Костурски край - Дряново

                        

с това име са известни две села в Костурският край, едното според статистиката на Васил Кънчов, административно е спадало към Нестрамската нахия, а другото в Борботската нахия.

             Дряново /Драново/  дн. Γλυκονέριον

Селото се намира в областта Нестрамкол на 27 км югозападно от Костур и на 5 км западно от Нестрам, в северните поли на пл. Грамос, на десния бряг на р. Бистрица.

При преброяването от 2001 г. е обявено за бивше  село от тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

В края на ХІХ в. Дряново е село в Костурска каза на Османската империя.

Според статистиката на Шинас от 1886 г. в село Дряновон живеят 650 човека.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено като Дряново.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Дряново е смесено българо - гръцко село с 240 жители българи и 100 гърци.

Според  картата на Контоянис селото е патриаршистко и в него функционира църква.

По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Дреново има 150 жители гърци и в селото работи гръцко училище, в което учат 15 ученика, обучавани от един учител.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ - Дряново преди Балканската война има 15 български къщи, но според Георги Христов - те са гръцки.

След Балканската война селото влиза в Гърция.

Според списъка от 1913 г. в с. Дранова живеят 114 човека и съотношението между мъже жени е 61/53.

През 1918 г. селото е обявено като съставно в община Котелци.

През 1920 г. според преброяването населението е 119 човека, като съотношението между мъжете и жените е 62/57.

В 1928 г. селото е прекръстено на Гликонерион.

Според преброяването от 1928 г. в него живеят 130 човека, като съотношението мъже – жени е 67/63. В селото не са настанявани бежанци след 1922 г.

Преброяването от 1940 г. отчита драстично намаление на населението, което е 49 души. За първи път се изменя съотношението между мъже – жени – 24/25. Сградният фонд на селото е 30 сгради.

Според статистиката от 1945 г. то отново нараства на 194 жители.

Селото е унищожено по време на Гражданската война в Гърция.

Преброяването от 1951 г. отчита, че селото е обезлюдяло.

Надморската височина, на която се е намирало селото е 944 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтовете  като жители на това село се споменават следните лица:

Бакалис, Периклис – участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” (съдебно) на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./

Бакалис, Христос - участник в гръцката въоръжена  пропаганда в отделение „Г” (съдебно) на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.76./

3.Трошков, Георги /Георгий/ - участник в Кресненско – Разложкото въстание през 1879 г.; взел участие в първа чета под ръководството на Георги Караискаки. /виж: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B8/ # макар, че някои предполагат, че е възможно да е от Преспанското село Дряново, не е изключено да е от Костурското Дряново, намиращо се в Нестрамколската нахия, тъй като в Кресненско - Разложкото въстание вземат участие и хора от нахийският център, а от друга страна е записан в документа като Дряново, Костурско, а не Битолско или Ресенско.

                        Дряново дн. Δρυόβουνο

Селото според преброяването от 2001 г. се намира в тогавашната община ( дем) Неаполи (Ляпчишча), префектура Кожани,

 Разположено е на левия бряг на р. Бистирица, в западното подножие на пл. Синяк. Намира се югоизточно от Костур и северозападно от Сятища.

Селото е съществувало още по време на същинското Средновековие, тъй като в него има запазена черква „Преображение Господне”, която се датира от 1101 г. Стенописите в нея са от 1458 г. В селото има и друга запазена черква „Свети Мина”, която пък е строена през 1509 г.

В статистиката си от 1900 г. В. Кънчов представя селото като съставно в нахия Борботско към кааза Костур с население от 90 човека, които са албанци – християни.

Секретарят на Българската екзархия не дава сведения за това село.

То не попада и в полезрението на Георги Константинов /Бистрицки/ и Георги Христов, тъй като те изключват Борботската нахия от данните си. Георги Христов споменава, че тя е неразделна част от Костурско, За селото Георги Христов споменава, че е населено, като някой съседни села с диви потурчени или погърчени албанци.

След Балканските войни селото влиза в състава на Гръцкото Кралство.

През 1927 г. селото е преименувано на Дриовунон.

Надморската височина, на която е разположено селото е 744 м.

В спомени, документи, книги и в интернет сайтове,  като жител на това село се споменава само:

Зойкас, Йонис – участник в гръцката въоръжена пропаганда като андартски четник в отряда на Вардас. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.104 - 105./