За историята на една снимка

 

За историята на една снимка

 

Днес се отбелязва 130 години от създаването на БМОРК / ТМОРО, ВМОРО, ВМРО/, по всяка вероятност ще бъдат публикувани много постове за основателите ѝ. Аз, просто ще разкажа за лицата на една снимка, повярвали в идеята и превърнали я в жива и пълнокръвна, и платили с кръвта си, за да бъде осъществена.

 

Всяка снимка, колкото и да е хубава, без информация за хората, които се намират на нея, кога и къде е правена, си остава просто една хубава снимка без особена стойност, каквато е например следната снимка

                              

            .  

Слава Богу до скоро в нея бяха разпознати Атанас Андреев Кършаков и Стерьо Стерьовски. Наскоро в интернет пространството се появи и името на Лазар Павлов Миовски /Желевар/. Остана да се търсят, кои са останалите двама в тази снимка?

Правейки проучване за Иван Наумов – Алябака и състава на неговите чети, се натъкнах на един интересен факт, който според мен дава отговор и на въпросът за тази снимка.

На 26 май 1904 г. през Кюстендилският пропусквателен пункт на ВМОРО навлиза с четата си  за Македония Иван Наумов, която трябва да действа в Крушевско.  Четата се състои от 12 човека – войводата Иван Наумов и брат му Павел от с. Ораовец, Велешко, Александър Андреев – Чапата от София, Георги Цапаревски от Самоков, Петър Дуков от Охрид, Васил Дамев от Бучино, Прилепско, Александър Зафиров от с. Ерджелия, Щипско, Атанас Андреев /Кършаков/ от с. Косинец, Никола Кукулов от Дреновени, Стерьо Стерьовски от Смърдеш, Христо Гучо /Гушлев/ от Косинец и Лазо /Лазар/ Желевар / Павлов Миовски/ от Косинец, всички тези пет от Костурско. Срещу техните имена в полето с молив попълващият дневника е записал “за Костурско“. Т.е. още в самото сформиране на четата е било ясно, че това са две отделни чети, които до Крушевско ще се придвижват използвайки организационния канал. Единствено от тези пет имена, абсолютна загадка си оставаше - женения с едно дете 27 годишен Никола Кукулов. Проблемът с фамилията или прякорът идваше от това, че за него, освен изписване на името му в списъка на преминалите четници през Кюстендилският пропусквателен пункт липсва всякаква друга информация, за участието му  в редовете на ВМОРО до Илинденският период и по време на въстанието. Включването му в групата с останалите четирима / единият войвода на наказателна чета преди Илинден, вторият центрови войвода, третият войвода на наказателна чета по време на въстанието и за четвъртият с предположение, че е бил четник преди и по време на въстанието, защото в Дневника си Васил Чекаларов го споменава като куриер на Организацията в началото на 1902 г./ просто само по себе си будеше недоумение. В речник на личните и фамилни имена у българите от Стефан Илчев, издаден през 1969 г. се среща близката по звучене и смисъл фамилия Кукулев, според авторът идва от диалектна дума от гръцки произход кукул, означаваща пашкул. Като фамилия се среща само във Варна. /с.283./

Като се има в предвид, че Варна е едно от предпочитаните населени места за бежанците от Костурско от 1903 до 1944, а и след това, на онези, които са напуснали родното си място след края на Гражданската война в Гърция и са заселени предимно в Ташкент, които пишат молби до ЦК на БКП да им бъде разрешено да се заселят в България, и то предимно във Варна, където имат роднини.

И все пак, да отидеш /да те вземат/ в едно опустошено Костурско само седем месеца след края на Илинденското въстание,  когато от старите имена на войводи е останал само Митре Влаха и по слабо известният, макар и четник от първата организационна чета - Христо Цветков, с шепа четници, който къде със собствени усилия, къде с помощта на Георги Попхристов се мъчи да възстанови организацията, да се изпрати човек без никакъв опит, е просто невероятно. От друга страна да не е преминал през стъргалото на Васил Чекаларов и да не е споменат в един момент с възхищение за добре свършена работа и по-късно в дневника си за същата личност да даде безкрайно негативна оценка. Но когато споменава с. Дреновени и името Никола, то се отнася предимно за Никола Филипов Петревски – Кузинчо. Именно на него се възлагат задачите на създадената по време на Илинденското въстание, втора наказателна чета, която да изпълнява и полицейски функции в Пополето. Но Кузинчо през 1904 г. е вече на 30 или на 31, но не на 27 години.

Във фонда на Пандо Кляшев  се пази кореспонденцията /чернови/, която той води през през зимата на 1903 до пролетта на 1904 г. с Атанас Кършаков,  Христо Гушлев, Никола Филипов и Лазар Павлов. /Обзор на архивните фондове …, т.9. с, 165./   В същият фонд има запазени разписки за отпуснати помощи през 1903 г. на Ат. Кършаков, Л. Павлов, Ст. Стерьовски и Н. Филипов. /пак там, с166./

Направих справка и с прекрасната книга на Лари-Лабро Королов,  “Дреновени разцвет и разорение на едно село в Южна Македония“, за някакви Кукулови, Пашкулеви, Бубеви, като род в Дреновени, но напразно. /с.148-174./

След това тръгнах да търся, кой е описал бойния път на четата на Иван Наумов – Алябака, и дали въпросните пет лица, действително се отправят за Костурско, или всички вкупом в края на годината се прибират в България, както е записано в Дневника, като забележка?

По така интересуващите ме въпроси, единствен за момента до написването на този материал дава Стефан Аврамов, към когото изпитвам доста съмнения за истинността и достоверността на журналистическата информация, която дава.

Дословно за четата на Иван Наумов –Алябака, навлязла в Македония на 26 май 1904 г. Стефан Аврамов пише следното: “През 1904 г. Алябака пристигна във Велешко с четниците си: Павел Наумов  - /брат му- б.м./, Александър Андреев Чапата, Петър Дуков от Охрид…Васил Дамев Гавазов от с. Бучино“ и след което следват едни имена, които нямат нищо общо с действителността в тази чета, на които няма да се спираме, защото са извън разглежданата тема. По нататък все пак дава информация за групата от петимата костурчани в неговата чета: “При пътуването си за Велешко Алябака се съпровождаше от костурските войводи Насо Кършаков и Димитър /всъщност Никола- б.м./ Филипов Кузинчев с четите им/?/.“ /Аврамов, Ст. Революционните борби в Азот /Велешко/ и Поречието, С.1927, с. 40./

По нататък Аврамов дава разяснения за възникналите противоречия между Стефан Димитров и Алябака, кой да бъде околийски войвода във Велешко, и как 4-мата войводи ходили до Велес за среща с ОкК на ВМОРО, за разрешаване на въпросът като оставили четниците си, които дори по време на тяхното отсъствие изкарали едно сражение с турската войска и дали жертви. След което Алябака изпраща Кършаков и Кузинчев по канал за Костурско. /пак там, с. 42./

От така предаденото от Аврамов, излиза че четата на Алябака е изпратена директно за Велешко, което не е така. Изрично в Дневника на четите е записано, че нейното направление е за Крушевско. Друг е въпросът дали има някакви устни договорки между Борис Сарафов и Алябака, да бъде овладяно Велешко, с което да са запознати и костурчани, покрай Чекаларов и Кляшев. Срещата с Околийския Комитет би могла да бъде просто  проучвателна, дали не би могло да се раздели Велешко на два района, между Стефан Димитров и Алябака, а този въпрос въобще не засяга костурчани. После каква работа имат Кършаков и Кузинчев във Велес, когато тяхната задача, е колкото си може по бързо да достигнат до Костурско. Отделно, ще изпуснем объркването на името на Никола Филипов с Димитър, този маниер е характерен за писанията на Аврамов, отделно сведението за четите, с които двамата дошли и т.н.

Важното в крайна сметка, е че и петимата имат житейски, революционен и организационен опит.

По важните въпроси са как са подредени на снимката въпросните участници в костурската чета навлязла на 26 май 1904 г. в Македония и кога и къде евентуално е направена. От ляво на дясно според мен са подредени:

1. Петревски /Кузинчо, Кузинчев/, Никола Филипов – роден е в Дреновени през 1873 г., според Лари Лабро Королов, годината на раждане е 1874 г.; член на ВМОРО от 1897 г.; в периодът 1900 – 1902 г. е бил на гурбет в България, от където се включва в четата на полк.Ан.Янков изпратена да вдига въстание в Леринско и Костурско в синхрон с Горно Джумайското от 1902 г.; при възникналите противоречия между Янков и ръководството на ВМОРО, Пандо Кляшев декларира: “ На четника Кузинчев той дори е предлагал, да се вмъкне в нашата чета и да убие Чакаларова и Кляшева. Това сам четника го изповяда.“ Преди Илинденското въстание е четник при Л. Попотрайков, но според мен е действал предимно в Пополето, където се намира и четата на Никола Андреев; по време на Илинденското въстание е войвода на селската чета, а по – късно е назначен за войвода на една от наказателните чети с район на действие в Пополето; през 1904 г. е четник в четата на А.Кършаков, а през 1907 г. е районен войвода в Костурско; по време на Междусъюзническата война е в отряда на В. Чекаларов, попада в плен, амнистиран, завръща се в България;през Първата световна война първоначално е във Втори македонски полк; включен е в състава на Четническата рота взела участие във военния парад в Ниш през януари 1916 г., на който присъства германски император Вилхелм II; награден с германски орден “За военни заслуги“; от 1923 т. работи в Дирекцията на полицията в отдел Обществена безопасност; внедрен във Военния център на БКП /благодарение на костурският си корен, с какъвто е и Коста  Янков, син на полк. Анастас Янков/ и служи като куриер между Пловдив и Бургас, с което помага за разкриване подготовката на ново въоръжено въстание; на основа на неговите данни са арестувани ръководителите на военната организация в двата града ; убит е от бойна група на БКП на 2.1.1925 г. в София. /виж: в.Илинден,1925,бр.2,с.3; Борбите в Македония и...,с.621;Дневници и спомени за...,с.26,37;Освободителното движение в...,т.І,с.ХХVІІ;т.ІІ,с.ХХІ; Силянов,Хр.Освободителните...,ІІ,с.297; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 653; Чекаларов, В. Дневник...,с. 156,164,189,232, 242,248,263,282; От София до Костур...,с.143; Дневник на костурския войвода...,с.192,195.; Лефтеров, Живко. Съ Бога напред…за Македония…, С. МНИ,2021, с. 229-230.; Иванов,Д. Кой кой е ..., с.247./

       2.  Стериовски, Стерио Ант. – роден в Смърдеш през 1876 г.; с основно образование; каменоделец; куриер; ранен на четири места в сражението на Локвата; по време на Илинденското въстание е войвода на центровата Смърдешка чета ; участва в  превземането на  Клисура и Невеска и придружава В.Чекаларов в похода му в албанската област Колоня; след въстанието заминава за Варна; на сл.г. се завръща отново в Костурско; загива в сражение с гръцките андарти на  16.V.1905 г. край с. Буковик, Преспанско. /виж: в.Вечерна поща,1905, бр.1376; в.Ден,1904-1905, бр. 517,519;  в.Реформи,1905, бр.25; в.Илинден,1925, бр.51; сп. Македоно – одрински преглед,1905, кн.2, с.24; сп.Ил.Илинден,1927-1928, кн.10, с.10; ИНВИМ, т. VІІІ ,с.54-68; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І,с.472; Силянов, Хр. Писма и изповеди на..., с.471; Чекаларов, В. Дневник...,с. 107,182,200,205,210,239,263,267; Дневник на костурския войвода...,с.52,60,61, 90,92, 94,99,100,172./

      3.  Кършаков, Атанас Андреев -  роден през 1883 г.в Косинец; учи в българската гимназия в Битоля, но я напуска и отива  четник при Марко Лерински; по – късно е назначен за войвода на наказателна чета в Костурско; два месеца преди Илинденското въстание е тежко ранен, след потушаването му успява да замине за Варна, където се лекува близо три месеца; през пролетта на 1904 г. се завръща в Костурско; 4.VІІ.1907 г. между селата Стенско и Гръче се сражава едновременно с гръцки андарти и турска войска; привечер  в края на сражението е тежко ранен, но успява да се добере до с.Стенско, по негова молба една жена му изкопава гроб в градината и той се самоубива, а неговите четници за всеки случай му отсичат главата, за да не попадне за гавра в ръцете на гърците или турците. /виж:в.Ден,1907,бр.1265;в.20  юли,1924,бр.2;сп.Ил.Илинден1927-1928,бр.3,с.6-9;пак там,бр.10,с.10;Македонски вести,1935,бр.31;Борбите в Македония и...,с.848;Освободителното движение в...,т.І,с.ХХVІІІ;т.ІІ, с.ХХІІ;Силянов, Хр. Освободителните..., т.І,с.464;т.ІІ,с.582; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.460;Четите...,с.33; Александрова, Е. Участието на фамилията Рукови от с. Косинец, Костурско, в освободителните борби на Македония. Сп. Македонски преглед, бр.4,2007,с.146.; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 653; Чекаларов, В., Дневник...,с. 43-46, 85-88,93,107,156,161,181,189,196,210,232, 235, 238,241,256, 268,274; Дневник на костурския войвода...,с.17,36,59,60,83,84,87,137,172; memebers.tripod.com/karshakov/

     4.    Миовски - Желевар, Лазо Павлов – роден 1884 г. в Косинец; член на ВМОРО; изпълнявал е разузнавателни мисии преди  въстанието;  по всяка вероятност е взел участие в четническото движение преди и по време на Илинденското въстание, защото  през зимата на 1903 г.  води кореспонденция с Пандо Кляшев и Васил Чекаларов в София; записан е като  четник от четата на  Крушовския войвода Ив. Наумов Алябака,минала границата на 26.V.1904 г.; бил е предназначен да работи в  Костурско; възможно е най-късно в края на 1904 г. да се е прибрал в София и от там заминава за Аржентина. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.84.; Четите...,с.33; Обзор на архивните фондове …т. 8, с.346-349; т.9. с, 167./

5.        Гушлев, Христо/Христо Гучов,Христо Гучо/ - роден в Косинец през 1869 г.; с основно образование; член на ВМОРО от 1899 г.; десетар; по време на Илинденското въстание   е войвода на наказателна чета от 20 човека от 6.VІІІ.; след  въстанието заминава за Варна; през юни 1904 г. се завръща в Костурско, заедно със Ст.Стерьовски; загива в сражение  с гръцки андарти през ІХ.1904 г. между селата Ошчима и Търново. /виж: в.Балкански новини, бр.62; в. Ден,1904-1905,бр.517,519; в.Илинден, 1926,бр.36; Илинденско – Преображенското въстание 1903 – 1968,с.240; Четите...,с.33;  Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 643; Чекаларов, В. Дневник...,с. 267,270,271,282; Дневник на костурския войвода..., с.93,96,100; Литовски, Ал. Jубилеен календар 2009, с.11. /

Защо подредбата на лицата са така, според мен? Напълно нормално е трима човека от едно село на снимка, в която има повече от трима, да са един до друг.

Снимката е възможно да е направена през май 1904 г. в Кюстендил пред къщата на Марко Секулечки, който по това време се явява пунктов ръководител на пропусквателният пункт. Но е интерсно, че в издаденият фотоалбум ВМОРО 1902 – 1907 г. РИМ Кюстендил, липсват снимки на Алябаковите чети и през 1904 г. и през 1907 г. Не може да е правена в Костурско от Христо Руков, защото по това време той се намира в София да изучава фотографския занаят. Заснемането само на петимата е било ясно за отговорниците на Кюстендилският пункт, че това си е една отделна чета, само по себе си.

Сега да погледнем две снимки, едната преди Илинденското въстание, а другата след това и да видим дали някой от петимата,  ще срещнем в тях:

                             

              

Според мен може би в четата на Никола Андреев, снимката е правена в края на 1902 или началото на 1903 г., освен Атанас Кършаков /първият в ляво на колене/, седящият на стола до него – Манол Розов, да са още - петият от ляво на дясно в първият ред на правите - Лазо Желевар, а четвъртият във втория ред на правите - Никола Филипов.

                           

Войводите и четниците в Костурско в късната есен на 1904 или в ранната пролет на 1905 г. полегнали от ляво на дясно – Атанас Кършаков, Митре Влаха, Христо Цветков, от тримата седнали на първият ред в ляво Стерьо Стерьовски, в дясно Търпо Шалапутов, на вторият ред на седналите, вторият Трайко Тодоров – Желевски, а в редицата на изправените шестият е Никола Филипов – Кузинчев. Ако осмият в редицата на правите е Христо Гушлев, тогава трябва да считаме, че снимката е правена през август 1904. Защото ако е правена през септември или октомври, от нея трябва да липсва Христо Гушлев, но да присъства Пандо Кляшев. Ако до Трайко  Тодоров от дясно е Лазар Миовски, значи все още е в четата. Следователно снимката трябва да бъде представена като войводи и четници в Костурско към август 1904 г.

 Чест и слава на положили костите си пред триединния символ – Бог, Нация, Организация!