролетта на 1943 г.; в периода 1941 – 1949 г. от семейството му един е емигрирал в Чехословакия, един емигрирал в Югославия и пет емигрират в СССР. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пенев, Мичо - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949 г. ; участва предимно в отбраната на Грамос; след края на Гражданската война емигрира в СССР. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пенев(Пени), Н. – различни вещи са му били задигнати от дома по време на Гражданската война в Гърция. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пенев, Паскал - сражавал се в редиците на ДАГ в периода 1946 – 1949 г.; участва предимно в отбраната на Грамос; след края на Гражданската война емигрира в СССР. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Пеновски, Паскал – след Гражданската война се установява да живее в Полша; молбата му за българско гражданство от 1957 г. е отхвърлена въпреки, че в нея е посочена, че със съпругата си са готови да работят, каквото и да е. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 153./

Петкос - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век..., с.86./

Петрова, Елена – родена през 1906 г.; емигрира в България през 1954 г.;  записът на нейните спомени е направен от Ек. Шклифова през 1981 г. в София. /виж: Шклифов, Бл. Ек. Шклифова, Български диалектни текстове от Македония...,с.56-65./

поп Зиси – свещеник в селото преди Гражданската война в Гърция, споменава се от Елена Петрова. / виж: Шклифов, Бл. Ек. Шклифова, Български диалектни текстове от Македония...,с.63./

поп Кольо - свещеник в селото преди Гражданската война в Гърция, споменава се от Елена Петрова. / виж: Шклифов, Бл. Ек. Шклифова, Български диалектни текстове от Македония..., с.63./

поп Делияни – споменава се в спомените на Атанас Кировски, като отведен от италианските войници по време на Втората световна война. /виж:Нова Македониjа, бр.21955, 9.4.2010 –ЕЛАС испраќа македонски момчиња во бугарски чети./

Райко – двама човека с такова име се споменават като жители на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.86./

Тазид, Муарем – роден през 1868 г.; поляк в Лудово; родом от  арнаутското село Тач, Колоня. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.239-241./

Тефик – преселник в селото след 1922 г.; споменат в спомените на Елена Петрова. / виж: Шклифов, Бл. Ек. Шклифова, Български диалектни текстове от Македония..., с.58./

Тодор - двама човека с такова име се споменават  като жители на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.86./

87.Цвета – споменава се в спомените на Елена Петрова, разказани пред Екатерина Шклифова. свещеник в селото преди Гражданската война в Гърция, споменава се от Елена Петрова. / виж: Шклифов, Бл. Ек. Шклифова, Български диалектни текстове от Македония..., с.65./