Четите на войводите Стефан Чавдаров, Никола Жеков и Димо Николов по време на Балканската война 1912 – 1913 г.

Преди век, когато се обявява мобилизацията за предстоящата война срещу Османската империя, която трябва да доведе до освобождението на брата роб от Македония и Одринска Тракия, Стара Загора се превръща в един разбунен пчелен кошер, както се случва това във всички градове и по – големи села на страната.

Ярко свидетелство за това са публикуваните писма от различните населени места от полк. Петър Дървингов в неговата история на Македоно – Одринското опълчение. Там четем, че още на вторият ден от мобилизацията (19 септември) от градът е изпратена в телеграма ,  в която се казва, че вече 120 човека са се записали и да ги очакват на 20 в София. Тази цифра, дали се отнася за територията на целият тогавашен Старозагорски окръг или за самият град, днес е трудно да кажем. Но от самият град в редовете на опълчението се включват 55 човека, от които само четирма не са от Стара Загора, а са бежанци от Дебърският край.

Времето тогава е било такова, бихме могли с въздишка да кажем днес. Младите учители са възпитавали учениците си, че най-голямото богатство е не какво и колко ще имаш в кесията си, а че там някъде зад Родопите и Рила има още българи, които страдат и които се надяват, че именно на тях  вярват, че е възможно да се освободят. Има много свидетелства в този смисъл, когато предците ни, казано на езикът на времето за което говорим, са зарязвали „кяровите си”, за да добият правото и щастието да загинат на бранното поле в името на свободата на брата роб.

Множеството ученически и студентски кръжоци, които се създават в края на ХІХ и началото на ХХ век, както в страната, така и в чужбина способствуват за включването на нови и нови младежи в редовете на борбата, когато Македония и Одринска Тракия не бяха „романтична страница” от нашата история, а жива кървяща рана. Именно, благодарение на тях се изграждат като революционери и вземат участие в освободителната борба трима от войводите – Стефан Чавдаров, Никола Жеков и Димо Николов, в преди  и след Илинденската летопис на борбата за свобода. Те на думи и дела реализираха, лозунга на поколението родено половин век по-късно „Кой, ако не ние! Кога, ако не сега!”

Димо Николов Славов е роден на 14 октомври 1879 г. в Стара Загора. След завършването на ІV гимназиален клас в Хасково, продължава обучението си в Морското училище във Варна, където е привлечен от мичман Тодор Саев в редовете на Вътрешната Македоно – Одринска Революционна Организация (ВМОРО). През 1901 г. постъпва в четата на Аргир Манасиев, а по-късно е четник при Коста Мазнейков и Христо Чернопеев в Македония. От края на 1902 г. се прехвърля в Одринска Тракия, като четник при Марин Чолаков. След Преображенското въстание става войвода в Дедеагачко и подвижен член на Одринският оккръжен революционен комитет. След раняването му се прибира в България. През 1907 г. е отново с чета в Дедеагачко до Младотурската революция от 1908 г.

Никола Костов Жеков е роден през 1880 г. в Стара Загора. Син на един от братята на Михаил и Георги Жекови, загинали по време на Старозагорското въстание от 1875 г. Техната саможертва е възпята от народният поет Иван Вазов. Учи в железарското училище в Самоков, където става член на революционния кръжок „Трайко Китанчев”. Четник при Михаил Попето и Христо Чернопеев. След, което става дългогодишен войвода в Струмишко и Радовишко, преди и след Илинденското въстание. Самият той още в същият ден на мобилизацията изпраща телеграма до София, за да пита какво да прави.

Стефан Иванов Чавдаров е роден на 24 март 1883 г. в Стара Загора. Завършва ІІ гимназиален клас. По време на Илинденско – Преображенското въстание е в четата на Пейо Шишманов в Смолянско. От 1904 до 1907 г. е четник и районен войвода в Драмско. В началото на 1908 г. е назначен за войвода в Кривопаланска околия, на който пост остава до Младотурската революция. От 1910 до обявяването на войната  е войвода в Горноджумайско и Малешевско.

На 8 септември 1912 г. из всички по-големи селища в страната е изпратено тайно и твърде бързо окръжно писмо на Изпълнителния комитет на Македоноодринските братства, с което се приканват всички мъже бежанци на възраст между18 и 48 години и живущи в България да се записват във формиращите се чети, които трябва да разрушават противниковите комуникации, да овладяват важни стратегически пунктове, да организират и въоръжават българското население в партизански чети и отряди.За това, че ще действат в тила на врага, още преди началото на войната им са предоставени предимно диверсионни и разузнавателни задачи, както се посочва и в „Правилника за доброволческите чети, които ще действат в Македония и Одринско в Освободителната война.”

Почти целият наличен състав на четите и отрядите се състои от бивши участници в националноосвободителните борби в Македония и Одринско, а също така от необучени или слабо обучени доброволци. За това се отделя внимание на военнотехническата им подготовка. От 18 до 22 септември 60 човека са обучавани за работа с разрушителни заряди и ръчни бомби от капитан Стоян Величков.

На 22 септември навлизат първите чети в тила на врага, а до края техният брой надхвърля числото 53. Но обявените от полк. Дървингов 53 ръководители на чети, отряди, роти и дружини,  трябва да се възприемат, като съзнателно финанасирани и подпомогнати от държавата за нуждите на военното министерство, а не като водачи на всички чети действащи на територията на Македония и Одринска Тракия.

На 26 септември 1912 г. всички чети и отряди са зачислени със заповед в състава на Македоно –Озринското Опълчение и по този начин се превръщат юридически в подразделения на Българската армия и възприемат нейната организация и структура.

Четите изцяло действат на територията на Македония и Одринска Тракия, в тила на врага. Най-много чети са изпратени на територията на Македония. Някой от тях съдействат при освобождаването на поробените земи , както на Българската армия така и на съюзниците ни, било то сърби или гърци, в зависимост от мястото, за което са определени да действуват. Стефан Чавдаров и Никола Жеков действат със своите чети на територията на Източна Македония по течението на река Струма, докато Димо Николов е изпратен да действа на територията на Беломорска Тракия. В една или друга степен, това е напълно нормално и естествено и съобразено с поставените задачи пред всеки от тях. Територията на която действат им е позната, хората при които ще отидат също ги познават и ще им имат доверие, защото в крайна сметка, съобразено с днешната ни представа, тези чети се явяват клетките, около които при дадени обстоятелства, с наличните материални ресурси, които съществуват в даденият район, биха могли да съдействат, за набиране на въоръжена сила, която да действа в тила на противника, и да създава възможност за даване на по-малко жертви по време на воденето на активни военни действия от страна на българската армия.

Защото не можем да си обясним по никакъв друг начин, как една 10 членна чета под ръководството на Стефан Чавдаров например, според документите за участието в редиците на Македоно – Одринското опълчение нараства на 36 човека, освен с привличането на местно население, което се включва в нея или част от новопъстъпилите доброволци да бъдат насочвани. Документите в една или друга степен дават отговор на въпросът, с колко човека навлиза в пределите на Османската империя. Основният състав е бил събран още на 17 септември, само един от неговата чета е записан на датата 25 с.м. За останалите, които са взели участие в нея, не е посочена дата, кога са постъпили. Шест от четниците са от Стара Загора, с войводата са 7, останалите трима са от Златарица, Търновско, Златица, Софийско и от Драглище, Разложко. Като се има в предвид първоначалният район на действие на четата, бихме могли да заявим, че той е съзнателно включен в нея като човек познаващ района. Но, неговата чета може да се каже, че е една от интересните, затова че в нейният състав по-късно се включват 8 арменци и двама гърци, ако за единият може да се приеме за гърцизиран българин от Одрин, другият е от о. Крит. Сред имената на четниците е и името на дългогодишният войвода на ВМОРО от преди Илинденската епопея и малко след нея – Андон Лазов – Кьосето. Имайки в прдвид, информацията, която се съдаржа от полк. Петър Дървингов, че друг старозагорец, взел участие като четник и войвода в Драмско и Зеляховско след Илинденският период, а от 1910 до започването на Балканската война е  разложки околийски войвода, какъвто е  Тачо Хаджистоенчев,  се появява в пункта намиращ се в Дупница с 200 човека – селяни, за да иска материално осигуряване на хората, които ръководи, а в документите е записано, че при започването на Балканската война е в четата на Георги Занков. Може да се изкаже предположението, че именно около такива хора, с изграден авторитет и опит, познаващи, както спецефичните условия на територията, на която ще се действа, познаващи  приомите на партизанската борба, която са длъжни да прилагат, а също така и хората, на които могат да се опрат.

Според полк. Дървингов, четата на Никола Жеков е осигурена с 20 пушки, а четата му достига при навлизането в пределите на Османската империя 25 човека. По.голяма част от неговите четници са от Стара Загора – 12 (с него) и Чирпан – 7

Четата ръководена от Димо Николов,  под № 46  е получила 7 пушки и толкова човека навлизат в пределите на Османската империя и трябва да се отправи за своя район  - Димотишка околия . Тя действително не нараства тъй както четата на Стефан Чавдаров, нито остава същата, в крайна сметка като четници в нея вземат участие 8 човека. В нея няма друг човек, който да е от Стара Загора или окръга

Името на Стефан Чавдаров е посочено в списъка като войвода на чета №14 и като чета действаща в Малешевско. Но в действителност, той не достига до този район поне в първите месеци на войната.

Никола Жеков според същият списък е войвода на партизанска чета № 40, но същевременно фигурира и в списъка на 2-а отделна партизанска рота на Христо Чернопеев.

На път за своите райони четите устройват събрания и изпращат окръжни на местното население, в които се нарежда да не се дава на турските власти никаква реквизиция, селският добитък да са откарва по непристъпни места или да се унищожава, за де не бъде използван от турските власти. Тези действия подготвят психически населението, че този път действително ще има воъйна. Също така се укрепват редиците на местните милиции и местните чети.

Обединените усилия на четите, милициите и населението успяват да създадат ефективни спънки пред турските власти, както по време на мобилизацията и реквизициите, така и в хода на самите бойни действия. Защото тези действия на местното население принуждават властите да отделят по големи сили за поддържане на реда.

Четата на Стефан Чавдаров взема участие в освобождаването на Банско на 5 октомври 1912 г., съвмстно с други чети, под общото ръководство на Христо Чернопеев. На 19 с.м. взема участие в настъплението към Мехомия (дн.гр. Разлог), но след 8-часов бой се отеглят в Банско. Четата на Стефан Чавдаров участва и в освобождаването на гр. Кавала на 27 октомври, съвместно с други чети, една от които е водената от поета Пейо Яворов.

Четата на Димо Николов, съвместно с тази на Апостол Дограмаджиев подпомага действията на Кърджалийският отряд при овладяването на Димотика и Дедеагач.

Четата на Никола Жеков, действа като една от авангардните чети пред частите на 7 –ма Рилска пех. дивизия и достига до Лагадинско.

По всяка вероятност на четите на Стефан Чавдаров, Никола Жеков и Димо Николов след заемането на територията от българските войски са поставени административно – полицейски задачи. Само по този начин, поне за момента може да си обясним промяната на наименованието по докувнти на ръководената от Стефан Чавдаров чета от 17 септември до 1 декември 1912 г., на струмишка чета и на струмски отряд. Общият брой на взелите участие доброволци в тези формирования по мои изчисление на базата на Личния състав на Македоно – Одринското опълчение по документи е 106 човека, от които арменците са 21 човека.

След приключване на възложените им задачи, част от водените от тях четници се включват в трите новосформирани дружини към Македоно-Одринското опълчение, както е прието да се изтъква от изследователите на темата, но фактите сочат, че това не е точно така. От девет членната чета на Димо Николов, само за 5 с войводата, има сведения, че продължават участието си в редовете на доброволците и то в 5 Одринска дружина. И ако за тях можем да предположим, че е направен някакъв компромис, за това че са чета действала в района на Одринска Тракия, то не може да бъде дадено подобно тълкувание, за Никола Жеков, който е записан, че продължава участието си в 6 Охридска дружина, и с него още 4 – ма четници. От откритите имена на 23 –на му четника, от 25 – те според полк. Дървингов, 15 продължават участието си във войната, но останалите 10 човека са разхвърлени по 1 или двама из различните дружини. Както споменахме от откритите над100 имена на участници, взели участие под ръководството на Стефан Чавдаров – 49 продължават участието си в Балканските войни – 24 с войводата в 13 Кукушка дружина, 13 в 14 Воденска дружина, 11 в 15 Щипска дружина и един в 8 Костурска дружина.

Дейността на партизанските формирования  може да изглежда на пръв поглед скромна с мащабите на големите операции и сражения през Балканската война. Но техните действия, подготовката на населението за войната и организирането на неовата въоръжена защита, прекъсване на комуникациите на противника, разстройването на неговият тил и създаването на пречки за концентриране на войските му по основните направления според плана им за действия при война, не е маловажна. Участието им в боевете като авангард и водач на основните български войски, също не е за подценяване, с което изпълняват достойно своя отечествен дълг към България.

Използвана литература:

Дървингов, П. История на Македоно – Одринското опълчение. т. 1, С.,1919.

Радев, С. Това, което видях от Балканската война. С.,1993.

Силянов, Хр. Освободителните борби на Македония, т.І,ІІ (фототипно издание), С.,1983.

Цветков, М. В. Станчев и Б. Николов, Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. С.,1996.

Борбите в Македония и Одринско 1878 – 1912. Спомени. С.,1981

Балканската война в Източните Родопи (1912 - 1913). Кърджали,1987.

Националноосвободителните борби на българите от Македония и Одринска Тракия през Балканската война (1912-1913). С.,1994.

Освободителното движение в Македония и Одринско. Спомени и материали. (фототипно издание), т.ІІ,С., 1983.

Македоно – Одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив”. С.,2006.

Гоце Делчев. Писма и други материали. С.,1967.

Таню Николов (1873 – 1993). Научна конференция. Доклади и съобщения. Хасково, 1993.

      Спикък на четата на Димо Николов по време на Балканската война

№	Име, презиме, фамилия	год	родно място/местоживеене	образование	Къде и до кога е участвал
1.	Димо Николов                с.502	32	гр. Ст. Загора	V клас	Войвода на чета;5 Одринска др.; щаб на 2 бригада на МОО ; 17.9.1912 – 10.8.1913 г.
2.	Тодор Ив. Гърнев          с.192	24	с. Драбишне, Одринско	2 отделение	Четата на Д. Николов; щаб на 2 Бригада на МОО; 30.9.1912 – 10.8.1913 г.
3.	Белю Димов                   с. 233	43	с. Румелия, Харманлийско		Четата на Д. Николов – 17.9.1912 - ?
4.	Иван Костов                   с.372	37	гр. Цариград	неграмотен	Четата на Д. Николов; 30.9.1912 - ?
5.	Делчо Маратов              с.423	25	с. Брегово, Харманлийско		Четата на Апостол Дограмаджиев;четата на Д. Николов
6.	Атанас Николов            с.497	26	с. Пишман, Софлийско; местоживеене Идирлии, Хасковско		Четата на Д. Николов; 17.9.1912 - ?
7.	Станчо Д. Попов           с. 582	23	Малко Търново; местоживеене Бунар Хисар	гимназиално образование	Четата на Д. Николов; щаб 2 Бригада на МОО; 4 р. 8 Костурска др.; 17.9.1912 – 10.8.1913 г.; орден за храброст ІV ст
8.	Ангел Стойчев               с.662	26	с. Нова махала, Ортакьойско		Четата на Д. Николов; 30.9.1912 - ?
9.	Лазар Чичовалиев        с. 799	20	гр. Велес	ІІ клас	Четата на Д. Николов; 5 Одринска др.; 30.9.1912 - ?

Списък на четата на Никола Жеков по време на Балканската война

№	Име, презиме, фамилия	год.	Откъде е	занятие	образование	Къде и до кога е участвал
1.	Никола Костов Жеков       с.259	30-31	гр. Ст. Загора	механик		Войвода на чета; нестр. р. на 6 Охридска дружина; 17.9.1912 - ?
2.	Иван Ангелов                    с.28	29-32	гр. Ст. Загора	предприемач (акордант)	ІІІ клас	2 отделна парт. рота; четата на Н. Жеков; 2 и 3 р. 4 Битолска др.; 18.9.1912-22.6.1913 г.; убит при с. Пониква, Кочанско
3.	Костадин Антонов          с.45-46	34	гр. Ст. Загора			Четата на Н. Жеков; 3 р. 3 Солунска дружина
4.	Славчо Василев                 с.113	29	гр. Струмица	обущар	ІІ клас	2 рота на Лозенградската парт. дружина; четата на Н. Жеков; 4 и нестр. р. 5 Одринска др.; 18.9.1912 – 10.8.1913 г.
5.	Жеко Ж. Господинов   с.181	25	гр. Ст. Загора			Четата на Н. Жеков
6.	Иван Димитров            с.218	25	гр. Чирпан			Четата на Н. Жеков
7.	Андрей (Андрея) М. Златев с.270	28-29	гр. Ст. Загора	търговец	търговско училище	2 отделна парт. рота; четата на Н. Жеков; 2 и нестр. р. 6 Охридска др. 18.9.1912 - ?
8.	Диню Иванов                  с.283	25	гр. Чирпан	варджия	І клас	Четата на Н. Жеков; 3 р.1 Дебърска др.; 21.9.1912 – 10.8.1913 г.;ранен
9.	Михаил Йорданов            с.326	23-25	гр. Чирпан	предприемач	ІІІ клас	Четата на Н. Жеков; 3 р. 1 Дебърска др.; 28.9.1912 – 18.6.1913 г.; убит при Султан тепе
10.	Данчо Манолов            с.421	23	гр. Чирпан			Четата на Н. Жеков
11.	Стефан Маринов          с.425	32	гр. Чирпан			Четата на Н. Жеков; нестр. р. 6 Охридска др.; орден за храброст ІV ст
12.	Иван Начев                   с.487	27	гр. Ст. Загора			Четата на Н. Жеков; продоволствен транспорт МОО; 17.9.1912 - ?
13.	Стефан Петков                   с.551	27-30	гр. Ст. Загора	кръчмар	І клас	Четата на Н. Жеков; 12 Лозенградска др.; 17.9.1912 - ?
14.	Димитър Ив. Рохов           с.597	27 - 28	гр. Сливен	учител	средно обр.	Четата на Н. Жеков; щаб 13 Кукушка др.; ? – 10.8.1913; кр. за храброст ІV
15.	Петко П. Русков                с.599	28 - 30	гр. Ст. Загора	търговец	ІІІ клас	Четата на П. Карамфилов; четата на Н. Жеков; нестр. р.  6 Охридска др.; 18.9.1912- ?
16.	Георги Хр. Стойков   с.635	35	гр. Ст. Загора			Четата на Н. Жеков; 17.9.1912 - ?
17.	Сократ Стойков с. 658	23	с.Кулешино, Струмишко			Четата на Н. Жеков
18.	Бончо Стоянов с.665	24	гр. Ст. Загора			Четата на Н. Жеков; 3 рота на 12 Лозенградска дружина
19.	Иван Стоянов с.671	28	гр. Чирпан			Четата на Н. Жеков; ранен на 28.10. 1912 г. при с. Висока, Лъгадинско
20.	Ради Танев с.690	25	гр. Чирпан			Четата на Н. Жеков
21.	Жельо Тодоров с.709	25	гр. Ст. Загора			Четата на Н. Жеков
22.	Иван Хаджиниколов с.752	33	гр. Ст. Загора	чиновник	ІІІ клас	Четата на Н. Жеков;2 р. на отделна партизан. др.; нестр. р. 6 Охридска др.; 17.9.1912 - ?
23.	Георги Стойков Христов с.765	23	гр.Варна			Четата на Н. Жеков; 4 р. 8 Костурска др.;16.10.1912 г.- ?

                        Общ списък на участниците  под ръководството на войводата  

                            Стефан Чавдаров по време на Балканската война

№	Име, презиме, фамилия	год.	От къде е	занятие	oбразов.	Къде и до кога е участвал
1.	Стефан Иванов Чавдаров	29	гр.Ст. Загора	бакалин	ІІ клас	Войвода п.ч.;3 р. от 13 Кукушка др.; 17.9.1912 – 11.8.1913 г.
2.	Агоп Артин с.14	22	Анадола	касапин	неграмотен	Струмски отряд
3.	Методи Алексов с.19	26	гр. Солун	търговец	­­ІV клас	Струмска чета
4.	Костадин Андонов с. 38	18 -19	с.Кочериново, Дупнишко	касапин	І клас	С.ч.;3р.14 Воденска др.
5.	Стамат Атанасов с.70	21	с.Гор.Спанчево, Мелнишко	земеделец	3 отделение
6.	Цвятко (Цветко) Атанасов с. 73	30	С. Лешко, Горноджумайско	земеделец	2 отделение	С.ч.; 2р. 13 Кукушка др.; ? – 10.8.1913 г.
7.	Костадин Балабанов с.77	27	с. Лешко, Горноджумайско	учител	ІІІ клас	С.ч.; 1р.13 Кукушка др.; ? – 30.6.1913 г.
8.	Ованес Богосиян с.91	38-39	Персия	чиновник, фабрикант	VІІ клас	С.ч.; 4р.13 Кукушка др.; ? – 18.6.1913 г.
9.	Михаил Бучински с.103	30-32	гр. Г. Джумая	кафеджия, търговец	ІІІ клас	С.ч.; 4 р.13 Кукушка др. ? – 10.8.1913 г.
10.	Георги Василев  с.115	21	гр. Г. Джумая	търговец	ІІ клас	Струмишка чета
11.	Георги Василев с.120	25	с. Лакос, Серско	железар	3 отделение	С.ч.; 3 р. 15 Щипска др.; ? – 11.8.1913 г.
12.	Иван Гаврилов  с.136	24	с.Тросково, Горноджумайско	Производител на тютюн	неграмотен	С.ч.; 2 р. 15 Щипска др.
13.	Алексо Георгиев  с.144	30	с. Лешко, Горноджумайско	шивач	3 отделение	С.ч.; 2 р. 13 Кукушка др.; ? – 15.7.1913 г.
14.	Иван Георгиев    с.155	22	с. Драглище, Разложко			Четата на Ст. Чавдаров 17.9. – 1.12.1912 г.
15.	Никола Георгиев  с.162	26	гр. Г. Джумая	обущар	ІІІ клас	Четата на Ст. Чавдаров; нестроева рота от 13 Кукушка др.; ? – 10.8.1913 г.
16.	Никола Георгиев с.163	24	гр. Одрин	работник		Четата на Стефан Чавдаров
17.	Атанас Георгиос  с.174	18	гр. Одрин	работник		Четата на Стефан Чавдаров
18.	Тане Глигоров     с.178	34	гр. Серес	кафеджия		Струмски отряд
19.	Артин Гогас      с.179	30	С. Кара шерме	бербер	неграмотен	Струмска чета на Ст. Чавдаров
20.	Димитър Грънчаров с. 189	19	гр. Дупница	ученик	ІV(V) клас	Четата на Ст. Чавдаров; 2 р. 13 Кукушка др.; ? – 10.8.1913 г.
21.	Никола Джамбазов с.206	34-35	гр. Щип	шивач, бакалин	3 отделение	С.ч.; 1р. 13 Кукушка др.; ? – 10.8.1913 г.
22.	Ангел Димитров  с.212	21	гр. Одрин	арабаджия	грамотен	Струмишка чета
23.	Андрея Димитров  с.212	32	с.Орехово, Серско	земеделец	неграмотен	С.ч.;1 р. 14 Воденска др.
24.	Атанас Димитров  с.213	35	с. Просечен, Драмско	тютюно работник	грамотен	Струмишка чета
25.	Георги Димитров с.215	23	гр. Кавала	работник	неграмотен	Струмишка чета
26.	Георги Драганов   с.249	20-22	С.Долна Баня, Самоковско	дърводелец	Осн.образ.	С.ч.; четата на Григор Джинджифилов; 3р. 14 Воденска др.; ? – 6.6.1913 г.
27.	Васил Иванов     с.277	26-27	с. Просечен, Драмско	земеделец	І клас	С.ч.; 1 р. 14 Воденска дружина
28.	Никола Иванов  с.294	28	гр. Ст. Загора			Четата на Ст. Чавдаров; 17.9. – 1.12.1912 г.
29.	Христо Илиас     с. 318	35	гр. Солун	варджия	грамотен	Четата на Ст. Чавдаров
30.	Агоп Иованес       с.320	24	Гр. Малятя	марангоз	грамотен	Четата на Ст. Чавдаров
31.	Йордан Йорданов  с.325	28	Анадола	работник		Струмишки отряд
32.	Георги Йосифов   с.327	21	гр. Г. Джумая	чиновник	грамотен	Струмишки отряд
33.	Артин Катрел     с.341	35	Муслим	кафеджия	грамотен	Струмишка чета
34.	Кръстю Костадинов с.365	23	с. Пресечина, Лесковско	земеделец	неграмотен	Струмишка чета
35.	Атанас Костов      с.370	30	гр. Пещера	търговец	4 отделение	Струмишка чета
36.	Гарабет Чилингир Крикор  с.384	25	гр. Бруса	кафеджия	VІІ клас	Четата на Ст. Чавдаров; 4 р. 13 Кукушка др.; ? – 3.4.1913 г.
37.	Манолис (Манол) Критикас  с. 384	20	о. Крит	работник		Струмишка чета; 15 Щипска др.; ? – 7.3.1913 г.
38.	Агоп Къзирян       с.396	27	Ша. К-исар, Армения	обущар	грамотен	Четата на Ст. Чавдаров
39.	Йордан Кърконев  с.397	18	гр. Дупница	ученик	V клас	Четата на Ст. Чавдаров; 4 р. 13 Кукушка др.; ? – 10.8.1913 г.
40.	Астадур Кяуркиян с.399	26	гр. Бруса		грамотен	Четата на Ст. Чавдаров
41.	Андон Лазов (Кьосето)  с.405	50	гр. Велес	земеделец	грамотен	Четата на Ст. Чавдаров; щаб 13 Кукушка др.; ? – 10.8.1913 г.
42.	Иванес Магардич с.412	32		работник	неграмотен	Четата на ст. Чавдаров
43.	Петър Манолев   с.420	32	гр. Мелник	файтонджия	VІІ клас	С. ч.; 4 р. 13 Кукушка др.; ? – 10.8.1913 г.
44.	Агоп Мардиросян с.423	29	Анадола	налбантин	неграмотен	Струмишка чета
45.	Кръстьо Марков  с.428	25	с. Кърлуково, Луковитско	земеделец	неграмотен	Струмишка чета
46.	Никола Марков с.428	30	гр. Г. Джумая	търговец	І клас	Четата на Ст. Чавдаров
47.	Аршак Маргирос с.431	19	гр. Ван	земеделец	VІІ клас	Четата на Ст. Чавдаров; 4 р. 13 Кукушка др.; ? – 4.5.1913 г.
48.	Анастас Миланов с.436	24	с. Райково, Ахъчелебийско	шивач	4 отделение	С. ч.; 1 р. 15 Щипска дружина
49.	Никола Милев    с.437	26-27	Горноджумайско	земеделец	Осн.образов.	С.ч.; 2 р.14 Воденска дружина
50.	Коста (Костадин) Митев              с.446	30	гр. София	учител	Висше обр.	С. ч.; нестр. р. 13 Кукушка др. ;2 р. 15 Щипска др.
51.	Начо Митов          с.454	39-40	с.Кочериново, Дупнишко	земеделец		С. ч.; 2р. 14 Воденска дружина
52.	Иван Михалев      с.462	28	гр. Ст. Загора			Четата на Ст. Чавдаров; 4 р. 8 Костурска др.; 25.9.1912 - ?
53.	Н. Мицев         с.464	35	гр. Битоля	работник	грамотен	Струмишка чета
54.	Стефан Николов  с.513	35	о. Лемнос	фурнаджия	неграмотен	Струмишка чета
55.	Райчо (Рачо) Парапитов      с. 539	23	с. Райково, Ахъчелебийско	шивач	4 отделение	С.ч.; 2 р. 15 Щипска др.; ? – 11.8.1913 г.; награден с кръст за храброст ІV ст.
56.	Ангел Петков    с.547	22;27	с.Карлуково,  Драмско	надничар	неграмотен	Четата на Ст. Чавдаров; 2р. 14 Воденска др.
57.	Александър Петров (грък)              с.554	21	Галиполи	работник		Струмски отряд на Ст. Чавдаров
58.	Киро Радев    с.589	26	гр. Ст. Загора			Четата на Ст. Чавдаров; 17.9. – 1.12.1912 г.
59.	Ат. П. Рачков        с.595	18	гр. Пещера	дърводелец	неграмотен	Четата на Ст. Чавдаров
60.	Леонида Сава ( Леониди Савов)  с.600	23	Анадола	работник	грамотен	Стр.отряд; 4 р. 15 Щипска др.
61.	Станимир Н. Свинаров          с.605	24	гр. Златарица			Четата на Ст. Чавдаров;17.9. -1.12.1912
62.	Никола Северов с.606	33	гр. Г. Джумая	фабрикант	V клас	Четатата на Ст. Чавдаров
63.	Петър Славов      с.618	24	гр. Ст. Загора			Четата на Ст. Чавдаров;17.9. -1.12.1912
64.	Стайко Илиев Стайков                с.635	23	гр. Златица			Четата на Ст. Чавдаров;17.9. -1.12.1912
65.	Васил Стефанов (грък)                     с.642	30	гр.Одрин	работник	грамотен	Струмишка чета
66.	Ангел Стойков    с.655	29	гр. Ст. Загора			Четата на Ст. Чавдаров;17.9. -1.12.1912
67.	Запрен Стоянов       с.670	28	гр. Лъгадина	обущар		Четата на Ст. Чавдаров
68.	Агоп Сукияс           с.683	20-22	гр. Кара Исар	земеделец  (арабаджия)	VІІ клас	Струмишка чета; 4 р. 13 Кукушка дружина; ? – 4.6.1913 г.
69.	Никола Петров Тахтунов           с.696	41	гр.Котел	художник	висше образование	Струмишка чета; нестр. р. 15 Щипска дружина
70.	Алексо (Алекса) Тодоров             с.705	29	гр. Г. Джумая	търговец	І клас	С.ч.; 2 р. 13 Кукушка др.; ? – 10.8.1913
71.	Григор Тодоров      с.708	21-31	с. Тросково, Горноджумайско	земеделец	2 отделение	С.ч.; 3 р. 13 Кукушка др.; ? – 10.8.1913
72.	Георги Узунов      с.740	35	с. Падеш, Горноджумайско	земеделец	неграмотен	С.ч.; нестр. р. 14  Воденска дружина
73.	Арделис Филибос с.743	25	гр. Кара Исар	кафеджия	грамотен	Струмишка чета
74.	Костадин Филипов  с.744	30	Хасковско	работник	неграмотен	Струмишка чета
75.	Георги Атанасов Халов               с.754	28	гр. Ст. Загора			Четата на Ст. Чавдаров;17.9. -1.12.1912
76.	Карник Хачик      с.756	30	гр. Кара Исар	земеделец  (арабаджия)	неграмотен	Четата на Ст. Чавдаров; 4 р. 13 Кукушка дружина; ? – 4.6.1913 г.
77.	Стефан Хачик  с.756	25	Анадола	работник	грамотен	Четата на Ст. Чавдаров
78.	Андон Христов   с.760	28	с. Драгодан, Дупнишко	учител	Прогимназиално образование
79.	Атанас Христов  с.760	27	Костурско	ахчия	неграмотен	Четата на Ст. Чавдаров
80.	Атанас Христов    с.761	20	с. Лешко, Горноджумайско	калайджия	І клас	Четата на Ст. Чавдаров
81.	Васил Христов      с.762	18	с. Кочериново, Дупнишко	ученик	VІ клас	Четата на Ст. Чавдаров
82.	Коте Христов       с.771	38	с. Кочериново, Дупнишко	земеделец	неграмотен	С.ч.; 2р. 14 Воденска дружина
83.	Атанас Георгиев Цинев                с. 791	22	с. Търлис, Неврокопско	земеделец	Основно образование	С.ч.; 3р. 14 Воденска дружина
84.	Георги А. Чакъров  с.794	24	с. Райково, Ахъчелебийско	шивач	ІІ клас	С.ч.; 2 р. 15 Щипска др.; ? – 11.8.1913 г.
85.	Дамян Стойков Чачкарски         с.796		с. Тросково, Горноджумайско			С.ч.; 1 р. 15 Щипска др.; ? – 10.8.1913 г.
86.	Гарабет Юсен   с.811	22		кафеджия	грамотен	Струмишка чета
87.	Георги Яков      с.814	22	гр. Одрин	кундурджия	грамотен	Струмишка чета
88.	Георги Янков    с.821	18	гр. Г. Джумая	шивач	4 отделение	С.ч.; 13 Кукушка др.; ?- 10.8.1913 г.
89.	Георги Янков      с.821	38-40	гр. Драма	арабаджия/ файтонджия	неграмотен	С.ч.; 14 Воденска дружина
90.	Никола Янов     с.824	28	гр. Драма	фурнаджия	грамотен	Струмишка чета; Кукушка чета
91.	Антраник Яхча      с.825	20	гр. Ада пазар	земеделец	VІІ клас	С.ч.; 4 р. 13 Кукушка дружина; ?-16.5.1913 г.
92.	Тикран Авак      с.11	25	Мишлу	марангоз	неграмотен	Струмишка чета
93.	Йованес Аванес  с.11	24	Анадола	железар	грамотен	Струмишка чета
94.	Георги Анастас   с.21	20	Анадола	работник	неграмотен	Струмишка чета
95.	Фоти Андон         с.36	20	гр. Одрин	кафеджия		Струмишка чета
96.	Паскал Апостолов  с.49	26	с. Гор. Спанчево, Мелнишко	земеделец - тютюнджия	неграмотен	С.ч.; 2 р. 13 Кукушка дружина; ? - 18.5.1913
97.	Илия Атанасов     с.65	27	с.Обидим, Неврокопско	дърводелец	4 отделение	С.ч.; 4 р. 13 Кукушка дружина; ? . 10.8.1913 г.; орден за храброст ІV ст
98.	Кирил Атанасов  с. 65	21	с. Райково, Ахъчелебийско	шивач	4 отделение	Струмишка чета
99.	Таквор Барсам (Барсамян)          с.80	25-27	гр.Бруса	земеделец	VІІ клас	С.ч.; 4 р. 13 Кукушка дружина; ? – 16.5.1913 г.
100.	Григор Ст. Белокапов с.85	30	гр. Кюстендил	чиновник	VІ клас	С.ч.; 2 р. 15 Щипска дружина; ? – 4.7.1913 г. ; убит
101.	Христо Ал. Божков	25	гр. Дупница	учител	незавършено висше обр.	С.ч.; адютант на 13 Кукушка др.; ? – 10.8.1913 г.;кръст за храброст
102.	Костадин Хр. Бозуков с.96	21	с.Гор. Райково, Ахъчелебийско	шивач	ІІІ клас	С. отряд;1 р. 15 Щипска др.; ? – 11.8.1913 г.; орден за храброст ІV ст
103.	Ив. Василев            с.110	48	с.Асват кьой, Разградско	земеделец	неграмотен	Струмишка чета

Забележка: извинявам се за лошият изглед на таблицата, защото тя е като приложение към материала посветен на 100 години от обявяването на Балканската война. Преклонението пред паметта  изискваше да приложа тези таблици с имената на откритите участници в тези чети.

Костурски край - Дряново

                        

с това име са известни две села в Костурският край, едното според статистиката на Васил Кънчов, административно е спадало към Нестрамската нахия, а другото в Борботската нахия.

             Дряново /Драново/  дн. Γλυκονέριον

Селото се намира в областта Нестрамкол на 27 км югозападно от Костур и на 5 км западно от Нестрам, в северните поли на пл. Грамос, на десния бряг на р. Бистрица.

При преброяването от 2001 г. е обявено за бивше  село от тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

В края на ХІХ в. Дряново е село в Костурска каза на Османската империя.

Според статистиката на Шинас от 1886 г. в село Дряновон живеят 650 човека.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено като Дряново.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Дряново е смесено българо - гръцко село с 240 жители българи и 100 гърци.

Според  картата на Контоянис селото е патриаршистко и в него функционира църква.

По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Дреново има 150 жители гърци и в селото работи гръцко училище, в което учат 15 ученика, обучавани от един учител.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ - Дряново преди Балканската война има 15 български къщи, но според Георги Христов - те са гръцки.

След Балканската война селото влиза в Гърция.

Според списъка от 1913 г. в с. Дранова живеят 114 човека и съотношението между мъже жени е 61/53.

През 1918 г. селото е обявено като съставно в община Котелци.

През 1920 г. според преброяването населението е 119 човека, като съотношението между мъжете и жените е 62/57.

В 1928 г. селото е прекръстено на Гликонерион.

Според преброяването от 1928 г. в него живеят 130 човека, като съотношението мъже – жени е 67/63. В селото не са настанявани бежанци след 1922 г.

Преброяването от 1940 г. отчита драстично намаление на населението, което е 49 души. За първи път се изменя съотношението между мъже – жени – 24/25. Сградният фонд на селото е 30 сгради.

Според статистиката от 1945 г. то отново нараства на 194 жители.

Селото е унищожено по време на Гражданската война в Гърция.

Преброяването от 1951 г. отчита, че селото е обезлюдяло.

Надморската височина, на която се е намирало селото е 944 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете  като жители на това село се споменават следните лица:

Бакалис, Периклис – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” (съдебно) на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./

Бакалис, Христос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” (съдебно) на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./

3.Трошков, Георги /Георгий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в първа чета под ръководството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8/ # макар, че някои предполагат, че е възможно да е от Преспанското село Дряново, не е изключено да е от Костурското Дряново, намиращо се в Нестрамколската нахия, тъй като в Кресненско - Разложкото въстание вземат участие и хора от нахийският център, а от друга страна е записан в документа като Дряново, Костурско, а не Битолско или Ресенско.

                        Дряново дн. Δρυόβουνο

Селото според преброяването от 2001 г. се намира в тогавашната община ( дем) Неаполи (Ляпчишча), префектура Кожани,

 Разположено е на левия бряг на р. Бистирица, в западното подножие на пл. Синяк. Намира се югоизточно от Костур и северозападно от Сятища.

Селото е съществувало още по време на същинското Средновековие, тъй като в него има запазена черква „Преображение Господне”, която се датира от 1101 г. Стенописите в нея са от 1458 г. В селото има и друга запазена черква „Свети Мина”, която пък е строена през 1509 г.

В статистиката си от 1900 г. В. Кънчов представя селото като съставно в нахия Борботско към кааза Костур с население от 90 човека, които са албанци – християни.

Секретарят на Българската екзархия не дава сведения за това село.

То не попада и в полезрението на Георги Константинов /Бистрицки/ и Георги Христов, тъй като те изключват Борботската нахия от данните си. Георги Христов споменава, че тя е неразделна част от Костурско, За селото Георги Христов споменава, че е населено, като някой съседни села с диви потурчени или погърчени албанци.

След Балканските войни селото влиза в състава на Гръцкото Кралство.

През 1927 г. селото е преименувано на Дриовунон.

Надморската височина, на която е разположено селото е 744 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове,  като жител на това село се споменава само:

Зойкас, Йонис – участник в гръцката въоръжена пропаганда като андартски четник в отряда на Вардас. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.104 - 105./

Костурски край - Дреновени

Дреновени /Драновяни/ дн. Κρανιώνας

Селото спада към областа Корешча и отстои на 15 км северозападно от Костур  и на 1 км източно от Габреш.

При преброяването от 2001 г. селото тогава е съставно в община (дем) Корешча (Корестия), префектура Костур (Кастория).

Селото се разделя на две махали - Долно и Горно Дреновени. Горно Дреновени е в полите ня Шештеовска бука. Църквата в Горно Дреновени се казва „Света Петка“, а в Долно - „Свети Димитър“. По пътя към Чърновишча северно от Горно Дреновени има параклис „Света Петка“, в който според селяните има чудотворна икона на Света Петка. Южно от Горната махала има малка каменна църква, посветена на „Свети Георги“, наричана от дреновчани „манастирчето“. Според местна легенда на това мястото в миналото е имало голям манастир, който бил унищожен по времето на османското завоевание. Съборът на селото в миналото е ставал на Гергьовден.                                                                           

Селото първоначално се е намирало  в местността Лабана, а по-късно се мести на мястото на Горно Дреновени, а по-късно е заселено Долно Дреновени. В Дреновени има и избягали от съседното Жервени при помюсюлманчването на селото, и е възможно имено тогава да е създадена Долната маала.

През средата на селото минава река, която извира от Бигла и го разделя на две на “Полето” и “Охоя”.                                                                                                           

Под името Дренова като село от Леринска кааза е посочено в Османските архиви от края на ХV в. с 42 семейства.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Констанинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Дреновени е посочено като село със 125 домакинства и 125 жители мюсюлмани и 350 жители българи.

По време на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г. 11 човека от селото вземат участие в него.
В статистиката на Шинас от 1886 г. с. Драновяни е посочено, че се състои от две части и в него живеят 450 християни и има църква.

В картата на Генералния щаб на Австро - Унгарската армия е посочено като Дреновени.

Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. Дреновени има 650 жители българи християни.                                                                   

В картата на Контоянис е посочено като патриаршистко село с училище.

В 1903 г. цялото население на Дреновени минава върховенството на Българската екзархия. Това се потвърждава и  от самата Гръцката Патриаршия, според която селото е окончателно загубено за нея през 1903 г.

След опожаряването на Черновишча по време на Илинденското въстание, войските ограбили и подпалили долната /гръкоманска/ махала на селото. Изгорели са 40 от 45-те къщи в нея.След това на огън била подложена и горната, която брояла 70 къщи и останали неопожарени само 9. Наред с къщите изгорели и плевните. Задигнат бил и добитъка. След въстанието населението получило като помощ за изгорените си домове и за другите нанесени щети от 50 до 70 гроша от турското правителство.                                            

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев през 1905 г.  в Горно Дреновени има 544 българи екзархисти, а в Долно Дреновени 360 българи екзархисти, като и в двете махали работят български училища. В Долно Дреновени се учат 35 ученика, обучавани от един учител, а в Горно Дреновени, се обучават 39 ученика от един учител.

Гръцка статистика от с. г. представя селото като чисто българско с 577 жители българи.

На 30/31 юли 1907 г.  в селото се събират на съвещание местните ръководители от областта Корешча, на което присъстват войводите Пандо Кляшев и пристигналият наскоро след сражението на Ножот – Христо Цветков. След извършено предателство от страна на гръкоманите, се води продължително сражение в която загиват над 15 дейци на ВМОРО, между които е и Пандо Кляшев. Убитите са погребани в близост до селото.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Горно и Долно Дреновени преди Балканската война наброява 185 български къщи.                                                                                                                                               

След Балканската война селото влиза в пределите на Гърция. Българското училище е затворено.                                                                                                                        

Според списъка от 1913 г. с. Дреновени се намира административно в Преспа и в него живеят 810 човека, от които 413 мъже и 397 жени.

През 1918 г. селото е посочено като самостоятелна община във префектура Флорина.

Според Милойевич в с. Дреновени имало 150 къщи на славяни – християни.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото има 136 семейства с 723 ж., от които 316 м. и 407 ж. Според Михаелидес са ликвидирани два имота на семейства емигрирали в България.

В 1927 г. селото е прекръстено на Кранионас. Между 1914 и 1919 г. 15 души от Дреновени са подали официално документи за емиграция в България. В селото имало 15 политически убийства. Но емиграцията към България между войните е била значително по-голяма. Според Симовски 63 души от двете махали се изселели в България.

Преброяването от 1928 г. дели селото на Ано Кранионас, в което живеели 278 жители  и Като Кранионас с 472 жители, и в двете махали не е бил  настаняван  бежанец след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г., селото е представено  като едно цяло и в него имало 110 семейства, от които107 са били славяноговорящи.

Преброяването от 1940 г. отчита че Като Кронионас запазва населението си на 472 ж., докато Ано Кронионас намалява на 230 ж.
По време на италиано – германската окупация в селото се сформира български общински съвет, но пострадва от италианските наказателни отряди.

Според статистиката от 1945 г. в Кронионас като цяло живеят 623 ж., от които само 60 са славяноговорящи.

По време на Гръцката гражданска война 91 деца от Дреновени са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци. След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада. Най-голямата колония на потомци на дреновчени е в Торонто, Канада, а по-малки групи има в Детройт,  Гранит сити, Австралия,Скопие, Варна и Бургас.

Преброяването отчита, че през 1951 г . в селото са останали общо 424 жители.
Надморската височина, на която е разположено селото е 803 м.

В спомени, документи, книги и по сведения в интернет сайтове, като жители на това село се споменават следните лица:

Алексовски, Васил – роден през 1911 г.; преселил се с родителите си в гр. Костур, където учи в местната гимназия; като ученик става член на ОКНЕ (Гръцки младежки комунистически съюз); от 1930 г. е член на ГКП и съвместно с Ташо Караджов изграждат партийни структури в района; има заслуги за спечелване на депутатско място от Народният фронт на изборите от 25 януари 1936 г.; съвместно с Лазо Търповски оглавява борбата срещу установилата се диктатура на Метаксас; по време на Италиано – Гръцката война от 1940 г. се сражава в редовете на 32 полк; той е един от първите, които се включват в борбата слещу италианските и германски окупатори и спомага за изграодането на бойните единици на ЕАМ и ЕЛАС;поддържа връзки и с членове на „Охрана”, дори успява да привлече някой от към комунистическата съпротива; убит е от сетомското подразделение на „Охрана” на 4.3.1944 г. край с. Черешница; погребан е в местността Барова ливада, край Костур. /виж: Stewart, Elizabeth Kolupacev.For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters; Шклифов, Бл. Накол вода пиехме..., с. 258-263./

Анастасов, Сотир – емигрирал в С.Америка; установил се да живее в Торонто, Канада./виж:Гаджев,д-р Ив. История на...,с.514./

Антонов, Доро /Дреновенски, Даро/ - завърнал се от Америка с четата на П. Сидов да участва в Балканската война; включва се в редовете на  Костурската съединена чета; загинал на 5.ХІІ.1912 г. при с. Капешчица. / виж: Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.250; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.582 ./

Апостолов, Стоян - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9 E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Атанасов, Янко - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  3 рота  от 2 Скопска дружина при МОО. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.73./

Васил – андартски капедан. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.350./ # възможно е да става дума за Васил Секулов, но той не е заемал такова високо място в йерархията на гръцката Македонска борба.

Василев, Кирил/Киро/ - емигрирал в САЩ; установява се да живее в Гранит Сити, Илинойс; подпомага финансово издаването от т.ІІ до т.ІV от спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов Ив.Спомени,т.ІІ,с.11;т.ІІІ,с.10;т.ІV,с.9./

Василева, Калиопа - родена 1903 г.; емигрира в България; народна певица; от нея проф. Кауфман записва песен изпълнявана в Костурско. /виж: http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=230./

Георги, Танас - роден през 1892 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm.

Георгиев, Стасе – роден през 1882 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Георгиев, Стоян - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9 E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Григоров, Илия – един от последните български учители в родното си село; жестоко бит от войниците и е принуденда емигрира; установява се в Детройт, САЩ. /виж:Уикипедия – Дреновени,Костурско. /

Гувелов, Нумо – роден през 1848 г.; съсечен при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Гямов, Наки – роден ок.1828 г.; убит от турците на 25.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.276./

Гювелов (Главолев), Андрей – член на българския общински съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.486./

Димитров, Тръпко – роден през 1887 г.; по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 1.Х.1912 – неизвестно./виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.230/

Димитров, Христо – роден през1880 г.; четник в четата на В. Чекаларов преди Илинденското въстание; четник от четата на Пандо Кляшев, влязла в Македония на 1.VІІІ.1904 г./виж:Четите...,с.36; Чекаларов, В. Дневник..., с.156./

Димов, Трайко - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_% D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Димянов/Дамянов/, Лука Гелев – член на МБРК към Оста; секретар на общото му събрание, провело се на 20.6.1943 г.; избран за войвода на Хрупишкия милиционен отряд и зам. председател и зам. главен войвода; обвинен в сътрудничество с ЕЛАС е арестуван от германските части в Загоричани; върху него е стоварена вината за превземането на Костур от части на ЕЛАС на 26.5.1944 г.; убит е в гробищата на с.Горенци, където е погребан. /виж: ИДА,т.94,с.47,63,74,86; Даскалов, Г. Участта на българите…, с.414-474./

Дине – четник в четата на М. Влаха след Илинденското въстание; участвал в сражението в с. Поздивишча на 24.6.1904 г. /виж: Борбите в Македония ...,с. 639./

Динев, Григор – роден през 1874 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Динков, Анастас - член на българския общински съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.486./

Динков, Георги - член на българския общински съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.486./

Дичев,Фото – роден 1883 г .; четник от  Битолската чета на войводата Лука Джеров; влязла в Македония на 1.8.1907 г./виж:Четите...,с.95./

Дичо – собственик на хан в Костур, в който е убит Траян на 3.1.1902 г.; било е планирано като знак за нападение над Костур по време на Илинденското въстание хана му да бъде подпален. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 65,257./

Иванов, Лазар - емигрирал в С.Америка; установил се да живее в Торонто, Канада; председател на Торонтското църковно настоятелство”Св.св.Кирил и Методий”. /виж:Гаджев,д-р Ив. История на...,с.470,517./

Камев, Тодор - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_% D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Карагунов, Димитър Динев– член на ВМОРО; четник по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска при Псодерската кула./виж: Георгиев,В.,Ст.Трифонов,   Македония и Тракия...,с.277; Чекаларов, В. Дневник..., с. 267; Дневник на костурския войвода...,с.195./

Каролев, Илия – роден през 1892 г.; семейството му емигрира в България и се установява в Бургас; член на окръжното сдружение на производителите на безалкохолни напитки в Бургас; починал през 1927 г./виж:в.Дума,Ст.Загора – Бургас,22.02.1927./

Каролев/Каролов/, Киро – член на ВМОРО и на СК; освободен поради бездействие и водене на партизанство; чичо на И.Каролев и брат на Кузман и Стоян Каролеви; емигрирал в България и се установил да живее в Бургас. /виж:в.Дума,Ст.Загора – Бургас,22.02.1927; Чекаларов, В. Дневник...,с.69,87./

Каролев, Кузман – емигрирал със семейството си в Бургас; баща на И.Каролев. /виж:в.Дума,Ст.Загора – Бургас,22.02.1927./

Каролев, Стоян - чичо на И.Каролев и брат на Кузман и Киро Каролеви; емигрирал в България и се установил да живее в Бургас. /виж:в.Дума,Ст.Загора – Бургас,22.02.1927./

Каролева, Василка – сестра на Илия и Зоя; дъщеря на Кузман; заедно с цялото семейство е емигрирала в България ; установила се да живее в Бургас. /виж:в.Дума,Ст.Загора – Бургас,22.02.1927./

Каролева, Зоя - сестра на Илия и Василка; дъщеря на Кузман; заедно с цялото семейство е емигрирала в България ; установила се да живее в Бургас. /виж:в.Дума,Ст.Загора – Бургас,22.02.1927./

Кирков, Кирил – емигрира в САЩ; установява се в Гранит Сити,Илинойс; финансово подпомага издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени,т.ІІІ,с.12./

Кирков, Яне – емигрира в САЩ неизвестно кога; установяа се в Гранит Сити; член основател на МПО „Бащин край” в същия град; член на ЦК на МПО; умира декември 1950 г. /виж: Уикипедия – Дреновени, Костурско/

Клячов, Тодо - член на ВМОРО и на СК; освободен поради бездействие и водене на партизанство./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.87./

Колчов, Кърето – роден през 1846 г.; убит от турските войници на 25.8.1903 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Колев, Геле – роден ок.1838 г.; убит от турските войници на 25.8.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.276./

Колев, Щерьо – роден през 1872 г, по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 6 Охридска дружина; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.357./

Константинов /Константину/, Стоян /Стоянис/ - гръкоман; според писмо на Костурския гръцки владика Г. Каравангелис е убит от четата на Пандо Сидов на 8.7.1905 г.; в таблицата направена от Гръцката Патриаршия е посочено, че е бил селски първенец и е  убит от четата на Атанас Кършаков, както жънел на нивата на същата дата. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94, 126,127./

Королов, Цильо/Васил/ - зет на Лазар Королов; участник в редовете на ДАГ по време на Гражданската война; ранен; със съругата си се изселва в Полша. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове...,с. 30./

Королов, Живко – зет на Лазар Королов; загинал като участник в ДАГ по време на гражданската война. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове...,с. 30./

Королов/Корола/, Киро Ян. - учител по времето, когато в Костур архиерейски наместник е поп Търпо Поповски; и един от последните български учители в родното си село; член на ВМОРО; войвода на селската чета; жестоко бит от гръцките войници преди започване на Междусъюзническата война е принуден да емигрира; установява се във Варна./виж: Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.24;.Уикипедия – Дреновени, Костурско./

Королов, Костадин – емигрирал в С.Америка; установилл се да живее в Торонто, Канада; починал преди 1973 г.; в негова памет брат му П.Королов подпомага финансово издаването спомените на Ив.Михайлов. /Михайлов,Ив. Спомени, т.ІІІ,с.12./

Королов, Кръсто/ Кръсто Каролев/ - емигрира в САЩ; установява се в Дирбон, Мичиган; финансово подпомага издаването спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІІІ,с.12;т.ІV,с.11./                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               

Королов, Лазар Лабров– роден около 1902 г.; от 1918 до 1923 г. работи като овчар; първоначално емигрира в България; установява се в Пловдив, после във Варна при вуйчо си Пандо; работи като строител в Анкара  от 1926 до 1929 г.; принуден да емигрира поради липса на работа през 1929 г.и се установява в Торонто,Канада; превръща се  в организатор на българщината там; финансово подпомага издаването спомените на Ив.Михайлов;умира през 1992 г. /виж: Михайлов, Ив.Спомени, т. ІІІ, с12 ; т.ІV,с.11; Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.27./

Королов, Лабро – баща на Лазар Королов; работил като строител в Атина; при подготовката за Балканската война напуща Гърция и с кораб отплава за Варна; записва се като доброволец в българската армия; загива по време на войната. /виж: Шклифов, Бл.  Български диалектни текстове...,с.27./

Королов, Ламбро Лазаров – роден в Канада през 1951 г.; живее в Торонто;  син на Л. Королов; финансово подпомага издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІІІ,с.12;т.ІV,с.11./

Королов, Митре – дядо на Лазар Королов; останал да се грижи за останалите живи свои внуци Лазар и Димана. /виж: Шклифов, Бл.  Български диалектни текстове...,с.28./

Королов, Наки Г. – роден през 1830 г.; застрелян по време на Илинденското въстание от турците. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Королов (?), Наум - зет на Лазар Королов; загинал като участник в ДАГ по време на гражданската война. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове...,с. 30./

Королов, Пандо – емигрирал в С.Америка; установил се в Торонто, Канада; финансово подпомогнал издаването на спомените на Ив.Михайлов, в памет на брат си К.Королов. /виж: Михайлов,Ив. Спомени,т.ІІІ,с.12;т.ІV,с.11./

Королов, Тоде – брат на Лазар Королов; починал от грип през 1918 г. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.28./

Королов, Трайче - брат на Лазар Королов; починал от грип през 1918 г. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.28./

Королов, Яне - брат на Лазар Королов; починал от грип през 1918 г. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.28./

Королова, Велика – майка на Лазар Королов; починала през 1918 г. от лош грип. /виж: Шклифов, Бл.  Български диалектни текстове...,с.28./

Королова, Димана – сестра на Лазар Королов; омъжена за представител от рода на Скендерови от с. Габреш; починала при раждане. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.28./

Королова, Живковица – съдена като българка след края на Гражданската война в Гърция. /виж: Шклифов, Бл.  Български диалектни текстове...,с.30./

Королова, Кръста – съпруга на Лазар Королов; изселва се в Канада след Гражданската война; там се запознава и се омъжва за него. /виж: Шклифов, Бл.  Български диалектни текстове...,с.30./

Костов, Тодор - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_% D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Кузинчев, Никола Филипов – роден през 1873 г.; член на ВМОРО от 1897 г.; през 1902 г. е в четата на полк.Ан.Янков; преди Илинденското въстание е четник при Л. Попотрайков; по време на Илинденското въстание е войвода на селската чета, а по – късно е назначен за войвода на една от наказателните чети; през 1904 г. е четник в четата на А.Кършаков, а през 1907 г. е войвода в Костурско; по време на Междусъюзническата война е в отряда на В. Чекаларов; от 1923 т. работи в Дирекцията на полицията в отдел Обществена безопасност; внедрен във Военния център на БКП и служи като куриер между Пловдив и Бургас, с което способствува за разкриване подготовката на ново въоръжено въстание; на основа на неговите данни са арестувани ръководителите на военната организация в двата града ; убит е от бойна група на БКП на 2.1.1925 г. в София. /в.Илинден,1925,бр.2,с.3; Борбите в Македония и...,с.621;Дневници и спомени за...,с.26,37;Освободителното движение в...,т.І,с.ХХVІІ;т.ІІ,с.ХХІ; Силянов,Хр.Освободителните...,ІІ,с.297; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 653; Чекаларов, В. Дневник...,с. 156,164,189,232, 242,248,263,282; От София до Костур...,с.143; Дневник на костурския войвода...,с.192,195.; Иванов,Д. Кой кой е ..., с.247./

Кузма –  член на ВМОРО и СК ./ виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.35,69./ # възможно е да се отнася за Кузман Каролев

Кукуров, Никола – роден 1877 г.; женен с едно дете; четник от Крушовската чета на Иван Наумов Алябак;.влязла в Македония на 26.5.1904 г. /виж: Четите..., с.33./

Лазов, Васил /Василий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Ламбрев, Васил – разрешено му е да изтегли свои близки от Гърция през 1958 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 157./

Ламбрев, Коста – управлява българската дипломатическа легация в Гърция от 1954 до 1959 г.; през 1960 г. води успешни преговори за установяване на дипломатически отношения между България и Кипър; пълномощен министър в Египет и Мали. /виж: Уикипедия,с.Дреновени,Костурско, Ламбрев, Коста./

Лексовски, Александър/Лексо/ Христов – четник от селската чета; загинал в сражение с турската войска при Псодерската кула ./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов , Македония и Тракия...,с.277; Чекаларов, В. Дневник...,с.267; Дневник на костурския войвода...,с.93,195./

Лесковски, Васил Пенчев – роден през 1909 г.; с родителите си емигрира в Канада; установяват се в Торонто; дългогодишен председател на МПО”Правда”; член – основател и председател на църквата „Св.Георги” в Торонто; почива на 27.VІІ.1947 г. /виж: Уикипедия – Дреновени, Костурско/

Ловачев, Аргир - член на българския общински съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.486./

Ловачев /Ловацис/, Иван /Йоанис/ – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83./

Ловачев, Иван Г. – роден през 1890 г.; земеделец; начално образование; по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 9.11.1912 – 18.6.1913 г.; ранен . /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно..., с.409./

Ловачев /Ловацис/, Никола /Николаос/ – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83./

Ловачев /Ловацис/, Христо /Христос/ – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация; участник и в селската милиция; използван по време на операции над съседни български  села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83./

Манолов, Кирил – роден през 1893 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Меанчев, Геле – роден през 1838 г.; убит от турските войници при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Меанчев, Тами – емигрирал в С.Америка; установил се в Торонто, където е починал; в негова памет синовете му и жена му подпомагат издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІІІ,с.13./

Меанчев, Филип – емигрирал в С.Америка; установил се да живее в Торонто; финансово подпомогнал издаването на спомените на Ив.Михайлов./виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.ІІІ,с.13./

Меанчева, Милка Тами – установила се със съпруга си в Торонто, Канада; финансово подпомогнала издаването на спомените на Ив.Михайлов, заедно със синовете си Гери и Джани, в памет на мъжа си Т.Меанчев. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІІІ,с.13./

Михайлов, Васил Фотовски – родителите му емигрират в С.Америка; живее в Торонто, Канада; подомага издаването спомените на Ив.Михайлов; починал преди 1973 г. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІІ,с.13;т.ІV,с.12./

Михайлов, Никола Д. – родителите му емигрират в САЩ; живее в Торонто, Канада; финансово подпомага издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:  Михайлов,Ив. Спомени,т.ІІІ,с.13./

Михайлов, Никола Фотовски – по родители от с.Дреновени; живее в Торонто, Канада; финансово подпомага издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов,Ив. Спомени, т.ІІ,с.14;т.ІV, с.13./

Наумов, Пенчо – роден през 1877 г.; суваджия; завършено ІІІ отделение; по време на Балканските войни взема участие в редовете на  3 рота от 12 Лозенградска дружина при МОО; 6.10.1912 г. – неизвестно . /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.485./

Наумов, Търпен - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9 E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Николов, Ламбро - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие във втора чета като старши на отделение под ръководството на Павле Янев. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB% D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2/   

Николов, Манол (Нольи) - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1878 г.; взел участие във втора чета под ръководството на Павле Янев. /виж: http://bg.wikipedia.org/ wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2/

Павлов, Ламбро – роден през 1879 г, по време на Балканските войни взема участие в редовете на  3 рота от 12 Лозенградска дружина при МОО, 16.10. 1912 г . /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно..., с.527./

Панайотов, Манол – роден през 1859 г.; неотбивал военна служба; четник в четата на ВМОК с войвода Константин Настев, действувала в Малешевско през март 1903 г. / виж: Ил.Илинден,1933, кн. 5, с. 16./

Пандов, Благой – емигрира в САЩ; установява се в Кентон, Охайо; финансово подпомага издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов,Ив. Спомени,т.ІІІ,с.14./

Пеев, Костадин – роден през 1881 г.;  по време на Балканските войни взема участие в редовете на  четата на Христо Цветков; 17.9.1912 – 1.12.1912 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.543/

Перелов, Пандо Христов – емигрирал в С.Америка; установил се да живее в Торонто,Канада; финансово подпомогнал издаването спомените на Ив.Михайлов./ виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.13./

Перелов, Стефе – емигрирал в САЩ; установил се да живее в Дирборн, Мичиган; финансово подпомогнал издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІІІ,с.14./

Петрески, Глигор – роден през 1830 г.; убит от турските войници при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295/

Петрески, Стасо  - роден през 1841 г.; ранен по време на потушаването на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295/

Петревски, Стоян Филипов – роден 1868 г.; останал неграмотен; от 1900 г. е посветен в революционното движение; брат на Н. Кузинчев; четник по време на Илинденското въстание в селската чета; взел участи в сражението при Псодерската кула; след войните работи във Варна като дърводелец; през 1923 г. става член на Илинденската организация; няма документални сведения да е бил Македоно-одринското опълчение; умира на 18.7.1941г. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.195; Уикипедия – Стоян Петревски./

Петров, Иван – роден 1877 г.; неотбивал военна служба; четник в четата на ВМОК с войвода Константин Настев, действувала в Малешевско през март 1903 г. / виж: Ил.Илинден,1933, кн. 5, с. 16./

поп Георги Динев – един от последните екзархийски свещеници в родното си село; с установяването на гръцката армия по време на Балканската война е принуден да емигрира в България. /виж: Уикипедия – Дреновени, Костурско/

поп Тома – един от последните екзархийски свещенници в родното си село; с установяването на гръцката армия по време на Балканската война е принуден да емигрира в България. /виж: Уикипедия – Дреновени, Костурско/

поп Яни – екзархийски свещеник; роден ок.1828 г.; преди да бъде застрелян от турските войници му била оскубана брадата на 25.8.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.276; Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Попмарков, Димитър - член на българския общински съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.486./

Попмарков /Папамаркос/, Никола /Николаос/ – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”на местната организация; участник и в селската милиция; използван по време на операции над съседни български  села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83./

Попмарков, Търпо - член на българския общински съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.486./

Попов, Димо – натоварен със задача заедно с Мано от Кономлади да подпали хана на съселянина си Дичо в Костур, в навечерието на обявяването на Илинденското въстание./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 257./

Прелка, Лазо Стойков – роден ок.1833 г.; убит от турските войници на 25.8.1903 г. /виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.276; Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Ристо - член на ВМОРО и СК; поляк на селото. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.69,104./

Секулов /Секулидис/, Васил /Василиос/ – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83./

Секулов, Трайко - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE% D1%80_ %D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Семерджията, Дине – предал четата  на Хр. Цветков и П. Кляшев. /виж: Борбите в Македония ...,с.649./

Спиров, Лазо Сотиров – роден 1858 г.; член на ВМОРО; ятак; живеещ в Усойната махала (Горно Дреновени); убит от турските войници след опожаряването на селото на 25.8.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия... , с.276; Чекаларов, В. Дневник..., с.75,87,295./

Стоян –  участник в освободителните борби, посрещнал сборната Костурска чета на В. Чекаларов по време на Балканската война.  /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.592./ # възможно е тази информация да се отнася за Стоян Петревски.

Стоянов, Васил – роден през 1892 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Стоянов, Кръсто – роден 1851 г.; убит от турските войници след опожаряването на селото на 25.8.1903 г./виж: Георгиев,В.,Ст.Трифонов , Македония и Тракия...,с.276./

Стоянов /Стоянис/, Никола /Николас/  - гръкоман; убит от четата на Пандо Сидов на 8.7.1905 г.,според писмо на Костурския гръцки владика Г. Каравнгелис; в таблицата за жертвите е посочен, като първенец, който е убит край с. Четирок от четата на Кузо Попдинов (Кузма).  /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94, 126,127./

Трайко, Ангел – роден през 1885 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Трайков, Георги /Георгий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Толето – член на ВМОРО; отишъл да се оплаква от Коте Христов и от Геле Търсенски. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.104./

Узунов, Григор – четник от четата на полк. Ан. Янков, с когото е преминал Турско – Гръцката граница./виж: От София до Костур...,с.173./

Фотова, Тана Мих. – с 15 год. си син, снаха и девет месечното си внуче е интернирана през 1923 г. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.715./

Хаджиев, Георги - член на българския общински съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.486./

Хаджиев, Стоян Василев – учител в селото по времето, когато в Костур архиерейски наместник е поп Търпо Поповски. /виж: Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.24./

Хандаров, Георги – член на ВМОРО; поляк; куриер. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 61,119./

Хортаров /Хортарас/, Константин /Константинос/ - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация в периода 1906 – 1909 г.;  бил е използван и за куриер на гръцката организация  и преносвач на материали . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83./

Христов, Григор – роден ок.1838 г.; убит от турските войници на 25.8.1903 г. /виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.276./

Чалев, Васил - член на българския общински съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.486./

125.Яна – тъща на Лазар Королов; останала да живее в Гърция; преселва се в Канада при зет си; на 86 години става канадска гражданка. /виж: Шклифов, Бл.  Български диалектни текстове...,с.30./

Костурски край - Дреничево

Дреничево/Дранч, Драници/ дн. Κρανοχώριον

Селото се намира в областта Нестрам кол на 15 км югозападно от Костур и на 1 км на запад от пътя Костур - Нестрам.                                                                                    

При преброяването от 2001 г. селото е представено тогава като съставно от община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

В околностите на Дреничево се е намирал римският град Ватина, за който според намерен в района надпис около 143 г. е играел важна роля по времето на император Адриан.                                                                                                              

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е показана като Дранч.

Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. Дреничево има 280 жители българи християни и 20 българи мохамедани.В началото на ХХ в.  по-голямата част от жителите на Дреничево приемат върховенството на Българската екзархия.

По данни на секретаря на екзархията Д.Мишев през 1905 г. в селото има 382 българи екзархисти и функционира българско училище, в което учат 30 ученика, обучавани от един учител. Но през учебната 1904/1905 г. на Константин Попатанасов е забранено да учителствува в селото.                                                      

Според гръцките свидетелства съдбата на селото е неясна. Според някой то запазва своята вярност към Гръцката патриаршия преди и след Хуриета. По сведения идващи от самата Патриаршия, след Хуриета свещеника на селото е обявен за схизматик( екзархист). Гръцката статистика от 1905 г. го отчита като смесено село, в което живеят 250 българи екзархисти и 25 мюсюлмани.

По всяка вероятност мюсюлманското население е вземало участие в турска терористична чета, тъй като по донесение на Българският търговски агент в Битоля, един от водачите на такава чета, сформирана в Костурско е родом от това село.
В картата си Контогонис го посочва като мюсюлманско.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Дреничево преди Балканската война има 40 български къщи.                                                                                        

След Балканската война селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в с. Драници живеят 301 души, от които 162 мъже и 139 жени.

През 1918 г. селото е посочено като съставно към община Галишча.

Според Милойевич в с. Дреничево е имало 50 славянски християнски къщи и 3 турски.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в него живеят 289 човека. Михаелидес отчита, че били ликвидирани четири имота на семейства изселили се в България.

След Ньойския договор 6 души от Дреничево се изселват в България по официален път. В селото има едно политическо убийство.

В 1927 г. е прекръстено на Кранохорион.              

Според Пелагидис от селото са били изселени четири мюсюлмански семейства ( 25 души) и на тяхно място са били заселени шест понтийски семейства.

Преброяването от 1928 г. отчита нарастване на населението и то достига до 305 жители, от които 141 мъже и 164 жени, в това число и 17 бежанци, заселили се след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. в селото има 50 семейства.

Преброяването от 1940 г. отчита, че в с. Кранохори живеят 372 жители.

По време на окупацията през Втората световна война в селото е създадена подвижна чета на българската паравоенна организация „Охрана”, а през  1943 г. е обстрелвано с артилерия от италиански части.                                                                   

Според статистиката от 1945 г. в селото живеят 377 жители, от които 32 са славяноговорящи. По време на окупацията 43 са проявили своите антгръцки чувства. Има емигрирали в Сърбия и България, а двама човека има в затвора.

По време на Гражданската война в Гърция селото отново силно пострадва - 37 души са убити, а 131 се изселват в социалистическите страни. От комунистическите части 69 са изведени от Гърция  като деца бежанци.                                                                                                          Преброяването от 1951 г. отчита значителното намаляване на населението, то е 160 човека.

Днес селото е второто по големина  в тогавашната  дема след Нестрам и жителите му се препитават предимно със земеделие - Дреничево е известно с боба си.                              

Надморската височина, на която е разположено селото е 780 м.

В спомени, документи, книги и интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Бруфов, Георги - четник от Костенарийската чета; загинал в сражение с турската войска през ІХ.1906 г. в селото; П. Сидов споменава в спомените си , че е от Галишча и е влах по народност; според спомените на Георги Христов това е станало през февруари 1907 г. /виж:  Борбите в Македония ...,с.631; Марков, Г. Хрупицко..., с.170./

Григор, Анастасе – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през 1906 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Даутовски, Никита – роден през 1913 г.; учил е до VІ клас в гръцко училище в родното си село; работил в тухларна фабрика; сражава се кото гръцки войник по време на Гръко – Италианската война 1940 – 1941 г.; пленен; осъден на 9 г. затвор; освободен след 2 години; член на ЕЛАС до разоръжаването му през 1944 г.; от ІХ.1946 г. е  в редовете на ДАГ; след края на Гражданската война в Гърция емигрира в СССР; установява се в Скопие през 1966 г.; награден от ГКП с медал „50 години ДАГ” /виж: Македонско сонце, бр. 693, 12.10.2007, с. 42-43./

Дренички, Георги - четник от Костенарийската чета; загинал в сражение с турската войска през ІХ.1906 г. в селото; П. Сидов споменава в спомените си , че е от Галишча и е влах по народност; според спомените на Георги Христов това е станало през февруари 1907 г. /виж:  Борбите в Македония ...,с.631; Марков, Г. Хрупицко..., с.170./

Дунов, Атанас -  получил помощ за лекуване в размер на 2000 лв. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.895./

Кимов, Михаил – арестуван на 25 април 1903 г. от турската власт. /виж: http://www. ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-4-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Колов, Христо - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 2.Х.1912 – неизвестно; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.357./

Кукулис, Йоанис – преди започването на въоръжената гръцка пропаганда в Македония се е бил установил в Лариса; през август 1904 г. се присъединява към четата водена от Павлос Мелас; изпратен е в Кожанска кааза при капитаните А.Караливанос и В. Висвикис за свръзка с центъра; участва в нападението над с. Зелениче през 1904 г.;  по – късно по здравословни причини е изпратен в Гърция; след оздравяването му е настанен в Лариса, за да участва в разкриването на дейци на ВМОРО, намиращи се там;  след Младотурската революция се завръща в родното си село. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83- 84./

Лазов, Андон – роден през 1882 г, по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 6 Охридска дружина; 2.Х.1912 г. – неизвестно; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно..., с.405./

Марков, Пандо - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 8 Костурска дружина;15.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г./ виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.428./

Михал – четник от Костенарийската чета; загинал в сражение с турската войска през ІХ.1906 г. в селото; според спомените на Георги Христов това е станало през февруари 1907 г. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 658; Борбите в Македония ...,с.631; Марков, Г. Хрупицко..., с.170./

Михайлов, Георги – роден през 1872 г, по време на Балканските войни взема участие в редовете на  нестроевата рота на 6 Охридска дружина,1.Х.1912 – неизвестно. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.457./

Никола, Михал – роден през 1888 г; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Николов, Христо – роден през 1872 г, по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 6 Охридска дружина при МОО,1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г, награден с „Кръст за храброст” – ІV степен. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.516./

Николов, Щерьо - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 8 Костурска дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.517/

Осман ага - войвода на турска чета, която е извършвала убийства над българи. /виж: Райчевски,Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.165./

Стоянов, Константин (Стоянис, Конст.) – гръкоман; първенец;убит от четата на Никола Христов (Добролитски)  на нивата на 14 юни 1905 г. /виж: : http://bg.wikipedia. org/wiki/Official_documents_concerning_the_deplorable_condition_of_affairs_in_Macedonia./

Трифоновски, Тома – роден на 17.ІІ.1939 г.; той е едно от изведените извън Гърция по време на гражданската война деца бежанци; първоначално се установява в Чехословакия, където е открит родителите си чрез Червения кръст; и е прехвърлн в  Унгария, където учи живопис при професор Ендре Домановски.      

В началото на 60-те години семейството на Трифоновски се установява в България и тук завършва Художествената академия „Николай Павлович” през 1966 г.,специалност декоративно - монументална живопис. Трифоновски живее и твори последователно в градовете Плевен, Враца и София; той е един от водещите у нас автори в областта на живописта от 70-те години на ХХ  в. и до днес; налага се като творец с женските портрети, голото тяло и натюрморти; негови творби са притежание на Музея за модерни изкуства "Пти Пале". /виж:в.Новинар,6.03.2002./

Туржовски, Илия - напуснал родният край с децата бежанци; установява се в Румъния; приет за студент в СУ „Климент Охридски” през 1968 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 185./

Христов, Наум (Христос, Наум) – гръкоман; убит от четата на Никола Христов (Добролитски) на нивата си на 28 май 1905 г. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/ Official_documents_ concerning_ the_deplorable_condition_of_affairs_in_Macedonia./

21.Янакев, Пандо – роден през 1894г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Димитриос Литаксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Костурски край - Долно Папратско

                         Долно Папратско дн. Κάτω Πτεριά

Селото е разположено на 21 км западно от гр.Костур, в северното подножие на пл. Алевица.

При преброяването от 2001 г. селото е представено тогава като съставно в община (дем) Четирок (Месопотамия), префектура Костур (Кастория).

В края на ХІХ в. селото е част от Хрупишката нахия на Костурска кааза.

Шинас го споменава в своята статистика от 1886 г. като описва и двете селища, като казва че горе на хълма живеят повече от 60 мюсюлмански семейства, а долу в ниското живеят 15 български семейства, които притежават две воденици.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Д. Папратско.

Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. селото наброява 105 жители българи – християни.

В картата си Контоянис го посочва като патриаршистко село.

До Балканската война населението остава лоялно към Цариградската патриаршия. Секретарят на Българската екзархия през 1905 г., го посочва, като патриаршистко – гръкоманско село с 88 жители.

Гръцката статистика от с.г. пък го представя като гръцко село със 75 жители.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Долно Папратско преди Балканската война има 15 български къщи.

В списъкът от 1913 г. е посочено населението на двете селища, който е общо 442 жители, от които 245 мъже и 197 жени.

През 1918 г. двете селища са обявени като самостоятелна община.

Според Милойевич в Долно Папратско е имало 12 славянски – християнски къщи.

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 103 човека.

След 1919 г. само един жител по официален път емигрира в България.

През 1926 г. селото е преименувано на Като Птерия.

Преброяването от 1928 г. отчита нарастване на населението и то достига до 113 жители, в селото не е настанен нито един бежанец след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. от общо 18 семейства – 13 са с българско самосъзнание.

Преброяването от 1940 г. отчита, че населението е нараснало до 194 жители.

Според статистиката от 1945 г., където двете села са посочени като едно цяло и в него живеят 511 души, от които 91 са славяноговорящи.

По време на гражданската война в Гърция, цялото население избягва в Албания и от там се отправя към други социалистически страни. Официално един емигрира за САЩ през 1949 г.

Надморската височина, на която е разположено селото е 740 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете имена на хора от това село не съм намерил.