Костурски край - Долно Папратско

                         Долно Папратско дн. Κάτω Πτεριά

Селото е разположено на 21 км западно от гр.Костур, в северното подножие на пл. Алевица.

При преброяването от 2001 г. селото е представено тогава като съставно в община (дем) Четирок (Месопотамия), префектура Костур (Кастория).

В края на ХІХ в. селото е част от Хрупишката нахия на Костурска кааза.

Шинас го споменава в своята статистика от 1886 г. като описва и двете селища, като казва че горе на хълма живеят повече от 60 мюсюлмански семейства, а долу в ниското живеят 15 български семейства, които притежават две воденици.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като Д. Папратско.

Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 г. селото наброява 105 жители българи – християни.

В картата си Контоянис го посочва като патриаршистко село.

До Балканската война населението остава лоялно към Цариградската патриаршия. Секретарят на Българската екзархия през 1905 г., го посочва, като патриаршистко – гръкоманско село с 88 жители.

Гръцката статистика от с.г. пък го представя като гръцко село със 75 жители.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Долно Папратско преди Балканската война има 15 български къщи.

В списъкът от 1913 г. е посочено населението на двете селища, който е общо 442 жители, от които 245 мъже и 197 жени.

През 1918 г. двете селища са обявени като самостоятелна община.

Според Милойевич в Долно Папратско е имало 12 славянски – християнски къщи.

Според преброяването от 1920 г. в селото живеят 103 човека.

След 1919 г. само един жител по официален път емигрира в България.

През 1926 г. селото е преименувано на Като Птерия.

Преброяването от 1928 г. отчита нарастване на населението и то достига до 113 жители, в селото не е настанен нито един бежанец след 1922 г.

Според статистиката от 1932 г. от общо 18 семейства – 13 са с българско самосъзнание.

Преброяването от 1940 г. отчита, че населението е нараснало до 194 жители.

Според статистиката от 1945 г., където двете села са посочени като едно цяло и в него живеят 511 души, от които 91 са славяноговорящи.

По време на гражданската война в Гърция, цялото население избягва в Албания и от там се отправя към други социалистически страни. Официално един емигрира за САЩ през 1949 г.

Надморската височина, на която е разположено селото е 740 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете имена на хора от това село не съм намерил.