25 юли 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

25 юли - Върбица - петък

От Елехово дойдоха 25 души възстаници но оръжие немаха и от Сребрено дойдоха 12 души, заедно со едно гъркоманско попче, което на първо място ни каза, че ще припознава за напред светата Екзархия и пр.

Днес направихме ново разпределение на всичките четници (всички що сме около 700 души). Разпределението стана така:

      Марко Иванов от Палеор, Кайлярско, войвода на Загорицката центрова чета

На Мокренски център, за центров войвода оставихме пак Никола Андреев; Загорския център: войвода Марко от Палеор со дружина от по 100 души избрани от всичките села на центъра. 

                                                               Петър Погончев

На селските загорски чети - едната Петрето Погончев, а другата част Митрето Гърков, на куманичката Васил Касов, на олицката - Костандо от Желегоже. (по всяка вероятност става въпрос за Костандо Живков от с. Тиквени, който по време на Илинденското въстание, се проявява със своята  храброст по време на сраженията)

 Васил Касов, Христо Бабаленов, Константин Пандов и Спиро Русев. Снимката е правена за спомен в превзетата Клисура от Костурските чети.

На Блатския център, войвода Попов, на селските Блатца и Черешница - Нумо Желински, на прекопанската и сребренската - Аргир Сетов от Сребрено, на олицката Ване Христов от Черновища, на Вишенската - Йото Рашайков.

На Апоскепския център за центров войвода Никола Христов, на селската апоскепска - Стоянчето Бакалов, на Шестеевската - Янето от Шестеово, на сетомската - Насо от Апоскеп и на жупаницката - Пандо Сидов.

След това разпределение на четите, раздадохме всичките взети от мюдюра прибрани вещи и опинци. Привечер се забелеза, че гори Шестеово. От загоричени се дигна една тревога, едно викане, пази Боже! Наредих загорицкия центров войвода да изпрати неколко четници да проверят, а ние изгърмехме неколко залпа. След малко разбрахме, че не било нищо. Подир това аз и Кляшев со възстаниците от двата центра Блатцки и Апоскепски заминахме за „Вичо”, а другите оставихме ги на „Върбица”.

Из спомените на Иван Попов «Борбата в Костурско»

(не зная, дали точно в Клисура или тук, при решаване на организационно-структурни  проблеми е взето решението, за което казва в спомените си Иван Попов)

В Клисура взехме общо решение да нападнем на града Биглища, защото от Биглища башибузуците както и от съседните села бяха взели участие в унищожаването на Смърдеш.

                                                  Илия Биолчев в превзетата Клисура

Из спомените на Илия Биолчев (резервен член на Костурското Горско Началство, който след гибелта на Манол Розов, като негов заместник се превръща в редовен член на Костурското Горско началство): макар че писани след години и в това, което си спомня от времето на Илинденското въстание, да има изкривени и силно приувеличени успехи на въстаниците, публикуваме този откъс от неговите спомени, защото откриват един нов момент от действията на Костурските въстанически сили, за който не се споменава до момента в други документи от този период, а от друга страна и дава по-обилна светлина зад краткото „а другите оставихме на Върбица” от дневника на Чекаларов.

 Никола Андреев, командващ въстаническите сили на Мокренско - Кайлярския район по време на Илинденското въстание от 1903 г.

 „Центровите чети на Попов и Андреев и някои от селските  чети се отправихме за Кайлярско, за да проучим на самото място дали повдигането на въстание в този край е възможно и полезно. Оказа се обаче, че едно въстанишко движение там поради многочислеността на турското население не само веднага ще бъде смачкано, но ще стане причина за съвършеното унищожаване на всичко българско в тоя край да мине под башибозушки ятаган. Ето защо оставихме мирен този край.

                                                                       Иван Попов
„Ние, когато се движехме с всички чети наедно – това често се случваше – достигахме до 800 души, а въоръжени хора имахме до 2000 души. Често се разделяхме. В боевите действия, аз бях като главен ръководител наравно с Чакаларова, който пък беше и районен ръководител, така че аз му бях подчинен.” (за мястото и ролята му по време на Илинденското въстание, според неговите спомени)

На пътя за Емборе, около Врабчанското езеро, изгорихме няколко турски чифлици, а опитът ни да изгорим черкезкото село Св. Тодоре не успя понеже не разполагахме с достатъчно време за подготвяне на тази акция. След двудневно престояване в Емборско, което използвахме за среща с ръководното тяло там, отправихме се обратно за Костурско.”