28 юли 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

28 юли - Смърдеш - понеделник

Решено беше от тук да нападнем Билища и да го изгорим. Към седем саато след обед Поптрайков со неколко чети замина за Къпещица и от левата страна да нахлуе во Билища, Попов и Кляшев заеха десната страна над Върбник от горе, а пък аз направо во Върбник.

             село Върбник по време на първата световна война

 

Колко излезнахме над височините над Върбник турците ни откриха огън. И се почна редовна престрелка. Също и на Поптрайков откриха огън. Види се турците имали известие и се закрепили много добре, всички фамилии са ги изтеглили. До вечерта се стражавахме и не беше възможно да се настъпи. Па и нашите възстаници до толкова се беха изплашили щото требваше човек со сила да ги кара да настъпват, па и това го направихме со Илия Биолчев, но напразно.

Л. Поптрайков даде жертва, Колето Шамандуров, а ние един ранен от турците. Всички остъпихме и се прибрахме во Смърдеш. Забравих да отбележа: Поптрайков и него малко го раниха во гърба. Възстаниците прибраха неколко стотин кози и овци и говеда и ги натераха во Смърдецката планина.

Из спомените на Иван Попов «Борбата в Костурско»

И така на 28 юлий след обяд всички тръгнахме от Смърдеш за Биглища, като бяхме разпределени на два отряда, от които аз, Чакаларов и Кляшев трябваше да нападнем на Биглища, а южният под водителството на Лазо поп Трайков – на селото Капещица. Минахме през селата Въмбел и Връбник, гдето много добре ни посрещнаха – техни деца тичаха да ни донасят в силните тогава горещени, вода. Още преди да минем през селото Връбник, турските караули, поставени по височините, ни забелязаха и дадоха сигнал с гърмежи. Минахме през селото излязохме на височината над селото Връбник и се започна сражение по цялата линия. От първата позиция турците отстъпиха на друга позиция по-назад, гдето бяха добре окопани, укрепени. Ние не се решихме да атакуваме, защото трябваше да минем една долинка и сетне да се катерим на нагоре към турските позиции, щяхме да дадем много жертви, а не се знаеше щяхме ли да можем успя, и затова продължихме престрелката до вечерта и след това отстъпихме над селото Смърдеш в планината. В това сражение дадохме една жертва – убиха един четник от Смърдеш по име Никола Шамандуров. На Лазо поп Трайков два куршума му пробиха шапката и един леко го рани в гърба. И едно момче от с. Турия се рани и сетне умре.

Из „Сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурския край, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля...”

На 28 юли Лазо, Васил и Пандо с четири центрови войводи (Ив. Попов, Митре Панджаров, Стерьо Стерьовски и Васил Николов) и много селски войводи - всичко въстаници повече от 800 души - нападнаха чисто турския градец Билища (мюдюрлък), център на арнаутите в Дяволта. Югозападната част на Костурско граничи с чисто арнаутски села от мухамеданска вяра, наречени Дяволци поради реката Дявол. При изгаранието на с. Смърдеш, 9.V. тая година, те се отличиха с най-голям грабеж и насилия, та трябваше непременно да удари на Билища, за да почувствуват и те силата на въстаническите, та да не тичат сляпо за плячка. При централизирането на въстаническите сили към с. Смърдеш арнаутите се сетиха да укрепят Билища с аскер и башибозук и да чакат нападението от здрави позиции. Нападнаха се едновременно и Билища, и Капещица (родно село на прочутия злодей-кръвопиец Касим ага, убит от Комитета). Нападението се започна в 9 часът и след 4-часово сражение въстаниците отстъпиха назад, без да превземат Билища. Турците оставиха 10 души мъртви (аскер и башибозук), а от въстаниците 1 при Капещица и 1 ранен при Билища, който скоро умря. Това нападение на Билища всея ужас и трепет у арнаутите, които не смееха да дохаждат за плячка.

Из Поверително писмо № 670

          изглед на Костур от към езерото в началото на ХХ век

На 28 юлий пристигнал в Костур от Населич Хюсеин Паша, военен командант на Костурско и Корчанско.