Костурски край - Руля

Руля /Хровиля,Черулина,Рула,Рулия/ дн. Κώτας

музеят на Коте Саров в родното му село

Според преброяването от 2001 г. с. Котас (Руля) се намира в тогавашната община Кристалопиги (Смърдеш), префектура Флорина /Лерин/.

стара къща в с. Руля

Селото е разположено на 38 км югозападно от Лерин и на 30 км северно от Костур в подножието на пл. Корбец в областта Корешча. На северозапад селото граничи с Бесфина, на североизток с Търново, на юг с Брезница, на изток с пл. Черна гора, а на запад с Върба планина. Руля е на десния бряг на Рулската река, ляв приток на Бистрица.

Първите сведения за селото са от Османски данъчен регистър (дефтер) от 1530 г., където е записано като Хровиля с 25 семейства.

съдбата на старите къщи 

В Османският данъчен регистър (дефтер) от 1568/1569 г. се поменава под името Черулина с 28 семейства и 8 неженени. Приходът, който внасяло селото в османската хазна бил 4000 акчета. Ако се има в предвид, че е бил плащан данък за шира, би означавало, че са се отглеждали лозя, и е възможно в този период селото да е било на по-ниско място от сегашното. Но все пак се е намирало около Рулската река, тъй като според въпросният регистър, селото е плащало данък и за две воденици.

От друга страна като се има в предвид и това, че във въпросният легистър не се споменава, че никой не притежава, или че селяните обработват нечия бащиния, би могло да се предположи, че селото е създадено по-късно.

Според легендите селото е било първоначално в местността Горно село, на самия път Лерин - Корча, но тъй като страдало от опустошенията на придвижващите се по пътя османски войски се преместило около развалините на манастира „Успение Богородично“.

Според Хр. Тзавелла през 1865 г. в селото е построена черквата „Св. Богородица” и е отворено българско училище.

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издадена в Константинопол и през 1878 г. и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г. Руля е показано като село с 36 домакинства и 100 жители българи.

Според статистиката на Схинас от 1886 г. с. Рула има 400 жители, християни, църква и две ханчета разположени по пътищата.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено Рулия.

В каратата на Контогони е посочено под името Рула и е християнско.

В статистиката си Теплов посочва, че в Рулия има 30 къщи и 100 жители българи.

Според статистиката на Веркович в с. Рулия къщите са 40, в които живеят 54 семейства, всички са български – мъжете са 157, а жените – 162.

В статистиката на Ростковски с. Рулия има 86 къщи с 435 жители славяни-екзархисти.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Руля има 500 жители българи, намиращо се в нахията Корешча.

стара къща от Руля

В началото на ХХ в. почти цялото население на Руля е под върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в селото има 70-90 патриаршистки семейства.

По време на Илинденското въстание от 1903 г. в Руля се организират две чети на ВМОРО – селска с 37 четника под войводството на Ставро , който е и кмет на селото и четата на Коте Хр. Саров, наброяваща 169 четника, но не всички са от селото.

След Илинденското въстание в началото на 1904 г. селото минава под върховенството на Българската екзархия, за което свидетелства в писмо до княз Фердинанд БТА в Битоля – Андрей Тошев.

Това преминаване на селото към Екзархията, било санкционирано от турската власт, като тя не дала разрешително да бъде отворено българско училище през учебната 1904/1905 г.

По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Руля има 600 българи екзархисти и работи българско училище, в което се учат 45 ученика, обучавани от един учител.

Според сведения на гръцката църква през 1903 г. селото преминава към Екзархията.

Сведенията, които дава в писмото до жена си Павлос Мелас споменава за гръкоманството  в селото: „В селото има трима свещеници и един учител, който говори доста зле гръцки език. В една класна стая учат всичките 23 деца, всред тях няма момичета.”

къща в с. Руля

На 29.9.1905 г. андартски отряд принуждава селяните да подпишат петиция до владиката в Костур, с която декларират, че се отказват от Екзархията. Подписаният документ бил занесен във владишкия дом в градът от делегация. След това били изпратени от Г. Каравангелис, да я депозират в конака. Каймакамина, като я погледнал, ги запитал: „Защо, желаете да станете гърци, след като вие сте българи?” На, което член от депутацията отговорил: „Ако и ти дойдеш със заплаха и ни принудиш да станем турци, ще го направим, за да спасим селото си”.

Два дни след завръщането на депутацията селото отново било обкръжено от андартския отряд. Делегатите били безмилостно бити, пострадали и жени от селото.

Но въпреки всичко през 1907 г. с. Руля вече не се счита от Вардас за крепост на гърците в Костурския край.

В началото на април 1908 г. турската власт претърсва селото, като обиските са съпроводени с насилие и изтезания.

стара къща от с.Руля

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Руля преди Балканската война има 75 български къщи.

След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. селото е част от Преспа и в него живеят 572 жители, от които 303 мъже и 269 жени.

През 1918 г. селото е обявено за самостоятелна община.

Според Милойевич с. Руля наброява 100 славянски – християнски къщи.

Според Михаелидес две семейства от селото емигрират в България.

През 1927 г. селото е прекръстено на Катохорион, а през 1932 г. на Котас по името на Коте Христов.

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 491 ж., и в него са настанени двама бежанци след 1922 г.

В статистиката от 1932 г. се посочва, че в селото има 120 семейства, от които 70 са със славянски вярвания.

Според преброяването от 1940 г. в с. Котас живеят 586 жители, от които 272 мъже и 314 жени.

Статистиката от 1945 г. посочва, че в селото живеят 619 души, всички са славяноговорящи, 200 от тях са с антигръцки настроени, 269 са съмнителни, а само на 150 може да се разчита.

По време на Гражданската война в Гърция над 125 човека от селото се включват в редовете на ДАГ и НОФ, а 35 са жертвите дадени от селото в периода 1947-1949 г.

Надморската височина, на която е разположено селото е 946 м.

В спомени,документи, книги и в интернет пространството, като жители на това село се споменават следните лица:

Аличев, Стоян – заклан от турците по време на Илинденското въстание./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.280./

Аличева, Павловица – бременна; по време на Илинденското въстание е била разпрана с ятагн от турците и гледали малкото и дете извадено от утробата и, а след това е заклана. ./виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.280./

Андон, Л. - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Атанасова, Севда /Севда Атанасиу/ - загинал през 1948 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Атанасовски, Гьорги /Георги Атанасиу/- загинал през 1948 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Бицков, Блаже – водещ кларнетист, направил магнетофонни записи в Националното радио. /виж: Дневник на костурския войвода...,с.15./

Бицков, Доне /Доне Бицко/ - загинал през 1948 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Бицков, Кръстьо - загинал през 1949 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Бицков, Насо - загинал през 1949 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Бицков, Ристо - загинал през 1949 г. в Сиянечко. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Бицкова, Мара - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm./

Боцо/Тоцо/, Агапин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Бойо/Тоно/, Велкан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Бойо/Тоно/, Велян - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Бойо/Тоно/, Йован - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Бърнчуков, Тодор Цветков – племенник на Коте Саров; заведен в Битоля от Мухтар ага за да присъства при изпълнението на смъртната присъда над роднината му. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 652./

Бърсе, Александра - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Бърсе, Павле - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Вангелов(Вангел), Младен(Уладен) – роден през 1879 г.; емигрира в САЩ през 1913 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Васил К. – отведен  като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Васил Л. – отведен  като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Василиу, Елени – изнасилена от полицаите през април 1945 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Витачо, Яно - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е житер на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Вичко, Стойко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Вучко, Апостол - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Гаповски, Илия /Ило Г. Гапков/ - загинал през 1949 г. на Лисец. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Георгиев(или Димитров), Димитър/или Георги/ – роден през 1883 г.; емигрирал в САЩ през 1913 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец; един от предалите архивата съхранена от П. Грозданов на Христо Тзавелла. /виж: Дневник на костурския войвода...,с. 276; www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Георгу, Еленка - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Георгу, Мария - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Герг, Колйо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Герг, Кук – според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Герк, Петко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Гиоргу, Карамфили - изнасилена от полицаите през април 1945 г. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Грозданов, Васил – роден през 1872 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларира, че е македонец; един от предалите архивата съхранена от П. Грозданов на Христо Тзавелла. /виж: Дневник на костурския войвода...,с. 276; www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Грозданов, Пандо – ковач; в неговата работилница е била пренесена архивата на Л. Кисилинчев и Кр. Тзавелла през 1941 г. /виж: Дневник на костурския войвода...,с. 276./

Делев, Л. – арестуван с обвинението, че провежда българска агитация след Балканските войни в селото. /виж: Генов, Г.Беломорска Македония…, с.183./

Дельо – той трябвало да заведе четата, която да накаже Трайко. /виж: Чекаларов, В. Дневник...,с.57./

Джавела, Насо - загинал през 1948 г. на Малимади. /виж: в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Джавела, Рита /Пита/ - загинала през 1949 г. в Руля. /виж: в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Джавеловски, Пане /Тане Джавела/ - загинал през 1949 г. при битката за Лерин. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Джавеловски, Стоян /Стоян Джавела/ - загинал през 1948 г. при отбраната на Вич. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Димако, Никола - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Димано, Дука - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Димитровски, Доне /Доне Димитров/ - загинал през 1947 г. в Преспанско. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Кале Динев

Динев, Кале – четник в четата на Коте Хр. Саров; според Хр. Тзавелла е последният, който го е напуснал; на общата снимка на четите на Митре Влаха и Атанас Кършаков, правена през зимата на 1904-1905 г., го виждаме там. /виж: Тзавелла, Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…,с.102.

Динева, Лефтерия - загинала по време на Гражданската война в Гърция. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm./

Диневска, Стояна - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Диневски, Яне - загинал през 1948 г. в Лерин. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Дойчин, Домич - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Дуко, Никола - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

 Дуко, Стоян - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. двама човека с такова име  са жители на селото и глави на домакинства. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Завела, Алеко - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Завела, Анастас - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Завела, Велика - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Завела, Зоя - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Завела, Панде - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Завела, Ставро - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Иванов, Васил – роден през 1884 г.; участва в Илинденското въстание; през 1904 г. става войвода на селската чета; след 1912 г. емигрира в Северна Америка; установява  се в Торонто, Канада. /виж:Николов,Борис Й. Вътрешна...,с.62;  Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 148./

Ивановска, Фана - отведена като дете бежанец в Румъния; през Х. 1952 г. пристига в България да учи в наши учебни заведения по инициатива на организацията „Илинден”; учи в средното педагогическо училище в София. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 140./

Ирини Л. – отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Йоану, Ламбро - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Йоану, Панула - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Йоану, Тоани - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Йоану, Урания - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Йорго, Димитри - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Калина – тетка на Лена и София, която е останала да живее в родното си село. /виж: Утрински вестник, бр. 2739,17.7.2008./

Камбури, Вангел - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Карабаки, Елени - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Карагяковски, Вельо /Велио Караб/ - загинал през 1948 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Карафилов, Спиро – участва в Кресненско-Разложкото въстание, като член в чета №4 под войводството на Стефо Николов. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0% B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2_(%D0%91%D0%B5%D1%81%D1%84%D0%B8%D0%BD%D1%8F)./

Карафиловски, Васил /Васила Карафилова/ – според в. Македонска искра е жена, която е загинала през 1949 в Буф, а според другият източник е мъж. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Кешини, Васил - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Кешини, Траян - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Кешинов, Йоан/Трайко, Стоян/ – баща на Траян; по време на Иванчовата афера започнал да предава на турците, като целта му била да предаде Коте; за да отклони вниманието на турците от с. Кономлади В. Чекаларов лично го съсича в началото на 1902 г.; самият Чекаларов посочва, че е убил Трайко/Стоян/ на 27.ХІ.1901 г. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 674; Чекаларов, В. Дневник...,с. 33,56,57; От София до Костур...,с.139; Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.45./

Кешинов, Траян Йоанов/Стоянов/ – първоначално е бил член на ВМОРО; твърде красив; насила обрязан и потурчен в Костур; след убийството на баща му става явен сътрудник на турската власт; убит е от изпратеният четник Христо от Лерин на 3.І.1902 г., който след изпълнението на смъртната присъда е настигнат извън Костур и убит. /виж: Силянов, Хр. Писма и изповеди на...,с.45-47; Силянов, Хр. Освободителните...,т.І, с.135; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 674-675; От София до ..., с. 139; Чекаларов, В. Дневник..,с. 56,62,65; Освободителното движение в Македония...,т.І,с.XLІІІ./

Стато и Веселина Козарови

Козаров, Стато – на фотографска снимка е заснет със семейството си. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BB%D1%8F./

Козарова, Веселина - на фотографска снимка е заснет със семейството си. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BB%D1%8F./

Коломанов, Христо – дядо на Стато Козаров; убит от гърците през 1912 г. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D0%BB%D1%8F./

Конбир - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Конбир, Петко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

 Коста Васил – баща на Дмитрула; емигрирал в Австралия по всяка вероятност преди Втората световна война. /виж: Македонска искра, 1949, бр. 20,с.3./

Костовска, Димитрула Василева /Митра Костова,   Димитър Костовски /  - родена пруз 1927 г; загинала през 1949 г. при битката за Лерин. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска искра, 1949, бр. 20,с.3; 1954, бр.1, с.2./

Костовски, Траян /Трайко Костов/ - загинал през 1949 г. при Лунжер. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Куно/Кото/, Дурли - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Куно, Илин - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Марку, Зоя - загинала през 1949 г. при с. Отавион. /виж: в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Масина, Богдан - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Масина, Янак - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Мечко, Малчко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Мечко, Стойо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

 Милев, Пандо – по време на Балканските войни е доброволец във 2 отделна партизанска рота и войник в 3 рота от 5 Одринска дружина при МОО. /виж: Архивни справочници.т.9.Македоно...,с.437./

Лазаров, Н. - арестуван с обвинението, че провежда българска агитация след Балканските войни в селото. /виж: Генов, Г.Беломорска Македония…, с.183./

Мано, Стамко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

 Миховски, Лазо – загинал по време на Гражданската война. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm./

Нестор Л. - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Ничов, Трайко /Трайко Ницу/  - загинал през 1948 г. в Сиянечко. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Ничо, Георге - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Ничова, Фани Пандилова – родена през 1927 г.; сражавала се в редовете на ДАГ; загинала по всяка вероятност в битката за Лерин. /виж: Македонска искра, 1949, бр. 20,с.3./

Нолиу, Вангелис - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Нолиу, Елени - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Оливер, Петко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Папакарафили, Лазо - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Папакарафили, Поликсена - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Папакарафили, Ристо - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Пейо, Колйо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Пейо, Куно /Кото/ - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Пейо, Янко - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Петровски, Гьорги /Георги Петрулос/ - загинал през 1949 г. в Преспанско. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

поп Карафил Бурджунов – служил в черквата „Св. Богородица. /виж: Тзавелла, Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…, с.100./

поп Никола - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

поп Павел /Павле/ Настев -  служил в черквата „Св. Богородица”./ виж:Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.22; Тзавелла, Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…, с.100./

поп Христо Бурджунов - служил в черквата „Св. Богородица. /виж: Тзавелла, Хр. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК…, с.100./

Пандов(Пандо), Васил – роден през 1892 г.; емигрира в САЩ през 1910 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

папа Христос Пападимитрио – участник  в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: ΑΦΑΝΕΙΣ ΓΗΓΕΝΕΙΣ…, σ.170./

Пападопулос, Василис - член на  гръцката македонска борба. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Папакарафилис, Василиос – участник  в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.170./

Попкарафиловски, Васил – загинал през 1947 г. при Нестрам. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Преспаковски, Спиро - загинал по време на Гражданската война. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm./

Рамо, Елени - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Рамо, Мария - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Рамо, Стояна - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Рамо, Христина - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Рамовски, Ване /Ване Рамов/ - загинал през 1949 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./              

Рачков, Нестор – деец на ВМОРО; участник в сражението при с. Пъпли; след Балканските войни лежи Еди куле. /виж: wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83% D0%BB%D1%8F./

Рачковска, Дафина Г. – емигрирала в Австралия; на 19.12.1952 г. се сгодила за Мик Марку  родом от с. Каленик, Леринско. /виж: Македонска искра, 1953, бр. 3,с.2./

Рачковска, Трандафиля - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Рачковски, Алеко - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Рачковски, Тома - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Ристевски, Ване Л. /Ване Христу / - загинал през 1948 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Ристевски, Ставро В. /Ставро Христу/ - загинал през 1949 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Ристевски/Мишевски/, Ристо /Христо Мишов/ - загинал през 1948 г. при Фалцата. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./# възможно е и да са двама лазлични човека

Ристовска - Пригода, Лена – дъщеря на Рина и Спиро; в края на Гражданската война в Гърция емигрира със семейството си в Полша; там създава семейство. /виж: Утрински вестник, бр. 2739,17.7.2008./

Ристовска, Рина – майка на Лена и София; в края на Гражданската война в Гърция емигрира със семейството си в Полша преселила се в Македония през 1977 г. /виж: Утрински вестник, бр. 2739,17.7.2008./

Ристовска - Гаковска, София – родена през 1944 г.; дъщеря на Спиро и Рина; отведена като дете бежанец през 1948 г. в Румъния, първоначално в Синая, а по-късно в лагера Тулгеш; през 1956 г. се събира със семейството си в Полша; от 1966 г. се преселва в Скопие. /виж: Утрински вестник, бр. 2724, 30.6.2008; бр. 2739,17.7.2008./

Ристовски, Спиро – баща на Лена и София; в края на Гражданската война в Гърция емигрира със семейството си в Полша; преселил се в Македония през 1977 г. /виж: Утрински вестник, бр. 2739,17.7.2008./

Коте Хр. Саров

Саров, Коте Христов/ Костадин Хр. Саровски или Христо, Констандинос - Котас / -   роден през 1860 г.; според свидетелства на гръцки историографи той е най – известният славяноговорящ гръцки капитан;  без образование; причината да стане хайдутин, е че жена му била харесана от Касъм бей; член на ВМОРО от 1899 г.; терорист и куриер; през 1900 г. е назначен за войвода  на първата организационна чета в Костурско; ; честолюбив; ограбил пощенската кола идваща от Билишча, пренасяща пари, които отказал да предаде на Окръжния комитет на ВМОРО, което довежда до изключването на синовете му от Българската класическа гимназия в Битоля и са изпратени да учат в Атина от Германос Каравангелис на държавна издръжка от страна на Гърция; по време на Илинденското въстание участва в нападението над с. Пъпли, Преспанско;  още преди пристигането на гръцките офицери  Кондулис, Колкотронис, Папуляс и Мелас, четата му е на издръжка от гръцкия владика; с негово съгласие е убит Л.Поптрайков, като главата на войводата е изпратена на костурския владика Каравангелис; през 1904 г. е арестуван от турците и осъден на смърт чрез обесване; обесен е на Ат пазар в Битоля на 27.ІХ.1905 г., въпреки направените опити за неговото спасяване от страна на гръцкото консулство.  /виж: в. Реформи,1903 -1904, бр.7,9,27; сп. Македоно- одрински преглед,1905,бр.10,с.151;сп.Ил.Илинден, 1943,кн.2,с.12;Борбите в Македония и...,с.847;Николов,М.Революционното движение...,с.44-46,60-63,68-70; Освободителното движение в...,т.І,с.ХLVІІ; т.ІІ,с.ХLVІІІ; Силянов,Хр. Освободителните...,т.І,с.464; т.ІІ,с.581.; Силянов, Хр. Писма и изповеди на..., с.49; Николов,Б., Борбите в Македония. Спомени на..., с.22-23; Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 652; От София до Костур...,с.136-139,141-143,147-150,157,171,173,174,176,177; Чекаларов, В. Дневник..., 16,18,19,32-34,38,42,52-58,62,72-75,77,78,84,93,94,97,103-105, 113,114,117,118,122,125,126, 148,153, 154, 160,184,198,199,202-204, 234, 238,256,265,274,279,327; Дневник на костурския войвода...,с.19,60,86-90,163,184,196,241, 265,276,301-302; Из архива на Гоце Делчев ...,с.617; Αφανεισ γηγενεισ…, σ.170./

Сарафовски, Насо /Насо Саров/ - загинал през 1948 г. на Малимади. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Сарафовски, Пандо / Пандо Саров/ - загинал през 1949 г. при битката за Лерин. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Сару, Анастаси - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Сару, Вангелия - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Сару, Левтерия - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Стойко, Велчо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Стойо, Велчо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Стоянов, Геле(Коле) – роден през 1879 г.; емигрира в САЩ през 1912 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Тасе, Коста - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Тасева, Фана /Фана Тасе/ - загинала през 1948 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Тзавела, Кичо – роден през 1854 г.; заклан през 1905 г. от капитан Вардас /Георгиос Цонтос/ при нападение над селото. /виж: в.Шоу,25.07.2007,с.46-47./

Тзавелла, Кръстан – събрал 9700 поговорки и пословици от Югозападна Македония. /виж: Дневник на костурския войвода...,с. 276./

Ставро Тзавелла

Тзавелла, Ставро Стоянов – кмет на селото; войвода на селската чета по време на Илинденското въстание; убит от капедан Вардас. /виж: Тзавела, Хр. Спомени на Анастас Лозанчев..., с. 148; Дневник на костурския войвода...,с.71./

Тзавелла, Трайко Кр. - един от предалите архивата съхранена от П. Грозданов на Христо Тзавелла. /виж: Дневник на костурския войвода...,с. 276./

Тзавелла, Христо – получил през 1954 г. прибраната от П. Грозданов архива. /виж: Дневник на костурския войвода...,с. 276./

Христофор Тзавелла

Тзавелла, Христофор Траянов – роден на 3.04.1934 г.; изпратен като дете на гръцки политемигранти в Чехословакия през 1948 г.; следва във Висшия строителен институт в Бърно; през 1955 г. заминава за Канада, с помощта на Червения кръст и се установява в Торонто и сътрудничи на различни вестници, създател на радиопрограмата „Македонски радиочас”; пристига в България през 1964  г.; поет, фолклорист, историк и етнограф на културното и историческото наследство на Костурско. /виж: в. Труд, 26.02.1999, с.9;Дума,31.01.2007;в.Шоу,25.07.2007,с.46-47; . wikipedia.org/wiki/Христофор Тзавелла./

Тодоро, Мичо - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Тодоро, Ратко/Ранко/ - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото и глава на домакинство. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Топалис, Апосотлос - член на  гръцката македонска борба. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Трайко, Александра - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Трайко, Аргири - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Трайко, Пандо –на страниците на в. Македонска искра има публикувана обява, че се търси от Х.Н. Цигерис. /виж: Македонска искра, 1950, бр.7,с.3./

Трайко, Севасти - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Трайков(Ерайко), Андреа – роден през 1891 г.; емигрирал в САЩ през 1913 г.; според Д. Литоксоу, декларирал, че е македонец. /виж:www.freewebs. com/onoma/ metanastes.htm./

Трандафилу, Андромахи - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Трандафилу, Василиос – гръкоман, който е убит в селото на 20.1.1906 г. от четата на Митре Влаха. /виж: Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia...,с.126,127./

Трандафилу, Елени - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Трандафилу, Коста - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Трандафилу, Павлос - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Трандафилу, Панде - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Траяновска, Трендафила /Фила Траянова/ - загинала през 1949 г.. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Трендафиловски, Насо /Насо Тряндафилов/ - загинал през 1948 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Трендафиловски, Мичо /Мито Траянов/ - загинал през 1948 г. при отбраната на Грамос. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Трока, Лазарос - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Трока, Павлос - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Троковска, Велика - загинала през 1949 г. в Руля. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

Турлумис, Севасти – израства по домове в Румъния, като дете бежанец; успява да се събере със семейството си в Ташкент, СССР; през 1963 г. подава молба до славянския комитет да и бъде разрешено да се пресели със семейството си в България, като в родна земя; препоръчано и е да подаде молба до посолството в Москва. /виж: Даскалов, Г. Между реваншизма на Атина,..., с. 176./

Филипови, П. – семейство; съобщили чрез в. „Македонска искра” за станалият годеж на дъщеря им. /виж: Македонска искра, 1949, бр. 15,с.4./

Филипова, Крисула П. – публикувано е съобщение във в. „Македонска искра, че се е сгодила за Ило Попов от Кучковени, Леринско, на 24.10. 1948 г. в Мелбърн. /виж: Македонска искра, 1949, бр. 13,с.3./сн.30

Филов, Сотир – емигрирал в САЩ през 1906 г.; пристигайки на о. Елис заявява, че е македонец. / виж: http://lithoksou. net/kastoria_gh_e.html./

Хажели, Вангел - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Хажели, Елени - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христу, Анастаси - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христу, Антигона - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христу, Василиос - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христу, Георге - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христу, Деспа - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христу, Димитри - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христу, Димитриос - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христу, Евдоксия - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христу, Евтимия - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христу, Елена - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христу, Йоани - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христу, Коста - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христу, Олга - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христу, Панде - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христу, Христина - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христу, Христо - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Христо Л. - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Цигерис, Х.Н. – по всяка вероятност родом от Руля, емигрирал в Австралия; установил се да живее в Джералдтон; член на МАНС; пуснал съобщение във в. Македонска искра, че търси Пандо Трайко. /виж: Македонска искра, 1950, бр.7,с.3./

Янаки, Калиопи - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Янаки, Сотири - отведена като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Янаки, Христо - отведен като дете бежанец в Румъния по време на Гражданската война в Гърция. /виж: Македонска искра, 1949,бр.17,с.2./

Янев, Никола – роден през 1861 г; завършено ІІІ отделение; каменоделец; по време на Балканските войни е доброволец в нестроевата рота от 7 Кумановска дружина;14.Х.1912 – неизвестно./ виж: Архивни справочници.т.9. Македоно... , с.819./

Яневски, Наке /Наке Накев/ - загинал през 1948 г. на Малимади. /виж: pollitecon.com/html/Lerin-in-Mourning/RULJA.htm; в Македонска Искра, 1954, бр.1, с.2./

199.Янко, Киро - според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. е жител на селото, но е ерген. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Костур, Серфиџе и Велес…, с. 147-148 ./

Забележка: Представители на родът Тзавелла, за които се срещат сведения в различни източници, са споменати така, както са срещнати. За Османският документ от 1568/1569 г., за който авторите не са посочили, че се отнася за с.Руля, основанието ни, да считаме, че става въпрос именно за него, е че там не са посочени, да живеят или да имат собственост мюсюлмани, така както е съседни нему села - Брезница, Бесвина, Ошчима, Търново и др. планински села.

Костурски край - Ресуля

Ресуля/ Ресулa,Ресульян,Καλονέρι до 1959 г./ дн. Βέλος

изглед към селото на идване от с. Моласи

Селото се намира на 26 км южно от Костур и на 14 км пак южно от Хрупишча.

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната  община (дем) Хрупишча (Аргос Орестико), префектура Кастория.

черквата "Св. Илия"

Първите сведения за селото, което се споменава като Ресуля и административно попада в Хрупишката нахия, за момента са от 1568/1569 г. от Османски данъчен регистър, според който обработваемата земя на селото е разпледелена в няколко чифлика. Ликвидирането на последните остатъци от бащинии на християнското население, говори за много по-стар произход на селото от средата на ХVI в. Приходът, който влиза в държавната хазна е 2200 акчета. От същият регистър от данъкът за отглеждане на прасета и тяхното  клане за Коледа, логически навежда на мисълта, че населението, което работи в чифлиците е християнско.

Трудно е от малцината споменати имена в Османският данъчен регистър, да се определи тяхната етническа принадлежност.

През 1874 г. в селото е била построена църквата „Св.Илия”.

В картата на Генералния щаб на Австро-Унгарската армия селото е представено като Ресула.

В края на ХІХ в.  Ресуля е гръцко село в Населишка кааза на Османската империя.

В статистиката си Ростковски го споменава под името Ресульян, което се състои от 15 къщи, в които живеят 75 гърци-мюсюлмани.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Ресуля има 100 жители гърци християни.

Населението на селото е включено към създадените комитети в Костенарията от гръцката въоръжена пропаганда, през зимата на 1904 г.

След Балканските войни попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 129 човека.

През 1928 г. селото е применувано на Калонери, през 1959 г. -  на Велос.

Интересното е,  че при двете промени на имената на селото, липсват данни, то да е населено.

Надморската височина, на която е разположено селото е 1224 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Андрей – собственик на бащиния, която за известно време е била притежание на Тимур Мехмед, според Османският данъчен регистър от 1568/1569 г., когато вече е посочена като собственост на Мехмед Хасан. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Андрей, Киро – собственик на бащиния, която  е преминала в ръцете на Мехмед Хасан, според Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Апостолу, Т. - член на селската комисия, която трябва да се занимава със създаване на яташки квартири и с организирането на населението за участие в селска милиция, създадена в края на 1904 г. /виж:  gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494—1904./   

Димитриос, В. – по всяка вероятност ръководител  на селската комисия, която трябва да се занимава със създаване на яташки квартири и с организирането на населението за участие в селска милиция, създадена в края на 1904 г. /виж:  gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494—1904./  

Йоану, В. - член на селската комисия, която трябва да се занимава със създаване на яташки квартири и с организирането на населението за участие в селска милиция, създадена в края на 1904 г. /виж:  gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494—1904./  

Курд, Катиб - собственик на чифлик, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г., който е станал владение на Мехмед Хасан.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Мехмед, Тимур – за известно време притежавал бащинията на Андрей, според данните на Османския данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Петро – собственик на бащиния, която се е обработвала от жителите на селото, преминала в ръцете на Мехмед Чауш Хасан, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Сюлейман, Хюсеин - собственик на чифлик, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г., който е станал владение на Мехмед Хасан.  /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Фотиу, Ат. -  член на селската комисия, която трябва да се занимава със създаване на яташки квартири и с организирането на населението за участие в селска милиция, създадена в края на 1904 г. /виж:  gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494—1904./  

Фотиу, К. - член на селската комисия, която трябва да се занимава със създаване на яташки квартири и с организирането на населението за участие в селска милиция, създадена в края на 1904 г. /виж:  gistor.gr/istoria/2008-11-07-17-57-01/1--1904/494—1904./  

Хасан – земята на селото, му е била предоставена като тимар. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Хасан, Мехмед – син на тимариотът Хасан; собственик на чифлик, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Хасан, Мехмед Чауш – собственик на чифлик, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

15.Хатун – собственик на бащиния, която се е обработвала от жителите на селото, станала собственост на Мехмед Хасан, според Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж: Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта…, с. 548 ./

Костурски край - Ревани

Ревани дн. Διποταμιά

 

изглед от селото днес

Селото е разположено на 33 км западно от Костур, в източното подножие на граничещата между Гърция и Албания пл. Алевица.                                                                               

При преброяването от 2001 г. селото е представено като общински център на община (дем) Акритес (според административното делене на страната от 1997 г.), префектура Костур (Кастория). От 2011 г. е съставно селище в община (дем) Нестрам.

Първите сведения за селото в Османските данъчни регистри са от 1568/1569 г., където е споменато като Ревани, и според които в него живеят 29 мохамедани и 34 християни. Имайки в предвид споменаването на фамилните имена на мюсюлманското население като „Абдулах” или „син на Абдулах”, трябва да се приеме, че огромна част от това население е сменило вярата си в едно или две поколения преди въпросния данъчен регистър.

За момента не разполагаме със сведения, с които да потвърдим или отхвърлим тезата, че през XVII – XVIII в. или цялото население възприема мохамеданството или участва в миграционните процеси към Мизия и Тракия (независимо от своето вероизповедание), под натиска на албанският демографски бум от XVI в., но според почти всичките статистики от края на ХIX в. в селото живеят албанци – мохамедани.

изглед от черквата в селото

Единствено според статистиката на Схинас от 1886 г. в селото живеят 300 християни, и  в него има страноприемници.

В статистиката си Веркович за селото посочва, че в него има 60 къщи, в които живеят 238 албанци-мохамедани.

Според статистиката на Ростковски, с. Ревани се намира в Хрупишка нахия, в което има 30 къщи и 162 албанци-тоски.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Ревани има 340 жители арнаути мохамедани.

По време на потушаването на Илинденското въстание по всяка вероятност жители от това село вземат участие в башибозушките чети, за разграбване на села от въстаналата Корешча, макар че да не е споменато в докладите на БТА в Битоля.

Гръцката статистика от 1905 г. представя селото като турско с 400 жители.                               

В картата на Контогони е посочено като село населено с мюсюлмани и че се намира в Корчанска кааза.

След  Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 689 жители, от които 384 мъже и 305 жени.

През 1918 г. заедно със Зеленград съставляват една община.

Според преброяването от 1920 г. населението е нараснало на 721 жители, от които 359 мъже и 362 жени.

Според Пелгидис от селото се изселват 85 мюсюлмански семейства (673 души) и на тяхно място са заселени130 бежански Понтийски семейства.

Хаджисавидис потвърждава, че повечето от новодошлите говорили Понтийски гръцки.

В 1926 г. селото е прекръстено на Дипотамия.                                                               

Според преброяването от 1928 г. в с. Дипотамия живеят 468 човека, като съотношението между мъже жени е 238/230. В това число на населението са 438 бежанци заселили се в селото след 1922 г.

През 1940 г. населението достига до 623 жители, като мъжете продължават да бъдат в повече от жените 317/306. Сградният фонд на селото е 126 сгради.

По време на  Втората световна война в Ревани е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население, която се отличавала със своята особенна жестокост.                                                                                            

изглед от селото днес

Според статистиката от 1945 г. населението наброява 600 човека.

През годините на Гражданската война в Гърция -13 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца - бежанци.  Но, не е ясно дали тези деца са от селото или е служило като сборен пункт.                                                                                                                                 Преброяването през 1951 г. отчита нарастване на населението на 617 човека.

Надморската височина, на която е разположено селото е 1014 м.

изглед от центърът на селото

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Абдулах, Вели - споменава се като жител на селото в Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Пет века под ятагана и корана…, т.2, с. 100./

Абдулах, Джафер - споменава се като жител на селото в Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Пет века под ятагана и корана…, т.2, с. 100./

син на Абдулах, Бали – споменава се като жител на селото в Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Пет века под ятагана и корана…, т.2, с. 100./

син на Абдулах, Касъм – споменава се като жител на селото в Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Пет века под ятагана и корана…, т.2, с. 100./

5.син на Абдулах, Мустафа – споменава се като жител на селото в Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Пет века под ятагана и корана…, т.2, с. 100./

                     

Костурски край - Радигоже

Радигоже/Радогожд,Радогозди, Радигосди, Радогоже, Радогош/ дн. Αγία Άννα

панорамна снимка на с. Радигоже днес

Селото се намира в областта Нестрамкол на 22 км югозападно от Костур и на 4-6 км североизточно от Нестрам в зависимост от пътя, който ще бъде избран (ако пътувате по този по който може да се отбиете за с. Стена (на 6 км - западно от Радигоже) или тръгнете по пътят свързващ Нестрам с Костур).

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

изглед от Радигоже днес

За първи път селото се споменава в Османските данъчни регистри от средата на ХV в. със своите 13 глави на семейства, един неженен и една вдовица. Общият приход за Османската хазна, който носи селото е 976 акчета.

Под името Радогожд в Османските архиви селото споменава отново от края на ХV в., като в него живеят 54 семейства.

В статистиката си Схинас от 1886 г. споменава селото Радогозди като чифлик с 15 домакинства.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия селото е посочено като Радогожд.

В края на ХIХ в. върху землището на селото е имало два чифлика, които го разделят на Горно и Долно Радигоже.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Радигоже има 85 жители българи-християни.

Цялото население на селото след Илинденското въстание преминава под върховенството на Българската екзархия, според докладите на БТА в Битоля. Като се има в предвид, че в селото не е създаден революционен комитет на ВМОРО, а и никой от дейците не го споменава като посетено, това едва ли е станала насилствено, а е било като отзвук от посещението на Пелагонийският митрополит Григорий в Костурско, при раздаване на помощи на пострадалото население след въстанието, когато съседни села подават молби за отказ от върховенството на Вселенската Патриаршия.

По данни на секретаря и Д. Мишев  през 1905 г. в Радогоже има 144 българи екзархисти.

Гръцката статистика от с.г. представя Радигосди като изцяло гръцко - със 150 жители.

Гръцката църква също отчита, че до Хуриета то е останало вярно на Гръцката Патриаршия.

Липсата на сведения и от дейците на гръцката въоръжена борба за Македония, потвърждават, че селото е останало извън техният обсег – както за набиране на сътрудници, така и за извършване на наказания над елементи, които са гравитирали към Българската Екзархия.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Радигоже преди Балканската война има 15 български къщи.

След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. селото има 137 жители, от които 65 мъже и 72 жени.

През 1918 г. селото е посочено като съставно на община Галишча.

Според Милойевич в с. Радогош има 15 домакинства на славяни – християни.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 111 човека.

През 1928 г. е прекръстено на Агия Анна .

изглед от центърът на селото

Според преброяването от 1928 г. в селото живеят 129 жители, от които 48 мъже и 81 жени. В селото не е настаняван бежанец след 1922 г.

Статистиката от 1932 г. отчита, че в селото има 15 домакинства.

Според преброяването от 1940 г. в селото живеят 152 човека, а сградният фонд е 39 сгради.

По време на окупацията през Втората световна война през декември 1941 г. има арестувани негови жители от италианците, обвинени че са разпространители на комунистически идеи, а по-късно през 1943 г. селото е изгорено от германците. Въпреки това статистиката от 1945 г. отчита, че броят на населението се запазва същият, но 140 човека са славянофони.

Имайки в предвид, че представител на селото взема участие в общото събрание при създаването на Македоно Българският Революционен Комитет през късната пролет на 1943 г. в Костур, и че близо в 40 населени места се създават селски комитети, може със сигурност да се каже, че и в Радигоже е съществувал и е имало членове на паравоенната „Охрана”.

По време на Гражданската война в Гърция селото отново силно пострадва, а 31 деца са изведени извън страната от комунистическите части в групата на така наречените деца бежанци. Но, по всяка вероятност селото е било сборен пункт, откъдето са тръгнали толкова много деца.

изглед към селото

Според преброяването от 1951 г. в селото са останали само 46 жители.

Надморската височина, на която е разположено селото е 732 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството, като жители на това село се споменават следните лица:

Андрия - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в./ виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Апостолов, Зафир – получил лекарства за 1000 лв в периода 23.V.-10.VІІ.1943 г. /виж: Гаджев, д-р Ив. Иван Михайлов...,с.888./

Димо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Йорг - двама човека с такова име се споменават като жители на селото в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Киряков, Кузма - член на МБРК; участвал в общото събрание в Костур на 20.VІ.1943 г.; избран за член на Контролната комисия и полицейски командир в Костур и Хрупишча. /виж: ИДА,т.94,с. 74.; promacedonia.org/mpr/ohrana.html/

Мано - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Мара – вдовица; споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Михо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Никифор - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Никола - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Стайко - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Стайо - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Тодор - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

14.Яно - споменава се като жител на селото и глава на домакинство  в османските данъчни регистри от ХV в. / виж: Опширни пописни дефтери от ХV век…, с.100./

Костурски край - Пселско /Пчелско/

Пселско /Пселечко,Пчелско, Пселкон, Селско /  дн. Κυψέλη

табелата, която ви посреща пред селото

Селото се намира в областта Нестрамкол на 39 км югозападно от Костур и на 20 км югозападно от Нестрам,  в склоновете на пл. Горуша. Селото географски е в Епир, а не в Македония.

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община ( дем ) Нестрам (Несторио), префектура Костур (Кастория).

Първите сведения за селото, под името Пселечко, са в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г., според който в селото има 28 семейства и 22 ергени. Приходът, който дава селото към държавната хазна е 10000 акчета. В това време в селото не са се отглеждали лозя, но е плащан данък към хазната за доставяне на вино в размер на 150 акчета. В района на селото е имало две воденици. Според поименният списък трудно би могло да се приеме, че към 1568/1569 г. селото е населено с гърци.
Селото е посочено в картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия с двете си утвърдени имена – Пселско и Селско.

изглед  от селото

Според статистиката на Схинас от 1886 г. в Пселкон живеят 350 християни.

В статистиката си Ростовски, го посочва с името Селско с 33 къщи и с 216 жители – албанци християни.

А, според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Селско има 680 жители –  гърци.

В картата на Конотоянис е посочено като село обвързано с Гръцката Патриаршия.

По време на Илинденското въстание покрай  селото преминава четата на Васил Чекаларов в похода и към областта Колоня. И, именно в по-късните си спомени за „Хрупищко” Георги Хр. Марков, го описва под името Пчелско, като кацнало на една полянка, заобиколено от  борови и букови горички.

като "кацнало на една полянка"

По данни на секретаря на Българската екзархия Д. Мишев през 1905 г. в Селско има 750 жители гърци и в селото работи гръцко училище, в което учат 60 ученика, обучавани от двама учителя.

В гръцката статистика от с.г. селото е с 216 жители гърци.

В архива на Вардас е посочено като село вярно на гръцката въоръжена борба от самото начало. В селото имало 45  фамилии и общо 380 жители. В селото работило училище.

По всяка вероятност жители на това село са участвали като милиция при нападения над близки български села от Костенарията по време на Македонската борба.

След Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

една от старите къщи в селото

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 403 жители, от които 195 мъже и 208 жени.

През 1918 г. селото е обявено за център на община заедно със с. Жужел.

Преброяването от 1920 г. отчита, че в селото живеят 317 жители, от които 136 мъже и 181 жени, всичко 49 семейства.

През 1926 г. е прекръстено на Кипсели.

Според преброяването от 1928 г. в селото населението е 339 жители, от които 171 мъже и 168 жени. В селото са били настанени двама бежанци след 1922 г.

През 1940 г. населението е 402 жители, от които 199 мъже и 203 жени. То се запазва такова и според статистиката от 1945 г. и преброяването от 1951 г., което навежда на мисълта, че то остава вярно към централната власт, по време на Гражданската война в Гърция (1946-1949 г.)

През 1970 г. населението на селото е преселено в в с. Маняк и гр. Костур. Но според преброяването от 2001 г. в него живеят 86 човека.

част от площада на селото до кметството

Надморската височина, на която е разположено селото е 1258 м.

В спомените и документите като жители на това село се споменават следните лица:

Атанас, Тофо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Башта /или Баста/, Йорго - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Бойо, Петко - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Васос, Петрос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Войко, Бойо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Георгиу, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Димко, Никола - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Димо, Киро - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Димо, Пано - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Димо, Пано - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Димо, Петко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Димо, Пройо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Длаго, Петко - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Йоргаки, Андрея - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Йорго, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Йорго, Йофко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Йорго, Михо - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Йорго, Тихо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./

Киро, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Киро, Никола - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Киро, Янко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Космас, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Космас, Николаос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Коста, Гурко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Котас, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Кръсте, Коста - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Манише, Михо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Манише, Пано - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Маро/или Паро/, Яни - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Мато, Киро - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Мато, Манчо /или Янчо/ - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Мато, Пано - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Мато, Петко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Михо, Йорго - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Мишле, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Нацьос, Николаос – участник в гръцката въоръжена  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Никола, Мишо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Пано, Петко - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
папа Димитриос – гръцки свещеник в селото; участник в гръцката въоръжена  на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Пейо, Пейо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Пейо, Продан - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Пейо, Яни - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Петре, Йорго - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Петре, Яни - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Перо, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Поло, Димо - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Продан, Михаил - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Пройо, Петко - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Пройо, Продан - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./ 
Рубос, Василиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Семери, Михо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Славе, Петко- споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Стамо, Кириянче - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Страйка, Йофко - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Христос, Йоанис - участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация; участник и в селската милиция; използван по време на операции над съседни български  села. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./

Тренде, Яни - споменава се като ерген в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
Цямис, Георгиос – участник в гръцката въоръжена  пропаганда на местната организация. /виж: Αφανεισ γηγενεισ…, σ.84./
Шенко/или Шифо/, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./

Яни, Пройо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./
61.Янина, Димо - споменава се като глава на домакинство в Османски данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Опширен пописен дефтер за казите Горица, Биглишта и Хрупишта..., с. 439./

Забележка: Благодаря на Павел за изпратеният материал, с който се допълва картината за историята на селото.

Костурски край - Псора

Псора/ Псохари, Псоре, Псеоре, Псората/

                          дн. Υψηλόν

 

изглед от с. Псора

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на р. Бистрица. Намира се на  19-21 км югозападно от  Костур (в зависимост през кой път ще се премине – през Желегоже или Брешчани) и на 3 км югозападно от Брешчани.

по улиците на с. Псора

При преброяването от 2001 г. селото е представено като съставно в тогавашната община (дем) Св. Троица (Агия Триада), префектура Костур (Кастория).

В статистиката си Схинас от 1886 г. го посочва като с. Псохари с 30 жители.

В статистиката на Веркович – с. Псоре – 15 къщи, с 24 семейства, в което живеят 70 мъже и 65 жени.

В картата на Генералния щаб на Австро – Унгарската армия е посочено като с. Псора.

В статистиката на Ростовски, селото също е изписано като Псоре, в което има 17 къщи, но жителите според авторът са албанци-тоски и са 83.

старите къщи на Псора

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Псора има 84 жители българи християни.

В картата на Контоянис е посочено като с. Псохори, в което има патриаршистка църква и училище.

По данни на секретаря и Д. Мишев през 1905 г. в Псоре има 120 българи-екзархисти.

Гръцките документи за църковното отношение на селото са противоречиви. В някой от тях се посочва, че и от преди и след Хуриета, селото си остава патриаршистко. А в други, че е схизматическо от 1903 г.

Вардас също го обявява за схизматическо още от началото на Македонската борба, в което имало 11 семейства с обща численост 71 жители.

В потвърждение на това твърдение на Вардас, може да се намери потвърждение, в писмата от Българското Търговско Агентство в Битоля, според които преди първата половина на 1904 г. селото приема Българската Екзархия. Но като цяло селото остава в страни от разразилата се борба, преди и след Илинденското въстание. Косвени доказателства за това, могат да се посочат с простия пример, че не е посочен нито един негов жител да се е включил в редовете на гръцката въоръжена борба за Македония, както и, че Георги Марков Христов, в книгата си „Хрупищко”, дори не го споменава, което означава, че е останало в страни от погледа и на дейците от ВМОРО.

Според Георги Константинов /Бистрицки/ Псеоре преди Балканската война има 13 български къщи.                     

След Балканските войни селото попада в пределите на Гърция.                                                            

старите къщи на Псора

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 108 жители, от които 55 мъже и 53 жени.

През 1918 г. е обявено за съставно село от Старичанската община.

Според Милойевич селото се състои от 18 славянски – християнски къщи.

Преброяването от 1920 г. отчита, че населението е 102 жители, като 50 мъже и 52 жени.

През 1926 г. селото е прекръстено на Ипсилон.                                                      Според преброяването от 1928 г. селото наброява 121 жители, от които 58 мъже и 63 жени. В селото не е настаняван бежанец след 1922 г.

В статистиката от 1932 г. се посочва, че в селото има 18 семейства, които са славянски и е отбелязано, че мъжете или не знаят или се правят, че не знаят гръцки.

по улиците на с. Псора

През 1940 г. в селото живеят 154 жители, от които мъжете и жените са по – равно – 77.

Сградният фонд, с който разполага селото е 28 сгради.

Според статистиката от 1945 г. в селото вече живеят 196 жители.

По време на  Гражданската война в Гърция три деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.

Преброяването от 1951 г. отчита 142 жители.

Надморската височина, на която е разположено селото е 703 м.

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават:

Искамбов, Никола – убит от андартите в близост до Шатиста по пътя за гр. Кожани, заедно с група жътвари от с. Жупанишча, отправили се на гурбет в Гърция. /виж: draganof/macedonia-and-the-reforms-goo/page-22-macedonia-and-the-reforms-goo.shtml./

Забележка: Според обредно-празничната система на Православната църква, днес е Бабин ден. Денят, в който се отдава почит, пред жените помогнали за израждането на дедите ни.

Също така благодаря за предоставените снимки от Псора.