Във връзка с отбелязването на 110
години от Илинденското въстание, ще се помъчим да пресъздадем обстановката
такава каквато е била тогава. И за да бъде по-автентична си позволихме да
публикуваме части от дневници и спомени
на участници в тези събития. Повярвайте няма друг революционен район от
Охридско-Преспанските езера до Черно море и от Скопска Черна гора до Бяло море,
участвалите в него, да са си водили дневници, колкото ги има в Костурско.
Водили са ги ръководителите на
Костурското горско началство, доказателства за това са дневниците на Васил
Чекаларов, Михаил Николов Розов, Лазар Кисилинчев (има косвено сведение, че и
Пандо Кляшев си е водил дневник, поне до към края на въстанието, макар че не е
намерен до момента и нищо не е публикувано, когато сравните спомените на Иван
Попов – центрови войвода, например с тези на секретаря на Костенарийската чета
Киряк Шкуртов или В. Чекалоров, ще се убедите в голямата близост на фактите, предадени
ден след ден от хода на въстанието близо половин година по-късно пред проф. Л.
Милетич, което за мен е прост факт, че фелдфебел Попов – единственият сред
костурските въстаници, с що годе някаква военна подоготовка – също си е водил
дневник) и се стигне до войводата на селска чета - Стерьо Стерьовски, за чийто дневник знаем от
Христо Силянов и накрая до «мобилизирания въстаник» Панайот Наумов Робев от с.
Апоскеп. Лично за мен, това е знак за осъзнатата историческа стойност на
събитието, в което вземат участие.
За това решихме, вместо да бъде един
кратък обзорен материал, да бъде ден след ден разказано от самите участници (
до толкова доколкото е запазено тяхното свидетелство). На места, може да видите
повторение на фактите, но повярвайте, те са като фотографската снимка, тъй
както всеки от фотографите ви дава своя ъгъл, своето виждане за обекта, който
се заснема. Дано да не ви доскучаем, но слава Богу и за това си има лесното,
като при сериен филм – просто го подминавате.
Няма коментари:
Публикуване на коментар