Костурски край - Ревани

Ревани дн. Διποταμιά

 

изглед от селото днес

Селото е разположено на 33 км западно от Костур, в източното подножие на граничещата между Гърция и Албания пл. Алевица.                                                                               

При преброяването от 2001 г. селото е представено като общински център на община (дем) Акритес (според административното делене на страната от 1997 г.), префектура Костур (Кастория). От 2011 г. е съставно селище в община (дем) Нестрам.

Първите сведения за селото в Османските данъчни регистри са от 1568/1569 г., където е споменато като Ревани, и според които в него живеят 29 мохамедани и 34 християни. Имайки в предвид споменаването на фамилните имена на мюсюлманското население като „Абдулах” или „син на Абдулах”, трябва да се приеме, че огромна част от това население е сменило вярата си в едно или две поколения преди въпросния данъчен регистър.

За момента не разполагаме със сведения, с които да потвърдим или отхвърлим тезата, че през XVII – XVIII в. или цялото население възприема мохамеданството или участва в миграционните процеси към Мизия и Тракия (независимо от своето вероизповедание), под натиска на албанският демографски бум от XVI в., но според почти всичките статистики от края на ХIX в. в селото живеят албанци – мохамедани.

изглед от черквата в селото

Единствено според статистиката на Схинас от 1886 г. в селото живеят 300 християни, и  в него има страноприемници.

В статистиката си Веркович за селото посочва, че в него има 60 къщи, в които живеят 238 албанци-мохамедани.

Според статистиката на Ростковски, с. Ревани се намира в Хрупишка нахия, в което има 30 къщи и 162 албанци-тоски.

Според статистиката на В. Кънчов от 1900 г. Ревани има 340 жители арнаути мохамедани.

По време на потушаването на Илинденското въстание по всяка вероятност жители от това село вземат участие в башибозушките чети, за разграбване на села от въстаналата Корешча, макар че да не е споменато в докладите на БТА в Битоля.

Гръцката статистика от 1905 г. представя селото като турско с 400 жители.                               

В картата на Контогони е посочено като село населено с мюсюлмани и че се намира в Корчанска кааза.

След  Балканските войни селото влиза в пределите на Гърция.

Според списъка от 1913 г. в селото живеят 689 жители, от които 384 мъже и 305 жени.

През 1918 г. заедно със Зеленград съставляват една община.

Според преброяването от 1920 г. населението е нараснало на 721 жители, от които 359 мъже и 362 жени.

Според Пелгидис от селото се изселват 85 мюсюлмански семейства (673 души) и на тяхно място са заселени130 бежански Понтийски семейства.

Хаджисавидис потвърждава, че повечето от новодошлите говорили Понтийски гръцки.

В 1926 г. селото е прекръстено на Дипотамия.                                                               

Според преброяването от 1928 г. в с. Дипотамия живеят 468 човека, като съотношението между мъже жени е 238/230. В това число на населението са 438 бежанци заселили се в селото след 1922 г.

През 1940 г. населението достига до 623 жители, като мъжете продължават да бъдат в повече от жените 317/306. Сградният фонд на селото е 126 сгради.

По време на  Втората световна война в Ревани е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население, която се отличавала със своята особенна жестокост.                                                                                            

изглед от селото днес

Според статистиката от 1945 г. населението наброява 600 човека.

През годините на Гражданската война в Гърция -13 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца - бежанци.  Но, не е ясно дали тези деца са от селото или е служило като сборен пункт.                                                                                                                                 Преброяването през 1951 г. отчита нарастване на населението на 617 човека.

Надморската височина, на която е разположено селото е 1014 м.

изглед от центърът на селото

В спомени, документи, книги и в интернет пространството като жители на това село се споменават следните лица:

Абдулах, Вели - споменава се като жител на селото в Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Пет века под ятагана и корана…, т.2, с. 100./

Абдулах, Джафер - споменава се като жител на селото в Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Пет века под ятагана и корана…, т.2, с. 100./

син на Абдулах, Бали – споменава се като жител на селото в Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Пет века под ятагана и корана…, т.2, с. 100./

син на Абдулах, Касъм – споменава се като жител на селото в Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Пет века под ятагана и корана…, т.2, с. 100./

5.син на Абдулах, Мустафа – споменава се като жител на селото в Османският данъчен регистър от 1568/1569 г. /виж:Пет века под ятагана и корана…, т.2, с. 100./