Дреничево/Дранч, Драници/ дн. Κρανοχώριον
Селото се намира в областта Нестрам кол на 15
км югозападно от Костур и на 1 км на запад от пътя Костур - Нестрам.
При преброяването от 2001 г. селото е
представено тогава като съставно от община (дем) Нестрам (Несторио), префектура
Костур (Кастория).
В околностите на Дреничево се е намирал
римският град Ватина, за който според намерен в района надпис около 143 г. е
играел важна роля по времето на император Адриан.
В картата на Генералния щаб на Австро –
Унгарската армия е показана като Дранч.
Според статистиката на В.Кънчов от 1900 г.
Дреничево има 280 жители българи християни и 20 българи мохамедани.В началото
на ХХ в. по-голямата част от жителите на
Дреничево приемат върховенството на Българската екзархия.
По данни на секретаря на екзархията Д.Мишев
през 1905 г. в селото има 382 българи екзархисти и функционира българско
училище, в което учат 30 ученика, обучавани от един учител. Но през учебната
1904/1905 г. на Константин Попатанасов е забранено да учителствува в селото.
Според гръцките свидетелства съдбата на селото
е неясна. Според някой то запазва своята вярност към Гръцката патриаршия преди
и след Хуриета. По сведения идващи от самата Патриаршия, след Хуриета свещеника
на селото е обявен за схизматик( екзархист). Гръцката статистика от 1905 г.
го отчита като смесено село, в което живеят 250 българи екзархисти и 25
мюсюлмани.
По всяка вероятност мюсюлманското население е вземало участие в турска терористична чета, тъй като по донесение на Българският търговски агент в Битоля, един от водачите на такава чета, сформирана в Костурско е родом от това село.
В картата си Контогонис го посочва като мюсюлманско.
В картата си Контогонис го посочва като мюсюлманско.
Според Георги Константинов /Бистрицки/
Дреничево преди Балканската война има 40 български къщи.
След Балканската война селото влиза в
пределите на Гърция.
Според списъка от 1913 г. в с. Драници живеят
301 души, от които 162 мъже и 139 жени.
През 1918 г. селото е посочено като съставно
към община Галишча.
Според Милойевич в с. Дреничево е имало 50
славянски християнски къщи и 3 турски.
Преброяването от 1920 г. отчита, че в него
живеят 289 човека. Михаелидес отчита, че били ликвидирани четири имота на
семейства изселили се в България.
След Ньойския договор 6 души от Дреничево се
изселват в България по официален път. В селото има едно политическо убийство.
В 1927 г. е прекръстено на Кранохорион.
Според Пелагидис от селото са били изселени
четири мюсюлмански семейства ( 25 души) и на тяхно място са били заселени шест
понтийски семейства.
Преброяването от 1928 г. отчита нарастване на
населението и то достига до 305 жители, от които 141 мъже и 164 жени, в това
число и 17 бежанци, заселили се след 1922 г.
Според статистиката от 1932 г. в селото има 50
семейства.
Преброяването от 1940 г. отчита, че в с.
Кранохори живеят 372 жители.
По време на окупацията през Втората световна
война в селото е създадена подвижна чета на българската паравоенна организация
„Охрана”, а през 1943 г. е обстрелвано с
артилерия от италиански части.
Според статистиката от 1945 г. в селото живеят
377 жители, от които 32 са славяноговорящи. По време на окупацията 43 са
проявили своите антгръцки чувства. Има емигрирали в Сърбия и България, а двама
човека има в затвора.
По време на Гражданската война в Гърция селото
отново силно пострадва - 37 души са убити, а 131 се изселват в
социалистическите страни. От комунистическите части 69 са изведени от
Гърция като деца бежанци.
Преброяването от 1951 г. отчита значителното намаляване на населението,
то е 160 човека.
Днес селото е второто по големина в
тогавашната дема след Нестрам и жителите
му се препитават предимно със земеделие - Дреничево е известно с боба си.
Надморската височина, на която е разположено
селото е 780 м.
В спомени, документи, книги и интернет
пространството като жители на това село се споменават следните лица:
Бруфов,
Георги - четник от Костенарийската чета; загинал в
сражение с турската войска през ІХ.1906 г. в селото; П. Сидов споменава в
спомените си , че е от Галишча и е влах по народност; според спомените на
Георги Христов това е станало през февруари 1907 г. /виж: Борбите в Македония ...,с.631; Марков, Г. Хрупицко..., с.170./
Григор,
Анастасе – роден през 1888 г.; емигрира в САЩ през
1906 г.; според Димитриос Литоксоу,
декларира, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Даутовски,
Никита – роден през 1913 г.; учил е до VІ клас в
гръцко училище в родното си село; работил в тухларна фабрика; сражава се кото
гръцки войник по време на Гръко – Италианската война 1940 – 1941 г.; пленен;
осъден на 9 г. затвор; освободен след 2 години; член на ЕЛАС до разоръжаването
му през 1944 г.; от ІХ.1946 г. е в
редовете на ДАГ; след края на Гражданската война в Гърция емигрира в СССР;
установява се в Скопие през 1966 г.; награден от ГКП с медал „50 години ДАГ” /виж: Македонско сонце, бр. 693,
12.10.2007, с. 42-43./
Дренички,
Георги - четник от Костенарийската чета; загинал в
сражение с турската войска през ІХ.1906 г. в селото; П. Сидов споменава в
спомените си , че е от Галишча и е влах по народност; според спомените на
Георги Христов това е станало през февруари 1907 г. /виж: Борбите в Македония ...,с.631; Марков, Г. Хрупицко..., с.170./
Дунов,
Атанас - получил
помощ за лекуване в размер на 2000 лв.
/виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.895./
Кимов,
Михаил – арестуван на 25 април 1903 г. от турската
власт. /виж: http://www.
ebooksread.com/authors-eng/draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-4-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./
Колов,
Христо - по време на Балканските войни взема участие в
редовете на 1 рота от 6 Охридска дружина
при МОО; 2.Х.1912 – неизвестно; награден с орден „За храброст” – ІV степен. /виж:
Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.357./
Кукулис,
Йоанис – преди започването на въоръжената гръцка
пропаганда в Македония се е бил установил в Лариса; през август 1904 г. се
присъединява към четата водена от Павлос Мелас; изпратен е в Кожанска кааза при
капитаните А.Караливанос и В. Висвикис за свръзка с центъра; участва в
нападението над с. Зелениче през 1904 г.;
по – късно по здравословни причини е изпратен в Гърция; след
оздравяването му е настанен в Лариса, за да участва в разкриването на дейци на
ВМОРО, намиращи се там; след
Младотурската революция се завръща в родното си село. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.83- 84./
Лазов,
Андон – роден през 1882 г, по време на Балканските
войни взема участие в редовете на 1 рота
от 6 Охридска дружина; 2.Х.1912 г. – неизвестно; награден с орден „За храброст”
– ІV степен. /виж: Архивни
справочници,т.9,Македоно..., с.405./
Марков,
Пандо - по време на Балканските войни взема участие в
редовете на 1 рота от 8 Костурска
дружина;15.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г./ виж:
Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.428./
Михал –
четник от Костенарийската чета; загинал в сражение с
турската войска през ІХ.1906 г. в селото; според спомените на Георги Христов
това е станало през февруари 1907 г. /виж:
Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 658; Борбите в Македония
...,с.631; Марков, Г. Хрупицко..., с.170./
Михайлов,
Георги – роден през 1872 г, по време на Балканските
войни взема участие в редовете на
нестроевата рота на 6 Охридска дружина,1.Х.1912 – неизвестно. /виж:
Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.457./
Никола,
Михал – роден през 1888 г; емигрира в САЩ през 1910
г.; според Димитриос Литоксоу, декларира, че
е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Николов,
Христо – роден през 1872 г, по време на Балканските
войни взема участие в редовете на 1 рота
от 6 Охридска дружина при МОО,1.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г, награден с „Кръст за
храброст” – ІV степен. /виж: Архивни
справочници,т.9,Македоно...,с.516./
Николов,
Щерьо - по време на Балканските войни взема участие в
редовете на 1 рота от 8 Костурска
дружина при МОО; 16.Х.1912 – 10.VІІІ.1913 г. /виж: Архивни справочници,т.9,Македоно...,с.517/
Осман ага - войвода на турска чета, която
е извършвала убийства над българи. /виж:
Райчевски,Ст. 1904-1906. Гоненията на българите...,с.165./
Стоянов, Константин (Стоянис, Конст.) – гръкоман; първенец;убит от четата на Никола Христов (Добролитски) на нивата на 14 юни 1905 г. /виж: : http://bg.wikipedia. org/wiki/Official_documents_concerning_the_deplorable_condition_of_affairs_in_Macedonia./
Трифоновски,
Тома – роден на 17.ІІ.1939 г.; той е едно от
изведените извън Гърция по време на гражданската война деца бежанци; първоначално
се установява в Чехословакия, където е открит родителите си чрез Червения кръст;
и е прехвърлн в Унгария, където учи
живопис при професор Ендре Домановски.
В началото на 60-те години семейството на
Трифоновски се установява в България и тук завършва Художествената академия
„Николай Павлович” през 1966 г.,специалност декоративно - монументална живопис.
Трифоновски живее и твори последователно в градовете Плевен, Враца и София; той
е един от водещите у нас автори в областта на живописта от 70-те години на
ХХ в. и до днес; налага се като творец с
женските портрети, голото тяло и натюрморти; негови творби са притежание на
Музея за модерни изкуства "Пти Пале". /виж:в.Новинар,6.03.2002./
Туржовски,
Илия - напуснал родният край с децата бежанци;
установява се в Румъния; приет за студент в СУ „Климент Охридски” през 1968 г.
/виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на
Атина,..., с. 185./
Христов,
Наум (Христос, Наум) – гръкоман; убит от четата на
Никола Христов (Добролитски) на нивата си на 28 май 1905 г. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/
Official_documents_ concerning_ the_deplorable_condition_of_affairs_in_Macedonia./
21.Янакев,
Пандо – роден през 1894г.; емигрира в САЩ през 1912
г.; според Димитриос Литаксоу, декларира, че
е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./
Няма коментари:
Публикуване на коментар