Из дневника на Васил Чекаларов:
В зори потеглихме една част за Прекопана а друга со Митре
Влашето за Бабчорско, за да отидат към Кономладските аскери. Ние мислехме, че
ще намерим аскер во Прекопана, за да се разправим со тех,
но за жалост те избегаха от вечерта и оставиха храните.
черквата "Св. Богородица"в с. Прекопана
Тук останахме на
почивка. Около 8 часа се сбрахме во сред селото хванахме предателите, поп
Христо и Ването Роров, при тръгването край селото ги унищожиха момчетата.
Оставаше още един предател но той влезна во редовете на прекопанската чета и
остана друже да се унищожава. След една реч, която държахме на прекопанци,
потеглихме за към Върбица над Загоричени дето се сбрахме и останахме на почивка
да пренощуваме. Всички бехме на брой 340 души. Известихме на Манол Розов во
Бобица, че сме тука, за да се присъедини и той, за да се разпределим.
Из „Моето
тефтерче” на Лазар Кисилинчев
22 юлий – вторник – Дъмбени
Щом наближихме до селото, свички въстаници се наредие на
редици по 4 души, първо вървее три момчина, по неми знамето Косинско, носено от
Лазо Палчев, до него двама въстаници, след тия една редица от три души, Косинската центрова чета, по нея и по същия
ред върват Смърдешкото знаме и после върват селските чети от Косинец, Лобаница,
Смърдеш, Въмбел и Върбник, около 360 души.
изглед от с. Дъмбени, снимката е правена в периода между Първата световна война и 1925 г.
В Дъмбени влезоме со песни во строй
войнишки, беме посрещнати со голяма радост от селяните. Се намериме со Лазо
п.Трайков, се поздравиме со „добър край на въстанието”, той ми се види много
соблачен (ядосан). Си реку, треба да
има някоя причина за това. Дойде Кирияко и со него се поздравиме, како и со
попо Филко и со много други. Запита Кириязко за настроението на Лазо. „Мани, не
опитвай зашчо е така! Малко остана да застрелиме днес 15-20 души селяни,
зашчото не сакае да въставе; благодарение като ве забелязае още от „Злостено”,
се уверие, шчо има въстание и свичките ги звее пушките.” Сега ми стана ясно
мене, зашчо от Дъмбени неме никакво известие.
Въстаниците по чети се наредие и безспирно се пеят,
най-песнопойни ми се видее Лобаничени. Даде се заповед свички да се соберат
всред селото и тук се извърши водосвет и се освети Дъмбенското знаме, след това
Лазо държа реч и поздрави въстаниците, като им пожела докрай да биде все така
бодри и винаги готови да се жертвуват за Македония. Края на думите му беха
покрити со едно „ура”, което вепременно требва да се е чуло до „Света Неделя”
... А след това свичките четници истреляха по три залпа.
черквата "Св. Никола" в с. Дъмбени
Лазо ме повика мене и Кирияко, седнаме и ни разправи какво
мисли да прави сега. На първо място ке отидем къде Дреновени , Габреш,
Поздивишча и Черновишча, за да се доближим до Жервени и да обезоръжим това
турско село (населението е
българо-мохамеданско), след това ке отидем в Рулската река, да
накараме да въстанат и тия села.
-
Ами со Коте (Костадин
Христов Саров – първият хайдутин в Костурско след 1885 г.; бил е неграмотен,
честолюбив; участва в първата чета на ВМОРО, която се създава в Костурско;
по-късно е привлечен от Костурския владика Германос Каравангелис и става негово
оръдие; още през 1902 г. напълно скъсва всякакви отношения с ВМОРО; негова е
„заслугата” за първата отрязана глава в Костурско – на Лазар Поптрайков, която
е изпратена, като доказателство на Костурския владика) как ке постъпиме?-
го запитвам аз.
-
Нишчо и него ке го
простиме. Пнеже сега сме въ въстание, и не требва между нас да имаме
неприятели.
След това каза как ке вървят въстаниците. Първо трите
центрови чети со знамената си, подир това селските чети, от всеки център след
своето знаме и подир това мъжете, въоръжени со сакавици, коси и копачки и т.н.
За това се натовари Кирияко да свика всички войводи центрови и селски, да им
обясни тоя ред. Останахме со Лазо само, тук едвам ми каза той, колко беше
ядосан той от постъпката на некои селяни от Дъмбени. Да проствеу шчо не беше
тук Цильо (Восил Чекаларов) , иначе
най-малко 15 души требваше да застреляме. „Нейсе, стана, шчо стана, сега да е
на айралия!” Да оставиме сега тоя въпрос на страна и да вършиме работата.
Подаде ми ена написана хартия, текст за едно възвание,
което требваше да го пратим во гр. Костур, да го преведа на гръцкии да го
препиша на няколко екземпляра. Той отиде някъде го викае. Преведох текста на
гръцки, ама съдържанието не ми аресваше. Написа друго направо на гръцки и го
преведу на български; го показа на Лазо, той сега на свой ред не го аресва.
портрет на Лазар Поптрайков
Спора ни беше следния: Лазо искаше да бие в очи в текста, че въстанието се
прави само от българите от Македония. Яз пък турве в съдържанието му повеке
човечност и че въстаниците ке считат свички Македонци като братя. На края
написа трето възвание, което Лазо не го одобри со кеф. „Пиши, каквото ти дойде
на калем да го пратим, зашчото времето минава.” И яз написа следното възвание в
5 копия:
До жителите на
гр. Костур
Възвание
Революционното
началство на Македонския комитет в Костурския район в съгласие со всички райони
на същия комитет в Македония и Одринския вилает, обяви общо въстание и разве
знамето на свободата миналата неделя, 20-и текущи месец.
Българите, жители
на Македония и Одринско, въоръжени ще се борат за човешките права и за
освобождаването от турското иго жителите на горните страни.
Революционният
щаб прибегва към оръжието, за да се бори срещу турската тирания и турското
непоносимо управление, в името на свободата, на братството и на човечното и ще
се постави над всяка националистична или племенна разлика между населенията в
родината ни. Ще счита като братя всички, които ще му помогнат в трудното му
дело, борейки се против Султанското правителство, защото както на всички е
известно, днес лошо се управлява не само християнското население на Македония,
но и на турските жители на тая страна.
Революционното
началство счита като свои неприятели турското управление и всички тия, които ще
дигнат оръжие против него, както и против онези, които ще спомогнат на турската
войска, против предателите и онези, които ще служат за куриери, както и против
всички, които извършват изстъпления, жестокости и убийства над немощни старци,
жени и деца. Всичките тези ще накажва най-строго съгласно извънредните
правилници на наказателните разпореждания на Вътрешната Македоно-Одринска
революционна организация.
Свещена длъжност
се налага на всеки гражданин, който обича свободата, да се притече и влезе под
разветите знамена на Революционното началство и да принесе нужната услуга, за
да строшим по-лесно веригите на робството, за да се установят условията на
мирен свободен живот в злощастната ни родина!
Революционното
началство се надева, че настоящето възвание ще се посрещне со нужното внимание
от всички жители на Костур и извика:
Да
живее революцията!
Да
живее свободата!
Да живее
Македонския комитет!
22 Юлий 1903 година
Издадено на върховете на планината „Бучие”
От
Костурското Революционно Началство.
Из дневника на Киряк Шкуртов:
На 22 юли след малка почивка потеглихме от Прекопана за
планината Върбица.
Из спомените на
Иван Попов «Борбата в Костурско»
Над Апоскепската планина държах
реч, на четниците преди да тръгнат.
Събрахме се тогава между селата Блаца и Черешница, гдето се присъединиха към
нас и четите от същите села и от с. Бабчур, Митре Влахчето с няколко чети
тръгна на планината Вич да държи височината в случай на едно нападение. Аз,
Чакаларов и Кляшев с няколко чети тръгнахме да заобиколим Прекопана и да
нападнем тамошния аскер (на 22 юлий). По пътя още като се разпределяхме и
заобиколихме селото, дойде ни известие, че войската избягала, като узнала за
кроеното нападение на вишенската. Влязохме в селото с песни и по такта на
тръбата, а селяните ни посрешнаха с голяма радост.
Установихме се в селото бяхме до
400 души, присъедини се и четата от
селото Прекопана. Обядвахме, набавиха си момчетата каквото им трябваше и след
като ни нагостиха отправихме се за върха Върбица (над Загоричани), на планината
със сащото име. Тук спахме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар