Костурски край - Дреновени

Дреновени /Драновяни/ дн. Κρανιώνας

Селото спада към областа Корешча и отстои на 15 км северозападно от Костур  и на 1 км източно от Габреш.

При преброяването от 2001 г. селото тогава е съставно в община (дем) Корешча (Корестия), префектура Костур (Кастория).

Селото се разделя на две махали - Долно и Горно Дреновени. Горно Дреновени е в полите ня Шештеовска бука. Църквата в Горно Дреновени се казва „Света Петка“, а в Долно - „Свети Димитър“. По пътя към Чърновишча северно от Горно Дреновени има параклис „Света Петка“, в който според селяните има чудотворна икона на Света Петка. Южно от Горната махала има малка каменна църква, посветена на „Свети Георги“, наричана от дреновчани „манастирчето“. Според местна легенда на това мястото в миналото е имало голям манастир, който бил унищожен по времето на османското завоевание. Съборът на селото в миналото е ставал на Гергьовден.                                                                           

Селото първоначално се е намирало  в местността Лабана, а по-късно се мести на мястото на Горно Дреновени, а по-късно е заселено Долно Дреновени. В Дреновени има и избягали от съседното Жервени при помюсюлманчването на селото, и е възможно имено тогава да е създадена Долната маала.

През средата на селото минава река, която извира от Бигла и го разделя на две на “Полето” и “Охоя”.                                                                                                           

Под името Дренова като село от Леринска кааза е посочено в Османските архиви от края на ХV в. с 42 семейства.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Констанинопол през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Дреновени е посочено като село със 125 домакинства и 125 жители мюсюлмани и 350 жители българи.

По време на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г. 11 човека от селото вземат участие в него.
В статистиката на Шинас от 1886 г. с. Драновяни е посочено, че се състои от две части и в него живеят 450 християни и има църква.

В картата на Генералния щаб на Австро - Унгарската армия е посочено като Дреновени.

Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г. Дреновени има 650 жители българи християни.                                                                   

В картата на Контоянис е посочено като патриаршистко село с училище.

В 1903 г. цялото население на Дреновени минава върховенството на Българската екзархия. Това се потвърждава и  от самата Гръцката Патриаршия, според която селото е окончателно загубено за нея през 1903 г.

След опожаряването на Черновишча по време на Илинденското въстание, войските ограбили и подпалили долната /гръкоманска/ махала на селото. Изгорели са 40 от 45-те къщи в нея.След това на огън била подложена и горната, която брояла 70 къщи и останали неопожарени само 9. Наред с къщите изгорели и плевните. Задигнат бил и добитъка. След въстанието населението получило като помощ за изгорените си домове и за другите нанесени щети от 50 до 70 гроша от турското правителство.                                            

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев през 1905 г.  в Горно Дреновени има 544 българи екзархисти, а в Долно Дреновени 360 българи екзархисти, като и в двете махали работят български училища. В Долно Дреновени се учат 35 ученика, обучавани от един учител, а в Горно Дреновени, се обучават 39 ученика от един учител.

Гръцка статистика от с. г. представя селото като чисто българско с 577 жители българи.

На 30/31 юли 1907 г.  в селото се събират на съвещание местните ръководители от областта Корешча, на което присъстват войводите Пандо Кляшев и пристигналият наскоро след сражението на Ножот – Христо Цветков. След извършено предателство от страна на гръкоманите, се води продължително сражение в която загиват над 15 дейци на ВМОРО, между които е и Пандо Кляшев. Убитите са погребани в близост до селото.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Горно и Долно Дреновени преди Балканската война наброява 185 български къщи.                                                                                                                                               

След Балканската война селото влиза в пределите на Гърция. Българското училище е затворено.                                                                                                                        

Според списъка от 1913 г. с. Дреновени се намира административно в Преспа и в него живеят 810 човека, от които 413 мъже и 397 жени.

През 1918 г. селото е посочено като самостоятелна община във префектура Флорина.

Според Милойевич в с. Дреновени имало 150 къщи на славяни – християни.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото има 136 семейства с 723 ж., от които 316 м. и 407 ж. Според Михаелидес са ликвидирани два имота на семейства емигрирали в България.

В 1927 г. селото е прекръстено на Кранионас. Между 1914 и 1919 г. 15 души от Дреновени са подали официално документи за емиграция в България. В селото имало 15 политически убийства. Но емиграцията към България между войните е била значително по-голяма. Според Симовски 63 души от двете махали се изселели в България.

Преброяването от 1928 г. дели селото на Ано Кранионас, в което живеели 278 жители  и Като Кранионас с 472 жители, и в двете махали не е бил  настаняван  бежанец след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г., селото е представено  като едно цяло и в него имало 110 семейства, от които107 са били славяноговорящи.

Преброяването от 1940 г. отчита че Като Кронионас запазва населението си на 472 ж., докато Ано Кронионас намалява на 230 ж.
По време на италиано – германската окупация в селото се сформира български общински съвет, но пострадва от италианските наказателни отряди.

Според статистиката от 1945 г. в Кронионас като цяло живеят 623 ж., от които само 60 са славяноговорящи.

По време на Гръцката гражданска война 91 деца от Дреновени са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци. След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада. Най-голямата колония на потомци на дреновчени е в Торонто, Канада, а по-малки групи има в Детройт,  Гранит сити, Австралия,Скопие, Варна и Бургас.

Преброяването отчита, че през 1951 г . в селото са останали общо 424 жители.
Надморската височина, на която е разположено селото е 803 м.

В спомени, документи, книги и по сведения в интернет сайтове, като жители на това село се споменават следните лица:

Алексовски, Васил – роден през 1911 г.; преселил се с родителите си в гр. Костур, където учи в местната гимназия; като ученик става член на ОКНЕ (Гръцки младежки комунистически съюз); от 1930 г. е член на ГКП и съвместно с Ташо Караджов изграждат партийни структури в района; има заслуги за спечелване на депутатско място от Народният фронт на изборите от 25 януари 1936 г.; съвместно с Лазо Търповски оглавява борбата срещу установилата се диктатура на Метаксас; по време на Италиано – Гръцката война от 1940 г. се сражава в редовете на 32 полк; той е един от първите, които се включват в борбата слещу италианските и германски окупатори и спомага за изграодането на бойните единици на ЕАМ и ЕЛАС;поддържа връзки и с членове на „Охрана”, дори успява да привлече някой от към комунистическата съпротива; убит е от сетомското подразделение на „Охрана” на 4.3.1944 г. край с. Черешница; погребан е в местността Барова ливада, край Костур. /виж: Stewart, Elizabeth Kolupacev.For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters; Шклифов, Бл. Накол вода пиехме..., с. 258-263./

Анастасов, Сотир – емигрирал в С.Америка; установил се да живее в Торонто, Канада./виж:Гаджев,д-р Ив. История на...,с.514./

Антонов, Доро /Дреновенски, Даро/ - завърнал се от Америка с четата на П. Сидов да участва в Балканската война; включва се в редовете на  Костурската съединена чета; загинал на 5.ХІІ.1912 г. при с. Капешчица. / виж: Архивни справочници, т.9, Македоно...,с.250; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.582 ./

Апостолов, Стоян - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9 E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Атанасов, Янко - по време на Балканските войни взема участие в редовете на  3 рота  от 2 Скопска дружина при МОО. /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно...,с.73./

Васил – андартски капедан. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.350./ # възможно е да става дума за Васил Секулов, но той не е заемал такова високо място в йерархията на гръцката Македонска борба.

Василев, Кирил/Киро/ - емигрирал в САЩ; установява се да живее в Гранит Сити, Илинойс; подпомага финансово издаването от т.ІІ до т.ІV от спомените на Ив. Михайлов. /виж: Михайлов Ив.Спомени,т.ІІ,с.11;т.ІІІ,с.10;т.ІV,с.9./

Василева, Калиопа - родена 1903 г.; емигрира в България; народна певица; от нея проф. Кауфман записва песен изпълнявана в Костурско. /виж: http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=230./

Георги, Танас - роден през 1892 г.; емигрира в САЩ през 1909 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm.

Георгиев, Стасе – роден през 1882 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Георгиев, Стоян - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9 E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Григоров, Илия – един от последните български учители в родното си село; жестоко бит от войниците и е принуденда емигрира; установява се в Детройт, САЩ. /виж:Уикипедия – Дреновени,Костурско. /

Гувелов, Нумо – роден през 1848 г.; съсечен при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Гямов, Наки – роден ок.1828 г.; убит от турците на 25.VІІІ.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.276./

Гювелов (Главолев), Андрей – член на българския общински съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.486./

Димитров, Тръпко – роден през 1887 г.; по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 6 Охридска дружина при МОО; 1.Х.1912 – неизвестно./виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.230/

Димитров, Христо – роден през1880 г.; четник в четата на В. Чекаларов преди Илинденското въстание; четник от четата на Пандо Кляшев, влязла в Македония на 1.VІІІ.1904 г./виж:Четите...,с.36; Чекаларов, В. Дневник..., с.156./

Димов, Трайко - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_% D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Димянов/Дамянов/, Лука Гелев – член на МБРК към Оста; секретар на общото му събрание, провело се на 20.6.1943 г.; избран за войвода на Хрупишкия милиционен отряд и зам. председател и зам. главен войвода; обвинен в сътрудничество с ЕЛАС е арестуван от германските части в Загоричани; върху него е стоварена вината за превземането на Костур от части на ЕЛАС на 26.5.1944 г.; убит е в гробищата на с.Горенци, където е погребан. /виж: ИДА,т.94,с.47,63,74,86; Даскалов, Г. Участта на българите…, с.414-474./

Дине – четник в четата на М. Влаха след Илинденското въстание; участвал в сражението в с. Поздивишча на 24.6.1904 г. /виж: Борбите в Македония ...,с. 639./

Динев, Григор – роден през 1874 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Динков, Анастас - член на българския общински съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.486./

Динков, Георги - член на българския общински съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.486./

Дичев,Фото – роден 1883 г .; четник от  Битолската чета на войводата Лука Джеров; влязла в Македония на 1.8.1907 г./виж:Четите...,с.95./

Дичо – собственик на хан в Костур, в който е убит Траян на 3.1.1902 г.; било е планирано като знак за нападение над Костур по време на Илинденското въстание хана му да бъде подпален. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 65,257./

Иванов, Лазар - емигрирал в С.Америка; установил се да живее в Торонто, Канада; председател на Торонтското църковно настоятелство”Св.св.Кирил и Методий”. /виж:Гаджев,д-р Ив. История на...,с.470,517./

Камев, Тодор - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_% D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Карагунов, Димитър Динев– член на ВМОРО; четник по време на Илинденското въстание; загинал в сражение с турската войска при Псодерската кула./виж: Георгиев,В.,Ст.Трифонов,   Македония и Тракия...,с.277; Чекаларов, В. Дневник..., с. 267; Дневник на костурския войвода...,с.195./

Каролев, Илия – роден през 1892 г.; семейството му емигрира в България и се установява в Бургас; член на окръжното сдружение на производителите на безалкохолни напитки в Бургас; починал през 1927 г./виж:в.Дума,Ст.Загора – Бургас,22.02.1927./

Каролев/Каролов/, Киро – член на ВМОРО и на СК; освободен поради бездействие и водене на партизанство; чичо на И.Каролев и брат на Кузман и Стоян Каролеви; емигрирал в България и се установил да живее в Бургас. /виж:в.Дума,Ст.Загора – Бургас,22.02.1927; Чекаларов, В. Дневник...,с.69,87./

Каролев, Кузман – емигрирал със семейството си в Бургас; баща на И.Каролев. /виж:в.Дума,Ст.Загора – Бургас,22.02.1927./

Каролев, Стоян - чичо на И.Каролев и брат на Кузман и Киро Каролеви; емигрирал в България и се установил да живее в Бургас. /виж:в.Дума,Ст.Загора – Бургас,22.02.1927./

Каролева, Василка – сестра на Илия и Зоя; дъщеря на Кузман; заедно с цялото семейство е емигрирала в България ; установила се да живее в Бургас. /виж:в.Дума,Ст.Загора – Бургас,22.02.1927./

Каролева, Зоя - сестра на Илия и Василка; дъщеря на Кузман; заедно с цялото семейство е емигрирала в България ; установила се да живее в Бургас. /виж:в.Дума,Ст.Загора – Бургас,22.02.1927./

Кирков, Кирил – емигрира в САЩ; установява се в Гранит Сити,Илинойс; финансово подпомага издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов, Ив. Спомени,т.ІІІ,с.12./

Кирков, Яне – емигрира в САЩ неизвестно кога; установяа се в Гранит Сити; член основател на МПО „Бащин край” в същия град; член на ЦК на МПО; умира декември 1950 г. /виж: Уикипедия – Дреновени, Костурско/

Клячов, Тодо - член на ВМОРО и на СК; освободен поради бездействие и водене на партизанство./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.87./

Колчов, Кърето – роден през 1846 г.; убит от турските войници на 25.8.1903 г. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Колев, Геле – роден ок.1838 г.; убит от турските войници на 25.8.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.276./

Колев, Щерьо – роден през 1872 г, по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 6 Охридска дружина; 2.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.357./

Константинов /Константину/, Стоян /Стоянис/ - гръкоман; според писмо на Костурския гръцки владика Г. Каравангелис е убит от четата на Пандо Сидов на 8.7.1905 г.; в таблицата направена от Гръцката Патриаршия е посочено, че е бил селски първенец и е  убит от четата на Атанас Кършаков, както жънел на нивата на същата дата. /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94, 126,127./

Королов, Цильо/Васил/ - зет на Лазар Королов; участник в редовете на ДАГ по време на Гражданската война; ранен; със съругата си се изселва в Полша. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове...,с. 30./

Королов, Живко – зет на Лазар Королов; загинал като участник в ДАГ по време на гражданската война. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове...,с. 30./

Королов/Корола/, Киро Ян. - учител по времето, когато в Костур архиерейски наместник е поп Търпо Поповски; и един от последните български учители в родното си село; член на ВМОРО; войвода на селската чета; жестоко бит от гръцките войници преди започване на Междусъюзническата война е принуден да емигрира; установява се във Варна./виж: Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.24;.Уикипедия – Дреновени, Костурско./

Королов, Костадин – емигрирал в С.Америка; установилл се да живее в Торонто, Канада; починал преди 1973 г.; в негова памет брат му П.Королов подпомага финансово издаването спомените на Ив.Михайлов. /Михайлов,Ив. Спомени, т.ІІІ,с.12./

Королов, Кръсто/ Кръсто Каролев/ - емигрира в САЩ; установява се в Дирбон, Мичиган; финансово подпомага издаването спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІІІ,с.12;т.ІV,с.11./                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               

Королов, Лазар Лабров– роден около 1902 г.; от 1918 до 1923 г. работи като овчар; първоначално емигрира в България; установява се в Пловдив, после във Варна при вуйчо си Пандо; работи като строител в Анкара  от 1926 до 1929 г.; принуден да емигрира поради липса на работа през 1929 г.и се установява в Торонто,Канада; превръща се  в организатор на българщината там; финансово подпомага издаването спомените на Ив.Михайлов;умира през 1992 г. /виж: Михайлов, Ив.Спомени, т. ІІІ, с12 ; т.ІV,с.11; Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.27./

Королов, Лабро – баща на Лазар Королов; работил като строител в Атина; при подготовката за Балканската война напуща Гърция и с кораб отплава за Варна; записва се като доброволец в българската армия; загива по време на войната. /виж: Шклифов, Бл.  Български диалектни текстове...,с.27./

Королов, Ламбро Лазаров – роден в Канада през 1951 г.; живее в Торонто;  син на Л. Королов; финансово подпомага издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІІІ,с.12;т.ІV,с.11./

Королов, Митре – дядо на Лазар Королов; останал да се грижи за останалите живи свои внуци Лазар и Димана. /виж: Шклифов, Бл.  Български диалектни текстове...,с.28./

Королов, Наки Г. – роден през 1830 г.; застрелян по време на Илинденското въстание от турците. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Королов (?), Наум - зет на Лазар Королов; загинал като участник в ДАГ по време на гражданската война. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове...,с. 30./

Королов, Пандо – емигрирал в С.Америка; установил се в Торонто, Канада; финансово подпомогнал издаването на спомените на Ив.Михайлов, в памет на брат си К.Королов. /виж: Михайлов,Ив. Спомени,т.ІІІ,с.12;т.ІV,с.11./

Королов, Тоде – брат на Лазар Королов; починал от грип през 1918 г. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.28./

Королов, Трайче - брат на Лазар Королов; починал от грип през 1918 г. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.28./

Королов, Яне - брат на Лазар Королов; починал от грип през 1918 г. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.28./

Королова, Велика – майка на Лазар Королов; починала през 1918 г. от лош грип. /виж: Шклифов, Бл.  Български диалектни текстове...,с.28./

Королова, Димана – сестра на Лазар Королов; омъжена за представител от рода на Скендерови от с. Габреш; починала при раждане. /виж: Шклифов, Бл. Български диалектни текстове..., с.28./

Королова, Живковица – съдена като българка след края на Гражданската война в Гърция. /виж: Шклифов, Бл.  Български диалектни текстове...,с.30./

Королова, Кръста – съпруга на Лазар Королов; изселва се в Канада след Гражданската война; там се запознава и се омъжва за него. /виж: Шклифов, Бл.  Български диалектни текстове...,с.30./

Костов, Тодор - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_% D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Кузинчев, Никола Филипов – роден през 1873 г.; член на ВМОРО от 1897 г.; през 1902 г. е в четата на полк.Ан.Янков; преди Илинденското въстание е четник при Л. Попотрайков; по време на Илинденското въстание е войвода на селската чета, а по – късно е назначен за войвода на една от наказателните чети; през 1904 г. е четник в четата на А.Кършаков, а през 1907 г. е войвода в Костурско; по време на Междусъюзническата война е в отряда на В. Чекаларов; от 1923 т. работи в Дирекцията на полицията в отдел Обществена безопасност; внедрен във Военния център на БКП и служи като куриер между Пловдив и Бургас, с което способствува за разкриване подготовката на ново въоръжено въстание; на основа на неговите данни са арестувани ръководителите на военната организация в двата града ; убит е от бойна група на БКП на 2.1.1925 г. в София. /в.Илинден,1925,бр.2,с.3; Борбите в Македония и...,с.621;Дневници и спомени за...,с.26,37;Освободителното движение в...,т.І,с.ХХVІІ;т.ІІ,с.ХХІ; Силянов,Хр.Освободителните...,ІІ,с.297; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 653; Чекаларов, В. Дневник...,с. 156,164,189,232, 242,248,263,282; От София до Костур...,с.143; Дневник на костурския войвода...,с.192,195.; Иванов,Д. Кой кой е ..., с.247./

Кузма –  член на ВМОРО и СК ./ виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.35,69./ # възможно е да се отнася за Кузман Каролев

Кукуров, Никола – роден 1877 г.; женен с едно дете; четник от Крушовската чета на Иван Наумов Алябак;.влязла в Македония на 26.5.1904 г. /виж: Четите..., с.33./

Лазов, Васил /Василий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Ламбрев, Васил – разрешено му е да изтегли свои близки от Гърция през 1958 г. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 157./

Ламбрев, Коста – управлява българската дипломатическа легация в Гърция от 1954 до 1959 г.; през 1960 г. води успешни преговори за установяване на дипломатически отношения между България и Кипър; пълномощен министър в Египет и Мали. /виж: Уикипедия,с.Дреновени,Костурско, Ламбрев, Коста./

Лексовски, Александър/Лексо/ Христов – четник от селската чета; загинал в сражение с турската войска при Псодерската кула ./виж: Георгиев, В., Ст. Трифонов , Македония и Тракия...,с.277; Чекаларов, В. Дневник...,с.267; Дневник на костурския войвода...,с.93,195./

Лесковски, Васил Пенчев – роден през 1909 г.; с родителите си емигрира в Канада; установяват се в Торонто; дългогодишен председател на МПО”Правда”; член – основател и председател на църквата „Св.Георги” в Торонто; почива на 27.VІІ.1947 г. /виж: Уикипедия – Дреновени, Костурско/

Ловачев, Аргир - член на българския общински съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.486./

Ловачев /Ловацис/, Иван /Йоанис/ – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83./

Ловачев, Иван Г. – роден през 1890 г.; земеделец; начално образование; по време на Балканските войни взема участие в редовете на  1 рота от 10 Прилепска дружина при МОО; 9.11.1912 – 18.6.1913 г.; ранен . /виж: Архивни справочници,т.9, Македоно..., с.409./

Ловачев /Ловацис/, Никола /Николаос/ – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83./

Ловачев /Ловацис/, Христо /Христос/ – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”  на местната организация; участник и в селската милиция; използван по време на операции над съседни български  села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83./

Манолов, Кирил – роден през 1893 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Меанчев, Геле – роден през 1838 г.; убит от турските войници при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Меанчев, Тами – емигрирал в С.Америка; установил се в Торонто, където е починал; в негова памет синовете му и жена му подпомагат издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІІІ,с.13./

Меанчев, Филип – емигрирал в С.Америка; установил се да живее в Торонто; финансово подпомогнал издаването на спомените на Ив.Михайлов./виж: Михайлов,Ив.Спомени,т.ІІІ,с.13./

Меанчева, Милка Тами – установила се със съпруга си в Торонто, Канада; финансово подпомогнала издаването на спомените на Ив.Михайлов, заедно със синовете си Гери и Джани, в памет на мъжа си Т.Меанчев. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІІІ,с.13./

Михайлов, Васил Фотовски – родителите му емигрират в С.Америка; живее в Торонто, Канада; подомага издаването спомените на Ив.Михайлов; починал преди 1973 г. /виж: Михайлов, Ив. Спомени, т.ІІІ,с.13;т.ІV,с.12./

Михайлов, Никола Д. – родителите му емигрират в САЩ; живее в Торонто, Канада; финансово подпомага издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:  Михайлов,Ив. Спомени,т.ІІІ,с.13./

Михайлов, Никола Фотовски – по родители от с.Дреновени; живее в Торонто, Канада; финансово подпомага издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов,Ив. Спомени, т.ІІ,с.14;т.ІV, с.13./

Наумов, Пенчо – роден през 1877 г.; суваджия; завършено ІІІ отделение; по време на Балканските войни взема участие в редовете на  3 рота от 12 Лозенградска дружина при МОО; 6.10.1912 г. – неизвестно . /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.485./

Наумов, Търпен - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9 E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Николов, Ламбро - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие във втора чета като старши на отделение под ръководството на Павле Янев. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB% D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2/   

Николов, Манол (Нольи) - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1878 г.; взел участие във втора чета под ръководството на Павле Янев. /виж: http://bg.wikipedia.org/ wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2/

Павлов, Ламбро – роден през 1879 г, по време на Балканските войни взема участие в редовете на  3 рота от 12 Лозенградска дружина при МОО, 16.10. 1912 г . /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно..., с.527./

Панайотов, Манол – роден през 1859 г.; неотбивал военна служба; четник в четата на ВМОК с войвода Константин Настев, действувала в Малешевско през март 1903 г. / виж: Ил.Илинден,1933, кн. 5, с. 16./

Пандов, Благой – емигрира в САЩ; установява се в Кентон, Охайо; финансово подпомага издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж: Михайлов,Ив. Спомени,т.ІІІ,с.14./

Пеев, Костадин – роден през 1881 г.;  по време на Балканските войни взема участие в редовете на  четата на Христо Цветков; 17.9.1912 – 1.12.1912 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.543/

Перелов, Пандо Христов – емигрирал в С.Америка; установил се да живее в Торонто,Канада; финансово подпомогнал издаването спомените на Ив.Михайлов./ виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.13./

Перелов, Стефе – емигрирал в САЩ; установил се да живее в Дирборн, Мичиган; финансово подпомогнал издаването на спомените на Ив.Михайлов. /виж:Михайлов,Ив. Спомени,т.ІІІ,с.14./

Петрески, Глигор – роден през 1830 г.; убит от турските войници при потушаването на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295/

Петрески, Стасо  - роден през 1841 г.; ранен по време на потушаването на Илинденското въстание. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.295/

Петревски, Стоян Филипов – роден 1868 г.; останал неграмотен; от 1900 г. е посветен в революционното движение; брат на Н. Кузинчев; четник по време на Илинденското въстание в селската чета; взел участи в сражението при Псодерската кула; след войните работи във Варна като дърводелец; през 1923 г. става член на Илинденската организация; няма документални сведения да е бил Македоно-одринското опълчение; умира на 18.7.1941г. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.195; Уикипедия – Стоян Петревски./

Петров, Иван – роден 1877 г.; неотбивал военна служба; четник в четата на ВМОК с войвода Константин Настев, действувала в Малешевско през март 1903 г. / виж: Ил.Илинден,1933, кн. 5, с. 16./

поп Георги Динев – един от последните екзархийски свещеници в родното си село; с установяването на гръцката армия по време на Балканската война е принуден да емигрира в България. /виж: Уикипедия – Дреновени, Костурско/

поп Тома – един от последните екзархийски свещенници в родното си село; с установяването на гръцката армия по време на Балканската война е принуден да емигрира в България. /виж: Уикипедия – Дреновени, Костурско/

поп Яни – екзархийски свещеник; роден ок.1828 г.; преди да бъде застрелян от турските войници му била оскубана брадата на 25.8.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.276; Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Попмарков, Димитър - член на българския общински съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.486./

Попмарков /Папамаркос/, Никола /Николаос/ – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г”на местната организация; участник и в селската милиция; използван по време на операции над съседни български  села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83./

Попмарков, Търпо - член на българския общински съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.486./

Попов, Димо – натоварен със задача заедно с Мано от Кономлади да подпали хана на съселянина си Дичо в Костур, в навечерието на обявяването на Илинденското въстание./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 257./

Прелка, Лазо Стойков – роден ок.1833 г.; убит от турските войници на 25.8.1903 г. /виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.276; Чекаларов, В. Дневник...,с.295./

Ристо - член на ВМОРО и СК; поляк на селото. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.69,104./

Секулов /Секулидис/, Васил /Василиос/ – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83./

Секулов, Трайко - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE% D1%80_ %D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Семерджията, Дине – предал четата  на Хр. Цветков и П. Кляшев. /виж: Борбите в Македония ...,с.649./

Спиров, Лазо Сотиров – роден 1858 г.; член на ВМОРО; ятак; живеещ в Усойната махала (Горно Дреновени); убит от турските войници след опожаряването на селото на 25.8.1903 г./виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия... , с.276; Чекаларов, В. Дневник..., с.75,87,295./

Стоян –  участник в освободителните борби, посрещнал сборната Костурска чета на В. Чекаларов по време на Балканската война.  /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.592./ # възможно е тази информация да се отнася за Стоян Петревски.

Стоянов, Васил – роден през 1892 г.; емигрира в САЩ през 1911 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Стоянов, Кръсто – роден 1851 г.; убит от турските войници след опожаряването на селото на 25.8.1903 г./виж: Георгиев,В.,Ст.Трифонов , Македония и Тракия...,с.276./

Стоянов /Стоянис/, Никола /Николас/  - гръкоман; убит от четата на Пандо Сидов на 8.7.1905 г.,според писмо на Костурския гръцки владика Г. Каравнгелис; в таблицата за жертвите е посочен, като първенец, който е убит край с. Четирок от четата на Кузо Попдинов (Кузма).  /виж:  Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.94, 126,127./

Трайко, Ангел – роден през 1885 г.; емигрира в САЩ през 1907 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Трайков, Георги /Георгий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в осма чета под ръководството на Григорий Огненов и Кара Коста Иванов. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8% D0%B3%D0%BE%D1%80_%D0%9E%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2./

Толето – член на ВМОРО; отишъл да се оплаква от Коте Христов и от Геле Търсенски. /виж: Чекаларов, В. Дневник..., с.104./

Узунов, Григор – четник от четата на полк. Ан. Янков, с когото е преминал Турско – Гръцката граница./виж: От София до Костур...,с.173./

Фотова, Тана Мих. – с 15 год. си син, снаха и девет месечното си внуче е интернирана през 1923 г. /виж:Михайлов,Ив.Спомени,т.ІV,с.715./

Хаджиев, Георги - член на българския общински съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.486./

Хаджиев, Стоян Василев – учител в селото по времето, когато в Костур архиерейски наместник е поп Търпо Поповски. /виж: Николов,Б.,Борбите в Македония. Спомени на...,с.24./

Хандаров, Георги – член на ВМОРО; поляк; куриер. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с. 61,119./

Хортаров /Хортарас/, Константин /Константинос/ - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” на местната организация в периода 1906 – 1909 г.;  бил е използван и за куриер на гръцката организация  и преносвач на материали . /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83./

Христов, Григор – роден ок.1838 г.; убит от турските войници на 25.8.1903 г. /виж: Георгиев, В.,Ст.Трифонов ,Македония и Тракия...,с.276./

Чалев, Васил - член на българския общински съвет в селото създаден след капитулацията на Гърция по време на Втората световна война. /виж: Даскалов, Г. Българите в Егейска Македония…, с.486./

125.Яна – тъща на Лазар Королов; останала да живее в Гърция; преселва се в Канада при зет си; на 86 години става канадска гражданка. /виж: Шклифов, Бл.  Български диалектни текстове...,с.30./