Из дневника на Васил Чекаларов:
Общ изглед от село Косинец преди 1927 г.
През нощта настинах та не можах да се мръдна. На заранта и
през целия ден лежах, понеже четите беха доста пръснати затова не можахме да
предприемем нищо, особена мъчнотия срещнахме за храна, заръчахме в Косинец 400
хляба, а ни се изпратиха 200, останаха момчетата гладни.
Из Поверително
писмо № 670
с. Бъмбоки
На 31
юлий, двама сслени, Стефан Гичов и Петр Стефов, баща и син, на отиване в
Клисура за лечене, били заклани под Клисура от башибозука.
с. Апоскеп
На 31 юлий войската убила в селото Кузо Цидов, 56 годишен,
за да му вземе леската.
Проблемът с изхранването на хората винаги е стоял като проблем пред жителите на Костурско. Малкото обработваема земя, която има в Костурско, кара част от неговите жители да търсят препитанието си с гурбет извън пределите на родното село, кааза, вилает. Всяка от обособените области изпраща гурбетчиите си с определени дейности: от Корешчата като строители; от Пополето, като млекопреработватели и градинари; от Костенарията като мелничари. Именно за това от този край е имало много гурбетчии както в пределите на Османската империя (включително и Египет), така и извън нея. Гурбетчии от Костурско има в Гърция, България, Сърбия, Румъния, дори и в Русия. Първите гурбетчии потеглили за Америка ще заминат след въстанието. Завръщането на част от тях още в края на 1902 г. до пролетта на 1903 г., за да вземат участие в готвеното въстание, допълнително натоварва бедното от към храни Костурско. Какъв е броят на завърналите се гурбетчии, не е ясен. Но като членове на "Кружока" от Стара Загора (създаден около Коледа на 1901 г., като подразделение на ВМОРО, като членуващите в него се считат за членове на организацията в родните си села ) заминават за родните си села (предимно от Косинец и Смърдеш) 120 строители, за да вземат участие в "сватбата". Лазар Киселинчев, описва групата гурбетчии, които се прибират по родните си места, пътуваща с влака, които са именно пак от Костурско.
Няма коментари:
Публикуване на коментар