20 юли 1903 година

Из дневника на Васил Чекаларов:

20 юли - Дреновенския осой - неделя

Отрано дойде Липо Лекаров и ни донесе едно окръжно от щаба, во което ни пишеха за денат на въстанието. За големо наше учудване видехме, че ни пишат 20 срещу 21, се обявява въстанието низ целата Македония. Това много ни учуди и ни изненада, защото не остава никакво време, за да направим нужните разпореждания.

Както и да е, се заехме со разпорежданията. Решихме да изпратим во Костур по двама човеци во неколко ханове и во четири часат през нощта да подпалят ханищата. Изпратихме Ванчето Москов, во Дъмбени да вземе Лазо Поповски и да отидат во хана на Колето Габрецко да запалят неговия хан. На Дичо Дреновчара хана, натоварихме едно момче от Кономлади Мано и дедо Димо Попов от Дреновени, на Алекси хана изпратихме четника Насо Бабчорски, и заедно со Насо Попниколов да го подпалят. Жупанишчени пък некой други, а апоскепени други ханища, а ние да се доближим, да нападнем чадърите та со това да отвлечем вниманието на правителството и да създадем суматоха и страх. Изпратихме човеци во Дъмбени и во Жупанища, писахме чрез Липо Лекаров во Смърдеш, чрез Попкиров во Косинец и Въмбел, Върбник, за да заминат и прекъснат телеграфните жици, издадохме едно кратко окръжно, со което обявяваме въстанието. Вечерта се разделихме со Митровата чета и заминахме за Апоскеп. Тук вечерахме, Розов замина за към Загоричени, Кляшев за към Блаца, а ние со Поптрайков и со Поповата чета и со Стериовата потеглихме за към Костур. Се срещнах со Жупанишчени на определеното место. Часът стана вече 6, а още во Костур немаше да пламни. Апоскепени не пристигнаха да отидат во Костур. Жупанишчени малко остана турците да ги заловат и со триста мъки забегнали! Бабчорени и те наверно не пристигнаха. Оставаше да се надеваме на Ванчето Москов и на Дедо Димо, но на тех не знаем що им се случи. Тъй или иначе но факто е, че нищо не стана во Костур. Жупанишчени ни казаха, че около сто души аскери били около жупаницките лозя. Во Шестеово и там имаше други аскери а до като стигнем на местото ни требваше още един час време и така не ни оставаше време, защото щеше скоро да се осъмни. Освен това що полза да отидим и изгърмим неколко залпа? Когато ништо от вътре нема? За това решихме да се върним и се сбрахме на Апоскепската планина на „Мелимите”.

Из дневника на Киряк Шкуртов:

20 юли 1903 г.  Писма от Окръжния комитет бяха стигнали още на 12 юли и куриерите търсят четите да ги предадат, но никой не ни знаеше дирята, към обед селяни от с. Дреновени се научиха за пристигането и донесоха писмата. Щом Чекаларов отвори писмата и прочете, че въстанието е провъзгласено за същия ден свика веднага всички войводи и секретари и заповяда да се напишат окръжни до всички села за да въстанат. Четниците виждайки това раздвижване в лагера наскачат около войводите с нетърпение да чуят новините.

Чекаларов изправи се пред всички и гръмогласно заяви, че многоочаквания ден дойде и ние днес обявяваме въстанието и излизаме на открито да се борим с вековният неприятел. Да живее Македония!!! Едногласно ура разцепи въздуха и всичко едногласно се поздравяваха с „Христос возкресе” и „честита свобада”! Няма перо, което да може да опише възторга с който се посрещна тази вест. Искаше ни се да имаме криле и да хвръкнем и да догоним  аскера и да почнем открито борба, никой не мисли, че ни предстоят лишения, опасности и смърт.

О, Боже как нямам силно перо да мога да опиша по-живо възторга, който владее в лагера! След обяд се разпратиха четници и селяни да пренесат писмата по селата, в които се даваше нареждане коя милиция на къде да се зачисли и обекта на работата, която трябваше да се върши.

За Костенарията се взема решение да не възстава, понеже според местоположението е изложено на погибел, за това се дадоха инструкции само да се охраняват от близките турски башибозуци.

На Костенарийският райнен началник Георги Христов от гр. Хрупишча се възложи да отиде в гр. Хрупишча и там с помощта на милицията да хвърлят по учрежденията няколко бомби за респект и да пресекат телеграфните жици. На Жупанската и Дъмбенската милиция се възлагаше по-слемите  да влязат в Костур и вечерта да хвърлят в града няколко бомби, да всеят страх и паника, а старите четници и милицията начело с Чекаларов ще форсират града, една част ще навлезе в града, а другата част от четата ще обстрелва казармите, които стоят на два километра от града и да не даде възможност на аскера да дойде в помощ на града. Види се този план е бил изработен от по-рано от всички началстващи.

Вечерта според плана потеглихме и стигнахме на позиция да чакаме да експлоадират бомбите и тогава да навлезем от циганската махала, защото града Костур е обграден от вси страни с езерото, та само една малка ивица земя го съединява с другата суша. Към два часа след полунощ пристигнаха куриери, които съобщиха, че терористите не са могли да влезнат в града понеже от една седмица турците бяха запретили да се влиза в града след залез слънце. Като се получи това известие всички с голяма скръб се върнахме към с. Апоскеп и от там за върха на планината. Тук сутринта пристигнаха всички началници и войводи и през целия ден се крояха планове и се правеха скици.

Из „Моето тефтерче” на Лазар Кисилинчев

20 юлий, неделя и празник „Св.Илия”

Дойде в селото Нумо Митруш от Смърдеш и ми каза, че имале известие от началниците, со което пите: да не би да е дошло някое писмо от Битоля, било во голем плик, ако има такъво писмо, веднага да се изпрати къде Дъмбени – Дреновени. Каза му, че такъво писмо во нас не е дошло. Нумо ми каза, да не би во Лобаница да е отишло. Яз му разправи, че тука бе`а преди четвърт са`ат Лабаничани, не каза`я нишчо. Той веднага си  вяна мъската и се върна во Смърдеш. Къде девет са`ато пристигна през  планината Донето поп Киров от Смърдеш. Ми донесе писмо от началниците. Бех сам дома, поздрави ме и ми каза: „Айде, айрлия да е.” И ми подаде плика. Во него имаше едно дълго писмо и едно друго, написано со по големи букви и под подписите теглена червена линия, от червен молив, знак, че е от началството! Не го дочетох и като луд започнах да викам  „Ура!”, „Ура!”, „Ура!” Въстанието е обявено! Това мое викане разтревожи домашните и по едно време  видо майка ми да гледа со ен страшен и сириозен поглед и ми вика: „Шчо  викаш така, шчо ти е?” Динето поп Киров побърза и и каза, че въстанието е обявено и от това се радвам. „Добре, ама не се вика така, ке чуе аскерите от Немановата къшча .”– казва майка. „Чуе, не чуе, пет пари не давам сега за това. Въстанието за неми се прави, да чуе свички, да чуе Султано, да чуе и Европа!” – допълва Донето поп Киров.

Извиках Трайко Марковски и членовете на селската комисия, както и селските войводи, нареди да се собериме в една по-добра къшча. За такъва избра`ме  къшчата на Стоян Банпаш. Прочету писмото внимателно  и след това Донето си замина за Смърдеш.

Едното писмо беше възванието за въстанието, другото писмо написано от Кляшев беше един вид инструкции  как да постъпим в първия момент. Началството знаеше, че повечето пушки са собрани и са складирани в планината.  Ни се нареждаше първото нещо, което ще трябва да извършим ошче вечерта,  да прекъснем телеграфа Костур - Корча и след като се въоръжат въстаниците , да нападнем аскера во селото. Веднага писа во Лобаница да дойдат тук комисията и селският войвода. Собрахме се в Банпашовата къшча, прочету писмата от началството и, след като размени`ме по някой и друг лаф, реши`ме: Селските войводи да отидат горе на „Калето”, да открият скривалището, да земат и да очистят пушките и да се соберат на „Вилски вър” и да чекат там или на „Гумнишче” нови наредби. Натоварихме Петрето Гинчо со Георги Калаотино да отиде вечер  да изсечи  телеграфните диреци  от „Бочкарев дол” до „Сукалица”. Селския войвода Гаки Кенков остана во селото да прибери ония човеци и да открие скривалището на „Завънголие”.

Каза`ме новината да се пази во тайна , но мъжко сърце не трае. Попо Оцо, щом излезе от Банпаш, почн да се кара со едни аскери, които наливае вода на „Кланца” и на които явно им се закани, като им казваше какви ли не думи. Това некой старци и веднага то разбрае, че требва да става нешчо. Ние бе`ме ошче во Банпаш, доиде попо Петро, Пенето Весчур и поиска да разбери какво става; му каза`ме , че въстанието било днес обявено и сега се готвим да въстаним и ние. След малко дойде  и Лабаницката комисия , му дадух  нареждания да изсечат телеграфо от „Лънго” до Капшчицко и свички  въоръжени да чакат нови нареждания. Лобаничани посрещнае со радост новината за въстанието. Пратихме Насо Карата в Кърчишча да занесе  на комисията писмо, на което пишеме, тия мъже , които имат пушки утре да са готови, като ги повикаме повторно, да дойдат. Попо Пиетро отиде да заби камбаната за вечерня во църквата и да пее молитва ; казваме му, ке пее утре, кога доъде свички въоръжени. След сички тия наредби  писа писмо на Насо во Смърдеш, като го кане да дойде утре към 9 са`ато да нападнем  Косинскио аскер. Привечер дойде една жена от Дъмбени, която разправи, че Дичо Ангелко денес фърлил отрова во млекото, което давал на Дъмбенският аскер ; турците забелезали млякото, което било зеленикаво, се пушче да го фате; Дичо избегал. Цела вечер кроеме ка ке го нападнеме, кои чети, къде да фане место и пр. След полунощие отиде си дома, намери домашните ми налегнали; цбогува се свичките и след това прибраме во къшчата на Пандо Боюн да чекаме новия ден.

Из спомените на Манол Кочов и Наум Масалинков за този първи ден на въстанието:

В Дреновския осой при обявяването на въстанието взе се решение, щото през нощта срещу понеделник 20 юлий, ст.ст. да се нападне градът, да се вмъкнат в града около 50 души, стари изпитани четници от разни села. Бойните припаси – бомби, револвери, патрони и прочие – изкусно да се поставят в самарите на добитъците. Понеделникът като пазарен ден и като пръв официален ден на въстанието бе най-подходящият за нахлуване в добре укрепения гр. Костур. В тоя ден идваха да се откупуват селата от спахилъка – всички кметове (коджабашии) трябваше да присъстват в хюкюмата /сградата, в която се помещава местната власт/. Следователно всеки четник от село щеше да има при себе си и кмет, който бе задължен да купи в града тенекия газ за своя четник за опожаряването на града. 

Четниците трябваше да влезнат в града поединично, заедно с пазаренци в самия Илинден за да действуват в определените им части. Всеки четник знаеше само своя дълг – какво да прави лично той. По-нататък нищо не знаеше. Когато ще влезне в града тогава ще му стане достояние общия план за нападението. Понеже по сухо се влиза в града само от едно място и то твърде тясно и понеже всеки пътник, мъж, жена биваше старателно претърсван при влизането, трябваше да се внимава за укриване на плана. Това, се отнасяше за 50-те четници – терористи, за вътрешните смутители, които бяха длъжни да бомбардират и опожарят града. А отвън, откъм северните стръмнини и страхотно надвиснали скалисти височини срещу града между селата Апоскеп и Жупаница, посреднощ срещу понеделника трябваше щурмово да връхлетят четите към града, за да подмамят турската войска вън от града, вън от поуострова, в който момент вътрешните бунтовници заедно с всички пазаренци да разтърсят града и го унищожат. Обаче тоя хубав проект, макар и много опасен, не можа да се осъществи, поради късното съобщение по селата, главно по нямане на необходимото време. Можаха да влезнат в града само терористите Манол Филев Кочов от с. Кономлади и Иван Москов от с. Дъмбени. На пълвия бе определено да действува в участъка – пазаря до джамията, а на втория – участъка при гръцката митрополия. За понеделника, след като се получи второто нареждане от началството влазлите двама терористи в града излезнаха заедно с пазаренци и се върнаха в частите си.

Из спомените на Иван Попов «Борбата в Костурско»

На 19 юлий престояхме в Тихолишкия орман (кория), а през нощта заминахме за Дреновската кория. Тук ни свари и датата 20 юлий, която чакахме. Получихме писмо от щаба с шифър, в което ни известяваше, че през нея нощ, ще се провъзгласи общо въстание.

Него ден ние повикахме от с. Дреновени селяни, за да ги проводим, като куриери до другите села. Преди туй ние всички войводи и ръководители съчинихме едно възвание към българите от нашия район, в което им съобщавахме, че въз основа на една заповед от по-горе провъзгласяваме въстание, та всички въоръжени сили да бъдат готови и да чакат заповед от нас за по – нататъшни действия. От тук изпратихме момчета по селата (наши четници), за да се преоблекат като селяни, да хвърлят брадите (да се обръснат) и, снабдени с бомби, да се вмъкнат в града по ханищата, да запалят сеното, и щом турците дойдат да гасят, да хвърлят бомбите, а пък ние с околните села да нападнем войската, която на чадъри беше разположена пред входа на града. Момчетата докато да отидат в селото и докато да се преоблекат, позакъсняха, та само неколцина можаха да се вмъкнат в града, в който тогава, щом се мръкне, никого не пущаха. Дори и денем обискираха мнозина, които влизаха в града. Ние изпратихме известие на околните села (Апоскеп, Тихолища, Джупанища) да бъдат готови още същата вечер за нападение на Костур. Апоскеп и Джупанища можаха въоръжени да се съберат, а третото село, като по-далечно, не успя да се събере. С тези две села и с нашите чети ние се приближихме към града. Но отвътре сигнал не се даде. От друга страна узнахме, че има аскер и в Шестеово ( един бирник със 100 души), поради което и селяните от Шестеово не дойдоха въстаници. От Джупанища дошлите въстаници ни казаха, че в Сливени има войска. Трябваше значи о време да се отстъпи на по-далечно растояние, и понеже от вътре дълго време никой не се обади, ние отстъпихме на Апоскепската планина, гдето осъмнахме. Тази нощ успяхме само да пресечем телеграфите чрез по-отрано изпратени команди. Само това помахме да направим, първата нощ, защото писмото от щаба за дигане на въстанието получихме късно; то било дошло по-отрано, но като се движехме усилено, селяните не ни знаеха дирите, та писмото пътъвало от село на село докато ни дойде. Да бяхме го получили на време и да бяхме се разпоредили за всичко според плана, сигурно щяхме да превземем Костур, гдето имаше до 800 души войска – толкова бяха изплашени.